№ 364
гр. София, 06.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Веселина Вълева
Членове:Красимира Костова
Нина Ив. Кузманова
при участието на секретаря Емилия Б. Найденова
в присъствието на прокурора Л. Р.
като разгледа докладваното от Нина Ив. Кузманова Наказателно дело за
възобновяване № 20241000601074 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422, ал.1, т.5 от НПК.
Образувано е по искане на осъдения Ц. С. Ц., депозирано чрез
защитникът му –адв. М. Г. за възобновяване на ВНОХД №515/2023г. на ОС-
Враца, 1 наказателен състав и НОХД № 193/2022 г. на Районен съд –
Козлодуй, 3 състав.
В искането се развиват оплаквания за допуснати съществени процесуални
нарушения и нарушения на материалния закон. Излагат се съображения за
допуснати съществени нарушения по смисъла на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от
НПК. Развиват се и доводи, че инстанционните съдилища не са изпълнили
задълженията си за обективно, всестранно и пълно изследване на всички
доказателства по делото, в резултат на което са направили необосновани от
доказателствата изводи за извършено престъпление по чл.325, ал.2 от НК.
Правят се оплаквания, че не е назначена допълнителна съдебно-медицинска
експертиза с участие на специалист-очни болести, за установяване причината
за получената лека телесна повреда, предмет на престъплението по чл.131,
ал.2, т.3 вр. чл.130, ал.1 от НК, като в този смисъл се твърди нарушено право
1
на защита на осъденото лице. Претендира се възобновяване на наказателното
производство по посочени дела, като се постанови съдебен акт, с който ос. Ц.
С. Ц. да бъде оправдан или делото да бъде върнато за ново разглеждане от
друг състав на съда.
В съдебно заседание на въззивния съд, предствителят на А. П.-София
изразява становище за неоснователност на направеното искане. Счита, че
законът е приложен правилно и претенциите за неправилното му приложение
са неоснователни. Не съзира и нарушения в процесуалната дейност на съда.
Упълномощеният защитник на осъдения Ц. С. Ц. -адв. М. Г. иска
възобновяване на наказателното производство, като набляга на нарушения,
свързани с оценката на доказателствения материал, довели до неправилно
приложение на материалния закон.
Осъденият Ц. Ц., се явява и поддържа съображенията на защитника си,
залегнали в искането за възобновяване.
Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите в искането за
възобновяване, както и тези, изложени в съдебно заседание, в пределите на
своята компетентност намери следното:
Искането за възобновяване на наказателното производство по делото,
направено от осъдения Ц. Ц., чрез упълномощения защитник-адв. Г. е
допустимо съгласно чл.422, ал.1, т.5 от НПК. То е подадено от процесуално
легитимирана страна, в законоустановения срок по чл.421, ал.3 от НПК, като
се иска възобновяване на акт от кръга на посочените в чл.419, ал.1 от НПК.
Изложените в искането доводи са в подкрепа на основанията по чл.422, ал.1,
т.5 вр. 348, ал.1, т. 1 и т.2 от НПК.
Разгледано по същество искането е неоснователно.
С присъда от 29.05.2023г. по НОХД № 193/2023г. състав на Районен
съд- Козлодуй е признал Ц. С. Ц. за виновен в това, че на 19.04.2021г., за
времето между 22,00 часа и 23,00 часа, в с. Гложене, общ. Козлодуй, е извърил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, като викал, обиждал и посягал с ръка да
удари полицейски служител Н. Н.-полицай в група „ОП“ към РУ-Козлодуй
при ОД МВР-Враца, наплюл го и не изпълнил разпорежданията му,
възпрепятствал същия да слезе от служебния автомобил, като му притискал
вратата и деянието по своето съдържание се отличава с изключителна
2
дързост, проявявайки грубо нахалство и нанасяйки тежко оскърбление на
полицейския служител -престъпление по чл.325, ал.2, пр.2, вр. 1 от НК. На
основание чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК е осъден на пробация, в съвкупност от
следните пробационни мерки-„Задължителна регистрация по настоящ адрес“
за срок от една година с периодичност два пъти седмично и „ Задължителни
срещи с пробационен служител“ за срок от една година.
Със същата присъда осъденият Ц. С. Ц. е признат за виновен и за това,
че на същата дата и място е причинил лека телесна повреда на полицейски
орган- Н. М. Н.- полицай в група „ОП“ към РУ-Козлодуй при ОД МВР-Враца,
при изпълнение на службата му , като му бръкнал в окото с пръст, с което му
причинил травматичен конюнктивид на лява очна ябълка, довел до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота- престъпление по чл.131, ал.2,
т.3 вр. чл.130, ал.1 от НК, като на основание чл. 55, ал.1, т.1 от НК е осъден на
шест месеца лишаване от свобода.
На основание чл.23, ал.1 от НК е определено общо наказание лишаване
от свобода за срок от шест месеца, а на основание чл.66, ал.1 от НК
изпълнението на това наказание отложено с изпитатален срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът се е произнесъл по отношение на предявения граждански иск за
неимуществени вреди, претърпени от пострадалия Н. в резултат на деянието
по чл. по чл.131, ал.2, т.3 вр. чл.130, ал.1 от НК, като е уважил частично
същия. Произнесъл се е и по отношение на веществените доказателства и
направените разноски.
Присъдата е обжалвана пред ОС- Враца от защитата на осъденото лице
и от самия осъден, с искане за оправдаване.
С решение от 23.02.2024г. по ВНОХД № 515/2023г. ОС-Враца е
потвърдил изцяло първоинстанционната присъда.
Поради липсата на процесуална възможност за касационно обжалване,
присъдата е влязла в сила на датата на постановяване на въззивното решение.
В искането за възобновяване се излагат основания по чл.422, ал.1, т.5 от
НПК вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Оплакванията са насочени към
оценъчната дейност на решаващите инстанции, които не били обсъдили
доказателствата, съобразно изискванията на чл.305, ал.3 НПК, което е довело
до нарушаване на чл.13, 14 и чл.107, ал.5 от НПК, а от там и до неправилни
3
изводи относно вината на осъдения Ц.. Сочи се, че инстанциите по същество
непропорционално са кредитирали свидетелските показания на двете групи
свидетели и не са обсъдили данните за причините за поведението на осъдения
Ц.. Изразява се несъгласие и с отказа да се допусне допълнителна медицинска
експертиза, установваща начина на причиняване на леката телесна повреда,
предмет на престъплението по чл.131, ал.2,т.3 вр. чл.130, ал.1 от НК, с което
се обосновава нарушението на процесуалните правила, ограничило правото на
защита на осъденото лице.
Визираното в искането оплакване на осъдения за нарушаване на
изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107, ал5 НПК е обвързано с допуснато
нарушение при оценъчната дейност по проверката на доказателствените
източници от решаващите инстанции, но касае в същността си
съставомерността на деянието. В този си вид то е относимо към касационното
основание, попадащо в обхвата на чл.348, ал.1, т.1 НПК и имащо за цел
проверка за съответствието на атакувания съдебен акт с приложимия
материалния закон. В този смисъл са изложените съображения, че
фактическите обстоятелства за авторството на деянията, първата и въззивната
инстанции са направили при едностранчива оценка на част от доказателствата
и неаргументирано са отречени показанията на свидетели-преки очевидци на
извършено от полицейския служител Н. престъпление. С тези съображения по
същество се релевира оплакване за осъждането на Ц. Ц. по обвинения, които
не са доказани съобразно изискването по чл. 303 НПК.
Районният съд е положил необходими усилия за изясняване на
обективната истина по делото, като в хода на първоинстанционното съдебно
следствие е разпитал всички свидетели на случилото се, изслушал е
заключенията на назначените видеотехническа, лицево-идентификационна,
фоноскопска и съдебно-медицинска експертизи, дал е възможност на
подсъдимия /тогава/ Ц. Ц. да депозира обяснения, като действията са
извъшени в открито заседание с участие на осъдения и упълномощен
защитник. Осигурен е справедлив състезателен процес, в който страните са
имали възможност да изложат своите доводи.
Съдилищата мотивирано са отказали допускане на допълнителна
съдебно-медицинска експертиза, доколкото не са били налице основанията на
чл.153 от НПК за назначаване на допълнителна или повторна експретиза.
4
Искането на защитата не е било мотивирано на някое от основанията на
посочения законов текст, а при разпита си в съдебно заседание на 25.10.2022г.
вещото лице Р. Н. е обяснило механизма на получаване на травматичното
увреждане и каква е причината за причиняване на констатирания в случая
травматичен конюктивид у пострадалия Н.. Неоснователно е възражениета на
защитника, че неучастие н специалист по очни болести прави заключението
необосновано. Възприетата от съдилищата СМЕ-за е обоснована и от
писмените доказателства. Дали нараняването на Н. е в резултат от умишлени
действия на осъдения Ц., е въпрос, който се установява и от гласните
доказателствени средства, оъсдени в тази насока от решаващите съдилища.
В своите мотиви първоинстанционният съд, а в последствие и въззиният
съд, задълбочено и прецизно са обсъди събраните доказателства, за да стигнат
до извод за виновността на осъдения Ц. С. Ц. по предявените му обвинения.
Изпълнени са задълженията по чл.305, ал.3 от НПК, като решаващите съдебни
състави са установили наличните противоречия в доказателствените
източници, посочили са защо приемат за установени фактическите положения,
като не е надценено или подценено нито едно доказателствено средство.
Обсъдени са всички гласни доказателствени средства, каквито са показанията
на разпитаните свидетели и обясненията на подсъдимия, като същите са
коментирани в съотвествие и с данните от назначените експертизи. Трябва да
се подчертае, че обясненията на осъдения Ц. са очевидна защитна версия,
опровергана, както от свидетелите очевидци на неговото поведение-
свидетелите Н. , Ц. и П., които установяват поведението на осъдения Ц.
спрямо полицейските служители, така и от сведенията, съдържащи се в
приетите видеотехническа, лицево-идентификационна и фоноскопска
експертизи, установяващи осъденият Ц. Ц. като автор на инкриминираните
думи и действия, покриващи в пълнота съставите на чл.325, ал.2, пр.2 вр. ал.1
от НК и по чл.131, ал.2, т.2 вр. чл.130, ал.1 от НК.
Доводите на касатора за основанието обхванато от разпоредбата на
чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, не намират опора в делото. Настоящата инстанция
счита, че няма допуснати съществени процесуални нарушения, които да
доведат до отмяна не само на атакувания съдебен акт, но и на въззивното
решение, с което същият е потвърден. Производството и в двете инстанции е
преминало при стриктно спазване на процесуалните правила, като правото на
защита на касатора е било гарантирано в пълен обем. Както първата, така и
5
въззивната инстанция са извършили обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото и дефект при формиране на
вътрешното им убеждение не се констатира. Всички доказателства са били
подложени на внимателна проверка. Възражението в искането, с които се
отправя упрек към инстанциите за необосновано игнориране на една група
свидетели, близки и познати на осъдения Ц., е очевидно несъстоятелно. И
първата, и въззивната инстанция са обсъдили подробно показанията на всички
свидетели и установените противоречия, са намерили аргументиран израз в
мотивите към присъдата и решението на Окръжния съд.
Нужно е да се отбележи, че поначало преценката на доказателствата е
суверенна дейност на съда, като настоящата извънредна инстанция се
произнася в рамките на установените от инстанциите по същество фактически
положения, и не може да установява нови такива, както и не може да се
намесва или да замества вътрешното убеждение на решаващите съдилища.
Поради това на проверка подлежи единствено и само правилността на процеса
на формиране на вътрешно убеждение у решаващите съдебни състави и
спазване на задължението за обективно, встестранно и пълно изясняване на
обстоятелствата по делото. Както беше посочено, делото не страда от
доказателствен дефицит, който да е попречил на предходните инстанции да
установят по предвидения в закона ред фактите, подлежащи на доказване.
Приетата от съдилищата фактическа обстановка е резултат от вярна
интерпретация на данните, установени с годни доказателствени средства.
По изложените причини, настоящият съдебен състав намира, че липсва
както нарушение на материални закон при осъждането на Ц. С. Ц., така и
някакво процесуално нарушение, допуснато от съдилищата по фактите. Не са
налице основания по чл.422, ал.1, т.5 НПК вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК,
които да дадавт основание за възобновяване на наказателното производство.
Поради това искането на осъдения Ц. С. Ц. за възобновяване на
производството по НОХД № 193/22г. на РС- Козлодуй, а също и на ВНОХД №
515/23 г. на ОС-Враца следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл.426 вр. с чл.354, ал.1, т.1 от НПК,
Апелативен съд – София, НО, 11 състав
РЕШИ:
6
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Ц. С. Ц. за
възобновяване на производството по НОХД № 193/2022г. на РС- Козлодуй, 3
състав и по ВНОХД № 515/2023 г. на ОС-Враца, 1 н.с.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7