№ 109
гр. Благоевград , 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети май, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Петър Пандев
Александър Трионджиев
при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова
като разгледа докладваното от Александър Трионджиев Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20201200600455 по описа за 2020
година
Настоящото ВНЧХД № 455/2020 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград е
образувано въз основа на въззивна жалба, подадена от подсъдимия Х. Ф. Ш. и въз основа на
въззивна жалба, подадена от частната тъжителка ЕМ. М. Б. /с предишно име Е. М. Б./.
С Присъда № 2556/23.06.2020 г., постановена по НЧХД № 239/2019 г. по описа на
Районен съд - Разлог подсъдимият Х. Ф. Ш., ЕГН ********** е признат за виновен в това,
че в град Я. през първа събота и неделя от месец септември 2018 г., от 17:00 часа на
петъчният ден до 18:00 часа на неделния ден, не е изпълнил и осуетил Решение №
258/11.01.2018 г., постановено по гр. д. № 152/2017 г. по описа на Районен съд - Разлог,
влязло в сила на 31.01.2018 г., с което е определен режим на лични отношения между
майката ЕМ. М. Б., ЕГН ********** и ненавършило пълнолетие дете Ф. Х. Ш., ЕГН *, както
следва: след края на учебната 2017/2018 г., считано от 01.06.2018 г. всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 17:00 часа на петъчният ден до 18:00 часа на неделния ден с
преспиване, осъществявани в населеното място, където живее детето и/или по местоживеене
на майката, както и двадесет дни през лятната ваканция и пет дни през коледната ваканция,
с преспиване осъществявани в населеното място, където живее детето и/или по
местоживеене на майката - престъпление по чл. 182, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от НК, поради което
и на основание чл. 78а от НК, във вр. чл. 182, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от НК подсъдимият е
освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в
размер на 1000 лева /хиляда лева/.
Със същата присъда Х. Ф. Ш. е признат за невинен в това, че при условията на чл. 23,
ал. 1 от НК, в периода от 10.06.2017 г. до първа събота от месец септември 2018 г., от 17:00
часа на петъчният ден и от 18:00 часа на неделния ден от първата седмица на месец
септември 2018 г. до 05.05.2019 г. включително, при условията на продължавано
1
престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, e извършил следните деяния:
2.1. В град Я. за периода от 10.06.2017 г. до 31.01.2018 г., през всяка първа и трета
събота от всеки от месеците за времето от 09:00 часа до 18:00 часа и всяка първа и трета
неделя от месеците за времето от 09:00 часа до 18:00 часа, Х. Ф. Ш. от гр. Я., като баща и
родител на малолетното дете Ф. Х. Ш., роден на * г., не е изпълнил и осуетил Определение
№ 3354/07.06.2017 г. постановено по гр. д. № 152/2017 г. по описа на Районен съд - Разлог, с
което е определен режим на лични контакти и срещи на майката ЕМ. М. Б., ЕГН **********
и детето Ф. Х. Ш., ЕГН *, а именно: всяка първа и трета събота от 09:00 часа до 18:00 часа и
неделя от 09:00 часа до 18:00 часа от месеца, без преспиване по местоживеене на бащата Х.
Ф. Ш..
2.2. В град Я. за периода от 31.01.2018 г. до 31.05.2018 г., включително до края на
учебната 2017/2018 г., всяка първа и трета събота и неделя от месеца, в часовия диапазон от
09:00 часа до 18:00 часа, съответно в съботния и в неделния ден, както и от 09:00 часа на
01.04.2017 г. до 18:00 часа на 04.04.2017 г. през пролетната ваканция на детето Ф. Х. Ш.,
роден на * г., не е изпълнил и осуетил Решение № 258/11.01.2018 г., постановено по гр. д. №
152/2017 г. по описа на Районен съд - Разлог, влязло в сила на 31.01.2018 г., с което е
определен режим на лични отношения между майката ЕМ. М. Б., ЕГН ********** и
ненавършило пълнолетие дете Ф. Х. Ш., ЕГН *, както следва: до края на учебната 2017/2018
г. всяка първа и трета събота и неделя от месеца, в часовия диапазон от 09:00 часа до 18:00
часа, съответно в съботния и в неделния ден, без преспиване, осъществявани в населеното
място, където живее детето, както и от 09:00 часа на 01.04.2017 г. до 18:00 часа на 04.04.2017
г. през пролетната ваканция на детето, с преспиване, осъществявани в населеното място,
където живее детето и/или по местоживеене на майката.
