Решение по дело №1131/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 215 от ЗУТ във вр. чл. 145 и следв. от АПК.

Образувано е по жалба на „Електроразпределение Север“ АД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: [населено място], **********, [улица], представлявано от А. А. К., Х. П. Х., П. В., чрез адв. Б., против Заповед № 1002-156/29.04.2024 г. на кмета на [населено място], с която е отказано издаване на заповед по реда на чл. 194 от ЗУТ за осигуряване на достъп в недвижими имоти по заявление с вх. № вх.2600-19/18.04.2024 г., депозирано от А. К. и Х. Х., в качеството им на членове на УС на „Електроразпределение Север“ АД за осигуряване по административен ред на свободен достъп до [ПИ] в [населено място], за извършването на необходими технически действия по възстановяване на нормалната схема на електрозахранване на ВЕЛ 20 кV извод „Солна мина“ и извод „С.“, преминаващи през [ПИ] от служители на „Електроразпределение Север“ АД за изпълнението на лицензионните задължения на „Електроразпределение Север“ АД.

В жалбата се твърди, че издадения административен акт е незаконосъобразен, необоснован, постановен при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Ответника е приел, че от датата на заявената авария са изминали близо три години, което поставя под съмнение наличието на такава и необходимостта от издаване на заповед по чл. 194, ал.2 от ЗУТ. Жалбоподателя сочи, че административния орган не е съобразил, че дружеството притежава енергиен обект – въздушен електропровод от 20 кV, който преминава през имот на трето лице и по отношение на който е възникнал сервитут по силата на закона. „Електроразпределение Север“ АД е публично дружество, с предмет на дейност експлоатация и управление на електроразпределителната мрежа, представляваща съвкупност от електропроводни линии и уредби. В предмета на дейност на дружеството е включено осигуряването и поддържането на електроразпределителната мрежа. Дружеството притежава лицензия за експлоатация и управление на електроразпределителната мрежа. „Денипо“ ЕООД е собственик на имот, през който преминават въздушни електропроводи „С.“ и „Солна мина“, които са монтирани на железобетонен стълб, разположен в западната част на имота. Достъпът до имота е ограничен с масивен портал, който е заключен. Съоръженията, към които са прикрепени електропроводите и самите проводи, като съвкупност представляват енергийни обекти по смисъла на §1, т.23 от ДР на ЗЕ, част от електроразпределителната мрежа. В полза на жалбоподателя е възникнало сервитутно право, регламентирано в ЗЕЕЕ. Според ВКС за да се приеме, че е възникнало сервитутно право, по чл. 60, ал.2 от ЗЕЕЕ върху конкретен енергиен обект единственото релевантно обстоятелство е обектът да е съществуващ, заварен като такъв от ЗЕЕЕ, без значение дали е законно изграден или не, доколкото това изискване нормата не поставя. Процесните електропроводи са били съществуващи към 1999 г. Съгласно чл. 64, ал.3 от ЗЕ при упражняване на сервитутите титулярът на сервитута придобива право на прокарване и изграждане на линейни енергийни обекти, негови представители да влизат и да преминават през засегнатите имоти и да извършат дейности в тях, свързани с изграждането или експлоатацията на обектите, вкл. да преминава техника, във връзка с обслужването на обектите. Неправилно ответника е приел, че не са налице предпоставките на чл. 194 от ЗУТ. В случая е възникнала аварийна ситуация по ВЕЛ 20 кV, извод „С.“ и „Солна мина“, като на собственика на енергийния обект е отказано осигуряването на достъп за отстраняването й от „Денипо“ ЕООД, собственик на [ПИ]. Административния орган не е обсъдил писмо от 19.07.2021 г., в което е посочено, че в обекта няма такъв електроенергиен обект. Неправилно ответника е приел, че липсва необходимост от издаване на искания административен акт, неправилно е тълкувано становището на „Денипо“ ЕООД и данните по преписката, които водят на извод, че собственика на ПИ отказва да допусне служители на електроразпределителното предприятие да изпълнят задълженията си. Административния орган не е обсъдил правомощията на разпределителното предприятие, с оглед съществуващия в негова полза сервитут, а е подложил на съмнение аварията и в този смисъл необходимостта от издаване на заповед за извършване на дейности при бедствия, аварии и катастрофи. Двете ВЕЛ са захранвали 850 абоната в [населено място], след аварията проблема е временно разрешен, чрез подаване на електричество от резервен електропровод. За възстановяване на нормалното захранване на клиентите, след настъпила авария на 1.07.2021 г. е подадено напрежение от ВЕЛ „Сини вир“. На 29.11.2021 г. при лоши метеорологични условия и буря е паднало дърво, намиращо се в имота на „Денипо“ ООД в близост до ЖРС, на който са окачени ВЕЛ „Солна мина“ и „С.“, в резултат на това стълбът е бил съборен, като се прекъсват всички проводници. С цел обезопасяване и възстановяване на ел.захранването са прекъснати мостови съединения от двете страни на електропроводите, до които разпределителното дружество има достъп. Ел.захранването е възстановено чрез резервна връзка. ВЕЛ „С.“ е от стратегическо значение за ел.разпределителната мрежа. По настоящем тази връзка е прекъсната. Не кореспондират със събраните доказателства изводите на ответника, че липсват документи удостоверяващи повреда на енергийното съоръжение. Незаконосъобразни са доводите, че към заявлението следва да е представен влязъл в сила административен акт за извършване на ремонтни дейности или издадени строителни книжа за разрешаване извършването на конкретни СМР. Ответника не е взел предвид, че се касае за ремонтни и възстановителни дейности по съществуващо съоръжение, по отношение на което е възникнал сервитут в полза на оператора, по силата на ЗЕ. Сервитутът има действие спрямо всички лица, като те трябва да се съобразяват с него и да не възпрепятстват упражняването му. По изложените доводи моли да се отмени заповедта. В с.з. адв. Б. поддържа жалбата, счита, че ответника не е съобразил, че дружеството е собственик на енергийните обекти, които са изградени през 1962 г. С обектите се осигурява захранване на 815 абонати от Тръстиково и стопански абонати, като поради възникнала аварийна ситуация тази връзка е прекъсната, а Кмета е отказал да даде възможност да се извършат възстановителни дейности, ситуацията е била аварийна, като при ремонтните дейности, не се променят параметрите на трасето на съществуващия ВЕЛ, поради което не е необходима проектна документация, която да бъде одобрена по надлежния ред. Касае се за ситуация, при която следва да се действа неотложно. Моли да се отмени заповедта и да се задължи ответника да издаде искания административен акт. Претендира и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответната страна – кмета Община Девня, в депозирано писмо изх. № Ж-2600-1/27.05.2024 г. поддържа, че към заявлението на дружеството са представени доказателства от които не се установява наличието на предпоставките за издаване на заповед по чл. 194 от ЗУТ за осигуряване на достъп до чужд имот. Издаването на заповедта е крайна мярка на ограничаване на вещно право на собствениците във връзка с правото им да ползват имотите си по предназначение и в пълен обем. Към заявлението на „Електроразпределение Север“ АД е представено само становище на представляващия „Денипо“ ЕООД, което по съществото си не представлява отказ за предоставяне на достъп до имота за отстраняване на авария. Представеното становище е от 2021 г. като до подаване на заявлението през 2024 г. няма данни дружеството да е търсено, поради което не може да се приеме, че собственика не осигурява достъп. От твърдяната авария са изминали почти три години в условията на функциониране или не на авариралото съоръжение, което поставя под съмнение необходимостта от издаване на заповед по чл. 194, ал.2 от ЗУТ – при извършване на мероприятия при бедствия, аварии и катастрофи. Не са представени доказателства, които да удостоверят възникнала повреда, нито счетоводни извлечения или други, които да удостоверят право на стопанисване и управление на обекта на заявителя. Не се установява от заявлението дали се иска извършването на ремонтна дейност по съществуващо съоръжение или изграждането на ново, което би изисквало издаване на РС. В заявлението липсва конкретика по отношение на времето необходимо на заявителя за отстраняване/отремонтиране на съоръжението. Не са представени доказателства към заявлението да е предписано с влязъл в сила административен акт извършването на ремонтни дейности или издадени строителни книжа за извършване на СМР. Така не може да се направи преценка за вида и размера на строителните работи. По изложените доводи е постановен отказ за издаване на заповед по чл. 194 от ЗУТ. Моли да се отхвърли жалбата и да се присъдят сторените по делото разноски. В депозирани писмени бележки с.д. № 17638/2024 г. се развиват доводи за неоснователност на депозираната жалба.

Съдът извърши съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните и установи следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена пред надлежен съд, от легитимирано лица, в законоустановения срок, при наличие на правен интерес от оспорването, поради което е допустима за разглеждане.

На 18.04.2024 г. е депозирано заявление за издаване на заповед за осигуряване на достъп в недвижим имот от „Електроразпределение север“ АД, на осн. чл. 194, ал.1 и ал. 2 от ЗУТ. Отразено е, че [ПИ] е собственост на „Денипо“ ЕООД, поради нарушаване на сервитутните права на дружеството и неосигуряване на достъп, необходим за отстраняване на възникнала авария на съоръжението, собственост на мрежовия оператор и предвид следното: възникнала на 1.07.2021 г. авария по ВЕЛ „Солна мина“ на ЖР стълб, намиращ се в [ПИ]. Посредством електропровода са присъединени около 850 клиенти от [населено място]. Имотът е ограден с масивна ограда, завършваща с бодлива тел, достъпа до имота е ограничен с масивен заключен портал. Управителя на „Денипо“ ЕООД не е осигурил достъп на служители на дружеството за обслужване и ремонт на съоръжението и за отстраняване на аварията. На 2.07.2021 г. е изпратено писмо до „Денипо“ ЕООД за осигуряване на достъп, поради настъпила авария. На 15.07.2021 г. служители на „Електроразпределение север“ АД са се опитали повторно да достигнат електропровода, за да отстранят аварията, но не им е бил осигурен достъп. Същите са изготвили констативен протокол за неосигурен достъп до съоръжението. С писмо от 19.07.2021 г. „Денипо“ ЕООД е отказал достъп, с твърдението, че в имота няма такъв обект. На 29.11.2021 г. в резултат на лоши метеорологични условия – дърво пада върху ЖР стълб и го събаря на земята заедно с окачените проводници. В резултат е нарушена нормалната схема на електрозахранване на ВЕЛ 20 кV, извод „Солна мина“ и „С.“, преминаващи през [ПИ]. В заявлението е отразено, че дружеството е носител на сервитутни права, съгласно чл. 60 ЗЕЕЕ /отм./, които са възникнали по силата на самия закон , съоръженията ВЕЛ 20 кV в имота на „Денипо“ ЕООД са изградени преди влизането в сила на ЗЕ, поради което за „Енергоразпределение Север“ АД съществуват сервитутни зони, възникнали по силата на самия закон. Аварията е възникнала на лецинзионната територия на дружеството по кабелна линия, която е част от мрежа средно напрежение, и за „Енергоразпределение север“ АД е налице задължение за отстраняването на аварията. С писма от 29.11.20221 г. и 3.12.2021 г. „Денипо“ ЕООД е уведомено, с искане за осигуряване на достъп до енергиен обект, преминаващ през неговия имот, за да бъде изправен ЖР стълб и да бъде възстановена нормалната схема на електрозахранване. Представители на жалбоподателя имат права, посочени в чл. 67, ал.1 от ЗЕ, дружеството има право негови представители да влизат в служещите имоти, за да извършват дейности в тях, свързани с експлоатацията на енергийните обекти. По изложените доводи моли на осн. чл. 64, ал.3 и чл. 194 от ЗУТ и чл. 64, ал.3, т.1 б.“б“ от ЗЕ моли да се осигури по административен ред свободен достъп до [ПИ] за извършване на необходимите технически действия по възстановяване на нормалната схема на ел. захранване.

Към заявлението е представено писмо от „Денипо“ ЕООД, от 12.07.2021 г., в което е отразено, че е във връзка с „ваш изх. К-ЕDN-4496/2.07.2020 г. Посочено е, че във връзка с искане за достъп до имота на „Денипо“ ЕООД [населено място], с обяснение за настъпила авария на ЖР стълб, поискано е представяне на надлежен документ за това, че дружеството има законно учредено сервитутно право за цитирания ЖР стълб.

Представено е писмо с изх. К-ЕDN-7952/29.11.2021 г. адресирано то „Денипо“ ЕООД в което е посочено, че на 29.11.2021 г., при лоши метеорологични условия дърво е паднало върху ЖР стълба и го е съборил на земята с окачените проводници. Нарушена е нормалната схема на електрозахранване на ВЕЛ „С.“ и „Солна мина“. Необходимо е спешно да се осигури достъп до сервитута на двата електропровода в имота на дружеството, за да бъде изправен ЖР стълб и да се възстанови нормалната схема. При друга аварийна ситуация, схемата не може да бъде резервирана, съществува опасност населени места в община Девня да останат без електрозахранване. При осигурен достъп от страна на дружеството, освен монтажа на новия ЖР стълб, ще бъде почистен и сервитута на двата електропровода. Данни това писмо да е стигнало до адресата си не са приложени по преписката.

Представено е писмо с изх. К-ЕDN-8068/13.12.2021 г. адресирано то „Денипо“ ЕООД, в което е посочено, че ВЕЛ 20 кV „Солна мина“ и „С.“ преминаващи през [ПИ] са изградени и въведени в експлоатация през 1962 г., т.е. преди 1999 г. и по силата на ЗЕ и отменения ЗЕЕЕ сервитутните права са възникнали по силата на самия закон. ВЕЛ 20 кV, преминаващ през имота на дружеството се изградени на това място преди влизането в сила на ЗЕ, по отношение на същите съществуват сервитутни зони в полза на „Електроразпределение С.“ АД. Зоните за обслужване са определени с Наредба № 16/9.06.20024 г. и са с размери определени при възникване на обектите. Размерите на зоните не се променят след последващи изменения на Наредбата. При трасе през населени места и селищни образувания 20 и 20 кV – трасето е по 7 м. от оста на ВЕ. Посочено е, че следва незабавно да се осигури достъп за предприемане на мерки за отстраняване на възникнала аварийна ситуация.

Приложен е констативен протокол, с отразена дата – 15.07.2023 г. – 15 ч., видно от който служители на жалбоподателя са извършили посещение на ВЕЛ „Солна мина“ [населено място], с цел отстраняване на повреда. При посещението установили, че е изградена масивна ограда, която възпрепятства достъпа до сервитута на електропроводната линия. В преписката липсват данни посоченото писмо да е стигнало до адресата си.

На 29.04.2024 г. е издадена Заповед № 1002-156 от Кмета на община Девня, с която е отказано издаване на заповед по реда на чл. 194 от ЗУТ. За да постанови този резултат, ответника е приел, че от представения констативен протокол за авария не става ясно дали е изготвен през 2021 г. или 2023 г. Представено е само едно становище от „Денипо“ ЕООД, което не може да се тълкува като отказ за предоставяне на достъп. Наличието на плътна ограда не може да се разглежда като обстоятелство възпрепятстващо сервитута. Няма данни дружеството да е известено за датата на която служители на „Енергоразпределение север“ АД ще посетят имота. По отношение на заявената авария през 2021 г. сочи, че предвид големия период се поставя под съмнение необходимостта от издаване на заповед по чл. 194, ал.2 от ЗУТ. За твърдяната авария не са представени КП, доклади или др. документи. Не са представени извлечения от счетоводни регистри или инвентарни книги, от които да се удостовери правото на стопанисване и управление на обекта на заявителя. Не е установено дали се иска извършването на ремонтна дейност по съществуващо съоръжение или изграждането на ново, което ще предпостави необходимост от провеждане на процедура по издаване на разрешение за строеж. Не е посочен период от време, през който се ще осигури принудително по административен ред достъп до имота. Липсва обосновка по отношение на времето необходимо за отстраняване, отремонтиране на съоръжението, поради което не може да се определи период от време за предоставяне на достъп по административен ред. Не са представени доказателства да е налице влязъл в сила административен акт за извършване на ремонтни дейности или да са издадени строителни книжа за разрешаване извършването на СМР. След като исканите строителни работи не са разрешени и предписани надлежно одобрени книжа и липсва друг акт на компетентен административен орган, не може да се извърши преценка за вида, размера на строителните работи.

В хода на съдебното производство е представено искане от „Денипо“ ЕООД от 5.07.2020 г., в което дружеството е направило искане, в което е посочено, че високоволтовите проводи в имота не са нанесени правилно.

Представена е и скица от СГКК от 2020 г., върху която са нанесени ел.проводите и сервитута на енергийния обект.

Представен е сигнал до ВРП от „Електроразпределение север“ АД за извършено престъпление по чл. 323 от НК.

Видно от протокол от 19.10.2021 г. съставен от служители на жалбоподателя, на посочената дата са посетили обект, находящ се в [населено място], [улица], с цел обезопасяване на ВМНН, като при проверката собственика Д. П. е отказал да ги допусне в имота, с твърдение, че е собственик на ТП.

Приложено е писмо от „Денипо“ ЕООД до ЕРП Север, в което е посочено, че енергийното дружество не е представило строителни книжа, доказващи изграждането на строително-енергийно съоръжение.

С писмо жалбоподателя е уведомил КЕВР, Областна администрация – Варна, ОДМВР – Варна и Община Девня, че са нарушени сервитутните права на дружеството и не е осигурен достъп до имот за отстраняване на авария.

Съгласно констативен протокол № 3 при обход на 23.03.2022 г. е установено, че на ВЕЛ „С.“ и „Солна мина“ липсват два стълба от електропровода, както и проводници. Приложено е извлечение от инвентарна книга на „Електроразпределение Север“ АД относно ЕП 20 кV „С.“ и „Солна мина“, съгласно което същите са заведени като активи в дружеството.

Във връзка със становищата на страните по делото е допусната СТЕ. Видно от заключението на същата, при оглед в.л. е установило две тройки опъвателни изолаторни вериги два елемента – 20кV, осигуряващи изолатори на електропроводи 20 кV. Опъвателните вериги са посочени към процесния имот и ясно личи края на срязаните проводници преминаващи през имота. На стълба се виджа ясно кабелна линия свързана с електрозахранване на помпена станция на ВиК от извод „С.“. Подстанцията на ВиК при липсата на тази връзка през имота не е възможно – аварийно електрозахранване на подстанция „Тръстиково“. На снимка № 2 е показана основата на стомано-решетъчен стълб от който са указани два извода „С.“ и „Солна мина“ 20 кV. Нарушен е принципа на резервираност между съседни подстанции, като най-краткия извод „С.“ представлява резервна връзка при липсата на основно електрозахранване на 110 кV. На всяка една от двете подстанции за надеждно електрозахранване на битови и промишлени абоната на общините Девня и Тръстиково е необходима връзката преминаваща през имота на извод „С.“ която е от съществено значение. През [ПИ] преминават два електропровода с неименование „С.“ и „Солна мина“. Двата електропровода са прекъснати пред имота /снимка № 1/. На фиг. № 2 в.л. е представили част от енергийния пръстен в района на п/ст Девня 1 и п/ст Тръстиково 110/20кV, която осигурява напречна връзка между двете подстанции. Към този момент връзката е прекъсната, с което се нарушава сигурността на енергийния пръстен при авария на електропровода. Датата на капитализация на електропровода е 1.01.1962 г. Съгласно счетоводно извлечение от инвентарната книга на „Електроразпределение Север“ АД ЕП 20 кV „С.“ и „Солна мина“ са заведени на 1.01.1962 г. Съгласно скица от 11.06.2020 г. в [ПИ] са отразени два електропровода и местонахождението на стълбовете. В.л. сочи, че електроразпределителната мрежа е съвкупност от електропроводи и електрически уреди с високо, средно и ниско напрежение, която служи за разпределение на ел. енергия. Двата електропровода ЕП 20 кV „С.“ и „Солна мина“ са средно напрежение, са част от електроразпределителната мрежа. Съгласно Наредба № 16 за сервитутите на енергийните обекти, сервитутната зона в урбанизирана територия е по 7 м. от двете страни на оста на електропровода. Двата електропровода служат за пренос и разпределение на ел.енергия до потребителите, като единия „С.“ по нормална схема захранва два стопански клиента и дежурни смени на възлова станция /ВС/ Одесос с един стопански клиент и 6480 абоната. „Солна мина“ по нормална схема захранва 813 стопански клиенти. След авария през м.07.2021 г. горепосочените потребители се захранват по временна схема, като въздушен електропровод „Солна мина“ е захранен чрез разделна точка от въздушен електропровод „Ерека“ от възлова станция /ВС/ Провадия, ВЕЛ Манастир от ПС Девня 1 и ВЕЛ Сини вир от ПС Тръстиково. Поради натовареността и плановите изключвания ВЕЛ „Солна мина“ може да бъде захранен от всеки един от изброените изводи. ВЕЛ „С.“ е резервиран директен електропровод между ПС Девня и ПС Тръстиково. За [ПИ] са издадени следните документи: Предварителен договор от 7.03.2018 г. за присъединяване на обект „Изграждане и експлоатация на нисковакумна преработка на автомобилни гуми“, който ще се изгради по реда на ЗУТ. Предварителния договор е с изтекъл срок, без да е сключен договор за присъединяване. Становище от 14.09.2018 г. за присъединяване на временен преместваем обект, със срок на поставяне до 4.09.2019 г., становище от 21.02.2020 г. за присъединяване на обект „Изграждане и експлоатация на нисковакумна преработка на автомобилни гуми“, като становището е с изтекъл срок, без да е сключен договор. Липсват съгласувани проекти по посочените предварителни договори.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от активно процесуално легитимирано лице, чиито права и законни интереси са засегнати от оспорeния административен акт. Субективното правото на оспорване е реализирано в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. чл. 215 от ЗУТ, с оглед на което съдът приема същата е процесуално допустима.

Разгледани по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от ЗУТ, кметът на общината издава заповеди от вида на процесната, т. е. заповедта е издадена от компетентен орган.

Оспорения акт е незаконосъобразен.

Съгласно чл. 194, ал.1 от ЗУТ, собствениците на недвижими имоти са длъжни да осигурят свободен достъп в тях за извършване на разрешени или предписани проучвателни, проектни, строителни, монтажни, контролни и други работи във връзка с устройството на територията, въз основа на заповед на кмета на общината.

Нормата на чл. 194, ал.2 от ЗУТ сочи, че собствениците на недвижими имоти са длъжни да осигуряват свободен достъп в тях за извършване на дейности и мероприятия при бедствия, аварии и катастрофи и изпълнение на комплексни геозащитни проекти (укрепване на свлачища, защита на речни и морски брегове и други отводнителни и укрепителни работи). Изпълнението на дейностите и проектите се извършва така, че да не засяга обектите на основното застрояване. Достъпът се осигурява със заповед на органите по ал. 1, освен ако в специален закон не е предвидено друго.

С разпоредбата на чл. 194, ал.1 от ЗУТ е предвидена възможност за ограничаването по административен ред на правата на собственика на имота във връзка с ползването му, то за да е допустимо от гледна точка на закона това ограничаване, изрично в чл. 194, ал. 1 ЗУТ е предвидено, че неизчерпателно изброените видове работи във връзка с устройството на територията, за извършване на които кметът издава заповед за свободен достъп до чуждия имот, трябва да са разрешени или предписани. От това следва, че законодателят е установил като задължителна предпоставка за издаване на заповедта по чл. 194, ал. 1 ЗУТ наличието на издаден от компетентен административен орган предхождащ я административен акт, в който посредством лимитативно изброяване да се установят проектните, строителни, монтажни и др. видове работи, подлежащи на извършване в чуждия имот. Осигуряването на достъп до чужд имот за извършване на работи в него по реда на чл. 194, ал.1 от ЗУТ е мярка на ограничаване на правото на собственика да ползва имота си по предназначение в пълен обем, в заповедта е задължително да бъдат посочени характера и обема на строителните работи, които следва да бъдат извършени, срока на приключване на същите и последиците при евентуални вреди. Този извод е следствие от смисъла на понятието "свободен достъп", вложен в разпоредбата, което се отъждествява с правото да се ползва за определен период от време чуждия имот за постигане на целите, визирани в правната норма. Именно защото със заповедта по чл. 194, ал. 1 ЗУТ се ограничава правото на собственика във връзка с ползването на имота му, тя подлежи на издаване единствено в случаите на доказана необходимост от извършването в чуждия имот на конкретни дейности във връзка с устройството на територията. Поради това не е достатъчно лицето, сезирало кмета, просто да заяви искането си за достъп в чуждия имот, а трябва задължително да установи посредством друг предхождащ акт нуждата от извършване на строително-монтажните дейности, които без поискания от него достъп не биха могли да се осъществят. Безспорно следва да е налице административен акт, който да установи по вид и обем необходимите ремонтни дейности, за да бъде издадена заповед по чл. 194, ал.1 от ЗУТ.

От друга страна, нормата на чл. 194, ал.2 от ЗУТ вменява задължение на собствениците да осигурят свободен достъп в тях за извършване на дейности и мероприятия при бедствия, аварии и катастрофи и изпълнение на комплексни геозащитни проекти (укрепване на свлачища, защита на речни и морски брегове и други отводнителни и укрепителни работи). Авария е сериозна повреда на машина, съоръжение, устройство по време на работа или в движение.

Нормата на чл. 194, ал.2 от ЗУТ сочи само, че заповедта се издава от органите по ал.1 от същия текст, но не при предпоставките посочени в ал.1.

От друга страна съдът съобрази и нормите на чл.64 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, при разширение на съществуващи и при изграждане на нови линейни енергийни обекти в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект възникват сервитути. Съгласно ЗЕ сертивутите по този закон са:

- право на преминаване на хора и техника в полза на лицата по ал. 1;

- право на прокарване на линейни енергийни обекти в полза на лицата по ал. 1;

- ограничаване в ползването на засегнатите поземлени имоти.

Нормата на чл. 64, ал.3 от ЗЕ сочи, че при упражняване на сервитутите титулярят на сервитута придобива право: на прокарване и изграждане на линейни енергийни обекти; негови представители да влизат и да преминават през засегнатите имоти и да извършват дейности в тях, свързани с изграждането и/или експлоатацията на енергийните обекти, включително право на преминаване на техника през засегнатите поземлени имоти във връзка с изграждането и обслужването на въздушни и подземни проводи и наземни съоръжения; да извършва кастрене и рязане на дървета и храсти в сервитутните ивици на линейните енергийни обекти за отстраняване на аварии при уведомяване на управляващите органи на горските стопанства и националните паркове; и др.

Не без значение в случая е и факта, че § 26 ал.1 от ЗЕ предвижда, че възникналите по силата на отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност сервитутни права в полза на енергийните предприятия за съществуващи към влизането в сила на този закон енергийни обекти запазват действието си. Размерите, разположението и специалният режим за упражняване на сервитутите по ал. 1 се определят по реда и начина, предвидени в наредбата по чл. 64, ал. 9.

При тази правна регламентация, оспорената заповед е издадена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон.

На първо място доводите на ответника, че аварията е станала през 2021 г., а искането за издаване на такава заповед е депозирано няколко години по-късно са неотносими към спора. От събраните по делото доказателства безспорно се установи настъпила авария през 2021 г., в резултат на лоши метеорологични условия и буря е паднало дърво, намиращо се в имота на „Денипо“ ООД в близост до ЖРС, на който са окачени ВЕЛ „Солна мина“ и „С.“, в резултат на което стълбът е бил съборен, прекъснати са проводници. В случая нормата на чл. 194, ал.2 от ЗУТ не поставя времеви период в който субектът задължен да извърши ремонтните дейности следва да стори това, респективно срок в който да се депозира искане за издаване на заповед по чл. 194, ал.2 от ЗУТ.

Несъстоятелни са и доводите на ответника, че не е ясно кога е изготвен констативния протокол за авария – през 2021 г. или през 2023 г. Видно от събраните по делото доказателства – констативни протоколи, кореспонденция с „Денипо“ ЕООД, жалба до ВРП, жалба до КЕВР, отговори изпратени до жалбоподателя от собственика на [ПИ] се установява, че аварията е настъпила през 2021 г.

От приложената кореспонденция между жалбоподателя и „Денипо“ ЕООД се установява, не само че не е осигурен достъп до имота, но и дружество оспорва наличието на сервитутни права в имота въобще, както и наличието на електропровод, изграден в имота му. При това несъстоятелни са доводите на ответника, че в административното производство не е установено да е налице отказ от предоставяне на достъп до имота на „Денипо“ ЕООД.

Мотивите в заповедта, за липса на представени констативни протоколи или други документи, удостоверяващи възникнала повреда на енергийното съоръжение не кореспондират със събраните доказателства в хода на административното производство, както и на приетата по делото СТЕ, от заключението на която се установява безспорно настъпила авария.

Съдът не споделя доводите на ответника, че от искането не става ясно дали се иска извършване на ремонтна дейност по съществуващо съоръжение или изграждането на ново. Напротив ясно в искането е посочено, че се иска достъп за извършване на технически действия по възстановяване на нормалната схема на електрозахранване на ВЕЛ 20 кV „Солна мина“ и „С.“. Не се споделят доводите на ответника, че липсва яснота за времевия период в който следва да се извърши отремонтирането на авариралото съоръжение, което е пречка за издаване на исканата заповед.

Както вече, бе посочено в изложението, налице са различни предпоставки за издаване на заповед по чл. 194 ал.1 от ЗУТ и по чл. 194, ал.2 от ЗУТ, отделно от това административния орган не е проявил и нужната процесуална активност съобразно чл. 30, ал. 2 АПК да даде указание на заявителя да отстрани недостатъците, ако е преценил, че са налице такива. Вместо това едва в оспорения акт ответника се позовава на липса на данни относно факти. Съдът приема, че ответника се е произнесъл по нередовно заявление и това рефлектира върху законосъобразността на крайния акт. При липсата на яснота в отправеното искане административния орган е бил длъжен да укаже на заявителя да отстрани недостатъците в заявлението и едва тогава да се произнесе с административен акт..

От приетата по делото СТЕ се установи, на първо място, че е налице авария. Установи се, че в [ПИ] е налице стълб с кабелна линия с два извода „Солна мина“ и „С.“, както и че двата електропровода са прекъснати. Вещото лице е изследвало енергийния пръстен в района на п/ст Девня и п/ст Тръстиково и е установило прекъсване на енергийната връзка между двете подстанции, с което е нарушена сигурността на енергийния пръстен при авария на електропровода. От приложените по делото доказателства, а и от приетата експертиза се установи, че електропроводи „С.“ и „Солна мина“ са изградени и заведени през 1962 г. Не е спорен и факта, че същите тези два електропровода са част от електроразпределителната мрежа, като след настъпване на аварията през 2021 г. се е наложило захранване по временна схема. При нормална схема на захранване тези два електропровода захранват общо около 7300 абоната.

При тези установявания, съдът приема, че са налице релевантните за издаване на заповед по реда на чл. 194, ал.2 от ЗУТ предпоставки - настъпването на авария. В тези случай собствениците на имотите са длъжни да осигурят достъп, като този достъп се осъществява на базата на издадена заповед, без да е изрично посочено, че такава се издава само в случаите, когато е отказан достъп. Разпоредбата не изисква първо поканване за предоставяне на достъп. /в тази насока решение на ВАС, постановено по адм.д. № № 5978/2024 г. /

Оспорената заповед е постановена и в противоречие с целта на закона. С нормата на чл. 194, ал.2 от ЗУТ се цели бързина за възстановяване на пострадали обекти след настъпили бедствия или аварии, което в случая не е сторено, като е поставено под съмнение захранването на 7300 абоната през зимния сезон.

По изложените доводи заповедта следва да се отмени и преписката да се върне на ответника за ново произнасяне. Кмета на община Девня следва да прояви необходимата процесуална активност, в случай, че приеме, че в заявлението има неясноти или не са посочени факти, относими за издаване на искания акт да даде нарочни указания на заявителя за това.

С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваната заповед е материално незаконосъобразно и подлежи на отмяна на основание чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Доколкото естеството на спора не позволява решаването му по същество, делото като преписка следва да се върне на кмета на община Девня за ново произнасяне при съобразяване с мотивите към настоящото решение.

С оглед на изхода на спора на „Електроразпределение Север“ АД следва да се присъдят сторените по делото разноски в общ размер [рег. номер]., от които 50 лв. заплатена д.т., 700 лв. внесен депозит за в.л., както и сумата [рег. номер]. договорено адвокатско възнаграждение, съгласно договор от 10.05.2024 г. и представените доказателства за плащането му

Водим от изложеното, както и на основание чл. 172, ал. 2, във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на „Електроразпределение Север“ АД Заповед № 1002-156/29.04.2024 г. на кмета на [населено място], с която е отказано издаване на заповед по реда на чл. 194 от ЗУТ за осигуряване на достъп в недвижими имоти по заявление с вх. № вх.2600-19/18.04.2024 г., депозирано от А. К. и Х. Х., в качеството им на членове на УС на „Електроразпределение Север“ АД за осигуряване по административен ред на свободен достъп до [ПИ] в [населено място], за извършването на необходими технически действия по възстановяване на нормалната схема на електрозахранване на ВЕЛ 20 кV извод „Солна мина“ и извод „С.“, преминаващи през [ПИ] от служители на „Електроразпределение Север“ АД за изпълнението на лицензионните задължения на „Електроразпределение Север“ АД.

ОСЪЖДА ОБЩИНА ДЕВНЯ да заплати на „Електроразпределение Север“ АД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: [населено място], *************, [улица], представлявано от А. А. К., Х. П. Х., П. В., сумата от 2250 /две хиляди двеста и петдесет/ лева, представляваща сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

Решението може да се оспорва с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.