МОТИВИ към Присъда № 379/13.09.2018г.
по НОХД №461/2018г. на РС
– Разград
Обвинението
е повдигнато срещу С. Х.М., ЕГН **********,
за това, че в периода от 02.06.2011 г. до 30.06.2016 година включително, в гр.
Разград и в с. Ясеновец, в условията на продължавано престъпление, чрез
използване на неистински официален документ – експертно решение №
1021/18.05.2011 г., на който е придаден вид, че е издаден от ТЕЛК за общи
заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ гр. Разград, приложен към Заявление
вх. № МП-8516/02.06.2011 г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради
общо заболяване, и Заявление вх. № МП-8517/02.06.2011 г. за отпускане на
социална пенсия за инвалидност подадени пред служител на РУ „Социално
осигуряване“ гр. Разград /сега ТП на НОИ гр. Разград/ до директора на РУ „СО“
/ТП на НОИ/, както и към молба-декларация № 748/29.06.2011 г. за отпускане на
социални добавки по чл. 25, и чл. 29 от
ППЗИХУ, представена пред служител на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.
Разград, до директора на Д „СП“ гр. Разград, е получил без правно основание
чуждо движимо имущество – парични средства, представляващи изплатени лична
пенсия за инвалидност поради общо заболяване, и лична социална пенсия за
инвалидност, на обща стойност 2480.08 лв., собственост на НОИ гр. София,
парични средства, представляващи изплатени месечни добавки за транспорт и за
хранителни и лекарствени продукти на обща стойност 1189.50 лв., собственост на
Агенция „Социално подпомагане“ гр. София, или общо пари в размер на 3669.58
лв., с намерение да го присвои – престъпление по чл. 212, ал.1, във вр. с чл.
26, ал. 1 от НК.
Производството по искане на
подсъдимия се развива по реда на Глава ХХVІІ от НПК в условията на чл.371,т.2
от НПК.
В съдебно заседание прокурорът
поддържа повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по безспорен начин и
пледира на подсъдимия М. при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, да бъде наложено наказание „ Лишаване от свобода” в минимален
размер, което да бъде редуцирано при условията на чл.58а, ал.1 от НК, а
изтърпяването да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок
от три години.
По делото е предявен и съдът е приел за
съвместно разглеждане в наказателното производство граждански искове от ощетените
юридически лица - Агенция за социално подпомагане – София, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Триадица № 2,
представлявана от Р. Димитрова Петкова – изп. директор, за сумата от 1189,50
лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението по чл. 212,
ал. 1, пр.2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
30.06.2016 г. до окончателното й
изплащане.
От НОИ гр. София, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. Ал. Стамболийски № 62-64,
представляван от Ивайло Цветанов Иванов - Управител, за сумата от 2480,08 лв.,
представляваща обезщетение за причинените от престъплението по чл. 212, ал. 1,
пр.2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
30.04.2012 г. до окончателното й
изплащане.
Предвид постъпили по делото
писмени доказателства за направени плащания по сметките на гражданските ищци, поверениците
считат предявените граждански искове за доказани по основание и ги поддържат до
размер за АСП – София – сумата
1089,50лв., а за НОИ – София сумата 2280,08лв. и молят съда с присъдата да
осъди подс. М. да заплати в пълен размер коригираните обезщетения.
Защитата на подсъдимия по същество
пледира в унисон с държавното обвинение, като предлага на съда да постанови
присъда при условията на чл.58а, ал.1 от НК, като определи минимален размер на
наказанието „ лишаване от свобода” и минимален изпитателен срок за отложеното й изтърпяване.
Подсъдимият С. Х.М. признава
фактите описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се
събират доказателства за тях, признава вината си, моли за минимално наказание.
Съдът, като прецени признанието
на подсъдимия, направено по реда на чл. 371, т.2 от НПК и събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият С. Х.М. е роден на *** ***, адрес за призоваване
с. ********, български гражданин, с основно образование, женен, пенсионер,
неосъждан, ЕГН **********.
