№ 10493
гр. София, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20221110156853 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Делото е образувано е по искова молба, подадена от К. В. Б., с която срещу
[*******] - [*******] са предявени главни осъдителни искове с правно основание чл.
49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и евентуални искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр.
чл. 82 ЗЗД, вр. чл. 258 и сл. ЗЗД за обезщетения за имуществени и неимуществени
вреди, които ищецът твърди да са възникнали за него на 17.05.2019 г. при провеждано
от ответника обучение - курс по парапланеризъм, в резултат от счупен глезен на долен
десен крайник, както следва: за сумата от 10 000 лева, като част от претенция с общ
размер от 60 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - силни
болки и стрес, неудобства при поддържане на хигиенен режим, дискомфорт; за сумата
от 7334 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди за периода
17.05.2019 г. - 20.10.2019 г. - разликата между получаваните от него доходи за периода
на временна неработоспособност и постепенна реинтеграция към работния процес и
сумата, която би получил, в случай че злополуката не бе настъпила, ведно със
законната лихва върху всяка от главниците за периода от 17.05.2019 г. до
окончателното плащане.
Ищецът твърди, че през 2019 г. е приел оферта на ответника за включване в
организиран от последния курс по парапланеризъм за начинаещи с продължителност
10 дни, с налична APPI1 и APPI2 сертификация, екипировка, транспорт, лифт,
минимум четири различни старта, застраховка за 1 месец, считано от започване на
курса, който е бил предвиден за периода 17 май – 26 май 2019 г. Ищецът е заплатил
цената и съответно е бил записан в курса като му е била изпратена книга за
ръководство в електронен вид. На 17.05.2019 г. при приземяване след скок с
парапланера, ищецът счупил глезена на десния си долен крайник. Скоковете били
извършвани в [*******], където настъпило и увреждането, вследствие на което ищецът
претърпял множество имуществени и неимуществени вреди. Твърди, че при
1
настъпването на инцидента изпитал изключителни по интензитет и продължителност
болки и стрес. За отрицателно време глезенът му отекъл силно и движенията му
станали невъзможни. Посетил Клиника по ортопедия и травматология във ВМА,
където е било установено, че е получил трималеоларна фрактура на десния глезен,
което било изключително сериозна травма, поради което на 20.05.2019 г. му е била
извършена операция. След изписването /на 23.05.2019 г./ е било необходимо ищецът да
приема медикаменти за срок от 30 дни, като след операцията получил белези, които
щели да останат завинаги. Посочва, че се е придвижвал с помощни средства за срок от
45 дни, а превръзките следвало да се сменят в специализирано заведение, което му
създало допълнителни неудобства. Твърди да е провеждал рехабилитация. Изпитвал
интензивни болки през целия период на лечение, не му било възможно да поддържа
сам хигиената си, поради което му се наложило да разчита на чужда помощ.. Посочва,
че травмата го е лишила от социален живот дълго време, не е можел да спортува,
понастоящем изпитвал болки в крака до областта на коляното. Твърди, че изпитвал
притеснения относно глезена си и се чувствал потиснат психически, като продължавал
да търпи болки и страдания и понастоящем, а при промяна на времето и натоварвания
счита, че ще търпи такива и за в бъдеще. Ищецът поддържа, че е претърпял и
имуществени вреди, тъй като за периода 17.05.2019 г. – 23.09.2019 г. е бил
неработоспособен, а едва след 23.09.2019 г. е започнал постепенно да се реинтегрира в
работния процес, като от 23.09.2019 г. до 06.10.2019 г. е полагал труд по 4 часа дневно,
а от 07.10.2019 г. до 20.10.2019 г. – по 6 часа дневно. Посочва, че за времето, през което
се е намирал във временна неработоспособност, е получавал 70 % от брутното си
трудово възнаграждение, възлизащо на 2000 евро, като изчислява вредата в размер на
3150 евро. През времето, в което е полагал труд /съответно по 4 и по 6 часа/, отново е
получавал 70 % от трудовото си възнаграждение, като вредата за този период е в
размер на 600 евро, т.е. имуществените вреди са в общ размер на 3750 евро /7334 лева/.
Счита, че ответникът следва да отговаря за причинените му вреди. От една страна, в
отправената му оферта е било посочено, че сумата, която се заплаща като цена на
курса, включва и сключена от [*******]то в полза на ищеца застраховка за живота и
здравето на курсиста за период от 1 месец. Такъв застрахователен договор обаче не е
бил сключен. Ако договор със застраховател е бил сключен, то ищецът би имал право
да получи застрахователни обезщетения за претърпените от него вреди по това
правоотношение. След като ответникът не е изпълнил задължението си, поето със
сключения с ищеца договор, то последният следвало да отговаря за тези вреди. На
самостоятелно основание счита, че ответникът носи отговорност и поради това, че
причина за настъпване на злополуката е поведението на лице, на което ответникът е
възложил работа – инструкторът, провеждал обучението, който не е предприел
необходимите мерки за предотвратяване на злополуката, а също не е провел
необходимия инструктаж и обучение, отнасящи се до безопасността при приземяване.
На ищеца не е било обяснено каква техника на кацане е трябвало да следва, каква
позиция на тялото и краката, в т.ч. и стъпалата следва да заеме. Не са били проведени
необходимия вид и брой тренировки, преди да бъде пуснат ищеца да изпълнява полети
с парапланера. Изпратените му материали са били на английски език, който ищецът не
владеел, с оглед което поискал ръководството да му бъде изпратено на немски или на
български език. Ищецът е отправил искане до ответника да му посочи застрахователя,
към когото да насочи претенциите си, но ответникът го уведомил, че застрахователен
договор не е бил сключен. До ответника е била отправена покана за плащане, но такова
не постъпило. Предвид изложеното, ищецът моли ответникът да бъде осъден да му
заплати сумата от 10 000 лева за претърпени неимуществени вреди /частична
претенция от общо 60 000 лева/, както и сумата от 7334 лева имуществени вреди,
вследствие инцидент, настъпил на 17.05.2019 г. при приземяване с парапланер, ведно
2
със законната лихва върху всяка от главниците за периода от 17.05.2019 г. до
окончателното плащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва
предявените искове по основание и размер. Твърди, че се касае за случайно събитие,
респ. липсва виновно поведение на ответника, което да обуслови отговорността му.
Случайният характер на събитието се обосновава и с това, че атмосферните условия са
били подходящи, съответно не е могло да се предположи, че би могъл да се появи
моментен порив на вятъра, както се случило. Посочва, че при практическото
провеждане на обучението по правило инструкторът следвало да стои на разстояние от
курсиста, съответно липсвала възможност за реакция, а дори и да е било възможно да
се реагира, подобна ситуация била непредотвратима, тъй като настъпвала за секунди.
Оспорва твърдението, че не е извършен инструктаж, като посочва, че на ищеца е било
проведено подробно първоначално обучение по парапланеризъм за начинаещи. Не се
оспорва, че на ищеца е предоставен учебник на чужд език, като се твърди, че при
започване на курса, инструкторът задавал въпроси на курсистите, за да прецени дали са
се запознати със съдържанието му. Ищецът отговарял на въпросите, поради което
инструкторът преценил, че практическите правила относно парапланеризма са
изяснени. Курсистите били уведомени, че следва да се явят с подходящо облекло и с
обувки, което било спазено от ищеца. Извършено е и теоретично запознаване с
екипировката, необходима за изпълняване на полет и различните елементи на
парапланера, както и с необходимото оборудване за практикуване на този спорт.
Следващият етап от курса бил проведен на открито – на учебен хълм, били извършени
демонстрации, както и повторен инструктаж. Инструкторът е демонстрирал
извършването на предполетна проверка и челен старт, състоящ се от 5 етапа. След
извършване на демонстрацията всеки курсист е започнал да я упражнява, за да
достигне поне пет последователни безпроблемни изпълнения на процеса.
Инструкторът е коригирал допуснатите от ищеца грешки. След това преминал към
демонстриране на завой на равно и упражнения на равно. След това курсистите били
заведени на склон с малък наклон да се упражняват там. Извършена е била теоретична
подготовка и практически примери от инструктора. Обяснено е било как се намалява
скоростта. Демонстрирана е била каква следва да е позицията на тялото и на краката
при приземяване, както и какво поведение следва да имат курсистите след
приземяване. Едва след това курсистите са започнали да се упражняват. След това
курсистите са преминали на друг учебен склон. Повторно е бил извършен инструктаж
за предполетна проверка и поведението при излитане и приземяване. Едва на този етап
от обучението е настъпил процесният инцидент. Моли се за отхвърляне на иска.
Претендира разноски.
Софийски районен съд въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода
на производството доказателства и във връзка с доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, че помежду им е налице валидно сключен договор за
обучение във връзка с участие на ищеца в курс по парапланеризъм за периода 17 май –
26 май 2019 г., по който ответникът е имал качеството на обучаващ, а ищецът – на
курсист, както и че на ищеца по ел.път е било изпратено ръководство за провеждането
на обучението, съставено на английски език.
Не е оспорена от страна на ответника представената от ищеца с исковата молба и
приета като доказателство по делото оферта относно курса за начинаещи, съгласно
която същият за период от 10 дни включвал“ APPI 1, APPI 2 сертификация, екипировка
за летене (крило, сбруя, запасен парашут, каска и радиостанция), транспорт и лифт,
застраховка за 1 месец (от деня на започване на курса), минимум 4 различни старта
3
срещу цена в размер на 1250 лева.
Приета по делото е разпечатка от електронно съобщение от ищеца до ответника,
изпратено на 06.05.2019 г., с което ищецът е отправил запитване дали ответникът
разполага с версия на изпратения му файл „The art of paragliding – Dennis Pagen.pdf” на
немски или на български език.
По делото е приета епикриза, издадена от Катедра ортопедия, травматология и
реконструктивна хирургия, Клиника ортопедия и травматология. Съгласно
съдържанието , на 17.05.2019 г., ищецът е постъпил в клиниката по спешност, тъй
като при скачане отвисоко, стъпил накриво с дясно ходило и получил силна болка в
глезена, който за кратко време отекъл, а движенията станали невъзможни.
Констатирано е наличието на трималеоларна фрактура. Извършена е оперативна
интервенция, като са поставени остеозинтезни плака с винтове. Поставени са 2 бр.
винтове за дефинитивна фиксация на фрактурата. Дадени са указания за терапия у
дома, както и предписания да се придвижва с помощни средства за период от 45 дни.
По делото са приети удостоверения за нетрудоспособност, издадени в периода
17.05.2019 г. – 16.09.2019 г., както и такова, издадено на 18.05.2020 г., като е посочено,
че началният момент на нетрудоспособността е 17.05.2019 г.
Приет е план за постепенна реинтеграция на ищеца в трудовия живот от
16.09.2019 г., относно постепенно завръщане към изпълнение на трудова дейност, като
за периода 23.09.2019 г. – 06.10.2019 г. е предвидено ищецът да полага труд в рамките
на 4 часа на ден, а през периода 07.10.2019 г. – 20.10.2019 г. – в рамките на 6 часа на
ден.
Представена е покана, адресирана от ищеца до ответника с искане за заплащане
на обезщетение за претърпените вреди. Приложена е обратна разписка за получаване
на покана от дата 08.04.20121 г., в основанието на разписката е отразено, че се касае за
документ от адв. Г. М..
В хода на първоинстанционното производство са събрани гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетелите Д.Н.Б, В.П. Б., П.-К. Т. Т..
Свидетелят Б. в показанията си установява, че е бил вторият курсист в курса, в
който е участвал и ищецът, с когото се запознал там. След като се записал за курса, му
е бил изпратен учебник по имейл, на английски език, като бил попитан дали разбира
английски език на място в офис на ответника. Не му бил предоставен такъв на
български език, защото нямало преведен. Курсът започнал в първата половина на
месец май 2019 г. След като отишъл първия ден към 8:00 ч. в [*******], където бил
сборният пункт, свидетелят се запознал с ищеца, други курсисти нямало. Там бил и
инструкторът И.Г. и още едно момче, което било помощник-инструктор. Курсът
започнал с обсъждане на общи въпроси от теорията на парапланеризма, на курсистите
било показано какво е парапланерът, какво е сбруята, в която се седи, каска,
радиостанция. Свидетелят и ищеца били предварително предупредени, че трябва да
носят облекло, което да съответства на тази дейност и високи обувки, които да държат
глезените. Предварително устно им е било разяснено от инструктора за
необходимостта от подходящо облекло. Били избрани подходящи размери на
парапланер и сбруя, тъй като същата се определяла спрямо височината, а парапланерът
се избирал спрямо теглото на пилота. Събрали всичко и тръгнали към учебния хълм
[*******], който се намирал точно до [*******]. Ищецът бил с високи обувки, които
хващали глезена с ластик. Към хълма пътували с микробус на инструктора, като
времето за подбиране на екипировка било около 20 минути. По пътя се водили
разговори, инструкторът задавал въпроси, свързани с метеорологията, общи неща,
които би следвало да са прочетени от курсистите, като в случай на липса на отговор
или неточни отговори, инструкторът разяснявал. Ищецът отговарял частично, като
4
според свидетеля, той изглеждал по-запознат с материята от самия него. Когато
пристигнали на въпросното място и разтоварили всичко, разпънали двата парапланера.
След като разгънали едно крило, инструкторът започнал да разяснява конструкцията на
парапланера, общи основи на аеродинамиката, как и защо парапланерът лети като
летателен апарат. След като обяснил всичко, взел сбруята, сложил си я, показал на
ищеца и на свидетеля как да закачат всички колани, как да се закачат към самия
парапланер. Първоначално инструкторът направил демонстрация, след което
курсистите изпълнили показаното им сами, а той ги гледал. Обяснил как да използват
управленията и как да се държат при излизане в полетен режим, както и при самото
кацане. След като обяснил всичко, показал т.нар. „челен старт“ - на равна поляна се
тичало право напред, издигал се парапланерът над курсистите, като идеята била
последните да се научат да го усещат, да го държат стабилен над тях, да не пада
наляво-надясно, но без да се отлепят от земята, просто тичане по права поляна и
използване на вятъра, който е срещу тях. Всеки от курсистите изпълнил това около 5-6
пъти, поотделно, като през цялото време инструкторът ги гледал, напътствал ги,
поправял грешките им. След като започнали да се справят, инструкторът демонстрирал
същото нещо, но с леки завои, целта на което упражнение била курсистите да се научат
да държат посоката, да завиват, да могат да контролират парапланера и да го усещат.
Продължили с това още няколко повторения. Това се случвало от едната страна на
хълмчето, което било разлято, с много малък наклон, едната страна почти равна, а
другата с няколко метра денивелация и наклон, поради което се използвало като учебен
хълм. След това преминали от другата страна на хълма, като инструкторът обяснил пак
самата техника, какво да се прави при отделяне от земята, като в случая отлепянето
нямало и метър. Инструкторът обяснил каква трябва да е позицията на тялото във
въздуха и каква трябва да е позицията на ръцете, при самото приземяване как трябва да
се използват управленията, тъй като това било много съществено, в кой момент как и
колко да се дръпнат, как да държат краката си - те трябвало да са поставени един до
друг и да са сгънати в коленете, за да са готови да посрещнат земята. Това нещо било
направено няколко пъти и в момента, в който и двамата курсисти били готови, минали
малко по-високо с по-високи подлитания, от около 3-4 метра. Имали и радиостанции, а
в някои моменти инструкторът се намесвал, казвал нещо по радиостанциите и ги
напътствал. Курсистите започнали да изпълняват същото упражнение от малко по-
високо с подлитания от няколко метра. Поне 3 - 4 пъти го направили и двамата,
приземявали се, събирали екипировката и се качвали отново горе на хълмчето. Точно
тогава свидетелят вече бил кацнал и си бил събрал нещата, намирал се най-близо до
ищеца, който бил на около 2-3 метра над земята, но не гледал напред, а гледал в
крилото и „пререагирал“ с управленията, защото издърпвал ту едното, ту другото.
Свидетелят не може да посочи защо ищецът е извършвал тези действия. На
поставените въпроси, потвърждава, че ищецът е направил посоченото упражнение 3-4
пъти и проблем не е бил налице при тези изпълнения. Уточнил е, че използваните
крила са учебни и търпят до голяма степен грешки от страна на пилотите, които се
обучават. Това, което свидетелят отчита като грешка у ищеца е, че същият е гледал
към крилото, а не в посока на полета, пререагирал е с управленията и е посрещнал
земята без да си е групирал краката според обясненията на инструктора, бил е също
отпуснат. Свидетелят посочва, че дори не е имало удар, като вероятно ищецът е уцелил
вдлъбнатина на поляната. Инцидентът се случил около обяд или в ранния следобед на
учебното хълмче. Според възприятията на свидетеля, ситуацията била изключително
нелепа, тъй като учебните летателни апарати се водели клас „А“ за начинаещи. След
инцидента свидетелят, заедно с инструктора и помощника му, занесли ищеца на ръце
до буса, с който бил откаран до ВМА, където ищецът останал няколко дни. Свидетелят
посочва, че към момента на инцидента е имало пориви на вятъра, които по принцип се
5
използват, както и че условията са били подходящи. Свидетелят не помни дали
инструкторът е споменал, че в първия ден ще има подлитания, както и дали е бил
уведомен, че е налице сключена застраховка във връзка с курса.
Въз основа на показанията на свидетеля Т., работил като помощник инструктор
при ответника на доброволни начала, съдът приема за установено, че свидетелят се е
запознал с ищеца по време на процесния курс по парапланеризъм, когато в уговорения
ден към 8-9:00 ч. се срещнали в [*******]. На този курс били двама курсисти – ищецът
К. и Д. (свидетелят Б.). Тогава подготвили екипировката, били уточнени
отговорностите и опасностите, които можело да възникнат при този спорт, след което
се приготвили и отишли на хълма [*******] в [*******] - известно място, подходящо
за учебна дейност. На курсистите е била проведена теоретична подготовка, обяснено
им е било как се използва парапланерът, кое са спирачките, как се издига направено е
било подробно запознаване с цялата екипировка. Започнали да се правят първите
опити, които представлявали издигане на крилото от земя, тоест човек бил закачен за
парапланера и тичал, за да се учи как да го контролира. Това било най - важната част,
да се научи курсистът как да контролира крилото над главата си и след това
постепенно се започвало с минимални подлитания. След като прекарали доста време в
тренировки на земята, курсистите, инструкторът и свидетелят се качили на баира
нагоре. Ищецът К. направил няколко подлитания оттам, свидетелят не помни колко
броя точно, но сочи, че ищецът се представял доста добре, личало си, че се справя
адекватно и полетите до инцидента били добри. При единия полет обаче ищецът
извършил странна реакция. Вече е било обяснено, че при приземяване винаги трябва да
се дърпат двете спирачки едновременно с двете ръце и да се стъпва на два крака, когато
се посреща земята. Ищецът обаче, при кацането натежал малко повече на едната
спирачка, въпреки че му било обяснено, че не трябва да се прави така, и съответно се
прицелил с единия крак към земята, което стъпване според свидетеля е довело до
неговата контузия. Ищецът не посрещнал земята с двата си крака така, както му било
обяснено. Кракът, с който ищецът стъпил първо на земята, поел цялата тежест.
Свидетелят е изложил в показанията си, че каквото и да прави инструкторът, каквито
инструкции да дава на курсиста, във въздуха той е сам и следва да разчита на себе си.
Определя парапланеризма като екстремен спорт, който може да застраши живота и
здравето. По спомен на свидетеля, инцидентът се случил в ранния следобед /между
13:00 ч. и 15:00 ч./. Относно последователността на действията, свидетелят е посочил,
че инструктажът е започнал сутринта, включително е продължил по време на пътя до
хълма, след което минавали още един-два часа на поляната в запознаване с екипировка
и тренировки. Уточнил е, че инструктажът по време на обучение продължава през
цялото време, тъй като непрекъснато се комуникира, обсъжда, обменя опит с
инструктора. Свидетелят пояснява, че около 11-12 ч. са започнали подлитанията, като
ищецът извършил около 3 до 5 полета, които били успешни. Той се намирал на най-
високата точка на хълма, но обективно хълмът бил по-нисък от бензиностанция, т.е.
мястото било избрано и подходящо за начинаещи. Свидетелят е посочил, че е била
установена практика предварително да се изпращат на курсистите теоретични
разработки /ръководства/, но той нямал ангажимент да изпраща такива, тъй като се
занимавал само с практическата част на обучението. Посочва, че след инцидента на
ищеца е била оказана помощ, като свидетелят го откарал във ВМА, където го настанил
в количка и обикалял с него кабинетите. Относно инструктора свидетелят изразява
мнение, че същият притежава опит, тъй като практикувал повече от 20 години, бил е
учител на най-добрите български пилоти. По отношение възможността инструктор,
съответно помощник инструктор, да предотврати подобен инцидент като процесния,
свидетелят заявява, че това е по-скоро невъзможно, тъй като при отлепяне от земята,
човек би могъл да разчита единствено на себе си. Уточнява, че въпреки точните
6
инструкции на обучаващия, ако курсистът действа неадекватно, инцидент би могъл да
настъпи. Не е наясно дали ответното дружество има задължение да сключва
застраховка. Относно необходимостта курсистът да разполага с радиостанция,
свидетелят посочва, че това не е задължително, но е препоръчително. По отношение на
терена, на който е настъпил инцидентът, свидетелят посочва, че същият няма как да е
равен, тъй като това е планина, но въпреки това, ищецът се е приземил на равната част
от терена.
От разпита на свидетеля Б. /баща на ищеца/, се установява, че след настъпването
на инцидента свидетелят отишъл във ВМА, където лекарят изразил мнение, че ищецът
се е разминал по чудо с това да остане инвалид, като заявил, че ищецът е летял сам със
скорост, земята е била високо, а в един момент усетил как рязко се приземява и кракът
му се обръща наобратно. Счупването било в областта на глезена, като след първата
операция, лекарите казали, че подлежи на преценка извършването на втора операция.
Свидетелят твърди, че ищецът не е ставал от леглото в рамките на седмица, след което
не трябвало да стъпва на крака около месец. След изписването накуцвал, използвал
патерица и проходилка, а около месец след инцидента започнал да стъпва на крака.
След операцията му били поставени пирони и гипсова шина, която била месец по-
късно, когато ищецът отпътувал за [*******] да прави рехабилитационни процедури, а
впоследствие в България посещавал минерални бани. Съгласно свидетелските
показания, 2-3 месеца след инцидента, ищецът е започнал отново да работи, като се
оплаквал постоянно от болки, бодежи, изтръпвания, а при застудяване се променял
цветът на ходилото. Поради това че бил изолиран вкъщи, не е имал възможност за
социални контакти. Свидетелят не е наясно дали имплантите са отстранени.
В хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция е прието заключението
на съдебномедицинската експертиза, изготвено от вещото лице д-р М. М. въз основа на
наличната по делото медицинска документация, депозираните свидетелски показания и
извършен преглед на ищеца за целите на експертизата. Въз основа същото, съдът
приема за установено, че уврежданията на ищеца се изразяват в три-глезенно счупване
на дясната глезенна става с частично изкълчване на глезенната става и разместване на
фрактурите, като подобен тип увреждане, според вещото лице, можел да настъпи при
стъпване накриво с ходилото и завъртането му навън, т.е. процесното увреждане би
могло да се получи при приземяване с летателно средство, така както е описано в
исковата молба. В резултат на травмата било налице частично изкълчване на
глезенната става и нарушена функция, като от медико биологична гледна точка, се
касае за трайно нарушена функция на десния долен крайник за период по-голям от 30
дни. Относно медицинските интервенции, които са извършени, в експертизата е
посочено, че по спешност е проведено болнично лечение, по време на което е взето
решение за извършване на спешна операция. Целта на оперативното лечение била да се
наместят анатомично счупванията на костите и частичното изкълчване на глезенната
става, да се фиксират в добра анатомична позиция с метални импланти, за да зараснат
фрактурите за средностатистическия срок за възрастта на ищеца и да се възстанови
функцията на крайника най-близко до нормата в най-кратки срокове. Посочено е, че
след изписване от болницата лечението продължава в амбулаторни условия, с
проследяване състоянието на оперативните рани, свалят се кожните конци на около
петнадесетия ден от операцията, ходенето е с помощни средства за период от 45 дни,
през който се прилагат антикоагуланти и се провежда рехабилитация. Средният срок за
лечение и възстановяване обикновено продължавал до около 180-200 дни. Вещото лице
е посочило, че състоянието на ищеца е добро въз основа на извършения на 28.12.2023
г. преглед, от който се установило, че счупванията са зараснали в добра анатомична
позиция, без усложнения в структурата на костта. Вещото лице е заключило с оглед
анализа на представените документи, механизма на травмата, патоморфологията на
7
фрактурите, проведеното лечение и постигнатите резултати, че между претърпяната
злополука и настъпилите травматични увреждания, е налице причинно-следствена
връзка. Установено е, че отпускът поради временна неработоспособност е използван с
оглед необходимостта от провеждане на болнично лечение, оперативното наместване
на фрактурите и фиксирането им с метални импланти, провеждането на рехабилитация
и постепенното възстановяване на функцията на крайника, като не се очаква в бъдеще
да са налице последици от травмата и лечението.
По реда на чл. 200 ГПК вещото лице д-р М. е пояснил заключението си в
проведеното на 14.03.2024 г. открито съдебно заседание. Въз основа на тези пояснения
съдът приема, че в острия момент на травмата, болките са били много силни, тъй като
при счупването на една кост, периостът се разкъсва, а същият бил много енервиран,
започвала да се излива кръв в зоната на фрактурата, отокът нараствал и това е
създавало предпоставки за болките, а наред с частичното изкълчване на ставата, се
стигало до една значително остра и силна болка, която продължавала и в
постоперативния период поради прясната оперативна рана, проникването до меките
тъкани, като обикновено след 8-10 ден острата болка следва да е отшумяла. Вещото
лице е посочило, че в следващите етапи е възможно да е налице остра болка напр. при
стартиране на рехабилитация /която е препоръчително да се провежда/, възстановяване
на плъзгателната способност на сухожилието около счупването, както и при
възстановяване на силата и обема на мускулите. Болката продължавала обикновено
докъм края на третия месец, като при натоварване на глезена, можело да се усеща лека
болка и да има оток. Вещото лице потвърждава, че не се очаква в бъдещ момент
травмата да доведе до хронична болка или инвалидизация.
Въз основа на изслушаното и прието по делото заключение на съдебно-
техническа експертиза, с която са разяснени основни базисни характеристики на
парапланеризма, съдът приема, че началното обучение при този спорт обикновено
отнема по-малко време в сравнение с всички други летателни апарати.
Продължителността на курсовете за начинаещи пилоти обикновено е между 6 и 12 дни
като е нормална практика още в първите 1-2 дни начинаещите ученици да изпълнят
първите си самостоятелни полети от малка височина. Важна особеност при обучението
по парапланеризъм било това, че за разлика от други летателни апарати, където
съществуват механизми за сдвоен контрол, при които инструкторът във всеки един
момент може да поеме пълен контрол над летателния апарат, при парапланера не
съществували такива механизми - тоест обучаемите имат пълен и неприкосновен
контрол над летателния апарат от първия ден на обучение. Тази особеност сама по
себе си означавала, че безопасността при обучение до голяма степен зависи от
способността на обучаемия да изпълнява инструкции и да поддържа вниманието си в
конкретните задачи на всяко упражнение. Контролът от страна на инструктора по
време на обучение се обобщавал в демонстрации на правилни техники, обяснения и
гласови команди, подадени от разстояние. Друг важен параметър, определящ
безопасността, вещото лице е пояснило, че са метеорологичните условия, при които се
провежда обучението. При начално обучение отговорността за подбор на правилните
условия е на инструктора, но дори при идеално подбрани метеоусловия, било важно да
се има предвид, че въздушната среда е хаотична термодинамична система с голям брой
непредвидими метеорологични явления. Тези явления се считали за определящи и при
оценката на риска върху цялостната спортна дейност - това било и една от основните
причини парапланеризмът да бъде класифициран като екстремен спорт. По време на
обучението, основният метод за осигуряване безопасността на полетите било
поетапното предаване на елементи и плавното навлизане на начинаещия в материята.
Обикновено в първия ден от курс за начинаещи било нормално обучаемите да се
запознаят с няколко теоретични модула включващи: общо запознаване със спорта и
8
свързаните рискове, базова аеродинамика, запознаване с ограниченията на
екипировката. В допълнение през първия ден на обучението, начинаещите обикновено
извършвали практическо запознаване с елементите на екипировката, упражнения по
наземен контрол на парапланера, кратки полети от малка височина (между 1 - 20
метра) - по индивидуална преценка на инструктора спрямо нивото на всеки ученик - до
приключване на учебния ден. С оглед на безопасността задачите на инструктора
включвали: подбор на подходящи метео-условия (слаб, непроменлив основен вятър (от
0 до 6 м/с) с пориви до не повече от +/- 5 м/с); подбор на подходяща екипировка за
всеки обучаем - парапланер с подходящ теглови диапазон и клас; демонстрация на
теоретичните обяснения (силно препоръчителна, но не задължителна); подбор на
летателна площадка - хълм с малък наклон (5 до 45 градуса) и денивелация от 0 до 30
метра, без препятствия и с достатъчна отдалеченост от далекопроводи и други
застрашаващи безопасността елементи. Задълженията на обучаемите включвали:
осигуряване на допълнителни лични предпазни средства, когато това е упоменато от
инструктора - обувки, ръкавици и др.; поддържане на добро физическо състояние
посредством осигуряване на достатъчно почивка за организма преди полети и
избягване на субстанции нарушаващи фокуса и концентрацията; подробно спазване на
дадените инструкции и поддържане на фокус и внимание върху конкретните поставени
задачи и упражнения. Поради особеностите на парапланера по време на обучението
дори в начална фаза, вещото лице е пояснило, че обучаемият изцяло командва
летателния апарат, а инструкторът можел само да дава вербални команди и напътствия.
Съответно, безопасността на обучаемия до много голяма степен се определяла от
способността му да следва инструкции и да запазва концентрация и самообладание по
време на практическите занимания. Инструкторът не разполагал с възможност за
намеса или контрол над командите на обучаемия освен чрез устни команди и
напътствия. По тази причина било важно инструкторът да не допуска обучаемите до
преминаване на стъпки от обучението, за които не са подготвени или не са показали
добро ниво на разбиране на предшестващите стъпки от плана за обучение. Обикновено
преминаването към следваща стъпка се извършвало по преценка на инструктора след
като обучаемият покаже затвърдено ниво чрез достатъчно повторения на определена
задача - примери: не е препоръчително да се допуска до затичване с крилото обучаем,
който няма адекватен контрол над напълването на крилото, да се допуска до опити за
подскоци обучаем, който няма адекватен контрол на посоката при затичване, както и
да се допуска до полети обучаем, който няма адекватна техника на полет/приземяване
при първите подскоци. В практиката за различните упражнения се приемало, че
ученикът има задоволително ниво, когато покаже между 3 и 10 повторения на дадено
упражнение без грешки (броят на повторения се променял индивидуално спрямо всеки
обучаем).
С цел установяване на механизма и причините за злополуката съгласно
посочената техническа информация, вещото лице е съобразило факторите, имащи
пряко отношение към безопасността и ги е съотнесло към свидетелските показания,
като е обобщено, че факторите, които могат да доведат до инцидент са: пропуски в
методологията на обучение; неправилен подбор на екипировка; неправилен подбор на
място за практика; неправилен подбор на метеоусловия; неправилни команди от страна
на инструктора; неправилно изпълнение на инструкции от страна на пилота;
извънредни и непредвидими ситуации, като посочените фактори са разгледани
поотделно. Относно методологията на обучение и подбора на екипировка: съгласно
показанията на разпитаните свидетели и данните от исковата молба, ставало ясно, че
обучаемите се събрали сутринта около 8:00 ч. на 17.05.2019 г., където било извършено
кратко запознаване с екипировката и подбор на индивидуален комплект за всеки
участник. Екипировката, която са използвали обучаемите, била клас А, като била
9
подбрана за техните килограми. Тук вещото лице пояснява, че Клас А екипировка е
клас с най-висока пасивна безопасност - тоест най-прощаваща към пилотски грешки.
Подборът спрямо тегловия диапазон осигурявал правилните полетни характеристики и
бил важна част от осигуряването на безопасността на полетите. Според показанията на
свидетеля Б., следващите стъпки били пътуване до мястото за летене и допълнителни
теоретични обяснения по отношение на екипировка и техника на излитане и
контролиране на парапланера на земя. След всяко важно теоретично обяснение, според
свидетеля Б., следвала практическа демонстрация от страна на инструктора. Тук
отново се пояснява, че практическите демонстрации са най-добрият и директен начин
за обяснение и показват много добър подход на обучение от страна на инструктора.
Съгласно показанията на свидетелите Б. и Т., обучението е преминало през етапи на
наземен контрол и напълване на крилото, затичване в права посока. Последвало е
упражнение по контрол на посоката, упражнение с малки подскоци и накрая
упражнение на ниски полети с денивелация от няколко метра. Вещото лице уточнява,
че съгласно тези свидетелски показания, е налице спазване на стандартната методика
за обучение - плавни поетапни преходи с постепенно увеличаване трудността на
упражненията. Според свидетеля Б., било преминавано към всеки следващ етап след
като са изпълнявали 4-5 правилни повторения на дадено упражнение – което вещото
лице намира за нормална практика, както и означавало, че инструкторът е оценявал
поетапно нивото на справяне със всяко упражнение. От свидетелските показания не се
забелязвал пропуск от стандартната методика на обучение. Вещото лице е
категорично, че е невъзможно човек да достигне фаза на полет без да издърпа
съответните комплекти от върви, за да напълни парапланера и да излети. Вървите,
които се издърпвали за напълване и излитане на парапланера, били различни от тези за
кацане и контрол. Невъзможно било човек случайно или без да иска да предизвика
излитане - за това действие трябвало да бъде изпълнена серия от съзнателни действия.
Съгласно гореизложеното, вещото лице е заключило, че не се наблюдават пропуски в
методологията на обучение и подбор на екипировка с оглед на безопасност. Тези
фактори не биха могли да се разглеждат като причина за инцидента. Относно подбора
на място за практика: експертът е посочил, че хълмът бил добре известен в средите на
парапланеризма като място подходящо за обучение поради малкия си наклон (~ 5
градуса) и ниската денивелация (~20 метра по GPS данни). Парапланерите обикновено
имали ъгъл на снижение, вариращ между 4 и 6 градуса - въпросният хълм предлагал
добри условия за обучение на начинаещи пилоти, тъй като поради наклона на терена
обучаемите рядко можели да надвишат височина по-голяма от 5 метра. Съгласно
характеристиките на терена можело да се заключи, че теренът за обучение е подбран
правилно и съобразно изискванията за безопасност и не може да бъде причина за
инцидента.
По отношение на подбора на метеоусловия - за да установи метеорологичните
фактори, вещото лице е направило справка за исторически метеоданни като
информация е била свалена от сайтове: www.meteoblue.com и
https://www.visualcrossing.com/weatherhistory/bistritsa,%20sofia,%20bulgaria/metric/2019-
05-17/2019-05-18. От данните било видно, че в деня на инцидента е преобладавал слаб
вятър - сила от 5 до 10 км/ч (2-3 м/с), предимно от север. Наблюдавала се тънка
облачна покривка, ограничаваща слънцегреенето и намаляваща динамиката на
атмосферата. Посоката и силата на вятъра били подходящи за провеждане на
практическите занятия на избраното място. Допълнителната облачна покривка
обикновено предоставяла и по-спокойни атмосферни условия, което било
допълнителен благоприятен фактор за обучение на начинаещи. Вещото лице е
намерило за важно да акцентира, че данните за метеообстановката се събират от
метеорологични станции около локацията, избрана за справка - тоест заключението, че
10
метеоусловията са били подходящи се основавало на макро-метеорологични данни. В
парапланеризма както и във всеки друг тип лека авиация, голямо влияние на полетите
оказвала микро-метеорологичната обстановка, но не съществувала институция, която
да снема или запазва такива данни. Именно тази непредвидимост обуславяла и
характера на парапланеризма като спорт с повишен риск. Микро-метеорологични
явления като внезапни възходящи или низходящи потоци, завихряния, пориви на
вятъра, никога не можели да бъдат изключени напълно и съответно можели да бъдат
причина за инциденти, дори при най-доброто съобразяване с макро-метеорологичната
обстановка. Не било възможно да бъде изключена възможността микро-
метеорологични явления да са причината за инцидента, тъй като те можели да се
случат внезапно и да доведат до инцидент за много кратки периоди от време (под 1
секунда), такива явления не можели да бъдат предвидени и се считали за „естествен
риск“ при практикуването на парапланеризъм. Относно командите от страна на
инструктора: съгласно разпитите на свидетели и предоставените данни, според вещото
лице не се наблюдава информация за съществуваща комуникация или нарушена
комуникация между инструктора и обучаемия. Съгласно показанията на свидетелите
по време на обучението са използвани радиостанции, което било стандартна практика
за връзка между инструктора и обучаемия, но нямало данни за подадени команди по
време на инцидента. Във връзка с изпълнението на инструкции от страна на пилота -
по време на начално обучение основното задължение на обучаемия било да поддържа
максимално внимание и концентрация при изпълнение на подадените от инструктора
команди и инструкции. В началните етапи на обучение обучаемите нямали преценка за
естеството на ситуациите, в които се намират или могат да изпаднат, като по тази
причина до натрупването на опит, те трябва да изпълняват точно подадените им
инструкции. От показанията на свидетеля Б., ставало ясно, че в момента на инцидента,
той е бил най-близко до пострадалия. Според същия свидетел, малко преди кацането,
пострадалият е гледал нагоре към парапланера, а не в посоката на полета - напред и
надолу. С оглед на посоченото, вещото лице изяснява, че при полет, парапланерът се
движи постъпателно напред и снижава надолу със скорост от порядъка на 1-2 метра в
секунда - важно било, по време на кацане, погледът на пилота да бъде насочен по
траекторията на полета - вдигането на погледа над линията на хоризонта причинявало
значително влошаване в преценката за височина поради несъвършенствата на
периферното зрение. Поглеждането към крилото дори за 1 секунда можело да причини
пълна загуба на преценката за височина - при полет на височина от 2-5 метра, като това
причинявало „неочаквано“ за пилота кацане. Съответно, когато пилотът не вижда
земята, няма и възможност да се подготви за самото кацане. Разсейването при
начинаещи пилоти вследствие на адреналин, можело да се разглежда като една от
главните причини за подобни инциденти, според посоченото в експертизата. Съгласно
показанията на свидетеля Б., пострадалият е изпълнявал дълбоки команди преди
кацането, а свидетелят Т. е описал дълбока асиметрична команда при кацането
(издърпване само на едното управление). Тук се пояснява, че дълбоките издърпвания
на управленията на парапланера могат да причинят разлюляване на парапланера,
съответно наляво и надясно. Всяко разлюляване и дестабилизиране на парапланера
създавало повишено пропадане - ако при нормален прав полет, парапланерът пропадал
с 1-2 метра в секунда, в завой пропадането можело да се увеличи няколко пъти. При
насочване на погледа нагоре, пилотът губи представа за отстоянието от земята, също
така поради загубата на референция спрямо хоризонта, се създавало затруднение да се
установи колко точно се залюлява крилото по време на подадени команди.
Комбинацията от тези 2 фактора - липса на пространствена ориентация и дълбоки
команди била в състояние да направи приземяването за пилота по-бързо и по-твърдо.
Съгласно гореизложените пояснения, според вещото лице, може да се направи
11
предположение, че моментно разсейване, довело до временна загуба на пространствена
ориентация в комбинация с дълбоки асиметрични команди е било причина за кацане с
по-голяма вертикална скорост, без възможност за пилота да се подготви за него. Това
според експерта би могло да се разглежда като вероятната главна причина за
инцидента. Относно извънредните и непредвидимите ситуации – като такива в
парапланеризма можело да се разглеждат събития от случаен характер, които да
доведат до инцидент или предпоставка за такъв. Такива събития можело да бъдат -
микро-метеорологични явления като внезапни пориви на вятъра, вихри, възходящи и
низходящи потоци; внезапно влошаване на физическото състояние на пилота по време
на полет; отказ на спомагателни части от екипировката - например изтощаване батерия
на радиостанция или излизане извън обхват; взаимодействия с други участници във
въздушния трафик. Всички тези явления можели да бъдат значими и неконтролируеми
предпоставки за инцидент. В свидетелските показания не се наблюдавали данни за
непредвидими ситуации. В обобщение и съгласно свидетелските показания, вещото
лице е достигнало до извод, че не се наблюдават отклонения от стандартния процес на
обучение, подбора на екипировка, подбора на терен, подбора на метеоусловия.
Липсват данни за грешно подадени команди от страна на инструктора. Съществуват
данни за липса на концентрация от страна на пострадалия пилот в комбинация с
неподходящи команди на парапланера - това би могло да се разглежда като вероятна
главна причина за настъпване на инцидента. Според вещото лице не биха могли да
бъдат изключени всички фактори от случаен характер като микро-метеорологични
явления - това би могло да се разглежда като второстепенна причина за настъпване на
инцидента.
По задачите дали е възможно в описаното време на тръгване, пристигане на
мястото на злополуката и самата злополука, да бъдат проведени всички действия,
описани в отговора на исковата молба, както и дали същите могат да бъдат
осъществени в описания период от време, съответно в какъв период от време
стандартно е възможно да бъдат осъществени, вещото лице е отговорило, изброявайки
действията, описани в отговора на исковата молба и описанието на свидетеля Б., с
посочване на средното време, което нормално е необходимо за извършването на
подобни действия: първоначално запознаване с елементите на екипировката, класовете
крила, и начина на използване ~ 30 мин; запознаване с основи на аеродинамиката ~ 40
мин; запознаване с устройство на парапланера ~ 40 мин.; демонстрация на закачане
към крилото и „челен старт“ ~ 40 мин; повторения на упражнение „челен старт“ (при
съотношение 1:1 инструктори към обучаеми) ~30 мин; демонстрация на плавни завои ~
20 мин; повторения на упражнение - плавни завои (при съотношение 1:1 инструктори
към обучаеми за 4-5 повторения) ~ 40 мин; демонстрация на упражнение - полети от
ниско ~ 20 мин.; повторения на упражнение - полети от ниско (при съотношение 1:1
инструктори към обучаеми за 4-5 повторения) ~1 ч. В допълнение към горните
действия за пътуване до учебния хълм от читалището на [*******], според направена
справка средното време е ~ 20 мин. Сборът на описаните действия би отнел ~ 340
минути = 5ч. и 40 мин. В тези допуски вещото лице добавя и променлива от +/- 30 мин
поради нормални променливи в бързината на изпълнение на задачи от всеки участник.
Съгласно свидетелските показания за приблизителен час на започване на занятията е
приет - 8:00 ч. Времето на инцидента не е точно упоменато, но съгласно свидетелските
показания, инцидентът е настъпил в ранния следобед. Свидетелят Т. посочва
приблизителен час между 13:00 и 15:00, което обуславя времеви диапазон от 5-7 часа.
Вещото лице е достигнало до извод, че съгласно свидетелските показания за
изпълнение на описаните в отговора на исковата молба действия са нужни
приблизително 5 ч и 40 мин (+/- 30 мин), като е приело, че е възможно описаните
действия да бъдат извършени в предполагаемия времеви интервал.
12
По реда на чл. 200 ГПК вещото лице И. К. е пояснило заключението си в
проведеното на 14.03.2024 г. открито съдебно заседание. Съдът приема, че е
установено практика за предварително изпращане на теоретични материали на
курсистите, но това не е задължително, тъй като се отдава по-голямо значение на
инструктажа на място, с оглед правилото, че учениците са по-скоро неподготвени,
отколкото подготвени. Относно времето за натоварване на парапланера, вещото лице е
посочило, че това действие би отнело не повече от 5 минути, като това време е
включено в приблизителните 30 минути, посочени като стойност, която е променлива с
оглед бързината на извършване на отделните действия. По отношение на времето от 5
часа и 40 минути, вещото лице е пояснило, че това време обхваща обучението и на
двамата курсисти, както и че не би била налице съществена разлика, в случай че
инструкторът не разполага с помощник, в която връзка, отново се позовава на
посочения в експертизата буфер от 30 минути. Относно последователността на
полетите, същите в повечето случаи не се извършвани едновременно от двамата
обучаеми, а един след друг, което не удължавало времето, тъй като докато единият
курсист се приготвя, другият обикновено извършва полета, т.е. няма забавяне, а по-
скоро застъпване.
Въз основа на приетите по делото счетоводни документи, в това число извлечения
от банкова сметка, относно изплатените на ищеца обезщетения за временна
неработоспособност /част от документите, относими за период преди настъпване на
процесното увреждане/ и въз основа на които е изготвено заключението по приетата
съдебно-счетоводна експертиза, се установяват следните обстоятелства: за последния
пълен отработен месец /12.2018 г./, брутното трудово възнаграждение на ищеца е било
в размер на 2000 евро, а нетното – в размер на 1390,75 евро; за периода на временна
неработоспособност – 17.05.2019 г. – 20.10.2019 г., в случай че ищецът беше положил
труд, нетното трудово възнаграждение, което би получил, е в размер на 7 104,91 евро.
От писмо, изпратено във връзка с изплатените на ищеца обезщетения за временна
неработоспособност от здравната каса за периода 28.06.2019 г. – 18.10.2019 г. /ден
петък/, същите възлизат на 4 285,71 евро. Отразено е, че получаването на сумите се
потвърждава и от банковите извлечения от сметката на ищеца в [*******]. От приетите
доказателства относно изплатените суми за обезщетения от работодателя, вещото лице
е установило, че за периода 17.05.2019 г. – 31.05.2019 г., на ищеца е заплатено трудово
възнаграждение в пълен размер – 695,37 евро, за периода юни – юли 2019 г.,
работодателят е изплатил общо 1 602,94 евро, т.е. за периода 17.05.2019 г. – 30.07.2019
г., работодателят е изплатил сума в общ размер 2 298,31 евро, видно от таблицата,
отразена на стр. 4 в обстоятелствената част на експертизата. Сумата, получена от
здравната каса /4 285,71 евро/ за периода 17.05.2019 г. – 20.10.2019 г. и сумата,
получена от работодателя /2 298,31 евро/, за същия период, възлизат общо на 6 584,02
евро. След приспадане на последно посочената сума от дохода, който ищецът би
получил, в случай че полагаше труд /7 104,9 евро/, разликата възлиза на 520,89 евро
/1018,77 лева/. Вещото лице е уточнило, че е изчислило нетния размер на
възнаграждението, което ищецът би получил, ако е полагал труд, тъй като получените
обезщетения, също са били в нетен размер, респ. не следва да се прави съпоставка
между нетно обезщетение, получено поради временна неработоспособност и
неполучено трудово възнаграждение в брутен размер.
По реда на чл. 200 ГПК вещото лице Д. е пояснила заключението си в
проведеното на 14.03.2024 г. открито съдебно заседание. Съдът приема, съображенията
за извършване на сравнение между получените обезщетения и сумите, които ищецът
би получил като трудово възнаграждение, с оглед изложеното, че брутни суми не могат
да се съпоставят с нетни такива. Относно съобразяването на последния пълен
отработен месец /12.2018 г. - преди процесния инцидент/, вещото лице е посочило, че
13
това е месецът, в който не е ползван отпуск поради временна неработоспособност,
съответно полученото трудово възнаграждение най-точно би послужило за
предоставяне на отговор на задачите в експертизата, тъй като в месеците преди
17.05.2019 г., са били използвани отпуски поради временна неработоспособност, т.е.
вещото лице не би могло да извърши съпоставка с тези периоди, тъй като не биха се
получили точни изчисления. Относно посочената от вещото лице сума, получена за
месец октомври 2019 г., същото е заявило, че по-малкият размер на същата е получен,
поради по-малкия брой отработени дни през месец октомври – 14, като вещото лице се
е мотивирало, че трудовото възнаграждение се изчислява в дни. Вещото лице е
посочило също, че изчисленията за всеки конкретен месец по вид /обезщетение от
здравна каса или платено от работодателя/ са извършени на база представените от
ищеца документи, като съобразената от вещото лице сума в размер на 4 285,71 евро
/изплатена от здравната каса/ е формирана след приспадане на начислени удръжки от
страна на здравната каса.
Съдът дава вяра на заключенията на вещите лица по допуснатите и приети в хода
на първоинстанционното производство експертизи, като цени съответствието им със
събраните писмени и гласни доказателства по делото, а също и като съобрази, че
експертизите в пълнота и компетентно са отговорили на стоящите за изясняване
въпроси. Заключенията са изготвени от лица, притежаващи необходимата
компетентност и знания из областта на съответните науки и доколкото не възникват
съмнения относно правилността на изводите на експертите, съдът ползва същите при
изграждането на изводите си за правнорелевантните за спора факти.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
С оглед съдържащите се в исковата молба фактически основания на предявения
иск и формулирания петитум, съдът приема, че е сезиран с главни искове с правно
основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е особен вид отговорност за чужди противоправни
и виновни действия, като тази отговорност има гаранционнообезпечителен характер.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД, е
необходимо в съответствие с разпоредбите на чл. 154 ГПК ищецът да установи в
производството наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане
на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк
изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние – в случая бездействие,
вреда – имуществена и неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата,
противоправност и вина), 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод
извършването на възложената му работа – чрез действие/бездействие, което пряко
съставлява извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на
задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера
на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но
са пряко свързани с него (арг. ППВС № 9/1966 г.). Вината се предполага до доказване
на противното, като в тежест на ответника е да обори при условията на обратно
доказване /пълно и главно/ презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
С оглед наведените с отговора на исковата молба възражения в тежест на
ответника е било да установи, че инцидентът е случайно събитие, както и че е
проведен необходимият инструктаж.
Въз основа на събраните в хода на производството доказателства настоящата
инстанция приема за установено, че не са налице всички предпоставки на визираната
правна норма /чл. 49 ЗЗД/, обуславяща възникването на отговорност за ответника. В
14
случая безспорно се установява, че ищецът е претърпял вреди, които са в причинно-
следствена връзка с процесното събитие – при приземяване след скок с парапланер, в
резултат от което ищецът получил увреждане на глезена на десния долен крайник,
източник за имуществени и неимуществени вреди. Не се установява обаче наличието
на главната предпоставка, която следва да е налице, за да се приеме, че е установен
фактическият състав на непозволеното увреждане, а именно в производството не е
доказано наличие на противоправно поведение от страна на лица, на които ответникът
е възложил извършване на работа при провеждането на курса по парапланеризъм, при
който ищецът е имал качеството на обучаем.
От събраните по делото доказателства /свидетелските показания на свидетелите
очевидци на инцидента Т. и Б. и заключението на вещото лице, изготвило експертно
заключение по съдебно-техническата експертиза/, се установява, че на посочената в
исковата молба дата, ищецът е участвал в курс по парапланеризъм заедно с още един
курсист (св. Д. Б.), а свидетелят Т. като помощник инструктор е помагал на
доброволни начала по време на обучението. Установено е по делото, че на курсистите
са разяснени теоретичните основи на парапланеризма, подбрана е екипировка,
проведен им е инструктаж с извършване на демонстрации от страна на инструктора,
курсистите са започнали да правят подготвителни опити за излитане, като
първоначално само са тичали на равен терен, за да се научат да държат летателния
апарат над главите си и да свикнат с управленията му. Впоследствие в рамките на 3-4
пъти извършили упражнението по отделяне от земята от ниска (минимална височина),
след като вече им било разяснено как трябва да бъде позиционирано тялото им във
въздуха, в т.ч. позиция на ръцете и на краката по време на приземяване. Не се
установяват конкретни пропуски и дължимо поведение, които главният инструктор,
натоварен с обучението на ищеца като начинаещ пилот, е следвало да предприеме,
респ. непредприемането на такива да е обусловило настъпването на инцидента с
ищеца. Изяснено е, както от свидетелските показания, така и от заключението на
вещото лице К., че парапланерът е летателен апарат, който се контролира от пилота,
който го управлява. Същият не е технически свързан с инструктора, провеждащ
обучението и последният няма физически контрол над него и не би могъл да
въздейства по начин, че да реагира в ситуация на опасност, за да предотврати
настъпването на инцидент. Същевременно от показанията на двамата разпитани
свидетели по делото е установено, че ищецът се е представял добре по време на
обучението и е преминавал към изпълнение на по-сложни задания, след като е
демонстрирал усвояване на показаното от инструктора няколко пъти, като е изпълнил
успешно между 3 и 5 подлитания от същата височина преди настъпването на
инцидента. Вещото лице, изготвило заключението на съдебно-техническата
експертиза, подробно е анализирало свидетелските показания относно механизма на
настъпване на инцидента, като по делото не са налице доказателства, които да сочат за
противоправно поведение на инструктора, за което ответникът да следва да отговаря.
Не може да се направи извод, че са нарушени норми за безопасност в случая с оглед
извършените от инструктора дейности по запознаване на курсистите с екипировката, с
основите на аеродинамикита, с подбраната спрямо всеки курсист екипировка, с избора
на място, на което да се провежда обучението, с дадените инструкции при изпълнение
на упражненията и демонстрирането има на курсистите от страна на инструктора.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът прие, че по делото е
доказано, че при един от опитите за подлитане ищецът е изгубил концентрация,
погледът му не е следял посоката на полета, а намирайки се на 2-3 метра от земята,
гледайки към крилото, не е задействал по показания му и изпълнен вече от него начин
управленията на парапланера, вследствие на което не е бил готов за приземяване и е
посрещнал земята без да е групирал краката си един до друг. Стъпил е с единия си крак
15
на терена (а не с двата едновременно), като последното е довело до усукването на
глезена и настъпването на травмата. Това е била и причината да получи счупването,
описано в заключението на СМЕ, обусловило период на временна неработоспособност
и неимуществени вреди през възстановителния период.
До извода, че не е налице необходимият елемент от фактическия състав на
непозволеното увреждане, а именно противоправно поведение от страна на лицата, на
които ответникът е възложил работа, съдът достигна, след преценка на изчерпателното
изложение по изготвената съдебно-техническа експертиза и свидетелските показания
на свидетелите Б. и Т., като в своята съвкупност, посочените доказателства водят до
единствения извод, че ищецът не се е съобразил с дадените му вече инструкции, които
в хода на обучението е показал, че е усвоил. Като следваща възможна причина за
инцидента вещото лице К. е посочил внезапно влошаване на микрометеоусловията,
при които е изпълнен този полет, но в никой случай причина за инцидента не е
противоправно поведение от страна на инструктора, както се твърди в исковата молба.
Свидетелските показания, на които съдът дава вяра и въз основа на които е изготвено
заключението по съдебно-техническата експертиза от експерт, притежаващ
необходимите специални знания, са логични, последователни и вътрешно
непротиворечиви, като същите са в насока на това, че от страна на инструктора са
извършени необходимите действия за обучаване на курсистите, за да успеят
последните да демонстрират усвояване на предадените им умения.
Възраженията на ищеца, че преди началото на обучението му е била
предоставено ръководство на английски език, съответно той не могъл да се подготви
теоритично, тъй като не владее този език, съдът намира, че не биха могли да променят
извода, че не е установено противоправно поведение на служител на ответника. От
една страна, вещото лице К. е изяснило, че такава практика е наложена, но не е
задължителна, тъй като инструкторът следва да изхожда от положението, че
курсистите са по-скоро неподготвени, отколкото подготвени са курса за начинаещи. На
следващо място, от показанията на свидетеля Б. става ясно, че ищецът е бил по-
подготвеният теоритично от двамата, като е отговарял на въпросите на инструктора.
Също така, в представената от ищеца оферта, която съдът приема, че съдържа онова,
което ответникът се е задължил да предостави на ищеца, липсва посочено, че на
курсистите се изпращат материали за предварителна подготовка на определен език или
че от тях се изисква да са предварително запознати с определена информация. В тази
насока следва да се акцентира и върху проведената подготовка на курсистите преди те
да започнат да изпълняват челен старт, а след това подлитания. Дадените им
инструкции, извършените демонстрации от инструктора, напътствията от последния
при практическите изпълнения на показаните им упражнения, вкл. и разясненията
относно позициите на ръцете, на тялото и на краката, както във въздуха, така и при
кацане, не могат да бъдат игнорирани. Не може да се игнорира и установеният от
свидетелските показания на свидетелите Б. и Т. факт, че ищецът е демонстрирал, че е
усвоил това, което му е показано, тъй като успешно е изпълнил няколко подлитания.
Също така, съдът приема, че инструкциите са били извършени по описания от
свидетелите начин и с оглед заключението на вещото лице, че от 8:00 ч. сутринта
/когато е била срещата на курсистите в читалището в Драгалевци/ до ранния следобед,
когато настъпил инцидентът, времето е било достатъчно подобни инструкции да бъдат
предоставени, а курсистите да изпълнят сами по няколко пъти всяко от показаните им
упражнения.
Следва да бъдат отчетени спецификите на конкретния вид спорт и дефинирането
му като екстремен, както са посочили свидетелите и вещото лице К.. По-горе в
мотивите на съдебния акт съдът прие за установено положението, че при обучението
16
по парапланеризъм, за разлика от това при други летателни апарати, където
съществуват механизми за сдвоен контрол, при които инструкторът във всеки един
момент може да поеме пълен контрол над летателния апарат, тук не съществуват
такива механизми, т.е. безопасността по време на обучителния процес неминуемо е
обусловена и от способността на обучаемия да спазва стриктно и последователно
дадените му инструкции, да поддържа изострено вниманието си в конкретните задачи
при всяко изпълнение – нещо, което ищецът не е съобразил, предвид това, че погледът
му не бил насочен напред по време на полета, при който е настъпил инцидента.
Вещото лице е изяснило, че при полет парапланерът се движи постъпателно напред и
снижава надолу със скорост от порядъка на 1-2 метра в секунда – съответно, че е
много важно по време на кацане погледът на пилота да бъде насочен в посока
траекторията на полета, като вдигането на погледа над линията на хоризонта
причинява значително влошаване в преценката за височина поради несъвършенствата
на периферното зрение. Поглеждането към крилото дори за 1 секунда експертът е
посочил, че може да причини пълна загуба на преценката за височина - при полет на
височина от 2-5 метра това причинявало „неочаквано“ за пилота кацане, и както е
пояснило вещото лице, в този момент пилотът не вижда земята и възможност да се
подготви за самото кацане. Изяснено е също, че при насочване на поглед нагоре,
пилотът губи представа за отстоянието от земята, но и се създава затруднение да
установи колко точно се залюлява крилото по време на подадени команди.
Комбинацията от тези 2 фактора - липса на пространствена ориентация и дълбоки
команди е в състояние да направи приземяването за пилота по-бързо и по-твърдо.
Следва още веднъж да се акцентира на заключението по СТЕ и в частта, в която е
посочено, че е невъзможно обучаем да достигне фаза на полет без да издърпа
съответните комплекти от върви, за да напълни парапланера и да излети, тъй като за
излитане е необходимо да се извършват поредица от действия, с оглед което и съдът
приема твърденията в исковата молба, че ищецът е претърпял инцидента при първи
полет от хълма, тъй като не му било обяснено какво да прави, за опровергани.
Предвид изложеното, съдът приема, че моментното разсейване, довело до
временна загуба на пространствена ориентация в комбинация с дълбоки асиметрични
команди, подавани от страна на ищеца към парапланера, са били причините за кацане с
по-голяма вертикална скорост, без възможност за пилота да се подготви за него и да
постави краката си в правилна позиция за посрещане на земята, което би следвало да се
разглежда като вероятната главна причина за инцидента. Следва да бъде отбелязано
също, че в случая се касае за практикуване на рисков спорт, т.е. ищецът би трябвало да
е съобразил отговорността, с която е бил ангажиран относно точното следване на
инструкциите и съответно евентуалните рискове, които биха могли да настъпят при
отклонение от тях. Не се установява при този последен полет ищецът да е извършил
нужното, за да се приземи безаварийно, като издърпа двете спирачки едновременно с
двете ръце и да стъпи на двата си крака, а както е изяснено от показанията на св. Т.,
ищецът при кацането е натежал малко повече на едната спирачка, съответно се
прицелил с единия крак към земята, което довело до неговата контузия.
В случая ответникът, чиято бе тежестта да установи, че се касае за случайно
събитие, респ., че е провел необходимия инструктаж, установи пълно и главно, че
такъв инструктаж е бил проведен, както предварително, така и по време на
изпълнението на съответните активности, с оглед на което съдът приема, че липсва
противоправно поведение от страна на лица, на които ответникът е възложил
извършване на обучение по парапланеризъм, поради което предявеният иск по чл. 49
ЗЗД във вр. чл. 45 ЗЗД, подлежи на отхвърляне. В тази връзка, следва да се посочи, че
показанията на свидетеля Б. /баща на ищеца/, биха могли да бъдат съобразени
единствено при преценка относно присъждането на обезщетение за неимуществени
17
вреди, в случай че искът беше уважен. Показанията на този свидетел относно думите
на лекар от ВМА, че ищецът е паднал от високо, съдът на първо място намира, че това
са твърдения на ищеца, възприети от трето лице, като същите не съответстват на
останалите свидетелски показания, нито на установеното посредством заключението
на вещото лице по СТЕ.
Предявените искове по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД съдът намери за неоснователни, с
оглед което при сбъдване на вътрешното процесуалното условие следва да се
произнесе по първите евентуални искове – тези по чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82 ЗЗД,
вр. чл. 258 и сл. ЗЗД, с които се претендират вреди от неизпълнение на задължения на
ответника във връзка с проведения курс по парапланеризъм, в резултат на което, за
ищеца са настъпили имуществени и неимуществени вреди. Същият следва да се уважи,
ако се установи наличие на договор между страните, по който ищецът е изправна
страна, договорно задължение на ответника да извърши инструктаж, вреди, настъпили
от неизпълнение на това задължение, и причинна връзка между неизпълнението и
вредите. Тежестта за доказване на изпълнението на задълженията по договора е на
ответника.
По делото не е спорно, че между страните е бил сключен договор за участие на
ищеца в курс по парапланеризъм за периода 17 май – 26 май 2019 г., по който
ответникът има качеството на обучаващ, а ищецът – на курсист. В обхвата на
задълженията на ответника е било задължението за предоставяне на инструктаж на
курсистите, според твърденията на ищеца. Относно въпроса дали е налице
неизпълнение на задължение от страна на ответника, във връзка с провеждането на
инструктаж преди започване на активните действия по курса, съдът намира, че следва
да препрати към мотивите по предходния иск, доколкото ищецът е заявил същото
основание, от което според него произтича отговорността на ответника – неизпълнение
на задължение за провеждане на инструктаж, като по настоящия иск, не се твърди
неизпълнението да е вследствие действията на лица, на които е възложена работа, а на
самия ответник. Следва да бъде посочено още, че при преценка на представената като
доказателство оферта от интернет и липсата на друго доказателство относно
съдържанието на договора, не става ясно какви точно задължения са съществували за
ответника, макар и житейски да се презюмира, че при подобен спорт е необходимо да
бъде извършен инструктаж. Предвид посоченото, съдът намира, че искът следва да
бъде отхвърлен, с оглед липсата на установено неизпълнение на конкретно задължение
от страна на ответника.
Съдът следва да разгледа и евентуалните искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 2, вр. чл. 82 ЗЗД, вр. чл. 258 ЗЗД, с които се претендират вреди от неизпълнение на
задължение на ответника да сключи договор за застраховка, във връзка с провеждането
на курса по парапланеризъм.
По този иск, в тежест на ищеца е да докаже, че страните са били обвързани от
договор във връзка с участие на ищеца в курс по парапланеризъм за периода 17 май –
26 май 2019 г., по който ответникът има качеството на обучаващ, а ищецът – на
курсист, качеството си на изправна страна по същия, че за него са възникнали
имуществените и неимуществените вреди, описани в исковата молба поради
неизпълнение на конкретно договорно задължение на ответника, а именно да
сключи в полза на ищеца договор за застраховка „Живот и злополука“ с период на
валидност един месец от първия ден на обучението.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си, в т. ч. да установи, че е бил
изправна страна по договора, че е осигурил в съответствие с клаузите на договора за
обучение сключването на застраховка във връзка с предмета на договора между
страните.
18
С Тълкувателно решение № 4 от 29.01.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г.,
ОСГТК, е възприето становището, че при липсата на обща уредба на вредата от
неизпълнението (или неточното изпълнение) на договорни задължения и наличието на
общи правила за пределите на отговорността за обезщетение на имуществени вреди в
чл. 82 ЗЗД и за начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди в чл.
52 ЗЗД, следва да се приеме, че нарушаването на договорно задължение може да
причинят неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване. Когато
неимуществените вреди са причинени от деликт, на обезщетяване подлежат всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането съгласно чл. 51 ЗЗД
(деликтната отговорност е по-строга от договорната). Когато неимуществените вреди
са причинени от неизпълнението (или неточното изпълнение) на договорни
задължения, на обезщетяване подлежат вредите, доколкото те са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при
пораждане на задължението, а при установена по делото недобросъвестност на
длъжника (знание на фактите, обуславящи по-тежката му отговорност) -
обезщетението е за всички преки и непосредствени неимуществени вреди.
От приложената по делото като доказателство оферта, която е била публикувана
на интернет страницата на ответното [*******], послужила за сключване на договора
между страните, се установява, че курсът за начинаещи е следвало да включва
застраховка за един месец, считано от деня на започване на обучението. При липсата
на други доказателства във връзка със съдържанието на договорните клаузи, в частност
на застрахователната, съдът намира, че по делото не е установено какъв вид
застраховка е следвало да сключи ответникът в полза ищеца (напр. „Живот и
злополука“, само „Злополука“, „Медицинска застраховка“ и др.), какъв е следвало да
бъде обхватът на застраховката (застрахователното покритие и рискове),
застрахователната сума, условията, при която застрахователно обезщетение да бъде
изплащано на ползващото се лице. В тази връзка, твърденията на ищеца, че ако е бил
наясно с това, че договор за застраховка не е бил сключен, то той би сключил лична и
бо се обезщетил от същата, съдът намира за неотносими към отговорността на
ответника.
Безспорно в случая е налице неизпълнение от страна на ответника, който в
противоречие с посоченото в договора, не е доказва наличието на сключена
застраховка в полза на ищеца. Това неизпълнение обаче, не може да обуслови
уважаване на исковете за вредите, за които същите са предявени, макар да е установено
ищецът да е претърпял имуществени и неимуществени такива във връзка с инцидента.
Само по себе си неизпълнението на договорното задължение на ответника да
сключи застрахователен договор, по който ищецът да има качеството на ползващо се
лица, не се намира в причинна връзка нито с процесния инцидент, нито с
причинените от същия имуществени и неимуществени вреди. Причинната връзка е
наличието на такава свързаност между две събития, при която едното обективно,
закономерно и фактически да се явява причина за настъпването на другото. С други
думи, причинна връзка между конкретното неизпълнение на това задължение на
ответника и настъпилите за ищеца вреди от процесния инцидент не е налице. Фактът,
че в полза на ищеца, не е бил сключен такъв договор, не е причината за настъпване на
травмата, която пък от своя страна е причинила на ищеца имуществени вреди (под
формата на неполучен трудов доход) и неимуществени вреди (болки и страдания от
травматичното увреждане на здравето). Обстоятелството, че ако в полза на ищеца беше
сключена застраховка, последният би имал правото да предяви пред застраховател
претенция за изплащане на обезщетение, би било релевантно за обезщетяване на
възникнали от друга причина, а не от конкретното договорно неизпълнение, вреди.
19
С други думи, ответникът би могъл да понесе отговорност за това си поведение,
ако например в договора беше уговорена неустойка за неизпълнение на подобно
задължение, ако във връзка с конкретното неизпълнение ищецът бе изпитал
имуществени или неимуществени вреди, но такива, причинени му конкретното
неизпълнение на това договорно задължение. Липсва основание, с оглед което да се
възприеме, че в обхвата на отговорността на ответника поради несключване на
застрахователен договор, влизат точно тези имуществени и неимуществени вреди,
които ищецът твърди, че е претърпял. Да се присъди обезщетение на договорно
основание за това неизпълнение на задължение от страна на ответника в конкретния
случай, би означавало съдът да пренебрегне кумулативната изискуемост на причинно-
следствената връзка като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане.
Както се посочи и по-напред съдът приема, че не неизпълнението на това задължение
на ответника стои в причинна връзка с доказаните по делото вреди. Ищецът не е заявил
други вреди, за които в производството да е установено, че са причинени от това
договорно неизпълнение на ответника, поради което исковете подлежат на отхвърляне
и на това заявено основание.
По разноските:
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за
производството се следват само на ответника. Същият е представил списък, съгласно
който се претендира единствено сумата от 400 лева – депозит, от който е изплатено
възнаграждение на вещото лице К., като в този смисъл е и изявлението на
процесуалния представител на страната, направено в последното проведено по делото
заседание.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. В. Б., ЕГН **********, с адрес: [*******],
съдебен адрес: [*******], против [*******] – [*******], ЕИК [*******], със седалище
и адрес на управление: [*******], съдебен адрес – [*******] искове с правно
основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и евентуални искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82 ЗЗД, вр. чл. 258 ЗЗД за сумата от 10 000 лева, като част от
претенция с общ размер от 60 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от травматично увреждане - три-глезенно счупване на дясната
глезенна става с частично изкълчване и разместване на фрактурите, настъпило на
17.05.2019 г. в [*******] по време на обучителен курс по парапланеризъм за
начинаещи, организиран от ответника, и за сумата от 7334 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди за периода 17.05.2019 г. - 20.10.2019 г. - разликата
между получаваните от него доходи за периода на временна неработоспособност и
постепенна реинтеграция към работния процес и сумата, която би получил, в случай че
злополуката не бе настъпила, ведно със законната лихва върху всяка от главниците за
периода от 17.05.2019 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА К. В. Б., ЕГН **********, с адрес: [*******], съдебен адрес:
[*******], да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на [*******] – [*******], ЕИК
[*******], със седалище и адрес на управление: [*******], съдебен адрес: [*******]
сумата от 400 лева, представляваща разноски за първоинстанционното производство.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
20
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
21