№ 10
гр. ******, 12.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ******, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Елена С. Геренска
при участието на секретаря Е.К.А.
като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно
наказателно дело № 20243130200215 по описа за 2024 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН, въз основа на жалба от Т. Р. Р. с ЕГН ********** срещу Електронен
фиш, Серия К №8749055, издаден от ОД на МВР – *****, с който за
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, на осн.чл.189, ал.4, вр.чл.182,ал.1,т.3 от
ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100.00
лв.
С жалбата се иска отмяна на обжалвания пред настоящия съд
електронен фиш, въз основа на изложени в същата аргументи, свързани с
пороци при издаването му и несъответствие на установено в същия с
действителността, касателно посоченото лице управлявало автомобила.
В съдебни заседания, жалбоподателят, и неговият процесуален
представител не се явяват, като от страна на последния са представени
писмени аргументи в подкрепа на изложеното в жалбата и ангажирани за това
доказателства. Претендират се и разноски.
Въззиваемата страна, както и призованата на осн.чл.62 от ЗАНН - РП-
***** не изпращат представител в проведените съдебни заседания, като по
делото е депозирана писмена молба от АНО, чрез неговия процесуален
представител, с която на посочените в молбата основания моли ЕФ да бъде
потвърден и в полза на ОД на МВР да бъдат присъдени разноски.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа
страна:
На 05.07.2022 г. полицейски служители на РУ-******, ОД МВР *****,
работили с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение - АRH CAM S1, позиционирана в гр.******, на път III-208, до
******* и насочена към пътуващите МПС в посока към гр. *****, снимаща и
1
в двете посоки. В 11:52 ч. с посоченото АRH CAM S1, било регистрирано
движение на МПС лек автомобил „Мерцедес Е 280 ЦДИ“ с регистрационен
номер ******, със скорост от 78 км/ч. За установеното мл.инсп.М.А. изготвил
Протокол за използване на АТСС. След установяване собствеността на
автомобила - а именно на ********, на осн.чл.189, ал.4, въз основа на
констатираното и заснето нарушение на скоростта, на Д.М. - в качеството му
на законен представител на дружеството бил издаден Електронен фиш Серия
К № 6215888. Съобразно разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, същият на
24.01.2024 г. попълнил нарочна писмена Декларация, в която посочил
жалбоподателя Т. Р., като лицето извършило на 05.07.2022 г. процесното
нарушение с МПС, собственост на ********, предоставено му на същата дата.
Към Декларацията като доказателство било приложено и валидно
свидетелство за управление на МПС на посочения водач. Възоснова на това и
след извършена проверка по образуваната административна преписка, бил
съставен обжалвания пред настоящия съд ЕФ, Серия К №8749055, с който за
извършено от жалбоподателя нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, на осн.чл.189,
ал.4, вр.чл.182,ал.1,т.3 от ЗДвП му било наложено административно
наказание „Глоба“. В същия било посочено, че на процесния пътен участък е
разрешена стойност на от 50 км/ч, установената скорост на движение - 78
км/ч., превишаването на разрешената скорост - с 28 км/час.
Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа
на анализа на доказателствата - писмени такива събрани в хода на настоящото
производство, вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие, които съдът
възприема с доверие и кредитира изцяло.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП допустимата скорост на
движение в населени места е 50 км/ч, а в ал.2 е посочено, че когато стойността
на скоростта, която не трябва да се превишава е различна от посочената в ал.
1, това се сигнализира с пътен знак. Установи се по делото е, че на посочената
дата – 05.07.2022 г. в 11.52 часа, лек автомобил „Мерцедес Е 280 ЦДИ“ с
регистрационен номер ****** се е движел със скорост от 78 км/ч. в гр.******,
на път III-208, в населено място, в участък с разрешена скорост от 50 км/час
и без пътни знаци позволяващи противното, видно, както от представеното
писмо от ОД на МВР-*****, така и от приложения по делото Протокол за
използване на автоматизирано техническо средство.
Съгласно разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 от ЗДвП, нарушенията
на скоростта се установяват с техническо средство или системи, заснемащи
или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния
номер на моторното превозно средство. От материалите по делото се
установява, че в настоящия случай нарушението е било заснето с
автоматизирано техническо средство-мобилна система за видеонаблюдение и
контрол на скоростта АRH CAM S1. Видно от Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство от 05.07.2022 г., в периода 11: 00ч. – 12:
30ч., на път III-208, в гр.****** до ******* с ограничение от 50 км/ч, същото
е регистрирало 38 броя нарушения, като времето за извършване на вмененото
на жалбоподателя нарушение /11: 52 ч./ попада в периода на работа на
процесната система за контрол. По делото като писмено доказателство е
представено ксерокопието на снимката, изготвена чрез системата за
видеоконтрол, от която става ясно, че посочената скорост е била засечена на
2
05.07.2022 г. в 11.52 часа, както и че регистрационния номер на моторното
превозно средство, движещо се с посочената скорост - 78 км/ч /след
приспадане на допустимото отклонение поради грешка в измерването - 81
км/ч. / е № ******. Доколкото посочената снимка е изготвена със система,
заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, то същата се явява веществено
доказателство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП. От приложените по
административно-наказателната преписка доказателства относно
техническото средство, с което е установено нарушението, както и от
служебно извършената от съда справка на ел. сайт на Българския институт по
метрология в регистъра на одобрените типове средства за измерване, воден
при Българския институт по метрология, който е общодостъпен в интернет, се
установява, че системата, установила нарушението, е одобрен тип средство за
измерване и отговаря на метрологичните изисквания.
От представената по делото Справка от КАТ за собственост на МПС се
установява, че с посочения регистрационен номер в системата на Сектор КАТ
е регистриран лек автомобил „Мерцедес Е 280 ЦДИ“, собственост на
********, като с Декларация от 24.01.2024 г., законния представител на
същото Д.М. е посочил, че на вписаните в издадения му EФ дата и място
автомобилът е управляван от Т. Р. Р., като приложил и съответния в
изпълнение на разписаната в чл.185, ал.5 от ЗДвП процедура документ.
В случая, жалбоподателя Р. оспорва заявеното от Д.М. - законния
представител на дружеството, собственик на автомобила свързано с
предоставянето и ползването на посочения автомобил, като твърди, че не е
управлявал същия, в посочения ден, аргумент за което изтъква, че към
процесната дата не е бил в трудово правоотношение с дружеството в което
действително работел преди това като шофьор на линейка във връзка и с
което представил личните си данни и СУМПС. Излагат се и възражения от
него свързани с пороци при издаването и съставянето на ЕФ, предвид
посочения в декларацията, предпоставила съставянето му, час на
предоставяне на автомобила от страна на М., съвпадащ с часа на
нарушението.
Съдът намира, че обжалваният електронен фиш е издаден в
съответствие с утвърдения от министъра на вътрешните работи образец и
съдържа посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити – данни за
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, ползвателя на автомобила, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й
заплащане. Описаното нарушение е по начин индивидуализиращ същото и
позволяващ на наказаното лице да разбере, за какво конкретно нарушение е
санкциониран, като в ЕФ са намерили отражение приетите за осъществили се
от страна на административнонаказващия орган обективни признаци на
състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на
жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под които са
субсумирани фактите, установени от административнонаказващия орган и
санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на нарушителя. В този смисъл и
противно на посоченото от жалбоподателя, съдът не констатира твърдяните
3
пороци при така обжарвания ЕФ. Действително, вписания в представената
Декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП час на предаване на автомобила на
жалбоподателя съвпада с този на нарушението, но в контекста на останалите
посочени от съставителя й данни и самия характер на документа, съдът
намира че същото не променя в случая декларираното от съставителя и това,
което е от значение за последващото издаване на обжалвания ЕФ, а именно -
обстоятелството, че посочен за водач на процесния автомобил в часа на
нарушението е именно жалбоподателя. В случая е спазено изискването на
закона и собственикът в указания от закона срок е посочил лицето, на което е
предоставил автомобила за управление и съобразно това ЕФ е издаден именно
на лицето, посочено от собственика, което е управлявало автомобила при
извършване на нарушението, като е подадена декларация, която е приета от
АНО.
Изрично се установи, че от ********, чрез представляващия е
подадена декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, че е предоставил автомобила на
друго лице. При така събраните доказателства, законодателят не е въвел
ограничение само лице на трудов договор да управлява МПС, собственост на
дружество, като съставът на нарушението предвижда привличане към
отговорност на водача на едно МПС, независимо на какво основание това
лице управлява автомобила. При наличие на декларация по чл.189, ал.5 от
ЗДвП с приложено към нея СУМПС, видно от посоченото в същата, в тежест
на административнонаказаното лице е да обори тези факти и обстоятелства по
установения от закона ред. Всички възражения и оплаквания във връзка с
неверност на съдържанието на подписаната от М. декларация, станала
основание за съставяне на електронен фиш на въззивника, не могат да се
правят в настоящото производство и пред настоящия съд, тъй като последният
не е компетентен да установява и разследва престъпни деяния. Ако се твърди,
както е и в случая, че с декларация са декларирани неверни факти и
обстоятелства, същата следва да бъде оспорена по надлежния ред /както е и
сторено/ и едва тогава, ако престъпление бъде доказано и бъде приета за
неистинска да се поиска по реда на ЗАНН възобновяване на
административнонаказателното производство. Затова, и при наличните по
делото доказателства, установяващи законосъобразно проведена процедура по
чл.189, ал.5 от ЗДвП, процесният ЕФ се явява надлежно издаден на лицето,
посочено като нарушител в декларацията.
В случая неприложим се явява институтът на маловажния случай, с
оглед изричната норма на чл.189з от ЗДвП и сторената законодателна
преценка, че не следва да бъде прилагана разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН за
нарушенията по ЗДвП.
Поради изложеното съдът намира, че обжалваният електронен фиш се
явява правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните
производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК, като на основание чл. 144,
ал.3 от АПК, с оглед изхода на делото такива следва да се присъдят на
административнонаказващия орган, който своевременно е направил изрично
искане за това. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ
е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид,
че производството по делото е приключило в няколко съдебни заседания, без
4
участието на представител на въззиваемата страна, съотв. същото не
представлява фактическа и правна сложност намира, че на страната следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер,
предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата, а именно за сумата от 80,00
/осемдесет/ лева.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш, Серия К №8749055, издаден от
ОД на МВР – *****, с който за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, на
осн.чл.189, ал.4, вр.чл.182,ал.1,т.3 от ЗДвП на Т. Р. Р. с ЕГН ********** е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100.00 лв.
ОСЪЖДА Т. Р. Р. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР
***** сумата от 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – ***** по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – ******: _______________________
5