Р Е Ш Е Н И Е № 779
24.02.2014г.,гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, X – ти съдебен състав в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Величка Динкова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4539 по описа за 2013г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.
Предмет на делото е иск с правна квалификация чл.61, ал.2 вр. с чл.59 ЗЗД.
Ищецът Д.П.П. твърди, че по силата на делбено дело № 3037 по описа за 2007г. на РС – Пловдив, IV – ти гр.с-в ответниците В.И.П., М.В.П., Е.В.Б. и Т.В.П. получили в изключителен дял имот № *** с площ от 2 446 кв.м, IX – та категория, местност „Б.” по плана на новообразуваните имоти на с. Ц.К., *** при граници и съседи: имот № *****.
Ищецът твърди, че преди прекратяването съсобствеността върху процесния имот от 1993г. насам го стопанисвал и ползвал като осъществявал държане по отношение останалите съсобственици – ответници по делото. Твърди, че последните знаели, че ищецът извършва подобрения върху имота и не се противопоставяли. Ищецът бил изградил в имота бунгало от 1993г. на стойност 600 лева, каменна настилка през 1998г. на стойност 750 лева / 30 кв.м по 25 лева за квм.м/, лози – 4 броя – засадени през 1993г., на стойност 200 лева, рози на стойност 150 лева, череши 11 броя – засадени през 1993г., 2 броя засадени през 2008г., 3 броя засадени 2010г., сливи – 14 броя засадени през 1993г., 1 брой през 2005г., 1 брой през 2010г., ябълки 3 броя през 1993г., 2 броя – засадени през 2005г., круши – 2 броя – 2005г., 1 брой 2010г., орехи 3 броя – засадени през 1993г., 1 брой през 2008г., кайсии – 2 броя през 2005г., 1 брой през 2010г., дюли – 1 брой през 1993г., 7 броя през 2005г., вишни 2 броя през 1993г., праскови 3 броя през 2008г. и борче – 4 броя 2010г. всичките на обща стойност 2 560 лева, както и сумата от 800 лева за мероприятия по подобряване състава на почвата, поради което тя е станала годна за обработка. Счита, че вложенията от него неоснователно обогатяват ответниците като претендира увеличената стойност на имота в резултат на така направените подобрения или общо сума в размер на 5 060 лева или по 1 265 лева за всеки от четиримата ответници съобразно притежаваните от тях квоти в съсобствеността. Ето защо се иска осъждането на ответниците да заплатят така посочената обща сума с която същите се обогатяват доколкото процесния имот № *** им е отреден в общ дял. Ангажират доказателства. Претендират разноски.
Ответниците В.И.П., М.В.П., Е.В.Б., Т.В.П. оспорват предявения иск. Твърдят, че ищецът е засадил дръвчетата на съсобствен имот без тяхно знание и съгласие, оспорват претендираната стойност – не следва да се присъжда увеличената стойност на имота, а само стойността на подобренията ако има такива. Оспорват ищецът да е заплащал нещо на неговия праводател. Направено е възражение за прихващане на сумата от 1 500 лева, която представлява обезщетение за претърпените от ответниците вреди в периода от 28.02.2013г. до 28.05.2013г. / от датата на поканата за предаването на владението на имота досега. Заявява се възражение за изтекла погасителна давност на претенциите за разноски. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Съдът след преценка на събрания по делото доказателствен материал и на основание чл.12 ГПК след като взе предвид становищата на страните съдът намира следното.
Безспорно по делото е че процесния имот е собственост на ответниците въз основа на съдебна делба за което по делото са представени решение № 543/19.02.2010г. по гр.д. № 3037 по описа за 2007г. на РС – Пловдив, IV – ти гр.с-в и протокол от проведено о.с.з на 22.04.2010г. за отреждане в дял формираните дялове съгласно обявения за окончателен проект за разделителен протокол.
Също така е безспорно се установява от решение № 103/07.07.2008г. постановено по гр.д. № 3037 по описа за 2007г. на РС – Пловдив, IV – ти гр.с-в, че ищецът П. е бил съсобственик по отношение на процесния имот с 6/72 ид.части, а ответниците 18/72 ид.части.
В тази насока от ищеца се твърди, че той е владял за себе си - като правомощие на правото на собственост притежаваните от него идеални части от съсобствеността в размер на 6/72 идеални части, а върху останалите части е упражнявал държане – в тази насока е изрично формулираната от ищеца молба от 11.11.2013г., залегнала в основата на повторния доклад на съда в с.з от 11.12.2013 – срещу което страната няма възражения. Следователно, безпредметно е твърдението на ответниците, че ищецът узурпирал притежаваните от тях квоти в съсобствеността, като ги е своил и се е домогвал да отблъсне тяхното владение, респ. да трансформира намерението си за държане за другиго в такова за себе си. Това е така тъй като тези обстоятелства касаят първо ищеца, респ. те го ползват до колкото владелецът при наличието на някой други обстоятелства се приравнява на добросъвестен и има право на увеличената стойност на имота, и второ, в тежест на ищеца е да установи владението за себе си – ако го твърди. Ето защо отношенията между страните по повод на извършените разходи за процесния имот не могат да се разрешат по правилата на чл.72 и 74 ЗС.
Практиката във връзка с отношенията между съсобствениците по повод на извършени подобрения в имота е обобщена в ТР № 85/68 г. на ОСГК и ППВС № 6/74 г., където са разгледани различните хипотези, които могат да възникнат при ликвидация на тези отношения в зависимост от това дали съсобственикът владее частите на другите съсобственици или е само техен държател и дали подобренията са извършени със съгласието на другите съсобственици или без противопоставяне от тяхна страна.
В случая нито се твърди, нито се установява да се касае до владение упражняването от ищеца по отношение квотите от съсобствеността на ответниците преди подялбата на имота.
По-нататък държателят и съсобственикът могат да търсят само разноските си до размера на обогатяването на собственика или на другите съсобственици. Искът, според обстоятелствата, се основава на чл. 59 или чл. 61, ал. 2 и 3 от ЗЗД. В допълнение подобрения, извършени от един или няколко съсобственици със съгласието на всички останали съсобственици, при което отношенията между съсобствениците се уреждат по реда и съобразно правилото на чл. 30, ал. 3 от ЗС. Присъждат се действително извършените разходи, а не увеличената стойност на вещта, тъй като всеки съсобственик участва в ползите на общата вещ съразмерно на частта си. Погасителната давност за вземането по чл. 30, ал. 3 от ЗС е пет години (чл. 110 от ЗЗД) и започва да тече от момента на извършване на разходите. В настоящия случай не се твърди изрично от ищеца разноските да са били извършени след предварителното им одобрение и съгласуване с ответниците. Следователно искът не може да се квалифицира и по чл.30, ал.3
Твърди се от страна на ищеца да е липсвало противопоставяне и знание от страна на ответниците, когато е извършвал подобренията. Следователно, твърди, се ищецът да е извършил подобренията и в собствен интерес, при което чл.61, ал.2 ГПК повелява, че заинтересованият отговаря само до размер на обогатяването му връзка с чл.59 ЗЗД, при което при ликвидация на отношенията се прилага принципът на неоснователното обогатяване и се присъжда по-малката сума измежду направените от подобрителя разноски и увеличената стойност на имота – така вж. Решение № 315 от 25.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1189/2011 г., I г. о., ГК – постановено по реда на чл.290 ГПК – задължително за съдилищата.
Относно подобренията извършени в процесния имот.
По делото не се установява безспорно, че всяко от подобренията е направено от ищеца – така относно бунгалото свидетелят П.З. излага, че бунгалото е строено отпреди установяването фактическата власт на ищеца върху процесния имот, а св. Г.П. – също изразява съмнение, че бунгалото е строено от предшественика на ищеца. В случая дори да се приеме, че бунгалото е подобрено от ищеца, то сторените за същото разноски от 1993г. са погасени по давност – така виж Решение № 1587 от 4.X.1995 г. по гр. д. № 1377/94 г., IV г. о според което погасителната давност на добросъвестния или недобросъвестния владелец (приравнен на добросъвестния) за подобрение на чужд имот започва да тече от момента на прекъсване на владението, от превръщането му в държане със съгласието на собственика или от момента, когато то бъде смутено от собственика в предявяването на иск за имота (Постановление 6 от 1974 г. на Пленума на Върховния съд, т. 13). В противен случай – т.е в настоящия случай погасителната давност започва да тече от момента на извършването на подобрението и изтича с общ 5-годишен срок.
