Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София,
03.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Търговско отделение, VІ-5 състав, в открито заседание на четиринадесети ноември
две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ РАЙКИНСКА
При
секретаря Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от съдията т.д.№ 2004 по описа на СГС за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 57, ал. 1, т.
1, 2 и т. 3 от Закона за промишления дизайн (ЗПрД).
Ищецът Б.К.И. твърди в
исковата си молба, че е притежател на следните регистрирани в Патентното
ведомство на Република България (ПВРБ) промишлени дизайни:
- Промишлен дизайн за продукт „крематориумна
урна" с регистров номер в ПВРБ 8656-0001, клас
06-04 с дата на заявяване 01.08.2017 г., дата на регистрация 07.03.2018 г. и
срок на действие 01.08.2027 г.;
- Промишлен дизайн за продукт „крематориумна
урна" с регистров номер в ПВРБ 8619-0001, клас
06-04 с дата на заявяване 01.08.2017 г., дата на регистрация 09.01.2018 г. и
срок на действие 01.08.2027 г.;
- Промишлен дизайн за продукт „крематориумна
урна" с регистров номер в ПВРБ 8657-0001, клас
06-04 с дата на заявяване 01.08.2017 г., дата на регистрация 07.03.2018 г. и
срок на действие 01.08.2027 г.
Посочва,
че ответникът „С.к.“ АД е собственик на единствения крематориум в Република
България. От сайта на ответното дружество било видно, че същото предлага за
продажба крематориумни урни с дизайн, напълно еднакъв с два от тези, на чийто
дизайн бил притежател ищецът, без да му е предоставяно правото върху дизайна.
Поддържа, че урна, регистрирана от него в ПВРБ под № 8619-0001 се продавала от
ответника под наименованието „урна керамична, черна с кръст/без кръст“ на цена
от 37,20 лева, а урна, регистрирана от ищеца в ПВРБ под № 8656-0001 се
продавала от ответното дружество под наименованието „Тайната вечеря“ на цена от
53,10 лева.
Правото
върху дизайна на двете урни ищецът притежавал от 01.08.2017 г. (датата на
заявяването), а от извлеченията от интернет страницата на ответника ставало
ясно, че същият ги продава поне от 01.10.2018 г., тоест по време, в което
дизайнът вече бил регистриран. С уточняваща молба вх. № 131372/12.10.2018 г., в
изпълнение на указанията на съда, ищецът сочи, че периодът, в който ответникът
използвал непозволено урни с промишлен дизайн на ищеца бил от 07.03.2018 г. и
продължавал до сега.
Ищецът
поддържа, че като притежател на правото върху дизайна на посочените крематориумни урни, има правомощията, включени в правото на
дизайн съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПрД, включително да
забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност
дизайна на посочените стоки. Сочи, че използването от страна на ответника на
регистриран дизайн без неговото съгласие, се изразява в излагането на урни с
този дизайн на пазара за продажба и тяхната продажба, като последното нарушава
правото върху дизайна.
Поддържа, че към
настоящия момент нарушението не било
преустановено. От описаното в исковата молба нарушение за ищеца
настъпили имуществени и неимуществени вреди.
Настъпилите имуществени
вреди за ищеца били под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в приходите,
които той не бил реализирал от продажбата на урни със запазения от него дизайн,
като същевременно приходи от тези урни реализирал ответникът, като тези приходи
били в резултат на извършеното от последния нарушение на Закона за промишления
дизайн.
Предвид изложеното моли
съда да установи извършването на нарушение от страна на „С.к.“ АД чрез
използването под формата на предлагане и продажба на продукти с приложени
промишлени дизайни на ищеца, а именно крематориумна
урна с дизайн, регистриран в Патентно ведомство на Република България под №
8619-0001 и крематориумна урна с дизайн, регистриран
в Патентно ведомство на Република България под № 8656-0001; да осъди ответника
да преустанови нарушението и да осъди ответника да заплати на ищеца сума в
размер на 1000 лева, претендирана частично от вземане
в общ размер на 5 000 лева, представляващо
обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на нарушението на
правата, произтичащи от регистрацията на дизайн под № 8619-0001, поради
използването му без правно основание; да осъди ответника да заплати на ищеца
сума в размер на 1000 лева, претендирана частично от
вземане в общ размер на 5 000 лева, представляващо обезщетение за претърпени
имуществени вреди, вследствие на нарушението на правата, произтичащи от
регистрацията на дизайн под № 8656-0001, поради използването му без правно основание
(главни искове).
Евентуално
желае съдът да определи дължимото се обезщетение по реда на
чл. 57б, ал. 1, т. 1 ЗПрД.
Отново при
условия на евентуалност иска съдът да присъди обезщетение в размер на
равностойността на продуктите, предмет на нарушението по цени на дребно на
правомерно използвани продукти, в които е включен или към които е приложен
дизайн в обхвата на закрилата.
Ответникът „С.к.“
АД е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове и излага съображения за тяхната
неоснователност.
Излага твърдения, че
бил използвал идентични на процесните дизайни години
преди датата на заявяване на тяхната регистрация. Това от своя страна
обосновавало правото му на преждеползване, което
включвало освен реално реализираната продукция и подготовката за производство.
В тази връзка ответникът не само възразява, но и претендира признаване за
установено правото му на преждеползване като моли в
тази част отговора на исковата молба да се счита за насрещен иск, като подробни
фактически твърдения в тази връзка са изложени по-долу.
От друга страна, поради
това, че идентични или сходни дизайни, са били използвани години преди тяхната
регистрация от ищеца и са станали общодостъпни, „правата“ били регистрирани в
противоречие с чл. 11 ЗПрД, защото не били нови и
оригинални.
Поддържа, че към
момента на завеждане на исковата молба не бил използвал процесните
дизайни в нарушение на чужди права, а към настоящия момент не били налични урни
с посочените дизайни. Излага подробни аргументи за липсата на осъществен деликт по смисъла на чл. 57 ЗПрД.
В тази връзка счита, че
исковете са неоснователни, а правото му на преждеползване
върху дизайн с № 8656-0001 и № 8619-0001 е равен на използването, осъществено
от него в периода 01.08.2016 г. – 01.08.2017 г., а именно 1935 броя за дизайн №
8619-0001 и 172 броя за дизайн № 8656-0001.
Излага подробни
аргументи относно липсата на новост и
оригиналност на дизайните на ищеца, които станали общодостъпни преди заявената
регистрация, поради което никое трето лице не се нуждаело от съгласието на
притежателя на регистрацията. Посочва съдебна практика на Съда на европейския
съюз, касаеща тълкуването на понятията новост и
оригиналност.
Посочва, че не бил
страна в производството по регистрация на дизайните, не обжалвал регистрацията,
тъй като законът изобщо не допуска такава възможност. Счита, че единствената
възможност за релевиране на възражение за
незаконосъобразна регистрация на дизайн, (а и да узнае реално за регистрацията)
е, когато срещу него бъде заведен иск, тоест в настоящото производство.
Поддържа, че цялостното
общо впечатление от предлаганите от него урни, не се различава от
регистрираните от ищеца дизайни. Сочи, че формообразуването на дизайна на „урна
черна с кръст/без кръст“ било идентично с това на предходните и се състои от
конусовидно тяло, което е със заоблени форми без дръжки. Към долната част на
дизайна е налице стеснение, характерно за формата на урна, с допълнително
разширение на формата, обособяващо разширение - основа за поставяне. Конусовидната
форма била свързана в най-тясната част на урната с разширената основа,
разположена в долния „остър“ край на конуса, който посредством заоблена извивка
създавал плоско дъно, посредством него позволявал поставянето на урната в
изправено положение с възможност да стои самостоятелно. Горната част на
конусовидната форма била завършена с изразено заоблено разширение, който след
извивка формирало визуално отсечена линия на стеснение завършваща с нисък
цилиндър. Върху тази хоризонтална линия на стеснение в горната част бил
разположен капак, който визуално попадал върху горната част на конуса, визуално
съвпадайки с линията от вертикалната странична линия на конуса. Сочи, че
кръстът не бил съществен елемент на дизайна, тъй като продуктът бил крематориумна урна и релевантният потребител би очаквал
присъствието на този обичаен елемент.
По отношение на дизайн
на урна под наименованието „Тайната вечеря“ сочи, че формообразуването на
дизайна било идентично с това на по-ранните, използвани от него и се състояло
от: цилиндрично тяло, което е със заоблени форми без дръжки. Към долната част
на дизайна било налице утеснение, характерно за амфорната форма, но с допълнително приложен детайл в
цилиндрична форма. Цилиндричната форма на основното тяло се свързвало чрез утеснение, формиращо визуален праг към долната граница на
съда, който посредством заоблена извивка се свързвал с разширение, формиращо
плоското дъно на съда, което позволявало поставянето на урната в изправено
положение самостоятелно. Поддържа, че основната част на повърхността на
цилиндричното тяло било декорирано с релефно изображение на Тайната вечеря,
която била с религиозно съдържание и в контекста на предназначението на
продукта не можело да се приеме като необичайно и уникално. Горната част на
конусовидната форма била завършена с отличително изразен заоблен ръб, който
след извивка формира визуално отсечена хоризонтална линия. Върху тази
хоризонтална линия бил разположен капак, който визуално попадал върху горната
страна на конуса, създавайки визуална граница от плоска хоризонтална линия.
Капакът бил оформен като полусфера, която е пресечена хоризонтално, във стъпка,
формираща две радиусни закръгления на капака. Диаметърът на горната стъпка на
заобления капак бил видимо по-малък от диаметъра на горната плоска част на
конуса от тялото на съда, докато долната стъпка на заобления капак е видимо
по-широк от конуса, формиращ тялото на съда. Свързването с основното тяло било
в хоризонтална линия, създавал се видимо праг, който разграничава капачето от
основното тяло на контейнера.
Ответникът счита, че не
са налице предпоставките за прилагане на чл. 57а и 57б ЗПрД,
касаещи установяване размера на претендираното
обезщетение. Оспорва размера на исковете и моли съда да ги отхвърли като
неоснователни.
В срока за отговор на
исковата молба ответникът „С.к.“ АД е предявил насрещен иск за признаване
правото му на преждеползване върху процесните два дизайна с № 8656-0001 и № 8619-0001. Ищецът
„С.к.“ АД посочва, че бил преждеползвател на
идентични дизайни от приблизително 10 години по-рано и като такъв има право да
продължава да използва същите и занапред, в същия обем по смисъла на чл. 23 във
вр. с чл. 59 ЗПрД.
Излага твърдения, че
урни с идентичен или сходен дизайн били предлагани от ответното дружество много
преди заявяването на регистрацията на процесните два
дизайна от Б.И. (01.08.2017 г.). Дизайн на „Урна керамична, черна с кръст/без
кръст“, регистрирана като Промишлен Дизайн № 8619-0001, както и дизайн на крематориумна урна „Тайната Вечеря“, регистрирана като
промишлен Дизайн № 8656-0001, били използвани от 23.01.2012 г.
Към 2012 г. „С.к.“ АД
произвеждало и продавало крематориуми урни с дизайни, които не създавали
цялостно различно общо впечатление от регистрираните по-късно от ищеца такива
под други имена.
Посочва, че
добросъвестно използвал дизайна преди датата на неговата регистрация и заявка
(01.08.2017 г.) и следователно имал право да го използва в същия обем и след
това. Твърди, че реалното използване на дизайните било осъществявано със
съдействието на ищеца в периода 2012 г. – 2017 г. Реалното използване и
подготовката за това било осъществено самостоятелно след 15.06.2017 г., когато
„С.к.“ АД сключва договор за консигнация с „П.А.**“ ЕООД.
Сочи, че „Е.“ ЕООД, с
управител Б.К.И., доставял урни на „С.к.“ АД няколко години, включително и
преди подписването на формални договори за доставка между страните от
23.01.2012 г. и 01.02.2013 г. Договорите за доставка имали за предмет и урни с процесните дизайни. След прекратяване на договора страните
се споразумели, че „С.к.“ АД ще изкупи остатъчните количества урни на „Е.“
ЕООД, в доказателство на което сочи фактури № 161 и № 162, и двете от
16.06.2017 г.
Твърди, че дизайните
били станали общодостъпни чрез използване, със съдействието и знанието на самия
ищец Б.И., който бил запознат с тези факти, в качеството му на управител на „Е.“
ЕООД - дружеството, доставяло на „С.к.“ АД урните с идентичен дизайн в периода
от 23.01.2012 г. до 10.06.2017 г.
Сочи, че на 15.06.2017
г. сключил договор за продажба на консигнация с друг доставчик на урни - „П.А.**“
ЕООД с предмет урни, които били в голяма степен идентични на използваните и
преди дизайни и който договор предхождал датата на заявка на дизайните от ищеца
Б.И..
Договорът от 15.06.2017
г. с „П.А.**“ ЕООД представлявал подготовка за използване на всеки от двата
дизайна по смисъла на чл. 23 ЗПрД. „С.к.“ АД твърди,
че процесните дизайни са станали общодостъпни чрез
употреба от техния автор, което опорочавало тяхната новост и оригиналност.
Използването на идентични на процесните дизайни от „С.к.“
АД, „П.А.**“ ЕООД и погребални агенции предхождало с години и 12-месечния срок
преди датата на подаване на заявката съгласно чл. 14 ЗПрД.
Поради естеството на продукта, датата на използването на урните можела да се
установи лесно от датата на кремация, а самите урни се полагали в урнови ниши, като изделията оставали там и били налични до
настоящия момент.
„С.к.“ АД посочва, че в
крематориума имало голямо количество урни (повече от 100), част от тях
инкорпориращи процесните дизайни, които не били
потърсени след извършване на кремацията. Датата на тяхното използване била
лесно установима, тъй като съвпадала с датата на
извършената кремация. При изследване на тези урни можело да се установи какви
дизайни са използвани повече от 10 години назад. Счита, че в същия обем има
право да продължи да използва дизайните и занапред.
Предвид изложеното моли
съда да признае за установено правото му на преждеползване
върху дизайн № 8619-0001 и дизайн № 8656-0001 в обем на годишна база, равен на
използването му осъществено от същия в периода 01.08.2016 г. – 01.08.2017 г.
Постъпил е отговор на
насрещната искова молба от Б.И., с който същият оспорва предявения иск като
неоснователен и недоказан.
Признава, че между „Е.“
ЕООД и „С.к.“ АД са сключени договори за продажба на консигнация на крематориумни урни, съответно на 23.10.2012 г. и 01.02.2013
г. Твърди още, че между същите страни било сключено споразумение, съгласно
което „С.к.“ АД се задължава да не продава урни с дизайн, сходен с дизайна на
доставяните му такива от „Е.“ ЕООД. В Споразумението било посочено, че дизайнът
на урните бил изработен от управителя на „Е.“ ЕООД – Б.И., както и намерението
му да регистрира тези дизайни. Твърди, че Договорът за консигнация между
страните бил прекратен от „С.к.“ АД на 12.06.2017 г.
