РЕШЕНИЕ
№ 1198
гр. Кюстендил, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIX-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Кристиян В. Стоилов
при участието на секретаря Цветанка В. Александрова
като разгледа докладваното от Кристиян В. Стоилов Гражданско дело №
20251520100579 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано с искова молба, депозирана от И. Б. Ц., ЕГН
**********, с адрес в гр. К., общ. К., ул. „Д. ф.“ №**, против „Макроадванс“
АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в гр. С., район Ср., ул.
„Г.С.Р.“ №***, ап.**, като е предявен иск да бъде прогласена нищожността на
договор за потребителски кредит №****** от 10.10.2024г., сключен между
страните по делото, поради противоречието му със закона.
В исковата молба се сочи, че на 10.10.2024г. между И. Ц. и „Макроадванс“
АД е сключен договор за паричен заем ******, като размерът на заема бил
3500 лева, при срок на заема – 24 месеца, при 24 броя вноски с посочени
падежни дата и размер на погасителната вноска – 397,51 лева. ГПР бил в
размер на 49,65%, годишен лихвен процент на кредита – 36,99%.
В чл. 10 от договора страните се договорили, че заемателят се задължава да
предостави на заемодателя обезпечение - поръчителство от физическо лице,
отговарящо на поставени от заемодателя условия, като при непредоставяне на
обезпечението се дължала неустойка в размер на 21,00 лева + 0,200% от
усвоения размер на кредита за първия ден на забава и 0,200% от усвоения
размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен.
Твърди се, че договорът за кредит е недействителен, тъй като реално не
съдържал съществен елемент – годишен процент на разходите, като неясно
било как е формиран посоченият в него процент (не посочвал всички
1
формиращи размера му елементи), а и същият бил грешен и не съответствал
на сумите по договора. В него не били отчетени сумите по неустойката.
Клаузата за неустойката за непредоставено обезпечение, от своя страна, била
нищожна. Тя била уговорена с цел да се заобиколи императивната норма на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК, задължавала потребителят да заплати необосновано
висока неустойка, а и не била индивидуално уговорена.
При условията на евентуалност се твърди нищожност на посочената клауза
за неустойка за непредоставено обезпечение, доколкото противоречала на
императивни норми на ЗПК и на добрите нрави, т.е. уговорката противоречала
на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
Начислената неустойка увеличавала дълга на заемателя и водела до
затрудняване на доброволното му погасяване, както и до евентуалното
увеличаване на разноските при принудително изпълнение. Целта на
начислената неустойка била неоснователно обогатяване за кредитора. Нямало
данни за ответника да са натъпвали вреди от непредоставяне на
обезпечението, поради което неустойката излизала извън присъщите й
функции.
Поради това, предявен е установителен иск с правно основание чл. 26, ал.
1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл.22 от ЗПК, с който се иска
прогласяване недействителеност на Договор за паричен №******/10.10.2024г.,
сключен между И. Б. Ц. в качеството й на кредитополучател и „Макроадванс“
АД като кредитодател.
В условията на евентуалност, при отхвърляне на главния иск, се предявява
иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3, във вр. чл. 143, ал. 2, т.5, вр.
чл. 146, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата, съдържаща се в
чл.10 от Договор за паричен заем, уреждаща неустойка за неизпълнение на
задължение за предоставяне на обезпечение.
В срочно постъпил отговор ответникът признава изцяло основателността
на иска. Счита, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото, като
счита, че са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК за възлагане на
разноските в тежест на ищеца.
Развива подробни съображения относно отговорността за разноски, като се
позовава на съдебна практика. В условията не евентуалност моли
адвокатското възнаграждение на насрещната страна да бъде определено под
установения минимум.
Като насрещен иск е предявен иск с правно основание чл. 240 от ЗЗД, във
вр. чл. 79 от ЗЗД, при уважаването на който да бъде осъден ищецът И. Ц. да
заплати на „Макроадванс“ АД, неплатена част от главница по Договор
№*****/10.10.2024г. в размер на 1477,48 лева, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до датата
на погасяване на задължението.
Посочва се, че на 10.10.2024г. заемателят усвоил заемна сума в размер на
2
3500 лева, на каса на Изипей.
Заемополучателят И. Ц. заплатила сума в размер на 2022,52 лева, поради
което дължала сумата от 1477,48 лева – незаплатена главница по договора.
Поради тази причина се претендира сумата от 1477,48 лева, ведно със
законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба до
окончателното изплащане на сумата.
В срока за отговор, първоначалният ищец счита насрещната претенция за
допустима и основателна. На основание чл.237 от ГПК прави признание на
насрещния иск.
Не било налице валидно правоотношение между страните по процесния
договор за кредит. Поради което признават, че първоначалнич ищец дължи
сума в размер на 1477,48 лева - незаплатен остатък от главницата.
Прави възражение, че ответното дружество дало основание за водене на
производството, като счита, че твърдението за приложение на чл.78, ал.2 от
ГПК е неприложимо.
Претендира разноски – адвокатско възнаграждение по насрещния иск.
Възразява се на ищеца по насрещния иск да се присъждат разноски, като се
цитира практика на СЕС.
Настоящата съдебна инстанция, като прецени събраните по делото
доказателства и доводи на страните, намира за установено от фактическа
страна следното:
Между страните не се спори, а и от представените по делото писмени
доказателства се установява, че между „Макроадванс“ АД, ЕИК *******, и И.
Б. Ц., ЕГН ********** е възникнало облигационно правоотношение по силата
на Договор за потребителски кредит №***** от 10.10.2024г.
Между страните не се спори, а се установява и от приетите писмени
доказателства по делото, че ищецът е заплатил след предявяване на
насрещния иск на ответника сума в размер на 1477,48 лв. на дата 19.09.2025г.
От гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
С отговора на исковата молба и с отговор на насрещния иск страните са
заявили, че признават съответните искове. Изразена и воля за постановяване
на решение при признание на иска съгласно чл. 237 от ГПК. Разпоредбата на
чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да
прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при
признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в
мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при
признание на иска.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за
произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК. В отговора на исковата молба
ответникът „Макроадванс“ АД е направил изрично изявление за признание на
3
иска, а ищецът, чрез процесуалния си представител, изрично е поискал съдът
да се произнесе с решение при признание на иска. С отговора на насрещния
иск отново е направено признание на иска. Спазени са и изискванията на чл.
237, ал. 3 от ГПК, тъй като признатото право и по двата иска (първоначален и
насрещен) не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е
такова, с което страната може да се разпорежда.
С оглед направеното признание на исковете, съдът намира, че следва
първоначалната претенция да бъде уважена, като бъде прогласена
нищожността на Договор за потребителски кредит №****** от 10.10.2024г.,
сключен между страните по делото.
Доколкото ищецът признава насрещния иск, съдът не дължи мотиви за
основателността му. Въпреки това, налице са доказателства, а и изрично
признание от ответника, че ищецът е заплатил на „Макроадванс“ АД сумата в
размер на 1477,48 лв. на дата 19.09.2025г. (т.е. в хода на процеса), която сума е
била незаплатения остатък от кредитополучателя по процесния договор за
кредит. Насрещният иск е предявен на 23.04.2025г., а погасяването на
задължението е настъпило на 19.09.2025г., поради което ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника законната лихва от депозиране на
насрещната искова молба до окончателно изплащане на вземането. Съдът
установява, че размерът на законната лихва (Calculator.bg) e в размер на 83,91
лева. За главницата обаче искът следва да бъде отхвърлен, доколкото е налице
изпълнение в хода на процеса от задълженото лице.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че с оглед
основателността на главния иск, съдът не следва да се произнася по
евентуалния иск с правно основание иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1,
предл. 1 и 3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на чл.10 от процесния
договор.
По разноските:
И при постановяване на решение при признание на иска по реда на чл. 237
от ГПК, съдът на общо основание се произнася по разноските. Същинският
спор между страните е на кого следва да се възложат разноските. Възлагането
на разноските в тежест на ищеца е предпоставено от кумулативното наличие
на две изисквания - с поведението си ответникът да не е дал повод за
завеждане на делото и да е признал иска. За възлагането на разноските в
тежест на ищеца е без значение неговото поведение, а е важно поведението на
ответника. Настоящата съдебна инстанция счита, че разпоредбата на чл. 78,
ал. 2 от ГПК не намира приложение в хипотезата на уважен иск на потребител
за или във връзка прогласяване на нищожността на потребителски договор,
независимо, че ответникът-търговец е признал иска. Сезирането на съда от
ищеца-потребител е условие за упражняване на субективното му право да се
освободи от нищожния договор. Оставянето в тежест на ищеца на направените
от него разноски във връзка с уважения иск, основаващ се на нищожност на
сключения между страните потребителски договор, е в противоречие с
4
даденото тълкуване в Решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и
С-259/19 на СЕС. Осъществявайки правото си да се освободи от нищожен
потребителски договор, потребителят не може да бъде заставен да установява
извършването на извънпроцесуални действия на ответника, за да има право на
разноски в производството пред съда. В този смисъл е и съдебната практика
(Определение № 50466 от 30.11.2022 г. на ВКС по ч.т.д. № 2049/2022 г., І т.о.,
Определение № 60360 от 08.11.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4112/2021 г., IV г.
о., Определение № 276 от 28.06.2018г. на ВКС по гр. д. № 2402/2018 г. на III –
г. о. Определение № 178 от 28.10.2019 г. на ВКС по ч.гр. д. № 3037/2019 г., I г.
о., ГК, Определение № 709 от 28.12.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 592/2012 г., І-
во г. о., и Определение № 181 от 30.10.2017г. на ВКС по ч. гр. д. № 3852/2017
г., ІІ-ро г. о.).
Предвид изложените по-горе съображения, съдът счита, че с оглед изхода
на спора разноските по първоначалния иск следва да бъдат възложени на
ответника, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, тъй като в конкретния случай е
неприложима разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищеца по
главния иск от задължението за внасяне на държавна такса и разноски по
делото съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Районен съд - Кюстендил държавна такса в размер на
381,61 лева.
В представения по делото договор за правна защита и съдействие е
посочено, че ищецът по главния иск се представлява безплатно от адв. Л. К. Б.
от САК. По отношение на размера на хонорара, който следва да се определи в
полза на адв.Б., съдът счита за нужно да акцентира върху следното -
съобразно изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017г. по
съединени дела C‑427/16 и C‑428/16 (постановено по преюдициално
запитване, отправено от Софийски районен съд), установените размери на
минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от
присъждане на разноски за всеки един от предявените искове, не са
обвързващи за съда. Посочено е, че освен до икономически необоснован и
несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички случаи
води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по
смисъла на член 101, §1 от ДФЕС. Посочените постановки са доразвити с
Решение по дело C‑438/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на
основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд. Съобразно т.1 от
постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се
тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101,
параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази
страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско
5
възнаграждение. В т.3 от цитираното решение на СЕС е посочено и че член
101, § 2 ДФЕС във връзка с член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че
ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1
ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални
размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
В конкретния случай действително липсва фактическа и правна сложност
на делото, доколкото ответникът е признал иска и е постановено решение в
условията на чл. 237, ал. 1 от ГПК. Следва обаче да бъде отчетено, че
пълномощникът на ищеца е извършил множество процесуални действия,
свързани с осъществяване на договорената правна помощ и защита, а именно
- изготвяне на искова молба, в която е направено обстойно изложение на
обстоятелствата, на които се основава претенцията и са ангажирани
доказателства; изготвяне на молба за освобождаване от такса и провеждане на
процедура по чл. 83, ал. 2 от ГПК, в рамките на която също са ангажирани
доказателства; депозиране на молба преди съдебно заседание, в която е
изразено становище във връзка с отговора на исковата молба. С оглед
посочените съображения и като взе предвид защитавания интерес, високата
образователна квалификация на лицето, придобило юридическа
правоспособност и вписано в съответния регистър на адвокатска колегия (виж
Определение №2432/19.09.2024г. по ч.к.т.д. №1825/2024г. по описа на II-ро т.о
на ВКС), поетата отговорност от адвоката, като отчете икономическите
отношения в страната, характеризиращи се с неизменно повишаване на цените
на стоките и услугите, при устойчив темп на нарастване, както и факта, че
присъдените разноски представляват брутно възнаграждение, което следва да
бъде обложено с данъци от страна на адвоката, съдът счита, че на основание
чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата, в полза на адв. Б. следва да се определи
възнаграждение в размер на 1200,00лв.
Настоящата съдебна инстанция намира, че потребителят е дал повод за
подаване на насрещната искова молба. С последната ищецът по насрещния иск
е претендирал заплащането на главница по договора, която не е заплатена и
която би се дължала при всички положения на недействителност на договора
за кредит. Изложеното означава, че от недобросъвестното поведение на
потребителя, изразяващо се в невръщане на главницата по договора – чистата
стойност на кредита, не може да следва благоприятно положение за
неосъждане на ответника по насрещния иск за направени от ищеца по
насрещния иск разноски. Ответникът по насрещния иск, макар и потребител
по потребителски спор, следва да бъде осъден да заплати на ищеца по
насрещния иск сторените в производството по насрещния иск разноски.
Следва да се отбележи, че макар и отхвърляне на иска за главницата,
погасяването е настъпило след предявяване на иска и първоначалният ищец е
станал причина за завеждането му. Ищецът по насрещния иск претендира
6
разноски съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК, както следва: 650,00 лв.
– адвокатско възнаграждение и 59,10 лв. – държавна такса. Предвид
изложеното следва ответникът по насрещния иск да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата в общ размер на 709,10 лв.
Компенсация (прихващане) на дължимите разноски не следва да се
осъществява, доколкото в полза на една от страните – ищеца, не се дължат
такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на основание чл. 26, ал. 1, предл.първо, във
вр. чл.22 от ЗПК, във вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК на Договор за потребителски
кредит №***** от 10.10.2024г., сключен между И. Б. Ц., ЕГН **********, с
адрес в гр. К., общ. К., ул. „Д. ф.“ №**и „Макроадванс“ АД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление в гр. С., район Ср., ул. „Г.С.Р.“ №***, ап.**.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „Макроадванс“ АД, ЕИК******, със
седалище и адрес на управление в гр. С., район Ср., ул. „Г.С.Р.“ №***, ап.** за
осъждане на И. Б. Ц., ЕГН **********, с адрес в гр. К., общ. К., ул. „Д. ф.“
№** на основание чл.211 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.240 от ЗЗД,
вр.чл.9 от ЗПК да заплати сумата от 1477,48 лв. (хиляда четиристотин
седемдесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки) - непогасена
главница по Договор за потребителски кредит №***** от 10.10.2024г.,
сключен между страните, поради изпълнение на задължението в хода на
производството.
ОСЪЖДА И. Б. Ц., ЕГН **********, с адрес в гр. К., общ. К., ул. „Д. ф.“
№** ДА ЗАПЛАТИ на „Макроадванс“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление в гр. С., район Ср. ул. „Г.С.Р.“ №***, ап.**, сумата в размер на
83,91 лв. (осемдесет и три лева и деветдесет и една стотинки), представляваща
законната лихва върху главницата от 1477,48 лв., начислена за периода от
депозиране на насрещната искова молба – 23.04.2025г., до окончателно
изплащане на вземането – 19.09.2025г.
ОСЪЖДА „Макроадванс“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление в гр. С., район Ср., ул. „Г.С.Р.“ №***, ап.**, ДА ЗАПЛАТИ на адв.
Л. К. Б. от САК, със съдебен адрес: гр.С., ул. „Тр.“ №**, ет.*, сумата в размер
на 1200,00лв. (хиляда и двеста лева), представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставено на И. Б. Ц., ЕГН **********, безплатно
представителство в настоящото производство за един адвокат, определено от
съда по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК „Макроадванс“ АД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление в гр. С., район Ср., ул. „Г.С.Р.“
№***, ап.14 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
7
на Районен съд – Кюстендил, сумата в общ размер на 381,61 лева (триста
осемдесет и един лева и шестдесет и една стотинки), представляваща
дължащата се държавна такса в производството.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК И. Б. Ц., ЕГН **********, с
адрес в гр. К., общ. К., ул. „Д. ф.“ №** ДА ЗАПЛАТИ на „Макроадванс“ АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр. С., район Ср., ул.
„Г.С.Р.“ №*** ап.**, сума в размер на 709,10 лв. (седемстотин и девет лева и
десет стотинки), представляваща сторени разноски в производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Кюстендил в двуседмичен срок от уведомяването на страните по делото.
Препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
8