№ 2640
гр. Варна, 14.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно частно
гражданско дело № 20223100501363 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на Т. К. Т. чрез адвокат Г.М. срещу
определение № 5716 от 30.05.2022 г., постановено по гр.д.№ 442 по описа за 2022 г. на
Районен съд - Варна, тридесет и пети състав, с което е спряно производството по делото до
приключване на производството по член 8 във връзка с член 3 от Хагската конвенция за
гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 1980 г. по молбата на АНТ.
ХР. АНТ., постъпила в Министерство на правосъдието на 22.03.2022 г., на основание член
229, алинея 1, точка 4 от ГПК.
В жалбата са наведени оплаквания, че определението е неправилно и
незаконосъобразно. Излага се, че насрещната страна, а именно тази, подала молба по член 8
във връзка с член 3 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното
отвличане на деца, е депозирала отговор на исковата молба по настоящото дело и не е
възразила относно компетентността на българския съд за разглеждане на делото, тоест
изрично е приела неговата компетентност, дори е предявила насрещен иск. В този случай
дори и детето да бъде върнато във Финландия, то българския съд пак ще е компетентен да
разгледа предявените искове. Въз основа на това прави извод, че производството по член 8
във връзка с член 3 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното
отвличане на деца не е преюдициално спрямо настоящото. Навеждат се доводи, че дори и да
бъде прието, че делото следва да бъде спряно, то съгласно член 16 от Хагската конвенция за
гражданските аспекти на международното отвличане на деца съдебните органи се
задължават да не разглеждат по същество въпросите, свързани с родителските права. По
тази причина няма забрана да бъде разгледано направеното искане още с исковата молба за
постановяване на привременни мерки.
Иска се отмяна на обжалваното определение и да бъде указано на първоинстанционния
съд да продължи съдопроизводствените действия, евентуално – да се произнесе по искането
за привременни мерки.
В срока по член 276, алинея 1 от ГПК насрещната страна АНТ. ХР. АНТ. чрез одвакот
Д.К. е депозирала писмен отговор по частната жалба, в който излага становище за
неоснователност на същата. Излага се, че съдът правилно е преценил всички предпоставки
за спиране на делото с оглед наличните доказателства за производство по член 8 във връзка
с член 3 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на
1
деца. От друга страна намира, че по делото не може да бъде разглеждано дори искането за
постановяване на привременни мерки.
Иска се потвърждаване на така постановеното определение.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
частната жалба, и прецени събраните доказателства на основание член 235 от ГПК,
счита за установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционното дело е образувано въз основа на искова молба, депозирана от Т.
К. Т. с постоянен адрес в град Варна срещу АНТ. ХР. АНТ. с правно основание член 127,
алинея 2 от СК относно упражняването на родителските права, местоживеенето и
издръжката на детето им Т. Т.Т.а, родено на *** в град О., Кралство Норвегия, което към
завеждане на делото е с местоживеене в град Варна. В исковата молба е направено и искане
по член 127, алинея 3 от СК за определяне на привременни мерки относно упражняването
на родителските права, местоживеенето и издръжката на детето им Т., както и за режима на
лични отношения на детето с майката.
Ответницата А.Х. е депозирала писмен отговор и насрещен иск относно
упражняването на родителските права, местоживеенето на детето и неговата издръжка от
баща му, като изрично е посочила, че във Финландия има заведено дело за отвличане на
детето Т..
Страните по делото са български граждани, като български гражданин е и тяхното
дете. Не е спорно между страните, че детето Т. е пристигнало в България през месец юли
2021 г. и не е напускало страната до настоящия момент.
Предпоставка за валидното и допустимо произнасяне от съд по отправено до него
искане е компетентността му. За своята международна компетентност съдът следи
служебно, независимо от това дали тази компетентност се урежда от регламент на ЕС, от
двустранен договор със страна-нечленка на ЕС, от международна конвенция, приета от
Република България, или от КМЧП, който намира приложение само, ако не са приложими
други международни актове. Съгласно член 17 от Регламент /ЕО/ № 2201/2003 г. на Съвета
от 27 ноември 2003 година относно подсъдността, признаването и изпълнението на съдебни
решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, когато пред съд в
държава-членка е заведено дело, по което той, по силата на настоящия регламент не е
компетентен, а компетентността принадлежи на съда на друга държава-членка по силата на
настоящия регламент, той служебно прогласява, че не е компетентен". Задължение на
българския съд да се произнесе изрично относно своята международната компетентност е
възложена и с член 28 от КМЧП. Международната компетентност на българския съд е
абсолютна процесуална предпоставка и липсата й обуславя прекратяване на делото.
В конкретния казус за определяне на международно компетентния съд да разгледа
2
предявения иск за родителската отговорност по отношение на общото дете на
страните е Регламент /ЕО/ № 2201/2003 г. на Съвета от 27 ноември 2003 година относно
подсъдността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата,
свързани с родителската отговорност, тъй като Република България и Република Финландия
са страни-членки на ЕС.
По силата на член 17 от регламент първоинстанционният съд е бил длъжен да извърши
проверка на компетентността си въз основа на представените от страните доказателства, тъй
като разрешаването на този въпрос има преюдициално значение въобще за разглеждането от
него на делото, включително и чрез преценка за наличие на основание за спиране на
производството във връзка с член 16 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на
международното отвличане на деца.
В случай, че съдът не е компетентен да разгледа спора, той не може да постанови и
решение по съществото му. Поради тази причина, ако съдът прецени, че не е компетентен,
той е задължен да прекрати производството пред себе си и евентуално, ако съществува
възможност за това, да изпрати делото на компетентния съд, без да разглежда спора по
същество. Същевременно спиране по реда на член 229, алинея 1, точка 4 и точка 7 от ГПК и
член 16 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на
деца е възможно в случаите, когато съдът е компетентен да разгледа спора, но са налице
временни пречки за това. От всичко това следва, че въпросът за преценка за
компетентността на съда е преюдициален по отношение на въпроса за спирането на
производството по член 229, алинея 1, точка 4 и точка 7 от ГПК и член 16 от Хагската
конвенция. В този смисъл е и практиката на ВКС – определение № 117 от 14.03.2019 г.,
постановено по ч.гр.д.№ 530/2019 г. - IV ГО; определение № 354 от 09.06.2011 г.,
постановено по ч.гр.д.№ 304/2011 г. - IV ГО; определение № 394 от 17.09.2019 г.,
постановено по ч.гр.д.№ 2567/2019 г. - IV ГО.
Горното води до извод, че първоинстанционният съд първо е бил длъжен да
извърши проверка на компетентността си, а след като това не е сторено, то
обжалваното определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
С обжалваното определение е разрешен единствено въпроса за временно
преустановяване на развитието на производството по гр.д.№ 442/2022 г., поради което описа
на ВРС, без да е съобразено, че ищецът не направил и искане с правно основание член 127,
алинея 3 от СК.
Поради това и на основание член 278 от ГПК, настоящият състав на Варненски
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 5716 от 30.05.2022 г., постановено по гр.д.№ 442 по описа
за 2022 г. на Районен съд - Варна, тридесет и пети състав, с което е спряно производството
по делото до приключване на производството по член 8 във връзка с член 3 от Хагската
3
конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 1980 г. по
молбата на АНТ. ХР. АНТ., постъпила в Министерство на правосъдието на 22.03.2022 г., на
основание член 229, алинея 1, точка 4 от ГПК.
ВРЪЩА делото на Районен съд - Варна за произнасяне по международната
компетентност на българския съд по претенцията по член 127, алинея 2 от СК Т. К. Т. ЕГН
********** от *** срещу АНТ. ХР. АНТ. ЕГН ********** с постоянен адрес в *** относно
упражняването на родителските права, местоживеенето и издръжката на детето им Т. Т.Т.а
ЕГН **********, а след това – по претенцията с правно основание член 127, алинея 3 от СК
и по член 229, алинея 1, точка 4 и точка 7 от ГПК във връзка с член 16 от Хагската
конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4