О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1730 /03.09.2021 година, град Бургас
Административен
съд -
Бургас
На трети
септември 2021 година
в закрито
заседание в следния състав:
СЪДИЯ:
Веселин Енчев
разгледа административно дело №
2096/2021 година
Производството е по реда на чл. 197 - 201 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от С. Л. К., гражданин на
Руската федерация, родина на 13.12.1976 година в град Красноярск, Русия с адрес
в Република България – Бургаска област, община Сунгурларе, село Босилково и
съдебен адрес ***, чрез адвокат Т.К. - П., против заповед №
251з-3403/03.08.2021 година на директора на ОД – Бургас на МВР.
С обжалвана заповед е отказано разглеждане по същество
на заявление вх. № 538200-6662/01.07.2021 година, подадено от госпожа К., за
предоставяне на право на продължително пребиваване на основание чл. 24 ал. 1 т.
10 от ЗЧРБ и е прекратено административното производство по случая.
Жалбоподателят, пенсионер, инвалид с втора група
инвалидност вследствие на трудова злополука, сочи, че в периода 09.08.2017 –
19.01.2021 година е притежавала разрешение за продължително пребиваване в
Република България и е живяла в село Босилково, община Сунгурларе. Поддържа, че
през декември 2019 година е била принудена да пътува до Русия за подновяване на
документи, удостоверяващи заболяването ѝ, както и за периодични
медицински прегледи. Твърди, че поради тежката епидемична обстановка,
предизвикана от Ковид - 19 полетът ѝ от Русия към България през август
2020 година е бил отменен, а поради ограничения за влизане, наложени от
България спрямо граждани на трети страни (между които и Русия) обективно е била
възпрепятствана да се завърне преди да е изтекъл срока на разрешението за
постоянно пребиваване. Заявява, че при разговори с български дипломати в Русия
ѝ е било пояснено, че е достатъчно да се снабди с виза „С“, за да се
завърне и да поднови разрешението си за пребиваване, без да ѝ е обяснено,
че ще се нуждае от виза „Д“, на основание чл. 15 ал. 1 от ЗЧРБ.
Иска отмяна на заповедта.
Иска допускане на обезпечителна мярка – удължаване на
срока за пребиваване в Република България на основание издадената виза „С“,
която изтича на 12.09.2021 година. Мотивира се с невъзможност за защити правата
си в настоящото производство, ако междувременно бъде принудена да напусне
Република България и бъде възпрепятствана да се завърни при допълнително влошаване
на обстановката, предизвикана от епидемичното разпространение на Ковид – 19.
След като прецени доказателствата по делото, съдът приема
за установено от фактическа страна следното.
Жалбоподателят К. е притежавала разрешение за
продължително пребиваване, валидно до 19.01.2021 година, което е било
доброволно предадено в сектор „Миграция“ в ОД – Бургас на МВР на 25.06.2021
година поради изтичане на срока на неговата валидност.
На 01.07.2021 година госпожа К. е подала заявление вх.
№ 538200-6662/01.07.2021 година за предоставяне на право на продължително
пребиваване на основание чл. 24 ал. 1 т. 10 от ЗЧРБ.
С две съобщения – от 13.07.2021 година и от 14.07.2021
година – госпожа К. е била уведомена, че заявлението ѝ ще бъде разгледано
по същество, след като представи виза по чл. 15 ал. 1 от ЗЧРБ, документ за
платена държавна такса, документ за получено право на пенсия и документ от
българска банка за открита сметка, в която е възможно да бъде превеждана пенсията
ѝ.
В изпълнение на указанията, госпожа К. е представила
доказателство за заплатена държавна такса и документи, удостоверяващи правото
ѝ на пенсия, и възможността да получава пенсията си по българска банкова
сметка. *** „Д“. Представила е копие от такава виза, чиито срок е изтекъл на
05.02.2018 година (самата виза е била анулирана от българската администрация
поради издаването на разрешение за продължително пребиваване на 05.09.2017
година).
На 02.08.2021 година началникът на сектор „Миграция“ в
ОД – Бургас на МВР е изготвила становище до директора на ОД – Бургас на МВР по
представените доказателства. Тя е констатирала, че госпожа К. не притежава
изискващата се виза „Д“ по чл. 15 ал. 1 от ЗЧРБ, а краткосрочна виза „С“, т.е.
не са налице предпоставките за издаване на разрешение. Затова е предложила на
директора на ОД – Бургас на МВР да издаде заповед за прекратяване на
административното производство, на основание чл. 26 ал. 3 от ЗЧРБ.
Директорът на ОД – Бургас на МВР се е съобразил със
становището на помощния си орган и е издал заповедта, оспорена в настоящото
производство, без да се позовава на текста на чл. 26 ал. 3 от ЗЧРБ (неотносим
към случая). Приел е, че е налице хипотезата на чл. 35 ал. 4 от ЗЧРБ и
доколкото заявителят не разполага с виза по чл. 15 ал. 1 от ЗЧРБ, искането му
за издаване на разрешение за пребиваване не следва да се разглежда по същество,
а производството следва да се прекрати.
При така установените факти съдът прави следните
правни изводи.
По допустимостта на жалбата.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 197 от АПК от лице пряко и неблагоприятно засегнато от издадения административен акт. С.К.
има правен интерес от обжалването.
По съществото на спора съдът от правна страна приема
следното.
Съгласно чл. 18 ал. 1 от
Според посоченото в заявлението до директора на ОД –
Бургас на МВР правно основание за издаване на заявения документ - чл. 24 ал. 1
т. 10 от ЗЧРБ, разрешение за продължително пребиваване могат да получат
чужденци, които притежават виза по чл. 15, ал. 1 и са получили право на пенсия
съгласно законодателството на Република България, държавата си на произход или
друга държава и разполагат с достатъчно средства за издръжка в страната.
Така цитираният текст на специалния закон – ЗЧРБ,
регламентира изпълнение на определени предпоставки, за да е налице право за
получаване на разрешение за продължително пребиваване в Република България.
Наличието или липсата на тези предпоставки следва да е обект на изследване и
обсъждане от сезирания административен орган, съответно на уважаване на
подаденото заявление с издаване на заявения документ или предоставяне на права,
или отказ за издаването му или за предоставянето на права. Разпоредбата на чл.
24, ал. 1 от ЗЧРБ предвижда, че при посочените в нормата предпоставки, чужденец
"може да получи" разрешение за продължително пребиваване. Последното
води на извод, че същите са относими при съобразяване основателността на
подаденото заявление по същество, а
не с оглед неговата допустимост.
Преценката дали въз основа на представените и събрани документи, и съдържащата
се в тях информация, е възможно да се издаде съответното разрешение, е въпрос
по същество на заявеното искане, а не по неговата допустимост. Ето защо
оспореният акт се явява издаден в нарушение на материалния закон.
Естеството на акта не позволява решаването на въпроса
по същество от настоящият съдебен състав. Заповедта следва да бъде отменена, а
преписката да се върне на директора на ОД – Бургас на МВР за произнасяне по
същество по подаденото заявление вх. № 538200-6662/01.07.2021 година за
предоставяне на право на продължително пребиваване на основание чл. 24 ал. 1 т.
10 от ЗЧРБ.
Правилника за устройството и дейността на
Министерството на вътрешните работи (приет с ПМС № 207 от 18.07.2014 г., обн.,
ДВ, бр. 60 от 22.07.2014 г., в сила от 22.07.2014 г.), областните дирекции на
МВР се ръководят от директори, които: т. 11. издават и отказват издаване на
разрешения за краткосрочно и продължително пребиваване по Закона за чужденците
в Република България; т. 12, б. "б" издават и отказват издаване на разрешение
за пребиваване, съгласно Регламент 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г.
относно единния формат на разрешенията за пребиваване на гражданите на трети
страни (OB, L157 от 15 юни 2002 г.) на член на семейство на гражданин на
Европейския съюз (ЕС), който не е гражданин на ЕС и не е упражнил правото си на
свободно движение по смисъла на Закона за влизането, пребиваването и
напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз, които не
са български граждани, и членовете на техните семейства.
След като по силата на цитираните норми директорът на
областна дирекция на МВР има правомощия да издава визираните актове, то той е
компетентен да издава и административен акт, с който да откаже разглеждането по
същество на подадено заявление за предоставяне на право за продължително
пребиваване на чужденец в Република България, съответно, на основание чл. 56 от АПК, да прекрати административното производство по случая. Следователно,
оспореният акт е издаден от компетентен орган.
Процесната заповед е издадена в писмена форма,
подписана е от издателя си и съдържа изложение с конкретни фактически и правни
основания, поради което съдът я приема за редовна от формална страна.
В административното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Госпожа К. е уведомена своевременно, на
основание чл. 30 ал. 2 от АПК, за липсата на част от информацията, нужна на
административния орган, за да се произнесе по същество. В отговор от нея са
представени доказателства, с които тя е обосновала заявлението си, т.е. правото
ѝ на участие в административното производство не е било накърнено.
Заповедта, обаче, е материално незаконосъобразна.
С.К. е подала до директора на ОД – Бургас на МВР
заявление за предоставяне на право за продължително пребиваване на чужденец в
Република България на основание чл. 24 ал. 1 т. 10 от ЗЧРБ, което, на
посочените в атакуваната заповед основания, не е разгледано по същество от
административния орган.
В случая, жалбоподателят е заявила пред
административния орган волята си за получаване на разрешение за продължително
пребиваване в Република България, като е подала писмено заявление в утвърдения
образец по Приложение № 3 към чл. 12, ал. 1 от ППЗЧРБ.
По направеното искане за допускане на обезпечение, на
основание чл. 397 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, съдът приема следното.
Съгласно чл. 391 от ГПК, обезпечение на иска се
допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни
осъществяването на правата по решението.
По делото няма данни, а и страните не твърдят, че към
настоящия момент, по отношение на госпожа К. има издаден административен акт, с
който ѝ е разпоредено да напусне пределите на Република България. В този
смисъл, към датата на съдебния акт липсва основание да бъде прието, че са
налице условия, които затрудняват или възпрепятстват жалбоподателя при
реализиране на правата ѝ в рамките на образуваното административно
производство по заявлението. Хипотетично, обезпечителна нужда би възникнала към
момента на изтичане на срока на визата „С“ и продължаващо непроизнасяне по
същество на директора на ОД – Бургас на МВР, защото оставането на територията
на страна след изтичането на визата би съставлявало нарушение на националното
законодателство от страна на К. и самостоятелно основание за издаване на
заповед на принудителното ѝ извеждане от Република България.
Като приема, че към
настоящия момент искането за допускане на обезпечение е неоснователно,
съдът счита, че следва да го отхвърли, като – едновременно с това – следва да
определи срок за произнасяне по същество от директора на ОД – Бургас на МВР,
съобразен с разрешения престой в страната на С.К. и с нормата на чл. 174 от АПК.
По изложените съображения, на основание чл. 200 ал. 1
от АПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ заповед № 251з-3403/03.08.2021 година на директора на ОД – Бургас на
МВР.
ВРЪЩА преписката на директора на ОД – Бургас на МВР за
произнасяне по същество по заявление вх. № 538200-6662/01.07.2021 година,
съобразно указанията в настоящото решение.
ОПРЕДЕЛЯ срок за произнасяне – до 17:00 часа на
08.09.2021 година.
ОТХВЪРЛЯ
искането на С.К. за допускане на обезпечителна мярка – удължаване на срока за
пребиваване в Република България на основание издадената виза „С“, която изтича
на 12.09.2021 година.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в
седемдневен срок от връчването му.
СЪДИЯ: