№ 4644
гр. Варна, 24.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20243100501870 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на “БеРа Груп“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с.Тополи, общ.Варна ул.“Др.Липов“ №7а, представлявано
от Огнян Томов Десподов, действащ чрез адв.К. Янакиева-Костадинова, с адрес за
призоваване: гр.Варна, пл.“Отец Паисий“ №15, офис, против Решение №2471 от 01.07.2024г.
постановено по гр.д.№9057/2022г. по описа на Районен съд Варна, с което са уважени,
предявените при условията на обективно кумулативно съединяване, искове на “НЕПИ
Проджект уан“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“Ситняково“ №48, Офиси Сердика, ет.3, офис №3, представлявано от Костин-Мариус
Барбу и Чедомир Йоканович, действащо чрез адв.Ц. Л., със съдебен адрес: гр.Варна, ул.“Д-р
Пискюлиев“ №47а, ет.1, с правно основание чл.415 вр. с чл.422, ал.1 от ГПК, чл.79, ал.1 от
ЗЗД и чл.232, ал.2 от ЗЗД за установяване на дължимостта на вземанията предмет на Заповед
№261667/01.03.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, издадена по
ч.гр.д.№499/2021г. по описа на РС Варна, а именно: -сумата от 23324.06лв., представляваща
наемна цена по Договор за наем от 29.08.2011г./07.09.2011г. и Допълнително споразумение
към него от 05.02.2016г./01.03.2016г. за търговска площ, разположена на 1-ви етаж в
Търговски център “Сердика Център София“, с площ от 124.20 кв.м., ведно с допълнителни
площи, разположени на същия етаж, с площ от 23.86 кв.м., дължима за периода от
01.08.2017г. до 15.02.2018г.; -сумата от 109.34лв., представляваща разноски за отопление за
периода 01.12.2017г. до 15.02.2018г.; -сумата от 5149.70лв., представляваща допълнителни
разноски по ЕЦЕ споразумение от 07.09.2011г., за периода от 01.12.2017г. до 15.02.2018г. и -
сумата от 1528.87лв., представляваща минимална маркетингова такса, дължима по Договор
1
за реклама от 07.09.2011г. за периода от 01.12.2017г. до 15.02.2018г., както и осъдителни
претенции с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на законна лихва за забава
върху съответните главници в размер от 4015.14лв. за периода от 06.01.2018г. до
18.05.2022г., в размер от 47.40лв. за периода от 17.02.2018г. до 18.05.2022г.; в размер от
1992.41лв. за периода от 06.02.2018г. до 18.05.2022г.; в размер от 378.62лв. за периода от
25.10.2018г. до 18.05.2022г.; в размер от 1456.52лв. за периода от 04.08.2017г. до 18.05.2022г.;
в размер от 1487.54лв. за периода от 04.11.2017г. до 18.05.2022г. и в размер от 4093.22лв. за
периода от 06.12.2017г. до 18.05.2022г.
В жалбата се излага, че решението на РС Варна е недопустимо, неправилно и
незаконосъобразно, като е изложено обстойно описание на процесуалните и
материалноправните проблеми, съпътствали развитието на делото от момента на
иницииране на заповедно производството до постановяване на първоинстанционното
решение в исковият процес. Оспорват се изводите на съда, че се касае за идентични
претенции, които в заявлението за издаване на заповед за изпълнение са описани по общо, а
в исковата молба са детайлизирани, като размери и вид на вземанията. Оспорват се и
изводите, че не следва да се обсъжда възражението на ответника за това, че в заповедното
производство не са представени документи, удостоверяващи вземането. Поддържа се, че за
да е допустимо производството по чл.422 от ГПК, е необходимо да има пълно съответствие
между страните, основанието, размера и периода на предявените искове и задълженията, за
които е издадена заповед за изпълнение, тъй като в исковото производство се установява
дължимостта именно на вземанията, за които е издадена заповедта. Твърди се, че в случая е
налице разминаване между основанията и размера на вземанията по издадената заповед за
изпълнение и тези, които се претендират в исковото производство, като ищецът въвежда
различни обстоятелства и се позовава на договори с различни дати, на допълнително
споразумение и на други договори, неотговарящи на изискванията на чл.417 от ГПК, защото
документите не носят нотариална заверка. Поддържа се, че дори в заявлението за издаване
на заповед за изпълнение да са допуснати технически грешки, последиците им следва да се
понесат от заинтересованата страна, която не е очертала твърденията и исканията си ясно и
недвусмислено, съобразно действителното фактическо и правно положение. Поддържа се
още, че този пропуск не може да бъде саниран в исковото производство, както и че при
предявяване на положителен установителен иск за съществуване на вземането е
недопустимо ищецът да променя материалноправната характеристика на вземането си и да
въвежда други, различни правопораждащи факти. Твърди се, че посочването на друго
основание на вземането, различно от това твърдяно в заявлението и за което е издадена
заповед за изпълнение, обуславя недопустимост на установителният иск. Сочи се, че
въведените като предмет на исковото производство Договор за извършване на реклама и
“ЕЦЕ Споразумение“ не са част от договора за наем, а отделни договори, сключени с друго
дружество, чиито предмет е извършване на дейности, свързани с рекламирането на
търговския център и със стопанисването, поддръжката, техническото обслужване, ремонта и
почистването на общите съоръжения и инсталации на търговския център. Сочи се, че
въпросните договори, са с различни страни, предмет, насрещни престации, условия и
подсъдност, и те не съвпадат с тези по договора за наем. Сочи се още, че макар тези
договори да са свързани с една и съща вещ, те касаят различни дейности и са самостоятелни,
като се подчиняват на различни правни норми. Сочи се, че договорите за реклама и
споразумението за услуги, по съществото си представляват договори за поръчка/изработка,
като за дължимостта на възнаграждението по същите, е необходимо да бъдат доказани
реално извършени действия по изпълнение на възложените задължения. Поддържа се, че в
хода на съдебното производството не са ангажирани никакви доказателства за изпълнение
на задълженията по въпросните договори от страна на изпълнителя-ищец, съобразно
2
посочения в същите предмет. На следващо място се оспорва наличието на валидно наемно
правоотношение между страните, предвид въведена с чл.229, ал.2 от ЗЗД императивна
забрана за лицата, които могат да извършват само действия по обикновено управление на
вещта, да сключват договори за наем за повече от три години, която разпоредба е приложима
и в случаите, когато наемът е търговска сделка. Сочи се, че сключването на договор за наем
за повече от три години от лице, което е носител само на права за обикновено управление,
съставлява основание за редуциране на уговорения срок до три години по силата на чл.229,
ал.3 от ЗЗД и за прекратяване на договора, след изтичане на този срок. Твърди се, че с
прекратяването на договора за наем по силата на чл.229, ал.3 от ЗЗД, наемното
правоотношение е преустановило действието си, с което е отпаднало и задължението на
наемателя да заплаща наем за ползването на имота. Твърди се, че вземането за наем не може
да се обоснове с приложението на чл.236, ал.1 от ЗЗД, тъй като не се касае за продължило
ползване на наетия имот, след изтичане на уговореният в наемния договор срок, а за
ползване, осъществявано след прекратяване на договора по силата на закона. Твърди се, че
ищецът не е представил доказателства за валидно взето решение от органите на
наемодателя, които са овластени да приемат такова, за сключване на договор за наем с
продължителност над 3 години, поради което искът се явява неоснователен. На следващо
място се поддържа, че в случая липсва и изрично съгласие от страна на ответника за
встъпване в горепосочените договори с изпълнител-ищеца, както и че договорните клаузи
по § 7 от ЕЦЕ споразумението и § 9 от Договора за извършване на реклама са нищожни, с
оглед предварителното задължаване на страната за даване на съгласие за прехвърляне на
права и задължения. Твърди се, че тъй като въпросните договори носят смесени белези на
договори за поръчка и за изработка, за възложителя не е без значение кой ще бъде
изпълнител по същите, като например дали е с добра търговска репутация, дали има опит в
предоставяните услуги, както и набор от съответните специалисти, техника за поддръжка,
дали изпълнителят е финансово обезпечен при евентуално търсене да договорна
отговорност и т.н. Сочи се, че предвиденото от разпоредбите на ЗЗД даване на изрично
съгласие за заместване на страна в договора, не предполага предварителен отказ от права и
даване на предварително безусловно съгласие от насрещната страна, доколкото за
встъпването в договорни отношения и задължения, е необходимо съгласие и на двете страни.
Твърди се, че даденото с договора безусловно съгласие от наемателя, противоречи на
повелителни норми на закона, защото не са изпълнени изцяло както изискванията на чл.101
и сл. от ЗЗД. Също така са накърнени и добрите нрави, доколкото за възложителя не е
безразлично дали ще има сключен договори с “ЕЦЕ Проджектмениджмънт България“
ЕООД, с регистриран капитал към 2015г. в размер от 11317870лв. и с опит в извършването
на предлаганите рекламни услуги и услуги за поддръжка, или ще има договор с “НЕПИ
Проджект уан“ ЕООД, с регистриран капитал в размер от 2лв. Ето защо се поддържа, че
ищецът не е легитимиран да претендира суми по посочените споразумение и договор за
реклама, поради липса на съгласие от ответника, съответно нищожност на същите на
основание противоречие със закона и добрите нрави. На последно място се поддържа
възражение за неоснователност на предявените искове са и явно неоснователни и поради
погасяване по на давност на претендираните вземания. Сочи се, че в случая се претендират
суми акумулирани в периода преди 15.02.2018г., като според чл.5.6.1. от част Б от Договора
за наем, наемната цена се заплаща до 3-то число на текущия месец, за който се отнася наема,
а съгласно част А от договора останалите разходи се заплащат предварително. Твърди се по
отношение на процесните вземания е приложима кратката три годишна давност,
респективно че разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД е неприложима, тъй като
изпълнителният лист е издаден по реда на особено производство, без провеждане на исково
такова, в което със силата на пресъдено нещо би се установило съществуването на вземане
на кредитора. Сочи се, че със съдебните актове в производствата по чл.410 от ГПК и чл.417
от ГПК се издават заповед за изпълнение и изпълнителен лист на посочено от заявителя
3
основание, поради което характерът на задължението не се променя и вземането на
кредитора продължава да произтича от несъдебно изпълнително основание. Още повече, че
в настоящия случай разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
издаденият изпълнителен лист са отменени/обезсилени с влязло в сила определение на
Окръжен съд Варна. Твърди се, че поради прекратяване на първоначално образуваното
производство пред Софийски районен съд и на основание чл.116, б.“б“ от ЗЗД давността по
отношение на процесните вземания не се счита прекъсната, а към момента на образуване на
съдебно производство пред Варненския районен съд същата вече е била изтекла. Сочи се, че
образуваното по искане на ищеца въз основа на издадените му ЗАН и ИЛ изп.дело
№20218070400959 по описа на ЧСИ с рег.№807 е прекратено, след като разпореждането за
незабавно изпълнение е отменено и изпълнителният лист е обезсилен. Твърди се, че
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 и чл.417 от ГПК,
респективно издаването на изпълнителен лист не са част от исковия процес и не прекъсват
погасителната давност за вземанията, като датата на подаване на заявлението е от значение
единствено в случаите, когато в срока по чл.415 ГПК бъде предявен иск по чл.422 от ГПК за
установяване на вземания по заповедта и бъде постановено решение, с което иска се
уважава. Твърди се нормата на чл.422, ал.1 от ГПК е специална и изключителна, като същата
създава законодателно разрешение в интерес на кредитора и в отклонение на общото
правило, като при предявяване на иск съгласно този текст, материално-правните последици
от него настъпват с подаване на заявлението. Твърди се още, че разпоредбите на чл.115 и
чл.116 от ГПК са изключения, поради което подаването на заявление по чл.410 и чл.417 от
ГПК не поставят началото на исков процес, нито на изпълнителен процес, съответно не
прекъсват и не спират погасителната давност. Развито са подробни съображения за
института на погасителната давност и относимостта му към разглежданият казус, с оглед
спецификите на същия. С оглед становището за недопустимост, неоснователност и
недоказаност на главните установителни искове, се поддържа че такива се явяват
предявените допълнителни осъдителни искове за мораторна и законна лихви. Предвид
неоснователността на исковете, се претендира и ревизиране на присъдените деловодни
разноски.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала писмен отговор, с който
се поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба. Оспорват се доводите на
жалбоподателя за недопустимост на атакуваното решение, съответно на претенциите, като
се сочи, че предмет както на заповедното производство, така и в последствие на исковото, е
сумата от общо от 30111.97лв., която е формирана от сбора на два обективно кумулативно
съединени иска-първия за неплатена наемна цена в размер на 23324.06лв. по договор за наем
от 29.08.2011г./07.09.2011г. и допълнително споразумение към него от
05.02.2016г./01.03.2016г., за търговска площ, дължима за периода от 01.08.2017г. до
15.02.2018г. и втория за съпътстващите разходи, свързани с ползването на наетата вещ, в
общ размер от 6787.91лв. Поддържа се, че отмяната на разпореждането за допускане на
незабавно изпълнение на заповедта по чл.417 от ГПК, няма за последица обезсилване на
издадената заповед за изпълнение, а води единствено до това, че заповедта не подлежи на
изпълнение до влизане в сила на решението по установителния иск. Поддържа се още, че не
е налице несъответствие или нередовност на заявената претенция, защото според
тълкувателната практика на ВКС, когато в подаденото заявление не са посочени подробно
обстоятелствата, от които произтича вземането, но същите могат да се извлекат от
представения към заявлението документи по чл.417 от ГПК, то не е налице нередовност по
смисъла на чл.410, ал.2 вр. чл.127, ал.1, т.4 от ГПК. Твърди се, че в заповедното и исковото
4
производство са представени идентични документи и тези документи обосновават
основанието и размера на претенцията, която е пояснена и индивидуализирана, съответно
разгледана по исков ред. Изложени са подробни съпоставка и анализ на ангажираните в
двете производства доказателства, както са развити и аргументи за доказателствената им
стойност, в контекста на наличие или отсъствие на нотариална заверка на същите. На
следващо място се оспорват доводите на жалбоподателя за недействителност на ЕЦЕ
споразумение и Договор за извършване на реклама, поради липсата на изрично дадено
съгласие от ответника, като се поддържа, че въпросните договори предвиждат
прехвърлянето на правата и задълженията по тях да се извършва, посредством уведомление
до наемателя, като съгласието на последния не е стриктно необходимо, още повече, че
допълнителните разноски, свързани с наетата вещ са договорени и в Договора за наем. Сочи
се, че на 22.08.2017г. “Айнкауфс-Център София ГмбХ унд Ко КГ, клон София“ КТЧ, е
прехвърлило търговското си предприятие на “НЕПИ Проджект уан“ ЕООД. Сочи се, че
едновременно с това ЕЦЕ България е прехвърлило и възложило на НЕПИ, което е приело
всички права и вземания по ЕЦЕ Споразумение и Споразумение за извършване на реклама
от всякакво естество, на основание т.7.2 от ЕЦЕ Споразумението и респективно т.9.2 от
Споразумението за извършване на реклама. Поддържа се още, че в конкретния казус е
приложима разпоредбата на чл.15 от ТЗ, която предвижда задължението при продажба на
търговско предприятие, отчуждителят да уведоми кредиторите и длъжниците за
извършеното прехвърляне, съответно се твърди, че разпоредбите на чл.101 и чл.102 от ЗЗД
са неотносими. Сочи се, че уведомяването, е без значение за прехвърляне на правата и
задълженията, което става по силата на договора. Сочи се, че уведомяването е нужно с оглед
противопоставянето на прехвърлянето на трети лица-длъжници, защото реално се променя
кредиторът и те трябва да знаят на кого да изпълнят. Твърди се, че ответникът е уведомен за
настъпилото правоприемство по начина предвиден в договора за наем и в двете
споразумения, а имено писмено на адреса за кореспонденция посочен в договора, чрез
куриер с обратна разписка. По отношение на доводите за погасяване на вземането по
давност се поддържа, че на основание чл.118, ал.2 от ГПК, делото по заповедното
производство се смята за висящо пред варненския районен съд от деня на подаване на
молбата пред ненадлежния съд, като извършените от последния действия запазват силата си.
Поддържа се още, че с предявяване на иска, чрез подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение, давността е прекъсната и същата не е изтекла и понастоящем.
Изложени са обстойни съображения за момента на настъпване на падежа на съответните
задължение и за приложимите по отношение на тях давностни срокове. Оспорват се
аргументите на жалбоподателя относно начина на формиране и размера на дължимите
деловодни разноски. Моли са за потвърждаване на атакуваният съдебен акт, в обжалваната
му част и за присъждане на разноски.
Страните не са обективирали искания по доказателствата.
С оглед горното и тъй като постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на
изискванията на чл.260 от ГПК, като подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ
5
на обжалване акт и съдържаща останалите необходими приложения, и на основание чл.267
от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба “БеРа Груп“ ЕООД, с ЕИК
*********, против Решение №2471 от 01.07.2024г. постановено по гр.д.№9057/2022г. по
описа на Районен съд Варна, с което са уважени, предявените при условията на обективно
кумулативно съединяване, искове на “НЕПИ Проджект уан“ ЕООД, с ЕИК *********, с
правно основание чл.415 вр. с чл.422, ал.1 от ГПК, чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.232, ал.2 от ЗЗД за
установяване на дължимостта на вземанията предмет на Заповед №261667/01.03.2021г. за
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№499/2021г. по
описа на РС Варна, а именно: -сумата от 23324.06лв., представляваща наемна цена по
Договор за наем от 29.08.2011г./07.09.2011г. и Допълнително споразумение към него от
05.02.2016г./01.03.2016г. за търговска площ, разположена на 1-ви етаж в Търговски център
“Сердика Център София“, с площ от 124.20 кв.м., ведно с допълнителни площи,
разположени на същия етаж, с площ от 23.86 кв.м., дължима за периода от 01.08.2017г. до
15.02.2018г.; -сумата от 109.34лв., представляваща разноски за отопление за периода
01.12.2017г. до 15.02.2018г.; -сумата от 5149.70лв., представляваща допълнителни разноски
по ЕЦЕ споразумение от 07.09.2011г., за периода от 01.12.2017г. до 15.02.2018г. и -сумата от
1528.87лв., представляваща минимална маркетингова такса, дължима по Договор за реклама
от 07.09.2011г. за периода от 01.12.2017г. до 15.02.2018г., както и осъдителни претенции с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на законна лихва за забава върху
съответните главници в размер от 4015.14лв. за периода от 06.01.2018г. до 18.05.2022г., в
размер от 47.40лв. за периода от 17.02.2018г. до 18.05.2022г.; в размер от 1992.41лв. за
периода от 06.02.2018г. до 18.05.2022г.; в размер от 378.62лв. за периода от 25.10.2018г. до
18.05.2022г.; в размер от 1456.52лв. за периода от 04.08.2017г. до 18.05.2022г.; в размер от
1487.54лв. за периода от 04.11.2017г. до 18.05.2022г. и в размер от 4093.22лв. за периода от
06.12.2017г. до 18.05.2022г.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№2329/2021г. на ОС Варна в открито съдебно
заседание на 27.11.2024г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6