Относно каменната настилка – дори да се приеме, че същата е положена от ищеца – вземането му за тези разноски е погасено по давност, до колкото същата е от 1998г.;
Относно претенцията за лози – 4 броя – засадени през 1993г., на стойност 200 лева – аналогично – вземането е погасено по давност;
Относно претенцията за стойността на череши 11 броя – засадени през 1993г., сливи – 14 броя засадени през 1993г., 1 брой през 2005г., ябълки 3 броя през 1993г., 2 броя – засадени през 2005г., круши – 2 броя – 2005г., орехи 3 броя – засадени през 1993г., 1 брой през 2008г., кайсии – 2 броя през 2005г., дюли – 1 брой през 1993г., 7 броя през 2005г., вишни 2 броя през 1993г., праскови 3 броя през 2008г. - вземанията са погасени по давност.
Относно претенцията за стойността на дръвчета засадени през 2008г. и след 2008г. – по делото не се установява безспорно и несъмнено същите да са засадени от ищеца, за да има правото същият на разноски за тях. В тази насока показанията на свидетел П.З. не конкретизират след 2008г. колко дръвчета са насадени, от какъв вид от ищеца, за да може да бъде уважена претенцията му за тях.
Относно сумата от 800 лева за мероприятия по подобряване състава на почвата, поради което тя е станала годна за обработка – нито е посочено, кога се извършени тези разноски, нито пък свидетелката установява те да са направени от ищеца.
Ето защо претенцията за стойността на разноските – така както са описани в исковата молба се явява недоказана по основание, поради което и безпредметно е коментирането и обсъждането на експертизите за тяхната стойност.
Безпредметно е обсъждане основателността на възражението за прихващане, до колкото същото е евентуално заявено би имало смисъл от изследването му само ако предявения иск за подобренията беше основателен.
Следователно предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, а в полза на ответниците да бъдат присъдени сторените от тях разноски в размер на 720 лева.
Без уважение искането на ищеца за присъждане на сторените от него разноски с оглед изхода на спора по делото.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Д.П.П., с ЕГН ********** *** ***** с адв. В.Б. *** против В.И.П., с ЕГН **********, М.В.П., с ЕГН **********, Е.В.Б., с ЕГН ********** и Т.В.П., с ЕГН ********** всичките със съдебен адрес: гр. П.***** чрез адв. М.В. за заплащане на сумата от 5 060 лева, която представляват подобрения в имот № *** с площ от 2 446 кв.м, IX – та категория, местност „Б.” по плана на новообразуваните имоти на с. Ц.К.***** при граници и съседи: имот № *******, както следва: бунгало от 1993г. на стойност 600 лева, каменна настилка от 1998г. на стойност 750 лева / 30 кв.м по 25 лева за квм.м/, рози на стойност 150 лева, лози – 4 броя – засадени през 1993г., на стойност 200 лева, череши 11 броя – засадени през 1993г., 2 броя засадени през 2008г., 3 броя засадени през 2010г., сливи – 14 броя засадени през 1993г., 1 брой през 2005г., 1 брой през 2010г., ябълки 3 броя през 1993г., 2 броя – засадени през 2005г., круши – 2 броя – 2005г., 1 брой 2010г., орехи 3 броя – засадени през 1993г., 1 брой през 2008г., кайсии – 2 броя през 2005г., 1 брой през 2010г., дюли – 1 брой през 1993г., 7 броя през 2005г., вишни 2 броя през 1993г., праскови 3 броя през 2008г. и борче – 4 броя 2010г. всичките на обща стойност 2 560 лева, както и сумата от 800 лева за мероприятия по подобряване състава на почвата, поради което тя е станала годна за обработка като неоснователен и недоказан;
ОСЪЖДА Д.П.П., с ЕГН ********** *** ***** с адв. В.Б. *** да заплати в полза на В.И.П., с ЕГН **********, М.В.П., с ЕГН **********, Е.В.Б., с ЕГН ********** и Т.В.П., с ЕГН ********** всичките със съдебен адрес: гр. П.***** чрез адв. М.В. сумата от общо 720 / седемстотин и двадесет/ лева, която представлява разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п./В.Атанасов/
Вярно с оригинала
ВД