№ 943
гр. София , 09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20211000501200 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение №2600330/15.01.2021г, постановено по гр.д.№ 5375/2020г по описа на
СГС, I-21 с-в, е осъдено „ЗК Лев Инс” АД с ЕИК ********* да заплати на В. П. П. с ЕГН
********** сумата от 200 000 (двеста хиляди) лева застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания вследствие смъртта на Ц. В. П., настъпила при
ПТП на 15.11.2019 г. в гр. София, бул. „Сливница“, виновно причинено от Л. М. И. при
управление на л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № ***, ведно със законната лихва от
01.05.2020 г. до окончателното изплащане. Осъдено е „ЗК Лев Инс” АД да заплати по
сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 8000 лева върху уважения иск
и разноски в размер на 200лв., на адвокат Я.Д. възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА в
размер на 5530 лева.
Решението е обжалвано от „ЗК Лев Инс” АД, представлявано от юрисконсулт К.А., в
частта му, с която е уважена исковата претенция за сумата над 110 000лв. до 200 000лв.
/разликата от 90 000лв./, ведно със законната лихва от 1.05.2020г. Сочи, че определеното
обезщетение за неимуществени вреди е завишено по размер с оглед принципа на
справедливост и съдебната практика. Претендира да се отмени решението в обжалваната му
част и да се присъдят разноски по делото.
Ответникът по жалбата-В. П. П., представляван от адв.Я.Д. от САК, е оспорил
въззивната жалба с доводи, че е неоснователна. Сочи, че съдът правилно е отчел, че
починалият му син е бил на 18годишна възраст, което е утежнило психическия стрес и
емоционален шок. Съобразено е, че майката на децата не живее с тях и бащата е поел
грижите по отглеждането и възпитанието им. Претендира да се остави без уважение
въззивната жалба.
1
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна и
против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Ищецът по делото-В. П. П., представляван от адв.Я.Д., е посочил в исковата молба,
че на 15.11.2019г в гр.София, около 1.40ч, л.а. „Фолксваген Пасат”, с рег. № ***, управляван
от Л. М. И. се е движил по бул.”Сливница”, в посока от ул. „Крум Стоянов”, към ул.
„Кукуш”, като в района срещу блок №124, участвал в ПТП, самокатастрофирал в метален
стълб, вляво от платното за движение, като при инцидента починал синът на ищеца Ц. В. П.,
като пътник в лекия автомобил. Вина за настъпилото ПТП има водачът на лекия автомобил,
който не е съобразил поведението си с конкретните разпоредби на Закона за движение по
пътищата /чл.20/ и е реализирал ПТП, с което е причинил смърт по непредпазливост. Към
датата на ПТП увреждащият автомобил е бил застрахован в ответното дружество.
Настъпилата смърт на сина му е приета болезнено и мъчително, довела да непреодолими
душевни болки и страдания. Приживе между ищеца и сина му съществувала неразривна
връзка, основана на взаимна обич и подкрепа, която била завинаги прекъсната. Живеели са
заедно в едно домакинство. Имали общи хобита. След смъртта на сина си е станал унил и
тревожен. Претендирал е да бъде осъдено застрахователното дружество да заплати сумата от
200 000лв., ведно със законната лихва от 31.04.2020г до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът по делото- „ЗК Лев Инс” АД, представляван от юрисконсулт К.А., е
оспорил исковата претенция по основание и размер. Възразил е, че между ищеца и сина му
не са съществували отношения на привързаност, обич и доверие, че ищецът е претъпял
болки и страдания. Оспорил е, че вината за настъпване на ПТП е на водача на лекия
автомобил Л. М. И.. Навел е възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, че като
пътник в лекия автомобил не е използвал обезопасителен колан.
С решението си първоинстанционният съд е уважил исковата претенция по чл. 432,
ал.1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 200 000лв., ведно със законната
лихва върху нея, считано от 1.05.2020г до окончателното изплащане на сумата. Приел е, че
виновен за настъпилото ПТП е водачът на лекия автомобил, че отношенията между ищеца и
сина му се характеризирали с обич, доверие и емоционална близост. Приел е, че не е
основателно възражението за съпричиняване от страна на пострадалия. Решението е влязло
в сила като необжалвано в частта му, с която исковата претенция е уважена за сумата от
110 000лв., ведно със законната лихва от 1.05.2020г.
Страните по делото не спорят относно фактическата обстановка пред въззивната
инстанция, и същата се установява, че е следната:
Не се спори за наличието на задължителна застраховка „гражданска отговорност“ за
л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № *** с ответното дружество, съгласно полица
ВG/22/119001227110/19 г.
Безспорно е, че на 15.11.2019г в гр.София, около 1.40ч, л.а. „Фолксваген Пасат”, с
рег. № ***, управляван от Л. М. И. се е движил по бул.”Сливница”, в посока от ул. „Крум
Стоянов”, към ул. „Кукуш”, като в района срещу блок №124, участвал в ПТП,
самокатастрофирал в метален стълб, вляво от платното за движение, като при инцидента
починал синът на ищеца Ц. В. П., като пътник в лекия автомобил. Вина за настъпилото ПТП
има водачът на лекия автомобил, който не е съобразил поведението си с конкретните
разпоредби на Закона за движение по пътищата /чл.20/ и е реализирал ПТП, с което е
причинил смърт по непредпазливост.
Не се спори между страните, че следва да се ангажира отговорността на
2
застрахователното дружество, тъй като е установен фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно
обезщетение на увреденото лице : ищецът да е от кръга на лицата, на които се дължи
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на близък , този близък на ищеца да е
участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка, което да е причинило смъртта
на близкия на ищеца, налице е застраховка „Гражданска отговорност” на виновния
причинител при ответника, ищците да са претърпели неимуществени вреди.
Спори се между страните относно размера на определеното обезщетение за
неимуществени вреди.
От ангажираните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Ц. П.,
живееща с ищеца на семейни начала от 5-6месеца преди инцидента, се установява, че
ищецът е изпаднал в шок като е научил, че синът му е починал. Станал е мълчалив,
затворен, постоянно плаче, мълчи. Връзката им е била много силна. Постоянно са били
заедно навсякъде. Откакто родителите на починалият са се разделили, бащата /ищец по
делото/ го е отгледал. Грижел се е много добре за двете си деца. От 10 години ги е гледал
сам. Не са имали кавги, не е повишаван тон, държали са се много добре. Ходили са заедно на
риболов, правели са заедно ремонти в дома си, помагали са си постоянно един на друг.
Преустановили са да правят празници в дома си след инцидента. Живеели в с.***, а се
водели по адресна регистрация в гр.***. Ц. е работил частно с друго момче, а преди
произшествието като сервитьор на морето.
При установяване, че са налице всички елементи от състава на чл.432, ал.1 КЗ /отм./
за ангажиране на отговорността на ответното дружество, следва да се определи
обезщетението за неимуществени вреди.
Съгласно т.ІІ на ППВС №4/1968г. при определяне на същото съдът следва да
съобрази възрастта на увредения, общественото му положение и отношенията между
пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. По делото се
установи, че починалият в ПТП е бил на 19 години. Живеел е заедно с баща си и сестра си,
като бащата се е грижил за тях след развода с майка им. От ангажираните по делото
свидетелски показания се установява, че бащата е преживял тежко смъртта на сина си,
станал е затворен, постоянно плачел. Имали много близки отношения преди ПТП, като
споделяли общи хобита и интереси, помагали си.
Следва да се отчетат и конкретните икономически условия и нивата на
застрахователно покритие към момента на смъртта на пострадалия, както и съдебната
практика /решение № 236/13.12.2017г по т.д.№ 1200/2017г за събитие, настъпило през 2014г
обезщетение в размер на 180 000лв./
Въз основа на изложеното, въззивният съд приема, че следва да се определи
обезщетение в размер на 200 000лв. за репариране на претърпените неимуществени вреди,
ведно със законната лихва върху сумата от 1.05.2020г до окончателното изплащане.
Като е достигнал до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил
правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено на основание чл.271
ГПК.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.3 ГПК следва да бъде осъдено „ЗК
Лев Инс” АД с ЕИК ********* да заплати на В. П. П. с ЕГН ********** сумата от 4 200лв.
за разноски за адвокатско възнаграждение за през въззивната инстанция.
3
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2600330/15.01.2021г, постановено по гр.д.№ 5375/2020г по
описа на СГС, I-21 с-в, В ЧАСТТА му, с която е осъдено „ЗК Лев Инс” АД с ЕИК *********
да заплати на В. П. П. с ЕГН ********** сумата за разликата от 110 000лв. до 200 000 лв.
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания вследствие
смъртта на Ц. В. П., настъпила при ПТП на 15.11.2019 г. в гр. София, бул. „Сливница“,
виновно причинено от Л. М. И. при управление на л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № ***,
ведно със законната лихва от 01.05.2020 г. до окончателното изплащане и в частта му за
присъдените разноски.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 ГПК „ЗК Лев Инс” АД с ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ на В. П. П. с ЕГН ********** сумата от 4 200лв. за разноски за адвокатско
възнаграждение за през въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4