Р Е
Ш Е Н
И Е
347/17.6.2020г.
гр.
Шумен
Шуменският
районен съд, XIІІ състав
на петнадесети
юни 2020 година
в открито
заседание, в следния състав:
Председател: К. Колешански
Секретар : Н. Йорданова
като разгледа докладваното от
съдията ГД № 3224/2019г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени искове, с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК.
Искова молба от “***” ЕАД, ЕИК : ***,
със седалище и адрес на управление – ***, срещу К.П.Д., ЕГН : **********, с
адрес ***, без посочено правно основание и обща цена от 154,79 лева главница.
Ищецът сочи, че имал вземане срещу
ответника за сумата от 154,79 лева, представляваща главница, неплатена цена по
фактури за доставка на далекосъобщителни услуги - № **********/05.09.2017г. –
43,15 лева; № **********/05.10.2017г. – 57,17 лева и № **********/05.11.2017г.
– 54,47 лева. За посоченото вземане му била издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК, по ЧГД № 2112/2019г. на ШРС, връчена по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК. Претендира да се признае за установено съществуването на
описаното вземане и осъждане на ответника да заплати разноските в производствата.
В срока за отговор на исковата молба,
ответникът, редовно уведомен, не подава отговор.
В открито съдебно заседание страните
редовно призовани, чрез представители, ищецът поддържа заявеното в исковата
молба, а ответникът признава исковете изцяло.
Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:
Няма спор между страните, че ответникът ползвал
услугите на ответното дружество, което се установява и от представените
договори за мобилни услуги, допълнителни споразумения и договор за лизинг. За
твърдените вземания, представляващи цена на мобилни услуги и лизингови вноски,
кредиторът – ищец в производството е издавал фактури /л. 31-36/. Същите, неоспорени,
съдържат дължимата сума за всеки от претендираните периоди, както и крайна дата
за плащане. Според ответното признание сумите се дължат и не са платени. Заявлението
по ЧГД № 2112/2019г. е постъпило в ШРС на 22.07.2019г..
Така установената фактическа обстановка,
сочи наличието на всички предпоставки за уважаване на предявените установителни
искове – наличие на валидно правоотношение между страните; задължение,
произтичащо от същото, за ответника да заплаща ползвани мобилни услуги и
лизингови вноски за ползвано мобилно устройство; настъпил падеж на тези му
задължения и изпадането му в забава. Исковете следва да бъдат уважени, в предявените
размери, и поради ответното признание.
С оглед така посоченият изход на делото,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата
от 770 лева разноски в настоящото производство и по ЧГД № 2112/2019г.,
представляващи 50 лева държавна такса, 360 лева адвокатско възнаграждение за
всяко от производствата.
Водим от горното и на посочените
основания, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на К.П.Д., ЕГН : **********, с адрес ***, че в полза на “***” ЕАД,
ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, срещу него, съществува
вземане за сумата от 154,79 лева, представляваща главница, неплатена цена по
фактури за доставка на далекосъобщителни услуги - № **********/05.09.2017г. –
43,15 лева; № **********/05.10.2017г. – 57,17 лева и № **********/05.11.2017г.
– 54,47 лева, в едно със законната лихва, върху главницата от 154,79 лева,
считано от 22.07.2019г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА
К.П.Д.,
ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на “***” ЕАД, ЕИК : ***, със седалище
и адрес на управление – ***, сумата от 770
лева, представляваща разноски в настоящото производство и по ЧГД № 2112/2019г.,
по описа на ШРС.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – Шумен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: