ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ /21.08.2023
г.
Административен съд - Ловеч,
в закрито заседание
на двадесет и първи август две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ивайло Йосифов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Росица
Басарболиева
2. Диана Калоянова
втори касационен състав на Административен съд –
Русе,
командирован на основание чл. 94, ал. 1 във връзка с чл. 227, ал. 3 от Закона
за съдебната власт съгласно Заповед № РД-08-274/07.07.2023 г. на Председателя на
ВАС, като разгледа докладваното от съдия Калоянова частно касационно адм.
д. № 102 по описа за 2023 година на Административен съд – Ловеч,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл. 229 и следващи
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с § 4б, ал. 2 от
Допълнителните разпоредби на Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража (ЗИНЗС).
Делото е
образувано по частна жалба на Г.В.В., ЕГН **********, изтърпяващ наказание
лишаване от свобода в Затвора Ловеч срещу Определение № 687/30.11.2022 г.,
постановено по адм. д. № 656/2022 г. по описа на Административен съд – Враца. С
обжалваното определение първоинстанционният съд е постановил следното:
„ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на молителя Г.В.В. за предоставяне на ПРАВНА ПОМОЩ, с цел
обжалване на Определение № 635/15.11.2022г. по настоящето дело - адм. №
656/2022г. на АдмС-Враца.
ОТХВЪРЛЯ
искането на л.св. Г.В. за освобождаване от д.т. и разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ
искането на л.св. Г.В. за отвод на съдебния състав от разглеждането на делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО,
в частта в която се оставя без уважение искането за правна помощ и отхвърля
искането за освобождаване от д.т. и разноски по делото, подлежи на оспорване с
частна жалба пред тричленен състав на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВРАЦА, в 7 /седмо/
дневен срок от уведомяването, а в останалата част, в която се отхвърля искането
за отвод, определението не подлежи на обжалване.“
Недоволен от
така постановеното определение, В. оспорва същото в касационно производство с
частна жалба пред тричленен състав на Административен съд – Враца. По причина,
че посоченият съд не може да формира касационен състав, с Определение № 697/23.01.2023
г., постановено по адм. д. № 91/2023 г. на ВАС, делото е изпратено на
Административен съд – Ловеч за разглеждане.
В. е подал
частна жалба срещу Определение № 687/30.11.2022 г., постановено по адм. д. №
656/2022 г. по описа на Административен съд – Враца, като в т. 1 от жалбата е
обективирана молба за назначаване на
правна помощ на основание приложена декларация за материално състояние във връзка
с професионално обжалване на процесното определение, като посочва, че не
разбира съдържанието на същото защото е „правно неграмотен“.
Счита също така, че съществува задължително законово условие за приподписване
на жалбата от адвокат. Твърди, че следва да „внесе известна светлина“ по казуса, като според него в
определението, с което се прекратява производството по делото липсват мотиви от
които да се установи на какво основание производството по делото е прекратено,
след като той не е заплатил дължимата държавна такса. Това е така защото според
частния касатор държавни такси по това производство не се дължат и изискването
за плащане на същата е съдебен произвол. Счита, че при липса на законодателна
уредба относно изискваната от него държавна такса, съдията, постановил обжалваното
определение, в нарушение на българското законодателство сам е създал такава
норма. Отделно от това, според В. с изискването за заплащане на държавна такса се
създава порочна практика, която е „диаметрално противоположна на трайноналожената вътрешно- правна практика
на националните съдилища по такъв род дела, вкл. на Г.В. и в противоречие с
Европейската практика и правни норми- чл. 6, nap. 1 от ЕКПЧОС.“ Изложени са подробни разсъждения
относно приложението на ЗИНЗС като специален закон, в който липсва уредба на
държавната такса; липсата на логика да се събира държавна такса от лишените от
свобода, които обичайно не разполагат със средства; изискването на съда за
заплащане на държавна такса е форма на изнудване според касатора; как следва да
се разпределя събраната държавна такса и търсене на отговорност от лицата,
които изискват заплащане на същата и други неотносими към спора аргументи. Дава
обяснение за материалното си състояние към момента на подаване на жалбата, като
твърди, че не разполага с парични средства и твърди, че няма доходи, а има само
дългове, поради което е напълно излишно съдът да изследва същото. Предявил е
искане касационният състав „да
направи обективна, независима, пълна и всестранна проверка по жалбата на Г.В. и
да отмени процесното определение/ разпореждане в частта му отн. ДТ- държавна
такса като порочна такава- несправедливо, преграждащо хода на делото, издадено
в противоречие с материалните и процесуални разпоредби и с трайно наложената
вътрешноправна практика на националните съдилища, вкл. по дела на Г.В., както и
с Европейската такава и Европейските норми- в противоречие с чл. 6 , nap. 1 от
ЕКПЧОС, и разпореди продължаване на съдопроизводството при спазване и прилагане
на закона от друг непредубеден състав.“ Също така се иска на основание чл. 212, ал. 2 от АПК служебният
адвокат да приподпише неговата жалба и отделно да изготви друга, професионална
жалба. Приложени са молба за правна помощ и декларация за материално състояние.
Предвид факта,
че В. е поискал отмяна на цялото обжалвано определение, съдът намира за
необходимо да посочи, че е налице частична недопустимост на жалбата. В
обжалваното определение е посочено, че същото е окончателно по отношение на
искането на В. за отвод на първоинстанционният съдебен състав. Причините за
това са следните:
Съгласно чл.
216, ал. 6, т. 2 от АПК във връзка с чл. 231 от АПК Ако
не са изпълнени в срок дадени указания за отстраняване на нередовности или бъде
установено някое от основанията по чл. 215, касационната жалба или протестът се
оставят без разглеждане с разпореждане и производството по делото се
прекратява; същите правомощия има и съдът при образувано касационно
производство. Според чл. 215, т. 4 от АПК Жалбата
или протестът се оставят без разглеждане, а образуваното касационно
производство се прекратява, когато са подадени против решение, което не подлежи
на касационно оспорване.
В този смисъл
настоящият касационен състав намира, че следва да остави без разглеждане
жалбата на В. срещу отказа на първоинстанционния да се отведе от разглеждане на
делото.
Във връзка с
оспорването на В. на отказа да му бъде предоставена правна помощ, настоящият
касационен състав намира определението за правилно и законосъобразно.
Изключително подробно и обосновано, при посочване на съответните фактически и
правни основания, първата инстанция е достигнала до правилния извод, че искането
на В. за предоставяне на правна помощ следва да бъде отхвърлено. На основание
чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 231 от АПК съдът препраща към мотивите
на оспореното определение, които напълно споделя.
Във връзка с
оспорването на В. на отказа да му бъде освободен от държавна такса, настоящият
касационен състав намира обжалваното определението за правилно и законосъобразно
и в тази му част. Установява се по делото, че В. не е заплатил дължимата
държавна такса не само в определения му срок, но и изобщо. Не е предявил искане
за освобождаване от държавна такса.
Касационният
съд, във връзка с разсъжденията на В. за недължимостта на държавна такса по
делото, намира за необходимо да посочи следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС (на която се позовава и касатора В.) За
исковете по тази част се внася проста държавна такса в размер, определен с
тарифата по чл. 73, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс. Разноски по
делата, както и разноски по изпълнението не се внасят предварително. Противно
на твърденията в частната жалба, норма, която е предвидена изрично в закон,
задължава жалбоподателят да внесе проста държавна такса, а не пропорционална
такса съобразно цената на предявения иск. В цитираната правна норма е посочен
начинът на определяне на нейния размер чрез препращане към друг нормативен акт –
тарифата по чл. 73, ал. 3 от ГПК. Видно от съдържанието на Определение №
635/15.11.2022 г., постановено по адм. д. № 656/2022 г. по описа на Административен съд – Враца, основанието на
което първоинстанционният съд е указал заплащане на държавна такса е ясно
посочено. Отделно от това следва да се отбележи,
че В. не прави разлика между държавна такса и разноски по делото, като разграничението
е направено от самия законодател. Заплащането на държавна такса в предвидените
от закона случаи (какъвто е и настоящия) е абсолютна процесуална предпоставка за
допустимостта на жалбата. Незаплащането на същата има за правна последица връщане
на жалбата на нейния подател, респ. прекратяване на образуваното производство.
Разноските по делото са тези разноски, които са свързани с процеса – разноски
за явяването на свидетел, за експертиза и др. В производствата, които не се
реализират по специалния закон, т.е. по ЗИНЗС тези разноски се внасят
предварително. Следователно, законодателят е предвидил два вида преференции за
производства, които се реализират по част Седма от ЗИНЗС, както следва:
ü Внасяне на проста държавна такса в
размер на 10,00 лева, а не на пропорционална такава, което (обратно на
твърденията на В.) прави достъпно производството пред съд.
ü Заплащане
на разноските при отхвърляне на предявения от ищеца иск след провеждане на
съдебното производство.
В този смисъл всички
изложени съображения от В. във връзка с дължимостта на определената от
първоинстанционния съд държавна такса не само са неоснователни и неотносими, но
и не се базират на реални факти.
Предвид изложеното
и на основание чл. 221,
ал. 2
от АПК във връзка с чл. 236 от АПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна
касационна жалба, подадена от лишеният от свобода Г.В.В.,
ЕГН **********, понастоящем в Затвора Ловеч, срещу Определение № 687/30.11.2022 г., постановено по адм. д. № 656/2022 г. по
описа на Административен съд – Враца в частта, в която е отхвърлено искането му
за отвод на съдебния състав, постановил определението.
2. ПРЕКРАТЯВА производството по ЧКАД №
102/2023 г. по описа на Административен съд – Ловеч в тази му част.
3. Настоящото определение в частта по т. 1 и т. 2 може да се обжалва с
частна жалба ред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването
му на частния касационен жалбоподател.
4. ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 687/30.11.2022 г., постановено
по адм. д. № 656/2022 г. по описа на Административен съд – Враца.
5. Настоящото
определение в частта по т. 4 е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: