Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 492
Гр. Габрово, 16.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровски районен съд в
публично съдебно заседание на 14.11.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ХРИСТОВ
При секретаря ДАНИЕЛА
МАРЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия Христов гр.д. № 1952 по описа за
2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се
води въз основа на осъдителни искове за присъждане
на главница и мораторна лихва, предявени
от „Кредитреформ България" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи" № 10 срещу В.М.М., с адрес: ***, п.к. 5300, ул.
"Николаевска" № 107, ет. 2, ап. 3.
І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение
за претендираните права и възражения:
1. От страна на
ищеца:
Твърди,
че на 14.09.2015г. между
„4финанс" ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си
марка „Вивус" и В.М.М. бил сключен Договор за кредит №
**********, по реда на чл. 6 от ЗПФУР.
Сключеният
договор бил оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл.
2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключването на договора за кредит била подробно описана в Общите условия на „4финанс"
ЕООД и била в съответствие със ЗПФУР и приложимото
законодателство. Кредитополучателят подавал заявка за
отпускане на кредит, след регистрация в системата на „Вивус" на интернет
страницата на кредитодателя - www.vivus.bg. На посочената страница кредитодателят предоставял Общите си
условия, които кредитополучателят трябвало да приеме, както
и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна информация, с която
трябвало да бъде запознат, спазвайки изискванията на чл. 8 от
ЗПФУР. След подаване на заявката, проект за договора за кредит се предоставял на кредитополучателя на интернет страницата на „Вивус".
Кредитополучателят трябвало да подпише договора, ако го
приеме, като това се извършвало чрез натискане на бутона
„Подпиши". С натискането на бутона „Подпиши" от кредитополучателя се
считало, че се подписвала всяка страница
от договора и приложимите Общи условия. С подписването на договора за кредит,
кредитополучателят потвърждавал, че е прочел и приема условията на
Договора за кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желае да
сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласявал последният да преведе сумата по кредита по описаната във формуляра за
заявка банкова сметка***.
В
процесния случай, на 14.09.2015г. страните сключили договор
за кредит, фигуриращ в системата на „Вивус" под № ********** и явяващ се
първи по ред договор за кредит между тях. В заявката си В.М. заявил желание да му бъде отпусната сума в размер 350,00 лева. (триста и петдесет лева). Кредитът е отпуснат за
период от 30 дни, с падежна дата - 14.10.2015г. Съгласно заявката на ответника
и условията по договора, сумата била отпусната на
името на кредитополучателя с паричен превод посредством Изипей.
С
настъпване на падежа по договора - 14.10.2015г., кредитополучателят не погасил дължимите суми и изпаднвал в забава. Съгласно клаузите на
договора и т. 13.3 от Общите условия, от 15.10.2015г. (денят следващ падежа),
„4финанс" ЕООД започнал да начислява наказателна лихва,
формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ - 10,01%
към договорния лихвен процент, посочен в специалните условия на договора за
кредит (в конкретния случай - 0%), върху неизплатената главница за периода на
просрочието. За периода
от 15.10.2015г. (денят, следващ падежа) до 31.01.2018г. (денят, предхождащ
цесията)
наказателната лихва била в
размер на 412,09 (четиристотин и
дванадесет лева и девет стотинки), от която предмет на претенцията били 81,71 лева.
На
01.02.2018г. „4финанс" ЕООД, в качеството си на цедент, сключил с „Кредитреформ България" ЕООД, в качеството си на цесионер,
Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018г., по силата на който цедентът
прехвърлил на цесионера вземанията по Договор № **********, в
общ размер на BGN 792,09
(седемстотин деветдесет и два лева и 09 ст.), от които: главница - 350,00 лева (триста и петдесет лева), наказателна лихва - 412,09 лева (четиристотин и дванадесет лева и 09 стотинки) за
периода 15.10.2015г. до 31.01.2018г.; отписани такси за събиране (3 бр.
изпратени писма)- 30,00 лева (тридесет лева). Посочените вземания били подробно описани в Приложение № 1, което било неразделна част от Договора за прехвърляне на
вземания. По силата на сключения договор за цесия, в чл. 26 и Приложенията към
него, цесионерът бил изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на
цедента за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно
и в изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „Кредитреформ
България" ЕООД изпратило уведомление за цесията чрез
препоръчана писмовна пратка посредством „Български пощи" ЕАД, която била върната с отметка „Пратката не е потърсена".
Поради това, към настоящата искова молба било приложено уведомление за извършената цесия. От сключването на
договора за цесия до настоящия момент забавата на ответника продължавала.
Искането на ищеца е съдът да постанови съдебно решение, с което да осъди
ответника да му заплати:
- сумата 350,00 лева (триста и петдесет лв.) –
главница, ведно със законната лихва върху главницата от 11.10.2018 г. /датата
на подаване на исковата молба/ до окончателно изплащане на вземането;
-
сумата 81,71 лева (осемдесет и един лева и 71 стотинки) – наказателна лихва за периода от 15.10.2015г. (денят
следващ падежа) до 31.01.2018г.,
както и да бъде осъден ответникът да му заплати
направените съдебни разноски по настоящото производство, в това число
адвокатско възнаграждение в размер 360,00 (триста и шестдесет лева и ст.) с
включен ДДС.
2. От страна на ответника:
Назначения особен представител на
ответника оспорва предявения иск.
Оспорва сключването на процесния
договор от ответника с „4финанс" ЕООД. Не били изпълнени разпоредбите на
ЗПФУР.
В настоящото производство била
представена разпечатка на договор и разписка без конкретни данни за получаване
на парична сума от В.М.М.. Нямало електронна кореспонденция между страните.
Липсвали доказателства представеният на хартиен носител договор за предоставяне
на паричен заем от разстояние, да е изпратен на ответника като електронен
документ, поради което не можело да бъде ценен като годно доказателство за
наличието на сключен между страните договор и неговото съдържание.
Не
били представени доказателства, от които да се установи, че доставчикът
предоставил на ответника съответната информация по глава III от Закона за
предоставяна на финансови услуги от разстояние, за да се приеме, че ответникът
е обвързан от договора за предоставяне на финансова услуга от разстояние.
Поради изложеното представеният Договор за предоставяне на паричен заем от разстояние
не бил надлежно сключен съобразно изискванията на Закона за предоставяна на
финансови услуги от разстояние и не обвързвал страните.
По отношение на исканата неустойка
- наказателна лихва в частичен размер от 81,71 лева, с посочения размер бил
нарушен принципът на справедливост и били създадени условия за неоснователно
обогатяване на „4финанс" ЕООД. Тази уговорка противоречала на добрите
нрави и била нищожна.
ІІ. Съдът като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност от фактическа и правна страна намира следното:
1. Правна
квалификация.
Материалните права на
ищеца се основават на разпоредбите чл.
79 ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 20а ал. 1 от ЗЗД, във вр. с
чл. 6 от Закона за Предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР)
– относно претенцията за главница; чл. 99 ал. 1 – ал. 4 от ЗЗД относно
прехвърляне на вземанията на ищеца; чл. 92 ал.1 – ал. 2 от ЗЗД относно
претенцията за наказателна лихва, имаща характер на неустойка.
2. Обстоятелства, имащи
значение за исковете:
- наличие на договор
за кредит между „4финанс"
ЕООД, като доставчик /кредитор/ и ответника, като поребител /кредитополучател/,
при който са спазени изискванията на ЗПФУР и на Закона за потребителския кредит /ЗПК/;
- размер на заемната сума,
предоставянето на заемната сума на ответника и договорените задължения в
тежест на ответника;
- размер на дължимите суми по
процесния договор за кредит;
- спазване на изискванията за прехвърляне на вземанията по договора за
кредит от страна на „4финанс"
ЕООД на ищеца.
Посочените обстоятелства
са възложени в доказателствена тежест на ищеца с доклада по делото.
3. От фактическа страна:
По делото е представена
разписка за извършено плащане от 14.09.2019 г. чрез Изипей АД/Еаsy pay/ за
сумата 350,00 лева и разписка на Изипей АД /Еаsy
pay/, в
която е посочена като наредител ”ВИВУС” за предаване на
ответника на 14.09.2015 г. на сумата
350,00 лева, съдържаща подписа на ответника /неоспорен от страните/ -
единственият документ, съдържащ подпис на ответника. Двете разписки съдържат номер
**********, без да е указано какво означава този номер. Едновременно с това в
разписката за предаване на сумата, за
вида на платежната услуга е посочено „Получаване на пари в брой”.
По делото е представен
на хартиен носител договор за кредит №
**********/14.09.2015 г., за който се
твърди от ищеца, че е подписан електронно. По делото обаче не са представени никакви доказателства за каквото и
да било съгласие на ответника за сключването му, в това число получено по
електронен път.
4. От правна страна:
Съгласно чл. 18
ал. 1 от Закона за предоставяна
на финансови услуги от разстояние /ЗПУФР/
„При договори за предоставяне на
финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е:
1. изпълнил
задълженията си за предоставяне на информация на потребителя;
2. спазил
сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2;
3. получил
съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за
неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се
откаже от сключения договор.”
От страна на ищеца не
беше доказано изпълнението на изискванията на нито една от точките на чл. 18 ал. 1 от ЗПУФР, в това число получено съгласие
на отвеника за сключване на договора за кредит, т.е. няма докаателства за
сключване на твърдяния от ищеца договор за кредит. От записите в платежните
документи съдът също не може да направи извод за сключване на договор за кредит,
тъй като никой от тях не съдържа запис предоставен кредит или с подобно
съдържание. Причините за „получаване на
пари в брой” могат да бъдат разнообразни, в това число и заплащане на стоки и услуги.
При отсъствие на
доказателства за сключен договор за кредит между „4финанс" ЕООД и ответника и предоставена
сума на ответника въз основа на посочения договор, предявените искове за главница и лихва следва
да бъдат оставени без уважение.
ІІІ. Относно претенциите за
разноски:
С оглед изхода на
делото разноски на ищеца не следва да бъдат присъждани, а от страна на
ответника такива не се претендират.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ПРЕДЯВЕНИТЕ ИСКОВЕ от „КРЕДИТРЕФОРМ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Шандор Петьофи" № 10 срещу В.М.М., с ЕГН **********, с адрес: *** за заплащане на:
- сумата 350,00 лева (триста и петдесет лв.) –
главница, дължима по Договор за кредит № **********/14.09.2015г., ведно със
законната лихва върху главницата от 11.10.2018 г. /датата на подаване на
исковата молба/ до окончателно изплащане на вземането;
-
сумата 81,71 лева (осемдесет и един лева и 71 стотинки) – наказателна лихва върху просроченатаглавница по Договор
за кредит № **********/14.09.2015г. за периода от 15.10.2015г. (денят следващ падежа) до
31.01.2018г.,
като неоснователни и недоказани.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване от страните пред ОС – Габрово, в двуседмичен срок от връчването
му.
Препис от решението да
се връчи на страните.
Районен съдия :