Р Е Ш Е Н И Е
№
58
гр.Добрич,26.02.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в
открито съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесета
година, Втори състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИЛЕНА МАРКОВА-ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ
МИХАЛЕВА разгледа докладваното от
председателя адм.д. № 412/2019 г. по описа на АдмС – Добрич и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба от И.С.К.,
действаща лично и като ЕТ-„Ваня-Н-92-И.К.“с ЕИК *********,със седалище и адрес
на управление гр. Добрич, ж.к. Добротица 22,вх.Б,ет.3,ап.5 срещу РА № Р-03000818006541-091-001/04.04.2019
г. издаден по реда на чл.119,ал.2 ДОПК, от М.Ц.М.на длъжност началник на сектор
„Ревизии“ в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Варна и Ангел Петков на длъжност
главен инспектор по приходите с който на едноличния търговец са установени
задължения по видове, за периода 01.12. до 31.12.2016г. и лихви за просрочие
към тях,към 04.04.2019г. в частта, с която са установени задължения за данък
върху дохода по чл.48,ал.1 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 415, ведно с
начислени лихви за забава в размер на 123,25 лева.
Ревизионният акт се обжалва като
незаконосъобразен,постановен при неправилно прилагане на материалния закон и
при допуснати нарушения на процесуалните норми. Изложени са следните мотиви:
-установено е допълнително
задължение за данък в резултат на извършена съпоставка между приходите и
разходите въз основа на анализ на разходите над приходите за 2015г.;
-не е взето предвид началното
салдо за 2015г. и това,че ревизираното лице е разполагало с наличен доход в
началото на 2015г. ;
-така е взето начално салдо за
2015г. 0 лева,без да се обърне внимание,че за ревизирания период от 4 години
преди това, ДЗЛ е имало превишение на приходите над разходите и за това е платен
данък, т.е. началното салдо за 2015 е взето за 0 неправомерно,без да се отчете
положителното салдо и натрупванията на приход от предходни години;
-няма данни за укрито имущество
на лицето.Не са взети предвид обясненията за възстановени средства по банковите
сметки на семейството през2015г. в резултат на закрити депозити през 2014 г.;
-ревизиращите органи не са
направили баланс на паричните средства и неправилно не са взели предвид
началното салдо за 2015г., а само са извършили съпоставка между разход и приход
за 2015г.;
-няма основание да се приложи
чл.122 от ДОПК,тъй като няма данни за укрито имущество.
Иска се РА в оспорваната му част да
бъде отменен. В съдебно заседание, жалбата се поддържа от адв. П.П..Претендира присъждане
на сторените разноски.
Ответникът, чрез процесуалния си
представител, оспорва жалбата.Моли за
отхвърляне на същата, като неоснователна и недоказана. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и прецени предоставените по делото
доказателства, приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в срока по чл.
156, ал. 1 от ДОПК, от легитимирано лице, след предприето оспорване на РА по
административен ред и при наличие на интерес от обжалване, поради което е
допустима.
По фактите:
Производството по издаване на
процесния РА е възложено на основание чл.112, и чл.113 от ДОПК със Заповед №
Р-03000818006541-20-001/29.10.2018г., надлежно връчена на ревизираното лице. Ревизията е за
задължение за годишен авансов данък по
ЗДДФЛ , Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ,ДОО за
самоосигуряващи се, Здравно осигуряване за самоосигуряващи се и Универсален
пенсионен фонд за самоосигуряващи се, всички за периода 01.01.2012г. -
31.12.2016г. и със срок за завършване 3 месеца след връчването й. С две
последващи заповеди, първоначалната заповед е изменена по отношение на срока за
извършването на ревизията,като е определен краен сок до 28.03. 2019г.Заповедите
за изменение също са надлежно връчена.По време на ревизията са направени искания
за представяне на документи и писмени обяснения, което е изпълнено от данъчно
задълженото лице чрез представяне на документи и писмени разяснения.Направено е
и искане за извършване на действия от други контролни органи.Изискани са служебно справки, както и насрещна
проверка.Изискана е справка от АП-Служба по вписванията-Добрич. Отправени са и
искания за представяне на документи,сведения и писмени обяснения от трети лица,
до няколко банки, които са представили движението по сметките на К. /л.362 до
л.480 от данъчните документи/.
Ревизията е приключила с ревизионен доклад № Р-0300081800654-092-001/20.03.2019г.
От същия се установява,че ЕТ-„Ваня-Н-92-И.К.“ е вписано в
регистъра на едноличните търговци.Описан е предмета на дейност на едноличния
търгове.Задълженото лице е регистрирано по реда на ДОПК в ТД на НАП гр.Добрич и
не е регистрирано по реда на ЗДДС.През ревизираните данъчни периоди извършва
счетоводни и консултантски услуги.Описани са три банкови сметки, които
задълженото лице е притежавало по време на ревизията. Описани са процесуалните
действия в хода на ревизията.Описани са декларираните
приходи и разходи.Докладът приключва с предложение за установяване. По доклада
е депозирано възражение от едноличния търговец в което се изразява несъгласие с
приетото от ревизиращите,че при извършена съпоставка за съответствие за 2015г.
между стойността на имуществото на задължените лица и направените от тях
разходи и декларираните и получени от тях доходи е налице превишение на
разходите над приходите в размер на 4147,20 лева.Моли,при определянето на
баланса на средствата да се има предвид превишението на приходите над разходите
и закритите депозити от семейството в края на 2014г., което е в размер на
10 287,91 лева, установено от ревизиращия екип.Настоява,че за същото,в
хода на ревизията са дадени писмени обяснения,че част от тези средства са
възстановени по банковите сметки на семейството през 2015 и 2016г.Обяснява,че
това е в резултат от закритите депозити през 2014г. като следствие от банковата
криза в страната при фалита на КТБ АД.Тези средства били изтеглени от банковите
сметки и депозити и в следващите 2-3 години били внесени отново.Настоява се,че
ревизиращите не са взели предвид вноските на каса на част от тези средства през
2015г.
На 04.04.2019г. е издаден РА.Същия е
обжалван по административен ред, в частта,относно превишение на разходите над
приходите в размер на 4147,20 лева и определения върху тази основа данък върху
дохода по чл.48,ал.1 от ЗДДФЛ за 2015г. в размер на 415.00 лева и лихва за
закъснение в размер на 123,25 лева.Жалбата е разгледана,но не е уважена и е
издадено процесното Решение,с което е потвърден процесния ревизионен акт в
обжалваната му част.
По делото е назначена и изслушана ССчЕ,неоспорена
от страните и приета от съда като компетентно и безпристрастно дадена.От нея се
установява, че при баланса,ревизиращите
не са вземали предвид остатъците.При изготвяне на баланса и съответствието на
имуществото с доходите в нетен размер, винаги се вземат остатъците, защото
физическите лица не са длъжни да водят счетоводство и резултативно никой не
завършва годината на 0 лева. В случая не е взето предвид,че има остатъци от
предходни периоди.Според вещото лице паричните средства в брой са различни от
тези, които се вземат като начални в ревизионния акт.Заключението е,че между
стойността на имуществото на ЗЛ и направените разходи и получените доходи,съответно
при липса на превишение на приходите над разходите, не е налице и данъчна
основа за определяне на дължим данък за ревизираното лице.
По основателността на жалбата:
Предмет на обжалване е РА №
Р-03000818006541-091-001/04.04.2019 г. издаден по реда на чл.119,ал.2 ДОПК, от М.Ц.М.на
длъжност началник на сектор „Ревизии“ в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Варна
и А.П. на длъжност главен инспектор по приходите с който на едноличния търговец
са установени задължения по видове, за периода 01.12. до 31.12.2016г. и лихви
за просрочие към тях,към 04.04.2019г. в частта, с която са установени
задължения за данък върху дохода по чл.48,ал.1 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на
415, ведно с начислени лихви за забава в размер на 123,25 лева.
По
валидността на РА:
При извършване на задължителната
проверка по чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдът констатира, че ревизията е възложена от
компетентен орган и е приключила в определеният от него срок. Ревизионният акт
е издаден от компетентен орган и определя данъчни задължения за периода, за
който е възложена ревизията, поради което обжалваният ревизионен акт не страда
от пороци влечащи неговата нищожност.В тази връзка неоснователно е
възражението, че РА е постановен при съществени процесуални нарушения. Следва
да се отбележи,че жалбоподателят не сочи конкретно нарушение на
производствените правила, а общо заявява наличието на неспазването им.Съдът не
установи такива нарушения. Съдът намира, че не е нарушено правото на защита на
едноличния търговец, не е нарушен принципа на законност, както и принципа на
добросъвестност при упражняване на процесуалните правомощия на ревизиращите
органи. Заповедта за извършване на ревизия и заповедите за изменението й , са връчени
на ревизирания едноличен търговец. За резултатите от ревизията е съставен
Ревизионен доклад,неразделна част от обжалвания РА, като по реда на чл. 117,
ал. 5 от ДОПК, ревизираното лице е имало
възможност да направи писмено възражение и да представи доказателства в 14-
дневен срок от връчването на ревизионния доклад пред органите, извършили
ревизията. Ето защо, правото на защита на задълженото лице не е нарушено.
Основният
спор по делото е дали жалбоподателят дължи установения за 2015г. данък по
чл.48,ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 415 лева и лихви за закъснение в размер на
123,25 лева.
В процеса на извършване на ревизията процесното
задължение, произлизащо според административния орган,от превишение на
разходите над приходите за 2015г. е установено от ревизиращия екип, въз основа събраните достатъчно доказателства,но от тях е направен
неправилен извод, който се дължи на неправилно изчисляване според вещото
лице,по назначената ССчЕ.За ревизираният период
е налице съответствие между стойността на имуществото и направените
разходи и получени доходи, т.е. не е налице превишение на разходите,което да
бъде данъчна основа за определяне на данък на ревизираното лице.Това заключение
на вещото лице напълно съответства с приобщените по делото писмени
доказателства.
Предвид
изложеното, като необоснован и незаконосъобразен относно установените
задължения за данък
върху дохода по чл.48,ал.1 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 415, ведно с
начислени лихви за забава в размер на 123,25 лева, РА следва да
бъде отменен в тази му част.
Предвид изхода на спора и
направеното от жалбоподателя искане за присъждане на сторените разноски съгласно
представен списък на л.117 от делото и представените доказателства за плащането
им ответникът следва да бъде осъден да плати сторените от жалбоподателя
разноски в общ размер на 550 лева от които
50 лева, заплатена ДТ и 300 лева, заплатен адвокатски хонорар и 200 лева хонорар за вещото лице.
Така мотивиран и на основание чл. 160, ал. 1 ДОПК,
Добричкият административен съд, Втори
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба от И.С.К., действаща лично и като ЕТ-„Ваня-Н-92-И.К.“с
ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ж.к. Добротица
22,вх.Б,ет.3,ап.5 РА № Р-03000818006541-091-001/04.04.2019 г. издаден по реда на
чл.119,ал.2 ДОПК, от М.Ц.М.на длъжност началник на сектор „Ревизии“ в Дирекция
„Контрол“ при ТД на НАП Варна и А.П. на длъжност главен инспектор по приходите
В ЧАСТТА, с който на едноличния търговец са установени задължения за данък
върху дохода по чл.48,ал.1 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 415, ведно с
начислени лихви за забава в размер на 123,25 лева.
ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и
данъчноосигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП да заплати на ЕТ-„Ваня-н-92-И.К.“с
ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ж.к. Добротица
22,вх.Б,ет.3,ап.5 сумата от 550
лева /петстотин и петдесет /, представляваща направени по делото разноски.
В останалата част РА е влязъл в
сила.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Административен съдия: