Р E Ш Е Н И Е
град София, 14.12.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, II-ри въззивен брачен състав,
в открито съдебно заседание на петнадесети ноември
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН ЕВТИМОВ
при секретаря Мариана Ружина, като
разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ МИТОВА въззивно гр. дело № 4946 по описа за
2018 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно - по реда на
чл. 17 от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН), във връзка с § 1 от
Заключителни разпоредби на ЗЗДН, във връзка с чл. 258 - 273 от Граждански
процесуален кодекс (ГПК) и чл. 248, ал. 3 ГПК.
С Решение № 88466 от 10.04.2017 г., постановено
по гр. дело № 44219 по описа за 2016 г., Софийският
районен съд, III ГО, 89-ти състав, е оставил без уважение молбата на
С.Л.Б., ЕГН **********, за налагане на мерки за защита от домашно
насилие, срещу П.Г.П., ЕГН **********, за извършен акт на домашно
насилие на 17.07.2016 г., като неоснователна. Отказал е да издаде заповед за
съдебна защита, с която по отношение на ответника да бъдат взети мерките по
чл. 5, ал. 1 ЗЗДН. Осъдил е С.Б. да заплати в полза на Софийски
районен съд държавна такса по молбата в размер на 25.00 лева, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН. Осъдил е С.Б. да
заплати на П.П. сумата от 550.00 лева – деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение.
Молителката С.Л.Б. (въззивница в
настоящото производство), е останала недоволна от така постановеното Решение
и го е обжалвала с въззивна жалба, вх. № 5073656 от 16.05.2017 г. на
Софийски районен съд. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на
обжалвания съдебен акт, като се поддържа, че молителката е представила декларация по чл.
9, ал. 3 ЗЗДН, а съдът не я е кредитирал, приемайки, че същата не доказвала
изложените от С.Б. фактически твърдения. Изтъква се, на следващо място, че
първоинстанционният съд е пренебрегнал събраните по делото гласни доказателства
и не ги е обсъдил във връзка с декларацията.
Неправилно било обосновано и, че молителката не била дала
конкретно описание на проявите на психическо насилие от страна на ответника.
Съобразно с изложеното моли въззивния съд да постанови Решение, с което
да отмени първоинстанционното такова и вместо него да постанови друго, с което
да уважи молбата за закрила; да издаде заповед за защита; да задължи ответника П.Г. да се въздържа от
домашно насилие и да му наложи глоба в минимален размер.
Въззивницата поддържа жалбата в хода на производството, чрез пълномощника й.
Ответникът по молбата П.Г.П. (въззиваем в настоящото
производство) е подал отговор на въззивната жалба, с който е оспорил същата, като
неоснователна по изложените в нея оплаквания за неправилност на обжалвания
съдебен акт. Претендира разноски за настоящото производство.
Въззиваемят поддържа оспорването на въззивната жалба в хода на производството,
лично, и чрез пълномощника му.
Постъпила е и частна жалба, вх. № 5034471 от
01.03.2018 г., подадена от С.Б. срещу
Определение № 338090 от 13.02.2018 г., постановено по гр. дело № 44219 по
описа на Софийски районен съд, III ГО, 89-ти
състав, с което е оставена без уважение
молбата на С.Б. за изменение на постановеното по делото Решение, в частта за разноските.
В частната жалба
са наведени оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, като се
поддържа, че първостепенният съд неправилно е приел, че с оглед на фактическата
и правна сложност на делото и предвиденият минимален размер на адвокатското
възнаграждение за производства по ЗЗДН, договореният и платен от ответника по
молбата хонорар не бил прекомерен. Този извод на съда, според жалбоподателката,
не бил съобразен с разпоредбите на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, тъй като там било предвидено, че
хонорарът по дела за домашно насилие бил в размер на 400.00 лева, а присъденият
от Софийски районен съд надвишавал този размер с близо 40%. Съобразно с
изложеното моли въззивния съд да отмени обжалваното Определение и да намали
разноските по делото за адвокатско възнаграждение до минималния размер по
Наредбата. Частната жалба се поддържа в съдебно заседание, чрез пълномощник.
Ответната страна
по частната жалба П.П. оспорва същата в открито съдебно заседание на 15.11.2018
г., личон, и чрез пълномощника му.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в
срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН от
легитимирана за това страна в
първоинстанционното производство при наличие на правен интерес от обжалването,
като оспореният съдебен акт е валиден и
допустим, и подлежи на въззивно
обжалване по чл. 258 ГПК, във връзка с чл. 17 ЗЗДН.
Частната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 248, ал. 3 ГПК, от надлежна
страна и е срещу валиден и допустим съдебен акт.
Софийският градски съд, с оглед обхвата на
въззивното обжалване, като прецени доказателствата по делото в двете съдебни
инстанции и обсъди доводите на страните, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Въззивният съд споделя
установената фактическа обстановка от
първоинстанционния съд и направените въз основа на нея обосновани изводи, като
не намира основания за изграждане на
различни изводи въз основа на писмените доказателства (декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН и удостоверение за раждане - на л. 10 от делото) и гласните доказателствени средства чрез разпит на сочените от страните свидетели - И.А.Г.– Г. и В.Х.В.. Освен това първоинстанционният
съд е събрал всички поискани от страните, относими и допустими доказателства и
е изяснил изцяло делото от фактическа страна. Въззивният съд препраща към тези доказателства и изводи, на основание чл. 272 ГПК, правейки ги по този начин
част от своя съдебен акт, като с оглед оплакванията във въззивната жалба ще
следва да изложи и свои собствени мотиви.
Във
въззивната инстанция не са ангажирани други допустими и относими доказателства.
Въззивната жалба е неоснователна.
Не може да се сподели
изтъкнатото с въззивната жалба оплакване, че при наличие на декларация по чл.
9, ал. 3 ЗЗДН, подкрепена от свидетелските показания на майката на С.Б., първостепенният съд приел молбата за
неоснователна. Домашно насилие може да бъде установено само при
кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: на
първо място – осъществен от съответно лице противоправен и умишлен насилствен
акт в някоя от формите, описани в чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗЗДН, насочен спрямо
друго лице и установен по своето естество, време и място на извършване и, на
второ място – наличие между двете лица на правна, фактическа и/или родствена
връзка от изброените в чл. 3 ЗЗДН. Действително
съгласно чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, когато няма други доказателства, съдът може да издаде заповед за защита
само на основание приложената декларация по чл. 9,
ал. 3 ЗЗДН. Този облекчен ред за доказване изисква, от една
страна, в декларацията соченият с молбата акт на домашно насилие да бъде
индивидуализиран изцяло – по време, място, начин на извършване и авторство, а
от друга страна, предполага по делото да не са ангажирани никакви други
доказателства – писмени или гласни. В процесния случай декларацията на
въззивницата С.Б. съдържала изявление единствено, че спрямо нея бил извършен
акт за домашно насилие от лицето П.Г.П.. Специалният ЗЗДН не съдържа норма,
установяваща задължение на съда да дава указания за поправяне на декларацията
по чл. 9, ал. 3, а има единствено изискване за редовност на самата молба за
закрила по чл. 8, ал. 1 ЗЗДН, същата да бъде придружена от декларация за
извършеното насилие. Едновременно с това в хода на съдебното дирене пред
първата инстанция са събрани гласни доказателства, чието наличие и преценка
допълнително изключват процесуалната възможност първоинстанционният съд да постанови
Решението си и да издаде заповед за защита само въз основа на декларацията по
чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Твърдените с
молбата действия на ответника – въззиваем в настоящото производството, не се
установяват и от показанията на свидетелите, тъй като същите имат процесуална
функция да съдействат за установяване на обективната истина като излагат пред
съда устно своите непосредствени, лични и безпристрастни възприятия за
релевантни за предмета на делото факти. В конкретния случай – св. И.А.Г.– Г., не е
била очевидец на поведението на ответника и възпроизвежда казаното й от
молителката, поради което това доказателствено средство не би могло и след
преценката му да обоснове основателност на молбата за закрила. Изложеното се
отнася и до показанията на св. В.Х.В.. Ето защо въззивният съд
намира, че процесното домашно насилие,
за което се твърди да е извършено от въззиваемия П.П. срещу въззивницата С.Б.,
на дата 17.07.2016 г., не е
доказано по начин, време, място и
авторство, съобразно с твърденията в молбата. За съда по аргумент от нормата,
разпределяща доказателствената тежест между страните – чл. 154, ал. 1 ГПК, недоказаните факти са неосъществили се факти.
Съобразно тези аргументи, обжалваното
първоинстанционно Решение е правилно, постановено в съответствие с
материалния и процесуалния закон, и следва да бъде оставено в сила.
По частната жалба.
Въззивният съд намира
частната жалба за неоснователна.
Както правилно е обосновано и от първостепенния съд в обжалваното
Определение по чл. 248 ГПК, страните нямат задължение да уговарят адвокатски
хонорари в минимални размери, съобразно с определените в Наредба № 1 от
09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет. При наведено възражение за
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът съобразно с указанията дадени
с Тълкувателно Решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК
на ВКС, следва да извърши конкретна преценка дали усилията по защитата
съответстват на претендирания хонорар. В настоящия случай правилно е
отбелязано, че адвокатското възнаграждение, заплатено от ответника по молбата П.Г.
не е прекомерно, а в допълнение въззивният съд намира за необходимо да се
посочи и това, че в крайна сметка отговорността за разноски е особен вид
деликтна отговорност и се понася за неоснователно предизвикан правен спор.
Съобразно изложеното Определението по чл. 248 ГПК е правилно и следва да бъде
потвърдено.
По разноските за настоящата инстанция.
Въззивницата не
е заявила претенция за разноски, като такива, предвид изхода на делото, не й се
и следват.
Въззиваемият П.П.
е претендирал разноски за въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение,
като е доказал сторени такива за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00
лева, съгласно представения договор за правна защита и съдействие на л. 10 от
въззивното дело. С оглед представения по делото списък на разноските по чл. 80 ГПК за сумата 250.00 лева адвокатско възнаграждение, на въззиваемия следва да
бъдат присъдени разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно това
искане.
С
оглед оставянето на въззивната жалба без уважение, и на основание
чл. 17, ал. 2 ЗЗДН, във връзка с чл. 11, ал. 2 ЗЗДН и чл. 18, ал. 1, във връзка
с чл. 16 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, въззивницата
следва да бъде осъдена да заплати, по сметка на Софийски градски
съд, държавна такса по въззивната жалба в размер на 12.50 лева
(дванадесет лева и петдесет стотинки), и на основание чл. 77 ГПК, във вр. с чл. 19 от Тарифа
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК държавна такса по
частната жалба в размер на 15.00 лева.
Така мотивиран, Софийски градски
съд, Гражданско отделение, II-ри въззивен брачен
състав, на основание чл. 17 ЗЗДН, ал. 5, предл. първо от ЗЗДН
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 88466 от 10.04.2017 г., постановено по гр. дело
№ 44219 по описа за 2016 г. на Софийски
районен съд, ІІІ
Гражданско отделение, 89-ти състав.
ОСЪЖДА С.Л.Б.,
ЕГН **********, да
заплати по сметка на Софийски градски
съд, следните суми: сумата от 12.50 лева (дванадесет лева и петдесет стотинки) - държавна такса по въззивната жалба, и сумата
от 15.00 (петнадесет) лева –
държавна такса по частната жалба.
ОСЪЖДА С.Л.Б., ЕГН **********, да заплати на П.Г.П., ЕГН **********, сумата от 250.00 лева –
разноски за настоящото производство.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 338090 от 13.02.2018 г., постановено по гр. дело № 44219 по
описа за 2016 г. на Софийски районен
съд, ІІІ
Гражданско отделение, 89-ти състав.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 17, ал. 6 ЗЗДН, е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.