РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 12.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Русе, в публично заседание на трети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИАН ВАСИЛЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
|
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
при
секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и
с участието на прокурора ГЕОРГИ
МАНОЛОВ като
разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА КАН
дело № 84 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е
по касационна жалба на Н.Б. от РТурция ,
чрез процесуалния му представител, против решение № 936/12.12.2019 г.,
постановено по АНД № 2077/2019 г. по описа на РРС, с което е потвърдено
наказателно постановление № 38-0001328/07.10.2019 г. на началник ОО“АА“-Русе ,с
което на основание чл.93 ал.1 т.1 ЗАвтП за нарушение на чл.19 ал.1 т.3 от
Наредба 11/31.10.2002г на МТС е наложено адм.наказание глоба в размер на
2000лв.
В касационната жалба като касационно основание се сочат допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила по събиране и оценка на
доказателствата и нарушение на
материалния закон. Иска се отмяната на обжалваното решение и решаване на делото
по същество чрез отмяната на наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба – с ОО „АА“-Русе не
взема становище по жалбата
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава
заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила решението на РРС.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, след
касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена
е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което
подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Фактическата обстановка районният съд е
установил въз основа на материалите по административната преписка и след разпит
на актосъставителя и на база писмените и гласни доказателства е приел, че по
време на проверката на 06.10.2019г. жалбоподателят е бил водач на т.а. Волво с
турски рег. № 54В1094 и е извършвал международен превоз на товари от РТурция за
РРумъния, като е представил и многостранно разрешително СЕМТ/ ЕСМТ Licence 2019 TR № 01604 за транспортното предприятие Berk Tasimacilik Sanayi Ve
Ticaret Ltd STI и бордови
дневник. За товара е представил товарителница, в която като превозвач е
посочено транспортно предприятие с абревиатура EKOL logistics
Istsmbul
При тези
доказателства представени от АНО, въззивният съд е приел, че е доказано
извършването на нарушението по чл.19 ал.1 т.3 от Наредба 11/31.10.2001г. на МТС
вр.чл.93 ал.1 т.1 ЗАвтП с мотив, че водачът е представил товарителница и
многостранно разрешително за международен превоз, издадени на различни транспортни
предприятия, т.е не е представил редовно издадена товарителница.
Решението е
валидно, но неправилно.
Във въззивното
производство не са допуснати сочените от касатора процесуални нарушения при
събирането и оценката на доказателствата.
В
случая по делото е безспорно установено, че товарния автомобил,с който е
извършен превоза на товара от жалбоподателя, като водач, е собственост на ЮЛ,
притежаващо многостранно разрешително, а в представената и изискана от касатора
товарителница, като превозвач е посочено друго предприятие.
Съгласно
приетата за нарушена разпоредба на чл. 19, ал.1,
т.3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на
пътници и товари,
издадена от министъра на транспорта и съобщенията, обн., ДВ, бр. 108 от
19.11.2002 г., в сила от 19.11.2002 г., при извършване на международен превоз
на товари в превозното средство трябва да се намират следните документи: т.3.
товарителницата по образец съгласно Конвенцията за Договора за международен
автомобилен превоз на стоки ЧМР /CMR/. Такъв документ е представен.
Презумпцията
по чл. 9, ал. 1 от
Конвенцията
за договора за международен превоз на товари
е за условията на договора и получаването на стоката от превозвача.
Съгласно чл. 9 от конвенцията, товарителницата
удостоверява, до доказване на противното, условията на договора и получаването
на стоката от превозвача. Част от условията на договора включват място на
доставяне на стоката, име и адрес на получателя, име и адрес на изпращача, име
и адрес на превозвача - чл. 6, ал. 1 от Конвенцията и за
съществуването на тези факти съдът е обвързан от материалната доказателствена
сила на ЧМР, като съгласно чл. 5, т. 1 от
цитираната конвенция,
товарителницата се изготвя в три оригинални екземпляра, подписани от изпращача
и от превозвача, като вторият екземпляр се предоставя на придружителя /
водача/. От представеното ЧМР може да бъде констатирано кой е доставчик по
сделката, получателя и превозвача ,вида и количеството на стоката.
Аналогични
са и разпоредбите на чл.51 и сл от ЗАвтПр. Съгласно чл. 50, ал.1 от
Закона за автомобилните превози, договорът за превоз се установява с
товарителница. Според разпоредбите на чл. 51, ал.1 от
ЗАвтП
товарителницата се изготвя в три оригинални екземпляра, подписани и подпечатани
от изпращача и от превозвача, като съгласно ал. 2 на чл. 52 от
ЗАП
едновременно с товара изпращачът предава на превозвача всички документи,
изисквани от органите за държавен здравен контрол, митническите и други органи
за този превоз. В чл. 53, ал.1 от
ЗАвтП
са посочени реквизитите на товарителницата, включително данни за изпращача, за
превозвача - т. 2 и 3, мястото и датата на приемане на товара за превоз и
мястото на доставянето му - т. 4 и името и адреса на получателя - т. 5.
Съгласно чл. 61 от ЗАП, товарителницата
удостоверява условията на договора и получаването на товара от превозвача до
доказване на противното. Тя е документ, установяващ договор за превоз, макар
действителността на договора за превоз да не зависи от издаването, редовността
или изгубването на товарителницата, съобразно разпоредбата на чл. 50, ал.2 от ЗАвтП.
По смисъла на легалната дефиниция, дадена в
§1, т.14 от ДР на
ЗАвтП,
"Международен превоз" е всеки превоз на товари или пътници, при който
се преминава през държавна граница
Съгласно § 1, т. 5 от ДР на ЗАвтП "превозвач" е
всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва
обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства,
предназначени за тази цел. Според приложената по делото и неоспорена
товарителница превозвач в случая е юридическо лице – Екол лоджистикс –Истанбул,
докато товара е превозен с товарен автомобил на друго транспортно предприятие,
притежаващо международно разрешително.
Нещо повече чл.19 ал.1 т.6 от Наредбата
предвижда и какви са документите, които водача следва да представи, когато
превозното средство не е собственост на превозвача и водачът не е наемател или
лизингополучател на превозното средство- трудовият договор на водача или
заверено извлечение от него, от което да са видни имената на работодателя и
работника, датата на сключване и срокът на договора, когато превозното средство
не е собственост на превозвача . От приетото за установено от въззивния съд и
отразеното в НП, е видно че жалбоподателят е водач към транспортното
предприятие Berk
Tasimacilik Sanayi Ve Ticaret Ltd STI,чиято
собственост е товарния автомобил., и което транспортно предприятие
притежава многостранно разрешително. Т.е самата наредба визира хипотеза, при
която превозвача, посочен в ЧМР може да се различава от този, с чийто автомобил
се извършва превоза, тъй като сред реквизитите на ЧМР не се вписват рег.номера
на транспортните средства.
Посочените от наказващия орган като нарушени
норми изискват наличието на товарителница, съставена по образеца на Конвенцията за
Договора за международен автомобилен превоз на стоки. В установено от въззивния
съд и от посоченото в НП липсват данни да не са попълнени клетките по чл.6 от
Конвенцията и по чл.53 от ЗАвтП. Както вече се посочи вторият екземпляр от
товарителницата се предава на водача, съпровождащ стоката. Водачът на превозното
средство, с което се извършва превоза, се явява само приносител на тази
товарителница и като такъв има задължението само да я представи при проверка от
контролните органи. В случая, водачът е изпълнил това си задължение и е я
представил на органите. За водача на превозното средство не съществува и
задължение да провери, респ. да настоява пред изпращача/превозвача за попълване
на реквизитите на товарителницата. Предвид гореизложеното, при липса на изрично
вменено с нормативен акт задължение за водача да проверява дали товарителницата
е редовно попълнена, както и да отговаря за наличието на вписани всички необходими
данни, определени в закона, то не може същият да носи отговорност за нейната „нередовност“.
Съгласно чл.8 от Конвенцията негово е задължението само да провери точността на
данните в товарителницата относно броя на колетите, маркировката и номерата им;
и видимото състояние на стоката и опаковката й.
Т.е. водачът от субективна страна не е
извършил твърдяното нарушение. Не е налице нормативно определено такова
задължение за водача, при неизпълнението на което да може да бъде ангажирана
административно-наказателната му отговорност, респ. не е налице в случая
административно нарушение по арг. на чл. 6 от ЗАНН
Друг би бил въпроса, ако беше констатирано
нарушение на чл.17 ал.3 от Наредбата и чл.25 ал.2 ЗАвтП-а именно,че посочения в
товарителницата превозвач не притежава разрешително, или че такова му е
отстъпено.
Приемайки, че водачът е извършил
процесните нарушения, и че НП е законосъобразно, въззивният съд неправилно е приложил закона.
Оспореното решение подлежи на отмяна и вместо него постановяване на друго,с
което да се отмени НП
Така
мотивиран и на осн. чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 936/12.12.2019 г., постановено по АНД № 2077
по описа за 2019 г. на Районен съд – Русе и вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 38-0001328/07.10.2019
г. на началник ОО“АА“-Русе ,с което на основание чл.93 ал.1 т.1 ЗАвтП за
нарушение на чл.19 ал.1 т.3 от Наредба 11/31.10.2002г на МТС на Н.Б. от РТурция
е наложено адм.наказание глоба в размер на 2000лв.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.