Р
Е Ш Е
Н И Е № 2267
гр. Пловдив, 07.06.2018 г.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – IV гр. с., в публично
съдебно заседание на осми май през две хиляди и осемнадесета година в състав с
Председател: Димитрина Тенева
при секретаря Диана Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 20093 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен
е иск по чл. 415, вр.422 от ГПК вр. с чл. 70 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от "Дарнитрон" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, кв. Слатина, бл.
71, вх. А, ап.13, представлявано от Д. Т., чрез адв. М.
против Д.А. П. ЕГН ********** *** за признаване
за установено, че ответника дължи на ищеца сумите от 24661,94 лв. /двадесет и четири хиляди
шестстотин шестдесет и един лева и деветдесет и четири ст.) – главница по
споразумение от 03.02.2017 г. ведно със законната лихва от 21.09.2017 г. до
окончателното плащане. Притендира разноски в настоящето и заповедното
производство.
В исковата молба се твърди, че между
страните е подписано споразумение на 03.02.2017 г., в което се посочва, че
ответницата дължи сумата от 240661,94 лв.-липси на парични средства неотчетени
на дружеството, за които носи имуществена отговорност. Със същото е поела
задължение да заплати на ищеца сумата от 10000 лв.
до 06.04.2017 г. и сумата от 14661,94 лв. до 31.07.2017 г. Задължението не е изпълнено. вземането е
притендирано по чл. 410 от ГПК –ч. гр. дело 14920/2017 г., по което е подадено възражение от
ответницата.
В
предоставения срок за отговор ответницата оспорва иска. Посочва, че се касае за
вземане елемент на пълна имуществена отговорност, която е недопустимо да се
притендира по реда чл. 410 от ГПК., като това е допустимо по чл. 417 от ГПК при
наличие на акт за начет. Заявява, че спогодбата е с невярно съдържание и е
подписана под страх от претърпяване на неблагоприятни последици. Същата е
подписана след прекратяване на правоотношението между страните и наличие на
друго ново с трето лице. Посочва се, че това е опит да се заобиколи
производството по начет. Отрича да е налице основание за определяне на
задължение в притендирания размер поради липса на предпоставки за отчетническа
отговорност. Няма доказателства за настъпили вреди и такива не са отразени в
ГФО за 2014, 2015 и 2016 г.
Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото
доказателства, съдът намира от фактическа страна следното:
От приложеното ч. гр. дело № 14920/2017 г. на ПРС и представените по него
писмени документи-спогодба от 03.02.2017 г. с нотариална заверка на подписите
на управителя на „Дарнитрон” ЕООД –Д. Т. и Д.А.П. се установява, че П. е
работила по трудов договор от 16.04.2014 г. на длъжност ******** в „Дарнитрон”
ЕООД. На 28.12.2016 г. е извършена ревизия на склада за стоки, в който същата е
работила. При нея са констатирани липси в размер на 24 661,94 лв.
Служителката П. е признала, че дължи липсващата сума, ведно със законанта лихва
от 28.12.2016 до окончателното плащане и се е задължила да я погаси на вноски-първа
в размер от 10000 лв. до 06.04.2017 г. и втора в размер от 14661,94 лв. до
31.07.2017 г. по посочена в споразумението банкова сметка ***. По заявление на
„Дарнитрон” ЕООД от 21.09.2017 г. е образувано ч. гр. д. 14920/17 г., по което
е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК № 9016/25.09.2017 г. и
изпълнителен лист от 26.09.2017 г. за притендираното вземане.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Поради подаденото възражение от длъжника срещу издадена заповед за изпълнение
по ч. гр. дело № 9653/10.11.2014 г. на ПРС по реда на чл. 410 от ГПК и
разпоредбата на чл. 415 от ГПК, съда намира, че е налице правен интерес от
предявяване на настоящия установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК от страна на
заявителя –ищец „Дарнитрон” ЕООД.
Тъй като ищеца претендира парично вземане, произтичащо от сключено
писмено споразумение от 03.02.2017 г., въведено като основание
и в предходно развилото се заповедно производство по чл. 417 от ГПК и в него ответницата е признала установените липси и поела
задължение да ги възстанови, съдът счита, че с посочения акт е обективирано постигнато съгласие между страните за уреждане отношенията им във връзка с
установени по надлежния ред липси в търговския обект, в който П. е
била назначена на
работа на *********** длъжност, свързана с носене на материална
отговорност. Доколкото не се твърди и не се установява длъжницата да
е погасила вземането следва да се приеме, че същото е установено по основание и
размер. Това налага уважаване на иска.
Възражението на ответницата, че не е възможно търсене на такава отговорност
по този ред, както и, че така се заобикаля закона и в частност предвиденото
производство по начет не се споделя от настоящия състав, защото подписаното
между страните "споразумение", макар и да цели избягване на евентуален
бъдещ съдебен спор между тях за търсене на пълна имуществена
отговорност от П. за вредите, които тя
като материално-отговорно лице е причинила на
работодателя си, по аргумент на чл. 20а, ал. 1, от ЗЗД валидно
е обвързала страните и като всеки вид
договор има силата на закон между тях и налага изпълнение
на поетото задължение по
нея. Следователно самото съглашение и в частност признанието
на П. и поемането на задължението за възстановяване на цитираната в споразумението
сума се явява източник на процесното вземане.
Останалите заявени от ответницата
възражения за невярност на съдържанието на споразумението, подписването му
поради страх и след прекратяване на трудовото правоотношение се преценят от
съда като голословни, тъй като по делото не се заявява какво е било всъщност
„вярното” съдържание, нито се ангажират доказателства сочещи наличие на
различна воля у страните по споразумението и целене на други правни последици.
С оглед изхода на делото на ищеца следва да се присъдят направените и
притендирани разноски за настоящето производство в размер на 2292 лв. за ДТ и
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.А. П. ЕГН
********** *** дължи на "Дарнитрон" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, кв. Слатина, бл.
71, вх. А, ап.13, представлявано от Д. Т., сумата от 24661,94 лв.
/двадесет и четири хиляди шестстотин
шестдесет и един лева и деветдесет и четири ст.) – главница по споразумение от
03.02.2017 г. ведно със законната лихва от 21.09.2017 г. до окончателното
плащане., за които е
издадена заповед за изпълнение № 9016/25.09.2017
г. по ч. гр. дело № 14920/2017 г.
ОСЪЖДА Д.А. П.
ЕГН ********** *** да заплати на "Дарнитрон" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, кв. Слатина, бл.
71, вх. А, ап.13, представлявано от Д. Т. сумата от 2292 лв. (две хиляди двеста деветдесет и два
лева ст.) разноски за настоящето производство.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен
съд в двуседмичен срок от датата на връчване на страните.
СЪДИЯ:
/ П / ДИМИТРИНА ТЕНЕВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: Д. Д.