2.3.В град Я. за периода от 01.06.2018 г. до първа събота от месец септември 2018 г.
от 17:00 часа на петъчният ден и от 18:00 часа на неделния ден от първата седмица на месец
септември 2018 г. до 05.05.2019 г., включително всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 17:00 ч.аса на петъчният ден до 18:00 часа на неделния ден, както и двадесет дни
през лятната ваканция /от 03.08.2018 г. до 22.08.2018 г. включително/ и пет дни през
коледната ваканция /от 22.12.2018 г. до 26.12.2018 г. включително/ на детето Ф. Х. Ш.,
роден на * г., не е изпълнил и осуетил Решение № 258/11.01.2018 г. постановено по гр. д. №
152/2017 г. по описа на РС - Разлог, влязло в сила на 31.01.2018 г., с което е определен
режим на лични отношения между майката ЕМ. М. Б., ЕГН ********** и ненавършило
пълнолетие дете Ф. Х. Ш., ЕГН *, както следва: след края на учебната 2017/2018 год.
считано от 01.06.2018 г., всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 17:00 часа на
петъчният ден до 18:00 часа на неделния ден, с преспиване, осъществявани в населеното
място, където живее детето и/или по местоживеене на майката, както и двадесет дни през
лятната ваканция и пет дни през коледната ваканция, с преспиване осъществявани в
населеното място, където живее детето и/или по местоживеене на майката, като трите
деяния осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са
през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на
вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите - престъпление по чл. 182, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от НК, поради което и на
основание чл. 304 от НПК подсъдимият е оправдан по това повдигнато му обвинение.
Недоволен от присъдата подсъдимият, действащ чрез своя защитник адвокат Н.Р., е
подал въззивна жалба, в която е посочил подробни съображения защо счита присъдата в
осъдителната ѝ част за направилна.
Срещу присъдата е подадена въззивна жалба и от частният тъжител Е.М. Бечевсса,
чрез адвокат Т.К.. Твърди се, че оспореният съдебен акт в частта, с която подсъдимият е
2
признат за невинен, е неправилен. Настоява се привлеченото към наказателна отговорност
лице да бъде осъдено за обвинението, което му е повдигнато посредством частната тъжба.
В проведеното съдебно следствие пред въззивния съдебен състав са приобщени като
писмени доказателства материалите по Досъдебно производство № 187/2018 г. по описа на
РУ – Разлог. Пред окръжния съд като свидетел е разпитана Х. М. Б.. Като ново писмено
доказателство е прието и Писмо с изх. №*-00-152 от 08.02.2021 г. от Агенция „Пътна
инфраструктура“.
В проведеното съдебно заседание се явяват подсъдимият и неговият защитник –
адвокат Р. и частният тъжител и нейният повереник – адвокат К..
В хода на съдебните прения повереникът на частния тъжител заявява, че от събраните
в хода на съдебното следствие доказателства и доказателствени средства по безспорен
начин се установява, че подсъдимото лице е извършило деянията, по повод на които му е
повдигнато обвинение посредством депозираната в Районен съд – Разлог частна тъжба.
Настоява присъдата да бъде отменена в частта, с която подсъдимият е оправдан и да се
постанови нова, посредством която същият да бъде признат за виновен по цялото
повдигнато му обвинение. Навеждат се аргументи, че въззивната жалба, подадена от името
на Е.Б., е неоснователна, поради което се моли да бъде оставена без уважение.
Защитникът на подсъдимия посочва, че присъдата в оправдателната й част е правилна
и законосъобразна. Излага доводи, според които неправилно първостепенният съдебен
състав е стигнал до извод, че Х.Ш. на 07.09.2018 г. е извършил престъпление по чл. чл. 182,
ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от НК. Според адвокат Р. в кориците на делото не се съдържат
доказателства, от които да се направи аргументиран извод, че на въпросната дата
привлеченият към наказателна отговорност по някакъв начин е осуетил изпълнението на
съдебното решение. Твърди се, също така, че решението, постановено по гр. д. № 152/2017
г. по описа на Районен съд – Разлог, не съдържа изричен диспозитив, посредством който
подсъдимият да е осъден да предава детето на майката.
В право на лична защита Х.Ш. заявява пред окръжния съдебен състав, че не е
престъпник и че полага грижи на своето дете.
В последната си дума подсъдимият посочва, че не е съгласен с присъдата и че
поддържа казаното от неговия защитник.
За да се произнесе, Окръжен съд – Благоевград съобрази следното:
Производството пред районния съд е образувано въз основа на частна тъжба,
посредством което подсъдимият Х. Ф. Ш. е предаден на съд по обвинение за престъпление
по чл. 182, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от НК – за това, че в периода от 10.06.2017 г. до 05.05.2019 г.
включително, при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от
НК, е извършил следните деяния:
2.1. В град Я. за периода от 10.06.2017 г. до 31.01.2018 г., през всяка първа и трета
събота от всеки от месеците за времето от 09:00 часа до 18:00 часа и всяка първа и трета
неделя от месеците за времето от 09:00 часа до 18:00 часа, Х. Ф. Ш. от гр. Я., като баща и
родител на малолетното дете Ф. Х. Ш., роден на * г., не е изпълнил и осуетил Определение
№ 3354/07.06.2017 г. постановено по гр. д. № 152/2017 г. по описа на Районен съд - Разлог, с
което е определен режим на лични контакти и срещи на майката ЕМ. М. Б., ЕГН **********
и детето Ф. Х. Ш., ЕГН *, а именно: всяка първа и трета събота от 09:00 ч. до 18:00 ч. и
неделя от 09:00 часа до 18:00 часа от месеца без преспиване по местоживеене на бащата Х.
Ф. Ш..
3
2.2. В град Я. за периода от 31.01.2018 г. до 31.05.2018 г., включително до края на
учебната 2017/2018 год., всяка първа и трета събота и неделя от месеца, в часовия диапазон
от 09:00 часа до 18:00 часа, съответно в съботния и в неделния ден, както и от 09:00 часа на
01.04.2017 г. до 18:00 часа на 04.04.2017 г., през пролетната ваканция на детето Ф. Х. Ш.,
роден на * г., не е изпълнил и осуетил Решение № 258/11.01.2018 г. постановено по гр. д. №
152/2017 г. по описа на РС - Разлог, влязло в сила на 31.01.2018 г., с което е определен
режим на лични отношения между майката ЕМ. М. Б., ЕГН ********** и ненавършило
пълнолетие дете Ф. Х. Ш., ЕГН *, както следва: до края на учебната 2017/2018 г. всяка първа
и трета събота и неделя от месеца, в часовия диапазон от 09:00 часа до 18:00 часа, съответно
в съботния и в неделния ден, без преспиване, осъществявани в населеното място, където
живее детето, както и от 09:00 часа на 01.04.2017 г. до 18:00 часа на 04.04.2017 г. през
пролетната ваканция на детето с преспиване, осъществявани в населеното място, където
живее детето и/или по местоживеене на майката.
2.3. В град Я. за периода от 01.06.2018 г. до 05.05.2019 г., включително всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от 17:00 часа на петъчният ден до 18:00 часа на неделния
ден, както и двадесет дни през лятната ваканция /от 03.08.18 г. до 22.08.18 г. включително/
и пет дни през коледната ваканция /от 22.12.18 г. до 26.12.18 г., включително/ на детето Ф.
Х. Ш., роден на * г., не е изпълнил и осуетил Решение № 258/11.01.2018 г. постановено по
гр. д. № 152/2017 г. по описа на РС - Разлог, влязло в сила на 31.01.2018 г., с което е
определен режим на лични отношения между майката Е.М. Б., ЕГН ********** и
ненавършило пълнолетие дете Ф. Х. Ш., ЕГН *, както следва: след края на учебната 2017/
2018 г. считано от 01.06.2018 г., всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 17:00 часа
на петъчният ден до 18:00 часа на неделния ден, с преспиване, осъществявани в населеното
място, където живее детето и/или по местоживеене на майката, както и двадесет дни през
лятната ваканция и пет дни през коледната ваканция, с преспиване осъществявани в
населеното място, където живее детето и/или по местоживеене на майката, като трите
деяния осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са
през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на
вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите - престъпление по чл. 182, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от НК.
От събраните в хода на наказателното производство доказателства и доказателствени
средства въззивният съдебен състав установява фактическа обстановка, идентична с
фактическата обстановка, възприета от първостепенния съд, а именно:
Подсъдимият Х. Ф. Ш. e роден на * г. в гр. Я., живее в гр. Я., ул. „В.“ №*, българин
е, български гражданин, неженен, завършил е средно образование, безработен е, с ЕГН
**********. Не е освобождаван от наказателна отговорност и не му е налагано наказание по
административен ред /реабилитиран е по право/.
През 2010 г. Х. Ф. Ш. и частната тъжителка ЕМ. М. Б. /към онзи момент Е. М. Б./
заживели на съпружески начала в дома на подсъдимия, находящ се в град Я.. По време на
фактическото им съжителство на * г. се родило детето им Ф. Х. Ш..
В края на 2016 г. без да каже на никого майката Е.Б. напуснала семейството и отишла
да живее в град София. Два месеца по–късно, след като била открита от роднините си, се
върнала и заживяла в село Бунцево, община Я.. Същият ден подсъдимият отвел и оставил
детето при нея и роителите й, при които живеела. Един месец след това частната тъжителка
отново изоставила детето си и заминала да живее в град София. Същата престанала да
отговаря на обажданията на роднините си и преустановила контакти с тях.
Междувременно, по инициатива на Х. Ф. Ш., в Районен съд - Разлог било образувано
4
гражданско дело № 152/2017 г., по което с Определение № 3354/07.06.2017 г., влязло в сила
на 07.06.2017 г., бил определен режим на лични контакти и срещи на майката ЕМ. М. Б.,
ЕГН ********** с детето Ф. Х. Ш., ЕГН *, а именно: всяка първа и трета събота от 09:00
часа до 18:00 часа и неделя от 09:00 часа до 18:00 часа от месеца, без преспиване по
местоживеене на бащата Х. Ф. Ш.. Впоследствие по същото дело било постановено
Решение № 258/11.01.2018 г., влязло в сила на 31.01.2018 г., с което бил определен режим
на лични отношения между майката ЕМ. М. Б., ЕГН ********** и ненавършило пълнолетие
дете Ф. Х. Ш., ЕГН *, както следва: след края на учебната 2017/2018 г., считано от
01.06.2018 г., всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 17:00 часа на петъчният ден
до 18:00 часа на неделния ден, с преспиване, които контакти следва да бъдат осъществявани
в населеното място, където живее детето и/или по местоживеене на майката, както и
двадесет дни през лятната ваканция и пет дни през коледната ваканция с преспиване,
осъществявани в населеното място, където живее детето и/или по местоживеене на майката.
До влизане в сила на решението, постановено по гражданско дело № 152/2017 г.,
подсъдимата не ползвала определения й режим на лични отношения с ненавършилото
пълнолетие дете Ф. Х. Ш..
На 06.02.2018 г. частната тъжителка подала жалба до РУ-Разлог, в която посочила, че
Решение № 258/11.01.2018 г. не се спазва и от 4 месеца е виждала детето само веднъж,
защото подсъдимият не си вдига телефона и крие сина им.
На 09.07.2018 г. частната тъжителка подала заявление до Дирекция „Социално
подпомагане” - Я., с което пискала да й бъде оказвано съдействие за срещи с детето.
Посочила, че от месец януари 2018 г. бащата на детето не спазва решението на съда и
възпрепятства определените срещи. По повод подаденото заявление на 23.07.2018 г. била
проведена среща в Дирекция „Социално подпомагане” - Я. между майката и детето. Също
така Дирекция „Социално подпомагане” - Я. издала Направление за ползване на социални
услуги № НП/Д-Е-Я-042/14.08.18 г., въз основана което служители от Център за обществена
подкрепа - Я. изготвили социален доклад от 01.08.2018 г.
На 16.08.2018 г. частната тъжителка подала ново заявление до Дирекция „Социално
подпомагане” - Я., с което искала да бъде продължено оказването на съдействие за срещи с
детето. Междувременно били проведени няколко срещи между детето и майката, със
съдействието на служители на Дирекция „Социално подпомагане” - Я..
На 17.08.2018 г. била проведена четвъртата среща между детето и майката, като
същата се състояла посредство съдействието на служители от Център за обществена
подкрепа - Я., за което бил съставен нарочен протокол за първоначален контакт с новозаявен
потребител.
На 07.09.2018 г. /петъчен ден преди първата събота и неделя от месец септември/,
въпреки че подсъдимият следвало да доведе детето в Център за обществена подкрепа - Я. за
среща с майката, същият не се явил, респективно не довел детето. Тогава частната
тъжителка, която пристигнала на мястото на срещата в 16:45 часа и изчаквала да види сина
си, се обадила на органите на полицията, от където след около десет минути върнали
обаждане и обяснили, че са се свързали с бащата, който заявил, че е на почивка, а детето е в
село Бунцево. За тези обстоятелства бил съставен протокол за оперативна екипна среща.
В следващите дати за срещи до 05.05.2019 г. включително подсъдимият винаги водел
детето в Центъра за обществена подкрепа - Я., където то се виждало със своята майка.
На 03.09.2019 г. Дирекция „Социално подпомагане” - Я. издала ново Направление за
ползване на социални услуги № НП/Д-Е-Я-049/03.09.19 г., с определен в нея срок на
5
услугата от дванадесет месеца.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното
следствие доказателства и доказателствени средства, в това число и показанията на
свидетелите А. М., А. Б., А. Г., Ф. Ч. и Х. Б..
Като писмени доказателства по делото са приложени преписи от Определение №
3354/07.06.2017 г., влязло в сила на 07.06.2017 г. и Решение № 258/11.01.2018 г., влязло в
сила на 31.01.2018 г., постановени по гражданско дело № 152/2017 г. по описа на Районен
съд – Разлог. От съдържанието на Определение № 3354/07.06.2017 г. се установява, че е бил
определен временен режим на лични контакти и срещи на майката ЕМ. М. Б. и детето Ф. Х.
Ш., а именно: всяка първа и трета събота от месеца от 09:00 часа до 18:00 часа и неделя от
09:00 часа до 18:00 часа без преспиване по местоживеене на бащата Х. Ф. Ш.. От
съдържанието на Решение № 258/11.01.2018 г. е видни, че определен окончателен режим на
лични отношения между майката ЕМ. М. Б. и ненавършило пълнолетие дете Ф. Х. Ш., както
следва: след края на учебната 2017/2018 г., считано от 01.06.2018 г., всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 17:00 часа на петъчният ден до 18:00 часа на неделния ден с
преспиване, които контакти следва да бъдат осъществявани в населеното място, където
живее детето и/или по местоживеене на майката, както и двадесет дни през лятната
ваканция и пет дни през коледната ваканция с преспиване, осъществявани в населеното
място, където живее детето и/или по местоживеене на майката. Само за пълнота може да се
отбележи, че страните по делото не спорят, че посочените по-горе актове са постановени и
че същите са влезли в сила. /Влизането в сила на съдебните актове е удостоверено и
посредством изрично отбелязван от съдебни служители./
От показанията на свидетелката А. Б. /сестра на частната тъжителка/ се установява, че
Е.Б. е напуснала семейството си и отишла в София, без да предупреди никого. Свидетелката
сочи, че два месеца по-късно тъжителката била открита от свои роднини и се върнала при
сина си, но около месец по-късно отново заминала за София, като и този път не
предупредила близките си. От показанията става ясно, че след второто заминаване Е.Б.
около година не контактувала със сина си и никой не знаел къде точно живее. Свидетелката
твърди, че бащата на детето не е ограничавал контактите му с майката и не е пречил на
последната да се среща със сина си.
Като свидетел по делото пред първа инстанция е разпитана А. М. - работила като
възпитател в Центъра за обществена подкрепа - Я.. Същата си спомня, че е постъпила молба
от майката за оказване на съдействие относно срещи с детето. Според свидетелката срещите
между майката и детето се осъществявали първоначално в Отдел „Закрила на детето” в град
Я., но без съществен успех, а след това в Центъра за обществена подкрепа - Я.. Присъствала
е на част от тях, като детето е отказвало да остане насаме с майка си. От показанията става
ясно, че за всяка среща, независимо дали същата е реално проведена или не, се е изготвял
протокол.
Показанията на свидетеля А. Г. - социален работник в Дирекция „Социално
подпомагане” - Я., дават информация за това, че е била депозирана молба от частната
тъжителка в Дирекция „Социално подпомагане” - Я., с която е поискано съдействие за
провеждане на срещи и осъществяване на контакт между майката и детето. Свидетелят
посочва, че със съдействието на социални работници са провеждани подобни срещи и за тях
са съставяни протоколи.
От значение за изясняване на фактическата обстановка са и свидетелските показания на
Ф. Ч. – Началник на Отдел „Закрила на детето“ в Дирекция „Социално подпомагане“ в гр.
Я.. Същата посочва, че Е.Б. е поискала съдействие, за да може да се вижда с детето си. Тази
6
свидетелка заявява, че бащата не е възпрепятсвал срещите между майката и детето, но си
спомня за един случай, при който той не е довел сина си за среща с частната тъжителка,
въпреки че такава е бола предвидена и е следвало да се състои. Свидетелката Ч. не помни на
други срещи подсъдимият да не се е отзовавал. Пояснява, че първоначално срещите се
провеждали в Отдел „Закрила на детето” в Дирекция „Социално подпомагане“ - Я., а след
това в Центъра за обществена подкрепа в град Я..
Пред въззивния съд като свидетел е разпитана Х. Б. – майка на чатната тъжителка и
баба на малолетния Ф. Ш. Твърди, че дъщеря й е напуснала семейството си, без да
предупреди никого и заминала да живее в София. Посочва, че подсъдимият полага редовно
грижи за детето и не е имало случаи, в който да откаже на Е.Б. да се срещне със сина си.
Тази свидетелка си спомня, че на 08.09.2018 г. подсъдимият е завел детето при нея, тъй като
е бил ангажиран този ден.
Показанията на всички разпитани свидетели са подробни, последователни и
взаимодопълващи се. В тях не се открояват вътрешни противоречия, нито същите
противоречат помежду си. Поради тези съображения въззивната инстанция кредитира
свидетелските показания като обективни и даващи достоверна информация за настъпилата
фактическа обстановка.
Като писмени доказателства по делото са приети представените от Дирекция
„Социално подпомагане“ - Я. и от Центъра за обществена подкрепа - Я. множество
документи /заявления за предоставяне на социални услуги, социални доклади, протоколи за
провеждане на срещи /. От тях се установява, че детето Ф. Х. Ш. не е желаело срещи със
своята майка, поради което социални работници са започнали работа с него, с бащата Х. Ф.
Ш. и с майката ЕМ. М. Б.. От тези доказателства става ясно, че срещите са провеждани в
присъствието на социални работници първоначално в сградата на Дирекция „Социално
подпомагане“ - Я., а впоследствие в Центъра за обществена подкрепа - Я.. От приложените
протоколи за срещи е видно, че бащата редовно е водил детето при социалните работници и
посредством тяхното съдействие са се осъществявали контактите между майка и син така,
както са били регламентирани съгласно Определение № 3354/07.06.2017 г., влязло в сила на
07.06.2017 г. и в Решение № 258/11.01.2018 г., влязло в сила на 31.01.2018 г., постановени
по гражданско дело № 152/2017 г. по описа на Районен съд – Разлог.
Единствено в протокола за проведена среща от 07.09.2018 г. /петъчен ден преди първата
събота и неделя от месец септември/ е отразено, че подсъдимият следвало да доведе детето в
Център за обществена подкрепа - Я. за среща с майката, но същият не се явил, респективно
не довел детето. В този протокол още е посочено, че частната тъжителка, която била
пристигнала на мястото на срещата в 16:45 часа и изчаквала да види сина си, се обадила на
органите на полицията, от където след около десет минути върнали обаждане и обяснили, че
са се свързали с бащата, който заявил, че е на почивка, а детето е в село Бунцево.
Обясненията на обвиняемия, според които частната тъжителка е изоставила него и
детето им и според които същата един продължителен период от време не се е интересувала
от своя син, следва да бъдат кредитирани като достоверни, тъй като същите кореспондират с
останалия доказателствен материал.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 2 от НК родител или друг сродник, който не
изпълни или по какъвто и да е друг начин осуети изпълнението на съдебно решение
относно упражняването на родителски права или относно лични контакти с дете, се наказва
с пробация и глоба от две хиляди до пет хиляди лева, а в особено тежки случаи - с лишаване
от свобода до шест месеца и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.
7
Непосредствен обект на престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК са обществените
отношения, които гарантират безпроблемното упражняване на родителските права и
осъществяването на личните контакти между родителите и децата, които контакти са
регламентирани посредством влязъл в сила съдебен акт. Пострадал от това престъпление
може да бъде както детето, така и родителят, на който са предоставени родителските права
или права за лични контакти с детето. Изпълнителното деяние на престъплението може да се
осъществи както с действие, така е посредством бездействие. За да бъде извършено
престъплението е необходимо деецът да не предаде детето на родителя или да предприеме
такова поведение, което като резултат да доведе до невъзможност на правоимащия да се
срещне и да осъществи контакт със своя низходящ.
Субект на престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК може да бъде само родител или друг
сродник, а от субективна страна деянието се извърши при умишлена форма на вина.
От събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства се установява
по безспорен начин, че в град Я. през първа събота и неделя от месец септември 2018 г., от
17:00 часа на петъчният ден до 18:00 часа на неделния ден подсъдимият Х. Ф. Ш. не е
изпълнил и е осуетил Решение № 258/11.01.2018 г. постановено по гр. д. № 152/2017 г. по
описа на Районен съд - Разлог, влязло в сила на 31.01.2018 г., с което е определен режим на
лични отношения между майката ЕМ. М. Б. и ненавършило пълнолетие дете Ф. Х. Ш.,
както следва: след края на учебната 2017/2018 г., считано от 01.06.2018 г., всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от 17:00 часа на петъчният ден до 18:00 часа на неделния
ден, с преспиване, които контакти следва да бъдат осъществявани в населеното място,
където живее детето и/или по местоживеене на майката.
Деянието е извършено от подсъдимия при форма на вина пряк умисъл. Деецът е
осъзнавал, че личните контакти на майката с детето са уредени посредством влязъл в сила
съдебен акт и въпреки това е осуетил неговото изпълнение, като пряко е целял това.
Доказателства, че съдебното решение не е било спазено от подсъдимия и че същият е
осуетил срещата между майка и дете, е изготвения от служители на Център за обществена
подкрепа – Я. протокола за проведена среща от 07.09.2018 г., в който е посочено, че Х.Ш.
следвало да доведе детето в центъра за среща с майката, но не се явил и не довел сина си. В
този протокол е отразено още, че частната тъжителка, която пристигнала на мястото на
срещата в 16:45 часа и изчаквала да види сина си, се обадила на органите на полицията, от
където след около десет минути върнали обаждане и обяснили, че са се свързали с бащата,
който заявил, че е на почивка, а детето е в село Бунцево. От показанията на свидетелката Ф.
Ч. – Началник на Отдел „Закрила на детето“ в гр. Я., също се установява, че бащата по
принцип не е възпрепятствал срещите, с изключение на един случай, при който той не е
довел сина си за среща, въпреки че такава е била предвидена и е следвало да се състои.
Обстоятелството, че на 07.09.2018 г. е извършено престъпление от подсъдимия,
квалифицирано по чл. 182, ал. 2 от НК, не се опровергава от останалите по делото
доказателства. Трябва да се отбележи, че показанията на свидетелката Х. Б. също не са от
естество да оневинят привлеченото към наказателна отговорност лице относно извършеното
от него престъпно деяние. Това е така, понеже тази свидетелка заявява, че обвиняемият е
оставил детето при нея на 08.09.2018 г. и че частната тъжителка е била уведомена за
възможността да отиде при майка си /свидетелката Х. Б./ и да види сина си. От значение в
случая е това, че поради отчуждаването на детето от майката, срещите между тях са се
провеждали в присъствието на социални работници и то в сградата на Център за
обществена подкрепа – Я.. Именно заради това /присъствието на специалисти/, важно е било
детето Ф. Ш.да бъде заведен на предварително уговорената среща, а не на следващия ден да
бъде оставен при баба си по майчина линия и по този начин да се предостави възможност на
8
майката да се види с него. Както вече бе отбелязано, към онзи момент срещите са се
състояли в присъствието на социални работници, които са съдействали активно за
преодоляване на отчуждаването, настъпило между детето и майката.
По делото липсват каквито и да било друго доказателства, от които да се направи
извод, че освен на 07.09.2018 г., подсъдимият е осуетил на други дати изпълнението на
съдебните актове и осъществяването на личните контакти, регламентирани в тях. В тази
връзка следва да се споменат представените от Дирекция „Социално подпомагане“ - Я. и от
Центъра за обществена подкрепа – Я. протоколи за срещи между майката и детето, от чието
съдържание е видно, че единствената среща, която не се е състояла, е тази от 07.09.2018 г.
Неоснователно се явява възражението на защитника на подсъдимия, според което с
Решение № 258/11.01.2018 г., влязло в сила на 31.01.2018 г., Х. Ф. Ш. не е осъден да предава
детето на майката, поради което не е имал такова задължение, респективно – не може да
носи наказателна отговорност поради неизпълнение на това съдебно решение.
Действително, от съдържанието на съдебния акт е видно, че в него липсва изричен
осъдителен диспозитив, по силата на който Х. Ф. Ш. да е осъден да предава детето на ЕМ.
М. Б. по повод осъшествяване на личните контакти между последните двама. От
съдържанието на решението, включително и от мотивационната му част, става ясно, че
родителските права са предоставени на бащата, а на майката е определен режим на лични
контакти. В същото време в разпоредбата на чл. 182, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от НК е предвидено,
че деянието е съставомерно, когато родител или друг сродник не изпълни или по какъвто и
да е друг начин осуети изпълнението на съдебно решение относно упражняването на
родителски права или относно лични контакти с дете. В закона липсва изискване деецът на
престъплението, квалифицирано по чл. 182, ал. 2 от НК, да е изрично осъден с изричен
диспозитив да предава детето на другия родител. Достатъчно е извършителят на деянието да
е осуетил изпълнението на съдебен акт относно упражняването на родителски права или
относно лични контакти с дете.
Правилно първостепенният съдебен състав е приложил в случая разпоредбата на чл.
78а от НК и е освободил подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
Съгласно нормата на чл. 78а от НК пълнолетно лице се освобождава от наказателна
отговорност от съда и му се налага наказание глоба в размер от хиляда до пет хиляди лева,
когато са налице едновременно следните условия: за престъплението се предвижда
наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, когато е
умишлено, или лишаване от свобода до пет години или друго по-леко наказание, когато е
непредпазливо, деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван
от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК и причинените от престъплението
имуществени вреди са възстановени. В настоящия случай подсъдимият е пълнолетен,
извършил е умишлено престъпление, за което се предвижда наказание по-леко от три година
лишаване от свобода, а от свидетелството му за съдимост, приложено по делото като
писмено доказателство, е видно, че не е осъждан с влязла в сила присъда за извършено от
него престъпление. От справката за съдимост става ясно, че по отношение на Х. Ф. Ш. е
налагано административно наказание глоба по чл. 78а от НК, посредством Решение № 358
от 20.06.2005 г. по НАХД № 381 от 2005 г., влязло в сила на 22.07.2005 г. Съгласно т. 4 от
Постановление на Пленума на Върховния съд № 7/1985 г. правото на повторно
освобождаване от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК възниква след
изтичане на една година от изпълнение на наложеното административно наказание.
Съгласно т. 7 от Тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г.,
ОСНК институтът на чл. 78а от НК е приложим повторно по отношение на лице, което вече
е било освобождавано от наказателна отговорност с налагане на административно
9
наказание, ако не е заплатило наложената глоба и за събирането й е образувано
изпълнително производство, но вземането е погасено по давност. В този случай, освен
давностния срок, следва да е изтекъл и срок, равен на този по чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК. В
справката за съдимост е посочено, че по отношение на Х.Ш. е било образувано
изпълнително производство. От данните в същата тази справка се установява, че към
настоящия момент, дори и глобата да не е била платена /никъде не е отразено нейното
плащане или липса на такова/, подсъдимият е реабилитиран по право, което означава, че
спрямо него може повторно да се приложи институтът на чл. 78а от НК. Също така трябва
да се отбележи, че от деянието не са настъпили конкретни имуществени вреди. Изложеното
налага извод, че нормата на чл. 78а от НК е относима към настоящия случай. Правилно
районният съд, съобразявайки характера на извършеното и сравнително ниската обществена
опасност на деянието и дееца, е определил и размерът на административното наказание -
глоба в размер на 1000 лева.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият Х. Ф. Ш. е
осъден от първоинстанционния съд да заплати на частния тъжител ЕМ. М. Б. сторените от
последната пред първа инстанция съдебни разноски, възлизащи на обща стойност от 512
лева.
Изложеното дотук налага извод, че и двете подадени жалби са неоснователни, а
атакуваната присъда следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
Поради неоснователността и на двете въззивни жалби, всяка от страните по делото
следва да понесе разноските по въззивното производство така, както ги е сторила.
Мотивиран от горното и на основание чл. 338 от НПК, Окръжен съд – Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 2556/23.06.2020 г., постановена по НЧХД № 239/2019
г. по описа на Районен съд – Разлог.
Решението на въззивния съд е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10