Р Е Ш Е Н И Е
№260859 01.07.2021г., гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
окръжен съд
Гражданска колегия ХХІІ-ри гр.
състав
На
петнадесети юни две хиляди двадесет и първа година
в
публично заседание в следния състав:
Председател: Пенка Стоева
Секретар: Тодорка Мавродиева
като разгледа докладваното от
председателя Пенка Стоева
гражданско
дело №2866 по описа за две хиляди и двадесета година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Иск по
чл.2,ал.1,т.3,предл.2 от ЗОДОВ
Ищецът Ф.М.Т., ЕГН **********,***, офис ***, адв.С.А.,
моли съда да осъди ответната Прокуратурата на Република България да му заплати
обезщетение в размер на 50000лв. за неимуществените вреди, които е претърпял по
повод повдигнато му от ответника обвинение в извършване на престъпление по
чл.325,ал.1 от НК, за което е проведено ДП №503/2017г. по описа на РУ на МВР
гр.***, прекратено окончателно на ***г. от РП- ****, тъй като извършеното
деяние не представлява престъпление, ведно със законната лихва от ***г. и
разноските в производството.
Твърди, щото в тази връзка е претърпял
следните неимуществени вреди: нравствени, емоционални и психически терзания на
личността, накърнена чест и достойнство, уронен престиж и добро име в
обществото, силно неудобство, чувства на унижение, притеснение и несигурност,
загуба на доверие в националните правозащитни институции, поради повдигане на
обвинение и водене на наказателно производство, без да е виновен в извършване
на престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност, силен
стрес и отключено вследствие на преживяването му панически разстройства,
невъзможност да спи дни наред след ***г., страх, напрежение и нерви от
предстоящото, значителни неудобства и търпене на силна стресова ситуация при
явяване в полицията в гр.***, допълнителни неудобства, душевни страдания и
притеснения от това, че производството продължило около 4-месеца, въпреки
възможността да бъде приключено в по-кратки срокове и при пълно оказано от него
съдействие на разследването, поругаване на личното му достойнство, нарушаване
на конституционните му права, претърпян стрес, нервно напрежение, притеснения,
огорчение, унижение, опетняване на доброто му име сред близки и познати, че
същият е хулиган, който нарушава обществения ред, не уважава обществото и е
конфликтна личност, влошаването на психо емоционалния му покой от това, че до
негово знание достигали коментарите на съседи, роднини и познати за това, необходимостта
от ежедневен прием на успокоителни лекарства по време на наказателното
производство и сравнително често след това, поради всички описани като
претърпени вреди, невъзможност да променя местоживеенето си, да работи и да
пътува зад граница, поради наложената му мярка за неотклонение.
Във връзка с дадените му от съда
указания, че не сочи доказателства за датата на влизане в сила на постановлението
за прекратяване на досъдебното производство, в с.з. от 15.06.21г. сочи, че ще
се ползва от данните, съдържащи се в приложената преписка по този въпрос.
Пледира за уважаване на иска му с
присъждане на разноски по списъка, представен в с.з. от 15.06.21г. /л.36/. В
дадения от съда 1-седмичен срок от датата на с.з. на 15.06.21г. и до датата на
постановяване на това решение не представя писмена защита, възможност за
представаяне на каквато е поискал да му се даде.
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК ответникът е подал
отговор на исковата молба с вх.№260114/04.01.21г. /виж л.16-л.17/, с който е оспорил
иска както по основание, така и по размер, отричайки наличието на
предпоставките за основателността му, и конкретно- реалното претърпяване на
описаните вреди и наличието на пряка причинна връзка между тях и проведеното
наказателното производство.
Повдигнал е искане за освобождаването му от
отговорност или за намаляване на отговорността му на основание чл.5 от ЗОДОВ,
основано на установените категорично в хода на досъдебното производство данни,
че Ф.Т. е извършил непристойни действия, изразяващи се в крещене на нецензурни
изрази спрямо лицата Н. Т. и А. Т. в центъра на населеното място, където и
тримата живеели, и именно поради това е бил привлечен в качеството на обвиняем.
Повдигнал е възражение за прекомерност на търсеното обезщетение, с оглед
принципа на справедливост. Оспорва твърденията на ищеца за неразумен срок на
проведеното досъдебно производство, като сочи, че това оплакване е лишено от конкретизация,
както и твърди, че производството е проведено при спазване на всички законови
изисквания за това, включително относно срока. По отношение искането за
присъждане на законна лихва от ***г. сочи, че няма данни за влизане на
постановлението за прекратяване на ДП в сила, от която дата се следва законна
лихва, а не от датата на постановяването му, и като е видно, че то е
обжалваемо. По отношение искането за присъждане на разноски изтъква, че в
кориците на делото липсват данни за заплатен адвокатски хонорар, но въпреки
това, тъй като делото не е с правна и с фактическа сложност, такъв не следва да
се присъжда в размер по-висок от минималния по Нар.№1/04г.
Във връзка с дадените му от съда
указания, че следва най-късно в първо с.з. да конкретизира твърденията си за
икономическия стандарт в страната, че не сочи доказателства за същия и за
съдебната практик по аналогични казуси, на която е основал възражението си за
прекомерност на търсеното обезщетение, както и за фактическите обстоятелства,
на които е основал искането си за приложение на чл.5 от ЗОДОВ, в с.з. от
15.06.21г. заявява, че икономическия стандарт и съдебната практика са посочени
само като релевантни критерии при преценка за справедливия размер на
обезщетението, а по отношение на обстоятелствата по чл.5 от ЗОДОВ следва да се
вземат предвид събраните по приложеното ДП доказателства и няма да ангажира
други такива.
Пледира
за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан, като подробно мотивира и
наличието на основание за прилагане на чл.5 от ЗОДОВ.
Съдът
намери, че предявеният иск е допустим, а
разгледан по същество е частично основателен и следва да се уважи до размер от 1500лв.,
а за разликата до претендираните 50000лв. следва да се отхвърли, тъй като търсеното обезщетение е прекомерно
с оглед принципа на справедливост, макар да не се намериха от съда за налични
обстоятелства за приложение на никоя от хипитезите на чл.5 от ЗОДОВ, воден от следните съображения:
І.По
допустимостта.
Обстоятелствата,
на които ищецът е основал иска си, че е претърпял вреди вследствие на
повдигнато му от ответника обвинение в извършване на престъпление,
производството по което е било прекратено поради това, че извършеното деяние не
е престъпление, попадат в хипотезата на чл.2,ал.1,т.3,предл.2 от ЗОДОВ и
легитимират надлежно процесуално активно и пасивно страните в производството,
като правят иска допустим.
ІІ.По
основателността.
1.В
с.з. от 15.06.21г. съдът е приел като окончателен по делото проекта за доклад,
съобщен на страните с Определение №260058/11.01.21г., без възражения от тяхна
страна, като с него е очертал релевантните факти и разпределил между страните
тежестта за установяването им.
2.Установи
се в производството от фактическа страна, че:
2.1.
Във връзка с фактите било ли е от ответника повдигнато обвинение на ищеца в
извършване на престъпление, прекратено ли е било производството поради това, че
извършеното не съставлява престъпление и влязло ли е в сила постановлението за
прекратяване на ДП.
На
***г., Н. Н. Т. *** е подала жалба в РП- ***, с оплаквания срещу Ф.Т., неин
племенник, син на брата на съпруга и, който посещавал дома им, тъй като и баба
му живеела в него, че на ***г. я е заплашил с убийство, която заплаха
предизвикала у нея основателен страх, като викал от улицата пред тях „Ще те
пребия, не си мисли, че ще те оставя да живееш, ***, ти направи всичко“, заради
което моли срещу него да се образува производство. Сочи още, че от известно време
той идвал и посягал на свекърва и, а после, тъй като тя се намесвала, започнал
да посяга и на нея, като и тя, и свекърва и, и двете и деца на *** и на ***
години се страхували, защото той издебвал да идва, когато са сами в къщи, или ги
причаква, когато няма никой на улицата, тъй че не можели да излизат свободно и
живеели в постоянен страх от този тормоз, а Ф., въпреки многократните им
оплаквания до районния полицай, не спирал със заплахите си /л.27-л.28 от
приложеното ДП/.
На
***г., с постановление на районен прокурор при РП-***, във връзка с молбата на Н.Т.,
е образувано досъдебно производство №503/17г. срещу неизвестен извършител за
това, че на ***г., в с.***, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото- престъпление по
чл.325,ал.1 от НК /виж постановлението на л.2-л.3 и уведомлението на л.4/.
Междувременно,
в РУП- ***, е била започната и проверка по №281р-7375/17г., въз основа на
докладна записка на В.И.Г., ***, след посетен на ***г. сигнал на тел.112 за
възникнал скандал между Н.Т. и Ф.Т., като първата се тъжила, че вторият влезнал
в словесен спор с нея, при който се държал непристойно, а при посещението си
полицаят установил, че и тя се държала непристойно, за което и на двамата били
направени протоколи за предупреждение /виж докладната записка на л.11 и
протоколите на л.18 и л.19/.
Повече
от месец по-късно, на датите ***г. и ***г., са снети обяснения за случая от Н.Т.
и от дъщеря и А.Т., както и от М.Т., баща на Ф.Т., във връзка с приета от него
призовка за сина му, който не се явил в полицейския пункт в с.***, като казал,
че не бил разбрал какво му е предал баща му. В обясненията си, Н.Т. и А.Т.,
нейна дъщеря, са сочили, че преди около месец, но не помнят точно кога, защото
инцидентите са много, докато се прибирали, около 17.30ч., на центъра ги видял Ф.Т.
и им се заканил с думите „Вие двете *** няма да живеете в това село“. По улицата
и по дворовете нямало никой, защото било горещо, и те побързали да се приберат,
да не би да ги удари. След като се прибрали, Ф. дошъл пред тях с колата,
извадил една дъска от оградата, започнал да тропа с нея по вратата и да вика
"Ей вие, двете ***, няма да ви оставя да живеете в селото“. Тогава Н.Т. се
обадила на тел.112, защото съпругът и го нямало и дошла полицията, като и
разяснили какви права има и какво да направи при следващ такъв случай /виж
обясненията на л.14-л.17/.
Тази
преписка е изпратена на ***г. за присъединяване към ДП №503/17г., тъй като
касае същия случай /виж л.14 от раздела Наблюдателни материали в ДП/.
В
периода от ***-***г., като свидетели по ДП №503/17г. са били разпитани Н.Т.,
дъщеря и А.Т. и съпругът и Х.Т., с които са потвърдени данните за от години
силно влошени отношения между Н.Т. и Ф.Т., в която връзка и съпругът и ходил в
дома на Ф.Т. да му дири сметка късно през нощта един ден и се била събрала
махалата и викали полиция /виж протоколи за разпит на л.22-л.25/.
На
***г. е направено предложение за продължаване на срока за разследване с два
месеца, считано от ***г., тъй като са разпитани лица, имащи отношение към
случая, но и са установени нови лица, които следва да бъдат разпитани /виж л.29
и л.30/, което продължаване е било разрешено от районния прокурор /виж л.17 в
раздел Наблюдателни материали/, като след ***г. е извършен разпита на Х.Т.,
описан по-горе, при който е потвърдил налични от две години конфликти почти
всеки ден, включително с размяна на юмручни удари между него и Ф.Т..
На
***г., от разследващия по ДП №503/17г. полицай при РУП *** е изготвено
постановление за привличане на Ф.Т. като обвиняем в извършване на престъпление
по чл.325,ал.1 от НК, затова, че през юни месец ***г., в с.***, е извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото /виж същото на л.21/.
На
***г. Ф.Т. не е бил намерен, за да му се връчи призовка за явяването му на ***г.
като обвиняем в РУП ***, като са събрани данни, че е в ***-***, където работел
и живеел, поради което, с постановления от ***г. е обявен за общодържавно
издирване и е постановено принудителното му довеждане в РУП *** /виж: докладна
на л.33, призовка на л.34, справка за пътувания на л.35, постановленията на
л.36 и л.37/. Изготвена е и справка за съдимост, видно от която Ф.Т. е бил към ***г.
неосъждан /л.40 от ДП/.
На
***г., разследващия полицай по ДП №503/17г. е излезнал с мнение за спиране на
производството, поради необходимостта да бъде Ф.Т. първо открит, та да му се
предяви изготвеното постановление за привличането му като обвиняем /л.42 от ДП/
и ДП №503/17г. е било спряно на ***г., а на ***8г. е било възобновено, след
като Ф.Т. *** и е бил оттам принудително приведен в РУП *** /виж мнението на
л.42 и постановлението за възобновяване на л.43/.
Така,
Ф.Т. е бил привлечен като обвиняем на ***г. за това, че през м.*** ***., в с.***,
е извършил действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото, взета му е мярка за неотклонение „подписка“ и на
същата дата е проведен първия му разпит в това качество, като се е възползвал
от правото си да не дава обяснения и е поискал да ползва адвокатска защита /виж
л.46 и л.47/. По-късно същия ден, тези действия са били повторени в
присъствието на упълномощения от Ф.Т. адв.С.А., като Ф.Т. е дал обяснения за
това, че повече от две години е скаран с чичо си и че всичко, в което го
обвиняват не е вярно, а истината е, че Н.Т. се заяжда с него и си измисля тези
обвинения и това продължава от години /виж пълномощно на л.48, постановление на
л.49 и протокол за разпит на л.50-л.51/.
На
***г., тъй като все още няма лице, привлечено като обвиняем, а предстои да се
извърши привличането му и предявяване на разследването, е поискано ново
продължаване на срока за разследване с два месеца, считано от тази дата /виж
л.73/, което е разрешено с постановление от същия ден, по съображения за правна
и фактическа сложност на делото, потвърдена е взетата мярка за неотклонение и е
препоръчано наблюдаващия прокурор- да осъществи ръководство и надзор по
отношение срочното извършване на разследването уплътняването му с процесуално
следствени действия /виж л.30 в раздел Наблюдателни материали/.
След
даденото продължение на срока, Ф.Т. е разпитан на ***г. /л.50-л.51/, след което
няма други извършени действия до ***г., когато е поискано ново продължаване на
срока, , тъй като е възникнала необходимост да бъде разпитана А.Т. и е
призована за същата дата на разпит /л.33 и л.34 от раздел Наблюдателни
материали/. Това искане е също уважено и срокът е продължен с още два месеца,
считано от ***г., при същите мотиви и указания /виж постановлението на л.35 от
раздел Наблюдателни материали/, макар А.Т. да е била разпитана на ***г., като
при разпита си е потвърдила наличието на силно влошени отношения между внука и Ф.Т.
и снаха и Н.Т., но не и обясненията на Н.Т. и на дъщеря и А.Т. относно
инцидентите с участие на Ф.Т. от *** и от *** г., като е отрекла лично да е
присъствала на техни скандали, Ф. да блъскал с дъска у тях и да е заплашвал
някой /виж протокола на л.52-л.53/.
На
***г. е изготвено мнение за прекратяване на наказателното производство по
съображения, че е установено, щото се касае до междуличностен конфликт, тъй че
нито от обективна, нито от субективна страна са налице признаците на деянието
по чл.325,ал.1 от НК /л.75/.
С
постановление от ***г. ДП №503/17г. е прекратено, тъй като е намерено, че съдържанието
и начина на отправяне от Ф.Т. на ругатни сочи, че те имат за адресат единствено
лицата с влошени междуличностни отношения и не са засегнати обществени
отношения, каквито защитава чл.325,ал.1 от НК, тъй че няма данни да е извършено
такова престъпление от обвиняемия. Вдигната е със същото постановление и
взетата на Ф.Т. мярка за неотклонение /л.77-л.79/.
Това
постановление е било връчено на Ф.Т. и на Н.Т. на ***г. и при липса на данни да
е било обжалвано от кой да е от тях, е влязло в сила на ***г.
Или,
воденото срещу Ф.Т. ДП №503/17г., е продължило от ***г. до ***г., за срок от 3
месеца, като действително е прекратено поради това, че деянието не съставлява
престъпление, и като в хода му, за същото време, на Ф.Т. е била взета мярка за
неотклонение „подписка“ и са били извършени вече подробно описаните по-горе
процесуално –следствени действия.
2.2.
Във връзка с реалното претърпяване на твърдените неимуществени вреди и наличието
на пряка причинна връзка между претърпяването им и проведеното от ответника
срещу ищеца досъдебно производство.
В
с.з. от 15.06.21г. е разпитан св.М. Ф., баща на ищеца, който е посочил, че
знае, щото през ***г. е било водено наказателно производство срещу сина му, по
повод това, че Н. Т. и А. Т. се заяждали с него, без той нищо да им прави.
Затова го били викали в полицията в селото. По това време синът му не бил
осъждан. В тази връзка синът му бил силно притеснен, стресиран, уплашен. Ставал
нощно време, макар не всяка нощ, и плачел, не можел да си поеме въздух, викал
„Какво ще стане с мен“. Отишъл и на лекар за тези уплахи и му дали някакви
лекарства за спокойствие, които пиел. Уплашил се бил от това, че се били
скарали с Н.и А.. Страхувал се и от самото дело и се обаждал на адвокатката да
я пита какво ще стане с него. Притеснен бил от това, че роднините и комшиите
казвали, че е някакъв хулиган. Заради жалбите си загубил и работата в чужбина и
се притеснявал, че не може да отиде да работи в *** работата, която брат му бил
намерил. Това с уплахата му продължило около един месец и половина, а сега се
бил оправил и бил заминал отново да работи в чужбина /виж л.39лице/.
3.При
тези установени в производството факти, съдът направи следните правни изводи по
съществото на спора.
3.1.По
основателността на иска.
Държавата
носи отговорност за дейността на правозащитните си органи, в това число- на
Прокуратурата на РБ, в случаите, в които граждани претърпят вреди от тази
дейност, като една от хипотезите, за които отговорността е изрично
регламентирана от ЗОДОВ, е за случаите на повдигане на обвинение в извършване
на престъпление, за което впоследствие производството е било прекратено, поради
това, че извършеното от лицето деяние не е престъпление.
В
случая ищецът, в чиято тежест беше поставено да установи, че ответникът му е
повдигнал обвинение в извършване на престъпление, производството по което е
било прекратено, тъй като деянието не съставлява престъпление, а също, че е
претърпял вреди в пряка причинна връзка с повдигнатото му обвинение, установи
твърденията си, с много малки изключения, като например това да е било поругано
личното му достойнство, да е претърпял унижение и огорчение, да е загубил
доверие в националните правозащитни институции. По отношение на останалите
твърдени като претърпени във връзка с проведеното срещу него производство
неимуществени вреди, св.Т. е дал показания, които ги установяват и макар да е
близък роднина на ищеца, съдът цени показанията му, защото не установи в тях
никакъв опит за подсилване или изкривяване на възприетите обстоятелства относно
преживяванията на сина му, и казаното от него е напълно обичайно за подобен
случай, доколкото към датата на воденото производство ищецът е бил неосъждан, и
въпреки всички събрани данни по досъдебното производство за отдавна траещ
междуличностен конфликт със снаха му и чичо му, всички те сочат, че до момента
многобройните им пререкания не са ставали предмет на образувано производство.
Затова,
противно на тезата, застъпена от ответника, щото искът е неоснователен, съдът
го намери за основателен.
3.2.
По искането на ответника за освобождаването му от отговорност или намаляването
на отговорността му, на основание чл.5 от ЗОДОВ.
Съгласно
чл.5 от ЗОДОВ, ако увреждането е причинено поради изключителна вина на
пострадалия, обезщетение по този закон не му се дължи, а когато пострадалият
виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява.
Никоя
от съдържащите се в цитираната норма предпоставки за приложението и, не се
намери от съда за налична в случая, противно на застъпената от ответника в
пледоарията му теза за тяхното наличие, доколкото данните, на които ответникът
се позовава в пледоарията си, не се намериха от този състав за налични в
кориците на приложеното досъдебно производство, което е заявил, че ще ползва за
установяването им.
Конкретно,
ответникът пледира, че в случая проблемът бил не в действията, а в
квалификацията, като производството било прекратено след установяване, че
лицата, обвързани в конфликта, са близки, а не непознати, но като иначе било
категорично установено отправяне на псувни, ругатни и блъскане и ако се изключи
квалификацията, ще се види, че става дума за обида, което е пак престъпление,
макар от частен характер, тъй че са налице основанията на чл.5 от ЗОДОВ, защото
ответникът сам се бил поставил в това положение с деянието си, а тъй като привличането
му непосредствено след деянието, прокуратурата не би могла тогава да прецени,
че става дума за влошени лични отношения.
На
тези доводи на ответника ищецът репликира, че не следва да се зачетат, тъй като
прокуратурата би могла да образува производството срещу неизвестен извършител,
а вместо това го е привлякла като обвиняем, както и защото в наказателния
процес действа презумпцията за невиновност и не може да се счита, че той е
извършил престъпление.
В
случая нито доводите на ответника, нито репликата на ищеца имат нещо общо с
данните, съдържащи се в досъдебното производство, които съдът не случайно описа
подробно, като от тях ясно личи, че:
Първоначално,
на ***г., производството е било образувано срещу неизвестен извършител, а
привличането на ищеца като обвиняем е станало много по-късно- на ***г., тъй че
репликата на ищеца става безпредметна;
Също
толкова несъответни на фактите от ДП са и доводите на ответната прокуратура,
доколкото:
От
момента на подаване на жалбата на Н.Т., въз основа която е образувано ДП срещу
неизвестен извършител, е било ясно посочено в каква връзка на родство са
лицата, а не че са просто познати, както и ясно е било посочено, че конфликтите
между жалбоподателката и членовете на семейството и от една страна, и
племенника на съпруга и, в лицето на ответника, траят от години;
Липсва
установеност на деяния като псувни, ругатни и блъскане от страна на ответника,
тъй като не съставлява за този състав установеност онова, което твърди едната
засегната от даден конфликт страна /тъжителката Н.Т., дъщеря и А.Т. и съпругът
и Х.Т./, но което другата отрича, както е било с всички дадени от ответника
обяснения и/или показания в хода на ДП, и като единствената непряко участваща в
този конфлитк св.А.Т. е посочила, че не е видяла да са се състояли действия,
които Н.Т. и дъщеря и А.Т. са посочили Ф.Т. да е извършил, което прави вероятна
неговата застъпена при разпитите теза, че те се заяждат с него, а не той с тях;
Деянието,
от което всъщност Н.Т. се е жалвала, е било заплаха за убийство и няма никакви
данни в жалбата и за хулигански действия, защото е посочила, че на конфликтите
и с ответника е нямало свидетели- никой нямало на улицата, та да възприеме
случващото се, а още по-малко да е бил възмутен от него.
Поради
горното и като смята, че презумпцията за невиновност е толкова ясна и закрепена
не само в наказателния закон, а и в конституцията, съдът намери, че не може да
сподели тезата на ответника, щото претърпените от ответника вреди са резултат
на изключителната му вина или че е допринесъл съществено за настъпването им-
т.е., че са налице основанията за прилагане на чл.5 от ЗОДОВ, тъй че да бъде
освободен от отговорност или отговорността му да се намали на това предвидено в
закона основание.
3.3.По
възражението на ответника за прекомерност на търсеното от ищеца обезщетение с
оглед принципа на справделивост /чл.52 от ЗЗД/.
Това
възражение се намери от съда за основателно и именно при зачитането му съдът прие,
че на ищеца следва да се присъди обезщетение от 1000лв., а не от 50000лв.,
както претендира, при следните конкретни съображения:
Разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД постановява, че за неимуществените вреди съдът определя
обезщетение по справедливост, което понятие не е абстрактно, нито до
справедливия размер се достига произволно, а като се вземат предвид определени
установени от съдебната практика критерии и се съблюдават два основни принципа:
обезщетението да е достатъчно, тъй че да компенсира по най-адекватен начин
претърпените от пострадалия вреди; обезщетението да е по размер такова, че да
не се стигне до неоснователното обогатяване на пострадалия.
Когато
става дума за обезщетение за неимуществени вреди в хипотезите на ЗОДОВ,
съдебната практика е извела като специфични приложими за тези случаи критерии
тежестта на престъплението, в което лицето е било обвинено; взетата срещу
лицето мярка за неотклонение; чистото съдебно минало или осъждане на лицето;
дали наказателното производство се е развило и в двете му фази- досъдебна и
съдебна; дали съдебната фаза е приключила на една или на повече инстанции; дали
първоначалният съдебен акт е бил оправдателен или осъдителен; продължителността
на проведеното срещу лицето наказателно производство.
Извън
горните специфични критерии, и в тези производства са приложими общите критерии
като сила, интензивност и продължителност на претърпените неимуществени вреди,
социално- икономическа обстановка, съдебна практика по аналогични случаи и др.
Следвайки
тези критерии, настоящият състав намери обезщетение от 1000лв. за справедливо в
този случай, доколкото:
На
ответника е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление по
чл.325,ал.1 от НК, което според цитираната разпоредба се наказва с лишаване от
свобода до две години или с пробация, както и с обществено порицание, тъй че не
става дума за тежко престъпление по смисъла на чл.93,т.7 от НК, за което по
закон е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години,
доживотен затвор и или доживотен затвор без замяна.
На
ответника е била взета най-леката измежду предвидените в чл.58 от НПК четири
мерки за неотклонение - „подписка“. Налагането на тази най-лека ограничителна
мярка не е засегнало съществено правото на придвижване на ответника, въпреки
дадените от баща му показания, че поради това не могъл да отиде да работи в
Англия, където брат му бил намерил работа, защото по естеството си, съгласно
чл.60,ал.1 от НПК, тази мярка се състои в поемане на задължение от обвиняемия,
че няма да напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган- т.е.
тя не е абсолютна, а условна, а в ДП липсват данни ответникът да е търсил
такова разрешение, за да отиде на работа в чужбина и то да му е било отказано.
Към
датата на привличането му като обвиняем, ищецът е бил неосъждан.
Проведеното
срещу ответника наказателно производство е протекло само на досъдебна фаза, на
която е било прекратено и то само три месеца, а не четири, както сочи
ответникът, след привличането му като обвиняем. Този срок само по себе си е
кратък, но доколкото ответникът се жалва, че производството би могло да протече
и за по-малко време, съдът е длъжен да даде отговор на оплакването му, по което
намери, че:
Продължаването
на срока за разследване с два месеца, считано от ***г., е такова, което не засяга
правата на ответника, защото към датата, на която би следвало да изтече
продължението, той още не е бил привлечен като обвиняем;
Второто
продължение на срока с два месеца, считано от ***г., има своето основание,
макар според този състав то да не е правната и фактическа сложност на ДП, както
го е мотивирал районният прокурор, а се извежда от обстоятелството, че първото
продължение и изтекло преди спирането на производството на ***г. за издирване
на ответника, задържането му е осъществено на ***г. при пристигане на Аерогара
Пловдив на същата дата, и е било необходимо да се извършат
процесуално-следствени действия за предявяване на повдигнатото му с
постановление от ***г. обвинение;
Третото
продължение на срока, считано от ***г. е според този състав неоправдано,
доколкото е искано за разпита на св.А.Т., която е била вече разпитана на ***г.,
а е и можело да се разпита много по-рано, предвид факта, че още в тъжбата си Н.Т.
е сочила, щото живеят в една къща и/или двор с нея, че тя е баба на Ф.Т. и че
той я е посещавал, като при тези посещения възникнала и първоначалната им
неприязън, и като във времето след това дадено продължаване на срока не са били
извършени никави действия по разследването до датата ***г., когато е приключило
с мнение за прекратяване на производството.
И
накрая, скромното мнение на този състав, който не работи с наказателна материя,
но в случая следва да вземе преценка за извършените от ответника по отношение
на ищеца действия, е че в този случай никое от продълженията не е било
необходимо, доколкото още при образуване на производството се е знаело в какви
отношения са тъжителката и ответника, противно на онова, което прокурорът
пледира в случая, че към датата на привличане на Ф. Топхач като обвиняем тези
факти били неизвестни, а оттам- всеки обвинител е имал и без някакво разледване
необходимите му данни, въз основа които да прецени, че никой от обективните или
субективни признаци на престъплението „хулиганство“, за извършване на което Ф.Т.
е привлечен като обвиняем на ***г., не е бил налице, а не тяхната липса да се
осъзнае месеци по-късно, с постановлението за прекратяване на производството от
***г.
Проведеното
срещу ищеца наказателно производство не се е развило в съдебна фаза, а е
прекратено на досъдебната такава.
В
обобщение на казаното по-горе съдът намери, че няма нито едно обстоятелство
измежду онези, съставляващи специфични критерии за преценка на справедливия
размер по искове по ЗОДОВ, което да налага ищецът да бъде възмезден с
обезщетение в размера, който претендира, както и че същият е прекомерен, защото
всички описани обстоятелства се зачитат като такива, налагащи намаляване на
търсеното от ищеца обезщетение. Последното като извод на съда не се променя от
взетото от него становище за това, че третото продължаване на срока на
разследване е било изцяло неоправдано, защото сама по себе си продължителността
на проведеното срещу ищеца производство от три месеца е такава, че не налага
завишаване на обезщетението му.
По
отношение на общите критерии за преценка, съдът взе предвид, че:
Не
се установи претърпените от ищеца във връзка с досъдебното производство
неимуществени вреди да са със сила и интензивност, различна от обичайните
притеснения на едно неосъждано лице от изхода на започнато срещу него
наказателно преследване, нито да са довели до съществени и трайни отражения в
живота му, като според гласните доказателства той не можел да спи и ставал, но
не всяка нощ и за не повече от месец, и бил притеснен и уплашен, но сега вече е
спокоен и работи работата, която брат му намерил-т.е данните също не оправдават
никаква необходимост от присъждане на обезщетение в размер на 50000лв.
По
отношение социално-икономическата обстановка в страната, съдът съобрази, че към
***г., когато се е провело наказателното производство срещу ищеца, минималната
работна заплата за страната е била 510лв./мес, а към датата на приключване на устните състезания е
650лв./мес.- т.е. настъпило е увеличение, необходимо за посрещане на нарастващите
разходи за издръжка, а също е настъпила пандемията Ковид 19, довела и до
неблагоприятни последици в социално-икономически план /освобождаване на
работници, фалити на малки бизнеси и т.н./, при което зачете тези факти като
налагащи увеличение на размера, защото без тях не би присъдил повече от 1000лв.
като справедлив да обезщети ищеца размер.
По
отношение на съдебната практика, доколкото ответникът не е приложил конкретни
актове, за да обоснове, че в аналогични случаи е било определяно обезщетение в
конкретен размер, нито сочи до какъв размер счита за справедливо ищецът да бъде
обезщетен, то и съдът не дължи конкретен коментар по този иначе приложим
критерий.
3.4.По
възражението на ответника, щото лихва се дължи не от датата на постановлението
за прекратяване н апроизводството, а от датата на влизането му в сила.
Това
възражение на ответника е основателно с оглед даденото задължително тълкуване
по т.4 от ТР №3 по т.д. №3/2004г. на ОСГК на ВКС, поради което и след като се
установи в това производство, че постановлението за прекратяване на
наказателното производство е влязло в сила на 01.05.18г., върху обезщетението
за неимуществени вреди, следващо се на ищеца, законна лихва следва да се
присъди не от ***г., както той моли, а от ***г., както му се полага.
В
частта за разноските.
Ищецът
претендира присъждане на разноски в производството по списъка, представен в
с.з. от 15.06.21г. /л.36/.
С
частичното уважаване на иска му, на основание чл.10,ал.3 от ЗОДОВ, на ищеца следва да се присъди внесената държавна такса
за производството, ведно с таксата за вноса и по банков път, в размер на общо
12.40лв. /виж л.12/.
В
хода на процеса ищецът е бил представляван безплатно от адв.С.А. /виж договора
на л.37/, поради което, на основание чл.38,ал.2 от ЗА, във вр. с
чл.10,ал.3,изр.2 от ЗОДОВ, доколкото ищецът има право на разноски съразмерно с
уважената част на иска му, на адв.А. следва да се присъди платимо от ответника
възнаграждение в размер на 335лв., съгласно чл.7,ал.2,т.2 от Нар.№1/04г.
При
тези мотиви, съдът Р Е Ш
И :
Осъжда
Прокуратурата на Република България да заплати на Ф.М.Т., ЕГН **********,***,
офис ***, адв.С.А., във връзка с повдигнато му обвинение в извършване на
престъпление по ДП №503/17г. по описа на РУП- гр.***, производството по което е
било прекратено поради това, че деянието не съставлява престъпление:
сумата
от 1500- хиляда и петстотин лева, като обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от ***г. до окончателното плащане, като за
разликата до претендираните 50000лв. и за искането за присъждане на законна
лихва за преиода ***г-***г. отхвърля иска;
сумата
от 12.40-дванадасет лева и четиридесет стотинки- разноски в прозиводството.
Осъжда
на основание чл.38,ал.2 от ЗА Прокуратурата на Република България да заплати на
адвокат С.С.А., с адрес ***, офис ***, сумата от 335- триста тридесет и пет
лева, като адвокатско възнаграждение за осъщественото от нея безплатно
представителство на Ф.М.Т., ищец по гр.дело №2866/20г. на ПОС.
Решението
подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчаването му на страните.
Окръжен съдия: