Номер 307201.09.2020 г.Град Б.
Окръжен съд – Б.Първи въззивен граждански състав
На 01.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно частно гражданско дело №
20201200500951 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.278, ал.1 вр. с чл.274, ал.1, т.2 вр. с чл.130, изр.второ
ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от адв.Л.Н.А., като пълномощник на С. Л. Р.
от с.К., обл.Б., в качеството си на управител на „С. 15“ ЕООД – К., ЕИК *****, против
Определение №2545 от 12.03.2020 г. по гр.д.№317/2020 г. по описа на РС – Б..
С атакуваното определение е прекратено първоинстанционното производство, поради
недопустимост на предявения иск по чл.124, ал.4 ГПК.
В частната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на постановеното
определение. Най – напред се посочва, че докладчика по делото е следвало да се отведе от
делото. Твърди се, че между същите страни и на същото основание бил предявен иск, по
който било образувано гр.д.№604/2018 г. по описа на РС – Б., като в това производство били
оспорени същите писмени доказателства, които са представени по настоящото дело.
Посочва се, че въпросното дело било системно оставяно без движение, като въпреки
изпълнението на всички указания и въпреки внасянето на дължимата се държавна такса,
делото било прекратено. Жалбоподателят навежда, че след прекратяване на делото
предпочел да предяви нов иск, като с исковата молба е подал и молба за отвеждане на
докладчика по делото.По новата искова молба било образувано гр.д.№1591/2018 г., по което
процесните писмени доказателства били представени и оспорени с исковата молба, с
поискана съдебно – графологическа експертиза.В първото съдебно заседание тези
доказателства били оспорени и от ответната страна, като съдът задължил страните да
представи оригиналите за констатация.Посочва се още от жалбоподателя, че след като
представил въпросните документи в първото съдебно заседание, поискал от съда да задължи
ответника да представи оригиналите за сравнение от страна на съда, но съдът е отказал да
уважи това искане, както и отказал да назначи поисканата експертиза за изследване на
писмените доказателства, поради което се поддържа, че процедурата по чл.193 ГПК не е
1
нарушена, което могло да се види от съдебния протокол от първото проведено съдебно
заседание по гр.д.№1591/2018 г. Жалбоподателят посочва още, че по гр.д.№1591/2018 г.
страна – ответник е само С.М.И., а Х.Д. и З.С. са само свидетели, от които е разпитан само
Д.. Твърди се, че съдът е отказал да разпита Златка С. като свидетел, отказал представянето
на екземплярите на ответника С.И. отказал и експертиза, поради което следвало да се
приеме, че С.И. не разполага с тях, а с тях разполагали единствено Д. и С., които обаче не
били страни по гр.д.№1591/18 г., а само свидетели по това дело. Именно това обуславяло
необходимостта от предявяване на настоящия отделен установителен иск, по който освен
С.И. са конституирани като страни – ответници и Х.Д. и З.С., което обуславяло
процесуалната допустимост на заявения иск. Твърди се, че в хода на този иск следва да се
проверят отделни действия на трети лица – Д. и С. по изготвяне на констативния протокол и
уведомлението за прекратяване на договора, за да се изследва налице ли е волята на другия
ответник – С.И. за прекратяване на договора за наем на фитнеса, от което ищецът търпи
имуществени вреди. Именно в това се състояла и преюдициалността на настоящия спор по
отношение на спора по гр.д.№1591/2018 г., на което основание било спряно същото дело.
Посочва се, че по гр.д.№1591/2018 г. ответниците Д. и С. не можело да бъдат задължени да
представят процесните документи, защото били свидетели, а не страни, но в настоящото
производство те следва да представят и техните екземпляри за сравнителен материал в
качеството им на страни, което обуславяло допустимост на отделен иск по чл.124 ГПК. Като
резултат се иска отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на районния съд
за продължаване на процесуалните действия.
По реда на чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на жалбата от насрещната
страна по делото, въпреки предоставената възможност за това с връчване на препис от
частната жалба.
Б.ският окръжен съд, след преценка на материалите по делото и приложимия
закон, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от
процесуално легитимирана страна и е насочена против подлежащ на обжалване
първоинстанционен съдебен акт.
В производството по разглеждане на частни жалби въззивният съд е длъжен служебно
да провери изцяло валидността, допустимостта и правилността на атакуваното определение
и, ако намери основания за неговата незаконосъобразност, и без да са наведени доводи за
това от жалбоподателя, е длъжен да го ревизира.В тази насока е и приетото в Тълкувателно
решение №6 от 15.01.2019 г. по тълк.д.№6/2017 г. на ВКС, ОСГТК, докладвано от съдия
Г.Н., съобразно което ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд,
предвидени в чл.269, изр.2 ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба.
Настоящата инстанция намира, че атакуваното определение е валидно, допустимо и
правилно, по следните съображения:
2
От материалите по делото се установява, че първоинстанционното производство е
образувано по искова молба, подадена първоначално пред РС – София и молба уточнение от
21.03.2019 г., че искът е подаден само от търговско дружество „С. 15“ ЕООД – К.,
представлявано от управител С. Л. Р. , със съдебен адрес в гр.К. 2500, площад „Д.“ №1, ет.5,
офис №6, чрез адв.Л.Н.А., против С. М. И. , ЕГН **********, с адрес: гр.Б., ж.к.“Е.“ №70,
ет.1, ап.1, Х. Д. Д. , ЕГН ***, с адрес: гр.Б., ж.к.“Е.“ №70, ет.1, ап.1 и З. С. И. , ЕГН
**********, с адрес: гр.Б., ж.к.“Е.“ №70, ет.1, ап.1. По подробно изложените в исковата
молба съображения е поискано от съда да постанови съдебен акт, с който да прогласи за
неистински констативен протокол за щети от 28.12.2017 г. и уведомление за прекратяване на
договор за наем от 05.01.2018 г.
Първоначално искът е бил предявен пред СРС, но след размяна на книжа и в срока по
чл.131 ГПК от ответниците своевременно е направено възражение за неподсъдност на
делото по правилата на местна подсъдност и производството е изпратено на РС – Б. като
родово и местно компетентен съд по адреса на ответните страни.
В срока по чл.131 от ГПК от ответниците е направено възражение за недопустимост на
иска по изложени в отговора аргументи. Сочи се от ответниците, че е недопустимо
предявяване на установителен иск за установяване неистинност на документ в отделно
производство, ако ищецът е могъл да оспори съответния документ по реда на чл.193 ГПК в
производството, в което е бил представен. При подробно обосноваване на тази теза и при
цитиране и на съдебна практика се прави възражение за недопустимост на иска.
Във връзка с това възражение първоинстанционният съд е извършил служебно
справка, като е изискал информация по соченото от страните гр.д.№1591/2018 г. по описа на
БРС относно страните, предмета, етапа, на който се намира, както и дали по това дело са
били представени като доказателства писмените документи, които ищецът иска в
настоящото производство да бъдат прогласени като неистински – констативен протокол за
щети от 28.12.2017 г. и уведомление за прекратяване на договор за наем от 05.01.2018 г.,
както и да се удостовери дали по соченото гр.д.№1591/2018 г. по описа на БРС има данни
тези документи да са били оспорени по реда и условията на чл.193 ГПК.
Във връзка с горното е постъпило писмо от ОС – Б., с което е удостоверено, че по гр.д.
№1591/2018 г. по описа на БРС има постановен съдебен акт – решение, което е обжалвано и
по повод на въззивното обжалване е образувано в.гр.д.№297/2019 г. по описа на БОС, което
въззивно производство е спряно до приключване на настоящия спор, преценен като
преюдициален.В същото писмо е удостоверено, че към искова молба с вх.№3794/14.06.2018
г. от „С. 15“ ООД, преобразувано в „С. 15“ ЕООД, по която е образувано гр.д.№1591/2018 г.
по описа на БРС са приложени и писмени доказателства, като сред тях са Констативен
протокол за щети от 28.12.2017 г. и Уведомление за прекратяване на договор за наем от
05.01.2018 г., които са приобщени като доказателства по делото и няма данни за развитие на
3
процедурата по оспорването им по реда на чл.193 от ГПК в рамките на това производство.
При горните факти РС – Б. е приел, че предявения иск по чл.124, ал.4 ГПК е
процесуално недопустим и като последица от това делото следва да се прекрати, като е
изложил подробни съображения в тази насока, позовавайки се на постановките на
Тълкувателно решение №5/2012 г. от 14.11.2012 г. на ОСГТК на ВКС. В атакуваното
определение е направен най – общо извод, че е недопустим иск за установяване на
неистинност на документ по чл.124, ал.4, изр.1 ГПК, ако ищецът извежда правния си
интерес от възможността да се позове на влязлото в сила решение по установителния иск в
производството по висящ исков процес, в който документът е бил представен, но ищецът е
пропуснал срока за оспорването му по чл.193, ал.1 ГПК, като е прието, че настоящият
случай е именно такъв, доколкото самият ищец е представил с исковата молба тези
документи, не е оспорил тяхната истинност, като липсват данни да е било развито
производство по чл.193 от ГПК в рамките на производството по гр.д.№1591/2018 г. по
описа на БРС, по което дело категорично тези два документа са представени, приети като
доказателства и в срока и условията на чл.193 ГПК процедура по оспорването им не е
открито и не е развита.
Определението е правилно, а частната жалба се явява неоснователна.
Правото на заинтересованата страна да оспори истинността на представен по делото
документ може да се упражни от заинтересованата страна в предвидения в разпоредбата
на чл.193, ал.1 ГПК срок. Съгласно разпоредбата на чл.193, ал.1 ГПК заинтересованата
страна може да оспори истинността на документ най-късно с отговора на
съдопроизводственото действие, с което той е представен, а когато документът е представен
в съдебно заседание, оспорването може да бъде направено най-късно до края на
заседанието.
По делото е установено, че документите, чиято неистинност ищеца иска да установи в
настоящото производство са били представени и приети като доказателство по гр.дело
№1591/2018 г. по описа на БРС, като според изисканата справка от посоченото дело се
установява, че по делото няма данни за развитие на процедура по оспорването им по
смисъла на чл.193 ГПК.В тази връзка и след като в производството по гр.дело №1591/2018
г. по описа на БРС, ищецът в качеството му на заинтересована страна не е оспорил
документите в срока по чл.193, ал.1 ГПК се поставя въпросът за допустимостта на
предявения иск по чл.124, ал.4,изр.1 ГПК и съществува ли правна възможност по исков ред
в самостоятелно исково производство да се установява неистинността на същите тези
документи за оспорването на които е пропуснат срока по чл.193, ал.1 ГПК.По този въпрос
е налице произнасяне на ВКС, в Тълкувателно решение №5 на ОСГТК от 14.11.2012 г., по
тълк.дело №5/2012 г., което е задължително за съда. Съгласно Тълкувателното решение на
ВКС недопустим е иск за установяване на неистинност на документ по чл.124, ал.4, изр.1
ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да се позове на влязлото в
4
сила решение по установителния иск в производството по висящ исков процес, в който
документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл.193,
ал.1 ГПК.
Съгласно тълкувателното решение правото да се оспори истинността на представен по
делото документ по реда на чл.193, ал.1 ГПК може да се упражни в предвидения в същата
разпоредба срок, като с пропускането на срока по чл.193, ал.1 ГПК възможността за
оспорване истинността на документа в това производство се преклудира. В този смисъл се
приема от ВКС, че изгубвайки правото си да оспори истинността на документа в рамките на
висящия процес, страната загубва и правото по исков ред да установява неговата
неистинност, когато правният интерес от иска по чл.124, ал.4 ГПК се обосновава само на
висящия процес, в който е направен пропуска и не касае други правоотношения между
страните, в противен случай би се обезсмислил ефекта на предвидената процесуална
преклузия.С оглед изложеното и предвид задължителната съдебна практика на ВКС - ТР
№5/14.1.2012 г. на ОСГТК на ВКС, предявеният иск, по който е образувано настоящото
производство се явява недопустим.
До същите правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд за да прекрати
производството по делото поради недопустимост на предявения иск с правно основание
чл.124, ал.4, изр.1 ГПК.
Предвид гореизложените съображения, съдът намира, че жалбата се явява
неоснователна.
Атакуваното определение като валидно, допустимо и правилно, следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, Б.ският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №2545 от 12.03.2020 г. по гр.д.№317/2020 г. по описа
на РС – Б..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на
страните пред Върховния касационен съд на Република България, при наличието на
предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6