№ 24
гр. Шумен , 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I в публично заседание на двадесет
и девети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица И. Хаджииванова
Соня А. Стефанова
при участието на секретаря Таня Й. Кавърджикова
като разгледа докладваното от Соня А. Стефанова Въззивно гражданско дело
№ 20213600500141 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 11/ 09.02.2021 год. по гр.д. № 1989 по описа на Районен съд – Шумен за 2020
год. е отхвърлен като неоснователен предявеният от Л. К. Г., действащ чрез процесуалния си
представител адв. Д.П., Адвокатска колегия – Т. иск за заплащане на сумата от 5000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни актове на
Прокуратурата на Република България, с които му е отказано приспадане на задържане от
наказание „Лишаване от свобода“.
Недоволен от така постановеното решение остава ищецът в първоинстанционното
производство, който го обжалва изцяло. Счита същото за неправилно и незаконосъобразно.
Излага, че първоинстанционният съд е установил неправилно фактическата обстановка и не е
преценил събраните доказателства обективно. Моли първоинстанционното решение да бъде
отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е депозиран отговор от въззиваемата страна.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване акт,
от лице, имащо правен интерес да обжалва първоинстанционното решение, поради което същата
се явява допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
релевираните въззивни основания в жалбата, т.е. по действащия ГПК въззивният съд действа като
апелация (т. нар. „ограничен въззив”). В този смисъл е и трайната практика на ВКС – напр.
1
Решение № 230 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II г. о., ГК и Решение № 189 от
9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 107/2012 г., II г. о., ГК. След проверка по реда на чл. 269 от ГПК,
въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и
при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
С Присъда № 540/13.04.2011 год., постановена по нохд № 967/2009 год. по описа на
Шуменски районен съд, влязла в сила на 21.11.2011 год., Л. К. Г. е признат за виновен за това, че
на 24.12.2008 год. в село И... при условията на повторност, в съучастие като съизвършител с
И.А.И. причинил средна телесна повреда на Н.Д. от гр. Ш., изразяваща се в двустранно счупване
на долната челюст, което е причинило затруднение в дъвченето и говора за период от около 2
месеца, и е осъден на 2 години лишаване от свобода, които да изтърпи при първоначален строг
режим в затворническо заведение от закрит тип. С присъдата на осн. чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК е
приспаднато времето през което Г. е бил задържан под стража, считано от 25.03.2009 год. до
02.06.2009 год. включително. На осн. чл. 68, ал. 1 от НК е постановено да изтърпи отделно
определеното по нохд № 155/2008 год. по описа на ШОС общо наказание в размер на 1 год.
лишаване от свобода. Присъдата е потвърдена с Решение № 127/ 21.11.2011 год., постановено по
внохд № 320/2011 год. по описа на ШОС. Производството по нохд № 967/2009 год. по описа на
Шуменски районен съд е възобновено с решение на ВКС и делото е върнато за ново разглеждане
от друг състав на Шуменския окръжен съд. С Решение № 34/18.03.2013 год. по внохд № 196/2012
год. по описа на окръжния съд отново е потвърдена Присъда № 540/13.04.2011 год., постановена
по нохд № 967/2009 год. по описа на Шуменски районен съд.
От материалите по делото е видно, че с оглед необходимостта от изпълнение на наложеното
наказание с Присъда № 540/13.04.2011 год. по нохд № 967/2009 год. по описа на Шуменски
районен съд, влязла в законна сила на 18.03.2013 год., Районна прокуратура – Шумен е издала
Европейска заповед за арест на Л.Г.. Посочено е, че лицето е обявено за общодържавно издирване
с телеграма № 12470/03.04.2013 год. на Главна дирекция „Криминална полиция“ с инициатор
Районно управление „Полиция“ – гр. Шумен.
От писмо рег. № А-24183, екз. № 1/ 16.09.2014 год., изд. от Дирекция „Международно
оперативно сътрудничество“ (ДМОС), се установява, че по данни на бюро Интерпол - Манчестър
на 14.09.2014 год. Г. е бил задържан във Великобритания във връзка с издадената от РП – Шумен
Европейска заповед за арест. По делото е приложено и писмо рег. № А-21248/ 16.07.2018 год. от
ДМОС, с което РП – Шумен е информирана, че Г. е бил в ареста във Великобритания от 14.09.2014
год. до 16.09.2014 год., пуснат е под гаранция, но впоследствие е бил задържан във Франция,
поради нарушаване на мярката. С писмо рег. № А-12732/ 24.04.2018 год. ДМОС уведомява РП –
Шумен, че на 12.04.2018 год. Г. е предаден от френските на българските власти и е настанен в
затвора – Ловеч, а международното му издирване е прекратено. От представеното писмо от
Дирекция „Затворническа администрация“, Под-дирекция „Затворническа безопасност“ се
установява, че ищецът е бил задържан в следствения арест на Дуе на 22.02.2018 год., след това е
бил прехвърлен в затворническия център Фресн на 27.03.2018 год. и е предаден на българските
власти на 12.04.2018 год. Видно от писма на РП – Шумен (л. 54-57 от първоинстанционното дело)
2
на 29.01.2019 год. ищецът е изтърпял общото наказание 1 год. лишаване от свобода, наложено му с
присъда по нохд № 155/2008 год. по описа на ШОС, а на 06.02.2020 год. е изтърпял наложеното му
с Присъда № 540/13.04.2011 год., постановена по нохд № 967/2009 год. по описа на Шуменски
районен съд наказание, като е бил предсрочно условно освободен с остатък за изтърпяване 4
месеца и 19 дни.
От представеното Решение на Магистратско съдилище, Уестминстърско абатство,
постановено на 16.09.2014 год. се установява, че вследствие издадена ЕЗА на Л. К. Г. е наложена
мярка „условна гаранция“. Указани са и условията, които Г. е следвало да спазва, а именно: да се
яви пред Магистратско съдилище в Уестминстърското абатство на 06.01.2015 год. в 09:30 часа
или на дата, час и място, за които може да бъде уведомен от съда; да живее и спи всяка вечер на
посочения адрес; да бъде на посочения в гаранцията адрес в часовете между 23:00 и 04:00 часа; по
време на полицейския час да се явява пред полицейски служител/ служител на полицейската
общност/ служител на охраната при поискване, като полицейският час ще бъде електронно
наблюдаван; да докладва в указаното полицейско управление всяка неделя между 12:00 и 18:00
часа. Указано е още, че паспортът му ще бъде задържан от полицията и че няма право да
кандидатства за международни пътнически документи. Посочено е, че условията са наложени, за
да се гарантира, че ищецът ще остане под арест. Издадено е и решение от 20.04.2016 год. с
аналогично съдържание като е посочено ищецът да се яви пред Магистратско съдилище в
Уестминстърското абатство на 02.06.2016 год. в 13:00 часа или на дата, час и място, за които може
да бъде уведомен от съда. С решение от 05.08.2018 год. на Магистратско съдилище в
Уестминстърското абатство е разпоредено лицето да бъде екстрадирано в Република България.
От материалите по делото е видно, че с Постановление за приспадане на задържане от
22.05.2018 год. по пр.пр. № 439/2011 год. по описа на ШРП е приспаднато времето, през което Л.Г.
е бил задържан от френските власти във връзка с издадената от ШРП ЕЗА, считано от 22.02.2018
го. до 12.04.2018 год. от общото наказание „Лишаване от свобода“, наложено на лицето по нохд №
155/2008 год. по описа на ШОС . С Постановление от 20.07.2018 год. по пр.пр. № 439/2011 год. по
описа на ШРП е приспаднато времето, през което Л.Г. е бил задържан от британските власти във
връзка с издадената от ШРП ЕЗА, считано от 14.09.2014 го. до 16.09.2014 год. от общото
наказание „Лишаване от свобода“, наложено на лицето по нохд № 155/2008 год. по описа на ШОС.
Със същото постановление е оставено без уважение искането за приспадане на времето, през което
на лицето е била определена гаранция от британските власти, от общото наказание „Лишаване от
свобода“, наложено на лицето по Присъда № 540/13.04.2011 год., постановена по нохд № 967/2009
год. по описа на Шуменски районен съд, с мотив, че така определената гаранция, макар да е
съдържала определени рестриктивни мерки, ограничаващи свободното придвижване на Г., не
може да бъде приравнена на задържане. С Постановление от 09.08.2018 год. по пр. № 1820/2018
год. по описа на ШОП е потвърдено горепосоченото постановление. Постановлението на
окръжния прокурор е потвърдено с Постановление от 28.08.2018 год. по пр. № 789/2018 год. по
описа на Апелативна прокуратура – Варна. С последващи постановления от 20.09.2018 год. и от
08.10.2018 год. по пр.пр. № 439/2011 год. по описа на ШРП, РП – Шумен е оставила без уважение
направеното искане за приспадане на времето, през което Г. е бил с мярка за неотклонение
„задържане под стража“ в периода от 25.03.2009 год. до 02.06.2009 год. (което време е било
приспаднато от съда с присъда по нохд № 967/2009 год.), както и в периода от 14.09.2014 год. до
16.09.2014 год. (което време е приспаднато с Постановление от 20.07.2018 год. на ШРП), както и
3
времето, през което от британските власти му е била определена гаранция във връзка с изпълнение
на издадената от ШРП ЕЗА - от 09.09.2014 год. до 20.02.2018 год. С постановление от 24.10.2018
год. по пр. вх. № 1820/2018 год. по описа на ОП – Шумен са потвърдени Постановление за
приспадане на задържане от 22.05.2018 год. и постановление от 20.09.2018 год., и двете
постановени по пр.пр. № 439/2011 год. по описа на ШРП, а жалбата на Г. в частта, с която са
атакувани постановление от 08.10.2018 год. и постановление от 20.07.2018 год., и двете
постановени по пр.пр. № 439/2011 год. по описа на ШРП, касателно отказа да бъде зачетено
времето, през което на жалбоподателя е била определена гаранция в Кралство Великобритания, е
оставена без разглеждане. Горепосоченото постановление на ШОП е потвърдено изцяло от
Апелативна прокуратура – Варна (постановление от 06.11.2018 год. по пр. № 789/2018 год. по
описа на АП – Варна). Налице е и произнасяне на ВКП, която с постановление от 06.03.2019 год. е
потвърдила изцяло атакуваното постановление на АП-Варна.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявена е искова претенция срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на
сумата 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
незаконосъобразни актове на Прокуратурата на Република България, с които му е отказано
приспадане на задържане от наказание „Лишаване от свобода“ (иск по чл. 2, ал.1 т. 1 от ЗОДОВ).
Въззивният състав споделя напълно изводите на първоинстанционния съд досежно
неоснователността на исковата претенция, поради което на осн. чл. 272 ГПК препраща към
същите.
Не е спорно, а и от представените по делото доказателства се установява, че ищецът е бил
осъден с влязла в сила присъда за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 7, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от
НК като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години, което е следвало да се
изтърпи ефективно в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим, като
на осн. чл. 68, ал. 1 от НК е постановено да изтърпи отделно и определеното по нохд № 155/2008
год. по описа на ШОС общо наказание в размер на 1 год. лишаване от свобода.
Между страните няма разногласия и по въпроса, че след влизане в сила на присъдата за ищеца
е била издадена ЕЗА, ищецът е бил открит в Кралство Великобритания, където му е била наложена
мярка „условна гаранция“.
Безспорно се установи, че Районна прокуратура – Шумен е оставила без уважение искането на
жалбоподателя за приспадане на задържане по наложената от британските власти мярка „условна
гаранция“ от наказание „Лишаване от свобода“, като актът е потвърден от Окръжна прокуратура –
Шумен, Апелативна прокуратура – Варна и ВКП. Липсват данни, а и няма наведени твърдения в
тази насока, постановленията на Прокуратурата да са били признати за незаконосъобразни и да са
били отменени по надлежния ред.
Не се установява Прокуратурата на Република България да е осъществила каквото и да било
противоправно деяние (действие или бездействие) по отношение на въззивника.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не бяха ангажирани
4
доказателства, от които да се установява основателността на исковата претенция, поради което
същата следва да бъде отхвърлена, както правилно е процедирал първоинстанционният съд.
По разноските:
С оглед изхода на спора и обстоятелството, че въззивната жалба е изцяло отхвърлена,
разноски на жалбоподателя не следва да се присъждат.
Така мотивиран, Шуменски окръжен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 11/ 09.02.2021 год. по гр.д. № 1989 по описа на Районен съд –
Шумен за 2020 год.
Решението на осн. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5