О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№
............/27.07.2020г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЕДИНАДЕСЕТИ
състав,
в закрито заседание, проведено на двадесет и четвърти
юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: Р. КОСТАДИНОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гр.дело №
938
по описа за 2020г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Подадена е искова молба от:
ИЩЕЦ: П.Д.К., ЕГН **********, с адрес: ***
срещу
ОТВЕТНИЦИ:
1/ д-р Г.И.К., ЕГН **********, с
адрес по месторабота: гр. Русе, ул. „Пирот“ 24, вх.3, ет.1, ап.2 – УМБАЛ
„Медика Русе“ ООД;
2/ Университетска многопрофилна
болница за активно лечение „Медика Русе“ ООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. Русе, ул. Пирот 24, вх.3, ет.1, ап.2, представлявано от
д-р Ивелин Цветков Йоцов – управител;
Съдът, като взе предвид, че исковата претенция на ищцата отговаря на
условията за допустимост, като в рамките на предоставения срок по чл. 131, ал.
1 ГПК, ответниците по делото са депозирали отговор на исковата молба, намира,
че на основание чл.140, ал.3 ГПК производството по делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните,
на които да се съобщи проект за доклад по делото.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.09.2020г. от 09:30 часа, за която дата и час да
се уведомят страните.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА
ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, на основание чл.140, ал.3 ГПК:
I.ОБСТОЯТЕЛСТВА ОТ КОИТО ПРОИЗТИЧАТ ПРЕТЕНДИРАНИТЕ ПРАВА И ВЪЗРАЖЕНИЯ:
ИЩЦАТА
твърди, че на 18.07.2019г. била
хоспитализирана в УМБАЛ „Медика Русе“ ООД с оплаквания, че от няколко дни
страда от остри и силни болки в целия корем, придружени с позиви за повръщане,
затруднено дефекиране, а в последните часове и остра болка в долния полукорем и
подуване. При приемането в болницата ищцата
съобщила, че преди 3 дни била преживяла „жлъчна криза".
Проведени
били изследвания, от които били установени болестни процеси в жлъчния мехур, което наложило на 19.07.19 г. - от
12,20 ч. до 14,20 ч. д-р Г.И.К., назначен по трудово правоотношение
в болницата – ответник, да извърши на ищцата под пълна упойка оперативна
интервенция. В епикризата било посочено, че в хода на заболяването не били
настъпили усложнения. Постоперативен статус: Гладък следоперативен период.
Афебрилна. Оперативната рана спокойна. Превръзка без секреция. А обективното
състояние на П.Д.К. при изписването било: Афебрилна. Добро общо състояние.
Корем-мек, с физиологична перисталтика. Превръзка суха. Захранена. Раздвижена.
Оперативната рана зараства първично. Изписва се с подобрение.
Ищцата
била изписана на 29.07.2019г. Още в болницата, а в последствие и прибирайки се
в дома си не се чувствала добре. Продължила да изпитва болки в областта на
корема. Ищцата била в невъзможност адекватно и без чужда помощ да се обслужва в
ежедневието - да се облича и съблича сама, не могла да се храни самостоятелно,
не била в състояние да приготвя и дори да пренася храна сама, била в
невъзможност да поддържа хигиена в домакинството и била изпитвала сериозни
затруднения за своята собствена, което породило у нея чувството за
непълноценност. Освен за нея е било необходимо друг човек да се грижи за
домакинството, което още повече напрегнало обстановката. Съпругът й поради факта,
че не живее с нея в едно домакинство, а живее в друго населено място и с оглед
възрастта си не бил способен да поеме грижите за домакинството и грижите за
ищцата, поради което на помощ й се притекли приятелки и съседки, които
пазарували вместо нея, помагали й с хигиената в дома и при приготвянето на
храна. Синовете на ищцата живеели в отделни домакинства. Всеки от тях бил
служебно ангажиран, като работели извън гр. Русе и могли да навестяват майка си в много кратки
моменти през трудния за нея период. От съществено значение било и че поради
разликата в пола било крайно неудобно, дори недопустимо да се грижат за
хигиената й. Ищцата не могла да споделя изцяло с тях здравословното си
състояние и вътрешните си терзания, тъй като се опасявала да не ги товари със
своите проблеми, които били значително омаловажавани от служителите на
ответника.
Първоначалното
обяснение от служителите на ответника на лошото здравословно състояние на
ищцата било, че твърде скоро била претърпяла хирургична интервенция и че с
времето оплакванията щели да отшумят. Проведени били два контролни прегледа,
които й се полагали след операцията. И двата контролни прегледа, извършени от
д-р Г.И.К., опериралият я хирург, били повърхностни и не било отдадено никакво
значение на оплакванията на ищцата. На първия преглед било обърнато внимание на
д-р Г.И.К., че единият дренаж бил зачервен. Състоянието на ищцата трайно било
твърде лошо, поради което била пропуснала указания й в епикризата 30 дневен
срок за втория контролен преглед. На деня, в който била отведена в болницата
д-р Г.И.К. отказал втория контролен преглед и изпратил ищцата за ново
направление. На датата на втория следоперативен преглед при него било споделено, че периодично /на два -
три дни/ температурата й се повишавала значително - до 40 градуса, избивала
студена пот, втрисало я, чувствала се слаба и отпаднала, нямала апетит и била с
постоянно гадене. Въпреки лошото й състояние след извършената операция д-р Г.И.К.
не вникнал в оплакванията на ищцата и я отпратил в дома й, без да направи
изследвания или да предприеме други мерки, като заявил, че състоянието й нямало
връзка с операцията, поради което трябвало да се обърне за консулт към личния
си лекар. Невниквайки в състоянието на ищцата д-р Г.И.К. бил направил грешно
заключение, че се касаело за „диетична грешка". Не бил взел на сериозно и
факта, че на ищцата между двата контролни прегледа се било наложило да вика
линейка в дома си. Ищцата отчаяно търсела лекарска помощ, за да се избави от
страданията си, но получила единствено упреци от д-р Г.И.К., че преигравала.
Тъй като с
течение на времето, ищцата не почувствала облекчение след оперативната намеса
на д-р К., а напротив чувствала се все по - зле се било наложило повторно да
бъде хоспитализирана. Отново била постъпила в „УМБАЛ Медика Русе" ООД на
25.09.2019 г. При престоя в болницата й били направени изследвания и била
изписана на 28.09.2019 г. с „подобрение" и отпратена за наблюдение при
личния лекар. Проблемът и към него момент не бил решен, тъй като ищцата
продължила да не се чувства добре, изпитвала болки в областта на корема, цялата
била прежълтяла - очи и кожа, чувствала се отпаднала и безжизнена, в
невъзможност да се храни нормално, да се движи и да се грижи за себе си. От
описаното в епикризата от 28.09.2019 г. вероятно тенденциозно не било видно, че
ищцата е в лошо състояние, а се твърди, че се изписвала с подобрение. Всичко
това било наложило да потърси помощ в друго лечебно заведение, поради което
била откарана от сина й Ивайло Колев за лечение в гр. Варна.
Непосредствено
след изписването й на 28.09.19 г. от „УМБАЛ Медика Русе“ ООД, ищцата П.Д.К.
директно се била отправила към Военномедициснка Академия Многопрофилна Болница
за Активно Лечение – Варна, като путуването до там било тежко и трудно, заради
влошеното й здравословно състояние.
Във Военномедицинска
Академия Многопрофилна Болница за Активно Лечение – Варна били проведени нови
изследвания, последвала била и операция извършена на 01.10.2019 г., която била
животоспасяваща. Причината наложила
повторна операция на ищцата била непроведеното адекватно лечение на ищцата по
време на престоя и в „УМБАЛ Медика Русе“ ООД в периода 18-29.07.2019 г., както
и в последствие при проведените два контролни прегледа и по време на престоя й
от 25.09.2019 г. до 28.09.2019 г. - не била диагностицирана причината за
болките които изпитвала, въпреки влошеното и здравословно състояние.
От месец
октомври 2019 г. ищцата била под грижите са сина си Ивайло Колев в гр. Варна.
Едва след премахване на остатъчния дуктус цистикус и остатъка от жлъчния мехур
ищцата започнала да идва на себе си и да изпитва по - малко болки в областта на
корема, които постепенно започнали да отшумяват.
Твърди, че
в резултат на оперативната интервенция на 19.07.2019 г. ответникът д-р Г.И.К.
не бил премахнал изцяло жлъчния мехур на ищцата, като неотстранените от
организма на ищцата остатъци от жлъчен мехур били предизвикали влошаване на
здравето й. В резултат от немърливото изпълнение на хирургическа дейност от
страна на д-р К., е било възможно настъпването на перитонит в следствие от
остатъците от възпален и непремахнат жлъчен мехур, както и настъпването летален
изход.
Твърди, че
ищцата имала адекватните очаквания, че специалистът ще предложи и осъществи
лечение, което било съобразено с медицинските стандарти и добрите практики и ще
съблюдава всички прокламирани в нормативните актове права на пациента. При
упражняване на регулирана професионална медицинска дейност -оперативна намеса,
а и след операционния период от д-р Г.И.К. били нарушени стандартите на добрата
медицинска практика, като същият не се отзовал своевременно, достатъчно и
качествено и не осигурил необходимата
медицинска помощ.
Твърди, че
именно тези действия на д-р К. са противоправни и от 19.07.19 г. - първата операция до настоящия
момент, ищцата търпи неимуществени вреди, изразяващи се в значителни болки и
страдания, както и допълнително влошаване на здравето й, както и имуществени
вреди, а именно направените разходи по лечението й, включително оперативно,
които обуславяли интереса й от завеждане на настоящия иск.
Неимуществените
вреди се изразявали в невъзможност ищцата да се движи, да се обслужва сама и да
посреща ежедневните си нужди, да излиза и да извършва елементарни дейности
самостоятелно, уврежданията й причинявали дълбоки душевни терзания и мъка. Тя
била изцяло зависима от близките и от съседите си, които непрекъснато трябвало
да я обслужват. Животът й коренно се бил променил, трайно в нея се било
загнездило усещането, че си отива, усещането за безпомощност, безнадеждност и
отпадналост, липсата на вяра, че било възможно да й се помогне за намаляване на
болките и възстановяване на обичайното й състояние на енергичност и позитивизъм.
Тези последици в живота на ищцата били настъпили в резултат на погрешно лечение
на лекуващия лекар д-р К., нает от ответната болница.
Имуществените
вреди се изразявали в разходите, които
ищцата направила във връзка с лечението в общ размер на сумата от 3032 лв., от
които сумата от 1872 лева била заплатена на 01.10.2019 г. по фактура №
**********, а разходите в общ размер - 1160 лева, представляващи заплащани от
нея по 20 лева на ден за оказваната й помощ от съседи в периода от 29.07.19 г.
/изписването й от ответното дружество/ до 25.09.2019 г. датата на повторното й
приемане в „УМБАЛ Медика Русе“ ООД или за общо 58 дни.
Твърди, че
описаните вреди били пряка и непосредствена последица от противоправните деяния
на д-р К., при и по повод изпълнението на възложената му работа от ответното
болнично заведение, поради което счита, че са налице всички кумулативни
елементи от сложния фактически състав на нормата на чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 от ЗЗД ангажиращи отговорността на ответниците в условията на солидарност.
Моли съда да осъди ответниците да заплатят съответните
обезщетения за непозволеното увреждане.
В срока по
чл.131 от ГПК от ОТВЕТНИЦИТЕ е постъпил отговор на
исковата молба, в който изразяват становище за допустимост, но неоснователност на исковата претенция.
Оспорват изцяло изложеното в исковата молба, като твърдят, че д-р К. е
извършил своевременно, достатъчно и качествено лечение.
Твърдят, че ищцата е пропуснала врория контролен преглед, като не е спазила
30дневния срок за второто си явяване на контролен преглед.
Оплакванията
от първия преглед, които сочи ищцата, че лекуващият лекар не обърнал внимание
на твърдението й, че единият дренаж бил зачервен били невярни. При явяването й
на първи контролен преглед -на 08.08.2019г.,
ищцата не е била с дренажи. Трите дрена - десен горен, десен долен и ляв
били свалени още преди изписването й от болницата на 29.07.201 9г., а
пациентката била изписана със суха превръзка. Извършен бил втори преглед от д-р
Г. К. след като ищцата се била снабдила с направление за специалист в
извънболничната помощ по съответния ред – общопрактикуващия лекар. Вторият
преглед бил отразен в приложения към исковата молба амбулаторен лист NO 0784 от
04.09.201 9г. от д-р Г.К., в който била снета анамнеза за състоянието и
оплакванията на пациентката. САъщата
съобщила, че от 2 дни, след диетична грешка, била с болка в дясно подребрие и
към дясна плешка, гадене и без повръщане. При прегледа било установено палпаторна
болка в дясно подребрие, без дефанс /без мускулна защита на коремната стена/.
Липсата на дефанс потвърждавал факта, че в коремната кухина нямало възпалителен
процес. Това дало основание да д-р К. да насочи пациентката с направление бл.
No 3 – по образец на НЗОК, издадено лично от него за консултативен преглед със
специалист – гастроентеролог. Прегледът
от гастроентеролог бил осъществен едва наа 25.09.2020, когато пациентката се
явила с оплаквания от пожълтяване на урината и изсветляване на изпражненията с
давност от 10 дни, а от два дни имала сърбеж по кожата. Съобщавала и за епизоди
на втрисания, които не били съобщени при предния преглед, извършен на
04.09.2020г.
Гастроентерологът
установил пожълтяване па кожата/ иктер/ и очите /склерите/. Извършен бил
палпаторен преглед па корема и било установено, че коремът бил с меки стени без палпаторна
болка. Специалистът бил отбелязал, че черен дроб и далак не били увеличени при палпаторния
преглед. Извършено било също и Ултразвуково изследване на коремни органи, при
което било установено дилатирани „екстра" и „интра" хепатални жлъчни
пътища повече в ляв лоб па черен дроб. Това означавало, че има затруднено
оттичане на жлъчен сок.
На същата
дата 25.09.2019г в резултат на отлична вътрешна организация между отделните
болнични структури и специалисти на лечебното заведение, пациентката била
хоспитализирана отново в хирургично отделение от д-р К. с диагноза „Механичен
иктер'' с цел диагностично уточняване и провеждане на необходимото лечение.
И двамата
специалисти при ответника УМБАЛ МЕДИКА ООД били извършили в пълен обем,
своевременно и и качествено дължимата от тях медицинска помощ. Забавата на
пациентката за извършване още на 04.09.2019г консулт с гастроентеролог по повод
на оплакванията й, била причина за
утежняване на състоянието и допринасло за задълбочаване на оплакванията й. В
тази връзка ответниците считат, че е налице налице съпричиняване на вредоносния
резултат върху здравето на ищцата.
Оспорват, че посочените оплаквания за трудно
и тежко възстановяване, трудности при предвижване, справяне с личната хигиена и
нужда от чужда помощ за домакинството, са причинение от действията на д-р К..
Твърдят, че те се дължат и на обстоятелството, че ищцата страдала от редица
придружаващи заболявания - остеопороза;
коксартроза, локсация на тазобедрена стана, хипертонична болест и предсърдно
мъждене и трептене. Това били заболявания на опорно-двигателния апарат и
сърдечно-съдовата система, които сами по себе си затруднявали предвижването и
осъществяването на ежедневните дейности на пациентката. В тази връзка сочи, че експертно
решение No
3172 / 01.10.1998г. на ТЕЛК, ищцата имала определена оценка на
трудоспособността „Първа група с чужда помощ по СТНПС т.7“.
Категорично оспорват наличието на
причинно-следствената връзка между описаните болки, страдания, стрес,
затруднени и ограничени движения и
извършената от ответника – д-р К. оперативна интервенция при първата
хоспитализация. При първия прием на ищцата в УМБАЛ МЕДИКА РУСЕ, тя постъпила в
общо увредено състояние, без пожълтяване на кожата и склерите, без температура.
При извършените клинични и образни изследвания било установено, че се касаело
за уголемен до 19 см. жлъчен мехур, изпълнен с множество камъни с размер до 14
мм. Стената на мехура била задебелена, с данни за некроза на дъното и събиране
на течност около мехура с гноен характер с размери 13 см на 5 см.
При
извършените диагностични изследвания, не се виждали камъни в жлъчните пътища, а
нивото на билирубина било в рамките на нормата. Въз основа на тази находка
ответникът - д-р К. преценил, че се касаело за „остър гангренозен
холецистит" и след извършената предоперативна подготовка на ищцата й била
извършена животоспасяваща операция, при която диагнозата била потвърдена -
гангрена па жлъчен мехур с перфорация на дъното на мехура и обилно количество
„мьтен, жълто-зелен ексудат /течност/ в коремната кухина, довел до жлъчен
перитонит. Перитонитът, какъвто бил установен в конкретния случай, бил тежко
заболяване, което обикновено без своевременна хирургична интервенция водел до
летален изход след няколко денонощия. След премахване на срастванията около мехура и изваждане на множество
камъни от него, било извършено премахване на жлъчния мехур при запазване
целостта на жлъчните пътища.
Поради
неразширения жлъчен канал и ниските стойности на билирубина, д-р К. преценил,
че извьршената операция била в достатъчен обем,
като по този начин било премахнато напълно огнището на възпаление, което
застрашавало живота на ищцата. С оглед състоянието и находката при операцията
била избрана най-щадящата в случая оперативна техника, описана в редица
публикации в медицински издания, както и специализирани издания по
жлъчно-чернодробна хирургия.
Твърдят,
че извършената оперативна интервенция била в пълно съответствие с утвърдените
от медицинската наука и практика методи и технология. Това било довело да
ликвидиране на гнойното огнище и последващия го перитонит. Извършената дейност
била в пълно съответствие с основ ните
принципи на правото на медицинска помощ -своевременност, достатъчност и
качество, което било довело до спасяване на живота па ищцата.
При
второто пролежаване било установено с диагностични изследвания - лабораторни и
образни изследвания, че се касаело за повишено ниво на билирубина, който в
рамките на болничния престой варирал: от 58 ммол/л се увеличил до 206 ммол/л
при нормални стойности 17-18 ммол/л. При направената компютърна томография била
установена нискостепенна задръжка на жлъчен сок, причинена от множество камъни
по хода на жлъчните пътища, които не съществували по време на предишната
операция. След преценка на състоянието, ищцата била насочена за извършване па
ендоскопска ретроградна холангио-панкреатография /ЕРХПГ / - високо специализирана,
инвазивна, диагностична и терапевтична процедура, която не се извършва в УМБАЛ
МЕДИКА РУСЕ ООД и било препоръчано да се извърши в гр. Варна. Ищцата била
изписана от ответната болница след уговорка с близките й за хоспитализация в
УМБАЛ СВ. МАРИНА АД към МУ - гр. Варна. По тази причина пътувала със собствен
транспорт до там.
И при
второто пролежаване в ответната болница била оказана в пълен обем, своевременно
и качествено медицинска помощ, за установяване на причините довели до моментното
състояние на пациентката и оплакванията й, като бил преиоръчен конкретен вид
интервенция – ЕРХПГ и лечебно заведение, в което да се извърши, тъй като УМБАЛ
Медика Русе не разполагал с необходимата апаратура и квалифициран специалист.
При
постъпването на ищцата във ВМА Варна на 28.09.2019г. нивото на билирубина било
спаднало. Това показвало динамика в
състоянието на ищцата и необходимост от последващи действия. В ехографското й
изследване, както и в описанието на оперативната находка, отразено в оперативния
протокол не били установени остатъчни количества гной или жлъчен сок в
коремната кухина. При извършената след три дни оперативна интервенция във ВМА
Варна бил премахнат остатък от жлъчния мехур и били свързани жлъчните пътища с
тънкото черво, без да се описва наличие на камъни в тях.
Ищцата и
при двете хоспитализации в ответната болница е подписала информирано съгласие,
което прехвърляло риска от настъпване на усложненията от лекаря/лечебното
заведение на пациента. В
конкретният случай, ответникът - УМБАЛ Медика Русе ООД, чрез своите служители
бил предоставил пълна, точна и ясна информация на ищцата и при двете
хоспиталиьации относно рисковете от предложеното лечение.
Ответникът
УМБАЛ Медика Русе ООД разполагала с Разрешение за осъществяване на лечебна
дейност № МБ 305/05.12.2018г., съгласно което ответната болница разполагала с
отделение по „Хирургия" и отделение по „Вътрешни болести", в което се
осъществявала дейност по медицинската специалност „Гастроентерология“, отговаряща на II –ро
ниво на компетентност в изпълнение на
медицинския стандарт „Гастроентерология".
Ответникът
- д-р Г. К. притежавал трудов договор № 232/17.01.2013г. за длъжност лекар
хирургия с код 2212-7055, изменян с допълнително споразумение с №
002/27.05.2013г., диплома за висше образование по специалност „Медицина“,
диплома за придобита специалност по „Хирургия" № 4406/16.07.1992г;
удостоверения за професионална
квалификация за лапароскопска хирургия, абдоминална ехография и за
проведено обучение в Клиника по гнойно септична хирургия към НИСМ „Н.И.
Пророгов“.
Предвид
изложеното, твърдят, че ответникът д-р Г. К. и ответното болнично заведение
били положили адекватна грижа за ищцата в качеството й на пациентка, а
твърденията и оплакванията на ищцата в обратната насока били необосновани и
недоказани. Оспорват да са налице елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане. Евентуално оспорват претендирания размер на вредите. В
условията на евентуалност, твърдят съпричиняване от ищцата, изразяващо се в неполагане
на необходимата грижа за здравословното й състояние – несвоевременно търсене на
медицинска помощ и неспазване на препоръките за хранене.
Молят за отхвърляне на иска.
II.ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ПРАВАТА ПРЕТЕНДИРАНИ ОТ ИЩЕЦА И ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА ОТВЕТНИКА
Предявени са от ИЩЦАТА П.Д.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, срещу
ОТВЕТНИЦИТЕ: 1/ д-р Г.И.К., ЕГН **********,
с адрес по месторабота: гр. Русе, ул. „Пирот“ 24, вх.3, ет.1, ап.2 – УМБАЛ
„Медика Русе“ ООД, и 2/ Университетска многопрофилна болница за
активно лечение „Медика Русе“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Русе, ул. Пирот 24, вх.3, ет.1, ап.2, представлявано от
д-р Ивелин Цветков Йоцов – управител, са кумулативно субективно съединени искове
с правно основание чл.45 от ЗЗД по
отношение на първия ответник и 49 вр.
чл. 45 от ЗЗД по отношение на втория ответник, да бъдат осъдени солидарно двамата ответници да заплатят на
ищцата сумата от 100 000 лв.
/сто хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени
вреди - болки, страдания и стрес,
причинени от противоправно поведение на първия ответник - д-р Г.К., служител
при втория ответник УМБАЛ „Медика Русе“ ООД, осъществено на 19.07.2019г. и
изразяващо се в непълното премахване на жлъчния мехур, предизвикало влошаване
на здравето и довело до повторна животоспасяваща операция, извършена на
01.10.2019г., както и сумата от общо 3
032 лв. / три хиляди тридесет и два лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от
противоправно поведение на първия ответник - д-р Г.К., служител при втория
ответник УМБАЛ „Медика Русе“ ООД, осъществено на 19.07.2019г. и изразяващо се в
непълното премахване на жлъчния мехур, предизвикало влошаване на здравето и
довело до повторна животоспасяваща операция, извършена на 01.10.2019г..
Заявена за разглеждане е и акцесорната претенция с правно основание чл. 86 вр. чл.84 ал.3 от ЗЗД за
присъждане на законната
лихва върху главницата, претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, считано
от датата на увреждането – 19.07.2019г. до окончателното изплащане на
задълженията, а по отношение на главницата, претендирана като обезщетение за
имуществени вреди, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на задължението.
В рамките
на производството от ответника е направено възражение
за съпричиняване с правно основание чл.
51 ал.2 от ГПК, доколкото ищцата не е потърсила своевременно
медицинска помощ и не е спазвала препоръките
за хранене, с което е допринесла за влошаване на здравословното си
състояние.
III.БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ
СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА:
ПРИЕМА за БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване между
страните, че ответникът д-р Г.К. е назначен на трудов договор към УМБАЛ „Медика
Русе“ ООД и е изпълнявал работа, възложена му от болничното заведение при
извършването на процесната операция на ищцата.
IV.РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ
След като съобрази безспорните и ненуждаещи се от
доказване факти и обстоятелства, в тежест на всяка от страните по делото е да
установи фактите, на които основава
своите искания и възражения, т.е. тези факти и обстоятелства, от които черпи
изгодни за себе си правни последици.
В тежест на ищцата е да установи в условията на пълно и главно
доказване всички предпоставки от фактическия състав на непозволеното увреждане:
деянието, което може
да се изразява в действия или бездействия;
противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата,
вредата да е причинена при или по повод на изпълнението на работата, възложена
от ответното болнично заведение, както и вина на
извършителя д-р К., като последната се предполага до доказване
на противното. Доколкото се твърдят действия и
бездействия на д-р К., то ищцата следва
да ги установи. В тази връзка да
съобрази, че действията или бездействията, които са посочени като основание от
ищцата трябва да се установят, като доказването на отрицателните
фактически твърдения може да се извърши чрез съвкупност от положителни факти
/индиции/, които са основа за доказателствени изводи относно твърдяните отрицателни факти. В тази връзка в
тежест на ищцата е да установи фактическите си твърдения, че операцията е
извършена в нарушение на медицинските стандарти и добрата медицинска практика,
като именно неотстранените остатъци от жлъчния мехур Ищцата също следва да установи в условията на пълно и
главно доказване противоправността на действията и бездействието на д-р К.,
описано по-горе. На следващо място да установят
вредите и техния размер, както и причинно -следствената
връзка между всяко едно от действията и бездействията
и вредите, че именно посоченото като противоправно поведение е
довело до животоспасяващата операция на 01.10.2019г.
В тежест на ответниците е да установят
фактите по възраженията си, от които черпят изгодни
за себе си последици. Ответниците следва да установят, че са положили
необходимата грижа, както и възраженията си, че пациентката не е потърсила своевременно
медицинска помощ и не е спазвала препоръките
за хранене, с което е допринесла за влошаване на здравословното си
състояние.
V.
УКАЗАНИЯ ДО
СТРАНИТЕ ЗА КОИ ОТ ТВЪРДЯНИТЕ ОТ ТЯХ ФАКТИ НЕ СОЧАТ ДОКАЗАТЕЛСТВА
УКАЗВА на ответниците,
че не сочат доказателства за твърденията си, че пациентката
не е потърсила своевременно медицинска помощ и не е спазвала препоръките
за хранене, което е довело до влошаване на здравословното й
състояние.
ПО ДОПУСКАНЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
ДОПУСКА ДО СЪБИРАНЕ като писмени доказателства по
делото, представените с исковата молба писмени документи, надлежно заверени по
реда на чл.183 от ГПК.
ДОПУСКА ДО СЪБИРАНЕ като писмени доказателства по
делото, представените с отговора на исковата молба писмени документи, надлежно
заверени по реда на чл.183 от ГПК.
УКАЗВА на ищцата в седемдневен срок от получаване на
настоящото определение и след запознаване с приложените към отговора на
исковата молба доказателства, с писмена
молба изрично да посочи дали поддържа искането да бъде задължено ответното
болнично заведение да представи на основание чл. 190 от ГПК медицинската
документация за проведеното й лечение от 19.07.2019г. до 28.09.2019г.
ДА СЕ ИЗИСКА / по искане на ответниците/ от РЗОК –Русе официална
информация за всички случаи на оказана извънболнична и болнична медицинска
помощ на задължително здравноосигуреното лице – П.Д.К., ЕГН ********** за
периода от 01.01.2019г. до 15.07.2020г.
ДОПУСКА ДО
РАЗПИТ
по искане на ищцата двама свидетели при
режим на водене, които да установят обстоятелствата, конкретизирани от ищцата
в исковата молба, а именно: за претърпените от нея неимуществени вреди- болки и
страдания в резултат на некачествената оперативна интервенция проведена на
19.07.19 г. , както и нейното психическо и физическо състояние след 19.07.19 г.
и към момента, както и за имуществените вреди изразяващи се в ежедневни разходи
за оказаната й помощ и грижа за периода след 19.07.2019 г. до повторното й
постъпване в болница, както и след това. УКАЗВА на ищцата, че следва да води допуснатите свидетели за
датата на съдебно заседание, като я предупреждава, че в случай, че не ги води и
с това причини отлагане на делото или затрудни хода на производството, то съдът
ще наложи глоба.
ДОПУСКА ДО
РАЗПИТ
по искане на ответниците един
свидетел при режим на водене, който да
установи обстоятелствата, конкретизирани от ответниците в отговора на исковата молба, а именно: за обстоятелствата по проведената
хирургична интервенция на 19.07.2019г. УКАЗВА
на ответниците, че следва да водят допуснатите свидетели за датата на съдебно
заседание, като ги предупреждава, че в случай, че не ги водят и с това причинят
отлагане на делото или затруднят хода на производството, то съдът ще наложи
глоба.
ДОПУСКА
ПРОВЕЖДАНЕ на СЪДЕБНО-ПСИХОЛОГИЧНА
ЕКСПЕРТИЗА, със задача
на вещото лице след запознаване с материалите по делото и личен преглед на
ищцата, да даде заключение по следните въпроси:
преживяла
ли е ищцата психотравма и увреждане на психиката си следствие на получените
здравословни проблеми - болки, страдания, и др., както и какъв е периодът на
евентуално отшумяване.
ОПРЕДЕЛЯ
първоначален депозит за възнаграждение и разноски, свързани с изготвяне на
заключението в размер на 300 /триста/ лева,
платими от бюджета на съда /ищцата е освободена от заплащане на държавни
такси и разноски с Определение No 1471 / 28.05.2020г./.
НАЗНАЧАВА на
основание чл.195, ал.1 ГПК в качеството на вещо лице по изпълнение на
поставената задача Татяна Аврамова, което да бъде
уведомено за изготвяне на експертизата след внасяне на
определения депозит. УКАЗВА на вещото
лице задължението да информира
съда с мотивиран отказ в седемдневен срок от уведомяването, в
случай, че не може да изготви заключението поради липса на квалификация, болест
или друга обективна причина или в определения срок, както и да представи
заключението си най-малко една седмица преди насроченото съдебно заседание, на
основание чл. 197, ал. 2, 198 и 199 ГПК, както и отговорността, която носи по
чл. 86 ГПК. УКАЗВА на вещото
лице, че за определяне на окончателен размер на
възнаграждението, е необходимо да представят към
заключението си справка – декларация, съгласно чл.23,
ал. 2 и чл.26, ал. 1
от Наредба №2/29.05.2015г. за
вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица.
ДОПУСКА
ПРОВЕЖДАНЕ на КОМПЛЕКСНА СЪДЕБНО-МЕДИЦИНСКА
ЕКСПЕРТИЗА, със задача
на вещите лица – коремен хирург и гастроентеролог, след запознаване с материалите по делото, евентуално при необходимост и след личен преглед на ищцата, да
дадат заключение по следните въпроси:
1/ в резултат на оперативната интервенция на 19.07.2019
г. премахнат ли е изцяло жлъчния мехур на ищцата;
2/ в случай, че жлъчният мехур не е премахнат
изцяло това се дължи на лекарски пропуск или е било съзнателно решение като
част от предприетото лечение;
3/ възможно ли е неотстранените от организма на ищцата
остатъци от жлъчен мехур да са предизвикали влошаване на здравето й, както и възможно
ли е това да доведе до перитонит; каква е прогнозата за оздравяване при
перитонит и какво е неговото лечение;
4/ нарушени ли са при
призвършване на операцията стандартите на добрата медицинска практика и на
медицинските стандарти в областта и кои?
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за допускане на останалите
въпроси, формулирани от нея в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ
първоначален депозит за възнаграждение и разноски, свързани с изготвяне на
заключението в размер на 600 /шестстотин/ лева,платими
от бюджета на съда /ищцата е освободена от заплащане на
държавни такси и разноски с Определение No 1471 / 28.05.2020г./.
ДА СЕ
ИЗПРАТИ писмо
до БЪЛГАРСКИ ЛЕКАРСКИ СЪЮЗ –РК Варна
Председател, МБАЛ „Св. Анна“ АД, МБАЛ „Св. Марина“ АД и Медицински
университет Варна с молба да
посочат в седемдневен срок от получаването поне двама специалисти лекари със
специалност „коремна хирургия“
и „гастроентерология“, които биха могли да дадат заключение по
допуснатата по комплексна съдебно-медицинска експертиза.
По назначаването на вещите лица, съдът ще се произнесе
след като получи необходимата информация.
УКАЗАНИЯ КЪМ СТРАНИТЕ:
УКАЗВА на страните, че тази страна, която отсъства повече от
един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който й е връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощника на страната. При
неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото в хода на
насроченото по делото съдебно заседание да изложат становището си във връзка с
дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответни
процесуални действия, съобразно изразеното от всяка от тях становище, на основание чл. 146, ал. 3 ГПК.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните по
делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, а от депозирания отговор на исковата
молба – на ищцата по делото, с
Приложение № 6 към чл. 2, т. 6 от Наредба № 7/22.02.2008г. на МП за
утвърждаване на образци и книжа, свързани с връчването по ГПК.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: