Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …………../……………….
Гр.
София, 05.06.2019г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18 състав в закрито заседание на пети юни през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
ЧЛЕНОВЕ : НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като
изслуша докладваното от съдия Кацарска ч.гр.д № 6718 по описа за 2019г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 463 от ГПК във връзка с чл. 278 от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 3426/30.04.2019г., срещу
разпределение на постъпили суми на проведена публична продан на недвижим имот,
извършено на 25.04.2019г. по изп.дело №20188480400237, подадена от длъжника Л.И.Г..
Жалбоподателят твърди, че ЧСИ Р.А.е
продала на публичен търг ипотекиран имот в полза на първоначалният взискател,
като сумата е постъпила на 17.07. 2018г. и е изготвено постановление за
възлагане за сумата от 155 480.00 лв. Общият дълг по изпълнителното дело е 132
761.55 лв. и законната лихва следва да се начислява до дата на постъпване на
сумите от публичната продан. ЧСИ Р.А.неправилно е изчислила законната лихва
считано от 03.11. 2017 г. до 25.04.2019 г. Счита, че реално дължимата законна
лихва следва да бъде изчислена считано от 03.11.2017 г. до дата на постъпване
на сумата от публична продан в размер на 155 480.00 лв., с която сума се
погасява изцяло главница и лихва. Според направените изчисления от
жалбоподателя дължимата лихва е за периода 03.11.2017г. до 17.07.2018г., когато
е постъпила сумата от публичната продан дължимата лихва е в размер на 9809.60
лв., а не 19 840.48 лв. Счита, че като е начислил допълнителна лихва за още
една година въпреки, че сумите са постъпили по сметка на ЧСИ на 17.07. 2018 г.
съдебният изпълнител е ощетил длъжника и останалите присъединени кредитори в изпълнителното
производство. Според жалбоподателят ако взискателят има претенции за лихви, то
следва да ги търси от съдебния изпълнител, който от 17.07.2018 г. е разполагал
с постъпилите суми от публична продан по свои сметки и считано от 17.07.2018 г.
и съдебният изпълнител е в забава, поради това, че не е направил съответното
разпределение Предвид горното оспорва размера на начислената лихва и на това
основание моля да бъде отменено така направеното разпределение. Наред с това
оспорва и начисления размер на адвокатското възнаграждение, което счита, че е
прекомерно и също следвало да бъде намалено.
Взискателят „С.“ ООД, конституиран като
частен правоприемник на първоначалния взискател „Ю.Б.“ АД, а именно цесионер по
договор за цесия от 28.12.2017г., оспорва подадената жалба чрез процесуалния си
представител – адв. В.по съображения, подробно изложени в писмено възражение.
Счита, че жалбата е процесуално допустима, но неоснователна, тъй като причината
да не бъдат разпределени постъпилите суми своевременно са подадените от
длъжника жалби срещу постановлението за възлагане. Сочи, че влизането на
последното в сила е предпоставка за извършване на разпределение, като ако не са
били подавани бланкетни жалби срещу него, то действително би могло да бъде
разпределена сумата по-рано. По отношение на жалбата в частта за адвокатското
възнаграждение, сочи, че разноските са били начислени още докато взискател е
била банката, жалба по чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК не е била подавана и е
недопустимо подобно оплакване за първи път в настоящото производство по чл. 462
от ГПК.
ЧСИ А.е депозирала подробни писмени
мотиви, в които сочи, че жалбата е частично допустима, но неоснователна по
изложените съображения. Сочи, че постановлението за възлагане е било обжалвано
от длъжника и влязло в сила на 21.03.2019г., затова и след това е извършено
разпределението на сумите. Поддържа, че по отношение на адвокатското
възнаграждение, същото е посочено още в поканата за доброволно изпълнение,
връчена на 03.04.2018г., не са обжалвани разноските и не може да се пререшава
сега относно дължимостта им.
Съдът като обсъди доводите на
жалбоподателите и материалите по приложеното заверено копие от изпълнителното
дело, намира за установено следното:
Видно от данните по делото изпълнително дело № 20188480400237 е образувано по
молба на „Ю.Б.” АД, ЕИК ********, със
съд. адрес:***, офис 9, чрез адв. Д.М.- ипотекарен
кредитор и въз основа на изпълнителен лист от 15.12.2017г.,
издаден по гр.д. № 78625/2017г. на Софийски районен съд, 88 състав, срещу длъжника Л.И.Г., за събиране на парични суми.
Въз основа на молба с вх.№ 3537 от 02.07.2018г. по делото /на лист 156/ е конституиран, като взискател дружеството
„С.Г. ГРУП” ООД, с ЕИК ******на мястото на „Ю.Б.” АД, ЕИК: ********, на
основание частно правоприемство по договор за цесия. По делото са присъединени
и публични вземания на ТД на НАП, гр.София, офис Център в размер на 11 727,01
лева, за които е представено удостоверение от 13.04.2018г. стр.86 и следващите
от делото и видно от същото са задължения по ДОО, лихва, здравно осигуряване и
лихви, и за УПФ. Дължимата сума по изпълнителния лист и съобразно молбата по изпълнителното
дело, е 77 491,51 швейцарски франка, ведно със законна лихва от
03.11.2017г., договорна лихва, 1070,96 шв.ф.– такса и 5 901,35 лв. –
разноски и такси в лева. Още с молбата банката е претендирала и разходи за
адвокат, като е приложена фактура № 3314/06.03.2018г., по която е начислено и
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2 584,42 лв. с включен
ДДС. Тази сума като адвокатско възнаграждение е отразена в поканата за
доброволно изпълнение с изх.№2326/14.03.2018г., която със залепване на
уведомление на 20.03.2018г. видно от отразеното и връчена лично на длъжника в
кантората на ЧСИ на 03.04.2018г. видно от стр.78-80 от изпълнителното
дело.
В периода
11.06.2018г.-11.07.2018г. е обявена и извършена публична продан на ипотекирания
имот, представляващ апартамент № 63, находящ се в гр. София, ул. ******, подробно описан, като с
постановление от 23.07.2018г. имотът е възложен на обявеното за купувач лице – Г.А.за
сумата от 155 480 лв., която е посочено, че е внесена с описаните платежни
нареждания съответно от 26.06.2018г. и 17.07.2018г.
Видно от
материалите по делото длъжникът Л.Г. е подал първо жалба от 12.07.2018г. срещу
извършването на публичната продан, а с жалба от 30.07.2018г. е обжалвал
издаденото постановление за възлагане. По жалбата е постановен съдебен акт на
СГС, ТО по гр.д.№11864/2018г., с който е оставена без разглеждане, който акт е
влязъл в сила съгласно отбелязването на 21.03.2019г. и е постъпил при ЧСИ с
намиращото се на стр.342 от делото писмо с вх.№ от 03.04.2019г. С разпореждане
от същата дата – 03.04.2019г. ЧСИ е насрочил разпределението за 25.04.2019г.,
като съгласно протокола е предявил съдържащото се на стр. 369 и следващите
разпределение на сумата. Съгласно същото на в първи ред вземания са
разпределени такива на СО-район Триадица, отдел „Общински приходи“ в размер на
35,40 лв. по чл. 136, т.2 от ЗЗД, на кредитора „С.“ ООД – 150 430,35 лв.,
като общото му прието вземане е в размер на 165 527,04 лв., включващо
главницата от 77 491,51 швейцарски франка с приета левова равностойност
съобразно курса и по справка в размер на 132 761,55 лв., ведно със законна
лихва от 03.11.2017г. до 25.04.2019г., която е изчислена в размер на
19 840,48 лв., 1070,96 шв.ф. или 1 834,81 лв.– такса и 5 661,35
лв. – разноски по изпълнителния лист, като е включено и адвокатско
възнаграждение в размер на 2 584,42 лв. В т. 2 са разпределени и дължимите
такси по т.13 и т.26 от ТТРЗЧСИ. До удовлетворяване на кредиторите от трети и
четвърти ред, а именно ТД на НАП и „Т.С.“ ЕАД, присъединен кредитор по вписана
предходна възбрана от ЧСИ Я.за вземане общо в размер на 2 945,58 лв. не се
е стигнало.
Съдът като обсъди данните по делото и
доводите на страните, намира следното:
Съгласно чл. 462 от ГПК разпределението
може да се обжалва в тридневен срок пред окръжния съд, който разглежда жалбата по
реда на чл. 278 от ГПК / частните жалби/ и се произнася с решение. Жалбата е
процесуално допустима, тъй като в периода от 26.04.2019г. до 29.04.2019г. дните
са неприсъствени / Великден/ и първият работен ден е 30.04.2019г., когато е и
подадена процесната жалба, с което тридневния срок е спазен. По отношение на разпределението има специална
разпоредба – чл. 462 ал.2 от ГПК, която урежда реда и начина на обжалване на
това действие, като тази жалба се подава в специален, по-кратък от този по чл.
436 от ГПК срок, а именно тридневен и е предвиден различен процесуален ред за
разглеждането й. Предвид горното, независимо че доводите по жалбата не попадат
в разпоредбата на чл. 435, ал.2 от ГПК, то жалбата е насочена срещу обжалваемо
по изрична разпоредба процесуално действие, а именно разпределението и като
такава е допустима. Разпределението може да бъде обжалвано както от длъжника,
така и от взискателите, на които се предявява съгласно чл. 462, ал.1 от ГПК.
Съгласно разпоредбите на ГПК след принудителната продан се извършва от съдебния
изпълнител разпределение на получената от проданта сума, съобразно реда,
установен в чл. 460 ГПК. Разпределението е акт на
съдебния изпълнител, с който се определя кои вземания подлежат на
удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага
за пълното или частичното изплащане на всяко едно от тях. В разпределението се
включват тези вземания, които са били предявени до деня на изготвянето му - на
първоначалния взискател, на присъединените по право или по искане взискатели,
както и разноските по изпълнението, които не са предварително внесени от
взискателя и които съдебният изпълнител има право служебно да събере от
длъжника съобразно чл. 79, ал. 2 от ГПК
Предмет на производството
по обжалване на разпределението на постъпили по изпълнителното дело суми е да се
провери редовността на процедурата, правилното изчисление от страна на ЧСИ на
постъпилите суми, както и дали е спазен редът за удовлетворяване на кредиторите
по чл. 136 от ЗЗД. Всички други доводи са извън предмета на преценка от съда по
настоящото производство. В настоящото
производство съдът действа като контролно-отменителна инстанция по отношения на
действията на ЧСИ при твърдения за тяхната незаконосъобразност, като делото
няма за предмет разрешаване на спор относно наличието или не на задължения на
длъжника към взискателите и техния размер. Както се приема безспорно в теорията
и съдебната практика, съдебните решения, постановени в производство по жалби срещу действия на съдебен
изпълнител, пораждат правни последици, която не покрива съдържанието на силата на пресъдено
нещо. Спорът по законосъобразността на действията или отказите на изпълнителния
орган е различен от спора за наличието на изпълняемо право и постановеното
решение не се ползва със сила на пресъдено нещо, дори когато има за предмет
материалноправни въпроси, които са преюдициални за жалбата. Следователно в настоящото производство по жалба по
чл. 462-463 от ГПК съдът няма как да разреши материалноправни спорове ако има
такива относно вземането на взискателя, респ. присъединения взискател относно
размера на техните вземания и наличието им. За разрешаването на този спор,
законодателят е предвидил специален исков ред, както е предвиден и специален
ред, по който един взискател може да оспори по исков ред вземането на друг
взискател.
В случая жалбоподателят възразява срещу
размера на разпределената сума на взискателя за начислена законна лихва, като
твърди, че неправилно ЧСИ е начислявал такава и за след дата 17.07.2018г., на
която е постъпила сумата от ипотекирания имот. Съдът намира, че доводът е
неоснователен. Действително сумата е постъпила на тази дата като довнесена от
обявения за купувач на имота, но именно Л.Г. като длъжник е обжалвал издаденото
постановление за възлагане, което е влязло в сила едва на 21.03.2019г. и е
съобщено на ЧСИ с представеното писмо с вх.№ от 03.04.2019г., като с
разпореждане от същата дата – 03.04.2019г. ЧСИ е насрочил разпределението за
25.04.2019г. Следователно не се касае за неоснователно забавяне на ЧСИ относно
разпределянето на сумите, което се извършва след влизане в сила на
постановлението за възлагане, тъй като при евентуалната му отмяна, внесената
сума няма да служи за удовлетворяване на взискателите, а ще бъде върната на
обявения за купувач. Абсолютно невъзможно е разпределението да бъде извършено
преди влизане в сила на постановлението за възлагане, а отлагането на този
момент – влизането му в сила е резултат от процесуалните действия на самия
жалбоподател. Независимо от това, че сумата е била по сметка на ЧСИ, то не е
имало основание да бъде разпределена и преведена на взискателя и присъединените
такива, тъй като постъпването й е резултат от проведената продан, която
приключва с акта – постановление за възлагане и неговото влизане в сила. След
като именно той е обжалвал постановлението и с това е осуетил бързото му
влизане в сила и съответно бързото разпределение и превод на суми на
взискателите, длъжникът няма никакво основание да твърди, че е налице забава на
съдебния изпълнител. Настоящият съдебен състав не констатира такава забава.
Безспорно е и че присъдената сума е ведно със законна лихва, която е до датата
на плащането, а това плащане на взискателя не е осъществено преди
разпределението, т.е. съвсем основателно ЧСИ е начислил суми за законна лихва
до дата 25.04.2019г. Плащането се счита извършено при заверяване на сметката на
адресата, т.е. на взискателя, а такова до горепосочената дата не е извършено.
Предвид горното изтъкнатите от жалбоподателя доводи, че лихвата следвало да е в
по-малък размер, тъй като неправилно е включена и законна лихва за период след
дата 17.07.2018г. са неоснователни и не могат да бъдат споделени. В случая няма
неоснователно забавяне от ЧСИ по разпределение на сумите, а отложеното му
извършване е поради обжалването на постановлението за възлагане, като веднага
след уведомяването на ЧСИ за влизане в сила на акта, с разпореждане от същата
дата ЧСИ е насрочил предявяване на процесното разпределение, с което по никакъв
начин не е ощетил длъжника. Законната лихва върху главницата за период от
03.11.2017г. до датата на извършеното разпределение – 25.04.2019г. съобразно
справка по компютърна програма от съда възлиза на сума от 19877.28 лв., която е дори малко
по-голяма от определената от ЧСИ. Същата е част от вземането на взискателя,
поради което съдът не намира неправилност в размера на определеното му вземане.
Съдът намира, че няма данни при извършеното разпределение да са
нарушени разпоредбите на чл. 460 и следващите от ГПК. Спазена е
последователността на удовлетворяване на вземанията по чл.136 от ЗЗД, като съдебният изпълнител е спазил
привилегиите по чл. 136, т. 1 и като първо е удовлетворил публичния взискател
за вземания във връзка с продадения ипотекиран имот, а после – ипотекарния
кредитор.
По отношение на приетите
разноски, същите също са предмет на самостоятелно обжалване от длъжника, като
са налице данни за извършените процесуални действия и начисляването им и при
преценка на доказателствата съдът не установява да са включени разноски
неправилно в разпределението. Разноски за адвокатско възнаграждение са включени
още в поканата за доброволно изпълнение, връчена на длъжника лично на на
03.04.2018г. /видно от стр.78-80 от изпълнителното дело/. Същият не се е
възползвал от правото си на самостоятелна жалба срещу постановлението за
разноските, което е обжалваем акт по смисъла на чл. 435, ал.2 т.7 от ГПК и
сроковете за такава жалба са изтекли отдавна, поради което пререшаването на
въпроса за приетите като дължими на взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение няма как да бъде извършено от настоящия съдебен състав при
преценка на разпределението на сумите. Безспорно разноските са част от
вземането и за тях взискателят има право да бъде удовлетворен чрез включването
им в сумата за разпределение. Дали размерът на адвокатското възнаграждение с
оглед сложността на делото е прекомерен не може да се разреши в настоящото
производство, но следва да се има предвид, че дори и да бе своевременно
поискано намаляване на същите с оглед размера на задължението, което включва
освен главница, която е в размер на 132 761,55 лв., законна лихва от 03.11.2017г.
до 25.04.2019г., в размер на 19 840,48 лв., сумата 1 834,81 лв.–
такса и 5 661,35лв. – разноски по изпълнителния лист, то общият интерес,
върху който се изпълнява по процесното дело възлиза на 160 098,19лв., при
което адвокатското възнаграждение по Наредба №1/2004г. се изчислява по чл. 7,
ал.2, т.5 – твърда сума 3530 лв. +2% за горницата над 100 000 лв., т.е.
възнаграждението възлиза на 4731,96 лв., а предвид разпоредбата на чл. 10, ал.2
от Наредбата, в изпълнителното производство се дължи половината от сумата, т.е.
2365,98 лв. и то без в тази сума да е включен ДДС, а заедно със сумата по чл.
10, ал.1 – 200 лв. за образуване на изпълнителното дело, и с начисления ДДС,
възнаграждението възлиза на 3079,18лв. и не се явява прекомерно съобразно
приложимите норми към процесния момент, в който същото е прието като разноски
по изпълнителното дело.
Предвид горното жалбата се явява неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата с вх.№ 3426/30.04.2019г., срещу
разпределение на постъпили суми на проведена публична продан на недвижим имот,
извършено на 25.04.2019г. по изп.дело №20188480400237, подадена от длъжника Л.И.Г.,
ЕГН **********,***, оф.4 – адв. Д..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните по реда на
чл. 274 от ГПК съгласно разпоредбата на чл.463, ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/