Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Плевен,14.01.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, ХІ
граждански състав, в публичното заседание на десети януари през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Г. КАРТАЛСКА като
разгледа докладваното от съдията ШИРКОВА гр. д. № 4435 по описа за 2018 година,
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
С влязло в
сила решение №1652/01.11.2018г. по
гр.дело № 4435/2018г.,
Плевенският районен съд е допуснал на основание чл.344 ал.1 ГПК вр. с чл.69 ЗН
да се извърши съдебна делба между М.К.И. с ЕГН ********** ***, Г.И. ***, К.И.И. с ЕГН ********** ***
и С.И.С. с ЕГН ********** ***, върху лек
автомобил ***, с рег.№ ***, ***, *** № ***, ***., мощност ***, шаси № ***2,
брой места 4+1. Делбата е допусната при осем равни
дяла от
които ПЕТ ДЯЛА за М.К.И. и ПО ЕДИН ДЯЛ за С.И.С. с ЕГН **********, К.И.И. с ЕГН ********** и Г.И.И. с ЕГН **********.
По делото е прието заключение за пазарната цена на автомобила.
Видно от приетото по делото заключение пазарната оценка на автомобила е 1301
лева.
Във втората фаза на делбата, в първото по делото съдебно
заседание ищцата е предявила иск по сметки, като моли съда да осъди всеки от
ответниците да и заплати по 105,81, тъй като общият размер на разходите за
поддръжка на автомобила е 846,79 лева. Твърди, че за 2018г. е платила данък на
автомобила 13,79 лева, сменила е ремъци на агренаж и климатик, както и филтри и
масло, закупени са две предни гуми с монтаж на стойност 133 лева и две задни
гуми 130 лева, сменила е дясно стъкло на врата на стойност 120 лева.
В първото по делото
заседание след допускане на делбата, ищцата е направила искане за възлагане на
моторното превозно средство.
По искането за възлагане
на автомобила, съдът приема, че същото не почива на правно основание и не
следва да бъде уважавано, като единствен способ за ликвидиране на
съсобствеността е изнасянето на автомобила на публична продан. Основен принцип в делбеното производство е, че
всеки съсобственик може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно и
само ако имотите не могат да се поделят удобно, се изнасят на публична продан,
т.е. всеки съсобственик има правото на реален дял от съсобственото имущество,
ако обособяването на достатъчен брой реални дялове е възможно и удобно, като
това право съществува по отношение на всеки един имот /при наличие на
възможност за реалното му поделяне/, както и по отношение на всяка съвкупност
от имущества от съответен вид. Преценката дали подобно обособяване на реални
дялове е възможно и удобно зависи както от вида и предназначението на допуснатите
до делба имоти, т.е. от обективни фактори, така и от волята на съделителите,
т.е. от субективното им отношение към предвидената в закона възможност да
поискат, респективно да получат дял в натура, ако допуснатите до делба имоти
съществено се различават един от друг по предназначението си или по други
основни характеристики. Съсобствеността във втората фаза на съдебната делба се ликвидира
посредством един от следните способи: чрез възлагане по реда на чл.349 ГПК,
чрез теглене на жребий, чрез разпределение на имотите /движимите вещи/ от съда
по реда на чл.353 ГПК или чрез изнасяне на публична продан. В настоящия случай предмет на делбата е само едно моторно превозно
средство, което безспорно не може да бъде разделено в дялове, колкото са
съсобствениците. Не е налице съгласие между съсобствениците за поставяне в дял
на МПС на един от тях срещу парично уравнение на дела. При това положение
делбата на допуснатия до съдебна делба неподеляем автомобил следва да бъде
извършена на основание чл.348 ГПК чрез изнасянето на
същия на публична продан. След като допуснатия до делба автомобил е един и не
съответства по брой на съделителите в настоящото делбено производство, които са
четирима, делбата не може да се извърши по реда на чл.353 ГПК, а само чрез
изнасянето му на публична продан съгласно чл.348 ГПК, при осъществяване на
която всеки съделител следва да получи паричната равностойност на своя дял от
съсобствеността.
По претенцията по
сметки: По делото като свидетел
е изслушан П.Ц.Ц.. Свидетелят заяви в показанията си, че е помагал на ищцата
при поддръжката на автомобила. Заяви, че е закарал автомобила в сервиз „***“,
където били сменени масло, филтри- маслен и въздушен, агренажен ремък и ремък
на климатика. За тази услуга, свидетелят заяви, че в сервиза са заплатили
сумата от 350 лева. Заяви също, че купили за автомобила предни и задни гуми.
Заяви, че гумите били руски, марка „***“ и „***“, като стойността им била
съответно 130 лева и 133 лева. Твърди, че са сменили стъкло на дясната врата,
за което ищцата заплатила 120 лева. Съдът кредитира показанията на свидетеля,
които кореспондират с представената по делото гаранционна карта и касов бон за
сумата от 133 лева. Представено е по делото и писмено доказателство за размера
на платения от ищцата данък на автомобила в размер на 13,79 лева.
При така изложеното,
съдът приема, че предявеният иск по сметки е основателен до предявения размер.
Действително се доказа по делото, че ищцата е направила разходи по поддръжката
на процесния автомобил, предмет на делбата, които разходи на обща стойност
846,79 лева. Съобразно дяловете на страните, всеки от тримата ответници следва
да бъде осъден да заплати на ищцата сума в размер на 105,81 лева.
По отношение на разноските: Съгласно чл.355 ГПК
страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им. С оглед на
това, същите следва да заплатят държавна такса в размер на 4% върху стойността
на дела им. Всеки от съделителите дължи минимално предвидената в закона
държавна такса в размер на по 50 лева.
По отношение на претенцията
по чл.59 ЗЗД предявен по реда на чл.346 ГПК, в договора за правна помощ не е
разграничено адвокатското възнаграждение за делбата и за претенцията по чл.59 ЗЗД, поради което съдът приема, че за всеки от двата иска, страните са
договорили възнаграждение в размер на по 50 лева. При така изложеното, тримата
ответници следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 50 лева общо за втора фаза на делбата за предявения
иск по сметки и по 12,50 лева за разноски за вещо лице.
В производството за делба не следва да се
присъждат разноски за адвокатско възнаграждение. В този смисъл е практиката на
ВКС (Определение
№335/01.07.2015 по дело №2020/2015 на ВКС, ГК, I г.о), където е прието, че „Правилата за присъждане разноски по
чл.78 ГПК, които включват и възнаграждение за един адвокат, намират приложение
в делбеното производство само във връзка с предявени претенции по сметки. Това
следва от редакцията на нормата на чл.355 ГПК и направеното с нея препращане
към чл.78 ГПК. В случая претенцията за
присъждане на адвокатско възнаграждение е неоснователна, тъй като този разход
следва да се понесе от съделителите както е направен.“
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН лек автомобил ***,
с рег.№ ***, ***, *** № ***, ***., мощност ***, шаси № ***2, брой места 4+1 при
първоначална цена 1301 лева.
От
получената при публичната продан сума да се образуват осем равни дяла от които ПЕТ ДЯЛА за М.К.И. и ПО ЕДИН
ДЯЛ за С.И.С. с ЕГН **********, К.И.И. с
ЕГН ********** и Г.И.И. с ЕГН **********.
ОСЪЖДА
на основание чл.346 ГПК Г.И. *** да заплати на М.К.И. с ЕГН ********** ***
сумата от 105,81 лева.
ОСЪЖДА
на основание чл.346 ГПК К.И.И. с ЕГН ********** *** и да заплати на М.К.И. с
ЕГН ********** *** сумата от 105,81 лева.
ОСЪЖДА
на основание чл.346 ГПК С.И.С. с ЕГН ********** *** да заплати на М.К.И. с ЕГН **********
*** сумата от 105,81 лева.
ОСЪЖДА
на основание чл.78 ГПК Г.И. ***, К.И.И. с ЕГН ********** *** и С.И.С. с ЕГН **********
*** да заплатят на М.К.И. с ЕГН ********** *** сумата 50 лева общо за
адвокатско възнаграждение и по 12,50 лева всеки от тях за разноски за
експертиза.
ОСЪЖДА
М.К.И. с ЕГН ********** ***, Г.И. ***, К.И.И. с ЕГН ********** *** и С.И.С. с
ЕГН ********** *** да заплатят по сметка на ПлРС държавна такса в размер на по
50 лева всеки.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: