РЕШЕНИЕ
№ 674
гр. Пловдив, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно гражданско
дело № 20215300501667 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на Е. М. Г. с ЕГН: **********, с адрес: ***,
чрез адв. М.П. против решение № 261274/21.04.2021 г., постановено по гр.д. №
13173/2020 г. на Районен съд – Пловдив, ХV гр. състав, в частта му, с която е осъдена
да заплати на Я. И. П. с ЕГН: **********, на основание чл. 45 ЗЗД парична сума над
размера от 1 000 лв. до присъдения размер от 3 000 лв., която сума представлява
обезщетение за претърпени неимуществени вреди ( стрес и притеснение ) от
престъпление - клевета, осъществено от ответницата спрямо ищцата на 23.01.2019 г., за
което е издадена Присъда № 177 от 14.07.2020г., по НЧХД № 3020/ 2019 г. по описа на
РС- Пловдив, XVIII- ти н. с-в, влязла в сила на 30.07.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от дата 28.01.2019г. до окончателното й изплащане.
Оплакванията в жалбата са за това решението в тази му част да е неправилно, като се
счита, че първостепенният съд неправилно е определил размера на дължимото се
обезщетение за неимуществени вреди на 3000 лв., като се поддържа, че справедливият
размер на същото е 1 000 лв. При тези оплаквания жалбоподателката моли за отмяна
на обжалваното решение и за постановяване на друго решение по същество, с което
исковете и да бъдат уважени в пълен размер. Претендира заплащането на разноски за
двете инстанции.
Въззиваемата страна Я. И. П. чрез процесуалния и представители адв. В.К. - Б.
оспорва тази въззивна жалба като неоснователна. Намира решението на
първоинстанционния съд в посочената обжалвана част за правилно и законосъобразно
и моли същото да бъде потвърдено. Претендира заплащане на разноски за въззивната
инстанция за адвокатско възнаграждение.
1
Я. И. П. също е подала въззивна жалба, като обжалва посоченото решение на
районния съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният от нея против Е. М. Г. иск
за репариране на претърпени неимуществени вреди ( стрес и притеснение ) от
престъпление - клевета, осъществено от ответницата спрямо ищцата на 23.01.2019г., за
което е издадена влязла в сила Присъда № 177 от 14.07.2020г. по НЧХД №3020/ 2019
г. по описа на РС- Пловдив, XVIII- ти н. с-в, за разликата над присъдените 3 000 лв. до
пълния му претендиран размер от 6 000 лв. Поддържа се, че в тази му част решението е
неправилно, поради което се иска същото да се отмени и вместо него да се постанови
друго решение по същество, с което искът да се уважи в пълния му размер.
Претендират се деловодни разноски.
Въззиваемата страна по тази въззивна жалба Е. М. Г. я оспорва като
неоснователна и моли решението в тази му обжалвана част да бъде потвърдено, като се
поддържа, че претендираният от ищцата размер на обезщетението – 6000 лв. не
кореспондира със събраните по делото доказателства за претърпените болки и
страдания.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивните жалби са подадени в предвидения от закона срок за обжалвана,
изхождат от надлежни страни, имащи право на жалба и са процесуално допустими.
По същество:
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е
валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно чл.269, изр. второ от ГПК
следва да бъде проверена правилността на решението по изложените във
въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на
императивни материалноправни норми, като въззивният съд, като инстанция по
същество, се произнесе по съществуващия между страните правен спор.
Предявен е иск с правно основание чл. 45 ЗЗД
Между страните не се оспорват констатациите на първоинстанционния съд в
решението, че с влязла в сила присъда по НЧХД № 3020/2019 г. по описа на ПРС
ответницата Е.Г. е призната за виновна в това, че на 23.01.2019 г. е приписала на
ищцата Я.П. престъпление - опит за документна измама, извършена в съучастие,
заявявайки следното: „За малко не ми открадна по банков път 6000 лв.; при мен се
опита чрез фалшиво платежно да преведе пари на друг човек; не извършва измамите
сама, а работи с още двама човека”, както и е разгласила позорно обстоятелство за нея
- че е била уволнена от предишния й работодател, тъй като са я видели да снима
документи с телефон - престъпление по чл. 147, ал. 1 НК.
Предвид посочената влязлата в законна сила присъда, задължителна за
гражданския съд на основание чл. 300 ГПК относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца, ПРС е приел за установено по
делото, че ответницата е реализирала от обективна и субективна страна деяние-
клевета, което е противоправно и виновно. Този извод пред настоящата инстанция не е
спорен. Първоинстанционният съд е приел за установено още, че в резултат на
извършеното деяние ищцата е претърпяла емоционални болки и страдания – изпитвала
непрестанното притеснение, преживяла стрес, които са се отразили негативно върху
социалния и живот - не само в личния, но и професионалния й живот. При тези
констатации ПРС е приел за справедлив размер на обезщетението 3000 лв., като за
2
размера на обезщетението от 1000 лв. не е постъпила въззивна жалба и решението е
влязло в сила. Ето защо за посочените въпроси - дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, претърпените вреди и причинната връзка
между тях е налице и постановено влязло в сила решение между страните, което не
може да се пререшава на основание чл.299 ГПК.
Спорът пред настоящата инстанция се концентрира около дължимия се размер на
обезщетението, което пък следва да се определи по критерия за справедливост съгласно
чл.52 от ЗЗД, предвид степента на претърпените от ищцата емоционални болки и страдания.
За установяване на твърдените от нея емоционални болки и страдания ищцата е
ангажирала пред районния съд един свидетел - А.Ч., нейна дългогодишна приятелка.
От показанията и се установява, че Е.Г. е подала някакво оплакване – клевета против
Я. до новия и работодател „Български пощи“. След като работодателят на ищцата е
получил сигнала против нея, веднага назначил проверка. Колегите на ищцата
започнали да странят от нея. Я. се притеснила много, тъй като това и била нова работа,
а колегите и я отбягвали. Свидетелката забелязала корена промяна в поведението на
ищцата. Станалото се отразило на социалния и живот, на здравето и. Преди клеветата
двете излизали много, Я. била весел човек, а след станалото тя общувала само със
свидетелката и изпадала в паник атаки. За две години напълняла с 20 килограма. Имала
страхове, че е преследвана от г-жа Г.. Страхувала се да спи в дома си и идвала при нея
да спи. Като станело въпрос за този случай, се разстройвала много и плачела
непрекъснато, като това и състояние продължавало повече от две години.
Предвид така събраните доказателства съдът приема за установено по делото,
че ищцата е претърпяла твърдените в исковата молба негативни емоционални
преживявания, които са в пряка причинна връзка с деянието на ответницата. Съдът
приема, че предвид критерия справедливост за определяне на дължимото се
обезщетение присъденият от районния съд размер на обезщетението за неимуществени
вреди от 3 000 лв. е справедлив и адекватен на степента на тези вреди.
Ето защо за този размер искът е основателен и доказан и следва да се уважи,
като сумата по главницата следва да се присъди ведно с обезщетение за забавеното и
плащане в размер на законната лихва, за периода от 28.01.2019 г., както е поискала
ищцата, до окончателното изплащане. За разликата над 3 000 лв. до пълния предявен
размер от 6000 лв. искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
Поради изложените мотиви въззивната инстанция намира решението на
районния съд в обжалваните части за правилно и законосъобразно, поради което
същото ще бъде потвърдено.
Предвид неоснователността на двете въззивни жалба, разноските за страните
следва да останат в тяхна тежест така, както са ги направили.
По тези съображения Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261274/21.04.2021 г., постановено по гр.д. №
13173/2020 г. на Районен съд – Пловдив, ХV гр. състав в частта му, с която Е. М. Г. с
ЕГН: ********** е осъдена да заплати на Я. И. П. с ЕГН: ********** на основание чл.
45 ЗЗД парична сума над размера от 1 000 лв. до размера от 3 000 лв., която сума
представлява обезщетение за претърпени неимуществени вреди ( стрес и притеснение )
3
от престъпление - клевета, осъществено от ответницата спрямо ищцата на 23.01.2019
г., за което е издадена Присъда № 177 от 14.07.2020г., по НЧХД № 3020/ 2019 г. по
описа на РС- Пловдив, XVIII- ти н. с-в, влязла в сила на 30.07.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от дата 28.01.2019 г. до окончателното й
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261274/21.04.2021 г., постановено по гр.д. №
13173/2020 г. на Районен съд – Пловдив, ХV гр. състав в частта му, с която е
отхвърлен предявеният от Я. И. П. с ЕГН: ********** против Е. М. Г. с ЕГН:
********** иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди (
стрес и притеснение ) от престъпление - клевета, осъществено от ответницата спрямо
ищцата на 23.01.2019г., за което е издадена влязла в сила Присъда № 177 от
14.07.2020г. по НЧХД №3020/ 2019 г. по описа на РС- Пловдив, XVIII- ти н. с-в, за
разликата над присъдените 3 000 лв. до пълния му предявен размер от 6 000 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4