Определение по дело №8287/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 35430
Дата: 6 октомври 2023 г. (в сила от 6 октомври 2023 г.)
Съдия: Десислава Георгиева Иванова Тошева
Дело: 20231110108287
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 35430
гр. София, 06.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20231110108287 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба на А. М. М. срещу „*******“ АД, която
отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
Ищцовото искане за задължаване на ответника да представи документи няма връзка с
предмета на настоящото дело – то касае различен договор, поради което подлежи на
отхвърляне.
Искането на ищцата за издаване на съдебно удостоверение е неоснователно, защото
не цели събирането на относими писмени доказателства.
Искането в ищцата за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е частично
основателно – по всички задачи без първата, доколкото размерът на усвоената сума е
безспорен между страните, и без последната задача, която касае правен въпрос.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 09.11.2023 г. от 10:10 часа , за когато ДА
СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на
ищеца – и препис от отговора на исковата молба и неговите приложения.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от страните
документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца с правно основание чл. 190 ГПК.
1
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за издаване на съдебно
удостоверение.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза по следните задачи: „Какви суми са
платени от ищцата по Договор за заем № ****, на коя дата и как са осчетоводени сумите?
Вземайки предвид размера на отпуснатия кредит, начислената договорна лихва и
начислената неустойка за обезпечение съгласно чл. 12 от договора и използвайки
нормативно установената формула в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК, вещото лице да
определи размера на годишния процент на разходите.“, при депозит в размер на 300 лв.,
вносим от ищеца в 1-седмичен срок от получаване на препис от настоящото определение,
като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по отношение на другите задачи,
поставени с исковата молба.
НАЗНАЧАВА като вещо лице по допуснатата експертиза В. Д. П., със специалност:
Счетоводство, която ДА СЕ ПРИЗОВЕ за откритото заседание СЛЕД представяне на
документ за внесен депозит.
УКАЗВА на ищеца, че при непредставяне в срок на документ за внесен депозит
определението за допускане на експертизата ще бъде отменено.
УКАЗВА на ответника, че следва да съдейства на вещото лице за изготвяне на
заключението, като му предостави своевременно достъп до счетоводството си и предостави
всички поискани от вещото лице документи, като в противен случай съдът може да приеме
за доказани фактите, относно които ответникът е създал пречки за събиране на допуснати
доказателства.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението въз основа на
документите по делото, както и след проверка в счетоводството на ответника, за което
следва своевременно да предприеме действия, така че непредоставянето навреме на
необходимата информация от ответника да не става причина за неизготвяне на експертизата
и за отлагане на делото.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да представи заключението най-малко 1
седмица преди датата на откритото заседание.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявени са от А. М. М. срещу „*******“ АД искове за прогласяване нищожност на
клаузата на чл. 12 от Договор за заем № ****/28.06.2022 г., предвиждаща заплащане на
неустойка при непредоставяне на обезпечение. Доколкото се иска прогласяване
нищожността на договорната клауза на различни основания и съобразявайки съдебната
практика /например Решение № 97/08.02.2013 г. по т. д. № 196/2011 г. на ВКС, І 1 ТО, и
Решение № 199/12.07.2016 г. по гр. д. № 583/2016 г. на ВКС, ІV ГО/, съдът приема, че се
касае за обективно съединени искове, като с оглед наведените основания исковете за
прогласяване нищожност на клаузата следва да се разгледат при условията на евентуалност,
като подлежат на разглеждане в поредността, произтичаща от естеството на въведеното
основание – от най-тежкото към най-лекото, а именно: иск с правно основание чл. 146, ал. 1
вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП – нищожност поради неравноправност; иск с правно основание чл.
26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – нищожност поради противоречие на закона;
иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК – нищожност поради
заобикаляне на закона; иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – нищожност поради
накърняване на добрите нрави. Предявен е и кумулативно съединен с тях частичен
осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата от 50 лв. – част от вземане в общ размер на 409.46 лв.,
представляващо платена от нея без основание сума въз основа на нищожната клауза, ведно
със законната лихва от 16.02.2023 г. до окончателното плащане. Претендират се разноски.
2
Ищцата твърди, че е сключила с ответника Договор за заем № ****/28.06.2022 г., по
силата на който й е предоставена в заем сумата от 511.29 евро, с левова равностойност 1 000
лв., като тя се задължила да върне сума в размер на 547.37 евро или 1 070.56 лв. на 8
двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 58.42 евро или 133.82 лв. Сочи, че
съгласно чл. 12 била задължена да осигури обезпечение след сключването на договора –
поръчител, отговарящ на редица изисквания, като поради непредставянето на обезпечение й
била начислена неустойка, с което общата дължима сума по кредита станала 1 480 лв.
Излага, че неустойката била платима разсрочено заедно с погасителните вноски, което било
предвидено още в първоначалния погасителен план. Твърди, че е погасила задълженията си
по договора. Намира неустоечната клауза за нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй
като се касае за неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, която не била
индивидуално уговорена. Счита, че неустойката е необосновано висока, като надвишава 50
% от размера на главницата. Излага, че по съществото си тя е скрита възнаградителната
лихва, поради което посоченият в договора годишен процент на разходите не съответства на
действително прилагания, което е заблуждаваща търговска практика, а също така води до
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл.
19, ал. 4 ЗПК, ограничаваща годишния процент на разходите до пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения, както и на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК,
поради което на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК клаузата е нищожна. Намира я за нищожна и
като накърняваща добрите нрави поради противоречие с принципите за справедливост и
добросъвестност. Излага, че чрез нея се прехвърля рискът от неизпълнение на задълженията
на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник. Посочва, че неустойката за
неизпълнение на акцесорно задължение излиза извън присъщите й функции и цели
единствено кредиторът да се обогати неоснователно за сметка на длъжника. Счита, че са
налице пороци, обуславящи нищожност на целия договор, която моли да бъде установена в
мотивите на съдебното решение. Поради това счита, че платената сума по нищожната клауза
е платена без основание.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Излага, че между него и ищцата е сключен
процесният договор за заем, по силата на който на последната е предоставен заем в размер
на 1 000 лв., равняващ се на 511.29 евро, за срок от 16 седмици, при уговорен лихвен
процент в размер на 40.05 % и годишен процент на разходите в размер на 34.93 %, като тя се
задължила да върне сума в общ размер на 1 070.56 лв., равняваща се на 547.37 евро,
съгласно погасителен план, а ако не изпълни задължението си по чл. 12, ал. 1 – 3, размерите
и съдържанието на вноските се уреждат съгласно погасителен план по чл. 12, ал. 6. Твърди,
че договорът не е сключен при общи условия, а е резултат от индивидуално договаряне с
клиента. Оспорва процесната клауза да е била начислена от него и заплатена от ищцата.
Твърди, че задължението на потребителя в случая е било да върне само главницата заедно с
договорната лихва, което не е направено. Излага подробни съображения, че не са налице
релевираните основания за нищожност на процесната клауза. Изтъква, че неустойката не
подлежи на включване в годишния процент на разходите, защото е разход, който
потребителят дължи при неизпълнение на задълженията си по договора, още повече че
нейната изискуемост настъпва при отлагателното условие на чл. 12, ал. 1, а годишният
процент на разходите се изчислява към момента на сключване на договора. Счита, че
евентуалната нищожност на неустоечната клауза не влече недействителност на целия
договор, защото надвишаването на нормативно установения праг на годишния процент на
разходите води до нищожност само на клаузите, които го надвишават, а и клаузата за
неустойка има относително самостоятелен характер, поради което договорът би имал
действие и без нея. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В тежест на ищцата по предявените в условията на евентуалност искове за
3
прогласяване нищожност на процесната договорна клауза е да докаже следните
обстоятелства: сключването между страните на Договор за заем № ****/28.06.2022 г. с
посоченото съдържание; твърдяната неравноправност на процесната клауза; твърдяното
противоречие на закона; твърдяното заобикаляне на закона; твърдяното накърняване на
добрите нрави.
В тежест на ответника е да докаже, че клаузата е индивидуално уговорена.
В доказателствена тежест на ищцата по предявения иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД е да установи следните обстоятелства: извършена от нея в полза на
ответника престация на определено благо – парична сума в общ размер на 50 лв., платена
като неустойка по чл. 12 от договора; получаване на сумата от ответника.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да
докаже наличието на правно основание за получаване на процесната сума, за което не сочи
доказателства.
ОБЯВЯВА за безспорно сключването между страните на Договор за заем №
****/28.06.2022 г. и предаване на заемната сума в размер на 1 000 лв. на ищцата.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са
посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и
когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми
съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.

4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5