Решение по дело №692/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл. 208 и сл. АПК, вр. чл.63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Д. Д. А., [ЕГН] от гр.Пловдив, подадена чрез процесуалния представител юдв.П. против Решение № 256 от 04.03.2025г., постановено по АНД № 117/2025г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, ХХIV наказателен състав, с което е потвърден издадения спрямо него електронния фиш за налагане на административно нарушение сер.К № 10035731, издаден от ОД на МВР – Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, във вр. чл. 182, ал.4 във вр. ал.2, т.5 от Закона за движение по пътищата му е наложено административно наказание глоба в размер на 600 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата.

В подадената касационна жалба се излагат твърдения за неправилност на решението, като постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, свързано със събиране на необходими писмени доказателства и отговор на направени възражения. Сочи се, че от събраните до момента в производството доказателства, приети от първоинстанционния съд, нарушението на нарушителя остава недоказано. Редовно призован, в съдебно заседание жалбоподателят не се явява, като в писмено становище от процесуалния му представител се поддържа касационната жалба и се иска отмяна на първоинстанционното решение. Претендира разноски по представен списък.

Касационният ответник – Областна дирекция на МВР-Пловдив, в писмен отговор чрез процесуалния представител юрк.П., оспорва касационната жалба като неоснователна. Излага подробни съображения за законосъобразност на административно наказателното производство и на съдебното производство по неговата проверка. Иска съдебното решение като законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна за адвокатско възнаграждение.

Контролиращата страна чрез участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, изразява становище за неоснователност на жалбата, като счита решението на първоинстанционният съд за правилно и законосъобразно и предлага да бъде потвърдено.

Касационният състав, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения 14 дневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено, подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, за която е налице и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Районният съд е сезиран с жалба против процесния електронен фиш, серия К, № 10035731, издаден от ОД на МВР – Пловдив, с което е наложено на Д. Д. А. на основание чл. 189, ал.4, във вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП административно наказание „глоба в размер на 600,00лв.“ за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Обстоятелствата по посоченото нарушение са се изразили в това, че на 1811.2024г. в 10:00 ч. в гр. Пловдив, на [улица], при отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч. в полза на водача, е извършено нарушение, заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-M 546, при управление на МПС лек автомобил, „Ауди А 6“ с регистрационен номер [рег. номер], като моторното превозно средство се е движило с установена скорост 99 км/ч., при разрешена скорост – 50 км/ч. и е налице превишение на разрешената скорост с 49 км/ч.. Към административната преписка са приложени справка за връчване на електронен фиш, справка за собственост на МПС, снимка-извлечение от проведения запис на използваното техническо средство за установяване на скорост и разчет на снимката, Протокол за използване на АТСС рег.№1030р-28959/19.11.2024г. с приложен снимков материал за поставеното АТСС в служебен автомобил, протокол за техническа проверка на АТСС №1-33-24/21.02.2024г. справка от БИМ, удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835 на БИМ. В хода на първоинстанционното съдебно производство са приложени техническо описание и инструкция за експлоатация на мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение с план за обучение и списък на лицата, преминали обучение с нея. Направено е от жалбоподателят доказателствено искане относно това, да се изиска справка от Община Пловдивпопада ли в урбанизирана територия /регулация/ на гр.Пловдив административен адрес [улица], по което съдът не се е произнесъл в съдебно заседание. С процесното си решение районният съд е приел, че жалбата е допустима за разглеждане, но неоснователна по същество. В мотивите си е посочил, че е налице законосъобразност на издадения електронен фиш, същият е издаден при спазване на изискванията за неговото издаване, срещу лице, което има основания да носи отговорност за извършеното и установено административно нарушение. Подложил е на анализ събраните в административната преписка писмени доказателства, а по изложените в жалбата до него твърдения на нарушителя по отношение на неяснота относно маястото на извършеното нарушение, изрично не се е произнесъл. Единствено се е ограничил да посочи, че от приложената снимка към електронен фиш във връзка с установяване на нарушението, безспорно е следва извода, че нарушението е извършено в населено място. След анализиране на всички събрани от него в хода на производството доказателства е изградил правния извод за липса на наличие на основания за отмяна на атакувания електронен фиш, който е потвърдил изцяло като законосъобразен.

Решението на първоинстанционният съд е правилно.

Настоящият касационен състав напълно споделя изводите на районния съд, като намира обжалваното съдебно решение за постановено при правилно прилагане на материалния закон и липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, ограничаващи правото на защита на жалбоподателят. Относно направеното доказателствено искане за преценка на мястото на административното нарушение, независимо, че липсва по него изрично произнасяне на съда, то в хода на обсъдените писмени доказателства- протокол за прилагане на АТСС и снимков материал, е даден отговор на това, точката на засичане с техническо средство дали попада в рамките на населеното място. В този смисъл при наличие на достатъчно на брой писмени доказателства в административната преписка, не е необходимо изрично произнасяне от първоинстанционният съд дали е съгласен да уважи направеното доказателствено искане или не. Още повече, в съдебното си решение той изрично е обосновал на база анализ на другите писмени доказателства къде е извършено административното нарушение и те като доказателствен материал и брой са достатъчни да се формира съответният негов извод. Първата съдебна инстанция е извършила правилна оценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, като ги е обсъдил както поотделно, така и в съвкупност. Правилно е направил оценка на фактическата обстановка и съгласно събраните доказателства в хода на производството. Законосъобразен е извода му относно механизма на установяване на нарушението по чл.21 ал.1 ЗАНН. Изводите относно правното значение на електронният фиш са законосъобразни и обосновани. В тази връзка касационният състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционният съд за безспорно наличие на осъществено от жалбоподателят административно нарушение за което е санкциониран с издадения електронен фиш. Противно на твърденията на касатора не са налице обстоятелства, които да касаят неправилност на решението поради обстоятелството, че нарушението на извършителя остава ненаказано. Още повече, по направените от негова страна възражения първоинстанционният съд е дал сътоветен отговор, а наведените възражения касаят едни хипотетични обстоятелства, за които нарушителят не излага конкретни факти, нито навежда безспорни и ясни доказателства и искания и са просто изява на неговата защитна позиция. С оглед гореизложеното и при извършена служебна проверка за съответствие с материалния закон съдът счита, че оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, разноски се дължат на касационния ответник, който е направил своевременно искане за тяхното присъждане и съдът дължи произнасяне по тях. Направено е искане за юрисконсултско възнаграждение за осъществена правна защита, което следва да се определи на основание чл.78 ал.8 ГПК, вр. чл.37 ал.1 ЗПрП вр. чл.27е НЗПрП в размер на 80 лева.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Административен съд- Пловдив- XXI състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 256 от 04.03.2025г., постановено по АНД № 117/2025г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, ХХIV наказателен състав.

ОСЪЖДА Д. Д. А., [ЕГН] от гр.Пловдив да заплати на Областна дирекция на МВР – гр. Пловдив сумата от 80,00 /осемдесет/ лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.