№ 14478
гр. София, 28.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20221110115341 по описа за 2022 година
Предявени са от ищеца [юл] искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 258 ЗЗД за
установяване спрямо [юл] съществуването на вземане в размер на сумата от
4838,66 лв., представляваща неплатено задължение за извършени ремонтни
дейности в офис по Договор от 14.06.2021 г., за което е издадена фактура №
[номер] от 07.09.2021 г., ведно със законна лихва от 10.11.2021г. до
окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.11.2021 г. по ч.
гр. д. № 64163/2021 г. по описа на СРС, 166 състав.
Ищецът [юл] излага твърдения, че на 14.06.2021 г. с ответника са
сключили договор за извършване на строителноремонтни дейности в офис
срещу представена оферта. Ответникът, в качеството си на възложител на
работата, следвало да заплати възнаграждение на ищеца, в качеството му на
изпълнител по договора, в размер на 6154,60 лв. без ДДС, за което били
издадени два броя фактурифактура № [юл] от 22.06.2021 г. на стойност
2215,66 лв. и фактура № [номер] от 07.09.2021 г. на стойност 4838,66 лв.
Поддържа, че сумата по първата фактура е изцяло погасена от ответното
дружество, като има неизпълнение по втората. Твърди, че е извършил
следните строителноремонтни дейности- демонтаж на настилки-ламинат,
демонтаж на осветителни тела- открит монтаж и вградени луни, демонтаж
ключове и контакти, грунд и шкурене, цялостна фина шпакловка, полагане на
лайсни (ъгли), запълване на пукнатини с гипсово лепило с лента, боядисване с
латекс по стени и тавани, облепване, вкопаване на кабели, осигуряване на
контейнер за извозване на строителни отпадъци, за което не му било платенов
възнаграждение от ответното дружество. Моли за уважаване на предявените
1
искове. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът [юл] подава отговор на исковата молба, с който оспорва
иска по основание и по размер. Оспорва изложените твърдения в исковата
молба и уточнителната молба относно фактическата обстановка. Оспорва
дейността по ремонта- предмет на процесния договор, да е бил извършен в
срок и съгласно уговореното. Поддържа, че страните уговорили 15-дневен
срок за изпълнение на възложената работа, който започнал да тече от датата
на осигуряване на фронт за работа и след платена авансова сума в размер на
2215,66 лв. с ДДС по фактура № [юл] от 22.06.2021 г. Твърди, че авансът бил
платен на 24.06.2021 г., като фронт за работа бил осигурен още в деня на
подписване на процесния договор, когато му бил предаден и ключ от обекта.
Поддържа, че бил съставен Протокол образец 19 на 02.08.2021 г., тоест след
изтичане на срока за изпълнение на уговорените СМР, от който бил видно, че
част от дейностите не били извършени, а други- били изпълнени
некачествено. Твърди, че протоколът бил получен на 04.08.2021 г., а на
19.08.2021 г. ответното дружество е върнало на ищеца протокола с
отбелязани забележки по изпълнението, придружени от снимков материал,
обектививиращ същите. Поддържа, че посочените недостатъци не са
отстранени от ищцовото дружество и към настоящия момент. Потвърждава,
че работници на ищеца са извършили демонтаж на ключове и контакти, но не
и предвидения в договора последващ монтаж, в резултат на което били
оставени голи кабели и жици. С оглед неизпълнението ответното дружество
наело трето лице, което да извърши монтажа. Оспорва твърденията на ищеца,
че е извършил цялостна фина шпакловка, като заявява, че по стените имало
множество грапавини, неравности и издатини. Оспорва да са положени
предвидените в договора лайсни (ъгли) в зоната на стените и тавана. Твърди,
че положената лента с гипсово лепило се вижда и не е фино шкурена.
Действително ищецът е боядисал с латекс стените, но го е направил върху
стени без фина шпакловка и не до предвиденото в договора пълно покритие.
Твърди, че таваните не били изцяло боядисани. Оспорва при боядисването да
е извършено облепване с хартиена лента и предпазен найлон. Поддържа да са
нанесени вреди при боядисването с латекс върху первазите на прозорците,
радиаторите и термоглавите, включително санитарният възел бил изцапан с
латекс. Посочва, че по входната врата и прага има следи от латекс, одирания
и счупвания след изнасяне на ламиниран паркет. Моли за отвхърляне на иска.
Претендира присъждане на разноски.
След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора,
събраните по делото доказателства и изявленията на страните, съдът
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест за
уважаване на исковата претенция ищцовата страна следва да установи при
условията на пълно и главно доказване по иска с правно основание чл. 266, ал.
1 ЗЗД наличието на правоотношение между страните по посочения договор за
изработка, точното изпълнение на задължението на изпълнителя (ищец) за
осъществяване на уговорените строително-ремонтни дейности в качествено,
количествено и времево отношение; предаването на извършената работа и
2
приемането от възложителя без забележки (съответно е отстранил
недостатъците); размер на възнаграждението. В тежест на ответника е да
докаже, че заплатил уговореното възнаграждение, както и наведените
правоизключващи възражения.
Между страните не се спори, а и от приетия като доказателство по
делото Договор за изработка от 14.06.2021 г., се установява, че на 14.06.2021
г. ищецът и ответникът са сключили валиден договор за изработка, по силата
на който ищецът се е задължил да извърши ремонтни дейности в офис на
ответника (офис „[юл]“) съгласно заверени проекти и договорености с
възложителя на база количествено-стойностна сметка, описана в Приложение
№ 1 към договора, представляваща предварително одобрена оферта. Било
уговорено възнаграждение на прогнозна стойност от 6154,50 лв. без ДДС,
като част от него- в размер на 30 %, а именно- 1846,38 лв. без ДДС, платимо
авансово след подписване на договора и издаване на фактура, а остатъкът- в
5-дневен срок от издаване на фактурата след извършване на СМР, одобрени с
Акт Образец 19.
Между страните е безспорно обстоятелството, че ответникът, в
качеството си на възложител по договора, е заплатил авансово сумата от
2215,66 лв. с ДДС по фактура № [юл] от 22.06.2021 г. Във връзка
извършеното плащане по делото е прието като писмено доказателство
преводно нареждане от 24.06.2021 г., съгласно което ответникът е превел
авансово сумата на ищеца с посочено основание „Аванс 30 % по Договор от
14.06.2021 г.“ Ответникът не навежда твърдения, респективно не представя
доказателства, да е заплатил остатъка от възнаграждението, за която сума има
издадена фактура № [номер] от 07.09.2021 г. Спорно е по делото
обстоятелството дали ищецът е извършил уговорените СМР качествено и в
срок.
Съгласно чл. 3, ал. 2 от Договора, окончателната стойност на
възнаграждението се определя в зависимост от реално изпълнените
количества и едицинични цени за всяка позиция. В чл. 5, ал. 2 от договора
пък е уговорено, че възложителят следва да направи оглед на представените
за приемане СМР в 3-дневен срок от уведомяването му, в резултат на което да
ги приеме или да иска поправката им. В 3-дневен срок от предоставяне на
Протокол Образец 19 и фактура възложителят следва да ги подпише или да
поиска да се направят съответните корекции в тях. Срокът за изпълнение на
договорените СМР е 15 календарни дни, като същият започва да тече от
представен фронт за работа и след платен аванс. В Раздел IV, чл. 11 от
процесния договор страните са посочили като упълномощени да ги
представляват следните лица- за ищеца- Л. Б. и Б.З., и за ответника- М. И.а.
Видно от представените доказателства по делото ищецът е съставил
Протокол Образец 19 от 02.08.2021 г., в който липсват подписи на
представителите на страните, като съгласно имейл кореспонденцията на
страните ответникът е изпратил електронно писмо на 19.08.2021 г. с
коментари относно извършените и отбелязаните в Акт 19 СМР. Към имейла
на ответника до ищеца е приложен и снимков материал във връзка дефектите,
3
които са били констатирани при прегледа на извършената работа.
Действително ищецът е изпратил Протокол Образец 19 с имейл от 04.08.2021
г. за преглед и отбелязване на съответните корекции при необходимост, като
е посочил, че предходно изготвеният не следва да се вземе предвид, тъй като
в него имало пропуски.
По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза,
чието заключение съдът кредитира като обективно, обосновано и
компетентно дадено. Според констатациите на вещото лице, дадени в
заключението по съдебно-техническата експертиза, част от уговорените СМР
по договора не са били изпълнени, а са били вписани в Акт Образец 19
въпреки неосъществяването им. Друга част от неизпълнените работи въобще
не са били включени в протокола. Установява се, че на места не е направена
фина шпакловка, респективно направено е частично шпакловане за запълване
отворите от дюбели от PVC лайсните в основата на стената, частично
шпакловане по тавана в голямото работно помещение и на няколко места
около радиаторите и отворите за кабели. Също така се установява отклонение
в изпълнение на изработката по отношение качеството на боядисването около
касите на вратите, радиаторите и шкафовете в антрето, като също така не е
добре оформено „отсичането“ между тавана и стените. От извършения оглед
на място от вещото лице се стига до извода, че състоянието на обекта
отговаря снимките, изготвени и представени от ответника, тоест последните
отразяват обективно състоянието на имота след извършения ремонт от ищеца.
Видно от заключението на вещото лице и становището на последния,
изложено в открито съдебно заседание от 22.06.2023 г., ищецът не е извършил
цялостна фина шпакловка и монтаж на осветителни тела, боядисването е
извършено некачествено, по време на ремонта не е направено покритие на
мебели, вътрешни врати, дограмите на прозорците, первази и др., които да ги
предпазят от установените от вещото лице при огледа щети. С оглед
констатираното несъответствие в уговорените и реално извършените от ищец
СМР се установява, че стойността на последните възлиза на 3374,88 лв. без
ДДС, тоест 4049,86 лв. с ДДС.
По делото бяха събрани гласни доказателствени средства чрез разпита
на свидетеля Ивайло И., от показанията на когото се установява, че през
есента на 2021 г. е извършил работа в процесния обект- офис на ответника,
находящ се в гр. София, ул. „[юл]“, за да монтира осветителни тела и да
монтира ключове и контакти, включително да обезопаси кабелите.
Установява се, че в имота не е имало монтирани осветителни тела, имало е
оголени кабели, всички кабели са били разкачени. Също така при оглед на
имота е забелязал дефекти в боядисването и шпакловката.
По делото е изслушан управителят на ищеца, който към момента на
изпълнение на процесния договор е бил работник в ищцовото дружество.
Преди да бъдат обсъдени изявленията на управителя, следва да се отбележи,
че настоящият състав споделя приетото в Решение № 136 от 25.07.2016 г.,
постановено гр. д. № 6323/2015 г. по описа на ВКС, III ГО, становище.
Съгласно чл. 30, ал.1 ГПК юридическите лица се представляват пред
съдилищата от лицата, които ги представляват по закон или според
4
устройствените им правила. Съгласно разпоредбата на чл. 141, ал. 2 ТЗ
дружеството с ограничена отговорност се представлява от неговия управител.
По принцип ГПК не изключва възможността представителят на страната в
процеса да бъде разпитван като свидетел. Това изрично е уредено по
отношение на процесуалните представители на страните по пълномощие.
Съгласно чл. 166, ал.1 ГПК никой няма право да се отказва от свидетелстване
освен пълномощниците на страните по същото дело и лицата, които са били
медиатори по същия спор, както и посочените в т. 2 от същия законов текст
родственици. Тълкуването на този текст сочи на възможността
представителите на страните по пълномощие да свидетелстват, като им е
предоставена и възможността да откажат това. Възможността
пълномощниците на страните в процеса да свидетелстват произтича и от
текста на чл. 172 ГПК. С оглед на това и доколкото липсва изрична забрана за
свидетелстване от страна на управител като представляващ търговското
дружество, което е страна в процеса, съдът счита, че няма процесуална пречка
за това като показанията на управителя като представител на съответното
търговско дружество следва да се преценяват при условията на чл. 172 ГПК.
В зависимост от тяхното съдържание същите могат да се квалифицират и
ценят като обяснения на страната по чл. 176 ГПК.
С оглед изложеното изявленията на управителя на ищеца Б.З.З. следва
да се вземат предвид при условията на чл. 172 ГПК с оглед
заинтересоваността на лицето относно изхода на спора. Съгласно показанията
на управителя на ищеца ответното дружество е имало претенции за
драскотини по шпакловка за чистене на офиса. Поддържа, че е предложил на
ответника да плати на фирма да почисти офиса и да се уговорят кога е
възможно да се отстранят констатираните дефекти, като впоследствие не са
се доуточнили, тоест не твърди същите да са били отремонтирани. Посочва,
че в обекта са извършени следните СМР – демонтажни дейности, шпакловка,
боя, демонтаж на дограма.
По делото не беше представен приемо-предавателен протокол или друг
документ, от който да се установи приемането на изработеното от страна на
ответното дружество. Само по себе си, обстоятелството, че преди или по
време на приемането на изпълнената работа са направени възражения за
недостатъци, не обуславя извод, че липсва приемане и съответно не е
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение. Едно от основните
задължения на поръчващия (възложителя) е да приеме извършената съгласно
договора работа, като при приемането той трябва да прегледа работата и да
направи всички възражения за неправилно изпълнение освен ако се касае за
такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на
приемане или се появят по-късно. Ако недостатъците са толкова съществени,
че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение,
възложителят може да откаже да я приеме и да упражни правото си по чл.
265, ал. 2 ЗЗД да развали договора. Отказът да се изплати дължимото
възнаграждение при вече установена фактическа власт върху изработеното в
изпълнение на договора не съставлява упражняване на това право.
Упражняването на правото следва да се осъществи с изрично изявление в този
5
смисъл, което да достигне до изпълнителя. Ако констатираните недостатъци
не са толкова съществени, че да доведат до разваляне на договора,
възложителят следва да заплати дължимото възнаграждение въпреки тези
недостатъци. В този случай съгласно чл. 265, ал. 1 ЗЗД, той може да иска
поправяне на работата от самия изпълнител, заплащане на разходите за
отстраняването на недостатъците, когато това е извършено от трето лице, или
съответно намаляване на възнаграждението. Недостатъците на престирания
резултат- предмет на изработката, не погасяват задължението за заплащане на
уговореното възнаграждение, а пораждат права на възложителя, които следва
да бъдат упражнени по реда на чл. 265 ЗЗД и ако бъдат упражнени, могат да
доведат или до намаляване размера на възнаграждението или до отлагане
изискуемостта на задължението за възнаграждение, а разваляне на договора е
допустимо, ако недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна
за нейното договорно или обикновено предназначение.
Когато възложената работа е извършена с недостатъци, за възложителя
се поражда потестативното право да избере една от алтернативно
предвидените в чл. 265, ал. 1 ЗЗД възможности: 1) отстраняване на
недостатъците; 2) заплащане на разходите, необходими за отстраняването им;
3) намаляване на възнаграждението. Хипотезата на чл. 265, ал. 1 ЗЗД за
присъждане на самите разноски за поправката е приложима само в случай на
вече заплатено възнаграждение за изработеното. В този смисъл е решение №
120 от 20.06.2017 г. по т. д. № 1032/2016 г. на ВКС, както и решение №
263045 от 13.05.2021 г. по в. гр. д. № 4807/2020 г. на СГС.
Отговорността на изпълнителя за недостатъци се погасява в кратки
давностни срокове- с изтичане на шест месеца, респективно на пет години
при строителни работи, считано от деня на предаване на работата - чл. 265,
ал. 3 ЗЗД. Във всички случаи, обаче, възможността за поръчващия да
реализира правата по чл. 265, ал. 1 ЗЗД е обусловена от приемането на
изпълнението на работата по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД и заявяване на
възражения относно качеството на изпълнението в сроковете по чл. 264, ал.
2 ЗЗД. В случай че такива възражения не са направени, се прилага
необоримата презумпция по чл. 264, ал. 3 ЗЗД за правилно изпълнена работа.
Приемането на извършената работа обхваща два момента: 1)
фактическото получаване на изработеното от поръчващия и 2) признанието,
че изработеното съответства на поръчаното. В този смисъл приемане има
само когато реалното получаване на изработеното се придружава от изрично
или мълчаливо изразено заявление на поръчващия, че счита работата
съобразена е договора (т.е. приемането не е само фактическо, но и правно
действие). В случая от събраните по делото доказателствата- от снимковия
материал, от изготвената съдебно-техническа експертиза и от свидетелските
показания се установява, че е налице некачествено изпълнение на изработката
от страна на изпълнителя и че възложителят е констатирал тези явни
недостатъци при приемането на работата и е направил своите възражения
относно тях.
С оглед гореизложеното съдът счита иска за частично основателен,
6
доколкото в процесния обект са извършени СМР, но не в пълен обем и с
отклонение в качеството. Съгласно чл. 3, ал. 2 от договора окончателната
стойност на възнаграждението се определя в зависимост от реално
изпълнените количества и едицинични цени за всяка позиция. Видно от
данните, изложени в съдебно-техническата експертиза, стойността на
действително осъществените СМР възлиза на 3374,88 лв. без ДДС, тоест
4049,86 лв. с ДДС, като от нея следва да се приспадне авансово платената от
ответника сума в размер на 2215,66 лв. с ДДС по фактура № [юл] от
22.06.2021 г. Получената разлика възлиза на 1834,20 лв., следователно
исковата претенция следва да бъде уважена за тази сума и отхвърлена за
горницата до пълния предявен размер от 4838,66 лв.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да
се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство.
Предвид изрично направеното искане в тази насока, в полза на ищеца
следва да се присъдят сторените в заповедното производство разноски за
държавна такса в размер на 96,77 лева и реално заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 396,77 лева. Съобразно уважената част от
исковете претенцията е основателна до сумата от 187,09 лева.
В полза на ищеца следва да се присъдят и сторените в исковото
производство разноски за държавна такса в размер на 96,77 лева и депозит за
експертиза в размер на 800,00 лева. Съобразно уважената част от исковете
претенцията е основателна до сумата от 339,94 лева. Не следва да се
присъжда в полза на процесуалния представител адвокатско възнаграждение
за предоставена безплатна прана помощ. Разпоредбата на чл. 38 от Закона за
адвокатурата предвижда възможност адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на
лица, които имат право на издръжка; материално затруднени лица; роднини,
близки или на друг юрист. Изчерпателно изброените в закона случаи визират
само и единствено страни по дела, които са физически лица – не и
юридически лица, търговски дружества и еднолични търговци.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на разноски
съобразно отхвърлената част от иска. Не са представени обаче доказателства
за реалното заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение по банков
път, поради което претенцията се явява неоснователна.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 258 ЗЗД , че [юл], ЕИК
[НОМЕР], със седалище и адрес на управление [АДРЕС] ДЪЛЖИ НА [юл],
ЕИК [НОМЕР], със седалище и адрес на управление [АДРЕС] сумата от
1834,20 лв., представляваща неплатено задължение за извършени ремонтни
7
дейности в офис по Договор от 14.06.2021 г., за което е издадена фактура №
[номер] от 07.09.2021 г., ведно със законна лихва от 10.11.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.11.2021 г. по ч.гр.д.
№ 64163/2021 г. по описа на СРС, 166 състав като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за горницата над посочената сума до пълния предявен размер от 4838,66
лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА [юл], ЕИК [НОМЕР], със седалище и адрес на управление
[АДРЕС] ДА ЗАПЛАТИ на [юл], ЕИК [НОМЕР], със седалище и адрес на
управление [АДРЕС] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 187,09 лева – разноски в заповедното производство и сумата
от 339,94 лева – разноски в исковото производство пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8