Р Е Ш Е Н И Е
№260190 12.08.2021г. град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, ШЕСТИ граждански състав,
на дванадесети юли 2021
г.
в публичното заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Николай Уруков
Секретар П.Г.
Прокурор ……………………………………………………………..
като разгледа
докладваното от съдията – докладчик УРУКОВ
Гражданско дело № 12 по
описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази следното :
Производството е на основание чл.439, ал.1 и ал.2 във връзка с чл.235, ал.3
от ГПК.
Постъпила е нова искова Молба вх.№ 2364/21.01.2020 год.
от ищеца „Интер Престиж”- ЕООД, гр.С., чрез адв.
С.И.М. против ответницата Я.Д.Д., ЕГН **********,*** с цена на иска 153
736,78лв. и с правно основание чл.439 от ГПК.
Ищецът „Интер
Престиж”- ЕООД, гр.С., твърди, че на датата 28.08.2014год. при ЧСИ Мариян
Петков, с рег.№851, с район на действие СГС, е образувано изп.д. с
№20148510401933 въз основа на молба от взискателката вх.№31639/28.08.2014г. по
описа на съдебния изпълнител /док.№1/ ведно
с приложен изпълнителен лист № 37 от 14.08.2014г./док.№2/, издаден по невлязло в
сила Решение №201/ 17.07.2014год., постановено по в.гр.д. № 191/2014 г. по
описа на Апелативен съд гр. Велико Търново, срещу ищеца „Интер престиж"
ЕООД, ЕИК *********, с който дружеството е осъдено да заплати в полза на Я.Д. ***
сумата от 135 000 лв. На ищеца
не е връчвана Покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ и той не е уведомен за
издадения изпълнителен лист /док.№3/.
Твърди, че Изпълнителното дело е образувано незаконосъобразно,
тъй като към него момент никоя от страните не е била адресно регистрирана (не е
имала седалище) в района на СГС.
Вземането на ответницата Я.Д. от ищеца „Интер престиж"- ЕООД за сумата
от 135 000 лв., е възникнало с постановяването на Решение под №
201/17.07.2014г. по в.гр.д.№ 191/2014г. по описа на Апелативен съд-
гр.В.Търново, въз основа на това на 14.08.2014г. е бил издаден изпълнителен
лист и на 28.08.2014г. при ЧСИ Мариян Петков, с рег.№851, с район на действие
СГС, е било образувано изп.д.№ 20148510401933. Заявява, че в продължение на 2
г. от образуването на това изп.дело на 28.08.2014г. до 28.08.2016г.
взискателката и ЧСИ били бездействали, като не били извършвани валидни
изпълнителни действия, които да прекъснат погасителната давност и на практика
тя била настъпила, което представлявало перемпция по изп.дело, като всички
извършени действия след тази дата /28.08.2016г./ били незаконосъобразни, а към
17.07.2019г., респективно към 14.08.2019г. (датата на издаване на изп. лист)
вземането било погасено и от 5- г.
погасителна давност. Заявява, че след образуване на настоящото
гражданско дело, взискателката Я.Д. била изтеглил от ЧСИ Мариян Петков описания
по-горе изпълнителен лист по изп.д.№.№20148510401933 по неговия опис и била
подала молба вх.№13432/23.08.2019г. по описа на ЧСИ рег.№781 - Г.Дичев, която
образувал пред себе си ново изп.д. с № 20197810400587, по което било издадено
Удостоверение изх.№12392/05.09.2019г. и в което било посочено, че
изпълнителното дело е образувано „за заплащане на сумата от 135 000лв., ведно
със законната лихва, считано от 21.06.2013год. до окончателното й изплащане,
ведно с таксите и разноските по изпълнението.”, за да послужи пред ЧСИ Мариян
Петков с оглед присъединяване към първоначалното изп.д. №1933/2014г.
Счита, че изп.дело с № 1933/2014г. било образувано незаконосъобразно от ЧСИ
М. Петков с район на действие СГС, тъй като към него момент нито длъжникът,
нито взискателят, са били в района на действие на СГС, но реални изп.действия
по него не били извършвани в периоди по- кратки от 2 години. Счита, че изпращането
хаотично и без да е налице каквото и да било основание на запорни съобщения до
няколко банки, фирми или по отношение на чужди недвижими имоти, не
представлявало валидно извършено изпълнително действие, като по изп.дело били
налице няколко молби, без доказателства за реално предприети и извършени
изпълнителни действия, които не прекъсвали давността в съответствие с
приложимото Тълкувателно решение под № 2/201Зг на ОСГТК на ВКС- тоест чрез
налагане на запор или възбрана, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица, каквито по настоящото дело
липсвали. Заявява, че давността не се прекъсвала от образуване на ИД, от
изпращане на ПДИ, които на практика не били получени от ищцата. В тази връзка
счита, че неправилно и незаконосъобразно били определени дължимите суми по
изп.д.№ 1933/2014г. по описа на ЧСИ с рег.№ 851, което било перемирано по закон
на основание чл.433, ал.1. т.8 от ГПК.
Основанията му за тези твърдения са изложени подробно в обстоятелствената
част на исковата молба т.1 до т.11 включително от същата.
С исковата молба
ищецът моли съда на основание чл.439 от ГПК да постанови Решението си, с което
да приемете за установено, че „Интер Престиж” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в ***, представлявано от управителя Й.М., не дължи като погасени по давност на Я.Д.Д. с ЕГН ********** ***, сумата от 135 000лв., присъдена с Решение
№201/17.07.2014год. по в.гр.д. № 191/2014 г. по описа на Апелативен съд гр.
Велико Търново, по което има издаден изпълнителен лист №37/14.08.2014г. по
описа на ВТАС, въз основа на който е образувано изпълнително дело
№2014851041933 по описа на ЧСИ Мариян Петков, рег.№ 851, с район на действие
СГС, както и присъединената с молба от 03.02.2016г. сума в размер на
18736,78лв. във връзка с неподлежащото но обжалване Определение №248/
18.02.2020г. постановено по гр.д.№176/2015г. на ВКС IV г.о. с което не е допуснато до касационно обжалване решението на ВТАС по
гр.д.№191/2014г.
Моли
да присъдят на доверителя му и направените съдебно-деловодни разноски в
настоящото производство.
След като се запозна с изложеното в Исковата молба, със събраните
до настоящия момент доказателствата по делото и като взе предвид приложимите по
случая материално - правни и процесуални норми, съдът счита за изяснено
следното :
Искът е процесуално допустим, исковата молба е редовна, отговаря
на изискванията по чл.127, чл.128 и чл.129, ал.1 от ГПК/2008г./, не са налице
пречки по смисъла на чл.129, ал.2-6 и чл.130 от ГПК и следва да бъде допуснат до разглеждането си в настоящото съдебно
производство, тъй като искът е родово и местно подсъден по правилата на
родовата и местната подсъдност като първа инстанция на настоящия Окръжен съд-
гр.Стара Загора.
След изпълнение на процедурата по размЯ.на книжа по чл.131, ал.1 от ГПК/2008г./, в рамките на законния 1-месечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК/2008г./, ответникът по делото Я.Д.Д., ЕГН **********, с адрес ***, чрез
адвокат Д.В., САК, управляващ съдружник в Адвокатско дружество „В. Кискинов“
със Съдебен адрес:***, офис 7, Адвокатско дружество „В. КИСКИНОВ“ в законния
едномесечен срок по чл.131 от ГПК е подала писмен отговор на исковата молба. Във
връзка с подадената от ищеца по горното дело искова молба и в срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК, представят писмен отговор (наричан по- долу „Отговорът“), с който
излагат подробните си съображения за недопустимост на предявените искове, както
и за неоснователност, в случаи че исковете бъдат приети за допустими:
По допустимостта на исковете:
1. Считат иска за установяване погасяване по давност на вземането по
изпълнителен лист № 37 от 14.08.2014 г., издаден по гр.д. № 191/2014 г. по
описа на Апелативен съд В.Т.(„Изпълнителният лист“) за сумата от 135 000 лева
за недопустим. В Окръжен съд Стара Загора имало висящо дело между същите страни
(„Интер престиж“ ЕООД - ищец и Я.Д. - ответник) на същото основание и със
същото искане (да бъде установено погасяването на давност на горепосоченото
вземане на Я.Д. от 135 000 лева по Изпълнителния лист). Делото е образувано на
02.07.2019 г. под № 79/2019 г. на IV граждански състав и
към настоящия момент не е прекратено с влязъл в сила съдебен акт.
Предвид горното и на основание чл. 126, ал. 1 ГПК, молят производството по
горното дело в частта за иска за вземането от 135 000 лева като по-късно
образувано да бъде прекратено.
По основателността на исковете
В случай че съдът счете предявените от „Интер престиж“ ЕООД искове за допустими,
оспорват същите изцяло като неоснователни и недоказани поради следните
съображения:
1. Оспорват като
невярно и неоснователно твърдението на ищеца в исковата молба, че изпълнително
дело № 1933/2014 г. по описа на ЧСИ Мариян Петков, per. № 851 при КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд („Изпълнителното
дело“) е перемирано (стр. 2, абз. 3; стр. 4, т. 6 от исковата молба) и в
резултат вземането от 135 000 лева по Изпълнителният лист е погасено по давност
(стр. 2, абз. 3; стр. 5, абз. 1 от исковата молба).
От образуването до настоящия момент взискателят е депозирал молби за
извършване на изпълнителни действия и такива са извършвани от съдебния
изпълнител в периоди по - кратки от 2 години, за което прилагат удостоверение
изх. № 38724/30.07.2019 г. на ЧСИ М. Петков (доказателство № 11 към Отговора).
С молбата за образуване на Изпълнителното дело Я.Д. е възложила на ЧСИ
Мариян Петков на основание чл. 18, an. 1 от Закона за
частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) да извършва проучване на имущественото състояние
на длъжника „Интер престиж“ ЕООД и да предприема определени от него действия по
изпълнение. След образуване на Изпълнителното дело на 28.08.2014 г. ЧСИ Петков
в изпълнение на възложените му правомощия на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ е
предприел изпълнителни действия срещу длъжника „Интер престиж“ ЕООД, като на
29.08.2014 г. е изпратил запорни съобщения до „Банка Пиреос България“ АД,
„Централна кооперативна банка“ АД и „Българска банка за развитие“ АД
(доказателства № 1, 2 и 3) за налагане запорите на сметките на ищеца в
посочените банки. На същата дата - 29.08.2014 г. ЧСИ Мариян Петков е изпратил
запорно съобщение и до „Корпоративна търговска банка“ АД, на което е върнат
отговор от банката на 04.09.2014 г., че „Интер престиж“ ЕООД има открита в банката
банкова сметка *** (доказателство № 4). С оглед това обстоятелство невярно е
твърдението на ищеца на стр. 3, т. 3 от исковата молба, че извършените на
29.08.2014 г. изпълнителни действия не са действия, които прекъсват давността,
поради което го оспорваме.
С оглед горното, невярно било твърдението на ищеца на стр. 3, т. 3 и стр.
6, абз. 1 от исковата молба, че „Интер престиж“ ЕООД не е имало открити банкови
сметки и да реално налагане на банков запор по Изпълнителното дело не се е
стигнало.
Подробните съображения и доводи относно неоснователността на иска са
изложени в подробния писмен отговор на ответницата Я.Д..
Да се остави без разглеждане предявения от „Интер престиж“ ЕООД иск в
частта за вземането от 135 000 лева като недопустим на основание чл. 126, ал. 1 ГПК и да се прекрати производството по гр. д. № 12/2020 г. по описа на Окръжен
съд - гр. Стара Загора в тази му част.
В случай че съдът счете предявените искове за допустими, да постанови
решение, с което да отхвърли същите изцяло като неоснователни и недоказани.
В случай на прекратяване на производството по горното дело, алтернативно на
отхвърляне на исковата претенция като неоснователна, да им се присъдят
направените по делото разноски съгласно представените доказателства.
Допълнително ще представим и списък на разноските.
Съдът, след като се
запозна с направените искания с новата
искова Молба на ищеца, както и с тези направени с писмения отговор на
ответницата, с представените по делото писмени доказателства и с всички
материали по делото и с материалите по образуваните 2 бр. изп.дела, с
приложимите по казуса материално-правни и процесуални норми, счита за установено
и доказано по несъмнен и безспорен начин към настоящия момент следното :
По отношение на искането заявено с писмения отговор на
ответницата Я.Д. за прекратяването на делото поради недопустимост на предявения
иск, настоящият съд възприема следното:
След извършената служебна справка
в Гражданското деловодство на СТОС, настоящият съд намира, че действително в
Окръжен съд е образувано на 02.07.2019 г. първоинстанционно гр. дело под №
79/2019 г. на IV граждански състав, като към настоящия момент същото дело е прекратено с
влязъл в сила съдебен акт /Прекратително Определение, което е влязло в законна
сила/. Но са останали висящи само процесуалните правоотношения относно
разноските по това дело, като е налице и жалба относно тези разноски адресирана
до Апелативен съд – Пловдив, въпреки че прекратителното Определение на съдия
Златев, ІV гр. състав е влязло в законна сила.
Съгласно специалната разпоредба на Чл. 126. ал.(1) (Доп.
– ДВ, бр. 42 от 2018 г.) от ГПК Когато в един и същ съд или в различни съдилища
има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото
искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда, с изключение
на делата за присъждане на първоначално непредявената част от вземане, предмет
на дело по вече висящ частичен иск.
В конкретния случай
съдът намира, че горепосоченото гр. дело с № 79/2019 год. по описа на СТОС, ІV
гр. състав е прекратено с влязъл в сила съдебен акт /Прекратително Определение,
което е влязло в законна сила/. Като са останали висящи само процесуалните
правоотношения относно разноските по това дело. В тази връзка не е изпълнена
хипотезата на тази законова разпоредба, тъй като не са налице висящи две дела
между същите страни, на същото основание и за същото искане, като първото от
тях гр. дело с № 79/2019 год. е прекратено с влязло в законна сила Определение.
В тази връзка съдът следва да остави без уважение искането на ответницата,
заявено с писмения й отговор да се остави без разглеждане предявения от „Интер
престиж“ ЕООД иск в частта за вземането от 135 000 лева като недопустим на
основание чл. 126, ал. 1 ГПК и да се прекрати производството по гр. д. №
12/2020 г. по описа на Окръжен съд - гр. Стара Загора в тази му част.
Съдът констатира, че искът е
процесуално допустим, родово и местно подсъден на настоящия ОС-Ст.Загора,
исковата молба е вече редовна от външна страна, отговаря на формалните законови
изисквания по чл.127, чл.128 и чл.129, ал.1 от ГПК, и не са налице абсолютни
процесуални пречки по смисъла на чл.129, ал.2-6 и чл.130 от ГПК.
По отношение на първото искане съдът с Определението си от датата
25.02.2020 год. е ДОПУСНАЛ ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на заведения иск по чл.439 от ГПК по гр.
дело с № 12/2020 год. по описа на Окръжен съд – Стара Загора от „Интер
престиж"- ЕООД, ЕИК- ********* със седалище и адрес на управление в гр.С.,
бул.”Патриарх Евтимий” № 31, ет.№ 1 срещу Я.Д.Д.- ЕГН ********** *** до
окончателното приключване на производството по настоящото гр.д.№ 12/2020г. по
описа на ОС- Ст.Загора, с цена на иска 153 736,78лв. чрез „спиране на
изпълнението“ по 2 бр. изп.дела :
1. Изп.д.№ 20148510401933 по описа на ЧСИ- Мариян Петков, рег.№ 851 с район
на действие СГС- С., и
2. Изп.д.№ 20197810400587 по описа на ЧСИ- Георги Дичев с рег.№ 781 с район
на действие СГС- С..
С Определение под № 237/22.06.2020 год. , постановено по ч.в.гр. дело с №
262/2020 год. АС-ПОЛОВДИВ е потвърдил изцяло обжалваното Определение под №
235/25.02.2020 год. по гр. дело № 12/2020 год. по описа на СТОС като правилно и
законосъобразно.
Ищецът „Интер Престиж”- ЕООД, гр.С., чрез, редовно
и своевременно призован, явява се адв. С.И.М. и юрисконсулт М.М., които заемат
становище, че искът се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде
изцяло уважен, по съображенията подробно изложени в подробна писмена защита вх.
№ 266353/01.06.2021 год. и в допълнителната такава.
Ответникът Я.Д.Д., редовно и своевременно призована, не се явява лично, вместо
нея се явяват адвокат Д.В., САК, управляващ съдружник в Адвокатско дружество „В.
Кискинов“ и адв. И., като заемат становището, че искът се явява неоснователен и
недоказан и като такъв следва да бъде изцяло отхвърлен по съображенията, подробно
изложени в съдебното заседание по съществото на делото и в депозираната по
същото писмена защита с вх. №
След като се запозна с направените в Исковата молба претенции,
със становищата на всяка една от страните по делото, със събраните по делото писмени
доказателства, със заключенията на съдебно- икономическата експертиза по делото
и с приложимите по казуса материално-правни и процесуални норми, ОС-Ст.Загора
счита за изяснено и доказано следното:
На
датата 14.08.2014г. е издаден
изпълнителен лист по Решение с №201/17.07.2014год., постановено по в.гр.д. №
191/2014 г. по описа на Апелативен съд гp. Велико Търново, срещу ищеца „Интер
престиж" ЕООД, ЕИК *********, с който дружеството е осъдено да заплати в
полза на Я.Д. *** сумата от 135 000 лв.
На 28.08.2014год. при ЧСИ Мариян Петков, с рег.№851, с район на
действие СГС, е образувано изп.д.с №20148510401933 въз основа на молба от
взискателната вх.№31639/28.08.2014г. по описа на съдебния изпълнител /док.№1
към им/ На ищеца не е връчвана Покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ и той не е
уведомен за издадения изпълнителен лист и образуваното изп. дело. Ищецът
твърди, че изпълнителното дело е образувано незаконосъобразно спрямо него, тъй
като към него момент никоя от страните не е била адресно регистрирана (не е
имала седалище) в района на СГС. В тази връзка са неправилни разсъжденията на
ответника, че ПДИ била връчена по реда на чл.50 от ГПК, тъй като липсва такава
резолюция на ЧСИ. Неправилно е твърдението на ответника, че делото било
образувано при ЧСИ с район на действие СГС, тъй като ищеца вероятно имал сметки
в банки, които имат седалище в гр. С.. И това твърдение не е вярно, още по-вече
към датата на образуване на изпълнителното дело няма такива доказателства.
На датата 29.08.2014г.
ЧСИ М. Петков е изпратил запорни съобщения към различни банки, в които ищецът
не е имал открити и действащи банкови сметки. Това се установява и от представения
по делото Регистър на банковите сметки и сейфове предоставена от БНБ от която
се установява, че дружеството е имало банкови сметки, но същите са закрити.
Справката се намира в изп. д. под № 1933/2014г. лист в делото №289. Съобщения
до „Банка Пиреос” АД, „ЦКБ” АД, „Корпоративна търговска банка” АД и „Българска
Банка за развитие” АД. Видно от изпратените отговори до съдебния изпълнител
(положени печати върху запорните съобщения) ищецът не е имал открити сметки в тези банки, както и
банкови касети (док. №4, 5 и 6 към ИМ). Ищецът към този момент не е имал и
действаща сметка в „Корпоративна търговска банка” АД, тъй като година преди
това е подадена молба за закриването на тази сметка, а и към датата на подаване
на Запорното съобщение по което е налице отговор на 4.9.2014г. от синдиците. По
изпълнителното дело не са постъпвали суми от тази банка, тъй като е била налице
само „куха”, празна сметка, което се установява и от приложеното и.д. №
1933/2014г. на ЧСИ Мариян Петков. Липсата на посочената сметка в „Корпоративна
търговска банка” АД се установява и от справката направена в БНБ, л.289 от
изпълнителното дело, където между посочените сметки липсват такава да е налична
в „Корпоративна търговска банка” АД, където се установява, че дружеството тъй
като не осъществява търговска дейност е откривало и закривало сметки за кратък
период от време, очевидно за получаване на вземания от лица които са имали
задължения към него.
С
молба вх.,№05982/03.02.2016г./док.№7 към ИМ/ по описа на ЧСИ Мариян Петков
взискателката и ответница е поискала на основание чл.456 от ГПК към делото да
се присъединят и разноските по воденото дело, за което е издаден изпълнителен
лист с № 51 от 30.04.2015г., по описа на Окръжен съд гр. Велико Търново, за
дължими разноски в общ размер на 18736,78лв.
/док.№8 към им/. ПДИ на ищеца отново не е връчена. Посочените
разноските са във връзка с Определение №248/18.02.2015год.
постановено по гр.д.№176/2015г. по описа на ВКС, IV г.о. по което
е и издадения изпълнителния лист за 135 000 лв.
С молба
вх.№44070/23.05.2018г. по описа на ЧСИ Мариян Петков взискателката е поискала
да бъде наложена възбрана на недвижим имот - сграда с идентификатор
02676.501.2882.1, с площ от 94 кв.м., находящ се в гр.Б. /док.№10 към им/.
Разпоредбата
на чл. Чл. 433. (1), т.8 от ГПК постановява, че изпълнителното производство се
прекратява с постановление, когато: т.8. взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за
издръжка. Следователно законът поставя изискването изпълнителните действия само
да бъдат ”поискани” от взискателя, но не и задължително извършени от съответния
съдебен изпълнител /в случая ЧСИ Мариян Петков/.
Съдът счита, че по делото е доказана неоснователността на твърдението на
ищеца, че вземанията на Я.Д. по изпълнителен лист с № 37 от 14.08.2014 г.
(.Изпълнителният лист за 135 000 лева“) и изпълнителен лист с № 51 от
30.04.2015 г. (Изпълнителният лист за разноски“) са погасени по давност с оглед
настъпила перемпция на образуваното за събиране на процесиите суми изпълнително
дело № 1933/2014 г. по описа на ЧСИ Мариян Петков (“Изпълнително дело“). От
приетите по делото писмени доказателства се установява по безспорен начин, че
по Изпълнителното дело са искани и извършвани изпълнителни действия в
периоди по-кратки от 2 години, които многократно са прекъсвали давността за
процесиите вземания и с оглед извършването на които не се е стигнало до
перемпция на Изпълнителното дело.
В мотивите към т. 10 от
Тълкувателно решение с № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГПС („Тълкувателно решение 2/2013 г“) е посочено изрично, че давността се
прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането поискано от взискателя
или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на
взискателя на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ)“. Дали съответното изпълнително
действие ще предизвика целения с него ефект зависи от допълнителните фактори,
които обаче не са част от посочените в Тълкувателно решение под № 2/2013 г.
предпоставки, за да е налице валидно изпълнително действие, водещо до
прекъсването на давността. Следователно реалното налагане на запор или възбрана
не е изискване, за да бъде налице валидно предприето изпълнително действие
(каквото твърдение прави ищецът в исковата си молба). Достатъчно е активно
поведение на взискателя (чрез искания за прилагане на определен изпълнителен
способ) или съответно на съдебния изпълнител (чрез прилагане на конкретен
изпълнителен способ). Възприемане на противното би означало на практика при липсата
на имущество на длъжника в определен период от време, по-дълъг от 2 години,
винаги да се стига до перемпция на изпълнителното дело, независимо от активното
поведение на взискателя и/или на съдебния изпълнител. Всъщност, няма как
взискателят да разполага с информация за наличие на банкови сметки и друго
имущество у длъжника. Тази теза е възприета и в Тълкувателно решение под №
2/2013 г. В мотивите на цитираната по-горе т. 10 от Тълкувателно решение №
2/2013 г. се подчертава изрично, че взискателят следва „със свои действия да
поддържа висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и
разноски за извършване на изпълнителните действия, изграждащи
посочения от него изпълнителен способ… както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и
прилагането на нови изпълнителни способи “.
В
процесния случай и ЧСИ Мариян Петков е извършавал изпълнителни дейст***ия, и Я.Д.
от свя страна като взискател е искала
извършването на изпълнителни действия чрез прилагането
на конкретни изпълнителни способи в периоди, по-кратки от 2 години (подробно
изложени в т. II, от до т. 1.2.
включително от отговора на исковата молба, към които съдът препраща).
Също така, видно документите в представения от ЧСИ Мариян Петков препис на
изпълнително дело № 1933/2014 г., както и от молба с вх. № 95797 от 14.11.2018
г. (доказателство № 20 към отговора на исковата молба), за извършваните
действия са заплащани дължимите от Я.Д. такси и разноски по изпълнението.
Такива извършени изпълнителни действия по Изпълнителното дело са, както следва:
На
29.08.2014 г. са наложени банкови запори в „Корпоративна търговска банка“ АД,
Банка Пиреос България“ АД, „Централна кооперативна банка“ АД и „Българска банка
за развитие“ АД.
Независимо
че реалното налагане на запор не е изискване, за да е налице валидно предприето
изпълнително действие (както посочихме в т. 1.1. по-горе), в процесния случай
ищецът е имал открита банкова сметка в „Корпоративна търговска банка“ АД. С
оглед това запорът в тази банка е бил реално наложен. Това се потвърждава от
представените от нас доказателства с отговора на исковата молба (доказателство
№ 4).
На
03.02.2016 г, е направено искане от Я.Д. за присъединяване по Изпълнителното
дело на Изпълнителния лист за разноски.
Съгласно
т. 10 от Тълкувателно решение с № 2/2013 г.
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, чрез
присъединяването на кредитор, и т.н. представлява
именно изпълнителното
действие, което прекъсва давността. Доколкото присъединяването
на нов кредитор по изпълнително дело е равнозначно на и съединяване
на нов изпълнителен титул, то присъединяването на допълнителния изпълнителен
лист по Изпълнителното дело от страна на Я.Д., се явява равнозначно
на присъединяването на нов кредитор.
Ha
30.04.2015 г. е предявен от Я.Д. отменителния иск по чл. 135 ЗЗД за дяловете на „Интер престиж“ ЕООД от капитала
на „Туристическа компания 2000“ ЕООД, като първо действие от изпълнителния
способ „изпълнение върху дял от търговско дружество“. Макар запорът на дяловете
да е бил наложен реално през 2018 г., първото действие от способа „изпълнение
върху дружествени дялове“ е именно предявяването на горепосочения иск, чиято
цел е да се осигури възможността за насочване на
изпълнението срещу тези дялове. Съдът Препра
към подробните аргументи, които са изложени
в т. II, 1.1.3. от отговора на исковата молба.
Също
така, на 27.04.2016 г., 06.01.2017 г„ 29.06.2017 г„ 01.09.2017 г., 26.03.2018
г., 23.05.2018 г., 12.11.2018 г. и 14.11.2018 г. (все периоди, по-кратки от две
години) ответницата Я.Д. е правила искания до ЧСИ Мариян
Петков за прилагането на изпълнителни способи (подробно описани в
т. ІІ, 1.2. от отговора на исковата молба), които
са прекъсвали многократно давността и на двете процесни
вземания.
Извършването
на гореописаните изпълнителни действия и искания за прилагане на изпълнителни
способи се потвърждава от издаденото от ЧСИ Мариян Петков и представено и
прието по делото удостоверение с изх. № 38724/30.07.2019 г. Достоверността на
този документ не беше успешно оборена от ищеца по делото. Съгласно чл. 2, ал. 1
от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) частният съдебният изпълнител
е длъжностното лице, на което държавата е възложила
публични функции. Съдебният изпълнител се назначава от Министъра на правосъдието
със заповед, с която му възлага правомощия по изпълнението (аргумент от чл. 11 ЗЧСИ). Следователно, ЧСИ Мариян Петков е длъжностното
лице, което е издало гореописаното удостоверение в кръга на службата му по
установените форма и ред. Това удостоверение представлява официален
свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК и доказателство за
извършените от и пред съдебния изпълнител действия по изпълнението. Съгласно
предвиденото в чл. 193, ал. 3 ГПК тежестта за доказване на истинността на официален
документ е върху страната, която го оспорва (в случая ищецът „Интер престиж“
ЕООД). Ищецът обаче не проведе доказване, с което да обори фактите и
обстоятелствата, описани в удостоверението на ЧСИ Мариян Петков. В тази връзка се установява по категоричен начин, че оспорването на горепосочения
документ се явява НЕДОКАЗАНО.
Представените по делото от ищеца и по негово искане изпълнително дело №
581/2018 г. на ЧСИ Диана Колева, решение с № 347/09.08.2018 г. по гр.д. №
595/2018 г. по описа на ОС - В.Т.и изпълнителен лист от №27/27.03.2018 г. са
ирелевантни за спора, тъй като касаят други страни, а не тези по процесния
спор. Предвид
това обстоятелство и предвид факта, че на основание чл. 298, ал. 1 ГПК
решението влиза в сила единствено между страните по него, представеното съдебно
решение на ОС В.Т.няма обвързващо действие за страните по процесния спор. Нещо
повече, ищецът в проведеното на 17.05.2021 г. съдебно заседание по делото сам
потвърждава (стр. 4, абз. 1 от протокола), че сумата от 112,92 лева, предмет на
запор по ИД № 1933/2014 г. на ЧСИ Мариян Петков е заплатена по сметката на ЧСИ
Мариян Петков.
Наред с горното, обстоятелството дали запорираната сума от 112,92 лева е
заплатена по сметката на ЧСИ Мариян Петков е въпрос, който е ирелевантен за
прекъсването на давността на процесните вземания. Предвид обстоятелството, че
по делото безспорно е доказано наличието на вземането на „Интер престиж“ ЕООД
от страна на М. за сумата 112,92 лева и в съответствие с предвиденото в т. 10
от тълкувателно решение № 2/2013 г. (т. 1.1. по-горе), с налагането на запор
(по искане на а Д. от 26.03.2018 г.) върху тази сума от ЧСИ Мариян Петков е
прекъсната давността на процесиите вземания.
