Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№6498
гр. Пловдив, 23 октомври 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на деветнадесети октомври, две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Румяна Агаларева, като разгледа административно дело №2458 по описа на съда за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.276 и следващите от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Д.Ю.С., ЕГН **********, изтърпяващ наказание “лишаване от свобода“ в Затвора – Пловдив, в Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” (ГД”ИН”), представляван от адвокат С.Х.- пълномощник, оспорва действия на орган по изпълнение на наказанията- началник на Затвора – Пловдив, представляващи нарушение на правата и законните му интереси (респективно, представляващи нарушения на забраната по чл.3 от ЗИНЗС).
Претендира се постановяване на разпореждане, с което органът по изпълнение на наказанията да бъде задължен да прекрати нарушаване на забраната по чл.3 от ЗИНЗС, респективно жалбоподателят да бъде устроен на работа в Затвора – Пловдив. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат С.Х., на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв).
Ответникът- началник на Затвора – Пловдив, чрез В.А.Р.- инспектор “Режимна дейност“ и правоспособен юрист, пълномощник (лист 43), изразява становище за неоснователност на жалбата.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по спора.
По допустимостта на искането (жалбата (листи 2-5)) настоящият състав на съда констатира следното:
С нарочно разпореждане от 04.10.2023г. (лист 17), съгласно чл.278 от ЗИНЗС, от началника на Затвора – Пловдив е изискано незабавно представяне на данни относно оспорваните действия и бездействия по жалбата на С., в която се твърди, че е свързана с отказ по негова молба от 25.09.2023г. да бъде устроен на работа като помощник-готвач в Затвора – Пловдив. В определения от съда срок, до 14:00ч. на 05.10.2023г., по делото не постъпва отговор на посоченото разпореждане, като в рамките на проведеното по делото открито съдебно заседание от ответната страна е представено единствено заверено копие на Докладна записка с Рег.№5068 от 13.10.2023г. (лист 47) от Е.Е.– ИСДВР (инспектор социална дейност и възпитателна работа), според която записка, на разпределителна комисия по чл.35 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС) на 13.10.2023г. на С. е предложена работа на длъжността “Бръснар за лишените от свобода, при условията на неплатен доброволен труд, 5-дневна работна седмица, 4-часов работен ден, почивни дни- събота и неделя“, тъй като С. е изпълнявал тази длъжност в Затвора – Стара Загора и има квалификация за това. С. отговаря, че всяка длъжност, която е с по-малко работно време от 6-дневна работна седмица, 8-часов работен ден, е обида за неговите квалификация и ценз и категорично отказва да я заеме.
Между страните липсва формиран спор относно обстоятелството, че жалбоподателят С. изтърпява наказание “лишаване от свобода“ в Затвора – Пловдив, поради което следва да се приеме за установено, че жалбата е подадена от лице, притежаващо правен интерес по отношение на заявените оспорвания и същата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Според жалба с Вх.№19386 от 04.10.22023г. (листи 2-5):
“Много уважаеми г-н Началник, много уважаеми
г-н – г-жо Председател, Започвам с това, че съм “Дискриминиран“ от г-н С..
Изтърпявам наказание “лишаване от свобода“ от 2017 год (7 години, 4 месеца,
строг режим). Момента от около 6 месеца съм настанен в Затвора – Пловдив до
изтърпяване на остатъка от наложеното ми наказание. Аз, С. за едни сравнително
дълъг период от време съм в Затвора. Имам съпруга и 3 деца и 5 бр. внучета,
които ме чакат да се върна по-скоро при тях. Моля да се образува производство
по реда на чл.276 и следващ от ЗИНЗС, във връзка с чл.77, ал.1-2-3 от ЗИНЗС,
във връзка с чл.170, ал.1 от ППЗИНЗС, във връзка с глава петнадесета, раздел I от АПК, с правно основание на чл.276, ал.1 т.1,
във връзка с чл.77 от ЗИНЗС.
Моля искам от уважаемия съд да
разпореди на началника на Затвора град Пловдив в качеството му на орган по
изпълнение на наказанието да извърши действия, с които да прекрати действия и
бездействия и да следва установения в ЗИНЗС и ППЗИНЗС ред за допускането ми на
работа от квалификациите ми по смисъла на чл.77 от ЗИНЗС, във връзка с чл.164,
ал.6 от ППЗИНЗС.
На 25.09.2023г. подадох молба
пред Началника на Затвора – Пловдив, като помощник-готвач в затворническата
кухня на Зат. Пловдив, тъй като по ал.6 приложих съответния документ, удостоверяващ
притежаването ми на специална правоспособност
квалификация като готвач кулинар, също съм приложил и здравна книжка.
Здравен статус, тъй като аз идвам от Стара Загора – Затвора превод в Зат.
Пловдив от работа, т.е. работил съм близките 3 години в ЗОЗТ “Ч. гора“[1]
към Зат. Ст. Загора като 1ви “помощник-готвач“ и като бръснар. Уточнявам, преди
да бъда преведен в Зат. Пловдив аз постоянно работих на щат (6) шестдневна
работна седмица със заплащане. Началника на затвора, изпълняващ функция на
началник на Затвора г-н К. С. отказа да ме назначи като готвач, въпреки (че)
отговарям на всички критерии за работа, т.е. квалифициран кулинар готвач съм, и
други квалификации имам, които ще приложа по делото.
АЗ ОБИЧАМ ДА ГОТВЯ с ЛЮБОВ
УВАЖЕНИЕ към ХРАНАТА. Също желая да посоча, не знам защо не ми се разрешава да
работя, още повече аз идвам като работещ от друг затвор и че Ви е ноторно
известно, че (2) два работни дни се равняват на три дни “лишаване от свобода“.
Освен това считам, че съм годен за работа, защото съм предимство квалификации
здравен статус /здравна книжка/, които е валидно до 29.12.202г. Също така съм
млад физически и психически съм здрав и бих могъл да извършвам труд, от които
ще посоча по-долу няколко документа, удостоверяващи на притежаването ми
специални правоспособности квалификации както следва…
Също така изявил съм голямо
желание да работя от (1) един от квалификацията ми и момента имам силно желание
да работя. В тази връзка, ето защо ви моля и по аргумент от чл.276, ал.1, точ.1
от ЗИНЗС, във връзка с чл.250, ал.1 от НПК, съгласно чл.166, ал.2 ППЗИНЗС и на
основание чл.280, ал.2, точ.2 от ЗИНЗС., моля Административния съд град Пловдив
да разпореди на началника на Затвора град Пловдив да следва установения в
„ЗИНЗС и ППЗИНЗС“, за допускането ми на л/свобода Д.Ю.С. до “Работа“ като готвач,
като бръснар, огняр, строител и т.н. един от квалификациите ми да работя, като
щатен на (6) шестдневна работна седмица – със заплащане, тъй като финансово съм
зле съпругата ми никъде не работи и не получава социални помощи и т.н. Освен
това, оставането ми като л/свобода без работа и последиците от това обективно
попадат в хипотезата на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС. Следователно защитата срещу мен
може да бъде реализирана по реда на чл.278, ал.1 и сл. от ЗИНЗС.
Моля, искам от Уважаемия съд
да приеме, че е налице нарушението на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС и да бъде разпоредено
на органа по изпълнение на наказанията да допусне Д.С. на работа, като готвач,
алтернативно или бръснар, строител, огняр, водопроводчик и т.н.
Уважаеми Г-н Г-жо Председател,
неспазването на реда на трудовите правоотношения с лишен от свобода, тоест с
мен, сочи, че съм поставен в положение на безизходица, която по своята същност
е унижение, дискриминация и нечовешко отношение от г-н К. С..
Разпоредбата на чл.283 от ЗИНЗС препраща към разпоредбите на Глава петнадесет, раздел I от АПК – Защита срещу неоснователни действия за неуредените в част шеста от ЗИНЗС въпрос. Тоест не само към реда, но и към материалноправните въпроси. Оттук следва заключението, че посочените в чл.276, ал.1 от ЗИНЗС действия или бездействия трябва да имат своето правно основание, за да не бъдат квалифицирани като унизително отношение спрямо лишените от свобода. Този извод е подкрепен от посочените в чл.3, ал.2 от ЗИНЗС. Чрез примерно изброяване не изпълнение на задълженията за осигуряване на минималните необходими битови условия за изтърпяване на наказанието. Не е задължително действията на органа по изпълнение на наказанието да имат з резултат изтезания, да са жестокост по своята същност или нечовешки, но ако те нямат законова обоснованост – фактически и правно, се налага извода, че същите отговарят на последното по степен забранено отношение, а именно унизително. Точно факта на разпределянето ми да изтърпя наказанието без работа. Съгласно главната цел по смисъла на чл.170, ал1 от ППЗИНЗС, във връзка с чл.77 от ЗИНЗС. Сочи на поставяне на лишения от свобода Д.Ю.С. в положение на безизходица, което по своята същност е унижение. Съгласно главната цел на наказанието, с „лишени от свобода“ се работи за тяхното превъзпитание чрез работа, учение, психологическо въздействие и овладяване на негативните емоции, които без съмнение възникват при липсата на свободно движение. Ето защо и по аргумент от чл.276, ал.1 от ЗИНЗС, във връзка с чл.250, ал.1 от АПК и на основание чл.280, ал.2, т.2 от ЗИНЗС, Моля Административен съд град Пловдив да РАЗПОРЕДИ на началника на Затвора в град Пловдив да следва установения в ЗИНЗС и ППЗИНЗС ред за допускането на Д.Ю.С. на работа…“
Като приложение към жалбата са представени заверени копия на: Удостоверение за завършен курс и придобити умения в областта на кулинарство и готварство от 07.10.2011г. (лист 6), издадено от директор на ПГТХВП “Асен Златаров“- Кърджали; Удостоверение за успешно преминал курс по професионална квалификация и добита професионална квалификация “бръснар“ (лист 7), издадено на 12.04.2002г. от Център за обучение и професионална квалификация „Евридика“- Кърджали; Удостоверение за преминат квалификационен курс по “огнярство“ и придобита професионална квалификация “огняр“ (лист 8), издадено на 20.10.2000г. от Бизнес инкубатор- Кърджали; Свидетелство за придобита професионална квалификация “зидаро-мазач, кофражист, шпакловчик, фаянс, теракота, бояджия“ (лист 9), издадено на 07.03.2000г. от Технострой – Кърджали; Свидетелство за добита професионална квалификация за управление на мото и ел. кари (лист 10), издадено на 12.03.2004г. от Център за обучение и професионална квалификация „Евридика“- Кърджали; Лична здравна книжка №41600 от 16.03.2021г. (листи 11-14), със срок на заверка до 29.12.2022г.
Представени са 4 броя фишове (лист 15), удостоверяващи получени възнаграждения за месеците март, април, май и юли на 2020г., за длъжност “пом.готвач“ в ЗО “Черна гора“.
Представени са 13 броя фишове (лист 16), удостоверяващи получени възнаграждения от С. за длъжност “бръснар“.
Съгласно разпоредбите на чл.276 от ЗИНЗС, (1) всеки лишен от свобода или задържан под стража може да иска: 1). прекратяването на действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по чл.3; 2). извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната по чл.3. (2) Липсата на изрично формулирано в нормативен акт задължение за извършване на фактически действия не е пречка искането по ал.1 да бъде уважено, за да се прекрати нарушението на чл.3.
Съгласно разпоредбите на чл.3 от ЗИНЗС, (1) Осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение; (2) За нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Съгласно
разпоредбите на чл.77 от ЗИНЗС, (1) По време на
изтърпяване на наказанието лишените от свобода имат право на подходяща работа.
(2) По възможност предпочитанието на лишения от свобода към конкретен вид
работа се удовлетворява. (3) Участието в трудова дейност се стимулира и отчита
при определяне степента на поправяне и превъзпитание.
От
своя страна, разпоредбите на чл.164 от ППЗИНЗС установяват, че (1) Възможностите
за участие в трудова дейност се определят от администрацията на затвора,
поправителния дом или затворническото общежитие
в рамките на разкритите работни места в Държавно предприятие “Фонд затворно
дело“ (ДП“ФЗД“) и в обслужващата и комунално-битова дейност на затворническите
заведения. (2) Ежегодно министърът на правосъдието, по предложение на главния
директор на ГДИН, утвърждава щат на длъжностите, заети от лишените от свобода в
обслужващата и комунално-битова дейност, който не може да надвишава 12 % от
средносписъчния състав на лишените от свобода в затворите и поправителните
домове. (3) Включването на лишените от свобода в
трудова дейност се извършва след установяване на работоспособността им и въз
основа на преценка относно здравословното им състояние, възрастта, пола,
професионалната квалификация, техните интереси и предпочитания, оценката на
риска и изискванията на режима и охраната. (4) Списък със свободните работни
места се обявява на общодостъпни за лишените от свобода места. (5) Кандидатите
за заемане на свободните работни места подават заявление до съответния началник
чрез инспектора по социални дейности и възпитателна работа, който дава мотивирано
писмено становище. (6) Към заявлението и писменото становище се прилага
съответният документ, удостоверяващ притежаването на специална правоспособност,
квалификация и здравен статус, ако такива са необходими за извършването на
дадени дейности.
В случая, макар по делото да не са ангажирани доказателства за утвърдения от министъра на правосъдието щат на длъжностите, заети от лишените от свобода в обслужващата и комунално-битова дейност за 2023г., съгласно чл.164, ал.2 от ППЗИНЗС, доказателства за евентуално налични незаети работни места в ДП“ФЗД“ към Затвора – Пловдив, както и доказателства за незаети работни места в обслужващата и комунално-битова дейност (в това число за длъжностите “помощник-готвач“ и “бръснар“) на Затвора – Пловдив, следва да се приеме за установено, че в Затвора – Пловдив няма работни места, които да не са заети от лишени от свобода.
Също така, настоящият състав на съда намира за недоказано обстоятелството, че здравният статус на С. съответства на изискванията за заемане на длъжността “помощник-готвач“, тъй като представеното по делото заверено копие на лична здравна книжка на С., удостоверява заверката на здравната книжка до 29.12.2022г., който срок е изтекъл към настоящия момент.
Най-сетне, разпоредбите на чл.77, ал.ал.1 и 2 от ЗИНЗС, регламентират правото на труд на лишените от свобода- да получат подходяща работа, което право по възможност се удовлетворява. Това право на изтърпяващите наказание “лишаване от свобода“ обаче не е свързано с безусловно задължение на съответните длъжности лица да осигурят упражняването му.
С оглед на това, самият закон (ЗИНЗС) не вменява на административния орган абсолютното и неотменимо задължение, от неизпълнението на което да последва незаконосъобразно бездействие по смисъла на чл.276, ал.1 от ЗИНЗС, представляващо нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗС.
Както е посочено в практиката на Върховния административен съд (ВАС) по аналогичен случай, израз на която е Решение №7074 от 23.05.2013г. по административно дело №9200 по описа на ВАС за 2012г., Трето отделение, докладчик съдията Светлана Борисова, “Възможността за преценка на административния орган може да е продиктувана от обективна невъзможност или от субективна преценка, на каквато законът му дава право. Във всички случаи обаче това означава, че липсва незаконосъобразно бездействие на ответника…“
Предвид гореизложеното, настоящият състав на съда намира, че липсва незаконосъобразно бездействие от страна на ответника, представляващо нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗС, поради което искането (жалбата) на С. е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.
По делото не са направени искания за присъждане на разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани на страните.
А с оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат С.Х., на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв, е неоснователно и не следва да бъде уважено.
Така мотивиран и на основание чл.280, ал.2 от ЗИНЗС, съдът
Р А З П О Р Е Д И:
ОТХВЪРЛЯ искането на Д.Ю.С., ЕГН **********, изтърпяващ наказание “лишаване от свобода“ в Затвора – Пловдив, в Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, да бъде разпоредено на началника на Затвора – Пловдив Д.Ю.С. да бъде устроен на работа в Затвора – Пловдив.
Разпореждането може да бъде обжалвано пред 3-членен състав на Административен съд- Пловдив в 3-дневен срок от обявяването му.
Адм. съдия:......................
/Н.Бекиров/