Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 29.09.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети септември
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Мариана Дончева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
4356 по описа за 2020година на
Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от М.Ч.Я., ЕГН ********** с адрес *** срещу „Лев инс“
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ за осъждане
ответника да заплати на ищеца сумата от 2009лева /след допуснато изменение в размера на иска с
протоколно определение от 14.09.2020г./, представляваща
дължим остатък от обезщетение за претърпените имуществени вреди на л.а «Пежо
307», с рег. № В 2932 КВ, настъпили вследствие на ПТП реализирано на
05.01.2017г. около 17,20ч. в гр. Варна, ул. Доброволци № 7 по вина на водача на
автобус «Ванхол» с рег. № В 4500 ВА, застрахован при
ответника по договор за застраховка «Гражданска отговорност», полица №
BG/22/116003000893, със срок на валидност от 29.11.2016г. до 28.08.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 08.05.2017г. до окончателното изплащане на
сумата.
В исковата молба ищецът
твърди, че е собственик на л.а «Пежо 307», с рег. № В 2932 КВ.
На 05.01.2017г. около 17,20ч. настъпило ПТП с участието и по вина на водача на
автобус «Ванхол» с рег. № В 4500 ВА. Твърди, че ПТП е
настъпило в момент, когато водачът на автобуса е извършвал маневра движение
назад, при което е блъснал автомобила му в задната дясна част. За настъпилото
ПТП бил съставен двустранен констативен протокол. Виновният водач е застрахован
при ответника по договор за застраховка «Гражданска отговорност», полица със
срок на валидност от 29.11.2016г. до 28.08.2017г. Ответникът като застраховател
на виновния водач е бил уведомен от ищеца за настъпилото събитие на
09.01.2017г. Образувал щета № 0003-5000-17-300176 и след оглед бил направен
опис заключение, с вписани следните увреждания: задна дясна врата, заден десен
калник, десен стоп, лайсна на задна дясна врата, предна дясна врата, дръжка на
задна дясна врата, капачка на резервоар, броня задна облицовка и задна дясна
джанта R16. На 14.02.2017г. за претърпените вреди получил
застрахователно обезщетение в размер на 682,36лева. Твърди, че тази сума е
недостатъчна за покриване на вредите и нужната такава е в размер от
2905,88лева. Ето защо, претенцията към ответното дружество е за застрахователно
обезщетение в действителния размер на причинените вреди по автомобила му, който
иск е заявен първоначално в частичен размер и след приспадане на полученото
вече обезщетение, ведно със законната лихва, считано от 08.05.2017г. Искането е
за уважаването й и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който
искът се оспорва като неоснователен. Не оспорва, че към датата на
застрахователното събитие е бил застраховател по договор за Гражданка
отговорност на водача на автобус «Ванхол» с рег. № В
4500 ВА, както и че по повод настъпилото застрахователно събитие е бил уведомен
от ищеца и е образувал щета. Оспорва обаче да са налице предпоставките за
ангажиране на отговорността му. Твърди, че обстоятелствата, при които е
настъпило ПТП са неясни и получените увреждания са несъответни на сочения
механизъм на настъпването им. Оспорва иска по размер като твърди, че исканото
обезщетение е завишено и несъответно на действителния размер на вредите.
Искането е за отхвърляне, респ. редуциране размера на исковата претенция и
присъждане на разноски.
В с.з. исковата молба се поддържа.
Ответното дружество в с.з. чрез процесуален
представител оспорва исковата претенция.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени
доказателства и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от
фактическа страна и достигна до следните правни изводи:
Фактическият състав на
така предявения осъдителен иск е очертан от нормата на чл. 432 КЗ. Съгласно чл.
432 КЗ увреденото лице има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност” при спазване изискванията на чл. 380 КЗ,
т.е след отправяне на писмена застрахователна претенция и предоставяне на пълни
и точни данни за банкова сметка, ***. Съгласно чл. 405 КЗ застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователното
събитие в уговорения срок. Срокът не може да бъде по- дълъг от 15 дни, когато
се касае за застраховка гражданска отговорност свързана с притежаването и
използването на МПС.
Следователно, за да
бъде уважен искът и предвид правилата за разпределянето на доказателствената
тежест по настоящия спор, нужно е ищецът да докаже при условията на пълно и
главно доказване наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор
«Гражданска отговорност» между собственика на увреждащия автомобил и ответника, в срока на действие, на което е настъпило
твърдяното застрахователно събитие, в резултат и в причинна връзка, с което са
причинени твърдяните имуществени вреди, съответно размер на разходите нужни за
тяхното отстраняване; настъпил падеж на задължението за плащане на
застрахователно обезщетение. Ответникът пък следва да установи наведените от
него положителни правоизключващи отговорността му възражения по иска, в т.ч., че е изпълнил точно
задължението си за определяне и изплащане на дължимото застрахователно
обезщетение.
Между страните са
обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите:
-
че между собственика на автобус
«Ванхол» с рег. № В 4500 ВА и ответника
е било налице валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка «Гражданска отговорност», полица №
BG/22/116003000893, със срок на валидност от 29.11.2016г. до 28.08.2017г.;
-
че в срока на действие на застраховката е настъпило на
05.01.2017г. ПТП с участие на застрахования автобус и този собственост на ищеца, за което ответникът е уведомен на
09.01.2017г. и за което е изготвил опис заключение №
0003-5000-17-300176 от същата дата.
Между страните е нямало
спор, а и от ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че ищецът
е собственик на л.а «Пежо 307», с
рег. № В 2932 КВ, което обуславя извод за материалната му легитимация по така
предявения иск.
Ответникът като
застраховател на увреждащото МПС по полица „Гражданска отговорност“ валидна към
датата на ПТП- 05.01.2017г. се явява пасивно легитимиран да отговоря по така заявения
иск.
На първо място, ответникът
е оспорил механизма на ПТП. От ангажираните по делото писмени доказателства и в
частност двустранен протокол за ПТП № 77630/05.01.2017г. се установява, че на 05.01.2017г.
е настъпило ПТП с участието на собствения на ищеца л.а и автобус «Ванхол»
с рег. № В 4500 ВА. В протокола е документирано, че след предприета
от водача на застрахования автобус маневра движение назад е настъпил удар в
паркирания зад него автомобил. Протоколът
е подписан от двамата участници, като за Участник А /виновният/, от водача на
застрахования от ответника автобус. Описани са видими щети по задна броня,
счупен стоп, заден калник и задна врата. Ответникът е бил уведомен за
уврежданията по автомобила на ищеца и на 09.01.2017г. е образувал щета № 0003-5000-17-300176.
Изготвил е опис на уврежданията, в който са вписани следните такива- задна
дясна врата, заден десен калник, десен стоп, лайсна на дясна врата, предна
дясна врата, дръжка на задна врата, капачка на резервоар, облицовка задна броня
и задна дясна джанта. За тези увреждания, страните не спорят, че
застрахователят е определил и изплатил на 14.02.2017г. застрахователно
обезщетение от 682,36лева.
За установяване
механизма на настъпване на произшествието, вида на уврежданията и стойността
нужна за отстраняването им, по делото е изслушано и прието заключение на
назначена САТЕ, което съдът кредитира като компетентно дадено и неоспорено от
страните, изготвено въз основа събраните по делото доказателства, проучване на
пазара и действащи нормативни актове в областта на застраховането по повод
определяне на дължимото застрахователно обезщетение. В изпълнение на
поставените му задачи в.л. посочва, че съпоставката на получените увреждания по
двете ППС обосновават извод, че реалният и възможен механизъм на ПТП е пряк
контакт между двете ППС под ъгъл, като л.автомобил е бил в покой, а автобусът
се е движил на заден ход в посока към задната част на автомобила. Следователно, вината на водача на автобуса
за настъпване на процесното ПТП
категорично е доказана. Установява се от изготвения протокол за
ПТП, че водачът не е изпълнил задължението преди да предприе движение на заден
ход да се убеди, че пътят зад него е свободен и няма да създаде опасност, с
което си поведение е допуснал нарушение на чл. 40 ЗДвП регламентиращ задължение
за водача на пътно превозно средство, преди да започне движение назад, да се убеди, че
пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението, както и че по време на движението си назад,
водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а
когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира
за опасности. В резултат на това си виновно поведение е блъснал паркираният зад
него автомобил собственост на ищеца. В съставения между участниците двустранен протокол
за ПТП, опис по щета от застрахователя са документирани установените увреждания
по ППС и от заключението на в.л. по изготвената САТЕ се установи, че тяхното причиняване
се намира в причинно- следствена връзка с въпросното ПТП. Като признание за
вината на застрахования водач, следва да се цени и поведението на
застрахователя по определяне и изплащане на застрахователно обезщетение в
размер на сумата от 682,36лева. Исковата претенция се явява доказана в своето
основание.
Стойността на труда и
материалите нужна за отстраняване на уврежданията в. лице сочи да е по средни
пазарни цени на труд, материали и резервни части към датата на събитието от 2691,36лева,
която следва да се приеме за меродавна при определяне размера на дължимото
обезщетение, а не тази изчислена като за оригинални части и по цени само на
сервизи притежаващи сертификат за качество. И това е така, доколкото при
определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява разпоредбата на
чл. 386, ал. 2 КЗ, според която обезщетението следва да е равно на действително
претърпяните вреди към деня на настъпване на
събитието, освен в случаите на подзастраховане и
застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза не е
налице. Липсва доказване на твърденията на ищеца увредените детайли да са били
оригинални. Няма основание и при определяне стойността на труда да се ползва
само тази на предлаган такъв от сервизи разполагащи със сертификат за качество,
защото сам по себе си сертификатът не гарантира по- високо такова. Така че
следва да се съобрази стойността на труда на услугите, предлагани от всички
останали сервизи на пазара. Размерът на реалната стойност на вредата следва да
се определи по средни пазарни цени към датата на увреждането. Принципът на
пълната обезвреда, действащ и по отношение на
застрахователя, чиято отговорност е реципрочна на тази на делинквента,
изисква обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на увреденото
имущество. За действителна се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за
възстановителна, цената за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество. Това е определението на понятията дадено в разпоредбата на чл. 402 КЗ- възстановителна застрахователна стойност е стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи
за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Иначе казано, ще се дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като
това е стойността, срещу която може да се купи друго такова, със същото
качество. В този смисъл е и константната практика на ВКС по чл. 290 ГПК, която
макар и формирана при действието на КЗ /отм./ е приложима, тъй като принципът
на обезвредата възприет от отменения закон е
възпроизведен и в новия закон. Така исковата претенция се явява доказана до
размера от 2691,36лева. Не се спори между страните, че ответното дружество по
повод настъпилото застрахователно събитие е изплатило по щетата обезщетение в
размер на общо 682,36лева,
стойността на което следва да бъде приспадната от приетата като меродавна от
съда стойност на обезщетението от 2691,36лева, при което се получава остатък на
дължимото обезщетение от 2009лева. Претенцията следва да се уважи в цялост.
Заявена е и претенция за присъждане на обезщетение за забава, считано от 08.05.2017г.,
т.е дата следваща увреждането и съобразена с разпоредбата на чл.111, б. в ЗЗД.
Отговорността на застрахователя за обезщетяване вреди причинени от
застрахования е производна от тази на делинквента. Разпоредбата на чл.
493, ал. 1, т. 5 КЗ изрично регламентира, че застрахователното покритие включва
и лихвите по чл. 429, ал.
2, т. 2 КЗ, т. е. застрахователят отговаря за лихвата за забава,
когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата
на деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Въпреки това в чл. 429, ал.
3 КЗ е регламентирано, че лихвите за забава на застрахования по ал.
2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита на
отговорност/. В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал.
1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най- ранна. Или, отговорността на
прекия причинител за лихви, считано от датата на непозволеното увреждане
съществува, но тя по силата на самия кодекс се поема от застрахователя от един
по- късен момент, в който му е станало известно настъпването на
застрахователното събитие. Затова, в случая отговорността на застрахователя е
възникнала считано от датата на уведомяването му от увредения за процесното
застрахователно събитие, най- ранната дата за което следва да се приеме датата
на изготвяне на описа на щетите от застрахователя на 09.01.2017г., по който
факт страните не спорят. На основание чл. 429, ал.2, т. 2 КЗ, това обезщетение
за забава е част от дължимото застрахователно обезщетение. В разпоредбата на чл. 497, ал. 1 КЗ е регламентирана дължимостта от застрахователя на законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок считано от по- ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни
дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането
на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3. Тази норма обаче касае собствената забава на застрахователя по повод
определяне и изплащане на застрахователното обезщетение и тя не е свързана със
забава на застрахования. Разпоредбата на чл. 497 КЗ определя обема на
отговорност на застрахователя с оглед вътрешните му отношения с делинквента и обема регресни
права, и не е свързана с отговорността към третото лице, на което са причинени
вредите /така решение по т.д. № 2273/2018г. на ВКС,
ТО и решение по т.д. № 2466/2018г. на ВКС, ТО/. Така, следва да се
приеме, че законната лихва се дължи, считано от 09.01.2017г. Искането за
присъждането й от дата 08.05.2017г., явяваща се последваща спрямо възникване на
задължението следва да бъде уважено.
По разноските:
Съобразно изхода на
спора, такива се дължат в полза на ищеца. Представил е списък по чл. 80 ГПК,
съобразно който претендираните са 80,36лева - платена ДТ, 200лева- депозит на
вещо лице и 445лева платено адв. възнаграждение с ДДС, съобразно представен
договор за правна защита и съдействие от 10.09.2020г. Направено е възражение за
прекомерност на адв. възнаграждение, което съдът преценява за неоснователно,
тъй като е в минималния му размер определен по чл. 7, ал. 2, т.2 от Наредба №
1/2004г. Така, на основание чл. 78, ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски в
размер на 725,36лева.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Лев инс“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на М.Ч.Я., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 2009лева, представляваща дължим остатък от
обезщетение за претърпените имуществени вреди на л.а «Пежо 307», с рег. № В
2932 КВ, настъпили вследствие на ПТП реализирано на 05.01.2017г. около 17,20ч.
в гр. Варна, ул. Доброволци № 7 по вина на водача на автобус «Ванхол» с рег. № В 4500 ВА, застрахован при ответника по
договор за застраховка «Гражданска отговорност», полица № BG/22/116003000893,
със срок на валидност от 29.11.2016г. до 28.08.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 08.05.2017г. до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл. 432 КЗ.
ОСЪЖДА „Лев инс“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на М.Ч.Я., ЕГН **********
с адрес *** сумата от 725,36лева, представляваща сторени по
делото съдебно- деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението може да
бъде обжалвано пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок от връчване препис на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: