Р Е Ш Е Н И Е
№ /25.06.2020г.
гр.Плевен 25.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
І-ви гр.с.в публичното заседание на
двадесет и шести май
през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РЕНИ
СПАРТАНСКА
при секретаря Велислава Трифонова и в
присъствието на
прокурора като разгледа докладваното от
съдията РЕНИ СПАРТАНСКА гр.дело №906 по описа за
2019г. и за да се произнесе съобрази следното:
Настоящото дело е образувано на основание
постъпила ИМ от Р.Р.Г. *** чрез
пълномощника му –адвокат Т.П. *** ***.
В ИМ се твърди ,че на
21.10.2017г.ищецът ,заедно с приятелката си
е управлявал велосипед по улица“***“ около номер ***в с.***, Община
Червен *** като внезапно паднал в
необезопасена дупка, намираща се на платното за движение с голям диаметър и
дълбочина,като при падането ударил лявата си ръка. Твърди се ,че на следващата
сутрин ,поради силни болки и оток в лявата ръка е закаран в бърза помощ в
болницата в гр.Плевен,където са му направени манипулации и изследвания,от които
е установено ,че е налице фрактура на левия лакът,като е последвала оперативна
намеса,че в резултат на настъпилото произшествие от 21.10.2017г.по причина на
необезопасената дупка на пътното платно ищецът е получил физически и психически
травми, изразяващи се във фрактура на антебрахии синистра с дислокация. Посочва
се, че в деня след инцидента на 21.10.2017г.ищецът е откаран по спешност в
болница в Плевен,като се е наложила оперативна намеса с поставяне на 6 броя
винтове на левия лакът ,за което са направени разходи в размер на 750лв. Твърди
се,че на 27.10.2017г.ищецът е изписан за домашно лечение,като в продължение на няколко месеца
е изпитвал затруднения при ежедневните си нужди и е трябвало да ползва
чужда помощ,че дълго време е бил лишен от обичайния си динамичен живот,а
преживеният шок и стрес вследствие претърпяната злополука ще останат завинаги в
съзнанието му.Твърди се ,че описаните неимуществени веди са в пряка и непосредствена връзка с
настъпилия инцидент на 21.10.2017г.,вследствие неизпълнение на задълженията на
Община Червен *** да обезопасява общинските пътища и улици. В ИМ ищецът се
позовава на разпоредбите на чл.2 ал.1т.2 от ЗОС и на §7 ал.1т.4 от ПЗР на
ЗМСМА,съгласно които собственост на общините са общинските
пътища,улиците,булевардите,площадите,обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено
ползване.Изложени са доводи,че се претендира обезщетение за вреди , причинени
не от присъщи качества на една вещ ,а за вреди,които са в резултат на нехарактерно състояние на вещта,поради което
отговорността на нейния собственик е по чл.49 ЗЗД за виновно бездействие за
отстраняване на повредите и възстановяване на типичното състояние на
вещта.Посочено е,че в качеството на собственик Община Червен *** е длъжна да
поддържа в изправно състояние процесния пътен участък,че улиците следва да се
поддържат годни за обикновеното си предназначение,а именно безопасното движение
на пешеходци и МПС-та,че това свое задължение Община Червен *** следва да
изпълнява чрез съответните служители или
работници или чрез лице,на което изрично е възложено поддържането на пътните
участъци и тротоарите.В заключение ищецът моли съда да постанови решение,с
което Община Червен *** да бъде осъдена да му заплати сумата от 26 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие падане
в необезопасена дупка на платното за движение и сумата 750лв.,обезщетение за
имуществени вреди –разходи за лечение,ведно със законна лихва върху тях от
датата на увреждането 21.10. 2017г.до окончателното им изплащане. Претендират
се и направените по делото разноски,вкл.адвокатско възнаграждение по чл.38
ал.1т.2 ЗА.С допълнителна молба на
основание определение на ПОС/л.15/ ищецът е уточнил мястото
на настъпване на инцидента:на 21.10.2017г.около 17ч.на платното на ул.“***“около
номер 120,на 5 м.от бордюра,като е приложен снимков материал.В съдебното
заседание на 26.05.2020г.ишецът Р.Г. чрез своя пълномощник адвокат Т.П. от САК
поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи.Претендират се и
направените по делото разноски,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.От
адвокат П. е направено възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на
адв.възнаграждение на другата страна в случай ,че същото надвишава минималния
размер.Подробни доводи и съображения в тази насока са изложени в депозираната
писмена защита.
В едномесечния срок по чл.131 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника Община Червен ***,представлявана от кмета Ц.К.. В
същия е взето становище,че предявеният иск е допустим ,но неоснователен по
основание и размер.Посочено е,че за да бъдат уважени исковете ищецът следва да
установи ,че вследствие противоправно поведение на лице,за което ответникът
отговаря,при или по повод възложената на
това лице от ответника работа, са
настъпили неимуществени и имуществени вреди и причинно-следствена връзка между
вредите и твърдения инцидент на 21.10.2017г. Ответникът е посочил,че от ИМ не
става ясно как точно е настъпило вредоносното събитие ,в резултат на което са
настъпили вредите ,дали ищецът и приятелката му са се возили заедно на колелото
или са били един до друг бутайки го, накъде е гледал ищецът ,дали същият по
някаква причина не е бил
разсеян,говорейки с приятелката си ,за първи път ли минава по тази улица, тъмно
ли е било или светло.Посочено е,че не са ангажирани доказателства относно
скоростта,с която ищецът е управлявал велосипеда,имало ли е видимост,какъв е
бил интензитетът на движение по улицата,че има несъответствия в описаните в ИМ
обстоятелства,тъй като се твърди ,че ищецът е закаран в Бърза помощ Плевен,а са
представени доказателства от „***“ЕООД.Твърди се,че съгласно приложения снимков
материал не се доказва наличието на
дупка със сериозна големина на съответното място на посочената улица,че се
вижда единствено само бордюр и адрес.В отговора е направено възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на ищеца ,поради проявена от последния груба небрежност.В тази насока са
изложени доводи,че ищецът не се е съобразил с конкретната фактическа
обстановка,че ако лицето живее в този град и преминава ежедневно през
съответната улица е невъзможно да не знае за наличието на дупка ,която е могъл
да избегне.Възразява се относно размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди като прекомерен ,тъй като ищецът се е възстановил в кратък
период от време и за счупването на ръка не може да се претендира толкова високо
по размер обезщетение.В заключение моли съда да отхвърли исковата претенция
като неоснователна и недоказана,а алтернативно,в случай, че съдът приеме,че
Общината носи вина за настъпилите вреди, се възразява относно неговия
размер,който е завишен.В съд.заседание на 26.05. 2020г. ответникът Община
Червен *** чрез своя пълномощник адвокат С.П. от ПАК взема становище,че
исковата молба е неоснователна и недоказана,че ищецът е имал възможност да се съобрази с пътната обстановка и да
заобиколи въпросната дупка,в която се твърди,че е паднал,като се
поддържа направеното в отговора възражение за съпричиняване и проявена от
страна на ищеца груба небрежност.Претендират се и направените разноски по
делото,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.Подробни съображения в тази
насока са изложени в депозираната писмена защита от адвокат П..
Окръжният съд като прецени становищата
на страните и представените по делото
доказателства, приема за установено
следното:
Предмет на
разглеждане в настоящото производство е предявен иск с правно
основание чл.49 ЗЗД във вр.с чл.45 ЗЗД,като се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди
в размер на 26 000лв.и обезщетение за имуществени вреди в размер на
750лв.,в резултат на това,че на 21.10.2017г.ищецът Р.Г. управлявайки велосипед е паднал в
необезопасена дупка,намираща се на
платното за движение на ул.“***“,около №***в гр. ***и е получил
травма,изразяваща се във фрактура на ляв лакът,с последвала оперативна
намеса-фрактура антебрахий синистра. Неимуществените и имуществените вреди се
претендират на основание виновно бездействие от страна на служители на Община
Червен *** като собственик на общинските пътища,улиците, булевардите,
площадите, обществените паркинги и зелените площи за обществено ползване ,които
не са изпълнили задължението си да поддържат в идеално състояние процесния
пътен участък.Върху сумите се претендира
и законна лихва от датата на увреждането-21.10.2017г.до окончателното им изплащане.В този смисъл е и изготвения от съда проекто-доклад ,съгласно определение №115 от 24.01. 2020г.,приет за окончателен в съдебното заседание на 25.02.2020г.по който
страните не са направили възражения.
В
съд.заседание на 25.02.2020г.е допуснато уточнение на ИМ,като е прието,че
ищецът е бил на лечение и е потърсил лекарска помощ в гр.Враца,а не както е
посочено в ИМ,в болницата в гр.Плевен.
Съгласно
чл. 49 ЗЗД, този който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.Разпоредбата на чл. 50 изр. 1 от ЗЗД
предвижда,че за вредите, произлезли от каквито и да са
вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето,под чийто надзор те се намират.
С посочените разпоредби са регламентирани различни фактически състави. С ППВС № 17/1963 г.,
допълнено с ППВС
№ 4/75 г., т. 3 на ВС са дадени задължителни указания на
съдилищата при разграничаване на отговорността по чл. 45
/чл. 49/ ЗЗД
и по чл. 50 ЗЗД.Съгласно дадените
разяснения в т.3 от ППВС №4/30.11.1975г. когато при ползване на дадена вещ са допуснати нарушения на предписани
или общоприети правила, отговорността за поправяне на вредите е по чл. 45 или 49 ЗЗД, а когато такива нарушения не са допуснати и са произлезли вреди от
вещта, отговорността е по чл. 50 ЗЗД.
В конкретната хипотеза ,с оглед твърденията в
ИМ,че вредите се претендират на основание виновно бездействие от страна на служители на Община Червен ***
като собственик на общинските пътища,улиците,
булевардите,площадите,обществените паркинги и зелените площи за обществено
ползване ,които не са изпълнили задължението си да поддържат в идеално
състояние процесния пътен участък-улица“*** „около номер ***в гр.***,Община Червен ***,
съдът е приел,че предявеният иск е с
правно основание чл.49 ЗЗД,че вредите не се претендират на основание чл.50 ЗЗД
от състоянието и качествата на вещта.Отговорността по чл.49 ЗЗД е обективна и
безвиновна,като е гаранционно – обезпечителна, тъй като се отговаря за виновно
поведение на лицата, на които е възложена работата.
Безспорно по делото е установено,че 21.10.2017г.,в
гр.***ищецът , карайки велосипед е паднал,при което е счупил
лявата си ръка.Видно от представената епикриза от „***“ЕООД
гр.Враца,на следващия ден
22.10.2017г.същият е постъпил за лечение в болничното заведение,поставена му е
диагноза:фрактура антебрахий синистра,на 23.10.2017г.му е извършена оперативна
интервенция,изразяваща се в открито наместване на фрактура с вътрешна
фиксация,като ищецът е бил в болницата за периода от 22.10.2017г.до
27.10.2017г.Съгласно представената фактура,изд.на 26.10.2017г.,която не е
оспорена от ответника ищецът е заплатил
разходи за болничното лечение в размер на 750лв.,съответно 400лв.за оперативно
лечение и 350лв.за остеосинтезни
материали.
Няма спор относно обстоятелството , че процесната
улица „*** „в гр.***,където е станал инцидентът на 21.10.2017г. е собственост на Община Червен ***.Град ***има и кмет и Кметство,но
градът не е самостоятелна община,а е към
Община Червен ***.Съгласно чл.2 ал.1т.2
от ЗОС общинска собственост са имотите и вещите, предоставени на общината със
закон.На основание §7 ал.1т.4 от ПЗР на ЗМСМА с влизане в сила на ЗМСМА
преминават в собственост на общините следните държавни имоти-общинските пътища, улиците, булевардите, площадите,
обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване.Съгласно чл.31 от ЗП изграждането,
ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините.В този
смисъл е и разпоредбата на чл.167,ал.2,т.1 от ЗДв.П ,съгласно която службите за контрол, определени от кметовете на
общините контролират в населените места изправността и състоянието на пътната
настилка , пътните съоръжения, пътната маркировка и т.н.Съобразно посочената
нормативна уредба Община Червен *** е пасивно легитимирана по чл.49 ЗЗД да
отговаря за бездействието на работници и служители,на които е възложена
дейността по поддръжка на пътя,респ.на процесната улица“***“ в гр.Койнаре.
Спорни в
настоящото производство са въпросите налице ли са предпоставките на чл.49 във
вр.с чл.45 и чл. 52 ЗЗД
за ангажиране отговорността на ответната Община
Чревен *** ,дължи ли същата обезщетение за имуществени и неимуществени вреди на ищеца Р.Г. и в какъв размер.
За изясняване на спорните по делото
въпроси са събрани гласни и писмени доказателства,приети са медицинска и
техническа експертизи.
В обясненията си дадени по реда на
чл.176 ГПК в съд.заседание на 25.02.2020г.ищецът посочи,че на 21.10.2017г. заедно
с приятелката си са управлявали
велосипеди,като са минали по ул.“***“в
гр.Койнаре, по която улица той многократно е минавал,че се е опитал да избяга
дупка и е паднал от велосипеда.Същият твърди,че въпросната дупка представлява
неравност като целият път е в окаяно състояние,че е много разбит и за да
избегне няколко дупки е паднал на ръката си,като инцидентът е станал около 17. 00ч.на
здрачаване и не е било съвсем тъмно.Ищецът посочи,че се е движил с нормална
скорост,че велосипедът му е бил в изправност ,имал е фар ,като се касае за
обикновено колело,а не такова със скорости,че пътната настилка на процесното
място е в това състояние отдавна, улицата е асфалтирана ,но по нея има много
дупки,като приятелката му е карала зад него и не се е возила на неговото
колело.Ищецът посочи,че след падането му са се обадили на Бърза помощ, дошла е
линейка,която го е откарала в болницата в гр.Червен ***, където му е направена
снимка,казали са му,че ръката е счупена и са го насочили за операция в
гр.Плевен или в гр.Враца.На следващия ден ищецът е отишъл в гр.Враца,където му
е направена операция ,поставени са му импланти,които все още не са махнати,като
ръката му е била счупена в частта между лакътя и китката.Според ищеца
възстановяването му е продължило 3-4 месеца,като за един месец ръката му е била
обездвижена с гипс,през което време той си е бил само вкъщи и приятелката му се
е грижила за него.Ищецът заяви,че при падането са били само двамата с
приятелката му и не е забелязал други хора или преминаващи коли.
От показанията на свидетелката С.Х./живееща на съпружески начала с ищеца /
се установява,че на 21.10.2017г.около 17.00часа двамата с Р. са се
прибирали,карайки велосипеди ,като са минали по ул „***“в гр.Койнаре,която е с
много дупки.Свидетелката посочва,че Р. се е опитал да избегне дупките,паднал е
си е счупил ръката,след което тя се е обадила и е извикала Бърза помощ,дошла е
линейка,която е закарала Р. ***,където са му обездвижили ръката и са им
казали,че следва да му бъде направена операция в гр.Плевен или в гр.Враца.Същата установява,че на другия ден
са отишли във Враца,където е направена операцията на Р.,че той е бил с гипс
около месец,20 дни със шина и ръката му е била обездвижена ,през който
период е изпитвал затруднения,не е могъл
сам да се облича,да се къпе и за всички тези действия тя му е помагала. Свидетелката твърди,че след
махането на шината и гипса,Р. е изпитвал болки,постепенно е започнал да
раздвижва ръката,като според нея периодът на възстановяване е продължил около 4 месеца,през което време той е приемал
обезболяващи,по 2-3 пъти на ден,най-често вечерта,че и сега понякога чувства
болки в ръката при промени във времето и когато я натовари.От показанията на С.Х.
се установява,че през първите два месеца след инцидента, Р. се е затворил и не
е общувал с никой,че в резултат на травмата около 4-5 месеца не могъл да
практикува хобито си –любителски футбол.Същата посочва,че по време на
инцидента уличното осветление не е било
включено, било е сухо,не е валял дъжд,не е било студено,като Р. е карал велосипеда си пред нея,двамата не
са разговаряли и двата велосипеда са
имали фарове. Същата посочва,че преди инцидента Р. *** при С.И.,че поради
травмата не е работил около половин година ,а понастоящем вече е на редовна
работа.
От заключението на ВЛ д-р Д.Д.,което
не е оспорено от страните и като обективно и компетентно съдът възприема изцяло
се установява,че на 21.10.2017г.на Р.Г. е причинено счупване /фрактура/ на
лъчевата кост на лявата ръка с дислокация/резместване на фрагментите/,като
локализацията на счупването е на границата между горна и средна трета на
лъчевата кост. Според ВЛ увреждането представлява трайно затруднение на
движенията на лява ръка,като е възможно описаните травматични увреждания да
бъдат получени по механизма,посочен в ИМ.В заключението е отразено,че причина
за падане на тялото от велосипеда е възможно да бъде внезапно пропадане на
велосипеда в необезопасена дупка на пътното платно с голям диаметър и
дълбочина,но е възможно това падане на велосипедист от велосипеда да се дължи и
на много други различни причини:отвличане на вниманието,несъобразена
скорост,неизправност в кормилната или ходовата част на велосипеда,употреба на
алкохол и/или др.упойващи вещества от велосипедиста,претоварване на
велосипеда.Съгласно експертизата лечението на ищеца е било
оперативно,посредством наместване и фиксиране с метални импланти /ортопедични
плаки и винтове/, нормалният оздравителен период е от 3 до 4 месеца, няма данни
за усложнения или остатъчни явления и според ВЛ хватателната функция на горния
крайник е възстановена напълно до 4 месеца след травмата. Становището на д-р Д.
е,че в резултат на полученото счупване ,ищецът е търпял силни болки и страдания
през първата седмица, средни за следващия период от около месец,месец и
половина и слаби за още два,два и половина месеца.
От заключението на ВЛ С.С.,което
като неоспорено от страните съдът възприема изцяло се установява,че към момента
на огледа , процесната улица „***“ №***в гр.***,на 5м.южно от портата,на пътното
платно има дупка /неравност/ с размери 100см./80см./5см., като дупката е с
неправилна форма. Съгласно експертизата по протежение на цялата улица ,която е
с две платна има множество дупки с различни размери и дълбочина,като
разстоянието между участъците с неравности е различно.ВЛ е установило,че в
участъка на улицата ,пред №***освен описаната от ищеца неравност,на юг има още
две дупки,съответно на разстояние от първата неравност 6м.и 9м.,с размери
съответно: 100см./50см./5см. и ***см./70см./8см. ВЛ е установило,че освен тези
неравности,срещу описаната от ищеца
неравност на около1,5
м.източно,има участък от платното с размери 3,00м./1,00м./1,5-2 см.,който е с
увреден повърхностен асфалтов слой,като на въпросната улица не са извършвани
никакви ремонти от 22.10.2017г.до момента.В констативно-съобразителната част на
експертизата е посочено,че всички неравности по пътното платно са видими и е
възможно при движение с пътно превозно средство,процесната неравност да се
заобиколи.Заключението съдържа и снимки на
улицата и описаните неравности.В съд.заседание на 26.05.2020г.ВЛ С. ***
за основен ремонт.
При така събраните по делото доказателства съдът приема,че не са налице предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответника Община Червен *** по реда на чл. 49 ЗЗД. Безспорно е установено
увреждането на ищеца,който при падане от велосипед на 21.10.2017г.си е счупил лявата ръка –фрактура на лъчевата кост,което увреждане представлява
трайно затруднение движенията на лявата ръка и има характер на средна телесна
повреда по смисъла на чл.129 НК.По делото не е установено по безспорен и
несъмнен начин причинната връзка между вредоносния резултат и действията/
бездействията на служители на Община Чревен ***.Няма категорични
доказателства,обуславящи извода,че падането
на ищеца от велосипеда и причиненото му травматично увреждане е пряка последица
от въпросната неравност на улица „***“в гр.Койнаре. От заключението на ВЛ С. по
назначената техническа експертиза и съдържащите се в него снимки на мястото на
инцидента е видно,че не се касае за дупка с големи размери ,а за неравности по
улицата,вследствие изровен асфалт. Категорично
от тази експертиза и снимките на улицата са оборени твърденията в исковата
молба,че ищецът внезапно е паднал в необезопасена дупка с голям диаметър и
дълбочина.Според експертизата дълбочината на въпросната неравност е 5 см. Действително
улицата се нуждае от основен ремонт и на много места по същата ВЛ е
установило,че има такива неравности ,но изрично е посочено,че всички неравности
по пътното платно са видими и е възможно при движение с пътно превозно средство
,процесната неравност да се заобиколи.В подкрепа на твърденията в ИМ относно начина
по който е настъпил вредоносния резултат са единствено обясненията на самия
ищец по реда на чл.176 ГПК и показанията на неговата приятелка С.Х.,с която
живеят на съпружески начала, които съдът кредитира,но съобразявайки нейната заинтересованост,съгласно
чл.172 ГПК.Други обективни доказателства относно настъпването на вредоносния
резултат и начинът ,по който е станало падането на ищеца от велосипеда не са ангажирани.При
положение,че самият ищец многократно е минавал по въпросната улица и е бил
запознат със състоянието на пътната настилка и съществуващите неравности , че на
датата на инцидента 21.10.2017г.,около 17.00ч.,е било все още светло,на здрачаване,
пътят е бил сух,не е имало движение на автомобили и други хора,съдът приема,че
при управление на велосипеда си с нужното внимание и съобразена скорост,същият
е могъл да заобиколи и избегне тези неравности
по улицата.Не се касае за внезапно препятствие,което да не може да бъде
преодоляно ,нито за необезопасена дупка с големи размери и дълбочина,каквито
доводи са изложени в исковата молба. В приетата медицинска експертиза
,изготвена от д-р Д.Д.,ВЛ
също не изключва вероятността травмата да се дължи и на поведението на самия ищец :временно разсейване и отвличане
на вниманието, несъобразена скорост ,неизправност на велосипеда,претоварване на
велосипеда и др.,като вероятни причини за инцидента.Така описаните вероятни
причини за инцидента също не са
установени по категоричен начин,за да се приеме за доказано направеното от
ответника възражение за съпричиняване.
С оглед изложеното,съдът приема,че ищецът съобразно оказаната му доказателствена тежест не
е установил наличието на всички предпоставки за уважаване на иска по чл.49 ЗЗД.Установено
е причиненото му травматично увреждане и претърпените болки и страдания,които
са били с най-висок интензитет през първата седмица,средни през следващите
месец,месе и половина и по-слаби през два месеца.Не е доказана по
несъмнен и категоричен начин причинната връзка между този вредоносен резултат и
бездействието на служители на Община
Червен *** ,на които е възложена дейността по поддръжка на въпросната улица в
добро техническо състояние.На база събраните по делото доказателства не може да
се направи категоричен извод,че падането от колелото на 21.10.2017г.е пряка
последица и се дължи единствено и само на съществуващата неравност от изровен асфалт на
ул. “***“ в гр.Койнаре,около №120,която е съществувала ,била е видима и при обичайно
внимание е могла да бъде заобиколена от ищеца.Не са осъществени всички елементи
от фактическия състав на непозволеното увреждане,за да бъде ангажирана отговорността на Община Червен ***
по чл.49 ЗЗД.Искът на посоченото основание за сумата
26 000лв.,претендирано обезщетение за неимуществени вреди и за сумата
750лв.,обезщетение за имуществени вреди е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.Поради отхвърляне на иска за главницата,неоснователна се явява и
претенцията за присъждане на лихва от датата на ИМ.
При този изход на процеса и на
основание чл.78 ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените
деловодни разноски,които съгласно представен списък по чл.80 ГПК са в размер на
1540лв.за адвокатско възнаграждение и 180лв.за ВЛ. Основателно е направеното от
пълномощника на ищеца възражение за
прекомерност за адв.възнаграждение на другата страна.Цената на иска е
26 750лв.и съгласно чл.7 ,ал.2т.4
от Наредбата за мин.размери на адв.възнаграждения , при
интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв.
възнаграждението е 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10
000 лв.или мин.възнаграждение е
1332,50лв. /830лв.+502,50лв./Заплатеното от ответника на адвокат П.
възнаграждение по банков път в размер на 1 540лв.е над определения
минимален размер и на осн.чл.78 ал.5 ГПК следва да бъде намалено до размер на
1332,50лв. В този смисъл ищецът следва да заплати на ответника деловодни
разноски в размер на 1 512,50лв.за адв.възнаграждение и ВЛ.
Водим от горното, Окръжният съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Р.Р.Г. *** ,ЕГН ********** ,със
съдебен адрес за призоваване: адвокат Т.П. ***,***срещу Община Червен ***, представлявана от кмета
д-р Ц.К.,Булстат ***, гр.Червен ***,ул.“***“№*** с правно основание чл.49 ЗЗД във вр.с чл.45 и
чл.52 ЗЗД за сумата 26 000лв.,обезщетение за претърпени неимуществени
вреди и за сумата 750лв.,обезщетение
за имуществени вреди, които суми се претендират в резултат на непозволено увреждане
,настъпило на на 21.10.2017г.в гр.Койнаре, Община Червен ***- падане при
управление на велосипед в
необезопасена дупка,намираща се на ул.“***“,около №***и получена травма, изразяваща се във фрактура на ляв
лакът,с последвала оперативна намеса-фрактура антебрахий синистра,ведно с претенцията за
присъждане на законна лихва върху сумите от датата на увреждането 21.10.2017г. до
окончателното им изплащане КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК Р.Р.Г. *** ,ЕГН **********
,със съдебен адрес за призоваване: адвокат Т.П. ***,***ДА ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА
ЧЕРВЕН ***, представлявана от кмета д-р Ц.К. ,БУЛСТАТ №***,гр.Червен ***, ул.“***“№***
деловодни разноски в размер на 1 512,50лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Великотърновски Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: