РЕШЕНИЕ
№ 370
гр. Кюстендил, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Теодора С. Димитрова
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20231500500361 по описа за 2023 година
*******, чийто универсален правоприемник, считано от 25.05.2023 год. е
*******, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ********* обжалва Решение
№ 70 от 25.01.2023 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 2022/2021 г. по описа
на същия съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от дружеството
против А. Б. С. с ЕГН: ********** иск за признаване на установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи и следва да заплати на банката сумата в размер
на 1048,91 евро – главница по Договор за кредит за текущо потребление от 12.12.2008
г., сключен между **** и А. С., ведно със законната лихва върху нея, считано от
05.04.2021 г., за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК от 09.12.2011 г. и изпълнителен лист от
12.12.2011г. по ч.гр.д. № 2979 от описа на Районен съд Кюстендил за 2011 г.
Въззивникът обжалва първоинстанционното решение с доводи за неговата
неправилност. Не е съгласен с извода на първоинстанционния съд, че клаузите от
договора за кредит и ОУ, касаещи възможността банката едностранно да променя
базовия лихвен процент и таксите, без да информира насрещната страна по ясен и
достъпен начин за критериите, по които ще се извършват измененията, са уговорени
във вреда на потребителя и са неравноправни по смисъла на чл. 143, т.10 от ЗЗД,
поради което са нищожни съгласно чл. 146, ал.1 от ЗЗП, тъй като тази нищожност не
ползва длъжника, доколкото кредиторът не ги е приложил при определяне на размера
на дълга, както не е съгласен и с констатацията на районен съд, че независимо, че
базовият лихвен процент не е бил променян, то посредством постигнатите
1
впоследствие договорености положението на потребителя се е влошило, в т.ч. и чрез
капитализиране на лихви, което е довело до недопустимия между страните анатоцизъм.
Счита, че в случая е налице неизпълнение от страна на кредитополучателя по договора
за кредит на задължението да погасява получените в заем парични суми на месечни
анюитетни вноски. Искането е за отмяна на обжалваното решение и уважаване на
предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба
от насрещната страна, с който се излага становище за неоснователност на въззивната
жалба и се оспорват изложените в нея твърдения. Искането е за потвърждаване на
първоинстанционното решение. Претендира разноски.
*****, чийто универсален правоприемник, считано от 25.05.2023 год. е *******,
ЕИК *** обжалва с частна жалба Определение № 375 от 29.03.2023 г., постановено по
същото дело на районен съд, с което е оставена без уважение молбата на дружеството
за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК. Счита, че
присъдените в тежест на дружеството разноски за адвокатско възнаграждение са
прекомерни и следва да бъдат намалени в размер на минимално предвидените в
Наредба №1/09.07.2004 г. Искането е за отмяна на определението на районен съд и за
допускане изменение на решението в частта за разноските за адвокатско
възнаграждение.
В депозирания от насрещната страна отговор се изразява становище за
правилност на постановеното определение и се иска потвърждаването му.
ОС- Кюстендил, след преценка на събраните по делото доказателства при усл. на
чл.235, ал.2 от ГПК, както и на доводите и твърденията на страните, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните основания във въззивната жалба.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. При
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми.
Окръжен съд изцяло споделя мотивите районен съд, установяващи фактическата
обстановка по делото и доколкото пред настоящата инстанция не са приобщени нови
доказателства, то счита, че същите не следва да се преповтарят в настоящото решение
и съгласно чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на районен съд.
Пред районен съд е бил предявен от ******* срещу А. Б. С. иск за признаване
на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи и следва да
заплати на ищцовото дружество (като частен правоприемник – цесионер на ****)
сумата в размер на 1048,91 евро – главница по Договор за кредит за текущо
потребление от 12.12.2008 г., сключен между **** и А. С., ведно със законната лихва
върху нея, считано от 05.04.2021г., за която е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 09.12.2011 г. и
изпълнителен лист от 12.12.2011г. по ч.гр.д. № 2979 от описа на Районен съд
Кюстендил за 2011г.
Районен съд е отхвърлил иска, приемайки, че в договора за кредит за текущо
потребление от 12.12.2008 г. се съдържат неравноправни клаузи, но те не са довели до
нищожност на целия договор, тъй като същият може да се прилага и без тях.
2
Определил е размерът на дължимата от ответницата договорна лихва въз основа на
първоначално договорения между страните фиксиран размер от 6,19 % БЛП + 7,26
пункта надбавка или общо 13.45 %, не е взел предвид договореностите в
допълнителните споразумения, доколкото с тях се увеличава главницата чрез
прибавяне на изтекли лихви и възнаградителната лихва е начислявана на върху целия
размер, т.е. налице е анатоцизъм, поради което договорките са нищожни на осн. чл.
26, ал.4 във вр. с чл. 10, ал.3 от ЗЗД.
Настоящият състав на окръжен съд споделя и правните съображения на районен
съд, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на
решението и по отношение на тях.
Отделно от това съдът излага и следните правни съображения :
Въз въззивната жалба се твърди, че е неправилен изводът на
първоинстанционния съд, че клаузите от договора за кредит и ОУ, касаещи
възможността банката едностранно да променя базовия лихвен процент и таксите, без
да информира насрещната страна по ясен и достъпен начин за критериите, по които ще
се извършват измененията, като уговорени във вреда на потребителя не ползват
длъжника, доколкото кредиторът не ги е приложил при определяне на размера на
дълга.
Настоящият състав на окръжен съд счита, че обстоятелството, че районен съд е
констатирал наличието на неравноправноправни клаузи в договора за кредит за
текущо потребление и в общите условия на банката, поради което е приел, че на
основание чл. 146, ал.1 от ЗЗП те са нищожни, не е повлияло върху крайния резултат,
тъй като съгласно чл. 146, ал.5 от ЗЗП договорът е произвел действието си и без тях.
Правилен е изводът на районен съд, че клаузата касаеща договорената лихва- чл. 7 от
Договора за кредит за текущо потребление от 12.12.2008 г. е действителна и е
произвела действието си. Съдът приема, че тази клауза е индивидуално уговорена, тъй
като видно от заключението на съдебно- счетоводната експертиза през целия период от
договора е бил прилаган първоначално уговорения между страните фиксиран размер от
6,19 % БЛП + 7,26 пункта надбавка и на тази база е изчислявана възнаградителната
лихва. Доколкото констатациите на районен съд са в този смисъл, то счита, че те са
обосновани и съобразени със закона.
Неоснователно е възражението, че със сключените последващи споразумения за
промяна на клаузи от Договора за кредит за текущо потребление от 12.12.2008 г. се е
стигнало до капитализиране на лихви, което е довело до недопустимия между
страните анатоцизъм.
Безспорно от приложените по делото споразумения, с които е бил изменян
Договора за кредит за текущо потребление се установява, че към неизплатената
главница са били добавяни просрочени задължения за лихва и върху тях е била
начислявана възнаградителната лихва. В съдебната практика / Решение №
66/29.07.2019г. по т.д. № 1504/2018г. на ВКС, II т.о. и Решение № 30/20.05.2020г. по
т.д. № 739/2019г. на ВКС, I т.о., Решение № 118/11.12.2020 г. по т.д. № 2278/2019 г./ е
разяснено, че уговорката в допълнителните споразумения към договор за кредит за
прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихва,
представлява анатоцизъм по смисъла на чл.10, ал.3 ЗЗД, който е допустим само при
уговорка между търговци на основание чл. 294, ал.1 от ТЗ. Преструктурирането по
чл.13 от Наредба № 9/03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции
на банките и установяване на специфичните провизии за кредитен риск /отм./ не
3
представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли
лихви по чл.10, ал.3 ЗЗД. Следователно клаузите в допълнителните споразумения,
имащи за предмет предоговаряне на кредита са нищожни. В настоящия случай съдът
приема, че дължимите от въззиваемата А. С. суми трябва да се изчислят съобразно
първоначално приетия погасителен план към договора за кредит от 12.12.2008 г. Видно
от допълнителното заключение на съдебно- счетоводната експретиза общото
задължение по договора е 13 763.86 евро, в която са включени 7 500 евро главница,
6 093.86 евро лихва и 170 евро заемна такса, като по кредита е погасена сумата
14 421.45 евро, от която 6 622.48 евро главница и лихва 7 798.97 евро или е налице
надвнесена сума в размер на 657.59 евро. Следователно независимо, че вещото лице е
посочило, че внесеният размер на главницата е 6622.48 евро, т.е. по- малко от размера
на отпуснатия кредит, доколкото размерът на лихвата е надвнесен, то като краен
разултат може да се приеме, че задълженията по договора за кредит са погасени
изцяло, поради което искът е неоснователен.
Неоснователна е и частната жалба на въззивното дружество срещу Определение
№ 375 от 29.03.2023 г., с което е оставена без уважение молбата за изменение на
решението в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК. Пред районен съд е било
направено възражение от процесуалния представител на въззивното дружество за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от насрещната страна. При
прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал.5 от ГПК съдът преценява съотношението на
цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. При тази
преценка и с оглед особеностите на настоящия казус, съдът не може да изведе извод
за несъответствие между положените усилия на защитата при упражняване на
процесуалните права на ответницата в първоинстанционното производство и размера
на уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение. По делото са били проведени
няколко съдебно заседания, на които адвоката на въззиваемата се е явявала, били са
назначени основна и допълнителна съдебно- счетоводни експертизи, както и са били
наведени доводи за неравноправност на клаузи в договора за текущо потреблениена.
Всички тези обстоятелства обосновават извод за съответствие между фактическата и
правна сложност на делото и заплатеното адвокатско възнаграждение, поради което
правилно адвокатското възнаграждение не е било намалено.
Съдът намира, че е основателно възражението на възивника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна. По делото е представен Договор
за правна защита и съдействие, от което е видно, че за изготвяне на отговор за въззивна
жалба и процесуално представителство пред въззивния съд въззиваемата А. С. е
заплатила адвокатско възнагрпаждение в размер на 800 лв. Делото пред настоящата
инстанция съдът намира, че не се отличава с фактическа и правна сложност. Пред
въззивната инстанция не са събирани нови доказателства, а делото е приключило в
едно съдебно заседание. Предвид на посоченото счита, че следва да бъде намален
размерът на адвокатското възнаграждение на 600 лв.
С оглед гореизложеното, съдът постанови решението си.
Мотивиран от горното, Кюстендилски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 70/25.01.2023 г., постановено по гр. д.
№2022/2021 г. по описа на Кюстендилския районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 375/29.03.2023 г., постановено по гр. д.
4
№2022/2021 г. по описа на Кюстендилския районен съд.
ОСЪЖДА *******, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *********
като правоприемник на „***** да заплати на А. Б. С., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: гр. *******, сумата в размер на 600 лв. (шестстотин лева), представляваща
сторенипред окръжен съд деловодни разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5