№ 164
гр. Кюстендил, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. К.
Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Любка Евг. Николова
като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело
№ 20221500500711 по описа за 2022 година
Детска градина „Света Анна“, с адрес гр. Сапарева баня, ул. „***“ № 10,
представлявана от директора Цветанка Гланикова, обжалва Решение № 469 от 21.10.2022 г.,
постановено от РС – Дупница по гр.д. № 1195/2022 г. по описа на същия съд.
С първоинстанционния съдебен акт Дупнишкият районен съд е признал за незаконно
уволнението на Д. К. М., извършено със Заповед № РД-01-10-177/29.04.2022г. на Кмета на
Община Сапарева баня, с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ е прекратено
трудовото правоотношение с Д. К. М. и е отменил посочената заповед като
незаконосъобразна; възстановил е Д. К. М. на заемана преди уволнението длъжност
„директор” на Детска градина „Света Анна” – град Сапарева баня; осъдил е Детска градина
„Света Анна” - град Сапарева баня да заплати на Д. К. М. сумата 1 000 лева, представляваща
обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 от КТ за времето, през което е останала без
работа, поради незаконно уволнение - от 29.04.2022г. до 29.10.2022г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й
изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на Д. К. М. сумата в размер на
1400 лв., представляваща сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение; осъдил
е на основание чл. 78, ал. 8 ГПК Детска градина „ Света Анна” - град Сапарева баня да внесе
по сметка на РС - Дупница сумата от 475 лева, представляващи държавни такси по
предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, и т. 3 от КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ и
възнаграждение за вещо лице
Въззивникът навежда съображения за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното решение. Твърди, че към датата и часа на връчване на процесната заповед
ищцата М. имала действащ трудов договор с друг работодател - ДГ „Ян Бибиян“ гр. София,
за което обстоятелство, същата не била уведомила изрично служителката, връчваща й
заповедта към момента на връчването, нито й представила информация, че желае да работи
в ответната детска градина и възнамерява да напусне ДГ „Ян Бибиян“ гр. София.
Тълкувайки поведението на ищцата, въззивникът твърди, че ищцата не желаела да работи в
1
действителност в ДГ „Света Анна“ и злоупотребявала с правото си да бъде възстановена на
работа в нея. Счита за неправилно и незаконосъобразно ДнРС да прави изводи за волята на
ищцата действително да работи в ДГ „Света Анна“ въз основа двата броя покани и
заявление до Кмета на Община Сапарева баня. Възразява като неправилни и
незаконосъобразни срещу изводите на районния съд, че наличието на друго трудово
правоотношение на ищцата с друг работодател към момента на явяването й на работа при
ответника, не е законова пречка да изпълнява работата по трудово правоотношение.
Подчертава, че е невъзможно полагането на труд при двама работодатели на пълен работен
ден, тъй като това ще доведе до нарушаване на чл. 152 от КТ. Обстоятелството, че ищцата
не е напуснала другата си работа, счита за израз на нежеланието й да работи в ДГ „Света
Анна“.
Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено изцяло и да бъдат
отхвърлени предявените искове.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
насрещната страна Д. К. М. чрез процесуалния й представител по пълномощие адв. И. В. от
АК – Пловдив, в който се изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна
жалба и се оспорват изложените в нея твърдения. Въззиваемата страна се аргументира на
база приетите по делото писмени доказателства, че писмено е заявила желанието си да бъде
възстановена на работа при ответника към посочената дата 29.04.2022г, а явяването й на
работа на тази дата счита за недвусмислена индикация за намерението си да полага работна
сила. Възразява , намирайки ги за неверни, срещу твърденията на въззивника, че наличието
на двама работодатели е пречка по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ, обосноваваща
прекратяване на трудовия договор чрез уволнение и се позовава на съдебна практика на
ВКС. Твърди, че в случая не е налице обективна невъзможност за изпълнение на
задълженията на ищцата по трудовия й договор.
Иска се оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване изцяло на
обжалвания съдебен акт. Претендират се деловодните разноски за въззивната инстанция.
Кюстендилският окръжен съд счита, че въззивната жалба е допустима, доколкото
същата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е насочена срещу
подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, а по същество
въззивният съд намира следното:
По делото е установено, че страните са били в трудови правоотношения – като видно
от трудов договор № 812 от 23.11.2011г., М. е заемала длъжност „Директор ОДЗ”,
респ.,както се констатира от допълнително споразумение към трудов договор с №
205/31.01.2019г. от 31.01.2019г., й е определено място на работата в Детска градина „Света
Анна” гр. Сапарева баня на длъжността – „Директор на детска градина”.
Издадената от Кмета на Община Сапарева баня Заповед № РД-08-227 за уволнение на
въззиваемата е отменена с влязло в сила решение от 24.11.2020г., постановено по гр. дело
№ 840/2020г. по описа на РС – Дупница, като на 17.04.2022г. същата е получила съобщение
от РС – Дупница за възстановяване на работа (л.22 от гр.д.№1195/22г.на ДнРС).
Предварително М. подала покана , адресирана до детското заведение и до кмета на
посочената община, доставени на 26.04.2022г.(л.23-29 от първоинстанционното дело), като
заявила , че ще се яви на работа на 29.04.2022г.Не е спорно, че на 29.04.2022г. се явила на
работното си място.
Със Заповед № РД-01-10- 172/28.04.2022г. на Кмета на Община Сапарева баня
ищцата е възстановена на работа, а със Заповед № РД-01-10- 177/29.04.2022г. на Кмета на
Община Сапарева баня е прекратено трудовото правоотношение между страните без
предизвестие – с посочено основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ и с мотиви, че М. има трудов
договор с друг работодател, което не й позволява да изпълнява задълженията си към
ответника.
Видно от приетия като писмено доказателство по делото трудов договор, сключен на
2
11.09.2020г.между ищцата в процеса и ДГ № 28 „Ян Бибиян“, гр. София, ул. „Проф д-р
Васил Златарски“ № 8 , ищцата е започнала работа като старши учител в група в посочената
ДГ с шестмесечен срок за изпитване, който трудов договор към 28.04.2022г. не е прекратен.
Със заповед № 252/28.04.2022г. към същата дата (28.04.2022г.) на М. е разрешено ползване
на неплатен годишен отпуск в размер на 43 дни, считано от 29.04.2022г. до 01.07.2022г.
В първоинстанцинното производство е приетото заключение на вещото лице Георги
Вълев по изпълнена съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява следното: БТВ,
което би получила ищцата Д. М. от ответника през шестмесечния процесен период от
29.04.2022г. до 29.10.2022г. включително е в размер на 15 008, 33 лева, а БТВ, което следва
да получи от ДГ № 28 „Ян Бибиян“ София за същия период е в размер на 13 899, 22 лв. или
разликата е 1 109, 11 лв. На практика въззиваемата е била в неплатен отпуск от ДГ № 28 „Ян
Бибиян“ - София на 29.04.2022г. , а получено възнаграждение за периода от 29.04.2022г. до
01.07.2022г. - 5 586.68 лв.
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд намира следното от
правна страна:
Следва да бъде разгледана хипотезата на чл. 328, т. 12 от КТ, посочена като
основание за прекратяване на трудовото правоотношение, при наличие на която би могло да
настъпи като последица законосъобразното прекратяване на трудово-правната връзка.
За прилагане на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ се изисква наличие на нова
обстановка, настъпили нови обстоятелства, които да правят невъзможно изпълнението на
трудовия договор. Основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ може да се използва
тогава, когато е настъпила обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор от
страните, по причина, която е извън другите специално уредени в КТ, като причините,
породили тази нова обстановка, следва да произтичат от фактори, независещи от волята на
страните и следователно невъзможността за изпълнение на насрещните задължения по
трудовото правоотношение е следствие на обективни обстоятелства. Обективната
невъзможност предполага, че при създадена нова обстановка реалното изпълнение на
трудовия договор става невъзможно.
В случая липсват данни и доказателства в подкрепа на такива обстоятелства, поради
което не би могло да се приеме и прекратяване на трудовия договор между страните на
посоченото основание.Наличие на друго трудово правоотношение, което по принцип не е
забранено от закона, не е пречка с обективен характер, независещ от волята на страните ( и
конкретно от тази на въззваемата) .Наличието на обективна невъзможност освен това е
следвало да съществува към момента на уволнението, към който момент обаче М. е била в
неплатен отпуск , разрешен от посочения друг работодател, т.е.и в тази насока не са били
налице препятствия да изпълнява трудовите си задължения.
Предвид липсата на основанието, посочено като такова за прекратяване на трудово-
правната връзка между страните, процесната заповед се явява незаконосъобразна и
решението за уважаване на иска по чл.344,ал.1,т.1 КТ следва да бъде потвърдено, а това
предпоставя и уважаването на обусловения от отмяната на уволнителната заповед иск за
възстановяване на заеманата преди уволнението работа- след като горните обстоятелства
обосновават извод за незаконосъобразност на процесната заповед – респ.за основателност на
иска по чл.344,ал.1,т.1 КТ, уважаването на този иск води и до уважаване на обективно
съединената с него претенция за възстановяване на заеманата длъжност- със силата на
пресъдено нещо се възстановява същото трудово правоотношение, което е съществувало
между страните.
Основателна се явява и претенцията за присъждане на обезщетение по чл.225 от
КТ.Уволнението е признато от съда за незаконосъобразно и заповедта е отменена, а ищцата
е претърпяла вреди, състоящи се в неполучаване на трудово възнаграждение по това
трудово правоотношение, вследствие незаконното уволнение, които са установени по
период и размер от първоинстанционния съд, като същият се е съобразил с диспозтивното
начало и е присъдил сума до размер на претендираната.
3
С оглед съвпадение на крайните изводи на двете инстанции за основателност на
исковите претенции – съобразно изложените по-горе съображения , обжалваното решение, с
което са уважени предявените искове по чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 КТ– ще бъде потвърдено.
Съобразно изхода на спора при усл.на чл.81 от ГПК във вр.с чл.78 от ГПК, на
въззиваемата страна се следват и разноски за настоящата инстанция в размер на 2000лв.
адвокатско възнаграждение- съобразно представените доказателства и приложен списък по
чл.80 ГПК.
Воден от изложеното, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 469 от 21.10.2022 г., постановено по гр.дело №
1195/2022 г. по описа на Районен съд – Дупница.
ОСЪЖДА Детска градина „Света Анна” - град Сапарева баня, община Сапарева баня,
обл. Кюстендил, с адрес за призоваване гр. Сапарева баня, ул. „***“ № 10, да заплати на Д.
К. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Сапарева баня, ул. „***а“ № 26 община
Сапарева баня, обл. Кюстендил, сумата 2000 лева (две хиляди лева), представляваща
разноски за въззивната инстанция.
Настоящото решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в 1-месечен срок, считано от постановяването му - на 19.04.2023г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4