РЕШЕНИЕ
№ 163
гр. Берковица, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231610100736 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявени от ищеца
„Аксереал България“ ЕООД против „БЕРК ФАРМ“ ЕООД обективно
съединени искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал.1, т. 1 с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД – установителни искове за вземания в размер на сумата 6500
лева – главница, представляваща неплатена продажна цена за продажба на
стоки, за които е издадена фактура № ********** от 26.09.2022 г., ведно със
законната лиха върху тази сума, считано от 18.08.2023 г. – датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането и
сумата 538.72 лева – обезщетение за забава за периода 02.12.2022 г. до
16.08.2023 г., за които е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
457/2023 г. по описа на РС – Берковица.
Ищецът „Аксереал България“ ЕООД твърди в исковата си молба,
че между него, в качеството на продавач и „БЕРК ФАРМ“ ЕООД, в качеството
на купувач е сключен неформален договор за покупко-продажба на общо 6
тона пшеница, като стоката е получена лично от управителя на длъжника на
23.09.22 г., за което е издадена фактура № ********** от 26.09.2022 г., срокът
1
за плащане, на която е изтекъл на 01.12.2022 г.
Поради неизпълнение от страна на длъжника ищецът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е
образувано ч. гр. д. № 457/2023 г. по описа на РС – Берковица, по което била
издадена заповед за изпълнение срещу длъжника.
В хода на заповедното производство било подадено възражение от
длъжника срещу издадената заповед за изпълнение.
Поради което ищецът предявява правата си при условията на чл. 422 от
ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да установи съществуването
на вземането в полза на „Аксереал България“ ЕООД против „БЕРК ФАРМ“
ЕООД за сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
457/2023 г. на РС – Берковица, а именно:
- сумата 6500 лева – главница, представляваща неплатена продажна цена
за продажба на стоки, за които е издадена фактура № ********** от
26.09.2022 г., ведно със законната лиха върху тази сума, считано от 18.08.2023
г. – датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на вземането и
- сумата 538.72 лева – обезщетение за забава за периода 02.12.2022 г. до
16.08.2023 г.
Претендира разноски за исковото и за заповедното производство.
Ответникът „БЕРК ФАРМ“ ЕООД е подал отговор и взема
становище по допустимостта и основателността на предявения иск в дадения
му по чл. 131 от ГПК едномесечен срок. Оспорва иска. Не спори, че с ищеца
са били сключили неформален договор за покупко-продажба на 6000 кг
пшеница за посев и че такова количество му е било доставено на 23.09.22 г.
Поддържа, че му е била доставена некачествена стока, в която е имало наличие
на вредители, поради което същата е била негодна за посев и е отказал да я
приеме, за което веднага е уведомил ищеца, като е поискал стоката да се
подмени или да се коригира цената, като впоследствие е постигната устна
договорка за подмяна на семената. Поради некачествените семена реколтата
на пшеница за 2022/2023 г. се е провалила, поради което търпи финансови
затруднения. Не спори, че не е извършил плащане в срок.
2
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска.
Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички
доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази
разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът „Аксереал България“ ЕООД носи доказателствената тежест
да докаже изложените в исковата молба факти:
по иска чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ:
- размера на договорената цена, респ. че за ответника е възникнало
задължение за заплащане на договорената цена по така сключения договор.
по иска с правно основание с чл. 86 ЗЗД:
възникването на посочения по-горе главен дълг за заплащане на
цената, изпадането на длъжника в забава за претендирания период и
размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника „БЕРК ФАРМ“ ЕООД е да докаже
изложените в отговора обстоятелства и въведените възражения:
че му е била доставена некачествена стока, в която е имало наличие на
вредители, поради което същата е била негодна за посев и е отказал да
я приеме, за което веднага е уведомил ищеца.
С доклада по делото съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните факти:
Между „Аксереал България“ ЕООД, в качеството на продавач и
„БЕРК ФАРМ“ ЕООД, в качеството на купувач е бил сключен
неформален договор за покупко-продажба на общо 6 тона пшеница,
като стоката е доставена и получена от купувача на 23.09.22 г. и
купувачът не е извършил плащане в срок.
Горните факти се потвърждават и от събраните по делото доказателства.
На 23.09.22 г. ищецът е доставил на ответника 2 тона пшеница, сорт
Еуклид С1, реколта 2022 г. и 4 тона пшеница, сорт Базилио С1, реколта 2022 г.,
за което са съставени товарителници серия М 727140 /л. 4/ и серия М 727142
/л. 5/ и „Аксереал България“ ЕООД е издало на „БЕРК ФАРМ“ ЕООД
3
фактура № ********** от 26.09.2022 г./л. 6/ общо за сумата 6500 лева, от
които 2500 лева за 2 тона пшеница сорт Еуклид С1, реколта 2022 г. /при
единична цена за тон 1250 лева/ и 4000 лева за 4 тона пшеница, сорт Базилио
С1, реколта 2022 г. /при единична цена за тон 1250 лева/.
Ответникът не спори, че е получил стоката и че не е платил цената в
срок.
Същият обаче въвежда възражение, че му е предадена некачествена
стока с недостатъци, за което веднага уведомил ищеца, като е поискал стоката
да се подмени или да се коригира цената, като твърди, че впоследствие били
постигнали устна договорка за подмяна на семената.
По този въпрос показания даде свидетелят Е.Н. А., който не е
заинтересован от изхода на спора и заяви, че е присъствал на получаването на
стоката. Същият свидетелства, че при доставката на стоката не е присъствал
представител на ищеца и ответникът е установил, че има стока с недостатъци
едва след като е отворил чувалите и е разровил семената – „като свалихме
чувалите видях, че има топчета и казах, че това е гъгрица. Разровихме се в
чувалите и се видя, че има доста гъгрица…Това видяхме като свалихме
чувалите“. Даде показания, че веднага след като е прегледал стоката
ответникът е уведомил ищеца – „Обади се на представител на фирмата да
каже какво сме получили…Още същия ден се обади по телефона“. Същият
свидетел обаче заяви, че само в един от чувалите са открити такива
недостатъци – „като свалихме чувалите отворихме единия чувал – черти
топчета и житото по чувала“, като от показанията му не се установи да са
открити недостатъци и в другите получени чували, респективно във всички
чували.
Представената от ответника кореспонденция със снимков материал на л.
35 не доказва, че стоката в другите чували също е била с недостатъци – още
повече, че на снимката се вижда само един чувал, на който се виждат черни
петна, за които не може да се каже какво представляват точно.
Ето защо съдът приема за доказано, че стоката само в един от всички
получени чували е била с недостатъци.
От показанията на свидетеля Е.Н.А. се установи, че ответникът веднага
е уведомил продавача, че стоката в единия от чувалите, който са отворили е с
недостатъци. Предвид което съдът намира, че ответникът е изпълнил
4
вмененото му с разпоредбата на чл. 324 ТЗ задължение след прегледа на
стоката да уведоми незабавно продавача за така констатираните недостатъци.
Съгласно Тълкувателно решение № 33 от 1.ХI.1973 г. по гр. д. № 3/73
г., ОСГК купувачът може да упражни правото да иска намаление на цената на
закупената вещ и чрез възражение. Приема се, че възражението е допустимо
във висящо производство и когато се противопоставя на искането на
неизправния по двустранен договор ищец, ако претендира неговото
изпълнение от другата страна - чл. 90, ал. 1 ЗЗД. В този случай възможността
да се използува възражението като средство за правна защита не е изрично
посочено от закона. Но тази възможност се подразбира от неговия текст
според който и двете страни подлежат на осъждане за едновременно
изпълнение. Правото да се иска и получи отбив от цената е различно и
самостоятелно материално субективно право от правото на възражение за
неизпълнен договор, макар по смисъл, съдържание и цели да се доближава до
него. То се поражда от проявлението на нов фактически състав - откриването
на недостатъците в продадената вещ и обикновено в един по-късен момент от
преминаването на собствеността и на риска относно продадената вещ, т. е.
момент, когато договорът фактически е изпълнен и е изиграл своето
икономическо и юридическо предназначение.
Предвид изложеното съдът намира, че възражението на ответника
следва да бъде частично уважено, като от дължимата от него сума се
приспадне цената за един чувал зърно.
От приложената фактура на л. 6 се установява, че двата сорта зърно са
на една и съща единична цена за тон, а именно 1250 лева.
Но видно от товарителниците на ответника са доставени общо 7 броя
чувала, а именно:
- по товарителница серия М 727140 /л. 4/ - 2 броя с общо тегло 2 тона
пшеница, сорт Еуклид С1, реколта 2022 г. или единичена цена за чувал 1250
лева;
- по товарителница серия М 727142 /л. 5/ - 5 броя с общо тегло 4 тона
пшеница, сорт Базилио С1, реколта 2022 г. или единична цена за чувал 800
лева.
По делото не се събраха доказателства от кой от двата точно сорта зърно
5
е бил чувала, в който са открити недостатъците. Съдът при условията на чл.
162 ГПК преценява, че от дължимата продажна цена следва да се приспадне
цената за един чувал зърно от по-евтиния сорт Базилио, а именно 800 лева,
предвид което това е и сумата, с която следва да бъде намалена дължимата от
ответника продажна цена, като искът се уважи за останалата част в размер на
5700 лева.
Относно претенцията за заплащане на мораторна лихва:
Съгласно чл. 327, ал. 1 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при
предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи,
освен ако е уговорено друго.
По делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване, че
стоката е получена на 23.09.22 г., предвид което това е и най-ранната дата, от
която ответникът е могъл да изпадне в забава.
Ищецът обаче твърди, че страните са били уговорили друго, а именно,
че цената ще бъде платено по-късно – в срок до 01.12.2022 г., така както е
отразено във фактура № ********** /л. 6/.
Така посочения срок е по-неблагоприятен за ищеца и следва да бъде
зачетен от съда, като извънсъдебно признание на неизгоден за ищеца факт,
като се приеме, че ответникът макар да е получил стоката по-рано е изпаднал
в забава по-късно – на 02.12.22 г., така като е посочено от ищеца.
При доказана основателност на вземането за обезщетение за забава,
съдът определя размера на дължимата мораторна лихва върху сумата от 5700
лева по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен калкулатор на сумата
от 472.41 лева, за периода от 02.12.2022 г. до 16.08.2023 г.
Ето защо и съобразно диспозитивното начало в гражданския процес
акцесорният иск следва да бъде уважен до този размер, а за разликата над него
до пълния претендиран от 538.72 лева следва да бъде отхвърлен, като
недоказан предвид неоснователността на претенцията в частта за главницата
над 5700 лева.
Разноски:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да
се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
6
заповедното и исковото производство.
При този изход на делото предвид разпоредбата на чл. 78 ал. 1 от ГПК
ищецът има право на направените от него разноски както за заповедното, така
и за исковото производство съобразно уважената част от иска, а именно –
206.03 лева за заповедното производство / от направените общо разноски в
размер на 140.77 лева ДТ и 50 лева адвокатско възнаграждение, съобразно
издадената заповед за изпълнение/ и 1047.60 лева за исковото производство
/от направените общо разноски, от които 180 за ДТ и остатъка от заплатеното
адвокатско възнаграждение от 790 лева, за което е представен един общ
договор за договорено възнаграждение в размер на 840 лева за исковото и за
заповедното производство на л. 15 по настоящото дело, съответно л. 7 от
заповедното производство и една обща фактура за направено плащане на л. 8
от заповедното производство/.
Ответникът не е претендирал разноски, а и не представя доказателства
да е направил такива, предвид което не му се дължат разноски нито за
заповедното, нито за исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове за признаване за
установено по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал.1, т. 1 ГПК с правно основание
чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД ,
че БЕРК ФАРМ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. Берковица, площад СВОБОДА 3, ет.2, ап.3, общ. Берковица, ДЪЛЖИ НА
АКСЕРЕАЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул.ТВЪРДИШКИ ПРОХОД 23, ет.7, ап.26, общ.
Столична, сумата 5700 лева – главница, представляваща неплатена продажна
цена за продажба на стоки, за които е издадена фактура № ********** от
26.09.2022 г., ведно със законната лиха върху тази сума, считано от 18.08.2023
г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на вземането и сумата 472.41 лева – обезщетение за
забава за периода от 02.12.2022 г. до 16.08.2023 г., за които е издадена
Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 457/2023 г. по описа на РС – Берковица.
7
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за признаване за установено по реда на чл.
422 вр. чл. 415, ал.1, т. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо
ЗЗД във вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД , че БЕРК ФАРМ ЕООД с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Берковица, площад
СВОБОДА 3, ет.2, ап.3, общ. Берковица, ДЪЛЖИ НА АКСЕРЕАЛ
БЪЛГАРИЯ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, ул.ТВЪРДИШКИ ПРОХОД 23, ет.7, ап.26, общ. Столична, СУМАТА
800 лева – главница, представляваща неплатена продажна цена за продажба на
стоки, за които е издадена фактура № ********** от 26.09.2022 г., ведно със
законната лиха върху тази сума, считано от 18.08.2023 г. – датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на вземането и сумата 66.31 лева – обезщетение за забава за
периода 02.12.2022 г. до 16.08.2023 г., за които е издадена Заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 457/2023 г. по описа на РС – Берковица.
ОСЪЖДА БЕРК ФАРМ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Берковица, площад СВОБОДА 3, ет.2, ап.3, общ. Берковица,
ДА ЗАПЛАТИ на АКСЕРЕАЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД с ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр. София, ул.ТВЪРДИШКИ ПРОХОД 23, ет.7, ап.26,
общ. Столична, СУМАТА 1047.60 лева - разноски за исковото производство и
206.03 лева - разноски за заповедното производство.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
8