РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 459/16.7.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, II състав в открито съдебно заседание на осемнадесети
юни през две хиляди и двадесетата година в състав:
СЪДИЯ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ
СЕКРЕТАР : АНТОАНЕТА МЕТАНОВА
като разгледа докладваното от съдията докладчик
Петров адм. дело №266 по описа на съда за
2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
I. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава Десета от
Административно процесуалния кодекс, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП).
2.
Образувано е по Жалба на М.Н.Г., ЕГН:**********,*** с посочен съдебен адрес ***3
адв. К. У., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-1818-000009 от 04.02.2020г. на Началник Районно управление Пазарджик при
Областна дирекция на МВР, Пазарджик, с която спрямо М.Н.Г., наложена
принудителна мярка „Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до
1 година, а именно за 6/шест/ месеца“ на моторно превозно средство, лек
автомобил „ФОЛКСВАГЕН МУЛТИВАН“ с рег.№РА6592КН.
3. Жалбоподателят, счита оспорения акт за необоснован и
противоречащ на материалния и процесуалния закони.
Г. твърди, че не е
предоставяла личния си автомобил на Йоан Мирославов Гангов, неин племенник, а на
брат си Мирослав Гангов, който трябвало да го измие на автомивка. На
автомивката с него е бил синът му Йоан. Брат ѝ е оставил сам сина си на автомивката, за известно време, докато измият
автомобила. В този момент, при миенето на автомобила същият потеглил по наклон, поради вероятна липса на включена
ръчна спирачка или не е бил оставен на скорост, при което Йоан се опитал да
овладее автомобила. В този смисъл се поддържа, че жалбоподателката, не е
„предоставяла“ на неправоспособен водач, управлението на собствения си
автомобил.
Възразява се също
така, че административния орган не е изложил конкретни съображения относно
срока за прилагане на административната принуда.
Искането е оспорената
заповед да бъде отменена, като се присъдят сторените разноски по
производството..
4. Началник Районно
управление Пазарджик при Областна дирекция на МВР, Пазарджик, не взема
конкретно становище по жалбата.
ІІ. За
допустимостта:
5. Жалбата е подадена в рамките на установения
за това, преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес от
оспорването, поради което се явява ДОПУСТИМА.
III. За фактите:
6. При извършена проверка
на 04.02.2020г., около 11:30 часа, в гр. Пазарджик, на ул. „Мария Шутич“, № 4 е
установено, че Йоан Мирославов Гангов от. гр. Пазарджик, ул. „Спартак“, № 7
управлява лек автомобил „Фолксваген Мултиван“ с рег. № РА6592КН, собственост на
М.Н.Г., без да е правоспособен водач
Относно така
установеното нарушение, спрямо Йоан Мирославов Гангов е съставен Акт за
установяване на административно нарушение серия АA, бл. № 348548 от 04.02.2020г., в който деянието е
квалифицирано като нарушение по чл. 150 от ЗДвП.
Акта е връчен на
адресата без заявени възражения.
7. Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-1818-000009 от 04.02.2020г. на Началник
Районно управление Пазарджик при Областна дирекция на МВР, е издадена въз
основа на същите факти и обстоятелства посочени в АУАН, като те са дословно
възпроизведени в обстоятелствената част на процесният административен акт.
При това положение спрямо М.Г., на основание чл.
171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка
„Прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил „ФОЛКСВАГЕН МУЛТИВАН“ с
рег.№РА6592КН за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 6/шест/ месеца“ . Отнети са два броя регистрационни табели.
8. Приложена е Заповед
№ 312з-74 от 18.01.2017 г., на Директора на ОД на МВР, Пазарджик, с която
служители на конкретно изброени длъжности, включително и Началник Сектор „Пътна
полиция“, към Отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР, Пазарджик, са
оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни
мерки, по реда на чл. 171, т.1, т. 2, т. 2а, т.4, т. 5б.“а“, т. 6 и т.7 от
ЗДвП.
9. Представени са още
:
- Експертно решение
№2410 от 11.12.1995г. на ТЕЛК спец. очна Пловдив ;
- Направление №
СУ/Д-РА/452-1 от 30.12.2019г. от
Дирекция „Социално подпомагане” Пазарджик за ползване на социална услуга ;
- Договор за
предоставяне на социални услуги №95 от 13.01,2020г.;
- Трудов договор №
130 от 23.08.2019г., сключен между Община Пазарджик и Фанка Костадинова Г.,***,
относно изпълнение на длъжността „личен асистент“;
- Свидетелство за
управление № ********* от 12.02.2020г., за придобита от Йоан Мирославов Гангов
правоспособност за управление на МПС, категории А, В, В1, считано от
07.02.2020г.
IV. За правото:
10. Според чл. 22 от Закона за административните
нарушения и наказания, за предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни
административни мерки
С оглед, цитирания нормативен текст, ще следва
да бъде споделено становището на жалбоподателя, че въпросните мерки са една от
проявните форми на властническата гаранция за точно осъществяване на надлежно,
нормативно установено, материално правило за поведение, било като изключат
предпоставките, то да бъде нарушено, било като преустановят, деянията
предприети в нарушение на същото или пък изключат предпоставките за настъпване
на вредни последици от противоправното деяние или респективно имат за
последица, отстраняване на вече настъпили вредни последици от такова деяние.
Вярно е също така, че тези мерки, по правното си
естество не съставляват административни наказания, макар и да са форма на административна
принуда. За разлика от административното наказание, което трябва да бъде
изтърпяно, така както е наложено и за целият период от време, през който е постановена
принудата (напр. временно
лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност), действието на
наложената административна мярка е обосновано и допустимо
единствено до момента, до който тя има за фактическа последица, предотвратяване и преустановяване на
нарушението, съответно предотвратяване или отстраняване на вредните последици
от същото. Следователно, от момента в който не съществува вероятност
материалното правило за поведение да бъде нарушено или от който противоправното
поведение е преустановено, действието на мярката не е фактически основано или
казано с други думи, от този момент насетне, прилагането на принуда, ще е в
пряко нарушение на една от проявните форми на принципа за съразмерност,
установена в чл. 6, ал. 2 от АПК, съобразно която административният акт и
неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.
Този законов текст е ясен е небудещ съмнение
относно неговото приложение. Не само административния акт, но и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава, което по правилата на формалната логика ще рече, че когато тази цел е
реално осъществена, то изпълнението следва да бъде преустановено.
11. Според чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението
по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство
по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е
временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от
лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една
година;
Според чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни
мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Според установеното в чл. 150 от ЗДвП правило за поведение,
всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени
за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен
когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване
на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на
обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането
на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152,
ал. 1, т. 4.
12. Каза се, с процесната заповед е постановено прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.
В тази насока, трябва да се съобрази, че прилагането на принципа
„Съразмерност“, установен в чл. 6., ал. 2 от АПК, преценен в контекста на
твърде радикалното засягане на правата на отделния правен субект, които
принудителната административна мярка има за последица, очевидна налага не само
да бъде определен ясен срок на нейното приложение, но изисква и излагането на
конкретни съображения които го обосновават.
В този аспект, следва да бъде разбирано изричното указание на
прежде цитирания текст на чл.172, ал. 1 от ЗДвП, принудителната мярка да бъде
налагана с мотивирана заповед от ръководителите на съответната служба за
контрол или от оправомощено от него длъжностно лице.
Непосочването на мотиви относно срока, за който се налага
принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на
последно посоченият нормативен текст, което лишава Съда от възможност да
установи дали актът е постановен в съответствие с целта на закона по аргумент
на чл. 146, т.5 от АПК. След като законодателят е предвидил срок от шест до
дванадесет месеца за налагане на тази мярка, то административният орган е бил
длъжен да обоснове, защо в конкретния случай е счел, че следва да бъде
определен не друг, а точно шест месечен срок, независимо от това, че в случая
това е минимално установения срок за приложение на принудата.
Доколкото наложилият мярката орган не е сторил това, Съдът не
би могъл да прецени дали той е упражнил своето правомощие в съответствие с
целите на закона, което е едно от основанията, посочени в чл.146 от АПК, за
оспорване на индивидуалните административни актове. В този смисъл, макар и във
връзка с приложението на друг вид принудителна мярка - Решение № 4971/14.04.2009г.
на ВАС по адм. д. № 1460/2009г.., I-во отд; Решение № 3726/19.03.2009г. на ВАС
по адм.д. № 14058/2008г.., I-во отд; Решение № 2428 от 23.02.2010 г. на ВАС по
адм.д.№ 11179/2009г.
13. С оглед
конкретиката на текущия казус трябва да се констатира, че според акта за
установяване на административно нарушение, противоправното поведение е
осъществено от Йоан Гангов на 04.02.2020г., а той е придобил правоспособност за
управление на МПС на 07.02.2020г., според представеното по делото СУМПС №
*********.
Това явно не позволява, стореното от Гангов да
бъде определено, като деяние, чиято обществена опасност е значителна в такава
степен, че да обосновава, освен осъществяването на административно
наказателната отговорност на Гангов и прилагането на административна принуда по
отношение на собственика на автомобила М.Г..
Една от формите на прилагане на прежде посочения
принцип за „съразмерност“ е административните
органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди,
явно несъизмерими с преследваната цел.
Съотнасянето на фактите, че Гангов е придобил
правоспособност няколко дни след инцидента и определената спрямо
жалбоподателката „първа група инвалидност с чужда помощ, пожизнено“, поради
което ползването на процесния автомобил е явно наложително, обосновават извода,
че налагането на оспорената административна принуда би причинило повече
негативни последици, отколкото евентуално би предотвратило.
14. Крайният
извод от изложеното до тук е че процесния административен акт е постановен при
допуснати нарушения на административно производствените правила, налагащи
неговата отмяна.
V. За разноските
:
15.
Констатираната незаконосъобразност на оспорения акт, предполага на
жалбоподателя да се присъдят сторените разноски по производството. Те съобразно
представения списък, се констатираха в размер на 410,00лв.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-1818-000009 от 04.02.2020г. на Началник Районно
управление Пазарджик при Областна дирекция на МВР, Пазарджик, с която спрямо М.Н.Г.,
ЕГН:**********,***, е наложена принудителна мярка „Прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 6/шест/
месеца“ на моторно превозно средство, лек автомобил „ФОЛКСВАГЕН МУЛТИВАН“ с
рег.№РА6592КН.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР, Пазарджик, да
заплати на М.Н.Г., ЕГН:**********,***, сумата от 410,00лв.(четиристотин и десет
лева), представляващи извършени от последната разноски по производството.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
и протест.
Административен съдия :/п/