Наред c всичко гореизложено, за процесното вземане от 135000 лева е образувано
ново изпълнително дело при ЧСИ Георги Дичев на 23.08.2019 г. С молбата за
образуване на това изпълнително дело Я.Д. е поискала налагане на запор на
дружествените дялове на „Интер престиж“ ЕООД от капитала на „Туристическа
компания 2000“ ЕООД. Видно от партидата на дружеството в Търговския регистър,
запорът е наложен на датата 05.09.2019 г. С предприемането на тези изпълни
действия отново е прекъсната давността за вземането от 135 000 лева.
Процесното
вземане за 135 000 лева не е погасено по давност, тъй като не е изтекъл и
5-годишният давностен срок, както неоснователно твърди ищецът по делото.
В
съответствие с предвиденото в чл. 116, б. б) от ЗЗД и чл.
117 от ЗЗД давността на вземане, установено със
съдебно решение започва да тече от датата на влизане в сила на съответното
решение. В този смисъл е и константната практика на ВКС и доктрината, цитирани
от нас в т. 1.3.2. отговора на исковата молба, към която препращаме. В
съответствие с предвиденото в императивната разпоредба чл. 296, т. 3 ГПК и
константната практика на ВКС (цитирана отново в т. 1.3.2. от отговора на
исковата молба и приложена към него) въззивното решение влиза в сила от датата
на постановяване на определението на ВКС, с което подадената касационна жалба
не е допусната до касационно обжалване. Решението на Апелативен съд Велико
Търново, въз основа на което е издаден Изпълнителният лист за 135 000 лева е
влязло в сила на 18.02.2015 г. (датата на постановяване на определението на
ВКС, с която подадената от „Интер престиж“ ЕООД касационна жалба срещу
решението на Апелативен съд В.Т.не е допусната до касационно обжалване). От
тази дата е започнала да тече новата 5-годишна погасителна давност за
вземането. Същата е прекъсвана многократно от описаните по-горе изпълнително
действия по Изпълнителното дело. Но дори да не беше прекъсвана, давността е
следвало да изтече на 18.02.2020 г. С образуването на новото изпълнително дело
при ЧСИ Георги Дичев обаче и налагането на запора на дружествените дялове на
„Интер престиж“ ЕООД от капитала на „Туристическа компания 2000“ ЕООД на
05.09.2019 г. (както сме посочили по-горе в т. 1.4.) давността за вземането от
135 000 лева е прекъсната и е започнала да тече нова давност, която не е
изтекла към настоящия момент.
Предвид
горното, неоснователни са всички направени от ищеца твърдения по делото (стр.
2, абз. 2 от исковата молба), че давността на процесното вземане за сумата от 135
000 лева е започнала да тече от датата на постановяване на решението на
Апелативен съд Велико Търново, алтернативно от датата на издаване на
изпълнителния лист. Тези твърдения са голословни и не намират опора нито в
относимите законови разпоредби, нито в практиката на ВКС.
Процесното
вземане по Изпълнителния лист за разноските също не
е погасено по давност, тъй като и за това вземане не е изтекла 5-годишната
погасителна давност.
След
присъединяването на Изпълнителния лист за разноските
по Изпълнителното дело на 03.02.2016 г. ответницата Я.Д. е
правила искания и са извършвани множество изпълнителни
действия по Изпълнителното дело през периоди по-кратки от 2 години (съгласно и гореизложеното).
Тези действия са прекъсвали многократно давността, както и процесното
вземане за разноските. Последното такова изпълнително действие е
от датата.11.2018 г., което сме описали подробно в т.
3.1. от отговора на исковата молба. От този момент
е започнала да тече новата погасителна давност за това вземане и
същата не е изтекла към настоящия момент.
Неоснователни,
недоказани и ирелевантни за спора са направените от ищеца твърдения по делото,
че Изпълнителното дело е образувано незаконосъобразно, тъй като: 1) не са връчени поканите за доброволно изпълнение
за сумите по двата изпълнителни листа (стр. 1, абз. 1 от исковата молба); 2)
никоя от страните по делото не е имала регистриран адрес в района на действие
на ЧСИ Мариян Петков (стр. 1, абз. 1 от исковата молба).
Видно от
приетите и неоспорени по делото писмени доказателства (поканите за доброволно
изпълнение и обратните разписки към тях), безспорно се установява, че поканите
за доброволно изпълнение за сумите по процесните два
изпълнителни листа са изпратени на адреса по седалище на „Интер престиж“ ЕООД,
вписано в Търговския регистър към момента на
изпращане на поканите и са връчени редовно и надлежно на „Интер
претиж“ ЕООД по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 50, ал. 1 ГПК. В тази насока съдт препраща към подробните аргументи в тази
връзка в т. II, 3.1. и 3.2. от отговора на исковата молба.
Съгласно
чл. 427, ал. 1, т. 2 ГПК (ДВ., бр. 53 от 27.06.2014 г.) молбата за образуване
на изпълнително дело може да бъде подадена до съдебен изпълнител, в чийто район
се намира седалището на третото задължено лице при насочване на изпълнението
върху вземания на длъжника към това трето лице. Настоящият случай е именно
такъв. Видно от представената от ищеца молба за образуване на Изпълнителното
дело, както и от представените към отговора на исковата молба запорни
съобщения, при образуването на Изпълнителното дело ЧСИ Мариян Петков е наложил
запор на банковите сметки на „Интер престиж“ ЕООД в „Банка Пиреос България“ АД,
„Централна кооперативна банка“ АД, „Българска банка за развитие“ АД и
„Корпоративна търговска банка“ АД. Седалището на тези банки се намира в гр. С.,
с оглед което при образуване на Изпълнителното дело ЧСИ Мариян Петков е спазил
изцяло предвидените в ГПК, в действащата му към момента на образуване на
Изпълнителното дело редакция, правила за местна подсъдност. Впоследствие дори
(от 02.02.2016 г., съгласно данните в ТРРЮЛНЦ), седалището на „Интер престиж“
ЕООД е сменено от гр. В.Т.в гр. С.. Освен това, въпросът дали съдебният
изпълнител е извършил незаконосъобразни действия при образуването и движението
на изпълнителното дело не е въпрос, по който решаващият състав е компетентен да
се произнася. При наличие на такива незаконосъобразни действия на съдебния
изпълнител, същите подлежат на обжалване по друг ред, а именно по специялния ред, уреден в глава 39 от ГПК.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че коментираната и
сочена от ищеца “Перемция” свързана с изтичането
на 2-годишната давност, в която да не са искани от взискателката и ответница извършването
на каквито и да било изпълнителни действия по смисъла на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК не се установява от доказателствата по делото. Напротив от доказателствата
по същото се установява че не само, са искани, но са и извършвани съответните
изпълнителни действия през периодите по-малки от 2 години по горепосоченото
изп. на ЧСИ Мариян Петков.
С оглед гореизложеното, както и на изложеното в отговора на исковата молба
и в становище с вх. № 261001/26.01.2021 г., представено от
ответницата, съдът следва да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените
от „Интер престиж“ ЕООД искове изцяло като неоснователни и недоказани.
С оглед на гореизложените
съображения и доводи, съдът намира, че искът се явява неоснователен и недоказан,
поради което този иск следва да се отхвърли изцяло, ведно със законните
последици от това.
На основание чл.78, ал.3 и ал. 4 от ГПК ищеца следва да бъде
осъден да заплати на ответника направените от последния разноски по делото пред
настоящата съдебна инстанция, съобразно отхвърлената част от иска, /иска се
отхвърля изцяло/ общо в размер на 175.28 лева, от които, 15 лева ДТ за
обжалване на Определение под № 235/25.02.2020 год. пред Апелативен съд -
Пловдив, внесено и заплатено от ответника Я.Д.Д., и сумата от 73,42 транспортните разходи за
участието в съд. заседание на 18.01.2021 год. по фактура с № **********/18.01.2021г.,
както и сумата от 86,86 лева транспортните разходи за участието в съд.
заседание на 15.03.2021 год. по фактура с № **********/15.03.2021г. и съобразно
списъка на разноските по чл.80 от ГПК, направи от ответницата Я.Д.Д., и
приложените към него доказателства /съответно на листи 290-293 от делото/.
Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК /нов/, Окръжен съд- гр.Стара Загора
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска на ищеца „Интер Престиж”- ЕООД, гр.С., ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в ***, представлявано от управителя Й.М., против ответницата Я.Д.Д.,
ЕГН **********,***, и със съдебен адрес ***, офис 7, Адвокатско дружество “В.
КИСКИНОВ”, че същият ищец не дължи като погасени по давност на ответницата Я.Д.Д. с ЕГН **********
*** с посочен по-горе съдебен адрес, сумата от 135 000лв., присъдена с Решение под
№201/17.07.2014год. по в.гр.д. № 191/2014 г. по описа на Апелативен съд гр.
Велико Търново, по което има издаден изпълнителен лист с № 37/14.08.2014г. по
описа на ВТАС, въз основа на който е образувано и изпълнително дело с №2014851041933
по описа на ЧСИ Мариян Петков, рег.№ 851, с район на действие СГС, както и
присъединената с молба от 03.02.2016г. сума в размер на 18736,78лв. във връзка
с неподлежащото но обжалване Определение №248/ 18.02.2020г. постановено по
гр.д.№176/2015г. на ВКС IV г.о. с което не е
допуснато до касационно обжалване решението на ВТАС по гр.д.№191/2014г., както
и за присъждането на разноските по делото като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ищеца „Интер Престиж”- ЕООД, гр.С., ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в ***, представлявано от управителя Й.М., да заплати на
ответницата Я. Д.Д., ЕГН **********,***, и със съдебен адрес ***, офис 7,
Адвокатско дружество “В. КИСКИНОВ”, сумата от
175.28 /сто седемдесет и пет лева и 28 ст./ лева, представляваща направените
от ответницата разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва и протестира в 2-седмичен срок от връчването му на страните с въззивна
жалба чрез Окръжен съд- гр.Стара Загора пред Апелативен съд- гр.Пловдив.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :