РЕШЕНИЕ
№
гр.
Козлодуй, 10.12.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Козлодуйският
Районен съд, трети състав, в публично заседание на 17 ноември 2020 година, в
състав:
Районен съдия: Борислав Методиев
при секретаря Капка Качева, като разгледа докладваното от съдията Методиев
гражданско дело № 1398 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото е образувано по
искова молба на А.Г.Д., с ЕГН:********** с адрес: ***, чрез адв. Х.Г.П., с
която е предявила против А. „П. И.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С. бул. „М.“ № * иск за заплащане на обезщетение в размер на
3489,00 лева, представляващо обезщетение за претърпени имуществени вреди,
получени в пряка причинно-следствена връзка с настъпило ПТП на 18.12.2018г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до
окончателното изплащане.
В исковата молба ищцата
твърди, че на 18.12.2018 г. около 18:00 ч. в с.Х., лек автомобил „Ф. П.“ с рег.
№ ********, нейна собственост, управляван от водача Н. П. Д., се движел по ул.„Г.
Д.“ част от републиканската пътна мрежа. Сочи, че по време на движение, при
маневра ляв завой за навлизане по ул. „Цв. Т.“, водачът попада в дупка на
платното за движение, вследствие на което настъпва ПТП с материални щети по
автомобила. Срещу водача е издадено Наказателно постановление № 18-0288
000903/28.12.2018 на Началник група към ОДМВР Враца, РУ К., с което на Н. П. Д.,
на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1-во ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200.00 лв. за извършено нарушение по чл. 20, ал.
2 от ЗДвП. С Решение №50 от 05.06.2019 по НАХД №52/2019 по описа на РС-Козлодуй
(влязло в законна сила) наказателното постановление е отменено. Релевира се, че
Н. П. не е бил в състояние да избегне настъпването на ПТП поради
необезопасената и необозначена дупка. Излагат се доводи, че вследствие на
инцидента А.Г.Д. е претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на
нейна собственост - лек автомобил „Ф. П.“. Сочи се, че задължението за
поддържането и ремонта на републиканския път е на А. „П. и.“, която следва да
понесе отговорността за вреди, причинени от виновни нейни служители, които не
са отстранили неизправности по пътното платно, не са обезопасили пътя и не са
сигнализирали по указания в закона начин за съществуващо препятствие.
Моли се, съда да осъди
А. „П. и.“, ЕИК: *********, да заплати на А.Г.Д., с ЕГН:**********,
парична сума в размер на 3 489.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, получени в пряка причинно-следствена връзка с настъпило ПТП
на 18.12.2018г.; ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на увреждането до окончателното изплащане.
Претендират се и направените
по делото разноски.
Ответникът, чрез процесуалния
представител Гл. юрисконсулт М. М., в срока по чл.131 от ГПК е подал писмен
отговор, с който оспорил исковете по основение и размер като неоснователни.
Твърди се, че от представените към исковата молба доказателства, не може да се
направят изводи, относно мястото на произшествието, размера и дълбочината на
твърдяната дупка, скоростта, с която се е движил автомобилът, както и
уврежданията, които са настъпили по него, вследствие на пропадането му в
неравността на пътното платно. Оспорва се твърдението на ищцата, че повредите
по автомобила са действително претърпени от произшествието. Ответникът оспорва
и размера на претенцията, тъй като не са представени доказателства, относно
методът на оценка на повредените части и каква база данни е използвана при
определяне на цената.
Моли, съда да отхвърли исковете като
неоснователни и недоказани, а разноските да бъдат възложени в тежест на ищеца.
След
преценка на събрания доказателствен материал и процесуалното поведение на
страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От
приложения по делото Протокол за ПТП №1519481 от 18.12.2018г., се установява,
че на посочената дата в с.Х., обл.В. ул.“Г. Д.“ на кръстовището с ул.“Ц. Т.“ е
реализирано ПТП от лек автомобил „Ф. П.“ с Рег. №********, собственост на А.Г.Д.
от гр.Б. С., управляван от Н. П. Д. от гр.Б. С.. Отразено е, че водачът на
лекия автомобил не е съобразил скоростта със състоянието на пътя и е попаднал в
дупка на платното за движение, в резултат на което са настъпили материални
щети. Посочено е, че автомобилът не е в движение поради повреди по ходовата
част.
Видно
от Удостоверение изх. №444/11.12.2019г. на Община Х. е, че ул.“Г. *** е част от
Републикански път №III-101
третокласна пътна мрежа, която е държавна собственост и се стопанисва от А. „П.
и.“.
Представена
и приета по делото е Стокова разписка №********** от 14.11.2019г., от която се
установява, че Н. Д. е закупил от „С. А.“ООД, подробно описани в 19 позиции
части, в общ размер на 3004.00 лв. /три хиляди и четири лева/.
Видно
от Проформа фактура №********** от 16.11.2019г. е, че Н. Д. е заплатил на „С. А.“ООД
сумата в размер на 485 лева /четиристотин осемдесет и пет лева/, за извършен
ремонт.
Установява
се, от представено и приложено по делото влязло в сила Решение №50 от
05.06.2019г. по НАХД №52 от 2019г. на РС-Козлодуй, че съдът е отменил
Наказателно постановление №18-0288-000903 от 28.12.2018г. на Началник РУ-К. към
ОДМВР-В., с което за нарушение на чл.20, ал.2 от Закона за движението по
пътищата / ЗДвП /, на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, на Н. П. Д. с ЕГН:**********
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева.
По
делото са разпитани като свидетели Н. П. Д., Ц. Р. Ш. и Ц. Т. Ц..
От
показанията на св.Н. П. – съпруг на ищцата, се установи, че живее в гр.Б. С.,
но работи в с.Х., обл.В.. През месец декември 2018г., прибирайки се от работа
от с.Х. към гр.Б. С. се наложило да отиде до колега и поради това минал през
главната улица на с.Х.. Управлявал лек автомобил „Ф. П.“, собственост на
съпругата му, когато при завой на ляво пропада в дупка. Дупката била на главния
път, по който се движел, като цялата предна част на автомобила пропаднала в
дупката. В резултат на удара се били отворили въздушните възглавници, като
двигателят се бил откъснал, а скоростната кутия паднала на земята. Автомобилът
не бил в движение, поради което го прибрал с репатрак.
В
разпита си св.Ц. Ш., заяви, че е автомонтьор, който работи в автосервиз в гр.Б.
С.. Твърди, че на 20.12.2018г. неговият познат Н. П. докарал на хенга лек
автомобил марка „Ф. П.“, вариант „**“, бял на цвят. Според свидетеля ходовата
част на автомобила била счупена, тъй като тя е алуминиева и при силен удар се
чупи. Имало е счупени лапи на двигателя, както и щети по предната броня и
фаровете, които също били увредени. Сочи, че най-вероятно щетите са причинени в
резултат на пропадане на автомобила, тъй като по носачите имало следи от
строшено, както и че от удара е изместен двигателя, като са счупени лапите,
които го държат. Колата не била в движение, като щети имало още по климатика и
картера. Ремонта е бил извършен постепенно във времето, тъй като повредите са
били много големи, както и сумата за частите и ремонта. Твърди, че ремонта е
струвал около 500 лева, а частите са стрували над 3000 лева.
Св.
Ц. Ц. живее в гр.Б. С., като работи като продавач-консултант в автофирма. Познава
св.Н. П., като твърди, че същият е отишъл при него със списък с части за
автомобил „Ф. П.“. Списъкът с частите бил написан от майстор. Общата стойност
на частите била над 3000 лева, но не помни точно колко. Сред тях е имало брони,
радиатори и др., като всички били за предницата, ходовата част и двигателя на
автомобила. Поръчал частите нови и същите били доставени на Н.. Била му
издадена фактура за частите.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите като логични, непротиворечиви и кореспондиращи
с останалите доказателства по делото.
По
делото е назначена и приета съдебно-автотехническа експертиза. От същата се
установява, че причините за настъпване на ПТП от лекия автомобил на ищцата, са
– наличие на мокро пътно плътно със запълнени с вода дупки, водещи до
невъзприемане на размера им, необезопасяването и несигнализирането на същите,
времето на реализиране на ПТП, а именно тъмната част на денонощието, като и
неправилна преценка и възприятие от водача на характера на пътното платно. Според
вещото лице, ПТП е настъпило при маневра „завой на ляво“ от лекия автомобил,
като водачът се е движил с разрешената и съобразена скорост. ПТП е било
предотвратимо от водача на автомобила при видимо сигнализиране и обезопасяване
на наличните неравности по пътя при конкретните пътни условия. От заключението
на съдебно-автотехническата експетиза се установява, че по лекия автомобил в
резултат на ПТП са настъпили следните повреди – деформиране и счупване на
облицовка на предна броня и окачване на предно дясно колело – носач със
стабилизилаща щанга, биелни болтове, амортисьор и пружини. Посочено е, че е
налице причинно-следствена между получените повреди и реализираното ПТП. Според
вещото лице общата стойност на причинените щети, с включен труд за монтаж и демонтаж
е в размер на 524 лева. При определянето на повредите и тяхната оценка, не са
взети предвид представените от ищцата стокова разписка и проформа фактура, като
е посочено, че същите са били издадени единадесет месеца след настъпването на
ПТП.
Тази
съдебно-автотехническа експертиза е оспорена от процесуалния представител на
ищцата, тъй като не са били взети предвид, представените стокова разписка и
проформа фактура, както и изслушаните свидетелски показания.
Поради
това е назначена повторна съдебно-автотехническа експретиза, изготвена от друго
вещо лице.
От
приетата повторна съдебно-автотехническа експертиза, при изготвянето на която
вещото лице е ползвало приетите стокова разписка, проформа фактура и
изслушаните свидетелски показания, се установява, че в следствие на настъпилото
ПТП, лек автомобил „Ф. П.“ с рег. №********, собственост на ищцата е получил
повреди на следните части: ангренажен ремък; носач комплект; броня предна;
радиатор воден; радиатор климатик; грил; кулер; картер; маслена помпа с
цедка; шайба колянов вал; тампони
двигател – 2 броя; тампони за климатик; компресор на климатика; ремък на
климатика; оптяжна шайба на климатика; пистов ремък; водни съединения;
съединения на турбо и перка. Според вещото лице действителната стойност на
претърпяната щета от лекия автомобил е в размер на 3300.00 лева, включваща
стойност на боя и допълнителни материали, стойност за нови резервни части,
стойност на труд за демонтажо-монтажни работи и стойност на труд за бояджийски
работи.
Отразено
е, че от техническа гледна точка вероятната причина за настъпване на ПТП е
навлизането на лек автомобил „Ф. П.“ с рег. №******** при маневра „завой на
ляво“ в несигнализирана и необезопасена пътна неравност на платното за
движение, която е била запълнена с вода. Лекият автомобил се е движил
непосредствено преди настъпване на процесното ПТП със скорост от около 15 км/ч.,
която е била разрешена и съобразена с пътнотранспортната обстановка. Посочено
е, че в района на местопроизшествието липсват пътни знаци, които да
сигнализират за пътните неравности, а настъпването на ПТП е било предотвартимо
от водача на автомобила само при сигнализиране или обезопасяване на наличните
неравности /дупки/ на платното за движение.
Според вещото лице анализът на механизма
на ПТП и нанесените материални щети на лек автомобил „Ф. П.“ с
рег. №********, водят до извода, че същите могат да се реализират при описаното
в протокол за ПТП №1519481 от 18.12.2018г. произшествие. От техническа гледна
точка е налице причинно-следствена връзка между настъпилото пътно-транспортно
произшествие и претърпените от лекия автомобил повреди, описани в протокол за
ПТП №1519481 от 18.12.2018г. и стокова разписка №********** от 14.11.2019г..
Съдът
приема назначената повторна съдебно автотехническа експертиза, като компетентно
изготвена и кореспондираща с останалите писмени и гласни доказателства по
делото и кредитира същата като вярна и обективна. Съдът кредитира и
първоначално назначената съдебно автотехническа експертиза, с изключение на
частта, в която са определени претърпените от лекия автомобил на ищцата повреди
и размера на същите. Съдът кредитира повторната съдебно автотехническа
експертиза, досежно вида и размера на претърпените вреди от автомобила на
ищцата, доколкото същата кореспондира с останалите събрани в хода на съдебното
дирене писмени и гласни доказателства. По делото са представени и приети,
неоспорени от ответника Стокова разписка №********** от 14.11.2019г. и Проформа
фактура №********** от 16.11.2019г., издадени от „С. А.“ООД на съпруга на ищцата св.Н. Д.,
удостоверяващи закупуването на части и извършването на ремонт на лек автомобил.
Тези обстоятелства се потвърждават и от показанията на разпитаните по делото
свидетели, които са продали частите и са извършили ремонта на „Ф. П.“,
собственост на ищцата. Вещото лице изготвило повторната съдебно автотехническа
експертиза е категорично, че реалните щети на МПС, описани в експертизата в
размер на 3300.00 лева са получени в резултат на настъпилото ПТП, описано в
Протокол за ПТП №1519481 от 18.12.2018г..
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен e иск
с правно основание чл.49, вр. чл. 45, ал. 1, вр. чл.86 от ЗЗД.
Ищцата
извежда претендираното главно вземане при твърдения за осъществен на 18.12.2018
г. деликт и съответно носи тежестта да докаже елементите от фактическия му
състав - настъпването на посочените в исковата молба вреди, техния размер,
както и причинната връзка между настъпилите вреди и факта на необезопасяване на
пътя, както и че той е част от републиканската пътна мрежа.
Ответникът следва да
докаже, че е положил дължимата грижа за поддържане на Републиканската пътна
мрежа в с.Х., обл.В. по ул.“Г. Д.“ и кръстовището с ул.“Ц. Т.“.
Съгласно, чл.49 от ЗЗД,
този който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. За да е налице
сложният фактически състав на чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД следва да е
причинена вреда на ищеца и тя да е резултат от виновното противоправното
поведение на ответника, респективно, за да се ангажира отговорността по чл. 49
от ЗЗД е необходимо вредата да е резултат на виновно противоправно действие или
бездействие на лицата, ангажиращи отговорността на възложителя на работа по чл.
49 от ЗЗД, както и да е налице и причинна връзка между противоправното
поведение и настъпилите вреди за ищеца.
Не
се спори между страните, а и от събраните доказателствата по делото се
установява, че ищцата А.Г.Д. към 18.12.2018г. е била собственик на лек
автомобил марка „Ф. П.“ с рег. №********. Безспорен между страните е и фактът,
че на 18.12.2018г., посочения лек автомобил „Ф. П.“ с рег. №********,
управляван от Н. П. Д., реализира пътно-транспортно произшествие. Това
обстоятелство се установява и от представения и приет по делото Протокол за ПТП
№1519481, съставен от служители на РУ-К., видно от който в с.Х., обл.В. ул.“Г.
Д.“ при кръстовището с ул.“Ц. Т.“ автомобилът на ищцата при движение с
несъобразена скорост със състоянието на пътя, попада в дупка на платното за
движение, в резултат на което са причинени материални щети по него.
Протоколът
за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила само относно удостоверените в него,
непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими към механизма на
ПТП. Действително, съобразно чл. 179, ал. 1 ГПК материалната доказателствена
сила на протокола обхваща лично възприетите от длъжностното лице факти, но в
случая това е спазено. Протоколът е съставен от полицейски служител след
посещение на място в деня на инцидента, т. е. служителят лично е установил
фактите на база извършен оглед и професионална преценка на ситуацията, за което
притежава съответните специални знания предвид професията си, а не се е доверил
само на разказа на водачите. Официалният свидетелстващ документ има материална
доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е
отразено в този документ. В случая не е оспорена автентичността на протокола за
ПТП, удостоверителната компетентност на съставителя му или реда по който е
съставен. Следователно, протоколът установява механизма на ПТП.
Видно
от приетото по делото Удостоверение изх. №444/11.12.2019г. на Община Х. е, че
ул.“Г. *** /където е реализирано ПТП/ е част от Републикански път III-101
третокласна пътна мрежа, която е държавна собственост и се стопанисва от А. „П.
и.“. А. „П. и.“ като
юридическо лице осъществява дейностите по чл. 29 от Закона за пътищата, вр. чл.
13, ал.1 от ЗДвП, чрез възлагане на определена работа на физически лица. В
чл.30, ал.1 от Закона за пътищата е предвидено, че Агенцията осъществява
дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища.
Също така съгласно чл. 19, ал.2 от ЗП управлението на пътищата включва:
оперативно планиране на изграждането - проектиране и строителство, и
поддържането на пътищата; осигуряване на проекти и строителство на пътища,
включително възлагане на обществени поръчки и предоставяне на концесии за тези
дейности; организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите,
свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата;
организиране и осъществяване защитата на пътищата, включително на пътните
съоръжения и на принадлежностите на пътя; осигуряване на общественото ползване
на пътищата чрез регулиране и контрол на автомобилното движение, даване на
разрешения и въвеждане на забрани за ползване на пътищата; упражняване на
контрол на превозните средства с оглед правилната експлоатация на пътищата и
предпазването им от разрушаване; осигуряване на информация и на прогнози за
пътния трафик; други дейности, определени с този закон и с правилника за
прилагането му, които не са свързани с ползване и разпореждане.
В рамките на
горепосочените правомощия на А. „П. и.“ същата има задължение да организира
поддръжката на процесния път, чрез свои длъжностни лица или чрез възлагане
поддръжката на трето лице. В контретния случй по делото не се доказа, това задължение
да е възложено на трето лице, поради което съдът приема, че подръжката на
процесния път е задължение на работниците и служителите на А. „П. и.“. Последните
носят деликтна отговорност, в случай, че не са взели необходимите мерки за
осигуряване безопасността на движението по улици и пътища, които са част от
републиканската пътна мрежа.
На
водача П. е съставен АУАН по закона за движение по пътищата, въз основа на
който е издадено и наказателно постановление №18-0288-000903 от 28.12.2018г.,
което обаче е отменено с влязло в сила Решение №50 от 05.06.2019г. по НАХД №52
от 2019г. по описа на РС-Козлодуй, заверен препис, от което е приложен по
делото. В т. 15 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6 / 2012 г. на ОСГТК на
ВКС е прието, че задължителни по см. на чл. 300 ГПК за гражданския съд, относно
това дали и кой е извършил деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца, са само тези актове на наказателния съд, с които по надлежен ред едно
лице е признато за виновно в извършване на престъпно деяние - с присъда,
решение по чл. 78а НК или споразумение в наказателния процес, но не и влязло в
сила Наказателно постановление, респ. съдебно решение, с което този акт на
административно-наказващия орган се отменя. Предвид горното, представеното и
прието по делото влязло в сила Решение №50 от 05.06.2019г. по НАХД №52 от
2019г. по описа на РС-Козлодуй, не е обързващо съда по настоящото дело,
касателно това има ли извършено деяние, противоправно и виновно ли е то.
От протокол за
ПТП №1519481 и приетите по делото съдебно-автотехнически експертизи се
установява, че причината за пътнотранспортното-произшествие е навлизане на лек
автомобил „Ф. П.“ с рег. №********, при маневра „завой на ляво“ в
несигнализирана и необезопасена пътна неравност на платното за движение,
находяща се на ул.“Г. Д.“ в с.Х., която е била запълнена с вода. Скоростта на
движение на автомобила, непосредствено преди настъпването на ПТП е била около
15 км/ч. и същата е била разрешена и съобразена с пътнотранспортната
обстановка. Единствената възможност за предотвратяване настъпването на ПТП от
водача на лекия автомобил в условията на произшествието е била само при
сигнализиране или обезопасяване на наличните неравности /дупки/ на платното за движение.
От събраните доказателства се установява, че пътната неравност /дупка/, в която
е бил попаднал автомобилът на ищцата е била необезопасена и несигнализирана.
Според
повторната съдебно автотехническа експертиза в района на местопроизшествието
липсват пътни знаци, които да сигнализират за пътните неравности. Всичко това
от своя страна води до извода, че водачът на лек автомобил „Ф. П.“ с рег. №********
е бил в обективна невъзможност да предотврати настъпването на ПТП.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключението на
приетата повторна съдебно-автотехническа експертиза се установява, че в
следствие на настъпилото ПТП, лек автомобил „Ф. П.“ с рег. №********,
собственост на ищцата е получил повреди на следните части: ангренажен ремък;
носач комплект; броня предна; радиатор воден; радиатор климатик; грил; кулер;
картер; маслена помпа с цедка; шайба
колянов вал; тампони двигател – 2 броя; тампони за климатик; компресор на
климатика; ремък на климатика; оптяжна шайба на климатика; пистов ремък; водни
съединения; съединения на турбо и перка. Според вещото лице действителната
стойност на претърпяната щета от лекия автомобил е в размер на 3300.00 лева,
включваща стойност на боя и допълнителни материали, стойност за нови резервни
части, стойност на труд за демонтажо-монтажни работи и стойност на труд за
бояджийски работи. Посочено е в съдебно-автотехническата експертиза, че е
налице причинно-следствена връзка между настъпилото пътно-транспортно
произшествие и претърпените от лек автомобил „Ф. П.“ с рег. №******** повреди.
Съдът
намира, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установяват
елементите на фактическия състав на деликта. Установи се, че ул.“Г.
Д.“ в с.Х., където е настъпило ПТП произшествие е част от републиканстата пътна
мрежа, която се стопанисва от А. „П. и.“. Поддръжката на пътната мрежа се
осъществява от работниците и служителите на А. „П. и.“, на които тя е възложила
осъществяването на тази дейност. Налице е деяние, извършено чрез бездействие от
работниците и служителите по повод на възложената им работа, които не са положили
необходимита грижа и работа по обезопасяването/възстановяването на пътя в с.Х.
в района на ул.“Г. Д.“ на кръстовището с ул.“Ц. Т.“. Причинена е
имуществена вреда на ищцата в размер на сумата от 3300 лева, която е била
необходима за закупуването на части и осъществяването на реманта на собствения
й лек автомобил „Ф. П.“ с рег. №********. Налице е и причинно-следствена връзка
между деянието /проявеното бездействие/ на работниците и служителите на А. „П.
и.“ и претърпените от А.Г.Д. имуществени вреди. Съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД,
вината се предполага до доказване на противното. Тъй като по делото не се
доказа друго, презумпцията не беше оборена от ответника и съдът следва да
приеме, че увреждането на ищцата е извършено виновно.
Доколкото
ищцата претендира сумата в размер на 3489.00 лева, а от събраните по делото
доказателства се установи, че действителните претърпени имуществени вреди от
нея, в резултат на деликта са в размер на 3300.00 лева, то предявеният иск се
явява частично основателен и до тази сума следва да бъде уважен, а в останалата
част следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При непозволено
увреждане в съответствие чл. 84, ал. 3 ЗЗД делинквентът е в забава спрямо
увредения от деня на увреждането и от този момент дължи обезщетение по чл. 86 ЗЗД равно на законната лихва.
По
разноските:
Предвид изхода на
спора, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ищцата има право на разноски, съобразно
уважената част от исковете.
Поради това, ответникът
следва да заплати на ищцата сумата от 1172,83
лева, направени разноски по делото за заплатена държавна такса; депозити за
вещи лица и адвокатско възнаграждение.
Така, мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
на основание чл.49, вр. чл.45, вр. чл.86 от ЗЗД А. „П. И.”, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. С. бул. „М.“ № * ДА ЗАПЛАТИ на А.Г.Д., с ЕГН:********** с адрес: ***, чрез адв.Х.П. ***
сумата в размер на 3300,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди на лек автомобил „Ф. П.“ с рег. №********,
нейна собственост, получени в пряка причинно-следствена връзка с настъпило ПТП
на 18.12.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на увреждането – 18.12.2018г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата над
3300.00 лева до претендираната сума от 3489.00 лева, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК А. „П. И.”, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление: гр. С. бул. „М.“ № * ДА
ЗАПЛАТИ на А.Г.Д., с ЕГН:********** с адрес: ***, чрез адв.Х.П. *** сумата
от на 1172.83 лв., направени
разноски по делото за заплатена държавна такса; депозити за вещи лица и
адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде
обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОС-Враца.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: