Решение по дело №3285/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 419
Дата: 1 март 2021 г. (в сила от 1 март 2021 г.)
Съдия: Ивалена Орлинова Димитрова
Дело: 20203100503285
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 419
гр. Варна , 25.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и пети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов

мл.с. Ивалена О. Димитрова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена О. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20203100503285 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по подадена въззивна жалба
от „Електроразпределение Север“ АД – гр. Варна, ЕИК *********, чрез адвокат Н.Б. - ВАК,
срещу Решение № 260334 от 18.04.2020 г., постановено по гр. дело № 6245/2020 г. по описа
на ВРС, XII състав, с което са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от „Електроразпределение
Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, „Варна Таурс – Е“, срещу Г. П. П., ЕГН **********, с адрес:
гр. Варна, ул. „****“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с
чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал 1 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца сумата 3158,98 лева (Три хиляди сто петдесет и осем лева и
98 ст.), представляваща стойност на електрическа енергия, начислена като корекция от
ищеца, за което е издадена фактура № **********/07.10.2019 г., за периода от 09.12.2015 г.
до 29.07.2019 г., за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ул. „****“ № *, вх. *, ет. *,
ап. *, с абонатен № ********** и клиентски № **********, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 12.02.2020 г., до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 86,87 лева (Осемдесет и шест
лева и 87 ст.), представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 17.10.2019 г.
до 24.01.2020 г.
Жалбоподателят „Електроразпределение Север“ АД счита постановеното решение за
неправилно, необосновано и в разрез със събрания по делото доказателствен материал, като
настоява за неговата отмяна и присъждане на разноски. Сочи, че е налице правно основание
за съществуването на вземането на ищеца, а именно чл. 55 ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД.
Излага, че са изпълнени всички предпоставки за възникване на правопораждащия
фактически състав – наличието на договорно отношение между страните, изпълнение от
страна на ищеца на задълженията му по договора, надлежно извършена проверка на СТИ на
1
ответника и документирането й, законосъобразно изчисляване на количеството потребена
електроенергия, остойностяването и фактурирането й. Твърди, че към момента на
проверката електромерът е бил в метрологична годност и правилно е отчел изразходваната
електрическа енергия в скрития регистър 1.8.3 в размер на 18398 кВтч, на стойност 3158,98
лева.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата Г.П., чрез адв. К.Т. - ВАК, депозира писмен
отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна, настоява за потвърждаване на
първоинстанционното решение и за присъждане на разноски. Излага подробни съображения
за незаконосъобразност на корекционната процедура.
В съдебно заседание, въззивната страна „Електроразпределение Север“ АД, редовно
призована, се представлява от адвокат Лила Мачева. Поддържа въззивната жалба.
В съдебно заседание въззиваемата Г. П. П., редовно призована, не се явява, не се
представлява.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производството по делото е образувано по искова молба,
подадена от „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Таурс – Е“, срещу Г. П.
П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „****“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, по реда на чл. 422
от ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 3158,98 лева, представляваща преизчислено вземане по скрит регистър на
основание чл. 55 от ПИКЕЕ, за което е издадена фактура № **********/07.10.2019 г., за
периода от 09.12.2015 г. до 29.07.2019 г., за обект на потребление, находящ се в гр. Варна,
ул. „****“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, с абонатен № ********** и клиентски № **********,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда –
12.02.2020 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 86,87 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 17.10.2019 г. до 24.01.2020
г.
Ищецът излага, че на 29.07.2019 г., съгласно чл. 45 ПИКЕЕ, е извършена техническа
проверка на СТИ в процесния обект от служители на „Електроразпределение Север“ АД в
присъствието на един свидетел, при която е установено наличие на електроенергия в
невизуализирания регистър 1.8.3; за проверката е съставен констативен протокол в
съответствие с разпоредбите на чл. 49 ПИКЕЕ. Излага още, че след проверката процесният
електромер е демонтиран, подменен с нов такъв и изпратен в Български институт по
метрология, Регионален отдел – Русе, за експертиза, при която е констатирано, че е
осъществена намеса в софтуера на електромера, като се установява преминаване на
електроенергия в невизуализираната на дисплея на СТИ тарифа 1.8.3 в размер на 18398,3
кВтч. Сочи, че установеното количество електроенергия е реално доставено от ищцовото
дружество и потребено от абоната и съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от ЗЗД,
купувачът е длъжен да плати неговата цена, като същата е дължима и на основание чл. 55,
ал. 1 ПИКЕЕ. Уточнява, че титуляр на партидата е Л. Й. К., на чието име е издадена
корекционната фактура, но при извършена проверка в Имотен регистър към Агенция по
вписванията е установено, че процесният имот е собственост на Г. П. П. от 2007 г., поради
което именно ответникът дължи заплащането на начисленото количество електроенергия.
Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Г. П. П., чрез адв. К.Т. - ВАК, депозира писмен
2
отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва, че твърдяното
количество електроенергия е потребено в процесния обект. Оспорва, че СТИ е
манипулирано софтуерно от абоната. Излага подробни съображения, свързани с
незаконосъобразността на проведената корекционна процедура.

Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
С Разпореждане № 8385/27.02.2020 г. по ч.гр.д. №1884/2020 по описа на РС – Варна,
IX състав, съдът е разпоредил да се издаде Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК.
Издадена е Заповед за изпълнение № 1147/27.02.2020 г., с която е разпоредено
длъжникът Г. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „****“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, да
заплати на кредитора „Електроразпределение Север“ АД – гр. Варна, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна
Таурс – Е“, сумата от 3158,98 лева – главница, представляваща преизчислена сума по скрит
регистър на основание чл. 55 от ПИКЕЕ за периода от 09.12.2015 г. до 29.07.2019 г., за обект
с абонатен № ********** и клиентски № **********, находящ се в гр. Варна, ул. „****“ №
*, вх. *, ет. *, ап. *, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 12.02.2020 г., до окончателното изплащане на
задължението; сумата от 86,87 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
17.10.2019 г. до 24.01.2020 г.; както и направените съдебно-деловодни разноски, от които
64,92 лева – заплатена държавна такса, и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение, на
осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 26 от Наредба по ЗПП.
Срещу издадената заповед, длъжникът е депозирал възражение с вх. №
21057/12.03.2020 г., в рамките на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК.
В законоустановения едномесечен срок е депозиран иск реда на чл. 415, ал. 1, вр. 422
от ГПК от ищцовото дружество.
Безспорно по делото е обстоятелството, че между ползвател с абонатен № **********
и клиентски № **********, за обект на потребление, находящ се на адрес: гр. Варна, ул.
„****“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, и „Електроразпределение Север“ АД е налице облигационно
правоотношение по договор за пренос и достъп на ел. енергия през
електроразпределителните мрежи на ищеца.
Видно от Справка по лице на Службата по вписванията – Варна, отпечатана на
04.02.2020 г., лицето Г. П. П., ЕГН **********, е собственик на имот: ап. № 56, ет. 4, ул.
„***“ бл. *, вх. *, гр. Варна, като същият е придобит от нея в качеството й на купувач на
14.09.2007 г. Видно от електронна справка от дата 15.06.2020 г. в Национална база данни
„Население“ на ГД „Гражданска регистрация и административно обслужване“ (ГРАО),
горният адрес е постоянен и настоящ за Г. П. П., ЕГН **********.
Видно от Констативен протокол № 11163803, на 08.12.2015 г. на процесния обект от
служители на „Енерго-Про мрежи“ АД е монтиран електромер с фабричен № 1115 0315 0079
4714 с нулеви показания по нощна и дневна тарифа. В протокола не е отразено какви са
били показанията на електромера при неговия монтаж по отчетен регистър 1.8.3. Като
клиент в протокола е записана Л. Й. К.. Протоколът е подписан от Г. П. П. в качеството й на
свидетел.
3
От Констативен протокол № 1202953 се установява, че на 29.07.2019 г. служители на
„Електроразпределение Север“ АД са извършили техническа проверка на електромер със
същия фабричен номер на процесния обект, при която са отчетени следните показания: по
нощна тарифа – 1023 кВтч; по дневна тарифа – 8417 кВтч; по тарифа 1.8.3 – 18 398 кВтч., и
по тарифа 1.8.4. – 0 кВтч. Електромерът е демонтиран и подменен с нов. Демонтираният
електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба № 560984, като е
отразено, че същият ще бъде изпратен за експертиза в БИМ. Протоколът е подписан от един
свидетел. Като клиент в протокола е записана Л. Й. К.. Протоколът е подписан от Г. П. П. в
качеството й на свидетел.
Горният протокол е изпратен на абоната с писмо Изх. №
55459_КП1202953_2/07.10.2019 г.
В Констативен протокол № 1913/26.09.2019 г. на БИМ – Русе, от метрологичната
експертиза на СТИ е отбелязано, че електромерът съответства на метрологичните
характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на електрическата
енергия, но не съответства на технически характеристики. Посочено е, че при софтуерно
четене е установена намеса в тарифната схема на електромера, наличие на преминала
енергия на тарифа 3 – 018398,3 кВтч, която не е визуализирана на дисплея.
Видно от Становище на „Електроразпределение Север“ АД за начисление на
електрическа енергия, същото е издадено на 3.10.2019 г. въз основа на КП №
1913/26.09.2019 г. на БИМ, като е одобрено начисляването на допълнително количество ел.
енергия в размер на 18 398 кВтч за периода 09.12.2016 г. – 29.07.2019 г. За одобреното
количество ел. енергия е издадена фактура № ********** от дата 7.10.2019 г. за сумата от 3
158,98 лева с вкл. ДДС.
От заключението на изготвената пред първа инстанция СТЕ се установява, че
електромерът с фабричен № 1115 0315 0079 4714 , монтиран на процесния обект, е тип
Carat digitron М02, преминал първоначална метрологична проверка през 2015 г., като срокът
на метрологична годност за този тип електромери е 6 години. Вещото лице изтъква, че след
като съгласно КП № 11163803/ 08.12.2015 г. електромерът е монтиран с нулеви показания по
нощна и дневна тарифа, това означава, че е нов, не е включван в електропреносната мрежа в
друг обект и няма показания, различни от нулата по всички регистри. Сочи, че според
констатациите в КП № 1913/26.09.2019 г. на БИМ – Русе, наличното количество
електроенергия в размер на 18 398 кВтч в невизуализирания регистър 1.8.3 е преминало
през измервателната система на СТИ, като е натрупано в този регистър вследствие на
констатирано неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на
електромера, по-точно - в тарифната схема. Излага, че в настоящия случай, тъй като не е
документирано хардуерно вмешателство в измервателната схема на СТИ и схемата му на
свързване не е променена, е измерена цялата потребена от абоната електроенергия, но част
от нея в размер на 18 398 кВтч е записана в регистър 1.8.3, който не е визуализиран при
редовен отчет, съответно не е остойностена и фактурирана. Потвърждава, че левовата
равностойност на посочената електроенергия е изчислена математически точно съобразно
утвърдените от ДКЕВР цени, действали в рамките на процесния период.
В хода на производството пред РС – Варна, са събрани гласни доказателства,
посредством разпит на св. Олга Станева Колева - служител на „Електроразпределение
Север“ АД, участвала в проверката и демонтажа на СТИ на 29.07.2019 г. Потвърждава, че тя
е съставила протокола. Излага, че с колегите си са проверявали блоковете на ул. „*****“,
като с лаптоп са установили показания в скрит регистър в електромера на процесния адрес.
Позвънили в апартамента, излязла дама, която не била титулярката, обяснили й всичко,
показали й показанията на лаптопа и в протокола, след което тя положила подписа си на
4
последния. Сочи, че свидетелката не е присъствала от началото на проверката, тъй като
абонатът се търси едва след като се установи нередност. Излага, че са се обадили по
телефона на свидетелката, изяснили на кого се води електромера и така са отишли до
апартамента.

С оглед на така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
Процесната партида за обект на потребление, находящ се на адрес: гр. Варна, ул.
„****“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, абонатен № ********** и клиентски № **********, е с
титуляр Л. Й. К., на чието име и са издадени документите по корекционната процедура,
проведена от ищеца „Електроразпределение Север“ АД: Констативен протокол № 11163803/
08.12.2015 г., Констативен протокол № 1202953/29.07.2019 г., Констативен протокол №
1913/26.09.2019 г. на БИМ – Русе, Становище за начисление на електрическа енергия от
3.10.2019 г., фактура № **********/7.10.2019 г. Съгласно чл. 4, т. 7 от ОУ на ДПЕЕЕМ,
ползвател на мрежата е физическо или юридическо лице, снабдявано с електрическа енергия
през електроразпределителната мрежа от крайния снабдител. Съдът приема, че ползвател в
настоящия случай е Г. П. П., ЕГН **********, собственик на поземлен имот: ап. № 56, ет. 4,
ул. „***“ бл. *, вх. *, гр. Варна, придобит от нея в качеството й на купувач на 14.09.2007 г.
Горното се потвърждава и от съдържанието на отговорите на исковата молба и въззивната
жалба, депозирани от процесуалния представител на Г.П..
Служебното начисляване на допълнителни количества електроенергия по процесната
партида е извършено по реда и условията на обнародваните в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.,
Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), в сила от 04.05.2019
г., които са подзаконов нормативен акт, издаден на основание чл. 83, ал. 1 ,т. 6 ЗЕ,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, включително
реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има
измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както
и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни.
Съгласно чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ, в случаите, в които се установи, че са налице измерени
количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско
измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на
средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри.
Според разпоредбата на ал. 2 на цитирания законов текст, преизчисляването по ал. 1 се
извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на
чл. 49 ПИКЕЕ. Последният урежда подробно процедурата за извършване на проверката, в
резултат на която сметката на клиент може да бъде коригирана при доказано неточно
отчитане на потребената електроенергия.
В съответствие с цитираните разпоредби, процесната сума е дължима, ако са налице
две кумулативни предпоставки: измерено при метрологична проверка след монтажа на СТИ
количество електроенергия в невизуализиран регистър; извършване на проверката в
съответствие с установените в подзаконовия акт процедурни правила, гарантиращи правата
на страните.
Съгласно чл. 38 от Закона за измерванията (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2005 г., в сила от
01.03.2006 г.), първоначалните и последващите проверки на средства за измерване се
извършват от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от
5
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. В настоящия
случай наличието на процесното количество електроенергия в невизуализирания регистър
1.8.3 на електромер с фабричен № 1115 0315 0079 4714 е установено именно с Констативен
протокол № 1913/26.09.2019 г. на БИМ – Русе, от метрологичната експертиза на СТИ, който
е официален свидетелстващ документ и съгласно който: „При софтуерно четене е
установена външна намеса в тарифната схема на електромера: наличие на преминала
енергия в тарифа 3 – 018398,3 кВтч, която не е визуализирана на дисплея“. Натрупването на
съответното количество електроенергия в регистър 1.8.3 вследствие на констатирано
неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на електромера е
потвърдено и от заключението на вещото лице по изготвената пред първа инстанция
съдебно-техническа експертиза.
За редовността на констативния протокол по чл. 49 ПИКЕЕ е необходимо същият да
бъде подписан от представител на оператора, от ползвателя или от негов представител, а в
случай на отсъствие или при отказ от тяхна страна да го подпишат, от свидетел, който не е
служител на оператора. Видно от представения по делото Констативен протокол № 1202953
от извършената на 29.07.2019 г. проверка на процесното СТИ от служители на
„Електроразпределение Север“, същият отговаря на изискванията на чл. 49 ПИКЕЕ –
подписан е от двама служители на ответното дружество и от един свидетел, представен с
три имена и адрес. В протокола са описани и предприетите действия в съответствие с ал. 5
на чл. 49 ПИКЕЕ: поради установяване на количество електроенергия в невизуализирания
регистър 1.8.3, СТИ е демонтирано и поставено в индивидуална опаковка, запечатана с
пломба № 560984, за изпращане за експертиза в БИМ. Горното се потвърждава и от
цитирания Констативен протокол на БИМ – Русе, съгласно който процесният електромер е
получен в найлонов плик, запечатан с пломба № 560984, на 01.08.2019 г. – в рамките на
14-дневния срок. Т.е. спазена е процедурата по ал. 1, 2, 3 и 5 на чл. 49 ПИКЕЕ.
Не е спазена процедурата по ал. 4 на горепосочения законов текст – констативният
протокол от проверката не е изпратен на ползвателя в предвидения за това 7-дневен срок от
изготвянето му, а на 7.10.2019 г. Настоящият съдебен състав счита, че процедурните
пропуски сами по себе си не могат да бъдат разглеждани като пречка за дължимостта на
сумата по извършената корекция, а следва да бъдат преценявани в съответствие с останалия
доказателствен материал по делото.
В допълнение, в конкретния казус Г.П. е подписала протокола от проверката,
следователно същата е била информирана за нея още от момента на извършването й.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че в случая предпоставките
за коригиране на сметката за потребление на абоната в хипотезата на чл. 55 ПИКЕЕ са
налице.
Основателността на иска за главното вземане обуславя основателност и на акцесорната
претенция за лихва за забава.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че Г. П. П. дължи на
„Електроразпределение Север“ АД сумата от 3158,98 лева, представляваща стойността на
начислена електроенергия в размер на 18 398 кВтч по извършена корекция на сметка
съгласно чл. 55 ПИКЕЕ за периода от 09.12.2015 г. до 29.07.2019 г., за обект с абонатен №
********** и клиентски № **********, находящ се на адрес: гр. Варна, ул. „****“ № *, вх.
*, ет. *, ап. *, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 12.02.2020 г., до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 86,87 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 17.10.2019 г. до 24.01.2020 г., за което е издадена Заповед
6
№1147/27.02.2020 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1884/2020 г. по
описа на ВРС, IX състав.
Предявеният иск по чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал 1 от ЗЗД е
основателен и следва да бъде уважен, а решението на първоинстанционния съд – да се
отмени.

Относно съдебно-деловодните разноски:

При този изход от делото разноски се следват на въззивната страна. Същата
претендира сторени по делото разноски в размер на 732,00 лева за първа инстанция,
включващи 150,00 лева – депозит за съдебно-техническа експертиза, 30,00 лева – депозит за
призоваване на свидетел, и 552,00 лева с вкл. ДДС - платено адвокатско възнаграждение,
както и 640,22 лева за въззивното производство, включващи 88,22 лева - държавна такса, и
552,00 лева с вкл. ДДС – платено адвокатско възнаграждение.

По възражението за прекомерност на възнаграждението:

Направеното искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК от процесуалния представител на
въззиваемата е неоснователно, тъй като размерът на претендираното от въззивната страна
адвокатско възнаграждение е съобразен с разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, настоящият състав на въззивния
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260334 от 18.09.2020 г., постановено по гр. дело № 6245/2020 г. по
описа на ВРС, XII състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г. П. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „****“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, ДЪЛЖИ на
„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Таурс – Е“, сумата от 3158,98 лева,
7
представляваща стойността на начислена електроенергия в размер на 18 398 кВтч по
извършена корекция на сметка съгласно чл. 55 ПИКЕЕ за периода от 09.12.2015 г. до
29.07.2019 г., за обект с абонатен № ********** и клиентски № **********, находящ се на
адрес: гр. Варна, ул. „****“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 12.02.2020 г., до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 86,87 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 17.10.2019 г. до 24.01.2020 г., за което е
издадена Заповед №1147/27.02.2020 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
1884/2020 г. по описа на ВРС, IX състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Г. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ул. „****“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, ДА ЗАПЛАТИ на „Електроразпределение Север“
АД – гр. Варна, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, „Варна Таурс – Е“, сумата в размер на 1372,22 лева,
представляваща сторени пред двете инстанции съдебно-деловодни разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8