№ 747
гр. Бургас, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско
дело № 20222100500681 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по
въззивна жалба подадена от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49,
бл. 53Е, вх. В, чрез юрк. Радина Иванова Илиева, срещу Решение №
292/16.02.2022г. постановено по гр. дело № 5581/2021 г. по описа на Районен
съд – Бургас, в частта с която са отхвърлени искове с правна квалификация
чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД предявени срещу Д.
М. с ЕГН ********** относно установяване дължимостта на сумите по
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
260852/22.04.2021 г., издадена по ч.гр.д. № 1442/2021 г. по описа на Бургаския
районен съд,а именно: сумата 318 лв. - договорна лихва, дължима по за
периода от 05.12.2019 г. до 03.12.2020 г. и сумата 53.63 лв. – мораторна лихва
за периода от 03.12.2020 г. до 25.02.2021 г.
Жалбоподателят излага съображения, че е неправилно заключението на
първоинстанционния съд, че длъжникът по ДПК № 30040420677 не дължи
договорно възнаграждение в размер на 318.00 лв. Аргументира се
становището, че същото не заобикаля ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй
като в посочения размер на ГПР не е включено възнаграждението за
закупените допълнителни услуги. Твърди, че в процесния договор ясно е
посочена методиката на формирания годишен процент на разходите. В случая
била спазена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а именно, че годишният
1
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България. В случая
страните били уговорили глобален фиксиран размера на годишния лихвен
процент, като са го определили, че е 41.00 %, като в договора ясно бил
посочен процента на ГЛП и ГПР, както и точният размер на дължимите суми
от длъжника. Така уговореният размер на ГЛП и ГПР не противоречали на
закона или добрите нрави. Моли за отмяна на първоинстанционното решение
в обжалваната част и уважаване на иска за сочената сума.
Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемия, но в
законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба.
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговаряща
на изискванията на чл. 260-261 ГПК. В настоящото производство
първоинстанционното решение се обжалва частично, а именно в частта за
сумите: 318 лв. - договорна лихва, дължима по за периода от 05.12.2019 г. до
03.12.2020 г. и сумата 53.63 лв. – мораторна лихва за периода от 03.12.2020 г.
до 25.02.2021 г.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира,
че обжалваното решение е валидно в цялост и допустимо в обжалваната част,
поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.
Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:
Производството е образувано по искова молба на „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, против Р. Д. М., с която се претендира установяването
дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 260815/08.03.2021 г. по ч.гр.д. № 1442/2021 г. по описа на
Бургаския районен съд, а именно: сумата 900 лв., представляваща главница,
дължима по сключен между страните договор за потребителски кредит с №
30040420677 от 04.11.2019 г., ведно със законната лихва върху нея, считано
от 26.02. 2021 г. до окончателното плащане, както и по заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК № 260852/22.04.2021 г., издадена по
същото дело, относно сумата 318 лв. - договорна лихва, дължима по за
периода от 05.12.2019 г. до 03.12.2020 г. и сумата 123.62 лв. - обезщетение за
забавено плащане за периода от 06.12.2019 г. до датата на обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита – 03.12.2020 г., без времето от 13.03. до
13.07.2020 г. и сумата 53.63 лв. – мораторна лихва за периода от 03.12.2020 г.
до 25.02.2021 г. Горните установителни претенции са съединени с осъдителни
такива за заплащането на сумата от 270 лв., представляваща възнаграждение
за закупена услуга Фаст и сумата от 810 лв. – възнаграждение за закупена
услуга Флекси, и лихва за забава върху същите в размер на 123. 62 лв.
Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба, не се е
явил пред първоинстанционния съд и не е изразил становище по исковете.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства прие за
установено следното от фактическа страна :
С процесните заповеди за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК е разпоредено длъжникът - ответник да заплати на ищцовото дружество
2
парични суми – предмет на предявения установителен иск. Длъжникът е
депозира възражение, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК е
указано на кредитора да предяви иск.
С договор за потребителски кредит № 30040420677, сключен между
страните на 04.11.2019 г., същите са постигнали съгласие за предоставяне на
кредит в размер на 900 лв., за срок от 24 месеца, с месечна погасителна вноска
от 55. 31 лв., при годишен процент на разходите от 48. 89 % и годишен
лихвен процент от 41. 00 %. Съгласно така постигнатите уговорки дължимата
сума по кредита е в размер на 1 327. 49 лв. Видно от представения договор за
потребителски кредит и общите условия към него, страните са уговорили
предоставянето на пакет от допълнителни услуги от кредитора Фаст -
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит /т.15.1 от
ОУ/. По пакет Флекси допълнителните услуги се изразяват във възможност да
променя погасителния план /т.15.2 от ОУ/. Към договора за кредит е
приложен и подписан от страните погасителен план, който включва плащане
както по договора за кредит, така и по т.нар. допълнителни услуги. За това е
уговорено заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга
„Фаст“ в размер на 270 лв. и „Флекси“ в размер 810 лв., поради което се
дължи и допълнителна месечна погасителна вноска от 45 лв., дължима заедно
с вноската по кредита. При това общите плащания по договора възлизат на 2
407. 49 лв., като месечна погасителна вноска възлиза на 100. 31 лв. Падежът
на първата вноска е на 05.12.2019 г., а на последната такава на 05.11.2021 г.
Сумата от предоставения заем в размер на 900 лв. е преведена по сметка
на ответника съгласно преводно нареждане от 04.11.2019 г.
Не се установява ответникът да е заплатил дори и една от уговорените
погасителни вноски.
С оглед така установеното от фактическа страна, съдът достига до
следните правни изводи:
Настоящата въззивна инстанция намира договора за потребителски
кредит за частично нищожен, само досежно клаузите предвиждащи таксите
„Фаст“ и „Флекси“. Тези клаузи са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 пред.
първо ЗЗД, поради пряко противоречие с нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. При
това положение те не са породили правни последици и не следва да се
включват при определяне размера на ГПР, тъй като изначално такива
задължения не са възникнали. Този извод изрично е предвиден и в
Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК, в т. 3, буква „а“ където е предвидено,
че при изчисляване на ГПР съответните клаузи от договора следва да са
действителни.
При това положение се налага извод, че ГПР по процесния договор е в
норма и договора не е изцяло недействителен по силата на чл. 23 ЗПК.
Законът не въвежда изискване или ограничение досежно размера на
възнаградителната лихва. По действащото българско право максималният
размер на договорната лихва (възнаградителна или компенсаторна) е
ограничен единствено от чл. 9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно
да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на
3
добрите нрави. По отношение на договорната лихва по необезпечен заем, не
са налице съображения и количествени критерии, извън които може да се
счита, че са накърнени добрите нрави. В настоящия случай предоставеният
заем е необезпечен. Следователно, не е налице ограничение в размера на
възнаградителната лихва, която страните могат да уговорят в полза на
кредитора, а по посочените по-горе критерии, не е налице и противоречие с
добрите нрави, досежно възнаградителна лихва по необезпечен заем,
уговорена в размер на 41, 00%., след като ГПР е в законовите рамки. Поради
това уговорката, касаеща размера на договорната лихва не е нищожна. Ето
защо относно претендираното вземане за договорна лихва /възнаграждение/ в
размер на 318 лв. за периода от 05.12.2019 г. до 03.12.2020 г. и лихва за забава
от 53,63 лева за периода от 03.12.2020 г. до 25.02.2021 г. установителния иск е
основателен и подлежи на уважаване.
Поради частично несъвпадане в крайните изводи на двете съдебни
инстанции, обжалваното решение в частта, в която е отхвърлен искът за
заплащане на сумата 318 лв. - договорна лихва, дължима по за периода от
05.12.2019 г. до 03.12.2020 г. и сумата 53.63 лв. – мораторна лихва за периода
от 03.12.2020 г. до 25.02.2021 г., следва да бъде отменено.
Липсва искане от страна на въззивника за присъждане на разноски
сторени пред въззивната инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл. 271 от ГПК, Бургаският
окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 292/16.02.2022г. постановено по гр. дело №
5581/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, в частта с която са отхвърлени
искове предявени от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД с ЕИК ********* с
правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. с чл. 86
ЗЗД срещу Р. Д. М. с ЕГН ********** относно установяване дължимостта на
сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
260852/22.04.2021 г., издадена по ч.гр.д. № 1442/2021 г. по описа на Бургаския
районен съд,а именно: сумата 318 лв. - договорна лихва, дължима по за
периода от 05.12.2019 г. до 03.12.2020 г. и сумата 53.63 лв. – мораторна лихва
за периода от 03.12.2020 г. до 25.02.2021 г.,
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД
и чл. 422 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, че Р. Д. М., с ЕГН **********, дължи на
„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД с ЕИК *********, сумите по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 260852/22.04.2021 г.,
издадена по ч.гр.д. № 1442/2021 г. по описа на Бургаския районен съд,а
именно: сумата 318 лв. - договорна лихва, дължима по за периода от
05.12.2019 г. до 03.12.2020 г. и сумата 53.63 лв. – мораторна лихва за периода
от 03.12.2020 г. до 25.02.2021 г.
В останалата част първоинстанционното решение е влязло в сила.
4
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5