Съдът с оглед самопризнанието на
подс. М., което се подкрепя от доказателствата събрани в хода на ДП, приема за установена
по делото фактическата обстановка така както е описана в обвинителния акт, а
именно:
В началото на 2011г. подс. С. М. бил безработен и не
реализирал никакви доходи, за това решил по неправомерен начин да получи пенсии
за инвалидност. За тази цел той подал молба-декларация в Регионалната картотека
на медицинската експертиза /РКМЕ/ - гр. Разград, с която заявил желание да бъде
освидетелстван за първи път от ТЕЛК - Разград и декларирал, че е безработен.
Към нея обвиняемият приложил Епикриза за заболяването към ИЗ № 22622/2011г.,
издадена от отделение „Съдова хирургия“ при МБАЛ-гр.Русе и Епикриза за
заболяването към ИЗ № 2758/295 от 2011г., издадена от Хирургично отделение при
МБАЛ- гр.Разград.
На 18.05.2011г.
на името на подс. С. М. бил съставен по неустановен начин и от
неустановено в хода на досъдебното производство лице, неистински официален
документ - Експертно решение № 1021 зас.№ 092 от 18.05.2011г. на Териториалната
експертна лекарска комисия (ТЕЛК) за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван
Рилски”- гр. Разград, въпреки, че той не бил прегледан от лекарската комисия в
състав председател: д-р В. Шопов и членове: д-р Р. Джурова, д-р М. Минков и д-р
Пл. Иванов - НОИ. Датата на инвалидизация на подс. М., която била посочена в
горепосоченото ЕР била 14.02.2011г. Към
медицинското му експертно досие, образувано на основание подадената
молба-декларация били приложени Епикриза за заболяването към ИЗ № 22622/2011г.,
издадена от отделение „Съдова хирургия“ при МБАЛ-гр.Русе и Епикриза за заболяването
към ИЗ № 2758/295 от 2011г., издадена от Хирургично отделение при МБАЛ-гр. Разград.
Видно от писмо с изх. № 1422/13.03.2018г. на УМБАЛ -
гр.Русе подс. С. Хасан М. не е приеман за лечение през 2011г. в това лечебно
заведение и не му е издавана ИЗ с № 22622/2011г. Лечебното заведение е отговорило, че
този номер на Историята на заболяване отговоря на друго лице, което е лекувано във
вътрешно отделение в същото лечебно заведение.
В отговора си на МБАЛ - гр.Разград, е посочило, че подс. С.
М. е постъпвал за лечение в Хирургично отделение при МБАЛ-Разград , лекуван е
за периода от 28.02.2011г. - 05.03.2011г и съответно му е издавана медицинска
документация - ИЗ № 2758/295 от 2011г., издадена от Хирургично отделение при
МБАЛ-гр.Разград, като в епикризата издадена от това лечебно заведение на
05.03.2011г. е посочено, че подс. М. е бил лекуван за заболяване - Phlebothrombosis cruris
dextra.
В експертното решение било отразено, че подсъдимият е с
водеща диагноза „Артериална емболия и тромбоза”, била му определена 76 % трайно намалена работоспособност (ТНР), като
за дата на инвалидизация била посочена - 14.02.2011г., а срок на инвалидността
- пожизнен. След това горепосоченото експертно решение по служебен път било
изпратено в Районно управление „Социално осигуряване”- гр. Разград, където
тричленна медицинска комисия го потвърдила и същото влязло в сила.
Въпреки че знаел, че не е освидетелстван от ТЕЛК - гр.
Разград, на 02.06.2011г. подс. С. М. лично подал заявление за отпускане на
лична пенсия по чл.84 от КСО с вх.№ МП-8516/02.06.2011г. и заявление за отпускане на лична социална
пенсия за инвалидност по чл.90 от КСО с вх. № МП-8517/02.06.2011г. до директора
на Районно управление „Социално осигуряване”- гр. Разград /Териториалното
поделение на НОИ - гр. Разград/. Към заявлението подс. С. М. приложил
неистинският официален документ - горепосоченото експертно решение, тъй като
същото било задължителен и основен реквизит за отпускане на пенсиите, а така
също приложил и документите си за придобития трудов стаж.
Св. С. С. Х. работеща като специалист в ТП на НОИ гр. Разград
приела подадените от подс. С. М. заявления и придвижила документите му по
надлежен ред, с оглед извършване на преценка от социалните служители какъв
размер пенсия следва да бъде получавана от него съобразно представените
документи. Служителите, които обработили образуваната пенсионна преписка,
преценили, че с оглед съдържанието на така подаденото експертно решение и
разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване, подс. С. М. има право да
получи лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална
пенсия за инвалидност. Степента на трудовата неработоспособност на подс. С. М.,
която била определена в горепосоченото Решение на ТЕЛК била 76 на сто от
14.02.2011г.
С разпореждане № **********/13.06.2011г. на ТП на НОИ -
Разград на подс. С. М. била отпусната съгласно чл.101 от КСО и § 8 от ПЗР на
КСО - лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 142,88 лв.
и лична социална пенсия за инвалидност в размер на 27,74 лв., считано от
14.02.2011г. /датата на инвалидизирането на подсъдимия посочена в Експертното
решение/, като общия размер на двете социални пенсии възлизал на 170,62 лв. Посочените
суми подсъдимият получавал по изплащателен картон в пощенската станция 7250 в
с.Ясеновец, общ. Разград.
По този начин за времето от 13.06.2011г. до 30.04.2012г.,
подс. С. М. получавал от ТП на НОИ - гр. Разград парична сума в общ размер от
2480,08 лева представляващи изплатени парични средства за лична пенсия за
инвалидност и социална пенсия за инвалидност, която му е била изплатена за периода от
14.02.2011г. /датата на инвалидизирането му/ до 30.04.2012г.
На 01.05.2012г. така отпуснатата пенсия на подс. С. М. била
спряна, от изплащане на основание чл.95, ал.2 от КСО поради представяне на
доказателства за обстоятелства, които могат да доведат до прекратяване на
получената пенсия съгласно чл.96, ал.1 от КСО. Това станало с Разпореждане №
Ра-150/21.04.2012г. на ТП на НОИ - гр.Разград.
На 29.06.2011г. подс. С. М. подал молба-декларация с вх.№
748/29.06.2011г. до директора на Дирекция «Социално подпомагане»-гр. Разград за
отпускане на месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги, като
приложил към молбата неистинския официален документ, посочен по-горе -
експертно решение № 1021/18.05.2011г. на ТЕЛК при МБАЛ «Св.Иван
Рилски»-гр.Разград, за да удостовери наличието на заболяване, което му дава
право да ползва месечни добавки за посочените по-горе услуги. Със заповед №
748/04.07.2011г. на Директора на Дирекция «Социално подпомагане»- гр. Разград,
на подс. С. М. била отпусната месечна добавка за социална интеграция, на
основание чл.42, ал.7 от Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ) и
чл.ЗЗ, ал.1-3 от ППЗИХУ по чл.25, ал.1 от ППЗИХУ за транспорт, в размер на 9,75
лева месечно, считано от 01.06.2011г. до
30.06.2016г. и по чл.29 от ППЗИХУ за диетично хранене и лекарства, в размер на
9,75 лева, считано от 01.06.2011г. до 30.06.2016г. Тези месечни добавки за
социална интеграция за транспортни услуги, са били изплащани по лична банкова
сметка ***, клон гр. Разград, и му били изплатени за периода от време обхващащ
01.06.2011г. до 30.06.2016г. Общо за този период сумата от 1189,50 лв. месечни
добавки за социална интеграция по ЗИХУ.
Видно от заключението на вещото лице по назначената и
извършена в хода на ДП съдебно-икономическа експертиза се установява:
1.0бщо за периода от 14.02.2011г. до 30.04.2012г. подс. С.
М. ***, изплатени пенсии в размер на 2480,08 лева.
2.0бщо за периода от 01.06.2011г. до 30.06.2016г. подс. С.
М. е получил от дирекция „Социално подпомагане“ - гр. Разград, изплатени
месечни добавки за транспорт и за хранителни и лекарствени продукти, в размер
на 1189,50 лева.
Общо получени суми, на стойност в размер от 3669,58 лева.
От заключението на вещото лице по назначената по делото
комплексна графическа и техническа експертиза се установява, че:
1.Саморъчните подписи за „председател“ и „членове“ в ЕР №
1021/18.05.2011г. не са изпълнени съответно от Венцислав Каменов Шопов, Росица
Димитрова
Джурова, Минко Кръстев Минков, Пламен Иванов Иванов.
2.0тпечатъкът от печат в ЕР № 1021/18.05.2011г. вероятно
е положен от печата на ТЕЛК при МБАЛ „Св.Ив.Рилски“-гр.Разград.
3.Саморъчните подписи за „получил решението“ в ЕР №
1021/18.05.2011г. и за декларатор в молба-декларация № 748/29.06.2011г. не са
изпълнени от С.Х.М..
4.Саморъчните подписи за „заявител“ в заявления с №№
МП-8516, 8517/02.06.2011г. са изпълнени от С.Х.М..
Подс. М. е неосъждан.
По доказателствата:
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието на
подс. М.,
което се подкрепя от доказателствата събрани в досъдебното производство: Заявление
№ МП-8516/02.06.2011г. /л.54-55/, Заявление № МП-8517/02.06.2011г. /л.60/, ЕР№
1021/18.05.2011г. /л.62/, съдебно-икономическа експертиза /л.113-118/,
комплексна графическа и техническа експертиза /л. 124-126/, протоколи за
вземане на образци за сравнително изследване /л.129-130, 131, 132, 133,
134-135/, молба-декларация № 748/29.06.2011г. /л. 148/, Справка за съдимост,
Характеристична справка, Декларация и от показанията на свидетелите В. Шопов /л.5- 8/, Р. Джурова /л.95-97/, М. Минков /л.98-99/, Пл. Иванов
/л.100-101/, Сн. Христова /л. 102-104/, Р. Колева /л.105-106/, С. Василева /л.107-108/, С. Иванова /л.
109-110/.
От правна страна:
При така изложената фактическа
обстановка, съдът счете, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 212, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
От
обективна страна – подс. М. лично се е ползвал от неистински официален документ - Експертно решение № 1021/18.05.2011г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ АД-гр. Разград, на
който бил придаден вид, че е подписан от д-р В. Шопов и членове: д-р Р. Джурова,
д-р М. Минков и д-р Пл. Иванов - НОИ, а не от лицето, което
действително го било съставило. Подс. М. представил документа пред лица -
служители на РУ „Социално осигуряване”- град Разград /ТП на НОИ- град Разград/
и Дирекция «Социално подпомагане» - град Разград, в чиято фактическа власт се
намирал имущественият предмет на посегателство. Функцията на неистинския
официален документ, използван от подс. М., като средство при осъществяване на
документната измама, била да създаде привидно правно основание за разпореждане
от страна на служителите. В случай, че подс. М. не бил представил неистинското
експертно решение, то не би било налице и правно основание за отпускането на
лични пенсии за инвалидност поради общо заболяване и лични социални пенсии за
инвалидност, както и месечни добавки за социална интеграция. Вследствие на акта
на имуществено разпореждане от страна на заблудените лица, конкретните движими
вещи - парични средства на стойност 2480,08 лева лични пенсии и интеграционни
добавки по реда на ППЗИХУ на стойност 1189,50лева,
преминали във фактическата власт на подс. М.. Същевременно за времето 13.06.2011г.
до 30.04.2012г. на подс. С. М. била изплащана ежемесечна лична пенсия за инвалидност
поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност от ТП на
НОИ-Разград, считано от датата на инвалидизирането му 14.02.2011г. Като общия
размер на изплатените му пенсии за горепосочения период възлизал на 2480,08
лв., месечни добавки за социална интеграция по ЗИХУ за периода от 01.06.2011г. до
30.06.2016г. съобразно подадената от него молба-декларация от 29.06.2011г. в
общ размер за горепосочения период - 1189,50 лв. Това обстоятелство от своя
страна обуславя и наличието на чл.26, ал.1 от НК, а именно, че деянието по
смисъла на чл. 212, ал. 1 от НК е извършено в условията на продължавано
престъпление.
От
субективна страна подс. М. извършил престъплението виновно, при форма на вината
пряк умисъл. Съзнавал, че използва неистински официален документ и че отсъства
основание за разпореждане с имуществото. Той предвиждал заблуждението на
измамените лица, предвиждал акта на имуществено разпореждане като следствие от
използването на документа и това, че ще получи чуждото движимо имущество. Във
волево отношение обвиняемият имал за цел да получи фактическата власт върху
имуществения предмет на престъплението. Наред с прекия умисъл било налице и
намерение да присвои предмета на посегателството, след като го получи.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл. 212 ал.1
във вр. с чл. 26 ал.1 от НК законът предвижда наказание “лишаване от свобода” от
две до осем години.
Съдът счете с оглед на обстоятелствата в
конкретния случай, че по отношение на подсъдимия М., следва да определи размера
на посоченото наказание при условията на чл. 55, ал.1 от НК, при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства. Чистото съдебно минало, добрите характеристични
данни, все пак нелекото социално положение, послужило като основен мотив за
извършване на деянието, относително ниския размер на присвоеното имущество,
самопризнанието и искреното съжаление, заявено пред съда, възстановяването на
част от присвоените средства. Поради изложеното съдът намери за съответно
наказанието „ лишаване от свобода „ в размер на шест месеца, като на основание
чл. 66, ал.1 от НК отложи изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от
три години. Съдът намира, че така наложеното наказание в най-висша степен е
годно да осъществи целите по чл.36 от НК и отговаря на изискванията на чл.54 от НК.
По
гражданският иск:
С оглед така постановената присъда и
доказателствата приобщени по делото за възстановяване на част от паричните суми
по първоначално предявените граждански искове, съдът осъди С.Х.М., ЕГН **********
да заплати на АСП гр. София, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, ул. Триадица № 2, представлявана от изп. Директор Р. Димитрова Петкова,
сумата от 1089,50лв., представляваща
обезщетение за причинените от престъплението по чл. 212, ал. 1, във вр. с чл.
26, ал. 1 от НК имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата
считано от 30.06.2016 година до окончателното й изплащане.
Съдът осъди подсъдимия С.Х.М., ЕГН **********
да заплати на НОИ гр. София, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. Ал. Стамболийски № 62-64, представляван от управителя Ивайло
Цветанов Иванов, сумата от 2280,08 лв., представляваща обезщетение за
причинените от престъплението по чл. 212, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума считано от
30.04.2012 година, до окончателното й изплащане.
По
веществените доказателства :
Съдът определи : Заявление вх. №
МП-8516/02.06.2011 г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване, и Заявление вх. № МП-8517/02.06.2011 г. за отпускане на социална
пенсия за инвалидност представени пред ТП на НОИ гр. Разград, след влизане в
сила на присъдата да бъдат върнати на ТП на НОИ гр. Разград, като заверени
копия от същите останат по делото.
Експертно
решение № 1021/18.05.2011 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св.Иван
Рилски гр.Разград” АД, на основание чл. 53, ал. 1, б. „а” от НК се отнема в
полза на Държавата и следва да остане приложено по делото.
Молба-Декларация
№ 748/29.06.2011 година за отпускане на социални добавки по чл. 25 и чл. 29 от
ППЗИХУ след влизане в сила на присъдата да бъде върната на ДСП – Разград, като
заверено копие остане по делото.
По разноските по делото:
На основание чл. 189 НПК, съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка
на ОДМВР гр. Разград сумата 319.02 лева, представляваща разноски на
досъдебното производство, по сметка на
Районен съд гр. Разград сумата 141.20, представляваща държавна такса върху
предявените граждански искове.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: