№ 61
гр. Дряново , 26.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на двадесет и осми
октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Мариета Спасова
Секретар:Гергана Генева
като разгледа докладваното от Мариета Спасова Гражданско дело №
20204220100242 по описа за 2020 година
, за да се произнесе взе предвид :
Правната квалификация на предявения иск е чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. При
условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
Ищцовото дружество основава исковата си претенция на обстоятелството,
че на 01.08.2016г. между “***” ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги
под търговската си марка “Вивус” и ответника П. И. Д. бил сключен договор за
кредит № *** по реда на чл. 6 ЗПФУР. Сключеният договор бил оформен
съобразно разпоредбите на чл. 3, вр. чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключване
на кредита била подробно описана в Общите условия на „***“ ЕООД и била в
съответствие с ЗПФУР и приложимото законодателство.
В процесния случай на 09.06.2016г. страните сключват договор за кредит,
фигуриращ в системата на „Вивус“ под № ***. В искането си ответникът заявил
желанието си да му бъде отпусната сумата 300 лв. Съгласно заявката и условията
по договора кредитът е отпуснат на името на кредитополучателя чрез паричен
превод чрез системата на “Изипей” АД на 09.06.2016г. за период от 30 дни с
падежна дата 09.07.2016г. Кредитополучателят се е задължил да върне на „***“
ЕООД сума в общ размер на 300 лв. – главница по договор за кредит.
Посочват, че с настъпване на падежа – 09.07.2016г. ответникът не погасил
дължимите суми и изпаднал в забава. Съгласно клаузите на договора, касаещи
1
неизпълнението, от 10.07.2016г. (денят, следващ падежната дата) “***” ЕООД
(Вивус) започнали да начисляват наказателна лихва върху непогасената главница,
като съгласно условията на т. 13.2 (а) същата се формирала от сбора на лихвения
процент, определен в специалните условия по кредита, с добавяне към него на
наказателен лихвен процент за просрочие 10,00% към датата на сключване на
договора). След като длъжникът изпаднал в забава му били изпратени
напомнителни писма на адреса му, посочен в договора. В тях се съдържала
детайлна информация за просрочения кредит – актуален размер на задължението,
дни просрочие, начислена наказателна лихва. Писмата, съгласно т. 13.4 от
Общите условия били за сметка на изпадналия в просрочие кредитополучател,
като начисленото се добавяло към общата дължима сума. Въпреки отправените
покани, ответникът не погасил своето задължение.
На 23.11.2018г. “***” ЕООД, в качеството си на цедент, сключили с “***”
ЕООД, в качеството на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № BGF-
2018-033/23.11.2018г., по силата на който цедентът прехвърлил вземанията си по
договор № *** срещу длъжника П. И. Д. в общ размер на 537,14 лв., от които
главница – 300 лв., наказателна лихва – 207,14 лв. и отписани такси за събиране (3
бр. изпратени писма) – общо 30 лв. Посочените вземания били подробно описани
в Приложение № 1, което било неразделна част от договора за прехвърляне на
вземания. В изпълнение на условията по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и договора за
прехвърляне на вземания „***“ ЕООД предоставят на “***” ЕООД Потвърждение
за прехвърляне на вземания, представляващо Приложение № 5.
По силата на сключения договор за цесия в чл. 26 и Приложенията към него
цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента
за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно представеното пълномощно и в
изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „***“ ЕООД изпраща
уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка посредством
„Български пощи“ ЕАД, която е върната с отметка „непотърсена“. От сключване
на договора за цесия до настоящия момент ответникът продължавал да не заплаща
задължението си, поради което за ищцовото дружество възникнал правен интерес
от предявяване на осъдителен иск. Моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да им заплати сумата 300 лв. – непогасена главница по договор
№ ***, както и законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата. В условията на евентуалност на
основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД молят съда да осъди ответника да заплати на
ищцовото дружество сумата 300 лв., която същият е получил без правно
основание, както и законната лихва върху главницата, от подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането. Претендират разноски.
2
Ответникът в дадения от съда срок не е депозирал отговор. Същият,
редовно призован, не се явява в насроченото по делото съдебно заседание и не
взема становище по предявените искове.
С молба от 19.10.2020г. процесуалния представител на ищеца юрисконсулт
Каратотева моли на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК съдът да постанови
неприсъствено решение.
Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение по следните съображения:
Предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД е процесуално
допустим.
Ответникът не представя в срок отговор на исковата молба и редовно
призован, не се явява в първото заседание по делото. Не е направил искане
производството да се разгледа в негово отсъствие.
На страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание. В частност със съобщение,
получено на 27.08.2020г. от ответника лично, на същия са указани последиците от
неподаване на отговор на исковата молба и неявяване в съдебно заседание.
Предявеният иск е вероятно основателен, тъй като е подкрепен с многобройни
писмени доказателства.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице всички предвидени в
закона предпоставки за постановяване на неприсъствено решение и молбата в
този смисъл от страна на ищеца следва да бъде уважена. Съгласно чл. 239, ал.2 от
ГПК решението не се мотивира по същество, а се основава на наличието на
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените в настоящото исково производство разноски в
размер на 50 лв. заплатена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение. Юрисконсултското възнаграждение е определено от съда на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба
за заплащане на правната помощ (обн. ДВ, бр. 8/ 24.01.2017 г.) в минимален
размер от 50 лв.
Воден от горното и на основание чл. 237, ал. 1 и 2 от ГПК съдът
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. И. Д. , ЕГН **********, гр. Дряново, ул. *** ДА ЗАПЛАТИ на
"***" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
Шандор Петьофи № 10, п. к. 1606, представлявано от пълномощника
юрисконсулт М.К. СУМАТА от 300 (триста) лева главница по цедиран договор за
кредит № ***/ 09.06.2016г., сключен между ответника и “***” ЕООД, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 26.08.2020 г. – датата на завеждане
на иска до окончателното изплащане, както и СУМАТА от 100 лв. (сто лева) –
направените по делото разноски.
На основание чл. 239, ал. 4 от ГПК неприсъственото решението не
подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________
4