Поддържа, че ищецът по
насрещния иск не бил използвал урните добросъвестно, като сключването на
договор за доставка на урни със сходен дизайн с „П.А.**“ ЕООД нарушавало
задължението на ищеца, поето със сключеното споразумение между страните.
По отношение на
възражението за възникнало право на преждеползване в
полза на ищеца по насрещния иск счита, че не било налице добросъвестно ползване
от страна на същия. Посочва, че „С.к.“ АД не доказва начина и обема, в който е използвал
промишления дизайн към релевантния момент – преди подаване на заявката от
страна на ищеца.
С оглед на изложеното, моли съда да
отхвърли предявените искове изцяло като неоснователни и недоказани. Претендира
разноски.
С
молба от 27.05.2019 г. ответникът е уточнил твърденията си по насрещния иск, като
е посочил, че за периода 01.08.2016 г. до 01.08.2017 г. е продал 1 441
броя урна черна с кръст/без кръст, от които произведени от „Е.“ ЕООД са 1305
броя, а от „П.А.**“ ЕООД – 136 броя. За същия период продал 136 броя урни
Тайната вечеря, като всички са произведени от „Е.“ ЕООД. В първото съдебно
заседание, проведено на 20.06.2019 г., процесуалният представител на ищеца е
заявил, че не оспорва тези фактически твърдения.
Съдът, след като прецени събраните
по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
Представени
са три справки от Портала за електронни услуги на Патентното ведомство на
Република България, видно от които там са регистрирани три промишлени дизайна
на крематориумни урни в класове 06-04 с автор Б.К.И.,
а именно: а) промишлен дизайн с регистров № 8656-0001
с дата на заявяване 01.08.2017 г., дата на регистрация 07.03.2018 г. и срок на
действие до 01.08.2027 г., с изображение на гланцирана урна във форма на цилиндър
с капак с релефни изображения; б) промишлен дизайн с регистров
№ 8619-0001 с дата на заявяване 01.08.2017 г., дата на регистрация 09.01.2018
г. и срок на действие до 01.08.2027 г., с изображение на гланцирана урна с
форма на амфора, с капак и изображение на кръст и в) промишлен дизайн с регистров № 8657-0001 с дата на заявяване 01.08.2017 г.,
дата на регистрация 07.03.2018 г. и срок на действие до 01.08.2027 г. с
изображение на гланцирана урна във форма на гърненце
с капак и изображение на кръст.
Представена
е разпечатка от 01.10.2018 г. от интернет страницата на „С.К.“ АД, видно от
която там се предлагат да продажба урни: Урна керамична, черна с кръст/без
кръст, видимо идентична с тази, за която ищецът е регистрирал промишлен дизайн
с регистров № 8619-0001, урна керамична бяла с
кръст/без кръст, урна „Венец“, урна „Венец“ с кръст, урна дървена екзотик
без гравюра, урна „Прима кръст“, сива, урна „Тайната вечеря“, видимо идентична
с тази, за която ищецът е регистрирал промишлен дизайн с регистров
№ 8656-0001; урна „Тайната вечеря“ бяла, урна „Тайната вечеря“ бронз, урна
„Тайната вечеря“ бронз бели фигури.
Представен
е Договор за продажба на консигнация от 23.01.2012 г., сключен между „Е.“ ЕООД,
представлявана от Б.К.И. - консигнант и „С.К.“ АД – консигнатор, по силата на който консигнантът
възлага, а консигнаторът приема да реализира
продукция при условията на консигнация, съгласно приложена оферта, за срок от
една година. Видно от Приложене № 1 от договора,
стоките, предмет на договора са керамични урни, включително керамични урни
„Тайна вечеря“.
Втори
договор за консигнация на същите стоки и между същите страни е подписан на
01.02.2013 г. за срок от две години.
Представени
са четири фактури, издадени от „Е.“ ЕООД с получател „С.К.“ АД за продажба на керамични
урни, от април, май и юни 2017 г.
На
15.06.2017 г. е сключен договор да продажба на консигнация между „П.А.**“ ЕООД,
представлявано от П.М.П.- консигнант и „С.к.“ АД - консигнатор, по силата на който консигнаторът
приема да реализира продукция при условията на консигнация, съгласно приложена
оферта, за срок от една година. Видно от Приложение № 1 към договора
продаваните стоки са керамични урни, включително урна черна с кръст/без кръст и
урна „Тайната вечеря“.
Представени
са две фактури с издател „П.А.**“ ЕООД и получател „С.К.“ АД за продажба на
керамични урни, от юни и юли 2017 г.
Представени
са фактури, издадени от „С.К.“ АД на различни лица, а именно: фактура от
28.05.2017 г., в която е включена продажба на урна „Е.“ черна без кръст;
фактура от 05.06.2017 г., в която е включена продажба на урна „Е.“ черна;
фактура от 01.07.2017 г., в която е включена продажба на урна керамична черна
без кръст; фактура от 29.06.2017 г., в която е включена продажба на урна
керамична черна без кръст; фактура от 03.07.2018 г., в която е включена
продажба на урна керамична Тайната вечеря; фактура от 02.02.2011
г., в която е включена продажба на урна керамична С.; фактура от 05.09.2014 г.,
в която е включена продажба на урна „Е.“ черна; фактура от 12.12.2015 г., в която е включена продажба на урна „Е.“ черна;
фактура от 09.03.2017 г., в която е включена продажба на урна „Е.“ черна;
фактура от 07.06.2014 г., в която е включена продажба на урна „Е.“; фактура от
02.05.2015 г., в която е включена продажба на урна „Е.“; фактура от 02.07.2016
г., в която е включена продажба на урна „Е.“; фактура от 01.06.2017 г., в която
е включена продажба на урна „Е.“.
Представена
е справка, изготвена от ответника, видно от която за периода 01.01.2016 г. – 25.02.2016 г. са реализирани 23 урни керамични
„Е.“ и 219 урни керамични „Е.“.
Представени
ся 2 броя Сумарна справка за материални запаси за периода 20.02.2016 г. до
01.08.2017 г. г., видно от които „С.К.“ АД има 172 броя керамични урни Тайната
вечеря и 1935 урни „Е.“ черна.
С
писмо изх. № СК-006/12.05.2017 г. на „С.К.“ АД до „Е.“ ЕООД е направено
изявление, че с едномесечно предизвестие се прекратява договора с „Е.“ ЕООД за
доставка на урни.
На
10.03.2013 г. е подписано Споразумение между „Е.“ ЕООД, „С.к.“ АД и Б.К.И., в
което е установено, че между „Е.“ ЕООД и „С.К.“ АД са налице договори за
продажба на консигнация на произвеждана от „Е.“ ЕООД продукция от 23.01.2012 г.
и 01.02.2013 г. и че дизайнът на урните е изработен от управителя на консигнанта Б.К.И. и принадлежи изключително на него, както
и че Б.И. желае да регистрира промишления дизайн на доставяните урни. Въз
основа на така установеното страните са уговорили, че „С.К.“ АД няма право да
изработва и продава урни със сходен дизайн с този на доставяните му от консигнанта. Споразумението е оспорено от ищеца с
твърдение, че същото е антидатирано, както и че Б.И.
и представителят на „С.К.“ АД към датата на споразумението – Я.Н.са свързани
деца, той като последният е дядо на децата на Б.И. Последният факт е признат от
Б.И. в молба от 27.06.2019 г. Споразумението обаче е изключено от доказателствата
по делото при условията на чл. 183, изр. второ ГПК в съдебно заседание на 10.10.2019 г.
Представени
са четири броя Сумарни справки за материални запаси, изготвени от „С.К.“ АД,
видно от които в периода 01.08.2017 г. до 31.08.2017 г. е заприходил
92 броя урни керамични черни; в периода 01.07.2017 г. до 31.07.2017 г. е заприходил 103 броя урна керамична черна; в периода 01.08.2017
г. до 31.08.2017 г. е заприходил 10 броя урна керамична Тайната вечеря и в
периода 01.08.2016 г. до 01.08.2017 г. е заприходил 136
броя черна керамична урна.
По
делото е изслушано основно заключение на ССЕ, изготвено от вещото лице В.П.,
неоспорено от страните. Вещото лице е установила след преглед на счетоводството
на ответника, че в периода 01.08.2016 г. до 01.08.2017 г. той е продал 1 439
броя урна керамична черна и 128 броя урна „Тайната вечеря“. Стоката не е заприхождавана като складова наличност, тъй като е била
получавана по договори за консигнация.
Изслушано
е и допълнително заключение на ССЕ, изготвено от вещото лице В.П., неоспорено
от страните. В него тя е посочила, че в периода 01.08.2017 г. до 25.10.2018 г.
ответното дружество е продало 1488 броя урна керамична черна на стойност
46 026 лева и 164 броя урна „Тайната вечеря“ на стойност 7 250.86
лева или всички са на обща стойност 53 276.86 лева.
Изслушано
е и заключение по СТЕ, изготвено от вещото лице В.П., което не е оспорено от
страните, а съдът възприема като компетентно дадено и обосновано. Вещото лице П.
е посочил, че съгласно
доктрината промишлен дизайн е
видимият външен вид на продукт или на част от продукт, определен от
особеностите, които му придават линиите, контурите, формата, текстурата и/или
материалите на продукта и/или неговата орнаментация.
Пояснил е, че дизайните се считат за идентични, когато техните особености
се различават само в несъществени детайли. Несъществени са
елементите, които нямат отношение към цялостното формообразуване на продукта и
се дължат на функционална предопределеност или са трудно забележими.
Несъществени са елементите, които не променят основните формообразуващи
характеристики на дизайна и не са представени в изображенията на дизайните в
Свидетелството за регистрация/публикацията. Несъществени са елементите, които
не променят основните формообразуващи характеристики на дизайна, т.е. които не
водят до промяна на дизайна, която да може да се установи от пръв поглед.
Несъществените елементи не променят общото възприятие на дизайна. Съществени
са елементите, които са формообразуваши за
даден дизайн и които са представени в изображенията на дизайните в
Свидетелството за регистрация/публикацията. Всички елементи, които въздействат
на формообразуването на изделието са доминиращи, поради което са съществени
елементи.
При синтез на формата на елементите на едно изделие може да се обхване
целия диапазон от конструктивни и дизайнерски решения, при което е логично да
се получат изделия с различен външен вид, определен от особеностите на видимия
външен вид на продукт или на част от него, определен от особеностите на
формата, линиите, рисунъка, орнаментите, цветовото съчетание или комбинация,
както и разположението на тези елементи. Необходимо е да се прецени дали при
запазване на основната функция на едно изделие може да се варира с формата, линиите,
рисунъка, орнаментите, цветовото съчетание, което да послужи като основа за
получаване на изделия с различни форми, невлияещи на основната им функция.
Промишленият дизайн като правило се създава чрез комбинация от известни елементи. Смята се, че
вдъхновението от известни елементи при създаването на промишлен дизайн е
неизбежно. Наличието на известни елементи не предопределя липса на новост или
оригиналност. Точно в това се състои ролята на автора-дизайнер да направи нова
и оригинална комбинация, за да бъде създаден дизайн чрез формообразуващи елементи
при определени функции. От една страна външният вид на детайлите може да е
обусловен от тяхната функция и да бъде продукт на специални пресмятания. От
друга страна трябва да се има предвид, че дизайнът е естетическа категория.
Затова, с тази цел, формообразуващите детайли са предмет на специално
проектиране от страна на дизайнера. Тук се проявява степента на свобода на
дизайнера да проектира тези формообразуващи елементи. Така че видимият външен
вид на всеки елемент не е продукт само на техническото задание, но е и продукт и на творческата дейност на дизайнера, постигайки определен естетически ефект,
който е характерен за дизайна.
Следователно философията на "промишления дизайн" включва всяко
ново външно оформление на изделието, заключаващо се в особеностите на формата,
рисунките, орнаментите, съчетанието на цветовете и други подобни, което може да
се осъществи по промишлен начин.
Вещото
лице П. сочи, обхватът на
правната закрила се определя от изображенията на регистрирания
дизайн, отразени в публикацията и се разпростира върху всеки дизайн, който не
създава у информирания потребител различно цялостно възприятие. Тук основна
роля играе оригиналността.
При преценката на оригиналността се взема предвид степента на свобода на
дизайнера при създаването на дизайна. Дизайнът
се счита за оригинален,
ако цялостното впечатление, което той създава в информирания потребител, се
различава от цялостното впечатление, което създава дизайн, станал общодостъпен
преди датата на подаване на заявката за регистрация.
С
определението за оригиналност се въвеждат понятията „информиран
потребител" и „степен на свобода на дизайнера при създаването на
дизайна".
„Информиран потребител" сьгласно § 1, т.
14 от ЗПрД е потребител, който има познания, опит и
интереси в съответния стопански сектор, към който принадлежи продуктът, към
който е включен или приложен дизайнът. Информираният потребител, следователно,
е този, който е запознат с основните характеристики на продукта, за който се
отнася процесният дизайн. Този потребител има
информация за свободата на дизайнера при създаването на дизайна.
„Степента на свобода на дизайнера при създаването на
дизайна" зависи
от естеството и предназначението на продукта, в който ще се влага промишленият
дизайн, както и от промишления сектор, към който принадлежи този продукт.
Степента на свобода на автора при разработването на неговия дизайн се
установява, наред с другото, като се изхожда от ограниченията на особеностите,
наложени от техническата функция на продукта или на елемент от продукта или от
приложимите спрямо продукта законови разпоредби. Свободата на дизайнера е в
неговата възможност да комбинира известни елементи в рамката на техническите
изисквания.
Цитирал
е практиката на EUIPO, според която колкото по-ограничена е свободата на автора
при разработването на промишлен дизайн, толкова повече за създаването на
различно цялостно впечатление у информирания потребител ще бъдат достатъчни минимални разлики между
разглежданите промишлени дизайни и обратно (Решение по дело №
Т-9/07, „Representation of a
circular promotional item", от 18/03/2010, точки 67 и 72;
Решение по дело № Т-10/08, „Engine", от 09/09/2011, точка 33).
Подчертал е, че
според решения на СЕС елементи, които се считат за тривиални или обичайно
присъстващи (т.е. потребителя очаква да са присъстват в дизайна) не могат и
няма как да бъдат съществени. Потребителят не се фокусира върху тях. (Решение подело № Т-9/07, „Representation of a circular promotional item", от 18/03/2010 , точка 77; Решение
по дело № R 1310/2005-3, „Gaiietas", от 28/11/2006, точка 13; Решение по дело № R 1734/2008-3, „Forks", от
30/07/2009, точка 26 и сл.).
Степента
на свобода на дизайнера зависи от характера и предназначението на продукта,
както и на индустриалния сектор, за които този продукт принадлежи Вземат се
предвид вида на продуктите, в които се възнамерява да бъде включен или към
който е предназначени да се прилага (член 36 (2) CDR) в частта, в която
става ясно естеството на продукта, неговото предназначение или функцията му.
(Решение от 18/03/2010, Т-9/07 "Представяне на кръгъл рекламен
елемент"). Степента на свобода на дизайнера при разработването, се
преценява наред с другото, и с оглед ограниченията на характеристиките,
наложени от техническата функция на продукта или елементи от него, или от
законови изисквания, приложими за продукта. Тези ограничения водят до
уеднаквяване на някои функции, които по този начин ще бъдат общи за дизайните,
приложени към съответния продукт. Колкото е по-голяма свободата на дизайнера в
разработването на даден дизайн, по-малко вероятно това е, че малки разлики
между спорните дизайни ще бъдат достатъчни, за да се получи различно цялостно
впечатление за информиран потребител. От друга страна, колкото повече свободата
при разработването на дизайна е ограничена, толкова по-вероятно е малки разлики
между дизайните, да бъдат достатъчни за създаването на различно цялостно
впечатление у информирания потребител (решение от 18/03/2010, Т-9/07).
След
общите пояснения вещото лице е отговорило на поставените му задачи по следния
начин:
Относно идентичността между регистрирани
дизайни № 8619-0001 и № 8656-001 с изображения
№ 1 (урна черна с кръст), № 2 (урна черна без кръст) и № 3 (урна Тайната
вечеря), от отговора на исковата молба, вещото лице е посочил, че за да се
отговори на този въпрос са анализирани характеристиките на регистрираните
дизайни № 8619-0001 и №
8656-0001 и те
са съпоставени с характеристиките на дизайните, използвани от ответното
дружество, като се вземат предвид спецификите на продукта „Крематориумна
урна", продукт от клас 06-04 по МКПД, техническите и функционални
особености на отделните елементи в дизайна и свободата на дизайнера при
разработването на всеки един от тези елементи.
За
определяне обхвата на закрила на регистрираните дизайни № 8619-0001 и №
8656-0001 на ищеца, вещото лице е разгледал изображенията от тяхната
регистрация, представени от ищеца, както и същите изображения в електронния
сайт на Патентното ведомство. Посочил е, че предвид спецификата на продукта „Крематориумна урна" в клас 06-04 по МКПД, следва да се
анализират основните елементи или особености на този продукт, които формират
неговия видим външен вид, т.е. които участват във формообразуването на дизайна
на продукта по смисъла на закона, по следния начин:
Регистрираният
под рeг. № №8619-0001 дизайн "урна черна
с кръст / без кръст" видимо наподобява известната
от древността форма на „урна". Тялото на изделието представлява конусовидно
тяло, обърнато с широката част нагоре, което е със заоблени форми, без дръжки.
Към долната част на дизайна е налице стеснение, характерно за формата на урна,
с допълнително разширение на формата, обособяващо разширение - основа за
поставяне. Конусовидната форма е свързана в най-тясната част на урната с
разширената основа, разположена в долния „остър" край на конуса, който
посредством заоблена извивка създава плоско дъно, което позволява поставянето
на урната в изправено положение, така че да стои самостоятелно. Горната част на
конусовидната форма е завършена с изразено заоблено разширение, което след
извивка формира визуално отсечена линия на стеснение, завършваща с нисък
цилиндър. Върху тази хоризонтал на линия на стеснение в горната част е
разположен капак, който визуално попада върху горната част на конуса, визуално
съвпадайки с линията от вертикалната странична линия на конуса. Върху тялото на
урната в изображение 1.1 е поставен кръст, в другото изображение 1.3 не е
поставен кръст. Кръстът не е съществен елемент на дизайна, тъй като продуктът е
крематориумна урна и релевантният потребител очаква
присъствието на този обичаен елемент, който не е оригинален.
Вещото лице П. е посочил, че всички описани по-горе формообразуващи
елементи в дизайна на ищеца № 8619-0001 се откриват идентични в използвания от
ответника дизайн за урни - изображение 1 и 2.
При сравнение на
регистрирания дизайн на ищеца № 8619-0001 с дизайн Изображение
№ 3 - урна, използвана от
ответника, се установява, че тя не създава цялостно различно
общо впечатление. Регистрираният под peг. № 8656-0001 дизайн на крематориумна
урна с наименование „Тайната вечеря" видимо наподобява известна от
древността форма на „урна". Урната представлява
композиция, в която основният обем на тялото на изделието е зает от цилиндрично
тяло, което е със заоблени форми без дръжки. Към долната част на дизайна е
налице стеснение, характерно за амфорната форма, но с
допълнително приложен детайл в цилиндрична форма. Цилиндричната форма на
основното тяло се свързва чрез стеснение, формиращо визуален праг към долната
граница на съда, който посредством заоблена извивка се свързва с разширение,
формиращо плоското дъно на съда, което позволява поставянето на урната в
изправено положение самостоятелно. Основната част на повърхността на
цилиндричното тяло е декорирано с релефно изображение на „Тайната вечеря".
Известната картина е с религиозно съдържание,
което в контекста на предназначението на продукта не може да се приеме като
необичайно и уникално. В контекста на използването то е несъществен детайл, тъй
като може да бъде обичайно очаквано от информирания потребител, върху изделие
от този вид, като информираният потребител е запознат, че това не е
изображение, върху което някой може да има изключителни права. Горната част на
конусовидната форма е завършена с оригинално изразен заоблен ръб, който след
извивка формира визуално отсечена хоризонтална линия. Върху тази хоризонтална
линия е разположен капак, който визуално попада върху горната страна на конуса,
създавайки визуална граница от плоска хоризонтална линия. Капакът е оформен
като полусфера, която е пресечена хоризонтално, във стъпка, формираща две
радиусни закръгления на капака. Диаметърът на горната стъпка на заобления капак
е видимо по-малък от диаметъра на горната плоска част на конуса от тялото на
съда, докато долната стъпка на заобления капак е видимо по-широка от конуса,
формиращ тялото на съда. Свързването със основното тяло е в хоризонтална линия,
създава се видимо праг, който разграничава капачето от основното тяло на
контейнера.
Вещото лице П. е посочил, че всички тези
формообразуващи елементи на регистрирания дизайн на ищеца peг. №
8656-0001 се откриват идентични в използваните дизайни
за урни на ответника - изображение №3.
Заключил е, че разгледани
в цялост дизайните на ищеца и ответника са идентични по смисъла на ЗПрД. Следователно регистрираните дизайни № 8619-0001 и №
8656-0001 на ищеца са идентични на дизайни - изображение №1, №2 и №3 посочени в
отговора на исковата молба. Регистрираните дизайни се различават само в
несъществени детайли от сравняваните нерегистрирани дизайни.
По отношение на
въпроса дали цялостното
впечатление, което създават регистрираните дизайни на ищеца у информирания
потребител се различава от цялостното впечатление, което създават сравняваните
дизайни Изображение № 1, № 2 и № 3, вещото лице П. е посочил следното:
Всички
формообразуващи елементи на регистрираните дизайни на ищеца се откриват
идентични в използваните дизайни за урни на ответника.
Вещото лице е направил
изследване на процесиите дизайни по отношение на оригиналността. Посочил е, че
за разлика от преценката за новост, преценката за оригиналност е по-субективна,
тъй като е необходимо да се вземе предвид цялостното впечатление у информирания
потребител, като се вземе предвид степента на свобода на дизайнера при
разработването на дизайна. Според практиката, информираният потребител се
определя въз основа на класа на продукти в рамките на които, според заявката за
регистрация на самия дизайн е предназначен да бъде включен. Без да е
професионален дизайнер или технически експерт, информираният потребител познава
различните дизайни, които съществуват в съответния сектор, притежава известна
степен на познания по отношение на функциите, които тези дизайни обикновено
включват, и в резултат от интереса си към съответните продукти, показва
сравнително висока степен на внимание. Информираният потребител не е нито
производителят, нито продавачът на продуктите, за които дизайнът е предназначен
да бъде включен. Информираният потребител в този конкретен случай ще има
достатъчни познания за състоянието на пазара Изследвайки критерия „свобода на
автора", се установява, че такава съществува напълно по отношение на
дизайна на изделието „крематориумна урна" и са
налице минимален брой ограничения, налагани от функцията на изделието. Крематориумната урна може да бъде във всякаква форма на
тяло с капак, което да може да стои изправено. Не са налице разлики между
дизайните на ищеца и използваните дизайни от ответника, които да са оригинални
и да са достатъчни, за да се достигне цялостно различно впечатление у
информирания потребител. Поради това сравняваните дизайни са идентични по
смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗПрД и не създават цялостно
различно общо впечатление у информирания потребител, поради което не са и
оригинални съгласно чл. 13 ЗПрД.
Следователно
цялостното впечатление, което създават регистрираните дизайни на ищеца у
информирания потребител не се различава от цялостното впечатление, което
създават сравняваните дизайни Изображение № 1, № 2 и № 3.
На
20.09.2019 г. вещото лице е направил оглед на място при ответника на съхранявани,
непотърсени от роднини урни и е установил, че съхраняваните от ответника урни
по кремации използват дизайни, които отговарят на Изображение № 1, № 2 и № 3.
Посочени са конкретно урни от 2011 г., 2012 г., 2014 г. Не са намерени
непотърсени урни с дизайн Тайната вечеря – Изображение № 3.
Вещото
лице П. е направил заключение, че при сравнение на двата дизайна с наименование
„Тайната вечеря“ – регистрираният от ищеца и използваният от ответника, може да
се направи извод за идентичност съгласно критериите за промишлен дизайн.
По
делото са разпитани двама свидетели Веселина Павлова Каменова, служител на „С.К.“
АД и Д.З.Ц., също служител на „С.К.“ АД.
Свидетелката Каменова е посочила, че е служител на „С.К.“
АД от 2004 г. Работи като организатор и е на длъжност началник отдел
„Организация“. Длъжността й се изразява в организация на кремацията, без
значение дали е от фирми, от юридически или физически лица, които се явяват в
офиса на „С.К.“ АД и заплащат, заявяват кремацията, избират си урни от
съответните витрини, които са като мостри. Нейната работа е да наблюдавам
процеса на работата и съответно взема отношение, когато има някакъв проблем.
Непрекъснато е запозната с урните, които продаваме на клиентите.
След предявяване на свидетелката на урните,
използвани от ответника и посочени от него като изображения №№ 1, 2, 3 и 4,
свидетелката заявява, че тези урни са и познати. Продавали са и продават такива
урни. Предлагат ги много от отдавна. Откакто работя та, такъв тип урни, като
вид – черни, с кръст са се продавали от много време. И с другото изображение ги
предлагали повече от 10 години. През годините са били различни производителите.
Тя откакто работи там такъв тип черни урни с кръст винаги са се продавали и
това е тип урна, която е масово търсена от клиентите. Те са доставяни на
консигнация и през различните години са били различни производителите и
доставчиците. Заявява, че другия свидетел приема урните, не тя.
Свидетелката Цекова сочи, че работи в „С.К.“ АД от
1984 г.. Вече четвърта година е регистратор, а преди това била технолог. Приемала
урните като ги докарат, издавала на гражданите срещу документ, пращала в
провинция всеки ден. Занимавала се с урните
След предявяване на свидетелката на урните,
използвани от ответника и посочени от него като изображения №№ 1, 2, 3 и 4,
свидетелката заявява, че урната с кръст, находящ се
на л. 119 се продавала преди да дойде Б., но тогава се продавали и други урни
без кръст. Урните на л. 118 с кръст и същите без кръст са продавани от Б. от
2012 г. до 2017 г. След 2017 г. продавали други урни, които не виждала на
предявените й изображения. По капаците имали орнаменти. През 2017 г., не си
спомня точно кога, Б. дошъл и казал, че има уговорка с управителя на ответника,
въпреки че са приключили работа, да се продадат някакви останали урни, 20 или
30 на брой, те му се продали. Преди 2012 г. урните им продавал С., които били с
кръст и без кръст. Едната се казвала – без кръст „С.“, с кръст „Грънчо“. Така си ги били кръстили вътрешно, само че не били
лакирани отвън, били обикновени, пак черни, без външна глазура, със същата
форма, както „Евровайс“-а. На Б. се казвали „Евровайс“. С. доставял урни може би от 90-те години до 2012
г. непрекъснато.
Така установената фактическа
обстановка обуславя следните правни изводи на съда:
Съгласно чл. 3 ЗПрД
по смисъла на този закон промишлен дизайн,
наричан по-нататък "дизайн", е видимият външен вид на продукт или на
част от него, определен от особеностите на формата, линиите, рисунъка,
орнаментите, цветовото съчетание или комбинация от тях. Продукт по смисъла предходното
изречение е всяко изделие, получено по промишлен или занаятчийски начин,
включително части, предназначени за сглобяване в съставно изделие, комплект или
композиция от изделия, опаковка, графични символи и печатни шрифтове, с
изключение на компютърни програми.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПД правото
върху регистриран дизайн включва правото на притежателя му да използва дизайна,
да се разпорежда с него, както и да забрани на трети лица без негово съгласие
да копират или да използват в търговската дейност дизайн, включен в обхвата на
закрила.
Законът определя като „използване в търговската дейност“: производството,
предлагането и излагането на пазара или използването на продукт, в който е
включен или към който е приложен дизайн от обхвата на закрила, както и внос,
износ или съхраняване на същия продукт за тези цели – чл. 19, ал. 2 ЗПрД.
Право
върху дизайн се придобива чрез регистрацията му в Патентното ведомство, считано
от датата на подаване на заявка за регистрация и същото е изключително право –
чл. 10 ЗПрД. Регистрацията има срок на действие
10 години, считано от датата на заявката – чл. 15, ал. 1 ЗПрД,
но правото върху дизайн има действие по отношение на трети добросъвестни лица
от датата на публикацията на регистрацията.
Използването
на дизайна в търговската дейност без съгласието на притежателя й, съставлява
нарушение – чл. 55 ЗПрД. Защитата на правото върху
марка може да бъде осъществена с някой или всички искове по чл. 57 ЗПрД. По настоящото дело са предявени и висящи иск за
установяване нарушение на правото на дизайн на ищеца и за осъждане на ответника
„С.К.“ АД да преустанови нарушението, както и иск за осъждане на ответника да
заплати на ищеца обезщетение за вредите от нарушението – искове по чл. 57, ал.
1, т. 1, 2 и 3 ЗПД.
Нарушението на правото върху дизайн има обективна и
субективна страна, посочени съответно в чл. 19, ал. 2 ЗПрД
и чл. 57 ЗПрД. По настоящото дело от обективна страна
се твърди предлагането и продажбата на урни за кремация с дизайн, идентичен с
регистрирани дизайни на ищеца. От субективна страна е необходимо виновно
поведение и чл. 57г ЗПД предвижда, че юридическите лица и едноличните търговци
носят гражданска отговорност за нарушаването на права по този закон, извършено
виновно от лицата, които ги представляват, от техни служители или от лица,
наети от тях, като в този случай вината
се предполага до доказване на противното. Вината се
основава на недобросъвестно поведение при знание, че с използването на дизайна
без съгласието на притежателя му се нарушават чужди права.
При съобразяване на посочените правила, съдът намира следното:
За
да бъде основателен иска за установяване на твърдяното нарушение и иска за
преустановяването му, ищецът следва да докаже, че е притежател на посочените от
него регистрирани дизайни на урни за кремация и че същите се ползват със
закрила в исковия период; че ответникът е използвал в своята търговска дейност дизайните,
като е предлагал за продажба и е продавал (предлагал и излагал на пазара) урни
за кремация с идентичен дизайн.
Ответникът може да се брани с възражения,
съдържащи факти, изключващи недобросъвестно негово поведение (вина), както и с
други правоизключващи или правонамаляващи
възражения, като в настоящия процес са въведени само възражения за право на преждеползване.
По делото беше
установено, а и не се оспорва от ответника, че ищецът е притежател на Промишлен
дизайн за продукт „крематориумна урна" с регистров номер в ПВРБ 8656-0001, клас 06-04 с дата на
заявяване 01.08.2017 г., дата на регистрация 07.03.2018 г. и срок на действие
01.08.2027 г.; - Промишлен дизайн за продукт „крематориумна
урна" с регистров номер в ПВРБ 8619-0001, клас
06-04 с дата на заявяване 01.08.2017 г., дата на регистрация 09.01.2018 г. и срок
на действие 01.08.2027 г. и Промишлен дизайн за продукт „крематориумна
урна" с регистров номер в ПВРБ 8657-0001, клас
06-04 с дата на заявяване 01.08.2017 г., дата на регистрация 07.03.2018 г. и срок
на действие 01.08.2027 г. Следователно, ищецът притежава правата по чл. 10, ал.
1 ЗПД по отношение на регистрираните три дизайна и може да ги упражнява на
територията на Република България от датата на заявката 01.08.2017 г. до
01.08.2027 г.
Установи
се още, че ищецът е използвал в своята търговска дейност (предлагал и излагал
на пазара за продажба) най-малко до октомври 2018 г. урни за кремация с
наименования Керамична урна черна с кръст/без кръст и Керамична урна „Тайната
вечеря“, (което се установява от представените фактури, заключение на СТЕ, разпечатка
от интернет страницата на „С.К.“ АД от 01.10.2018 г.), а и ответникът не
оспорва това обстоятелство. Напротив,
ответникът изрично твърди, че е ползвал урни с дизайн идентичен на регистрираните
от ищеца още от 2012 г., като е илюстрирал ползваните от него урни в отговора
на исковата молба с изображения № 1, 2, 3 и 4.
От
изслушаното СТЕ, което не е оспорено от страните и съдът кредитира изцяло като
компетентно дадено и обосновано се установи по категоричен начин, че всички описани по-горе формообразуващи
елементи в дизайна на ищеца № 8619-0001 се откриват идентични в използвания от
ответника дизайн за урни - изображение 1 и 2, както и че всички формообразуващи
елементи на регистрирания дизайн на ищеца peг. №
8656-0001 се откриват идентични в използваните дизайни
за урни на ответника - изображение №3. Установи се, че разгледани в цялост дизайните на
ищеца и ответника са идентични по смисъла на ЗПрД. Следователно
регистрираните дизайни № 8619-0001 и № 8656-0001 на ищеца са идентични на
дизайни - изображение №1, №2 и №3 посочени в отговора на исковата молба.
Регистрираните дизайни се различават само в несъществени детайли от
сравняваните нерегистрирани дизайни.
Цялостното
впечатление, което създават регистрираните дизайни на ищеца у информирания
потребител не се различава от цялостното впечатление, което създават
сравняваните дизайни Изображение № 1, № 2 и № 3.
Не
е спорно също, че ищецът не е давал на ответника съгласието си за използване на
урни с регистрираните от него дизайни.
Горното
обосновава извод, че при използване на дизайните на ищеца ответникът е нарушил
правото му на дизайн.
Вината
на ответника, чрез негови служители, се предполага – чл. 45, ал. 2 ГПК.
Ответникът обаче е направил възражение, което би изключило неговата вина - за преждеползване. Съгласно чл. 23 ЗПрД
лице, което до датата на подаване на заявка за регистрация на дизайн добросъвестно е използвало на територията на
Република България дизайна или е извършило необходимата подготовка за това, има
право да го използва в същия обем и след тази дата. Следователно, за да е
налице преждеползване по смисъла на закона,
ответникът следва от една страна да докаже, че преди заявката на ищеца се е
подготвял да използва или е използвал на територията на Република България
дизайните на ищеца, а от друга страна, че това ползване е било добросъвестно. Законът
не дава легална дефиниция на понятието „добросъвестно“ в хипотезата на използване
на дизайна, като следва да се има предвид, че добросъвестността е обща правна
категория, а по отношение на търговеца се изисква той да положи необходимата
грижа и усилия да провери дали използваният дизайн не нарушава правата на друг
производител/търговец. В практиката на ВКС, създадена по реда на чл. 290 ГПК,
изразена в решение № 41/27.05.2010 г. по т. д. № 571/2009 г. на ВКС, І т.о.,
определение № 200/17.03.2010 г. по т. д. № 883/2009 г. на ВКС, І т.о. и
определение № 404/02.06.2009 г. по т. д. № 349/2009 г. на ВКС, І т.о., се
приема, че "недобросъвестността" е обща правна категория, приложима
към конкретни граждански, респ. търговски правоотношения, изведена от
юридическите факти, обуславящи тези правоотношения, като във всеки отделен
случай, въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по
конкретното дело, съдът прави преценка на поведението на конкретния правен
субект дали съставлява действие, което злепоставя чужди интереси с цел
извличане на собствена изгода. Изводът за наличие или липса на добросъвестност
в поведението на даден правен субект, е обусловен изцяло от конкретните
обстоятелства на всеки отделен случай, което прави невъзможно формулирането на
една обща дефиниция на понятието, приложима за всички случаи, като от обективна
страна следва да бъде установено извършването на действия в разрез с добрите
нрави и честната търговска практика, а от субективна - знанието на ответника,
че нарушава чужди права.
В
настоящия случай се установи посредством писмени доказателства, свидетелски
показания и СТЕ, че ответникът използва урни за кремация със сходен на
регистрираните от ищеца дизайн най-малко от 2011 г., които е купувало от
различни производители. Разпитаните свидетели и представените договори сочат,
че преди 2012 г. са купували урните от С., в периода 2012 – 2017 г. – от „Е.“,
чийто собственик е ищеца, а от 2017 г. насам – от „П.А.**“ ООД. Вещото лице П.
е установил при ответника урни, непотърсени от клиентите, използвани през 2011
г., 2012 г. и 2014 г. с дизайн, идентичен на дизайн рег. № 8619-0001 на ищеца.
Свидетелите са разпознали показаните им урни с изображения № 1, 2 и 3 в
отговора на исковата молба като някои от урните, използвани от ответника повече
от 10 години, а заключението на СТЕ е, че те са с дизайн идентичен с два от
регистрираните от ищеца дизайни. Т.е., до датата на заявката, която се
установи, че е 01.08.2017 г., ответникът е сключвал договори за консигнация на крематориумни урни, което по същество представлява
подготовка за използване на продуктите и впоследствие ги е използвал, като е излагал на интернет
страницата си, както и във витрини в офиса си (според свидетелката Каменова) и е
предлагал за продажба и продавал идентични като дизайн урни на регистрираните
от ищеца.
Следва
да се обсъди въпроса дали това използване е било добросъвестно при съобразяване
на по-горе посочените белези на недобросъвестното търговско поведение. Според
настоящия състав по делото не се установиха факти, от които да се направи
извод, че ответникът е използвал урните при знание, че е възможно да увреди
права на ищеца върху дизайна им. Не се установи ищецът по някакъв начин да е
бил разгласил правата си върху двата процесни дизайна
преди регистрацията им. Показателно за липсата на знание за конкретни права на ищеца
върху дизайна на урна керамична черна с кръст/без кръст е обстоятелството, че и
преди да купува урните от „Е.“ ответникът е ползвал сходна урна, купувана от С..
Единственото доказателство в насока установяване знанието на ответника за права
на ищеца – Споразумение от 2013 г., е изключено от доказателствата по делото по
реда на чл. 183 ГПК и не следва да се обсъжда. Обстоятелството, че един от
предишните изпълнителни директори на „С.К.“ АД – Недев, който, видно от
вписванията в търговския регистър, е бил такъв към 2008 г. и до края на 2011 г.
и впоследствие от 2013 г. до 2016 г., е дядо на децата на ищеца, не установява
по категоричен начин знание на ответното дружество в негово лице, че автор на
дизайните на урните, продавани от ответника на консигнация с дружеството на
ищеца - „Е.“ ЕООД, е именно Б.И.. Не се установява съзнателно противоправно поведение на ответника, насочено към
увреждане на правнозащитими интереси от сферата на
ищеца. Ответникът е придобивал урните с дизайн идентичен на регистрирания от
ищеца дизайн по договори за консигнация с различни лица в продължителен период
от време (най-малко от 2011 г., когато е установена най-старата непотърсена
урна от вещото лице П. и когато според свидетелските показания доставчик е С.),
като не може да се приеме от установените факти, че е бил длъжен да знае, че
авторството на дизайна принадлежи на Б.И.. Ето защо следва да се приеме, че
ползването на урните в периода до 01.08.2017 г. е добросъвестно.
Предвид
горното съдът приема, че възражението на ответника за преждеползване
е основателно. По делото се установи посредством писмени доказателства и
заключение на ССЕ още обемът на това преждеползване
през годината, предхождаща заявката, а именно – 1439 броя урна черна с
кръст/без кръст (идентична на дизайн рег. № 8619-001) и 128 броя урна „Тайната
вечеря“ (идентична на дизайн рег. № 8656-001).
След
като се установи преждеползване на ответника, то при
използване на урни с приложен дизайн, идентичен на регистрирания дизайн на
ищеца, ответникът не е извършил нарушение. Ответникът не е ангажирал
доказателства, че ответникът е използвал след датата на заявката дизайните в
по-голям обем от посочения, в който случай само би имал право на обезщетение за
количествата извън обема на преждеползването. Искът
по чл. 57, ал. , т. 1 ЗПД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Тъй като
решението по този иск е обуславящо основателността на исковете по чл. 57, ал. 1
,т. 1. и т. 2 ЗПД, то при липса на нарушение, неоснователно е искането на ищеца
да бъде осъден ответника да преустанови нарушението, както и да му заплати
обезщетение за вреди, настъпили в причинна връзка с това нарушение.
По насрещния иск.
„С.К.“
АД е предявило насрещен иск срещу Б.К.И. с искане на ищеца по иска да бъде
признато право на преждеползване върху дизайн рег. №
8619-0001 и дизайн рег. № 8656-0001 в обем на годишна база, равен на
използването в периода 01.08.2016 г. – 01.08.2017 г., като с молба от 27.05.2019
г. е уточнил, че за периода 01.08.2016 г. до 01.08.2017 г. е продал 1 441
броя урна черна с кръст/без кръст, от които произведени от „Е.“ ЕООД са 1305
броя, а от „П.А.**“ ЕООД – 136 броя. За същия период продал 136 броя урни
Тайната вечеря, като всички са произведени от „Е.“ ЕООД.
Както
бе посочено по-горе при разглеждане възражението на ответника за преждеползване, установи се добросъвестно преждеползване преди датата на заявката на ищеца 01.08.2017
г. Установяването на правото на преждеползване по смисъла на чл. 23 ЗПрД има за правна
последица признаване на правото на преждеползвателя и
за в бъдеще да ползва по същия начин и в същия обем притежаваното от друго лице
право върху регистрирания промишлен дизайн, без тези му действия да
представляват нарушаване на последното.
Установи
се посредством заключение на ССЕ и обемът на преждеползването
за едногодишен период непосредствено преди датата на заявката - в периода
01.08.2016 г. – 01.08.2017 г. „С.К.“ АД е предложил и продал 1439 броя урна
черна с кръст/без кръст, идентична на дизайн рег. № 8619-0001 и 128 броя урна
„Тайната вечеря“, идентична с дизайн рег. № 8656-0001. Следователно, на „С.К.“
АД следва да бъде признато право на преждеползване в
посочения обем.
По разноските:
При този изход от спора, „С.К.“ АД има
право на разноски както по първоначалния иск, така и по насрещния иск. Такива
са доказани в общ размер на 4400 лева и следва да бъдат заплатени от ищеца
Калоян И..
Воден
от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни
исковете на Б.К.И., ЕГН **********,*** против „С.К.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
***, за: 1. Установяване нарушение
от страна на ответника на притежаваните от ищеца Промишлен дизайн за продукт „крематориумна
урна" с регистров номер № 8619-0001 на
Патентното ведомство на Република България и Промишлен дизайн за продукт „крематориумна урна" с регистров
номер 8656-0001 на Патентното ведомство на Република България чрез предлагане и
продажба на пазара на урни от ответника с идентичен на посочените дизайни без
съгласието на ищеца – иск с правно основание чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗПрД; 2. Преустанавовяне на нарушението – иск с правно основание
чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗПрД и 3. Осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 1000 (хиляда)
лева, претендирана частично от вземане в общ
размер на 5 000 лева, представляващо
обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на нарушението на
правата на ищеца, произтичащи от регистрацията на дизайн под № 8619-0001,
поради използването му без правно основание и за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сума в размер на 1000 (хиляда) лева, претендирана
частично от вземане в общ размер на 5 000 лева, представляващо обезщетение за
претърпени имуществени вреди, вследствие на нарушението на правата, произтичащи
от регистрацията на дизайн под № 8656-0001, поради използването му без правно
основание и в трите евентуално заявени форми на определяне на обезщетението:
като равностойност на пропуснати ползи от неправомерното използване на
дизайните; при приложение на чл. 57б, ал. 1, т. 1 ЗПрД,
както и като равностойност на продуктите, предмет на нарушението по цени на
дребно на правомерно произведени продукти, към които е приложен дизайн в
обхвата на закрилата – иск по член 57, ал. 1, т. 3 ЗПрД.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по насрещен иск на „С.К.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** против
Б.К.И., ЕГН **********,***, че „С.К.“
АД има право на преждеползване върху регистрираните
от Б.К.И. Промишлен дизайн за продукт „крематориумна
урна" с регистров номер № 8619-0001 на
Патентното ведомство на Република България и Промишлен дизайн за продукт „крематориумна урна" с регистров
номер 8656-0001 на Патентното ведомство на Република България в обем на годишна
база 1439 броя за урни с дизайн рег. № 8619-0001 и 128 броя урни с дизайн рег.
№ 8656-0001, на основание чл. 23 ЗПрД.
ОСЪЖДА Б.К.И., ЕГН
**********,*** да заплати на „С.К.“ АД, ЕИК ***********, със седалище
и адрес на управление ***, сумата 4400 (четири
хиляди и четиристотин) лева – разноски по делото по първоначалния и
насрещния иск.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: