№ 1
гр. Бургас , 08.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на осми януари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Вяра И. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Александър Д. Муртев
като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно частно гражданско
дело № 20202100502029 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№2980 от 6.07.2020г. по описа на РС- Карнобат,
подадена от адв.Димитринка Вълева в качеството на пълномощник на Г. Д. Д. против
определение № 307 от 25.06.2020г. по гр.д.№200/2020г. на РС-Карнобат, с което съдът
прекратил производството по делото.
В обстоятелствената част на жалбата е посочено, че определението е неправилно и
незаконосъобразно. Ищцата- сега жалбоподател представила по делото всички изискуеми по
закон и от съда доказателства, установяващи финансовата невъзможност да заплати
дължимата държавна такса, като счита, че са налице условията да бъде освободена от
заплащане на такава. Сочи, че няма финансова възможност да плати определената от съда
държавна такса, поради което, ако не бъде освободена от нея, ще бъде лишена от
възможността да продължи делото. Настоява да бъде взет предвид предмета на делото,
както и обстоятелството, че не е подписвала договор за револвиращ кредит от 16.11.2011г. в
качеството на поръчител, макар да е била принудена да плати исковата сума по
образуваното изпълнително дело. Досъдебното производство, образувано в РП- Айтос не
било приключило няколко години, поради което единствената възможност била да установи
по граждански ред, че ответникът е получил исковата сума без основание.
Иска определение №307 от 25.06.2020г. по гр.д.№200/2020г. да бъде отменено, да
бъде освободена от заплащането на дължимата държавна такса, а делото да бъде върнато в
Районен съд Карнобат за продължаване на съдопроизводствените действия.
С разпореждане №3588 от 20.08.2020г. по настоящото ч.гр.д.№2029 по описа за
2020г. на БОС на жалбоподателката са дадени указания за уточняване петитума на жалбата.
С молба от 3.09.2020г. жалбоподателката, чрез пълномощника си адв.Вълчева е
посочила, че районният съд е оставил без уважение нейната молба за освобождаване от
държавна такса и е дал указания същата да бъде заплатена, без да укаже възможността да
1
обжалва разпореждането за отказ. Жалбоподателката депозирала нова молба за
освобождаване от държавна такса, но съдът отново оставил исковата молба без движение с
указания за внасяне на такса, а впоследствие прекратил производството по делото. Заявява,
че обжалва както прекратителното определение, така и разпореждане №386/9.03.2020г. на
КРС в частта, с която е оставена без уважение молбата с правно основание чл.83, ал.2
ГПК. Моли двата акта да бъдат отменени, тя да бъде освободена от държавна такса, а делото
да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
След като прецени становището на жалбоподателя, въз основа на събраните по
делото доказателства и закона Бургаският окръжен съд приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащи на
обжалване съдебни актове. В разрез с разпоредбата на чл.254, ал.2, т.6 от ГПК,
жалбоподателката не е била уведомена от районния съд за възможността да обжалва отказа
му да бъде освободена от държавна такса, обективиран в разпореждане от 9.03.2020г. /което
в тази му част има характер на определение/, поради което въззивната инстанция приема, че
не е пропуснала срока за обжалването му.
Частната жалба е предявена е от надлежно упълномощен пълномощник на страна,
която има правен интерес от обжалването му. Жалбата съдържа изискуемите от закона
реквизити и приложения. Ето защо съдът я намира за допустима.
По същество жалбата е основателна.
Производството по гр.д.№200/2020г. по описа на РС- Карнобат е образувано по
осъдителен с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, предявен от жалбоподателката Г.Д.
против „Профи Кредит България“ ЕООД за сума в общ размер от 7904,77 лв., получени от
дружеството без основание; от които 5575,70 лв. платени без основание от ищцата на
15.12.2017г., а останалите 2329,07 лв., платени на 5.02.2018г., ведно със законната лихва
върху всяка от посочените главници, считано от датата, следваща посочените по-горе дати
на плащане до окончателното изплащане на главницата до окончателното изплащане на
задължението.
Към исковата молба е приложена молба от Д. /л.40/, с искане за освобождаване от
държавна такса поради това, че ищцата не разполага с финансова възможност да стори това
посочила е, че е пенсионер, чиято пенсия възлиза на 533,50 лв. Приложила е и декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние, съгласно която е омъжена, но не
живее със съпруга си, поради което семейството й се състои от един член, няма други
доходи, освен пенсията си, такива от наем, рента и др., не притежава МПС, собственик е на
½ ид.ч. от панелен апартамент в гр.Карнобат, с площ от 62 кв.м. Представила е и
разпореждане за размера на пенсията си.
С разпореждане №386 от 9.03.2020г., РС- Карнобат е приел, че не са налице
основания за освобождаване на ищцата от държавна такса, тъй като тя не е представила
всички необходими документи по чл.83, ал.2 ГПК и не е посочила какъв е целия доход на
семейството ѝ, в което според съда влиза и съпругът. Приел е също, че размерът на
пенсията на ищцата е достатъчен, за да може същата да заплати дължимата такса. Затова е
2
счел, че искането ѝ по чл.83, ал.2 от ГПК е неоснователно и го е отхвърлил.
Със същото разпореждане районният съд е обсъдил и въпроса за редовността на
исковата молба. Счел е, че същата е нередовна, тъй като не е посочена цената и размера на
отделните искове, включително тези за лихви, констатирал е, че не е внесена държавната
такса, поради което е оставил исковата молба без движение.
Указал е на ищцата в едноседмичен срок от съобщаването да отстрани
горепосочените нередовности, както и да заплати държавна такса по всеки от исковете
/същата не е определена по размер от съда в цитираното разпореждане/, като я е
предупредил за последиците, в случай, че указанията му не бъдат изпълнени- връщане на
жалбата.
Разпореждането е връчено на адв.Вълева на 12.03.2020г.
С молба от 14.05.2020г., процесуалният представител на ищцата е изразил
несъгласието си с отказа на съда да освободи последната от заплащане на държавна такса.
Макар да няма изрично ново искане за освобождаването на ищцата от държавна такса, в нея
е преповторен доводът, че ищцата е във фактическа раздяла със съпруга си, поради което
имат отделни доходи, а размера на пенсията ѝ, след заплащане на месечните сметки нямало
да бъде достатъчен за заплащане на държавната такса, като се иска съдът да съобрази тези
обстоятелства. С тази молба са отстранени останалите нередовности, констатирани от съда,
като са уточнени размерите на исковете за мораторна лихва, както и периодите, за които се
претендират тези суми.
С разпореждане №671 от 29.05.2020г. /л.48/ КРС е констатирал, че разпореждането, с
което е отказал освобождаването от държавна такса е влязло в сила /не са изложени никакви
мотиви кога е влязло в сила, а в самият акт не е посочено, че не подлежи на обжалване/ и без
да разгледа повторното искане за освобождаване от държавна такса е констатирал, че
ищцата не е внесла дължимата такса, която е определил в размер на 416,19 лв. Отново е
оставил исковата молба без движение, като е указал на ищцата да внесе такса в размер на
416,19 лв., ведно с указание, че делото ще бъде прекратено, ако нередовностите на исковата
молба не бъдат отстранени.
Това разпореждане е връчено на адв.Вълева на 4.06.2020г. Няма данни да са
предприети процесуални действия за изпълнение на указанията.
На 25.06.2020г. КРС е констатирал, че разпореждането, с което е отказано
освобождаването от държавна такса е влязло в сила /не са посочени аргументи в тази насока,
нито кога се е случило това/, а ищцата не е изпълнила в срок указанията, дадени с второто
разпореждане – за внасяне на конкретен размер държавна такса, поради което с обжалваното
определение е прекратил производството по делото и е разпоредил да бъде върната исковата
молба.
При така установената фактическа обстановка Бургаският окръжен съд намира, че
обжалваните съдебни актове са неправилни.
Неправилно РС е отказал ищцата да бъде освободена от заплащането на държавна
такса по делото /искане по чл.83, ал.2 ГПК/. Видно от приложената декларация по чл.83,
ал.2 ГПК, семейството на ищцата се състои от един член /понеже е във фактическа раздяла
3
не може да се приеме, че доходите на съпруга са й известни, за да ги декларира, нито че
същия участва в издръжката на ищцата/, самата ищца е на 62 години, а единствения ѝ доход
е от пенсия, като същият е под нивото на минималната работна заплата за страната с около
1/6. Това дава основание на въззивната инстанция да приеме, че са налице предпоставките на
чл.83, ал.2 ГПК – ищцата няма достатъчно средства да заплати определената от КРС
държавна такса.
В разрез с изискванията на закона съдът се е произнесъл по искането за
освобождаване от държавна такса с разпореждане, а не с определение /тъй като е разрешил
въпрос по същество- дали се дължи или не държавна такса, а не такъв по хода на делото,
само в който случай се произнася с разпореждане/ и съответно не е указал на ищцата
възможността да обжалва това определение. Че определението по чл.83, ал.2 ГПК е
обжалваемо е безспорно в съдебната практика, в този смисъл са и разясненията, дадени в
мотивите на т.1 от ТР №5/15 от 12.07.2018г. по тълк.д.№5/15 на ОСГТК на ВКС. Че
указания относно възможността за обжалване следва да се съдържат в съответния акт,
независимо дали страната има адвокат, следва от изискванията на закона- чл.254, ал.2, т.6 от
ГПК, указващ необходимото съдържание на определенията. Като не е посочил дали отказът
му да освободи ищцата от заплащане на държавна такса подлежи на обжалване, районният
съд е допуснал процесуално нарушение, с което я е лишил от възможността да получи
защита по реда на инстанционния контрол.
Районният съд е допуснал процесуално нарушение и като изобщо не се е произнесъл
по второто искане на ищцата за освобождаване от държавна такса. От изложеното следва, че
противно на възприетото от районния съд /че разпореждането по чл.83, ал.2 ГПК е влязло в
сила/, до постановяване на прекратителното определение не е бил разрешен с влязъл в сила
съдебен акт въпроса дали ищцата следва да бъде освободена от заплащане на държавна
такса по предявените искове.
При това положение разпорежданията, с които двукратно исковата молба е оставяна
без движение и на ищцата са били давани указания да внесе държавна такса са
преждевременно постановени, каквото се явява и определението за прекратяване на
производството пред първата инстанция.
Ето защо обжалваното разпореждане за отказ да бъде уважена молбата по чл.83, ал.2
от ГПК следва да бъде отменено, а вместо това ищцата следва да бъде освободена от
заплащането на държавна такса по предявените искове. Следва да бъде отменено и
прекратителното определение на КРС, а делото се върне на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане №386 от 9.03.2020г. по гр.д.№200/2020г. по описа на РС-
4
Карнобат, В ЧАСТТА, с която е отхвърлена молбата на Г.Д. по чл.83, ал.2 ГПК за
освобождаването й от държавна такса за предявените от нея осъдителни искове по гр.д.
№200/2020г. по описа на РС- Карнобат, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА Г. Д. Д. ЕГН:********** от гр.К., ж.к. В, бл.*, вх.*, ет.*, ап.* от
заплащане на държавни такси по предявените искове с правно основание чл.55 ЗЗД срещу
„Профи Кредит България“ ЕООД, по които е образувано гр.д.№200/2020г. по описа на РС-
Карнобат.
ОТМЕНЯ определение №307 от 25.06.2020г. по гр.д.№200/2020г. по описа на РС-
Карнобат, с което е прекратено производството по делото и е разпоредено връщане на
исковата молба.
ВРЪЩА делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5