Решение по дело №163/2021 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 7
Дата: 1 февруари 2022 г.
Съдия: Стефан Асенов Данчев
Дело: 20214400900163
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 27 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. Плевен, 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на тридесет и първи
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Търговско дело №
20214400900163 по описа за 2021 година
Делото е образувано, след като т.д.№ 60/ 2021г. на Окръжен съд-**** е
изпратено на осн. чл. 23, ал.3 от ГПК на Плевенски окръжен съд за
разглеждане на подадената от „**** – гр**** против „ ****“ ЕООД –
гр.**** молба по чл. 625 от ТЗ.
Постъпилата молба от „ **** – гр**** , ЕИК-***** , е на осн. чл. 625 във
вр. с чл. 608,ал.1, т. 1 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност
на „****“ ЕООД , ЕИК-**** – гр.****,ул.“**** „ № 12,представлявано от
управителя Д.П.К.,поради изпадане в състояние на неплатежоспособност. В
последното с.з. по делото от 31.01.2022г. ищецът чрез своя пълномощник
изрично поддържа искане за постановяване на решение по реда на чл.
632,ал.1 от ТЗ.
В молбата се твърди ,че молителят има качеството на кредитор на
ответното дружество по силата на неформален договор за търговска
продажба на машини , електроинструменти и резервни части въз основа
на който молителят е доставил и предал на ответника стоки на обща стойност
23 652,80 лв. за които са издадени общо 45бр. фактури за всяка отделна
доставка. Твърди се ,че поради неизплащане на задълженията на ответника
по тези фактури , молителят е поискал обезпечаване на бъдещ иск по която
молба е било образувано ч.гр.д.№ 1016/ 2020г. на РС**** , а въз основа на
издадената по това дело обезпечителна заповед впоследствие е било
образувано изп.дело № 84/ 20201г. на ЧСИ И. Л. по което е бил наложен и
запор върху банковите сметки на длъжника.
Предявен е бил и бъдещия иск за който е било допуснато обезпечението
,като е било образувано и разгледано гр.д.№ 1315/ 2020г. на РС-**** по което
е било постановено неприсъствено решение с което ответното дружество е
осъдено да заплати всички претендирани вземания –главница ,законна лихва
и разноски. Издаден бил и изпълнителен лист за следните суми : 23 652,80 лв.
1
неплатена главница,ведно със законната лихва от 27.08.2020г. до
окончателното изплащане на задължението ; 2 146,11 лв. разноски по делото
на РС-**** и 1240 лв. разноски по ч. гр.д.№ 1016/ 2020г. на ГОРС.
В изпълнение на този изпълнителен лист и в резултат на наложения запор
на банкови сметки на длъжника ,по изпълнителното дело била събрана
сумата 8 915,25 лв. с която са погасени задължения на длъжника към
взискателя за разноски ,натрупана законна лихва към датата на частичното
погасяване и частично главница в размер на 3 017,83лв. Издадено е
удостоверение от ЧСИ Л. за актуалния размер на задълженията на ответното
дружество към 22.07.2021г., които са 20 634,97 лв. главница ,ведно със
законната лихва до окончателното и изплащане,както и 489,70 лв. –законна
лихва към 22.07.2021г.
Твърди се ,че били предприети многократни разговори с ответника за
доброволно уреждане на спора,които обаче не довели до желания резултат.
Породи това молителят счита ,че ответникът се намира в състояние на
неплатежоспособност към момента в който се установява ,че е спряло
плащанията по свои изискуеми парични задължения ,произтичащи от
търговска сделка ,считано най-късно от 25.07.2018г. ,както и че
затрудненията му не са с временен характер и фактическото състояние на
неплатежоспособност е устойчиво и с продължителност във времето.
От страна на ответника „ ****“ ЕООД – гр.**** не е подаден писмен
отговор и не са релевирани никакви възражения срещу изложената в
молбата фактическа обстановка .
Като прецени събраните по делото писмени доказателства, Плевенски
окръжен съд намира ,че изложената в молбата от „****ЕООД – гр**** ,
ЕИК-***** , на осн. чл. 625 във вр. с чл. 608,ал.1, т. 1 от ТЗ за откриване на
производство по несъстоятелност на „****“ ЕООД , ЕИК-**** –
гр.****,ул.“**** „ № 12,представлявано от управителя Д.П.К. , фактическа
обстановка се потвърждава напълно от тези доказателства.
От представеното с молбата решение от 05.02.2021г. по гр.д.№ 1315/ 2020г.
на Ловешки районен съд ,постановено по реда на чл. 238-240 от ГПК се
вижда ,че ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца „**** – гр****
сумата 23 652,80 лв.-представляваща сбор от неплатени главници по 45 бр.
фактури с доставчик „**** и получател „ ****“ ЕООД – гр.****,ведно със
законната лихва от 27.08.2020г. до окончателното изплащане на
задължението.Въпросните фактури ,които са издадени за периода
03.07.2018г./първата по време / до 13.12.2018г. /последната по време за 2018г.
/ ,като е налице и една фактура от 02.11.2020г., отразяват извършени между
страните по делото търговски сделки / продажба на машини ,
електроинструменти и резервни части/ ,по които за купувача „****“ ЕООД –
гр.**** е възникнало задължението за плащане на цената на продадените му
стоки.Задължението за плащане на тази цена по правилото на чл. 327, ал.1 от
ТЗ е възникнало за купувача още на датата на издаване на съответните
фактури ,доколкото няма твърдения и доказателства да е било уговорено
нещо различно относно начина на плащане и доколкото фактурите носят
2
подпис за получател,положен от представител на “****“ ЕООД – гр.**** и
по този начин удостоверяват и изпълнение на задължението на продавача да
предаде закупените стоки. По този начин , относно тези ликвидни и
изискуеми парични задължения е формирана сила на присъдено нещо
относно тяхната дължимост . Въпросните парични задължения, произтичащи
от търговска сделка по смисъла на чл. 318 от ТЗ не са погасени от длъжника
през продължителен период от време още от 2018г. и досега вкл.чрез
доброволни плащания ,като едва в резултат на образуваното изпълнително
дело № *****/2021г. на ЧСИ И. Л. и наложения запор на банкови сметки на
ответното дружество в „**** „ АД на 15.04.2021г. е била събрана сумата
9 746,99 лв. от която една част е отишла за такси по изпълнителното дело , а
другата част от 8915,25лв. е преведена по сметка на „**** – гр**** за
частично погасяване на вземането на този кредитор. От издаденото от ЧСИ
И.Л. удостоверение –сметка за актуален размер на задълженията към
22.07.2021г. се вижда ,че към горната дата задълженията по това
изпълнително дело възлизат на 22 909,53 лв. от които 20 634,97 лв.главница
,законна лихва в размер на 489,70 лв. и разноски по изпълнителното дело в
размер на 1784,86 лв.
Вещото лице по СИЕ сочи и актуалният размер на задълженията на “****“
ЕООД – гр.**** към „**** – гр****,произтичащи от представените с молбата
данъчни фактури ,като според него главницата по тези фактури е 25 143,60лв.
и законни лихви от датата на отделната фактура до 10.08.2021г. – 2 545,09лв.
В т.вр. вещото лице пояснява и откъде идват разликите между посоченият от
него актуален размер на задълженията и размера на задълженията присъдени
с решение по гр.д.№ 1315/ 2020 г. на РС-**** ,респ. по издаденият въз основа
на него изпълнителен лист.
Вещото лице също така сочи ,че в счетоводството на самия ответник “****“
ЕООД – гр.**** по счетоводна сметка 401/107“доставчици „ се води
задължение към „**** – гр**** в размер на 25 143,60лв. ,като със
запорираната и изтеглена от банковата сметка на дружеството –длъжник
сума от 8 915,25 лв. не са погасени задължения по фактурите.
Няма доказателства за извършени други частични погасявания на
задълженията по тези фактури ,поради което съдът приема ,че и към момента
на приключване на съдебното дирене ответникът има непогасени ликвидни и
изискуеми парични задължения към „**** – гр**** в посочения от вещото
лице Б.А. актуален размер: главници в размер на 25 143,60лв. и законни
лихви от датата на отделната фактура до 10.08.2021г. – 2 545,09лв.
Касае се за парични задължения ,произтичащи от търговски сделки
/продажби / ,които длъжникът не изпълнява продължително време – от 2018
г. до 31.01.2022г. вкл.и очевидно не се става дума за временни затруднения на
длъжника ,които могат да бъдат преодолени. Този извод се налага като се
проследи и движението на показателите за обща и бърза ликвидност на
ответното дружество за времето от 31.12.2018г. до 31.10.2021г. Забелязва се
тенденция към влошаване на тези показатели през посочения период ,но към
31.12.2018г. ;към 31.12.2019г.и към 31.12.2020г. тези показатели все още са
3
над единица ,от което може да се прави извод,че към тези дати ответното
дружество все още е ликвидно ,тъй като с всичките си краткотрайни активи е
могло да покрие краткосрочните си задължения. Към 31.10.2021г. ,обаче,
тези показатели за обща и бърза ликвидност вече са спаднали
значително под единица ,което означава, че дружеството не притежава
достатъчно краткотрайни активи с които да покрие краткосрочните си
задължения. Освен това , вещото лице уточнява ,че стопанската операция по
превеждането на сумата 9 746,99лв. от банковата сметка на дружеството, по
изпълнителното дело не е осчетоводена при ответното дружество и сумата не
е приспадната от банковата наличност ,от което следва ,че всъщност и
посочените по оборотна ведомост краткотрайни активи /съставени от
вземания в размер на 6 294,90лв. и парични средства в размер на 9 897,48лв. /
значително намаляват , а в резултат на това ще се влошат и посочените
по-горе коефициенти на ликвидност. Все в т.вр. следва да се съобрази и
обстоятелството ,че една значителна част от посочените по оборотна ведомост
вземания на ответното дружество към негови контрагенти произтичат от
фактури от 2012 г., 2014 и 2015 г. и по отношение на тях вероятно е изтекла
петгодишната погасителна давност,което би било пречка за тяхното
принудително събиране,т.е. тяхната събираемост е проблемна.Това още
повече влошава характеристиките на притежаваните от ответника
краткотрайни активи и води до увеличен риск за кредиторите да не бъдат
удовлетворени техните вземания.
В резюме ,съдът приема ,че е налице достатъчно голям период на
необслужване от ответника на негови ликвидни и изискуеми парични
задължения , произтичащи от търговски сделки и че това не се дължи на
временни затруднения , а се касае за трайно състояние на
неплатежоспособност ,макар сами по себе си констатираните парични
задължения да са в сравнително неголям размер.
Като начална дата на неплатежоспособността на ответното дружество съдът
приема датата 31.10.2021г. Този извод се основава от една страна на
посоченото по-горе относно изследваните показатели за ликвидност на
ответното дружество ,които едва към тази дата падат под единица / докато за
предходните три години те са над единица /,а от друга страна и на факта,че
на 15.04.2021г. в изпълнение на наложен запор на банкова сметка е била
преведена по сметка на ЧСИ сумата 9 746,99лв. ,част от която е отишла за
погасяване на задължението на „ ****“ ЕООД за което е било образувано
изпълнителното дело. Това частично погасяване ,макар и да не е в резултат на
доброволно плащане от страна на ответника ,то все пак сочи ,че по банковата
сметка на ответното дружество са постъпвали парични суми ,за които може
да се предполага ,че са генерирани в резултат на търговската му дейност ,т.е.
,че през м. април 2021г. ответното дружество все още е разполагало с някакви
парични средства ,които би могло да насочи за погасяване макар и частично
на паричните си задължения към „**** – гр****.
Поради това ,съдът намира ,че следва да се постанови решение с което да се
обяви неплатежоспособността на ответното дружество и да се посочи
началната и дата - 31.10.2021г. и да се открие производство по
4
несъстоятелност на „ ****“ ЕООД.
Заедно с това ,съдът намира,че са налице условията на чл. 632,ал.1 от ТЗ в
която хипотеза съдът постановява прекратяване дейността на предприятието
на длъжника ,обявява го в несъстоятелност и СПИРА производството . Това
е така ,защото от заключението на вещото лице Б.А. се установява ,че
ответното дружество всъщност не притежава посочените в оборотната
ведомост към 31.10.2021г. парични средства в размер на 9 897,48лв. ,тъй като
сумата 9 747,59лв. която е била в разплащателната сметка на дружеството е
запорирана и след това преведена по изпълнително дело № *****/2021г. на
ЧСИ И. Л.,но това не е било надлежно отразено в счетоводството на „ ****“
ЕООД. Като се има предвид това ,заедно с посочената по –горе проблемна
събираемост на вземанията на „ ****“ ЕООД,които заедно с паричните
средства съставят активите на ответното дружество ,то се налага извод, че
наличното имущество на ответника е недостатъчно за покриване на
началните разноски за производството по несъстоятелност ,които съдът
преценява приблизително на 4000лв.и които не са предплатени по реда на
чл. 629б от ТЗ .В т.вр. съдът съобрази и изричното заявление на
пълномощника на ищцовото дружество „**** – гр****- адв. Р.Т.,направено в
о.с.з на 31.01.2022г. , че на този етап кредиторът не е готов да предплаща
средства за покриване на началните разноски.
С оглед този изход на делото ,следва ответното дружество да бъде осъдено
да заплати на ищеца направените от него деловодни разноски ,които са както
следва : платена д.т. 250лв. ; 450лв.- депозит за в.л. за СИЕ и 1200лв.-
платено адвокатско възнаграждение.
Поради тези съображения , Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „ ****“ ЕООД , с ЕИК-**** ,със
седалище и адрес на управление-гр.**** , ул.“**** „ №12 ,представлявано от
управителя Д.П.К. , с НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността
31.10.2021г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО по несъстоятелност на „ ****“ ЕООД , с ЕИК-
**** ,със седалище и адрес на управление-гр.**** , ул.“**** „ №12
,представлявано от управителя Д.П.К..
ДОПУСКА обезпечение чрез налагане на запор и възбрана върху
имуществото на„ ****“ ЕООД , с ЕИК-**** ,със седалище и адрес на
управление-гр.**** , ул.“**** „ №12 ,представлявано от управителя Д.П.К..
ПРЕКРАТЯВА дейността на предприятието на „ ****“ ЕООД , с ЕИК-****
,със седалище и адрес на управление-гр.**** , ул.“**** „ №12
,представлявано от управителя Д.П.К..
ОБЯВЯВА„ ****“ ЕООД , с ЕИК-**** ,със седалище и адрес на управление-
гр.**** , ул.“**** „ №12 ,представлявано от управителя Д.П.К. , в
несъстоятелност.
5
СПИРА на осн. чл. 632, ал.1 от ТЗ производството по несъстоятелност на„
****“ ЕООД , с ЕИК-**** ,със седалище и адрес на управление-гр.**** ,
ул.“**** „ №12 ,представлявано от управителя Д.П.К..
УКАЗВА на кредиторите на „ ****“ ЕООД , с ЕИК-****,със седалище и
адрес на управление-гр.**** , ул.“**** „ №12 ,представлявано от управителя
Д.П.К., че ако в едногодишния срок по чл. 632, ал. 2 от ТЗ не бъде поискано
възобновяване на спряното производство по несъстоятелност , съпроводено с
представяне на доказателства за предплащане на сумата от 4000/четири
хиляди / лв. или с доказателства, че е налице достатъчно имущество в масата
на несъстоятелността ,съдът ще прекрати производството по несъстоятелност
и ще заличи търговеца от търговския регистър.
ОСЪЖДА „ ****“ ЕООД , с ЕИК-**** ,със седалище и адрес на
управление-гр.**** , ул.“**** „ №12 ,представлявано от управителя Д.П.К. да
заплати на „**** ,ЕИК-***** ,със седалище и адрес на управление
гр****,ул.“ **** „ № 12 направените от ищеца деловодни разноски ,които
са както следва : платена д.т. 250лв. ; 450лв.-депозит за в.л. по СИЕ ; 1200лв.-
платено адвокатско възнаграждение,които да се съберат от масата на
несъстоятелността при евентуално възобновяване на спряното производство.
Решението подлежи на вписване в Търговския регистър и може да се
обжалва пред Апелативен съд-Велико Търново в 7-дневен срок от вписването
им в ТР.

Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
6