Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1718 14.11.2019г.
Град
П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На двадесет и осми октомври Година
2019
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар:Катя Василева
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №02815 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове от ”ЗАД ОЗК- Застраховане”АД, с ЕИК:********* и седалище и на управление:гр.София, ул. „Света София“ 7, ет.5, срещу И.М.В., с ЕГН:********** и адрес:г***, с правно основание чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 180,44лв., представляваща регресна претенция по щета №***на ищцовото дружество във връзка с изплащане на парично обезщетение по застраховка “Гражданска отговорност” на трето лице- Х.Б.по повод ПТП, извършено от ответника на 27.08.2016г., сумата от 37,09лв., представляваща обезщетение за забава за периода 06.01.2017г.-15.01.2019г., както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- до окончателното изплащане на сумата, за които е издадена Заповед №177/17.01.2019г. по ч.г.д.№00281/2019г. на ПРС. С така предявените искове ищецът е предявил регресната си претенция с правно основание чл.500, ал.1, т. КЗ, за възстановяване от ответника на изплатеното от ищеца обезщетение в полза на трето лице по застраховка “Гражданска отговорност”. Ищецът твърди, че след виновното реализиране на процесното ПТП от 27.08.2016г. ответникът е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата.
В законоустановения срок ответникът И.М.В. е подал отговор чрез особения си представител адв. М.Х., с който е оспорил исковете по основание, поради което и иска отхвърлянето им като неоснователни. Ответникът твърди, че не е налице хипотезата на чл.500, ал.1, предл. трето от КЗ, тъй като не се е отклонила виновно от проверка за алкохол след извършване на процесното ПТП. Същата твърди, че е чакала за констатация органите на МВР, но тъй като е била нощна смяна на работа в наблизо намираща се болница е напуснала местопроизшествието за половин час. Същата обаче се е върнала на местопроизшествието и е присъствала при съставянето на протокола за ПТП и е имало възможност да бъде изследвана за алкохол, каквото изследване не проведено от контролните органи без да е налице отказ от нейна страна.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявения иск е допустим, поради което и следва да се произнесе по същество.
По
основателността:
Видно от Протокол за ПТП №***. на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР- гр.П. със същия е констатирано, че на 27.08.2016г., около 18,25ч., в гр.П., на паркинга зад магазин „**“, по време на изпълнение на маневра движение на заден ход, ответникът И.В. при управление на л.а.“***“, с рег.№***, виновно допуска ПТП, при което блъска паркирания л.а. „***“, с рег.№***, след което напуска местопроизшествието без съгласието на другия водач.
Към датата на ПТП собственикът на л.а.“***“, с рег.№***, е имал валидно сключена застраховка “Гражданска отговорност” №***в ”ЗАД ОЗК- Застраховане”АД.
Към датата на ПТП собственикът на л.а „***“, с рег.№***, Х.Б.е имал валидно сключена застраховка “Гражданска отговорност” ЗАД „Армеец“АД.
Във връзка с процесното ПТП при ищеца е образувана щета №***за изплащане на парично обезщетение по застраховка “Гражданска отговорност” на Х.Б.- собственик на увреденото МПС. След оценка на вредите е определено застрахователно обезщетение в размер на 165,44лв., която е преведена в полза на Х.Б.с банков превод от 21.09.2016г. За определянето на щетата са начислени 15,00лв. ликвидационни разходи.
За процесното ПТП е издадена влязло в сила наказателно постановление №***.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от писмените доказателства по делото, които са неоспорени от ответника.
От правна страна съдът намира, че целта на застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите е да се покрие гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на МПС, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата /чл. 477, ал. 1 КЗ/.
Законодателят обаче е предвидил право на регресен иск на застрахователя срещу застрахования в изрично уредени хипотези- общата норма на чл.433 КЗ и специалната разпоредба на чл. чл.500 КЗ, касаеща задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
В настоящия случай съдът намира, че ищецът е предявил регресната си претенция с правно основание чл.500, ал.1, т. КЗ, за възстановяване от ответника на изплатеното от ищеца обезщетение в полза на трето лице по застраховка “Гражданска отговорност”. Съгласно същата разпоредба застрахователят има право на регрес срещу виновния водач при кумулативното наличие на две предпоставки: водачът да е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата и посещаването на местопроизшествието от контролните органи да е задължително по закон. Случаите, когато службите за контрол на МВР посещават задължително мястото на ПТП, са изрично посочени в разпоредбата на чл. 125 от ЗДвП, като според действащата към релевантния момент редакция на посочената законова разпоредба, то е задължително и тогава, когато между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него, а едно от МПС-та не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му при произшествието щети – арг. от чл. 125, т. 7 (ред., ДВ, бр. 109 от 2007 г. в сила до 22.01.2017г. ) от ЗДвП.
Изложеното несъмнено води на извод, че за възникването в полза на застрахователя по задължителната застраховка Гражданска отговорност на правото на регрес по чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ срещу виновния водач, напуснал местопроизшествието при разногласие между участниците относно обстоятелствата, свързани с него, е необходимо и осъществяването на релевантния факт, свързан с невъзможност на поне едно от участвалите в ПТП-то моторни превозни средства да се придвижва на собствен ход поради причинените му при произшествието щети. Следователно дори и мястото на ПТП да е посетено от органите за контрол на движение по пътищата, напускането му от някой от водачите, когато произшествието не е довело до невъзможност на участвалите в ПТП моторни превозни средства да се придвижват на собствен ход поради причинените им от него щети, няма да доведе до възникването на регресната отговорност по чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ на виновния водач. Напусналият местопроизшествието водач е възможно да е осъществил поведение, което да се санкционира по ЗАНН като нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" във вр. чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, но последното, както бе посочено, не е достатъчно, за да породи в полза на застрахователя по задължителната застраховка Гражданска отговорност право на регрес срещу виновния водач, напуснал местопроизшествието.
Предвид гореизложеното съдът намира, че не е налице една от кумулативно предвидените предпоставки за уважаване на иска по чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, а именно ответникът да е напуснал мястото на настъпването на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е било задължително по закон, поради което предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен. Като неоснователни следва да се отхвърлят и акцесорните претенции за лихви.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете на ”ЗАД ОЗК- Застраховане”АД, с ЕИК:********* и седалище и на управление:гр.София, ул. „Света София“ 7, ет.5, срещу И.М.В., с ЕГН:********** и адрес:г***, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 180,44лв., представляваща регресна претенция по щета №***на ищцовото дружество във връзка с изплащане на парично обезщетение по застраховка “Гражданска отговорност” на трето лице- Х.Б.по повод ПТП, извършено от ответника на 27.08.2016г., сумата от 37,09лв., представляваща обезщетение за забава за периода 06.01.2017г.-15.01.2019г., както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №177/17.01.2019г. по ч.г.д.№00281/2019г. на ПРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила ч.г.д.№00281/2019г. на ПРС да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен
съдия: