Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………2023 г. гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд,
двадесет и четвърти
състав,
в открито заседание,
проведено на тринадесети март 2023 г.,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
при участието на секретаря Нина
Атанасова,
като разгледа докладваното от съдия Милачков
административно
дело № 2485 по описа за 2022 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите
от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Жалбоподателят счита обжалвания акт за неправилен и незаконосъобразен. Твърди се
нищожност на решението, евентуално незаконосъобразност, в следствие на
допуснати съществени пороци – не е извършена нова проверка, а органа се е
позовал на данните събрани в хода на административно производство завършило с
издаване на АУПДВ, който в последствие е бил отменен от съда. Издадения акт е
немотивиран. Не са спазени специалните правила въведени със ЗУСЕСИФ за налагане
на оспорената финансова корекция. Твърди се, че процесният договор е бил
прекратен поради изтичането му още на 10.10.2019 г. и проверката започнала на
15.07.2022 г. е извън всякакви процесуални срокове. На следващо място се
настоява, че непостигането на заложените в бизнес плана параметри не
представлява нередност по смисъла на закона. Релевира искане за отмяна на обжалвания акт. В съдебно заседание и по
съществото на спора, чрез пълномощника си, поддържа жалбата. Претендира присъждане на
разноски по делото.
Ответната страна – зам. изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“ в качеството на Ръководител на Управляващия
орган /УО/ на ОП за „Развитие на
селските райони“ мярка 311, чрез процесуален представител изразява становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Моли за присъждане на сторените по
делото разноски.
Съдът,
предвид представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно Договор № 03/311/00754 от 10.10.2014 г. жалбоподателя е
ползвател за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311
„Разнообразяване към неземеделски дейности“ от ПРСР 2007 - 2013 г., предмет на
който е „Изграждане на къща за гости в село Аспарухово, община Дългопол“, по
който е изплатена субсидия в размер на 391 160 лв.
На 02.06.2020 г. ДФ „Земеделие“ е
издал АУПДВ № 03/311/00754/3/01/04/01.
С решение № 783 от 10.06.2021 г. по административно дело № 1409 по описа
за 2020г. на Административен съд, гр. Варна, се отменя частично АУПДВ №
03/311/00754/3/01/04/01.
По касационни жалби на изпълнителния
директор на ДФ „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ и на ЕТ „КУКЕН - Х.К.“ срещу решение № 783 от
10.06.2021 г. по административно дело № 1409 по описа за 2020 г. на
административен съд, гр. Варна, е образувано административно дело № 8722 / 2021
г. по описа на Върховен административен съд, първо отделение. Последният
постановява решение № 6016 от 17.06.2022 г., с което оставя в сила решение №
783/10.06.2021 г. на Административен съд, гр. Варна. В мотивите на съда е
прието, че неизпълнението на показателите, заложени в бизнес плана,
представлява неизпълнение на индикатори по смисъла на чл. 70, ат. I, т. 7 от
ЗУСЕФСУ и обуславя издаването на Решение за налагане на финансова корекция на
основание чл. 27, ат. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители.
Въз основа на съдебните решения, с
писмо изх. № 01 -6500/8617#14 от 15.07.2022 г. ДФ „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ е открил
производство по налагане на финансова корекция на основание чл. 73, ал. 2 от
ЗУСЕСИФ. За да приеме, че е налице нарушение на ЗУСЕФСУ/ново заглавие/,
административният орган се е позовал на констатации, направени в хода на извършена
проверка на място след плащане в периода от 18.06.2019 - 28.06.2019 г. по
проект № 03/311/00754, както и на извършена в последствие цялостна проверка на
място в периода от 19.07.2019 г. до 22.07.2019 г. В хода на тези проверки,
органа е установил неспазване на договорни и нормативни задължения, както
следва:
1. В представения и одобрен с договора
за подпомагане бизнес план са залегнали финансови показатели на базата, на
които проектът е определен като допустим, сключен е договор за подпомагане и е
изплатена субсидията по него. При проверката на място са представени документи
за 3 (три) пълни финансови години – 2016-та финансова година, 2017-та финансова
година и 2018-та финансова година, както и за периода 01.01. - 28.08.2019г.
Установеното изпълнение на бизнес плана средно аритметично за 3 (три) пълни
финансови години (2016 г., 2017г. и 2018г.) е в размер на 25,64 % от заложените
приходи /от нощувки и закуски/.
Конкретните стойности, въз основа на
които е извършена оценката на изпълнението на одобрения бизнес план за три
последователни пълни финансови години са следните:
За финансовата 2016 година:
Залегнали в одобрения бизнес план
приходи от субсидираната дейност за първа прогнозна година - 130 000,00 лв.;
Общо приходи за 2016 г. - 29 172,03
лв. (без ДДС), което съставлява 22,44% изпълнение на одобрения бизнес план за
годината.
За Финансовата 2017 година:
Залегнали в одобрения бизнес план
приходи от субсидираната дейност за втора прогнозна година - 130 000,00 лв.;
Общо приходи за 2017г. - 47 427,12 лв.
(без ДДС), което съставлява 36,48% изпълнение на одобрения бизнес план за
годината.
За финансовата 2018 година:
Залегнали в одобрения бизнес план
приходи от субсидираната дейност за трета прогнозна година - 130 000.00
лв.;
Общо приходи за 2018г. - 23 382,55 лв. (без ДДС), което съставлява
17,99% изпълнение на одобрения бизнес план за годината.
Горните данни са дали повод на
административния орган да приеме, че реалното
изпълнение на приходната част от одобрения към договор № 03/311/00754 от
10.10.2014 г. бизнес план средно за три последователни пълни финансови години е
25,64 %, което е под 50% и над 20% от приходите. Това е възприето от органа за
неизпълнение на т.4.12 и 4.18 от договора, съгласно които „Ползвателят е длъжен
да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор и в
съответствие с одобрения проект и Таблицата за одобрените инвестиционни
разходи“, а точка 4.18 предвижда, че: „Ползвателя е длъжен да спазва одобрения
проект за срок от 5 години от сключване на настоящия договор.
Установено е неизпълнение на
бизнесплана и по отношение на заложената трудова заетост. В плана е било
заложено наемането на персонал за 2 работни места – производствен персонал за
първите три прогнозни години. В хода на проверките е установено, че за 2016 и
2017 г. жалбоподателя е поддържал средно списъчна бройка от 1 лице, а за 2018
г. 2 лица. За трите години заетостта е изчислена средно аритметично на 1,47
човека, което е по-малко то 50% от заложеното в бизнес плана.
Горното нарушение отново е
квалифицирано от административния орган, като такова на т.1.12 и 4.18 от
договора.
За неизпълнението на бизнес плана в
приходната административният орган е наложил финансова корекция в размер на
58674 лв., като се е позовал на т. 30 от Приложение към раздел I "Общи положения"
от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ за установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от
Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за
развитие на селските райони 2007 - 2013 г. В посочената разпоредба е
предвидено, когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени
средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години, са над 20% и
под 50% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени
средноаритметично за същия период и това е продължило над две финансова година
се налага санкция в размер на 15 % от предоставената финансова помощ по
договора.
Съответно на основание т. 18 от
Приложение към раздел I "Общи положения" от Правила за определяне на
размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при
установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на
земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските
райони 2007 - 2013 г., когато неизпълнението е равно или по-малко от 50 %
спрямо заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчивата
заетост, и тъй като времетраенето на нарушението е до две финансови години, е
наложена финансова корекция в размер на 5 % от предоставената финансова помощ
по договора, т.е. в конкретния случай е в размер на 19 558,00 лв. (деветнадесет
хиляди петстотин петдесет и осем лв.).
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Правила за
определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на
земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските
райони 2007 - 2013 г. е определен общ размер на финансовата корекция от 58 674,00
лв. (петдесет и осем хиляди шестстотин седемдесет и четири лв.).
С писмо с изх. №01-6500/8617#11 от 15.07.2022 г. на ДФ „Земеделие“ е
предоставена възможност на ЕТ „КУКЕН - Х.К.“ да представи в 14-дневен срок от
получаването му писмени възражения по основателността и размера на финансовата
корекция. Писмото е връчено на адресата на 20.07.2022 г.
В указания 14-дневен срок, с писмо с вх. № 01-6500/8617#14 от 03.08.2022
г. на ДФ „Земеделие“ е депозирано възражение по гореописаните констатации. Възраженията на
търговеца са обсъдени в процесното решение и са приети за неоснователни.
Последвало е издаване на оспореното в настоящото производство Решение №
03/311/00754/3/01/04/02 на Изпълнителен директор на Държавен фонд
"Земеделие", с което е определена финансова корекция в размер на 58 674 лева.
В хода на съдебното производство, по представената административна
преписка е представен бизнес планът на заявителя, видно от който показателите
взети предвид от органа в оспорения акт, кореспондират с тези заложени в плана.
По делото беше допусната и ССЕ, от
заключението на която се потвърждават финансовите резултати на земеделския
производител.
Беше разпитан и свидетеля П. Х., който
потвърди пред съда, че след 2015 г. в с. Аспарухово са открити множество къщи
за гости, което е повлияло на финансовите резултати на жалбоподателя. По
отношение на заетите работници, св. Х. заяви, че е виждал работници, които да
обслужват къщата, градината и басейна, но не може да заяви с категоричност дали
са били служители на жалбоподателя или външни изпълнители.
Съдът кредитира заключението на вещото
лице и показанията на свидетеля по делото, като безпристрастни и съответстващи
на останалия доказателствен материал по делото.
При така изложената фактическа обстановка и като съобрази разпоредбата
на чл. 168, ал. 1 от АПК, съгласно която съдът извършва проверка на
административния акт на всички основания посочени в чл. 146 от същия кодекс,
съдът прави следните правни изводи:
Оспореното Решение е издадено от компетентен орган, отговаря на
изискването за форма на административния акт по чл. 59, ал. 2 от АПК, при
издаването му не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и не е налице отменителното основание
по чл. 146, ал. 3 от АПК.
В тази връзка не се споделят
възраженията, че решението е издадено от некомпетентен орган. Съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ,
финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на
ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. В чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕСИФ
е предвидено, че управляващите органи отговарят за цялостното програмиране,
управление и изпълнение на програмата, както и за предотвратяването,
откриването и коригирането на нередности, включително за извършването на финансови
корекции, като ръководител на управляващия орган е ръководителят на
администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият
орган, или определено от него лице, а правомощията на ръководител на
управляващия орган по този закон може да се упражняват и от овластено от него
лице. Според § 4, ал. 1 от ДР на ЗУСЕСИФ за Програмата за развитие на селските
райони функциите на органи за управление, контрол и администриране по този
закон се изпълняват от Министерството на земеделието, храните и горите и от
Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, както това е предвидено в
Закона за подпомагане на земеделските производители и в актовете по неговото
прилагане. Съгласно чл. 20, т. 2 и т. 3 ЗПЗП, Изпълнителният директор на
Държавен фонд „Земеделие“ организира и ръководи дейността на фонда и го
представлява. Съгласно чл. 20а, ал. 1 и 2 ЗПЗП, Изпълнителният директор на
фонда е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и я представлява.
Съгласно чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП, Изпълнителният директор издава актове за
установяване на публични държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава
пета, раздел III от Закона за управление на средствата от Европейските структурни
и инвестиционни фондове.
Спазени са изискванията на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, като преди издаване
на Решението за определяне на финансовата корекция, ползвателят е уведомен с
писмо, в което подробно e описано констатираното нарушение, правната му квалификация,
като е посочен и законовия размер на финансовата корекция - 15 % от предоставената финансова помощ. На
ползвателят е даден 14 дневен срок да изрази становище и да представи
доказателства, с което са спазени изцяло изискванията на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ.
Постъпилите възражения са обсъдени подробно в мотивите на оспореното
решение и са намерили обоснован и законосъобразен отговор.
Съгласно чл. 27, ал. 6 ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на
помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на
селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция
по чл. 70, ал. 1, т. 1 – 9 от Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове, се установява с издаването на решение за
налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Трайно е разбирането в съдебната практика, че
непостигането на заложените финансови показатели в бизнес плана представлява
неизпълнение на одобрените индикатори и основание по чл. 70, ал. 1, т. 7
ЗУСЕСИФ за извършване на финансова корекция. Съгласно чл. 63, пар. 1 от
Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември
2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата
селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) №
165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на
Съвета, ако се установи, че даден бенефициер не изпълнява критериите за
допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за
предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство
в областта на селското стопанство, помощта не се изплаща или се оттегля изцяло
или частично. Според разпоредбата на чл. 69, ал. 1 ЗУСЕСИФ управляващите органи
провеждат процедури по администриране на нередности по смисъла на чл. 2, т. 36
и 38 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1303/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 17
декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския
фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд,
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд
за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския
фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и
Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) №
1083/2006 на Съвета(Регламент /ЕС/ № 1303/2013). Определението за нередност в
чл. 2, т. 36 от Регламент /ЕС/ № 1303/2013 е следното: "Нередност"
означава всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право,
свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или
бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските
структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица
нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход
в бюджета на Съюза.Следователно, при констатиране на нередност по определението
на чл. 2, т. 36 от Регламент /ЕС/ № 1303/2013, на основание чл. 27, ал. 6 ЗПЗП
дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ се
установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на
чл. 73 ЗУСЕСИФ, тъй като е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 от същия
закон. Безспорно в случая и ЕТ“КУКЕН – Х.К.“, има и качеството на икономически оператор по
смисъла на чл. 2, т. 37 от Регламент /ЕС/ № 1303/2013, участващ в прилагането
на европейските структурни и инвестиционни фондове, като е сключил договор с
ДФ“Земеделие“, по силата на който получава финансиране от ПРСР.
За безспорно доказано между страните,
съдът приема и обстоятелството, че показателите заложени в бизнесплана на
дружеството по отношение на приходите от подпомаганата дейност и броя на
заетите лица не са постигнати. Констатациите на органа се потвърждават и от
заключението на вещото лице по делото.
Общо за трите проверявани години ползвателят не е реализирал заложените
в бизнес плана приходи, като е отчел изпълнение за проверявания период от 25,64%. Не е изпълнил и показателя за трудова
заетост, като средно наетите лица за трите години са 1,47 човека.
В тази връзка съдът не споделя
възражението на жалбоподателя, че неспазването на бизнес плана не следва да се
възприема като нередност по смисъла на ЗУСЕФСУ. Изготвянето на бизнесплана
засяга и критерий за допустимост, тъй като съгласно сключения договор за отпускане на финансова помощ, т.1.2. от
същия, фондът изплаща помощта при условие, че ползвателят е извършил
инвестицията съгласно одобрения проект и условията на НАРЕДБА № 23 от
18.12.2009 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по мярка "Прилагане на стратегиите за местно развитие" и по мярка
"Управление на местни инициативни групи, придобиване на умения и постигане
на обществена активност на съответната територия за местните инициативни групи,
прилагащи стратегии за местно развитие" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007 - 2013 г. и НАРЕДБА № 29 от 11.08.2008 г. за
условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка
"Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата
за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г.( НАРЕДБА № 29 от
11.08.2008 г.) Именно в НАРЕДБА № 29 от 11.08.2008 г. , Глава втора, Раздел ІV
– Изисквания към проектите, в чл.16 е предвидено, че кандидатите представят
бизнес план за период не по-малък от 5 години, като бизнес планът трябва да
доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а
в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране
на целите по чл. 2 от наредбата
Изготвянето на бизнес плана и
предвидените в него стойности са дело на кандидата за получаване на
подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е била
основание да бъде одобрен проектът му за субсидиране от ДФ
"Земеделие".
Самият бизнес план се използва за
изчисляване на рентабилността и ефективността на инвестицията. За проследяване
на постигане на заложените в бизнес плана показатели се вземат предвид
приходите от финансова дейност, за проследяване изпълнението на заложената в
бизнес плана производствена програма. Неизпълнението на финансовите показатели
по одобрения план не съответства на целите, дейностите и изискванията на мярка
311. Неизпълнението на предварително
заложената в плана приходна част е ясна индикация, че търговецът не е разходвал
средствата ефективно, което противоречи на чл. 30, § 2, предложение второ от
Регламент /ЕС, ЕВРАТОМ/ № 966/2012 г. относно финансовите правила, приложими за
общия бюджет на Съюза. Чл. 30 от Регламента визира принципите на икономичност,
ефективност и ефикасност с дефиниция на всяко едно от използваните три понятия,
като принципи на добро финансово управление, а органите, отговорни за
управлението и контрола на средствата на Съюза следят за спазване на тези
принципи и постигане на целите от прилагането на всяка мярка.
Съдът намира, че правилно е наложена
окончателна финансова корекция при съобразяване на чл.3, ал.1 от Правилата за
определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР
2007–2013 г. Според разпоредбата - Когато при осъществяване на контрол относно
спазване на критериите за допустимост, ангажименти или други задължения от
страна на ползвателите на финансова помощ бъдат установени повече от едно
нарушение при изпълнението на един и същ договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ, по който е подадена заявка за плащане след 1
януари 2015 г., размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ за
всяко едно от допуснатите нарушения не се кумулира. В тези случаи най-големият
определен размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ се приема
като показателен за вземането на решение относно окончателния размер на
дължимата от ползвателя финансова помощ. При констатирани 2 нарушения: неизпълнение
на заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на приходите, за
което се следва финансова корекция в размер на 15% и по отношение на устойчива заетост, за което
се следва финансова корекция в размер на 5% от изплатената помощ, като краен
резултат се следва окончателна финансова корекция в размер на 15% от изплатената помощ.
С оглед но гореизложеното съдът приема
решението за издадено и при правилно приложение на закона.
Не се споделя и възражението, че при
произнасянето си административния орган е следвало да съобрази разпоредбите на
„Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013
г., действала към момента на сключване и изпълнение на договора, а не „Правила
за определяне на размера на подлежаща за връщане безвъзмездна финансова помощ
при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР
2007-2013 г., влезли в сила на 30.08.2019 г. На първо място съдът намира, че
„Правилата“ съдържат процесуални норми и следва да намерят приложение веднага,
включително и към „заварените“ проверки. От друга страна, на съда е служебно
известно, че „Методиката“ е прогласена за нищожна от ВАС. Правната последица от
това произнасяне е в смисъл, че последната никога не е съществувала и страните
не могат да се позовават на нейните разпоредби.
На следващо място съдът счита, че
обстоятелството, че за констатираните нарушения първо е било проведено
производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане,
приключило с отменен АУПДВ, не е пречка за реализиране на производство по
налагане на финансова корекция, тъй като не е изтекла давността, предвидена в
Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно
защитата на финансовите интереси на Европейските общности.
Съгласно чл. 3, § 1 от Регламента,
срокът за давност за процедурите за
санкции, касаещи нередностите по отношение на правото на Общността, е четири
години от момента, в който нередността е извършена. В тази връзка съдът споделя
довода в писмената защита на административния орган, че в конкретния случай,
най-ранният начален момент, от който може да се претендира възстановяване на
безвъзмездно получената финансова помощ, е след изтичане на първата пълна
финансова година, в която е следвало да се изпълнят приходите, заложени в
бизнес плана на ползвателя, финансовата 2016 г., или най-ранната дата, от която
може да започне да тече давностния срок по чл. 3, §1 от Регламент 2988/95 е
01.01.2017 г. за вземания, произтичащи от неизпълнение на приходите за
финансовата 2016г. Следователно 4-годишният срок от извършване на нередността
от 2016 година би изтекъл на 01.01.2021г.. В случая обаче следва да се има
предвид и друго - чл. 3, § 1 от Регламента предвижда още, че срокът за давност
се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на
лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до
нередността. Срокът за давност започва да тече отново след всяко действие,
което го прекъсва. Въпреки това срокът за давност влиза в сила най-късно на
датата, на която изтича срок равен на двукратния давностен срок, ако
компетентните власти не са наложили санкция. В случая в периода 18.06.2019г. -
28.06.2019г. и в периода 19.07.2019г. – 22.07.2019г. са извършени две проверки
от експерти на Държавен фонд „Земеделие“ в Регионален технически
инспекторат-Варна, при които е констатирано неизпълнение на задължения съгласно
одобрения с Договор № 03/311/00754 от 10.10.2014 г. бизнес план - ползвателят
не е осигурил заложените в плана работни места и не е реализирал заложените в
бизнес плана стойности на приходи от услуги за три пълни финансови години: 2016 г., 2017 г. и 2018 г.. нередностите са
установени при проверка през 2019 година, за резултатите от която ползвателят е уведомен на 28.06.2019 година,
видно от положения подпис на контролния лист от проверката ( л.434 от
преписката) и на 23.07.2019 г.(л. 531 от преписката), т.е. давността е
прекъсната от тази дата и след нея започва да тече нова давност. Не е изтекъл
срок равен на двукратния 4-годишен давностен срок дори от извършване на
нередността за финансовата 2016 година, тъй като решението за финансова
корекция е издадено през 2022 година, още повече, че случаят касае продължаваща
нередност през три последователни години 2016, 2017 и 2018 година, съответно за
начален срок на давността следва да се приеме 01.01.2019 година.
Съдът не споделя възраженията на
жалбоподателя, че финансовите показатели заложени в бизнес плана не са
постигнати поради обективни причини – създаването на други къщи за гости в
същото населено място. Макар и да не е посочено конкретно, съдът приема, че
жалбоподателя се позовава на „форсмажорни обстоятелства“ за неизпълнението на
подписания договор.
От една страна, в самия договор не е
предвидено отпадане на отговорността на ползвателя, заради форсмажорни
обстоятелства.
От друга страна в чл.48, ал.1 от
Наредба №29/2008 г. е посочено, че страните по договора не отговарят за
неизпълнение на задълженията, в случай че неизпълнението се дължи на
форсмажорни обстоятелства по смисъла на § 1, т. 27 и при спазване на условията
на този член. Тоест, би следвало да се приеме, че ако са налице условията
предвидени в чл.48, ал.1 от Наредбата, то ползвателя не би носил отговорност за
неизпълнение.
В конкретният случай обаче, съдът
намира, че тези условия не са налице.
В § 1, т. 27 от ДР на Наредба №29/2008
г. е изведена легална дефиниция на понятието „форсмажорни обстоятелства“, по
смисъла на наредбата. Те са изброени изчерпателно: смърт на ползвателя на
помощта; продължителна професионална нетрудоспособност на ползвателя на
помощта; експроприация на голяма част от стопанството, ако това не е могло да
бъде предвидено в деня, в който е подписан договорът за отпускане на финансова
помощ; тежко природно бедствие, въздействало сериозно върху земята в имота; разрушаване
на животновъдните постройки в имота в резултат на инцидент; епизоотично
заболяване, засегнало изцяло или частично животните на земеделския
производител.
Нито едно от изброените обстоятелства
не е налице в настоящия казус.
По така изложените правни аргументи и при съобразяване чл. 168 от АПК
настоящата съдебна инстанция обоснова краен извод за неоснователност на
жалбата, съответно законосъобразност на оспореното Решение.
При този изход на спора на основание чл. 143, ал. 4 от АПК на ответника
следва да бъдат присъдени разноски съгласно приложения списък в размер на
3005,66 лв., от които 2748,26 лв. адвокатско възнаграждение и 257,40 лв. за вещо лице по изслушаната по делото съдебно счетоводна експертиза.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 4
от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на ЕТ „Кукен –
Х.К.“ с ЕИК ******със седалище с. Аспарухово, обл. Варна, представлявано от Х.К.,
срещу Решение №03/311/00754/3/01/04/02/12.09.2022 г., поправено с Решение за
поправка на очевидна фактическа грешка № 03/311/00754/3/01/04/02/20.09.2022 г.
на изп.директор на ДФ „Земеделие“, с което е определена финансова корекция в
размер на 58 674 лв., на основание чл.20а, ал.2 и чл.27, ал.6 от ЗПЗП и чл.72,
ал.1 и чл.73, ал.2 вр. чл.70, ал.1 т.7 от ЗУСЕФСУ.
ОСЪЖДА ЕТ „Кукен –
Х.К.“ с ЕИК ******със седалище с. Аспарухово, обл. Варна, представлявано от Х.К.
да запати на Държавен фонд „Земеделие“, сумата от 3005,66 лева (три хиляди и
пет лева и 66 стотинки), представляваща разноски по делото.
Решението може да се
обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: