Р Е Ш Е Н И Е
№ 252 / 22.3.2021г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, в открито заседание на десети март, две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател: Мариана Шотева
Членове: 1. Георги Видев
2. Красимир Лесенски
при секретаря Я. В. и с участието на прокурора Стефан Янев, разгледа докладваното от съдия Видев касационно административнонаказателно дело № 74, по описа на съда за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с глава ХII от АПК.
Делото е образувано по касационна жалба на “MБАЛ Хигия” АД, с ЕИК ********* против Решение № 260106 от 23.10.2020 г., постановено по нахд № 1003/2020 г. по описа на Районен съд – Пазарджик. С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 13-676-14 / 09.04.2020 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ – София, с което за нарушение на чл. 29, т. 1 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, във връзка с чл. 81, ал. 3 от Закона за здравето, на основание чл. 229, ал. 3 от същия закон на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 1 250 лв.
Касаторът излага съображения за явна несправедливост на наложеното наказание, довела до незаконосъобразност на първоинстанционното решение, с което санкцията е потвърдена. Моли да се отмени решението и да бъде намалено наказанието до законовия минимум. Поддържа жалбата си и чрез процесуалния си представител в проведеното съдебно заседание. Претендира разноските направени в първата инстанция.
Ответникът по касационната жалба – Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ – София – оспорва жалбата в писмено становище, подадено от процесуалния му представител преди проведеното съдебно заседание. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение. Намира, че същото е законосъобразно и правилно. На свой ред претендира присъждане на разноски.
Прокурорът представя заключение за основателност на жалбата. Счита, че санкцията следва да бъде намалена до минимума.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът правилно е възприел фактическата обстановка по делото, а именно, в Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ бил получен сигнал от РЗОК Пазарджик за констатирани при проверки в три лечебни заведения в гр. Пазарджик нередности относно заплатени суми от пациенти. На база на представената в сигнала информация изпълнителният директор на ИАМН издал заповед № ИАМН-РД 13-676/28.10.2019 г„ изменена със заповед № ИАМН-РД 13-748/27.11.2019 г. за извършване на проверка на лечебното заведение - касатор в настоящото производство. В хода на проверката било установено, че лицето М. А. А. бил хоспитализиран на 10.05.2019 г., видно от История на заболяването /ИЗ/ № 2931/2019 по Клинична пътека № 183 „Оперативни процедури при хернии с инкарцерация“ и изписан на 12.05.2019 г. На 10.05.2019 г. майката на пациента, като негов представител е подписала „Заявление за избор на лекар/екип от медицински специалисти“, с което заявила, че предпочита извършването на „Едностранна инг. херния“ да бъде осъществена от д-р Ц. Г. Ц.. В История на заболяването на пациента, направлението за хоспитализация и епикризата д-р Ц. бил посочен като лекуващ лекар на този пациент и в това си качество подписал епикризата. Оперативеният протокол към ИЗ сочи като „оператор-ръководител на екипа“ също доктор Ц., който го е и подписал. За избора на лекар пациентът е заплатил на лечебното заведение сумата от 180.00 лв., за което е съставен Приходен касов ордер, като сумата е била осчетоводена. За непредоставяне на фискален бон от лечебното заведение бил изготвен „Протокол за установени липси при извършена проверка“ от дата 21.11.2019 г„ подписан от Изпълнителния директор на МБАЛ „Хигия“ АД, гр. Пазарджик и членовете на проверяващия екип. Горните медицински и счетоводни документи сочат, че избраният от пациента лекар за извършване на операцията - д-р Ц. е и негов лекуващ лекар, т.е. той е наблюдавал пациента за цялото време на престоя му в лечебното заведение. Лечебното заведение е разрешило този избор и е приело плащането за него, въпреки забраната, регламентирана с чл. 29, т. 1 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ (НОПДМП).
Приемайки тези факти и изводи, актосъставителят съставил на лечебното заведение процесния АУАН за нарушение на посочената норма на НОПДМП. Актът е надлежно предявен на пълномощник и е връчен препис, а въз основа на него е издадено атакуваното НП.
При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд правилно е приел, че е осъществен съставът на административното нарушение на чл. 29, т.1 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, вр. чл.81 ал.3 от Закона за здравето. Законосъобразна е и преценката на контролираната инстанция досежно правилното приложение на санкционната норма - в случая чл. 229, ал.3 от ЗЗ. Мотивите в тази насока се споделят изцяло от настоящата инстанция и няма смисъл да бъдат повтаряни. Споделят се изцяло и мотивите, че не е налице нарушение на принципа „non bis in idem“.
Фактите по делото не са спорни. Спорен е единствено въпросът, свързан с индивидуализацията на размера на наложеното административно наказание при приложението на чл. 27 от ЗАНН. Районният съд е намерил, че същото следва да се отмери при баланс на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като е изложил конкретни аргументи в тази насока. Съображенията на районния съд в тази насока обаче не се споделят от касационната инстанция.
От една страна няма спор по делото, че процесното нарушение е извършено за първи път, което е посочено и в самото НП. Но от друга страна се твърди в НП, че са констатирани още 39 броя извършени нарушения от лечебното заведение, което изключвало възможността да се касае за инцидентен случай в действията на лечебното заведение. С оглед това твърдение в НП и изхождайки от принципно правилната позиция, че несъмнено обществените отношения, които се охраняват от ЗЗ, се отличават с изключителна значимост - правото на пациента до качествена, своевременна и достъпна медицинска помощ, като предварителното заплащане на медицинска услуга, без нарочна нормативна регламентация в груба степен засягало достъпността на медицинската помощ, тъй като очевидно пациент, който не може да си позволи да я заплати, няма да получи достъп до същите медицински грижи /в случая от избран от него медицински специалист/, каквито ще получи пациента, осигурил на медицинското заведение съответното заплащане, РС е приел, че в случая подходът на лечебното заведение при приемане на плащания от пациенти за избор на лекар е системен и предварително подготвен, което повишава обществената опасност на нарушението.
Следва да се отбележи, че съдът, при разглеждането на делата, постановява решения с оглед събраните в тях доказателства. На първо място по делото не са ангажирани категорични доказателства от страна на АНО, върху когато лежи доказателствената тежест, за така твърдените общо 39 нарушения на касатора. НП не се ползва с доказателствена сила, поради което всяко едно изложено там твърдение на общо основание подлежи на доказване в хода на съдебното следствие от страна на АНО. Подобни безспорни доказателства обаче в кориците на делото не се намират. Представените от проверките на РЗОК протоколи също не се ползват с доказателствена сила. Иначе казано те могат да служат за индиция за евентуално извършени нарушения, но не и да доказват извършването им по категоричен начин. На следващо място, дори и да се приеме, че все пак такива нарушения са налице, то отново няма безспорни данни по делото, че касаят подобно на процесното такова по чл.29, т.1 от Наредбата, за да се твърди евентуално наличие на системност. Нещо повече – свидетелката – актосъставителката Димитрова например е посочила в показанията си, че са проверили „общо четиристотин шестдесет и няколко пациента“, но не само не сочи, че са налице евентуално 39 нарушения измежду проверените, но и при съпоставяне на проверените пациенти с евентуално извършените нарушения, е видно, че трудно може да се приеме, че лечебното заведение действа идентично спрямо всеки един пациент. Накрая следва да се отбележи и нещо много важно - до влизането в сила на всяко едно отделно НП, които са издадени евентуално за всяко едно от тези нарушения, няма как да се приеме с категоричност, че деянията, за които е наказано лечебното заведение, действително са извършени, за да бъдат те (или броя им) основа, върху която да се градят изводи за системност и оттам и такива за размера на санкцията. Да, безспорно е, че обществените отношения, които се охраняват от ЗЗ, се отличават с изключителна значимост - правото на пациента до качествена, своевременна и достъпна медицинска помощ. В случая обаче не се касае за деяние, заради което пациент е бил лишен въобще от тази медицинска помощ, нито пък за деяние, в следствие на което пациентът не е лекуван своевременно или качествено. Нарушението може и да води до получаване на плащане, което не се следва, но категорично не води до предоставяне на некачествено или неадекватно лечение.
Ето защо настоящият състав на съда намира за основателно възражението във касационната жалба за несправедливост на наказанието, което е наложено в завишен размер и се явява несъответно на нарушението. По делото не се ангажираха доказателства от страна на АНО, върху когато лежи доказателствената тежест, защо счита, че в случая следва да наложи имуществена санкция, различна от минималния размер, посочен в закона.
С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че потвърждавайки НП, въззивният съд е постановил един незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен, като в резултат бъде изменено атакуваното наказателно постановление по отношение размера на наложената санкция, като се намали от 1250 лв. на минималния размер от 500 лв., който размер съдът смята за съответен както на целите на административното наказване, заложени в чл.12 от ЗАНН, така и съобразен с правилата, определени в чл.27 от ЗАНН.
Независимо от изхода на делото е неоснователна претенцията за разноски на касатора относно платено адвокатско възнаграждение пред първата инстанция. Видно от първоинстанционното дело е, че настоящият касатор нито е представил договор за правна защита и съдействие, нито е претендирал присъждането на разноски.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр.2 от АПК и чл. 222, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 260106 от 23.10.2020 г., постановено по нахд № 1003/2020 г. по описа на Районен съд – Пазарджик и вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 13-676-14 / 09.04.2020 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ – София, с което за нарушение на чл. 29, т. 1 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, във връзка с чл. 81, ал. 3 от Закона за здравето, на основание чл. 229, ал. 3 от същия закон на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 1 250 лв., като
НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция от 1250 (хиляда двеста и петдесет) лева на 500 (петстотин) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател:/П/
Членове: 1./П/
2./П/