РЕШЕНИЕ
гр.София,
26.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 26-ти с-в,
в открито заседание на осми септември през две хиляди и двадесета година, в
състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Кирилка И. като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 5341 по описа за 2019 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл.200 ал.1 от ЗЗД във вр.
с чл.86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД. Предявен е насрещен иск по чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД.
Ищецът К.Л. П.Ч., немски гражданин, твърди, че е сключил с ответниците споразумение за покупко-продажба на инвентар,
по силата на което той, като продавач, се е задължил да прехвърли собствеността
върху ресторантски инвентар – хладилници, кафемашина,
фурна, маси, столове, кухненски прибори, климатична система, лампи, полици,
декорация на стените и др., подробно описани в приемо-предавателен
протокол, а купувачът „Н.“ ООД ***, се е задължил да заплати цена в размер на
20 000 евро на четири вноски. Ищецът сочи, че е прехвърлил собствеността
върху вещите на купувача, за което страните подписали приемо-предавателен
протокол на 4.09.2017г. Купувачът заплатил единствено сумата 2000 евро и останал
да дължи още 18 000евро. Посочва, че отделно от това, купувачът дължи и
неустойка за забавено плащане в размер на 50 евро на ден, но не повече от 30%
от общата продажна цена. Поради неплащането на три от вноските сочи, че
купувачът му дължи и неустойка в размер на 6000 евро. Предявява иск за
заплащане на неплатената продажна цена в размер на 18 000евро, ведно със
законната лихва от предявяване на иска, и иск за неустойка в размер на 6000 евро,
ведно със законната лихва, солидарно срещу купувача „Н.“ ООД и срещу съдружниците на дружеството М.Н.Н.
и М.Ю.Р.. Обосновава търсената солидарна отговорност с изрично уговорената
такава от ответниците в подписаното между страните
споразумение.
Ответниците „Н.“ ООД, М.Н.Н. и М.Ю.Р.
оспорват исковете по основание и по размер. Сочат, че движимите вещи, предмет
на споразумението между страните не са собственост на ищеца, а на трето лице.
Посочват, че ищецът не им е предоставил документи за собственост на
оборудването /ф-ри, техническа документация, гаранционни карти и др./. Правят
изявление за разваляне на споразумението с ищеца и предявяват иск за връщане на
продажната цена. Оспорват твърденията, изложени в исковата молба, досежно датата на подписване на споразумението, като сочат,
че това е станало след 5.09.2017г. Твърдят , че не са подписвали приемо-предавателен протокол , поради което считат , че
ищецът не им е прехвърлил собствеността върху движимите вещи, предмет на
споразумението. Считат, че между
страните по споразумението не е възникнало облигационно правоотношение , поради
което те не дължат нито продажната цена, нито неустойка за забавено плащане. Отделно от това посочват, че предадените им в
държане вещи са негодни за употреба. Посочват, че не е извършен оглед на вещите
в присъствието на двете страни и не е установено състоянието на всяка вещ.
Сочат, че те са изправна страна, тъй като са платили договорената първа вноска
, но продавачът е неизправна страна, тъй като им е предал вещи, които са се
оказали некачествени при опит на ответниците да ги
ползват по предназначение. Така машината за лед се счупила при първото
включване, малкият хладилник е протекъл, кафемашината
и кафемелачката били повредени и се наложило закупуването на нови, помпата на миялната машина била подменена, защото не работела; целият
тръбопровод под трите мивки в кухнята е следвало да се направи наново, 2/3 от
столовете били счупени и трябвало да се купят нови. Посочват, че след като са
констатирали дефектите на продадените вещи са уведомили ищеца, но отговор не са
получили. Считат, че ищецът е знаел за недостатъците на вещите, поради което и
не е направен подробен оглед на вещите, с оглед на което срокът за тяхното
възражение е 3г. съгласно чл.197 ал.1 изр.2 от ЗЗД. Посочват, че в самото
споразумение – раздел VІ, т.2 купувачът може да върне дефектните артикули , а
продавачът е длъжен да върне процент от цената за дефектния артикул или да я
намали, като тази договорка не е обвързана със срок. Посочват, че
обстоятелството, че продадените стоки са втора ръка не освобождава продавача от
отговорност за дефекти. Молят съда да
отхвърли предявените срещу тях искове и да уважи насрещния иск.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Страните – ищецът като продавач, а ответника „Н.“ ООД като купувач, са сключили споразумение за покупко-продажба
на инвентар от 1.08.2017г., в което ищецът К.Л. П.Ч. е декларирал , че е собственик
на инвентара, предмет на договора , както и че същият желае да продаде
оборудването използвано за работата на ресторант и магазин за храна /наричано Инвентар/,
инсталирано в ресторант и магазин на ул.******, партер, в гр.София /наричано
Помещенията/ , които са наети от „Н.“ ООД. Уговорено е, че М.Н. и М.Р. в
качеството си на съучредители на „Н.“ ООД, в процес
на учредяване по времето на подписване на споразумението, ще бъдат съвместно
отговорни за задълженията на „Н.“ ООД , както е предвидено в чл.69 от ТЗ. Страните
са уговорили, че по см. на договора „Инвентар“ означава всички артикули, които
се намират в Помещенията, собственост са на продавача и които могат да се ползват
с цел работа на ресторант/магазин за хранителни стоки, като напр. хладилници, кафемашина, фурна, мивка, маси , столове, кухненски
прибори, климатична система, лампи, полици, декорация по стените и др. , както
е описано в списъка , съдържащ се в приемо-предавателния
протокол, който списък не е изчерпателен. Страните са се договорили, че цената
на инвентара е 20 000 евро и ще бъде платена от купувача по следния начин:
2000евро , платими в брой незабавно след подписването на споразумението и на приемо-предавателния протокол, 4500 евро на 01.08.2018г.,
4500 евро – на 1.03.2018г. и 9000 евро на 1.06.2018г., и трите вноски по банков
път по посочена банкова сметка ***. Съгласно р.ІІІ т.1 страните са се
съгласили, че моментът, в който собствеността върху инвентара се прехвърля от
продавача на купувача, е моментът, в който приемо-предавателния
протокол се подписва от двете страни, който след подписването му ще стане
неразделна част от настоящото споразумение. Действителното предаване на
инвентара на купувача ще се случи в Помещенията. Продавачът се е задължил да
предаде на купувача инвентара в качеството, количеството и вида, както е
описано в приемо-предавателния протокол. В р.ІV.т.2 е
посочено, че продавачът ще бъде задължен да предостави на купувача достъп до
Помещенията, за да може последният да инспектира и разгледа наличието и
състоянието на всеки един артикул, описан в приемо-предавателния
протокол и ще бъде задължен да придружи купувача по време на инспекцията. При
закъсняло плащане е уговорена глоба в размер на 50 евро на ден до окончателното
изплащане на забавената вноска , като общата сума на глобата не може да
надвишава 30% от общата цена на споразумението /р.V т.1/. При закъсняло
прехвърляне на собствеността е уговорена глоба в тежест на продавача в размер на
100 евро на ден до подписването на приемо-предавателния
протокол. В раздел „Гаранции и недостатъци на Инвентара“ страните са записали,
че купувачът признава и приема, че артикулите , включени в Инвентара, са в
състояние „втора употреба“ и че продавачът ще прехвърли собствеността върху Инвентара
без да дава гаранции и обезпечения за изпълнението и пригодността на инвентара,
а купувачът ще приема всички потенциални рискове за недостатъци, които могат да
се появят при нормалната употреба на артикули, техническо оборудване или
инструменти втора употреба. В случай на видими недостатъци в някои артикули от
Инвентара, купувачът ще бъде задължен да уведоми продавача незабавно след
подписването на споразумението и не по-късно от края на деня, в който се
подписва споразумението. Купувачът ще има правото да откаже да приеме дефектни
артикули, като в този случай продавачът е длъжен да върне на купувача процента
от цената за съответния дефектен артикул или да намали цената пропорционално,
ако последната все още не е платена от купувача. Купувачът няма право да откаже
приемането на артикулите от Инвентара, които нямат дефекти. В случай, че
купувачът не уведоми продавача в деня на инспектирането съгласно р.ІV т.2, ще
се счита, че купувачът е одобрил Инвентара. Уговорено е в р.VІІ т.4, че
продавачът не носи отговорност за скрити дефекти на Инвентара, тъй като той е
втора употреба. В р.VІІІ т.1 страните са постигнали съгласие, че всяка от
страните има право да прекрати споразумението със 7 дневно писмено предизвестие
поради невъзможност на другата страна да изпълни задълженията си, освен ако в
този договор не е предвиден друг срок или незабавно прекратяване. Продавачът е
декларирал, че е получил първото дължимо плащане в размер на 2000 евро заедно с
подписването.
Посоченият в споразумението приемо-предавателен
протокол не е представен като доказателство по делото.
Представени са приложения към приемо-предавателен
протокол, които включват 10бр. снимки на част от Инвентара – машина за лед, съдомиялна, хладилна камера, машина за рязане, газова
печка, топла витрина, хладилна витрина , като всяка снимка е подписана от
страните по делото, които изрично са посочили, че тези изображения описват част
от инвентара, находящ се в магазина и в салона на
ресторанта по времето на продажбата на 4.09.2017г.
Не се спори, че във връзка с подписване на споразумението между страните е
разменена кореспонденция по електронна поща, водена в периода 1.08.2017г.
- 30.01.2018г. От същите става ясно, че
страните са се съгласили по текста на споразумението на 5.09.2017г. С
електронно писмо от 12.01.2018г. ответникът М.Н. е уведомил ищеца , че са имали
много проблеми с оборудването, без да конкретизира същите. В електронно писмо
от 30.1.2018г. до ищеца ответникът Н. го е уведомил подробно за проблемите с
оборудването, преди заведението да бъде отворено – неработещи машини,
оборудване и вещи. В писмото ответникът Н. е поискал преразглеждане на
споразумението.
Ответникът търговско дружество е получил необходимите разрешения да оперира
обект за обществено хранене на адреса на Помещението на ул.****** през
м.февруари 2018г.
Разпитаният по делото свидетел на ищеца, св.И.С., установява, че познава
ищеца от 2016г. , когато започнал работа при него. Знае, че ищецът е продал
бизнеса си преди година и половина на ответниците, и
двамата с имената М.. Пространството представлявало ресторант и малък магазин
за биохрани. Установява, че се срещнал с двамата ответници и им дал ключа за ресторанта и магазинчето през
2017г. Когато им предал ключа, ресторантът бил напълно оборудван с маси,
столове, посуда, кухня с тенджери, тигани, печка,
бойлер. Направил услуга на ищеца само да предаде на ответниците
ключа, тъй като К. не бил в България. Не
е предавал на ответниците имуществото.
Посочва, че снимките в приложение към приемо-предавателен
протокол ги е направил той. Ресторантът функционирал нормално с този инвентар.
Разпитаните по делото свидетели на ответниците
установяват следното: Св.Д.К.познава само ответниците
по делото, които през м.ноември 2017г. го потърсили да доставя кафе в новия им
ресторант. Ходил е в ресторанта и знае, че кафемашината
протекла, когато се опитали да я включат. Отнесли я на поправка и в сервиза им
казали, че е изгнила и не си заслужава да се сменят части. Помагал на ответниците да купят друга кафемашина
и кафемелачка. Знае, че барът, където била кафемашината
, бил много изгнил, имало мухъл навсякъде. На бара било текло много вода, там
били наредени хладилници и съдомиялни, които били в
окаяно състояние. Ресторантът по време на неговите посещения бил в ремонт. Към
настоящия момент заведението изглеждало по друг начин, интериорът бил различен.
Св.С.А.-Р., съпруга на ответника Р., установява, че познава ищеца.
Свидетелката е готвач и управител на бистро „Кръг“ на ул.“******в гр.София,
което започнало работа от м.декември 2017г. Ищецът е бившия собственик на
бизнеса, който се е осъществявал на това място. Той се свързал с ответниците и с нея, тъй като искал да прекрати бизнеса си
и предложил пространството на тях. Казал им, че всичко е в готовност за работа.
Свидетелката посочва, че първия ден започнала да включва уредите, но те не
работели. Заради кафемашината, която била текла,
целият плот се разцепил, хладилниците също били увредени, подовата настилка
били изгнила и мухлясала. През първата седмица на печката паднала вратата, на
втората седмица единият й реотан спрял да работи. Свидетелката не е присъствала
на предаването на ресторанта. Посочва, че тя се опитвала да се свърже с К. във
връзка с инвентара, тъй като се оказало че 70% от този инвентар не ставал за
нищо, 90% се опитали да отремонтират, опитали се да предоговорят с К., но в един момент той изчезнал.
Инвентарът, който не ставал за нищо, бил подменен. В продължение на 6 месеца
подменяли инвентар.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Между страните са възникнали облигационни отношения във връзка със
сключеното между тях споразумение за покупко-продажба на инвентар от
1.08.2017г. Основното задължение на продавача, сега ищец, е било да прехвърли
собствеността върху Инвентара на купувача и да му го предаде във владение, а
основното задължение на купувача е било да плати цената /така чл.183 и сл. от ЗЗД/. Купувач по споразумението е ответникът търговско дружество , но
останалите двама ответници физически лица са
солидарно отговорни заедно с купувача за изпълнение задълженията по договора.
Солидарната отговорност на ответниците е изрично уредена в договора. Тя произтича и от
разпоредбата на чл.69 от ТЗ.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира, че ищецът,
като продавач по споразумението , не е изпълнил основното си задължение по него
да прехвърли собствеността върху движимите вещи, предмет на договора /т.н.
Инвентар/. Договорът, който е задължителен за страните на основание чл.20а от ГПК, изрично урежда в пар.ІІІ т.1 как се прехвърля
собствеността върху Инвентара -
моментът, в който собствеността върху Инвентара се прехвърли от
продавача на купувача, е момента, в който приемо-предавателния
протокол се подписва от двете страни. С договора изрично се дерогира
правилото на чл.24 ал.1 от ЗЗД. Тълкувайки договора, не се касае и за продажба
със запазване на собствеността по чл.205 от ЗЗД.
Приемо-предавателен протокол,
подписан от двете страни по споразумението, не е представен по делото.
Процесуалният представител на ищеца е представил такъв протокол едва след
възобновяване на производството по делото, ведно с молба, в която конкретизира
вещите от Инвентара, чиято стойност се претендира с предявения иск. В
проведеното съдебно заседание съдът не е приел приемо-предавателния
протокол като доказателство по делото, поради което и не може да го обсъжда и
да основава на него свои фактически и правни изводи. Представен едва при
приключване на делото, извън преклузивните срокове за
представяне на доказателства - най-късно в съдебното заседание по чл.143 от ГПК, този писмен документ не би могъл да бъде приет за доказателство по делото.
Съгласно подписаното между страните споразумение продавачът е длъжен предаде
на купувача Инвентара, така както е описан в приемо-предавателния
протокол, да предостави на купувача достъп до помещенията, за да може последния
да инспектира и разгледа състоянието на всеки артикул, описан в приемо-предавателния протокол , като продавачът е длъжен да
придружи купувача по време на инспекцията. В договора не е изрично указано кога точно
страните подписват приемо-предавателния протокол, но
тълкувайки разпоредбите на споразумението съобразно правилата на чл.20 от ЗЗД
/включително обичаите в практиката и принципа на добросъвестност/, съдът приема,
че подписването на приемо-предавателния протокол е
следвало да се извърши след приключване на инспекцията на Инвентара.
Ищецът като продавач не е изпълнил задължението си да придружи купувача
чрез неговите представители по време на инспекцията на вещите. От показанията
на св.С.се установи, че този свидетел е предоставил на ответниците Н. и Р.
ключа от помещението, като представител на ищеца, който е бил извън страната,
но не им е предал имуществото в ресторанта и магазина. Така ищецът е
предоставил на ответниците достъп до инвентара, но
съвместна инспекция на този инвентар не е осъществена от продавача и купувача и
след съвместна инспекция страните не са подписали приемо-предавателен
протокол. Ищецът не е прехвърлил собствеността върху вещите, включени в
Инвентара, поради което няма основание да иска заплащане на договорената в
споразумението цена от 18 000евро. Ответниците
не са длъжни да платят за вещи, чиято собственост не са получили. Не е налице
закъсняло плащане от страна на купувача, поради което искането на ищеца за
неустойка с оглед уговореното в р.V т.1 от споразумението е неоснователно.
Искът по чл.92 от ЗЗД следва да се отхвърли.
По насрещния иск на ответниците чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД за връщане на продажната
цена от 2000 евро като получена на отпаднало основание.
Съгласно чл.189 ал.1 от ЗЗД ако продадената вещ принадлежи изцяло на трето
лице, купувачът може да развали продажбата по реда на чл.87. В този случай
продавачът е длъжен да върне на купувача платената цена и да му заплати
разноските по договора , както и необходимите и полезни разноски за вещта.
По
делото не са представени доказателства вещите включени в Инвентара, предмет на
споразумението, да принадлежат на трето лице. Към вещите не са предявени
претенции от трето на споразумението лице. Като са подписали споразумението ответниците са приели, че ищецът, купувач, е собственик на
тези вещи и при липса на каквито и да са претенции от трето лице или трети лица
/изрични претенции или такива чрез конклудентни
действия/ нямат основание нито въз основа на споразумението, нито на основание
на закона да твърдят, че вещите не са собственост на ищеца продавач. В споразумението
не е уговорено продавачът да снабди купувача с придружаващи документи,
установяващи собственост върху вещите. Съдът приема, че договорът не е развален
от купувача на основание чл.189 ал.1 от ЗЗД, поради което връщане на продажната
цена не се дължи от продавача на купувача на основание чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД.
Освен ако страните не развалят договора
на друго основание същият е в сила и следва да бъде изпълнен от продавача с
прехвърляне собствеността върху вещите, респ. възражения на купувача по евентуални
техни недостатъци. Едва след това продавачът може да претендира заплащане на
цената.
По разноските.
С оглед изхода на спора претенциите за
разноски на ищеца са неоснователни. Такива не му се следват.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответниците се следват разноски по делото. По представения
списък разноски се следват за платено адвокатско възнаграждение в размер на
2900лв. Разноски за платената държавна такса не се следват, тъй като насрещният
иск е отхвърлен.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от К.Л. П.Ч., немски гражданин, роден на ***г. , л.к.№ ******, издадена на ******. със съдебен адрес ***, адв.П.Н.К.
срещу „Н.“ ООД, ЕИК ******със седалище и адрес на управление ***, М.Н.Н., ЕГН ********** и
М.Ю.Р., ЕГН **********, последните двама с адрес: *** искове: по чл.200 от ЗЗД
за заплащане на сумата 18 000 евро , дължима продажна цена по споразумение
за покупко-продажба на инвентар от 1.08.2017г., ведно със законната лихва от
датата на завеждане на исковата молба , и по чл.92 от ЗЗД за заплащане на
сумата 6000 евро, дължима неустойка за забавено плащане поради неизпълнено
задължение за заплащане на част от продажната цена по споразумение за
покупко-продажба на инвентар от 1.08.2017г., ведно със законната лихва от
датата на завеждане на исковата молба, и претенцията за разноски, като
неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Н.“ ООД, ЕИК ******със седалище и адрес на управление ***, М.Н.Н., ЕГН ********** и
М.Ю.Р., ЕГН **********, последните двама с адрес: *** срещу К.Л. П.Ч., немски гражданин, роден на ***г.,
л.к.№ ******, издадена на *****. със съдебен адрес ***, адв.П.Н.К.
насрещен иск за заплащане на сумата 2000 евро, ведно със законната лихва от
датата на плащането й, на основание чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД, представляваща
платена цена по развалено споразумение за покупко-продажба на инвентар от
1.08.2017г., като неоснователен.
ОСЪЖДА К.Л. П.Ч.,
немски гражданин, роден на ***г., л.к.№ ******, издадена на 12.03.2013г. със съдебен адрес ***, адв.П.Н.К.
да заплати на „Н.“ ООД, ЕИК ******със седалище и адрес на управление ***, М.Н.Н., ЕГН ********** и
М.Ю.Р., ЕГН **********, последните двама с адрес: *** сумата 2900лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: