Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 04.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД СВОГЕ, трети състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и втори октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Стефан Стойков
При участието на секретар Ирена Никифорова, като
разгледа АНД № 86 по описа за 2019
година, докладвано от съдията Стойков, взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба на "Йобин"
ЕООД, ЕИК *********, седалище/адрес на управление: гр. Своге; ул. „Люлин” № 24,
представляван от Б.З. И.–А. -, против Наказателно постановление № 23-002787 от 05.04.2019 г., издадено от Директора
на Дирекция" Инспекция по труда Софийска област", с което на
основание чл. чл. 416, ал.5 от КТ във връзка с чл. 414, ал. 1 от КТ му е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда
и петстотин/ лева за извършено нарушение на 264 от КТ.
Жалбоподателят иска отмяна на издаденото НП
като твърди следните нередовности: Че не му е съставян акт за установяване на
нарушението, че не му е връчван и не са текли сроковете за възражение, за
правото на което не са му дадени разяснения; Че НП е издадено на основание
порочен акт за установяване на нарушението, че е издаден от лице без
представителна власт и не му е връчван; Че не е извършил нарушение на
визираните норми; Че НП не отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и не му е
връчено.
В хода на производството пред РС
Своге жалбоподателя се представлява от упълномощен представител – адвокат К.Г.
от САК, който поддържа жалбата и иска отмяна на НП. Допълнително изтъква, че
всички книжа по административното производство са връчвани на пълномощник, който
не притежава представителна власт да представлява жалбоподателя в
административно-наказателното производство по налагане на административно
наказание. Счита, че така е нарушено правото му на защита.
Въззиваемата
страна – Д „ИТ Софийска област” се представлява от упълномощен представител –
юрк. В.В., който иска потвърждаване на НП. Счита, че нарушението е безспорно
установено от разпита на св. Б. К.. Изразява становище, че не е приложима
разпоредбата на чл. 415в от КТ.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с посоченото НП, като е
подадена в законоустановения - 7дневен
срок, по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, след като видно обжалваното НП е издадено на 05.04.2019 г., връчено е на
жалбоподателя на 09.04.2019 г. /видно от приложената обратна разписка, в която
е идентифицирано НП/, докато жалбата е заведена в деловодство на съда на
11.04.2019 г.
По
същество жалбата е неоснователна.
Обжалваното НП е издадено по административно
наказателно производство, началото на което е поставено с АУАН № 23-002787 от
25.02.2019 г., съставен срещу жалбоподателя за това, че: „при извършена
проверка по спазване на трудовото законодателство, във връзка с постъпил
сигнал, на 19.02.2019 г., в обект на контрол – павилион „Lafka“,
находящ се в гр. Своге, ж.п. Гара и на 25.02.2019 г. за приключване на
проверката по документи в сградата на Д „ИТСО"- София област,
находяща се в гр. София, бул. „Витоша" № 6, ет. 2, е установено, че:
"Йобин" ЕООД, ЕИК
*********, в качеството си на работодател, по смисъла на § 1, т. 1
от Допълнителните разпоредби от Кодекса на труда, не е начислил и изплатил не
по-малко от удвоения размер на уговореното трудово възнаграждение за работа
през дните на официалните празници, а именно: на 24.12.2018 г. на лицето Д.В.М.
на длъжност „…“.
В АУН е посочено, че от
представените касови книги на дружеството за 2018 г. лицето М. е полагала труд
на 24.12.2018 г., определен за официален празник, а от представените ведомости
за заплати на жалбоподателя за месец декември 2018 г. на На Д.В. М. не е
начислен и изплатен не по-малко от удвоения размер на уговореното трудово
възнаграждение.
Извършеното е квалифицирано като нарушение на чл. 264 от КТ,
а така също е посочено, че нарушението е извършено на 28.01.2019 г. и е
констатирано на 25.02.2019 г.
Идентично, като обстоятелства и
правна квалификация, е описано нарушението и в обжалваното наказателно
постановление, като освен това са посочени и писмените доказателства: Протокол
за извършена проверка от 25.02.2019 г. и ведомост за заплати за м. декември
2018 г.;
От приложените писмени
доказателства – трудов договор, допълнително споразумение, ведомост за заплати
за м.декември 2018 г., каквото е представено от жалбоподателя и за м. март 2019
г. и от разпита на свидетелите Г.Ц.Г. –
актосъставител, В.И.П. – свидетел при проверката и съставяне на АУАН, С.А.М. –
свидетел при проверката и съставяне на АУАН, и Б.М.К. – водеща счетоводството
на жалбоподателя, и участваща в проверката като пълномощник на жалбоподателя се
установиха без никакви противоречия следните обстоятелства.
Лицето Д.В.М. е служител на
работодателя от 2016 г. на длъжност „..“, при условия: осемчасов работен и
възнаграждение съгласно допълнително споразумение от м.април 2018 г. в размер
на 545 лева.
Макар и да са уговорени други
условия на реда за отчитане на работно време, служителите на жалбоподателя, в
това число и работника Д.М. са осъществявали труд на 12-часови смени. Лицето Д.М.
е положило труд на 24.12.2018 г., която дата е официален празник – чл. 154, ал.
1 от КТ.
При определяне на месечното
възнаграждение на работника Д.М. за м. декември 2018 г. не са начислени никакви
суми в графата „извънреден труд официални празници“
Описаните факти са констатирани
от служителите на Д „ИТСО"- София област – свидетелите Г.Ц.Г., В.И.П. и С.А.М. на 25.02.2019 г. в седалището на въззиваемата
страна в гр.София, бул. „Витоша" № 6, ет. 2, когато жалбоподателя е бил
представляван от свидетеля Б.К., водещ счетоводството на жалбоподателя и
легитимиращ се с пълномощно подписано от управителя на търговското дружество –
Б.З. И. – А. Проверката на място е извършена на 19.02.2018 г. от служители на
въззиваемата страна, сред които и свидетелите П. и М., при което са проверени търговски
обекти, стопанисван от жалбоподателя, а именно два павилиона „Lafka“, находящи
се в гр. Своге съответно на Автогара и на ж.п. Гара, при което е връчена
призовка за явяване на управителя на търговското дружество на 25.02.2019 г. в
14.00 часа в посочената сграда – седалище на въззиваемата страна, като са
дадени и указания за необходимите документи, които следва да бъдат представени.
На 25.02.2019 г., след приключване на
проверката в сградата на въззиваемата страна, е бил съставен протокол за
проверка, в който са отразени значителен брой отделни нарушения, сред които и
описаното в обжалваното НП – незаплащане на труд, положен от работника Д.М. на
24.12.2018 г. – официален празник. Направено е предписание за начисляване и
изплащане на дължимото възнаграждение на работника Д. М.за положения на
24.12.2018 г. труд на официален празник, като е определен срок за това –
05.03.2018 г. Препис от протокола за проверка е връчен на Б.К., като
упълномощен представител на жалбоподателя.
Също на 25.02.2019 г. е съставен
описаният по-горе АУАН, препис от който също е връчен на пълномощника Б.К.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН
е подадено възражение от жалбоподателя, с което са оспорени констатациите в
съставения АУАН, като е направено изявление, че ще бъдат изпълнение дадените
предписания, с оглед на което е направено искане да не бъде издавано НП.
Описаните обстоятелства се
установиха безспорно от приложените към преписката писмени доказателства и от
разпита на посочените свидетели, без никакви съществени противоречия.
След
преценка на изложените обстоятелства съдът намира, че при съставянето на обжалваното
НП и АУАН не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила по ЗАНН.
Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от лица, оправомощени за тази
дейност, съгласно заповед № З-0058/11.04.2014 г. на изпълнителен директор на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, определяща материалната
компетентност да се съставят АУАН и да се издават НП от директорите на
отделните Дирекции „Инспекция по труда”, каквато длъжност заема издателя на
обжалваното НП. Налице е заповед № З-0024 от 08.01.2019 г., определяща
териториалния обхват отделните дирекции и правомощията на техните служители,
докато правомощията на лицата, съставящи актовете за установяване на
административни нарушения са уредени в чл. 416, ал. 1, вр. чл. 399 от КТ, както и в чл. 21, ал. 4 от
устройствения правилник на изпълнителната агенция.
Предвид
посочените писмени доказателства, приложени по делото може да се направи
безспорен извод, че както НП, така и АУАН са издадени от лица, оправомощени да
ги издават, посочените актове са издадени в необходимата форма, като са спазени
формалните правила на ЗАНН. АУАН е съставен в присъствие на пълномощник на жалбоподателя,
на който е препис от него, което е видно от изричната разписка за това.
По същество, след преценка на
изложените обстоятелства, съдът счита, че без никакво съмнение може да се
направи извод, че жалбоподателя е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 264
от КТ определяща задължението му за заплащане на положения труд на официални
празници от работника в размер не по-малко от удвоения размер на трудовото му
възнаграждение. Това не е изпълнено както при начисляване и изплащане на
трудовото възнаграждение на работника Д.М. за месец декември 2018 г., а така
също и в срока за изпълнение на предписанието, след като в допълнително
представената платежна ведомост за месец март 2019 г. не е отбелязано
начисляване и изплащане на труд, положен от този работник на официални
празници.
Поради това може да се направи
извод за правилно и основателно ангажиране на административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя на основание общата разпоредба на чл. 414, ал. 1
от КТ, предвиждащ налагане на административно
наказание по чл. 83, ал. 1 от ЗАНН - имуществена санкция от 1 500 до
15 000 лева, на едноличен търговец – работодател, за извършено нарушение
на трудовото законодателство.
Законосъобразния характер на
производството по осъществяване на административно-наказателната отговорност,
както и извода, че е налице нарушение на трудовото законодателство дават
основание на съда да счита, че обжалваното НП е законосъобразно и правилно,
поради което следва да бъде потвърдено.
Съдът не счита за основателни възраженията на жалбоподателя,
че не са му връчени като АУАН, така и НП, след като по делото са приложени изрични
писмени доказателства в тази насока – АУАН е подписан от упълномощено лице, при
което последното е получило препис от акта, а така също е налице обратна
разписка, удостоверяваща връчване на обжалваното наказателно постановление.
Налице са доказателства за упражняване
на правото на възражение по реда на ЗАНН, поради което не може да бъде
възприето твърдението за неизпълнение на задължението за разясняване на правото
да се подаде възражение по АУАН.
Няма нарушение на формалните
изисквания на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, отнасящи се до
съдържанието съответно на акта за установяване на административно нарушение и
обжалваното наказателно постановление, след като в тях подробно са посочени
време и място на издаване, данни за идентифициране на отговорното за
нарушението лице, подробно е описано извършеното нарушение – време място и
начин на извършване, както и доказателствата, от които е установено, посочени
са нарушените правни норми, както и основанието за санкциониране, а така също
са посочени подробни данни за съставител/издател съответно на АУАН и НП,
обозначени са свидетелите, присъствали при съставянето на АУАН, като и
съответно са положени и подписи на тези лица. Неоснователно е и възражението за
издаване на АУАН от лице без правомощия за това, като изводите в тази насока са
по-горе и не е необходимо повтарянето им.
Неоснователно е и възражението за
нарушено право на защита заради участие на неупълномощено лице от страна на
жалбоподателя в административно-наказателното производство. Налице е пълномощно,
с което жалбоподателя е упълномощил лицето Б.К. да го представлява пред Д „ИТ“
Софийска област, като изрично е предоставено пълномощие да получава документи
във връзка с правата описани в пълномощното. Действително няма изрично
упълномощаване за участие в административно-наказателно производство, но съдът
намира, че такова не е необходимо, след като изрично е уговорено Б. К. да
представлява жалбоподателя пред въззиваемата страна с даване на сведения и
предоставяне на всички изискуеми документи и именно в тази насока е
предоставено и правомощие да получава всички документи, свързани с тези права.
Именно този представител се е явил вместо управителя на търговското дружество
работодател при извършване на проверката, в съответствие с връчената
призовка, получил е препис от АУАН, след
което жалбоподателя е упражнил правото си на възражение, поради което съдът
намира, че няма ограничаване в правото на защита, след като във всеки един
момент жалбоподателя е участвал в административно-наказателното производство,
ползвал е правата си, предвидени в ЗАНН и по никакъв начин не е ограничено
правото му на пълноценно участие в това производство за да защитата своите
права и интереси.
По отношение на наложеното
административно наказание, съдът намира, че определянето му в минималния
размер, предвиден в разпоредбата на чл. 414, ал. 1 от КТ преви безпредметно
обсъждане на съответствието му с разпоредбите на чл. 27, ал. 1, 2 и 3 от ЗАНН,
като следва да се отбележи, че няма основание за приложение на чл. 415в, ал. 1
от КТ, явяваща се специална по отношение на чл. 28, от ЗАНН, след като няма
доказателства за отстраняване на вредните последици от нарушението.
Представената от жалбоподателя платежна ведомост за месец март 2019 г. не
съдържа данни за начисляване и изплащане на дължимото трудово възнаграждение на
работника Д.М. за положения труд по време на официален празник, поради което не
може да бъде и обсъждана възможността за смекчаване отговорността на
жалбоподателя за извършеното нарушение на трудовото законодателство.
На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и
съобразно горните изводи, СЪДЪТ
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-002787 от 05.04.2019 г.,
издадено от Директора на Дирекция" Инспекция по труда Софийска
област", с което на "Йобин" ЕООД, ЕИК *********, седалище/адрес
на управление: гр. Своге; ул. „Люлин” № 24, представляван от Б.З.А. - .., на
основание чл. 416, ал. 5 от КТ във връзка с чл. 414, ал. 1 от КТ, е наложено
административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 1 500 /хиляда и
петстотин/ лева за извършено нарушение на 264 от КТ.
Решението може да се обжалва пред Административен съд София-област в
14/четиринадесет/-дневен срок, считано от датата на получаването му.
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя, чрез адвокат Г. и на въззиваемата страна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: