№ 772
гр. Разград, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на дванадесети
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВАНА ТОДОРОВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Гражданско дело №
20243330101182 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.26 ЗЗД, вр. със ЗПК и ЗЗП.
Депозирана е искова молба от К. Б. В., действащ чрез адв. Ю. Г. /САК/, с която
е предявен иск срещу „Вива Кредит“АД /правоприемник на „Вива
Кредит“ООД/ за установяване нищожността Договор за паричен заем
Стандарт 30 №5881328/14.12.2022 г., сключен между страните по делото, като
излага съображения за нищожност поради противоречие с императивни
разпоредби на чл. 19, чл. 11, ал.1, т.10; чл. 10, ал. 1 , вр. с чл. 22 ЗПК. Сочи
прекомерен размер на ГЛП и ГПР, в условиятя на евентуалност твърди и
нищожност на определени клаузи, а именно: клауза за експресно разглеждане
на документите за одобрение - чл. 1, ал. 3 от процесния договор, предвиждаща
допълнително възнаграждение за кредитора в размер на 539,01 лв.; клаузата
на чл.5, ал. 2 от договора, предвиждаща заплащане на неустойка за
непредоставяне на обезпечение, в размер на 359,38 лв., на основание чл.26,
ал.1 пр.3 ЗЗД поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.10а,
чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК, както и по чл.143, ал.1 от
ЗЗП; клаузата на чл. 14 се сочи за неравноправна на осн. Чл. 143, ал.1, вр. С ал.
2, т. 19 и 20 ЗЗП. Твърди, че договорът за заем е сключен за сумата 900 лв.,
уговорено погасяване на 9 вноски, първата от които на 13.01.2023г., а
последната - на 10.09.2023г., като всяка вноска е с размер 177,43лв., че е
уговорена договорна лихва в размер на 40,32% - годишен лихвен процент;
ГПР - 49,50%, както и че в договора е записано задължение на длъжника -
ищец по делото в 3-дневен срок да представи обезпечение, изразяващо се в
поръчителство на едно физическо лице и е уговорена неустойка при
неизпълнение на това задължение, че по този начин общото задължение по
договора за кредит нараства значително. Навежда доводи за противоречие на
договора с императивни разпоредби на ЗЗП, ЗПК и ЗЗД. Прилага договор за
паричен заем с приложения към него, пълномощно. Иска присъждане на
направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника и в срока
1
по чл.131 от ГПК същият е депозирал писмен отговор. В него сочи, че искът е
недопустим, т.к. исковата молба е нередовна, поради неуказана поредност на
предявените в условията на евентуалност претенции. Счита иска за
неоснователен по основание и размер, като излага становище. Сочи, че
допълнителната услуга предхожда сключването на договора за потребителски
кредит и е въпрос на избор от страна на клиента, поради което същата не
следва да се разглежда като такава, свързана с усвояване и управление на
кредита. Твърди, че изборът на тази услуга не е било изискване на кредитора и
същите не са били задължително условие за сключване на договора за кредит.
Обръща внимание на разликата между „действия, свързани с усвояване и
управление на кредита по см. на чл.10А, ал.2 от ЗПК и допълнителни услуги
свързани с договора за потребителски кредит по см. на чл.10А, ал.1 от ЗПК.
Счита, че ответникът не е длъжен да се възползва от допълнителни услуги, че
същите се предлагат за удобство на клиентите и се предоставят само по
изрично тяхно искане. По отношение на претенцията за неустойка, ответника
счита, че е налице неизпълнение на договорно задължение – непредоставяне
на гаранция в уговорен между страните срок. Сочи, че изпълнението на това
задължение би довело до значително намаляване на претърпените от
дружеството вреди – пропуснати ползи и претърпени загуби, което
свидетелства за обезщетителния характер на предвидената неустойка.
Оспорва твърденията на ищеца за накърняване на добрите нрави с оглед
размера на неустойката, като счита, че е съобразен с риска, който кредитора
поема, като експерт в кредитирането. Освен изложеното, ответника изтъква и
възможността на кредитоискателя да не подпише договора или да се откаже от
съшия в 14 дневен срок. Сочи, че ГПР се изчислява към момента на сключване
на договора, а не към момента на дължимост на неустойката – същата би
възникнала при непредоставяне на обезпечение в тридневен срок. По
отношение договореният размер на възнаградителната лихва счита, че
възраженията за противоречие с добрите нрави почиват на неактуална
съдебна практика, позовава се на принципа на свобода на договарянето.
Представя извлечение от декларирани при кандидатстване за кредит данни за
имуществото на ищеца, прави възражение за заплащане на адвокатско
възнаграждение на ищеца по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, в случай, че такова бъде
претендирано. Иска присъждане на направените по делото разноски.
След анализ на представените по делото доказателства, Съдът установи
следните фактически обстоятелства:
На 14.12.2022 г. между „Вива Кредит” ООД /с плавоприемник „Вива
Кредит“АД/ и К. Б. В. е сключен Договор за паричен заем Standart 30
№5881328 със срок на погасяване 9 месеца и размер на главницата 900 лв. при
фиксиран годишен лихвен процент 40,32% и ГПР в размер на 49,50%. На
същата дата е сключено и споразумение към договора – Анекс №1 /лист 17 от
делото/. Съгласно договор № 5881328 част от сумата в размер на 530,51 лв. ще
се ползва за погасяване на задължение на ищеца към ответника по договор №
5833485/30.06.2022г. Съгласно погасителния план в чл.3, ал.1 от процесния
договор, задължението ще се погасява на 9 месечни вноски, първата от които е
на 13.01.2023г., а последната – 10.09.2023г. Твърди наличие на неравноправни
клаузи и нищожност на договора.
Ответника твърди, че договорът е сключен при спазване на императивните
разпоредби на ЗЗП и ЗПК, като отрича обстоятелствата, изложени в исковата
молба.
Съгласно разпределената доказателствена тежест, на страните е указана
2
необходимостта от доказване на обстоятелствата, на които основават
твърденията си – ищецът – противоречие на клаузи от договора с императивни
правни норми, като съдът има и служебно задължение да следи за такива,
доколкото се касае за потребителски кредит. Ответникът се основава на
индивидуално договорени клаузи по процесния договор и изрично искане на
ищеца за ползване на допълнителните услуги, което следва да докаже,
доколкото ищецът не признава този факт.
СЪДЪТ като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, прецени следното от правна страна:
Предявен е иск за прогласяване нищожност на Договор за паричен заем
Standart 30 №5881328. Същият е допустим.
Договорът за кредит, въз основа който се претендират вземанията, е сключен
на 14.12.2022г., между страните в изискуемата от чл.430, ал.3 от Търговския
закон писмена форма. Представеният Анекс № 1/14.12.2022г. изменя
процесния договор като урежда премахване /при определени условия/ на
добавената такса за експресно разглеждане на кредита, разсрочена на месечни
вноски от 59,89 лв. и включена в погасителния план. Характеристиките на
договора за заем са както следва: главница 900,00 лв., срок за погасяване 9
месеца, общ размер на кредита 1596,87 лв., фиксиран годишен лихвен процент
40,32% и ГПР в размер на 49,50%. В чл.5, ал. 1 от договора е уговорено
обезпечение, което следва да бъде предоставено в 3 дневен срок от получаване
на заемната сума от ответника. Предложеният поръчител следва да отговаря
кумулативно на определени изисквания – възраст над 21г., постоянен трудов
договор, като повече от 6 месеца да е със стаж при настоящия си работодател,
осигурителен доход в размер 1000 лв., с добра кредитна история за последните
5 години, и да представи документ от работодател, издаден до 3 дни от деня на
представяне на документа пред кредитора. Артернативното обезпечение е
банкова гаранция – в размер на общата сума за погасяване на заема. При
неизпълнение на това задължение кредитополучателят дължи неустойка,
чиито размер е предварително определен на 359,28 лв. и включен в
погасителния план, на вноски, с което общият размер на дължимата сума става
1956,15 лв.
Договор за паричен заем Standart 30 №5881328 е договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, който гласи, че това е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 24 от ЗПК за договора
за потребителски кредит се прилагат и чл. 143 - 148 от ЗЗП, в които е
регламентирана потребителската защита срещу неравноправните клаузи в
потребителските договори. Според чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като в т. 1 до 18 се съдържа неизчерпателен списък на видовете
неравноправни договорни клаузи, измежду които попадат и клаузите, които
задължават потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка (чл. 143, т. 3 от ЗЗП).
Съгласно чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП неравноправна е всяка клауза, задължаваща
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка.
3
В конкретния случай е предоставен заем в размер на 900 лева, който ищецът се
е задължил да възстанови заедно с уговорената възнаградителна лихва.
Същият е поел задължението в тридневен срок от подписване на договора да
представи на заемодателя обезпечение на задълженията си по него, състоящо
се в осигуряване на поръчителство или банкова гаранция. Неизпълнението на
това задължение е обвързано със санкция - неустойка в общ размер на 359,28
лв. Отделно в чл. 1, ал. 3 от процесния договор е предвидена и такса за
експресно разглеждане на документите за отпускане на кредита в размер на
539,01 лв., а според следващата алинея така определената такса се разсрочва и
добавя към месечната вноска.
Ищецът въвежда твърдения за нищожност на договора в цялост, а в условията
на евентуалност - и на конкретни клаузи.
Сочи, че посоченият Годишен процент на разходите /ГПР/ от 49,50 %, не
съответства на действителните разходи по кредита, като липсва информация
за начина на формирането му. Съгласно чл. 19 от ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. В случая с клаузите на договора, предвиждащи
заплащането на експресно разглеждане на документите за одобрение се
заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а според чл. 21, ал. 1 от ЗПК
всяка клауза в договора за потребителски кредит, която има за цел или
резултат заобикаляне на законовите изисквания, е нищожна. Затова и законът
въвежда задължението в договора за кредит да бъде подробно описан начинът
на формиране на ГПР, който следва да включва всички разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), които следва да не надвишават пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България /50%/. Клаузата за експресно разглеждане на документите за
одобрение - чл. 1, ал. 3 от процесния договор, предвижда допълнително
възнаграждение за кредитора в размер на 5639,01 лв. На основание чл. 10а от
Закона за потребителските кредити кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора
за потребителски кредит. На основание ал. 2 от цитираната разпоредба
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Поетите от ищеца
възнаграждения за услуги за т.нар. „бързо разглеждане“ попада в обхвата на
тази дефиниция, тъй като оскъпява кредита и следователно представляват
част от общите разходи по него, в подкрепа на което е и включването му в
погасителния план. При въвеждане параметрите на кредита в достъпен онлайн
калкулатор за ГПР /calculator.bg - https://www.calculator.bg/1/crediten_gpr.html
и moitepari.bg - https://moitepari.bg/Kalkulatori/Krediten_Kalkulator.aspx?
s_=4IyENVSE3gmHS8A_MH6vOH8q)*IuBCMTw)chU2!wbb2317NY4zBu9C)WLeS_XW0zfWDnDQHjssjVYVI2-
4THu8XcL!yfAtitpXgpg-o2d.-
Uu9m9IO)Qh4(opqP*qgYsPxNjY*e)05HC2QIvOGoeKjoOKBvh0C.)SU0nqWc8(*ur4VgskEg7pFJ5VimFwDNY6-
zYJFblNbYS31TquNQLqauRrL6aLM7akoth5Xy)8WkE610xcndn-
AQq2dJT0VvbNNhRIXtg.-3(XUxvd)YO88snBCrHKEQ13-coua#details /, а
именно – главница 900 лв., срок за погасяване – 9 месеца и лихва – 40,32% и
4
двата калкулатора потвърждават данните, посочени в договора за кредит –
ГПР е в размер на 48,67% при включване само на главница и договорна
лихва при максимално допустим нормативно определен размер от 50 %.
Всяка прибавена такса или допълнителна услуга ще доведе до повишаване на
стойността на ГПР над нормативно установените проценти. Прибавяйки и
таксата за експресно разглеждане, доколкото същата е част от погасителния
план и реално представлява разход за кредитополучателя, неминуемо влияещ
на общата цена на предоставената услуга /заем/, калкулаторите изчисляват
приложим ГПР в размер на 2093,32 %. Същият, безспорно се явява
прекомерно висок и противоречащ на императивната правна норма на чл. 19
ЗПК. Текстът на чл. 19, ал. 5 от ЗПК обявява за нищожни клаузи в договор,
които регламентират разходи по кредита надвишаващи определените по ал. 4,
поради което уговорката за заплащане на т.нар. услуги за бързо разглеждане
следва да се приемат за нищожни, доколкото евентуалното им включване в
общите разходи видимо ще надвиши допустимия по закон максимален размер
на ГПР. Същевременно заплащането на възнаграждението за т.нар. бързо
разглеждане от потребителя е предварително дължимо, т.е. то е дължимо само
за "възможността за предоставянето" на тази услуга, независимо дали ще бъде
използвана по време на действието на сключения между страните договор.
Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват
потребителят да заплати цена за реалното ползване на определена услуга, а
не хипотетично ползване на такава. Следователно налице е неравноправна
клауза в договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 143, т. 19 от
Закона защита на потребителите (ЗЗП) във връзка с препращащата разпоредба
на чл. 24 от Закона за потребителския кредит, с която потребителят се е
задължил да заплати възнаграждение на кредитора за предоставянето на
допълнителна услуга, която от своя страна не е включена при изчисляване на
ГПР и е довела до въвеждане на потребителя в заблуждение за действителната
стойност на кредита. При включване на тази такса, ГПР надвишава в пъти
законово допустимите граници.
Възраженията на ответника, че клаузата за дължимост на такса експресно
разглеждане не е произвела действие, останаха недоказани – липсва
информация дали условията, договорени с Анекс №1 са осъществени. Липсва
информация за извършени погашения по процесния договор.
Констатираното противоречие на размера на ГПР с нормативните изисквания
на ЗПК, на самостоятелно основание /с оглед изложените по-горе аргументи/
води до извод за нищожност на договора.
В допълнение следва да се отбележи и наличието на противоречие на
уговореният фиксиран ГЛП за целия период при размер 40,32% с добрите
нрави, тъй като надминава трикратния размер на законната лихва за
необезпечени кредити. Константната съдебна практика в тази насока се
споделя от настоящия съдебен състав, отчитайки свободата на договаряне и
ограничаването й единствено от правилата на морала. Бидейки договорната
лихва едностранно определено възнаграждение за кредитора, същата следва
да е справедлива и добросъвестно определена, отчитайки икономически
слабата позиция на кредитополучателя. В тази връзка, клаузата на чл. 3, ал.1,
т.5 от процесния договор също се явява нищожна на осн. Чл. 26, ал.1, предл. 3
ЗЗД.
От друга страна клаузата на чл.5, ал. 2 от договора, предвижда заплащане на
неустойка за непредоставяне на обезпечение, в размер на 359,28 лв., на
основание чл.26, ал.1 пр.3 ЗЗД поради това, че е сключена при неспазване на
5
нормите на чл.10а, чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК, както и по
чл.143, ал.1 от ЗЗП. Следва да се анализират условията, въведени от
кредитора, на които следва да отговаря поръчителя – лице на възраст над 21
години, с постоянен трудов договор, осигурителен стаж повече от 6 месеца
при настоящия работодател, осигурителен доход над 1000 лева и добра
кредитна история за последните 5 години, да не е поръчител или
кредитополучател по друг договор. Отделно е необходим и удостоверителен
документ от работодател, издаден в кратък срок. В случая, уговорената
неустойка е разход, известен на кредитора при изготвяне на договора, същият,
макар да е договорено, че се дължи при непредставяне на обезпечение в
тридневен срок от подписване на договора, е включена в погасителния план,
отделно условията към необходимия поръчител са от такова естество, че
вероятността за непредставяне на обезпечение е по-голяма, отколкото за
представянето му, което води до извода, че същата е „скрито възнаграждение“
за кредитора, в ущърб на потребителя, довело до значителна
нееквивалентност на престациите и неравноправност. Отделно, така
уговорното обезпечение излиза извън присъщата му функция – да гарантира
точното изпълнение на уговореното. Отлагането на предоставяне на
обезпечение в тридневен срок от отпускане на кредита противоречи на
житейската и правна логика. Съдът приема, че така уговорени таксата за
експресно разглеждане и неустоечната клауза водят до неоснователно
обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на
подлежаща на връщане сума. В този смисъл е налице накърняване на добрите
нрави по смисъла на чл. 26 от ЗЗД.
В договора за заем е уговорен ГПР в размер на 49,50%. В чл. 3, ал.1, т.8 от
Договора заемодателят е уточнил, че Годишният процент на разходите по
заема не включва възможните разходи, които заемателят може да се наложи да
заплати при неизпълнение на договорните си задължения, както и начислени
разходи за събиране, лихва за забава, неустойка и др. произлизащи от
неизпълнение на договорно поето задължение. Съгласно §1 от ДР на ЗПР
обаче „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати“. В случая, уговорената такса за експресно разглеждане в
размер на 539,01 лв. и неустойка в размер на 359,28 лв. са разход, известен на
кредитора, същият е включен в погасителния план /инкорпориран в
съдържанието на договора/. Така при отпуснат кредит в размер на 900 лв., за
кредитополучателя възниква общо задължение за периода на договора в
размер на 1956,15 лв. Такъв общ размер на дълга за период от 9 месеца
надхвърля многократно ГПР от 49,50 %, който е посочен при сключване на
договора, което безспорно показва формалния характер на вписания годишен
процент на разходите в същия. Доводите на ответника, че таксите и
неустойките не следва да се включват при определяна на ГПР към момента на
сключване на договора са неоснователни. В случая липсата на ясна,
разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването му и
макар формално процесният договор да съдържа изискуеми реквизити по чл.
11, ал. 1 от ЗПК, въз основа на цялостна преценка на всяка от уговорените
клаузи, съдът намира, че неправилното посочване и липсата на оповестяване
на действителния ГПР в договора за кредит, е достатъчно сериозен пропуск,
6
който се приравнява на непосочване на ГПР. С оглед на изискването при
изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква
ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който
не отразява точно всички тези разходи се приравнява на непосочването на
този процент. Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора
от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва
всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има
възпиращ и пропорционален характер“. Така СЕС постановява, че „член 10,
параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват, че
когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на
разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива
разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за
освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да
води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница“.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11 ал. 1, т. 7 -
12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на
всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на
последиците по чл. 22 от ЗПК - изначална недействителност на договора за
потребителски кредит, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. За недействителността съдът следи и служебно и ако констатира
такава се позовава на същата в мотивите при обсъждане основателността на
исковете. Следва да се отбележи, че при тази недействителност, отговорността
на кредитополучателя не отпада изцяло, тъй като съгласно чл. 23 ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
дължи връщане само на чистата стойност на кредита, а не дължи връщане на
лихвата и другите разходи по кредита.
Договор за паричен заем Standart 30 №5881328 е сключен в противоречие на
закона, обуславящо приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл. 23
от ЗПК специална недействителност - в която кредиторът има право само на
връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за
договорна лихва или за заплащане на такси и неустойки.
С оглед установената нищожност на договора в цялост, съдът не следва да
анализира въведените в условията на евентуалност ищцови претенции за
недействителност на конкретни клаузи.
По разноските:
При този изход на делото следва да се присъдят разноски по делото в полза на
ищеца. Съгласно списъка по чл. 80 от ГПК /лист 49/ се претендират 78,25 лв. –
платена държавна такса и адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ на осн. чл. 38, ал.1, т.2 Закона за адвокатурата /видно
от договор за правна защита и съдействие – лист 50 от делото/, като съгласно
чл. 36, ал. 2 от същия закон възнаграждението не може да бъде по-ниско от
предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид
работа. На процесуалният представител следва да бъде определено
минимално адв. възнаграждение по чл.38 ал.2 във вр. с ал.1 т.2 от ЗА, вр. с
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/ 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в размер на 495 лв. В тази връзка, Адв. Ю. О. Г.,
САК следва да представи данни за банковата си сметка.
По направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, съдът съобрази, че минималното възнаграждение в случая е
495 лева, в съответствие с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба 1/09.07.2004г. за
7
минималните размери на адвокатските възнаграждения и не следва да се
намалява.
Воден от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН в отношенията между К. Б. В., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. Р.****** и "Вива Кредит" АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Джавахарлал
неру" № 28, бл. Силвър център, ет. 2, ап. 73Г представлявано от С. П. П.,
сключения на 14.12.2022 г. между тях Договор за паричен заем Standart 30 с
№5881328, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 19, ал. 4
ЗПК вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
ОСЪЖДА "Вива Кредит" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. "Джавахарлал неру" № 28, бл. Силвър център, ет.
2, ап. 73Г представлявано от С. П. П., ДА ЗАПЛАТИ на К. Б. В., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. Р.******, направените от него разноски в
размер на 78,25 лв. (седемдесет и осем лева и двадесет и пет стотинки) –
заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА "Вива Кредит" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. "Джавахарлал неру" № 28, бл. Силвър център, ет.
2, ап. 73Г представлявано от С. П. П., ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 38, ал. 2
от ЗА на адв. Ю. О. Г., САК, сумата от 495 лв. (четиристотин деветдесет и пет
лева) адвокатско възнаграждение за предоставена правна помощ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
8